№ 3636
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110123614 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от с, с която срещу В. К. Т. е предявен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
198о, ал. 1 от Закона за водите за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 4117,34 лева, представляваща главница за предоставени ВиК услуги за периода от
07.06.2021 г. до 07.06.2022 г. в имот, находящ се в **, ПИ 11884.5594.33, ведно със законната
лихва от 29.01.2024 г. до окончателното изплащане, за което вземане по ч.гр.д. № 5203/2024
г. по описа на СРС, 74 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия. Поддържа, че ответникът като собственик на водоснабдения имот има качеството
на потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1 от ДР на ЗРВКУ. Излага доводи, че при
изкопни работи на уличен водопровод била открита тръба Ф25, която стигала до имот на
ответника, находящ се в **, ПИ 11884.5594.33, за което бил съставен Контролен лист №
НПРД 024642/07.06.2022 г., подписан от ответника. С Протокол № КНВ-0017229/12.10.2022
г. били начислени 2233,80 куб.м. вода, определени въз основа на пропускателната
способност на водопроводната инсталация, за една година назад, считано от датата на
проверката /за периода от 07.06.2021 г. – 07.06.2022 г./, възлизащи на стойност 4117,34 лв. с
ДДС. Ответникът не заплатил дължимата цена за предоставените ВиК услуги. Ето защо
ищецът моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на твърдяното
облигационно правоотношение между страните, тъй като през исковия период не били
предоставяне ВиК услуги в процесния имот. Последният представлявал земеделска земя,
неурегулиран и неприсъединен към водопроводната и канализационна мрежа, стопанисвана
от ищец. Към същата не било присъединено и изграденото в границите на имота
съоръжение за събиране на дъждовна и отточна вода. Посочва, че събирането на дъждовна и
отточна вода не било свързано с ползването на ВиК услуги по смисъла на чл. 1, ал. 2 от
1
ЗРВКУ, поради което не съставлявало източник на облигационни отношения между
страните. По така изложените доводи моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 198о, ал. 1 ЗВ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, по-
конкретно, че между страните съществува договорно правоотношение с предмет доставката
на вода до процесния имот, количеството на реално доставената до имота на ответника вода
за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
погасяване на дълга.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира следното:
Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в § 1, т. 2, б. „а“ и
б. „б“ от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на
водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица –
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги;
респективно юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост. Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един
оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия
случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр. София е ищцовото
дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването
на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на
ответното дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с
решение на ДКЕВР.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че фактът на водоснабдяване на
имота, съвместно с установеното качество на собственика му като потребител на
водоснабдителните и канализационните услуги, са достатъчни да се приеме наличието на
възникнало договорно правоотношение с водопреносното предприятие с предмет доставката
на вода.
Не е спорно между страните, а и от приетите като писмени доказателства по делото -
справка по персоналната партида на ответника в Служба по вписванията и Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 27, том I, рег. № 2370, дело № 26 от 2010 г., се
установява, че титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор 11884.5594.33 по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-4/11.01.2012 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес: с. Войнеговци, район Нови Искър, Столична община, през
исковия период е ответника В. К. Т..
Спорът между страните е концентриран върху факта на водоснабдяване на имота, т.е.
присъединяването на последния към водопроводна мрежа на ищцовото дружество, съотв.
доставката на вода до имота.
За установяване на посочените факти ищецът е ангажирал като писмено доказателство
Контролен лист № НПРД 024642 от 07.06.2022 г. /л. 8 от делото/, видно от съдържанието на
който при извършена на 07.06.2022 г. проверка в присъствието на ответника служители на
ищцовото дружество са установили при разкопаване на уличния водопровод водопроводно
отклонение – тръба Ф25, което достига до имота. Този документ съдът приема, че не
представляват доказателство за удостоверените в него обстоятелства, тъй като същият
представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК. Той има само
2
формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа удостоверително изявление,
направено от субекта, сочен като негов автор, което не се оспорва по делото, но не и
обвързваща съда материална доказателствени сила относно удостоверените в него факти.
Същият се цени съобразно останалия събран по делото доказателствен материал.
Във връзка с установяване съществуването в обективната действителност на спорните
факти и обстоятелства, обективирани в Контролен лист № НПРД 024642 от 07.06.2022 г., по
делото е изслушано заключение на комплексна съдебна техническа и счетоводна експертиза.
Вещото лице по техническата част от извършената експертиза е заключило, че
процесния имот се намира в с. Войнеговци, ул. „Вършец”, по която има изградена само
инфраструктура за доставка на питейна вода. Експертът посочва, че при извършена
проверка на 06.06.2022 г. с уред „Кобра“ и разкопаване на уличния водопровод е
констатирано сградно водопроводно отклонение РЕ Ф25, което достига до имота, които
обстоятелства са отразени в Контролен лист № НПРД 24642 от 07.06.2022 г. /лист 8 от
делото/. След справка в системата на оператора експертът е установил, че за имота няма
клиентски номер и отклонението е незаконно. На основание чл. 60, ал. 2, т. 2 от Общите
исловия на оператора е открит служебно нов клиентски номер. На 12.10.2022 г. е съставен
Протокол № КНВ 0017229 от 12.10.2022 г. /лист 9 от делото/, в който е приложена и
изчислена санкция за незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните
системи съгласно чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 50, вр. чл. 49 от Общите
условия на оператора. Вещото лице е заключило още въз основа на предоставения му от
ответното предприятие снимков материал /снимки 1 и 2 на лист 58 от делото/ наличието на
изградено водопроводно отклонение, но от същите не можело да се установи къде се намира
последното, докъде стига и дали процесният имот е водоснабден. При непосредствено
извършен на 20.12.2024 г. оглед вещото лице не е установило имотът да е водоснабден от
уличен водопровод. Експертът е констатирал, че в имота нямало изградена сграда, а само
една покрита беседка, като вода за поливане или други нужди се ползвала от ПВС резервоар
на около 1,5 м3 до беседката, захранван гравитачно от преливник на 100 м. над имота. При
разпита си в съдебно заседания, вещото лице изяснява, че ПВС резервоарът не е бил
присъединен към водопроводна мрежа на ответника, а се захранвал от естествен източник.
Посочва още, че в имота нямало чешма.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да кредитира заключението на
комплексната съдебна експертиза в техническата му част, в частта, в която вещото лице е
установило наличието в процесния имот на ПВС резервоар, захранван гравитачно от
естествен преливник, находящ се на 100 м. над имота, и който не е присъединен към
водоснабдителната мрежа на ответника. В тази част заключението е изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно, въз основа на пряко и непосредствено формирани от експерта
лични възприятия. Съдът не цени с доказателствена стойност заключението в останалата му
техническа част, тъй като тя единствено възпроизвежда констатациите, отразени в
Контролен лист № НПРД 24642 от 07.06.2022 г. и в системата на оператора, но не съдържа
експертен извод. Това се потвърждава както от самото заключение, така и от казаното от
вещото лице при изслушването му в съдебно заседание, а именно, че на предоставения
снимков материал се вижда водопроводно отклонение, но не и къде са намира то, нито дали
достига до процесния имот. Други доказателства за присъединяване на процесния имот
водопроводна мрежа на ищеца, както и за осъществяване на факта на доставка на вода до
имота, по делото не са ангажирани, съответно не са събрани. Ето защо и при
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът намира, че следва да
приеме недоказаните обстоятелства за неосъществили се в обективната действителност –
аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.
При горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че не се установява
наличието на договорно правоотношение между страните с предмет доставката на вода до
процесния имот. Липсата на една от материалните предпоставки за възникване на спорното
право прави исковата претенция за неговото установяване неоснователна, поради което и
следва да бъде отхвърлена. В допълнение следва да се посочи, че не се установява и
юридическия факт на доставка на ВиК услуги в имота не само през процесния период, а
изобщо.
3
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага единствено ответника. Последният претендира и доказва да е сторил разноски за
депозит за вещи лица в размер на 200 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 900
лева. Така, общо следа да се присъдят в полза на ответника разноски в размер на 1100 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от с, с ЕИК ,, седалище и адрес на управление **, срещу В. К.
Т., с ЕГН ********** и постоянен адрес **, установителен иск с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4117,34 лева, представляваща главница
за предоставени ВиК услуги за периода от 07.06.2021 г. до 07.06.2022 г. в имот, находящ се в
**, ПИ 11884.5594.33, ведно със законната лихва от 29.01.2024 г. до окончателното
изплащане, за което вземане по ч.гр.д. № 5203/2024 г. по описа на СРС, 74 състав е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като неоснователен.
ОСЪЖДА с, с ЕИК ,, седалище и адрес на управление **, да заплати на В. К. Т., с ЕГН
********** и постоянен адрес **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1100 лева,
представляващи деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4