Решение по дело №735/2019 на Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№   33

 

27.01.2020 г. гр.Перник

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание  на 5 декември през две хиляди и деветнадесета  година  в състав :

 

 Председател: Методи Величков

Членове: Рени Ковачка

Антон Игнатов

 

при секретаря Ива Цветкова като разгледа докладваното от съдия Игнатов възз. гр. дело № 735 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение № 1234А/22.07.2019 г., постановено по гр.д. № 1577/2019 г. по описа на Пернишкия районен съд е признато за установено по искове, предявени от В.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Оборище“, бул.“Дондуков“ № 19, ет.4, цесионер по договор за цесия от 06.01.2012 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, че ищецът не дължи на ответника сумата от 500 лв., представляваща неплатена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 11.09.2007 г., сумата от 348.35 лв. представляваща лихва за забава за периода 10.06.2007 г.- 29.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, смятано от 30.05.2011 г., до окончателното изплащане на вземането и сумата от 130 лв. за съдебни разноски, за които суми са издадени Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 30.05.2011 г., въз основа на който е образувано изп.д. № 730/2011 г. на ЧСИ с.Д., поради изтекла погасителна давност.

„ОТП Фактоэринг България“ ЕООД, чрез пълномощника му- юрисконсулт К.И.К., е обжалвал в срок решението като неправилна, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неточно приложение на закона, като искането му е решението да бъде отменено като недопустимо и производството по делото бъде прекратено.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна В.В.В., чрез своята процесуална представителка- адв.Н.Б., е оспорил изцяло жалбата като неоснователна, като моли съда да я отхвърли изцяло.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК.

Ищецът В.В.В. e предявил иск срещу „ОТП Фактоэринг България“ ЕООД, с който е поискал да се признае за установено че ищецът не дължи на ответника сумата от 500 лв., представляваща неплатена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 11.09.2007 г., сумата от 348.35 лв. представляваща лихва за забава за периода 10.06.2007 г.- 29.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, смятано от 30.05.2011 г., до окончателното изплащане на вземането и сумата от 130 лв. за съдебни разноски, за които суми са издадени Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 30.05.2011 г., въз основа на който е образувано изп.д. № 730/2011 г. на ЧСИ с.Д., поради изтекла погасителна давност.

Ответникът „ОТП Фактоэринг България“ ЕООД е оспорил подсъдността, като твърди, че делото не е подсъдно на РС- Перник, изразил е становище, че искът е недопустим, поради липса на висящо изпълнително производство- последното е прекратено по силата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В случай, че съдът намери искът за допустим, не оспорва, че е налице изтекла погасителна давност.

Районният съд е приел, че е компетентен да разгледа делото, както и, че искът е допустим. Установява се от приетите по делото доказателства, че с изпълнителен лист от 30.05.2011 г. по ч.гр.д. № 3258/2011 г. на ПРС, ищецът е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 500 лв., представляваща неплатена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 11.09.2007 г., сумата от 348.35 лв. представляваща лихва за забава за периода 10.06.2007 г.- 29.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, смятано от 30.05.2011 г., до окончателното изплащане на вземането и сумата от 130 лв. за съдебни разноски. Не се спори, че с договор за цесия от 06.01.2012 г. ищецът е придобил вземанията по процесния изпълнителен лист. Въз основа на последния е образувано изп.д. № 730/2011 г. на ЧСИ С.Д..Ответникът е признал, че вземането е погасено по давност, като същото се установява и от приложеното изп.д. № 730/2011 г. на ЧСИ С.Д..

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че е налице изтекла погасителна давност, като е уважил изцяло иска.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността му на основание чл.269 ГПК, въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

В жалбата се поддържа, че искът е недопустим, тъй като към настоящия момент не е налице висящо изпълнително производство. Твърди се, че изпълнително дело № 730/2011 г. на ЧСИ С.Д., е образувано от първоначалния взискател „Данка ДСК“ ЕАД, като на 24.04.2012 г. е подало молба за конституиране на като взискател по делото, поради цедиране на вземането. Последното изпълнително действие по делото е насрочен опис на вещи от 04.11.2011 г. и липсват други такива действия или искания на взискателя. От това може да се направи извод, според ваззивника, че се е стигнало до прекратяване на изпълнението ex lege- арг. чл.433, ал.1, т.8 ГПК /в този смисъл ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. След като не е налице висящо изпълнително дело, според въззивника, недопустим се явява искът по чл.439, ал.1 ГПК.  

За да прецени допустимостта на обжалваното решение, настоящият въззивен състав съобрази практиката на ВКС, съдържаща се в определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о. и определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. В цитираните определения изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство.

Аргумент за горните изводи е и че новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието – така Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК.

По разноските. На фазата на първоинстанционното производство районният съд с определение от 30.08.2019 г. е оставил без уважение искането на В.В.В. за изменение на решението в частта за разноските, за осъждане на ответника да заплати направените разноски на фазата на първоинстанционното производство. Съдът се е позовал на определение № 338/18.07.2018 г.по гр.д. № 209/2018 г., ІV г.о. на ВКС, според което ответникът по предявения отрицателен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признаване на иска. Ответникът може да удовлетвори този правен интерес като признае иска. Едновременно с това ответникът не е дал повод за предявяване на иска, поради което не е присъдил разноски на първа инстанция.

Не така стои въпросът с разноските на въззивната инстанция. Производството е образувано по въззивна жалба на „ОТП Факторинг България“ ЕООД срещу първоинстанционното решение. Ето защо в случая не би могло да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК. Въззиваемият В.В.В. е направил искане да му бъдат присъдени направените разноски. Съгласно приложения списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 03.12.2019 г., въззивамият е направил разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение, което следва да му бъде присъдено.

Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1234А/22.07.2019 г., постановено по гр.д. № 1577/2019 г. по описа на Пернишкия районен съд.

ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Оборище“, бул.“Дондуков“ № 19, ет.4, да заплати на В.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300 лв. /триста лева/- направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ: