№ 36
гр. Сливен, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20232230104052 по описа за 2023 година
Предмет на разглеждане е предявен главен иск за прогласяване на
нищожност на договор за паричен заем от 29.06.2022г. - чл.26, ал.1, предл.1
ЗЗД,вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, както и в условията на евентуалност искове за
обявяване на нищожност на клауза по чл.1, ал.3 от договора за паричен заем
за допълнителна услуга и дължима такса за експресно разглеждане на
документи по отпускане на кредит – чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр.чл.10а, ал.2 и
чл.19, ал.5 ЗПК, нищожност на клауза за неустойка в чл.5, ал.2 от договора -
чл.26, ал.1, предл.1 и 2 ЗЗД, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, нищожност на клауза по
чл.3, ал.1, т.5 от договора за заем, относно размера на възнаградителната
лихва – чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Предмет на разглеждане е също насрещен иск с правно основание
чл.240, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника по насрещния иск и
първоначален ищец да заплати на ищцовото дружество сума в размер на
1 761,48 лв., от която 1420,09 лв. главница по договор за заем от 29.06.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2023г. / датата
на завеждане на насрещния иск в съда/ до окончателното изплащане и 341,39
лв. –договорна лихва за периода 10.08.2022г. – 23.08.2023г.
Ищецът твърди, че на 29.06.2022 г. сключил с ответника договор за
1
паричен заем Standard 14 № 5833052- 29.06.2022г., въз основа на който
получил в заем сума в размер на 1 500 лв. Размерът на погасителна вноска
била 94,36 лв., в която били включени част от дължимите главница, лихва и
такса за експресно разглеждане. Общият размер на всички плащания с
включена такса за експресно разглеждане бил 2 830,80 лв. Сочи, че заплатил
240 лв. по процесният договор за кредит.
Счита, че договора е недействителен, тъй като таксата за експресно
разглеждане на документи и неустойката за непредставяне на обезпечение не
били включени в ГПР на договора. Таксата за експресно разглеждане на
документите се явявала скрито възнаграждение за кредитодателя, поради
което следвало да се включи в ГПР. Записването в кредитния договор на
размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между
страните представлявало "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па
чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.
Твърди, че възнаграждението (неустойката) за гарант/поръчител също не
било включено като разход в ГПР и потребителят нямал възможност да
откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното било
задължително условие за получаване на кредита. Така клаузата на чл. 5 ал. 1
от договора възлагала в тежест на ищеца в тридневен срок от сключването на
договора да предостави на ответника обезпечение по кредита, изразяваща се в
поръчителство. Кредиторът не включил т. нар. "неустойка" към договорната
лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му бил по този начин
да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същевременно вземането за
неустойка било разсрочено в погасителния план. Не било упоменато кои
разходи са включени точно в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР
формира. Тоест, в посочената величина следвало по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването само с
цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат
спазени законовите изисквания. В процесният договор било никъде не било
посочено кои разходи формират ГПР, което било нарушение на чл. 22, вр.
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
По отношение на евентуалните искове твърди, че съгласно чл.10а, ал.1
ЗПК кредиторът можел да събира от потребителя такси и комисиони за
2
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Включените в пакета услуги действия на практика обслужвали усвояването и
управлението на кредита, поради което не можело да се приеме, че се касае за
допълнителни услуги по см. на чл.10а, ал.1 ЗПК. Целта на посочената
договорна клауза била да послужи като допълнително възнаграждение на
кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна
лихва/, уговорена в противоречие е добрите нрави и с разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК. Това възнаграждение също следвало да се включи в ГПР, тъй като
за потребителя това били разходи по см. на чл.19. ал.1 ЗПК. Изискването за
предоставяне на обезпечение, чрез поръчител или банкова гаранция в размер
на цялата дължима сума по договора - главница и лихви /чл. 5, ал. 1 от
Договора/, съдържало множество изначално поставени ограничения и
конкретно определени параметри, които предвид броя им и изключително
краткия срок, в който следвало да се предоставят - тридневен срок от
усвояване на сумата по Договора, на практика правели задължението
неизпълнимо. Неустойката водела единствено до скрито оскъпяване на
кредита, като излизала изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето
на обезпечение не водело до претърпяване на вреди за кредитора, който бил
длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при
предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и
възможностите за предоставяне на обезпечение. Уговореният, размер на
възнаградителна лихва противоречал на добрите нрави. Действително към
датата на уговаряне размера на лихвата нямало императивни разпоредби,
които да определят максималния й размер, но това не означавало, че
свободата на договаряне не била ограничена и то при положение, че се касае
за потребителски договор, при който потребителят бил по-слабата
икономически страна, поради което се ползва със засилена защита от ЗЗП и
ЗПК. След справка в електронната страница на БНБ се установявало, че към
датата на сключване на договора, основният лихвен процент бил 0.00%, от
което следвало, че размерът на законната лихва бил 10.00 %, т. е. уговореният
в договора за потребителски кредит годишен лихвен процент надвишавал
четири пъти законната лихва. В настоящия случай договорената между
страните лихва в размер на 40.32 % годишно надхвърляла повече от 3 пъти
законната, което било в нарушение па добрите нрави.
Иска се от съда прогласяване на нищожност на договор за паричен заем
3
от 29.06.2022г., поради противоречието му със закона. Евентуално се иска
обявяване на нищожност на клауза по чл.1, ал.3 от договора за паричен заем
за допълнителна услуга и дължима такса за експресно разглеждане на
документи по отпускане на кредит, или нищожност на клауза за неустойка в
чл.5, ал.2 от договора или нищожност на клауза по чл.3, ал.1, т.5 от договора
за заем, относно размера на възнаградителната лихва, поради противоречие с
добрите нрави.
Иска се разсрочване на задължението за заплащане на главницата по
договора, при условие, че ответника предяви насрещен иск за връщането й.
Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва
исковете.
Твърди, че ГПР се формирал от възнаградителната лихва, уговорена
като фиксиран лихвен процент в договора. Обстоятелството дали неустойката
следвало да се включи в ГПР било въпрос, относим към действителността на
клаузата, а не на целия договор. Относно таксата за експресно разглеждане
твърди, че чл.19, ал.3 ЗПК изрично изключвал плащания, възникващи при
неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит.
Уговорената такса за експресно разглеждане не влизала в противоречие с
целта на въведеното ограничение на ГПР, а дори напротив, целяла
минимизирането на риска от неизпълнение и осигурявала добросъвестно
поведение от страна на длъжника, като го стимулирала да спазва стриктно
договора, без да поставя в риск. Потребителят имал възможност свободно и
доброволно да реши, дали да се възползва от услугата за експресно
разглеждане на заявката, или да изчака 10 дни. От друга страна искането за
ползване на посочената услуга създава за заемодателя допълнително
задължение за бърза реакция и съответно за ангажирането на допълнителни
ресурси. Таксата за експресно разглеждане представлявала цената на
предоставяната от кредитора услуга - а именно от експресно разглеждане на
документите - и поради това той бил свободен да определи какъв да е нейният
размер. В този случай приложение намирала свободата на договаряне между
страните, прогласена в чл.9 от ЗЗД. Експресното разглеждане на документи
не било действие по усвояване или управление на кредита, тъй като го
предхождало времево и нямала задължителен характер. Видно от чл.1, ал.2 от
4
Договора, услугата по експресно разглеждане на документи била за
допълнителна услуга, която клиентът доброволно избрал дали да се възползва
от нея, поради което не следвало да се прибавя при изчисляване на ГПР по
договора. Съгласно разпоредбата на чл.5 от Договора, ищецът се съгласил и
задължил в срок до три дни от подписването му да предостави едно от двете
обезпечения, подробно описани в него. За кредитора не съществувала забрана
да изисква заемите, които предоставя, да бъдат обезпечени. В процесния
случай дори било дадено право на избор на заемателя кой вид обезпечение да
предостави в зависимост от възможностите му. Възнаградителната лихва
представлявала цената на предоставяната от кредитора услуга - ползването на
парични средства - и поради това той бил свободен да определи какъв да е
нейният размер. Размерът на лихвата бил договорен в съответствие с
принципа на свобода на договарянето. ЗПК не въвеждал лимит на
възнаградителната лихва по договорите за потребителски кредит, а
единственото ограничение, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, било ГПР да не е
по- висок от петкратния размер на законната лихва. Ответното дружество
спазило това ограничение, тъй като ГПР съгласно Договора възлизал на 49,37
%, а при изчисляването му бил включен размера на фиксирания годишен
лихвен процент.
Иска се от съда отхвърляне на исковете, като неоснователни и
присъждане на деловодни разноски.
Своевременно е депозиран и приет за разглеждане насрещен осъдителен
иск по чл.240, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Твърди, че на 29.06.2022г. ответникът И. М. сключил с ищцовото
дружество Договор за паричен заем „Standard 14“ № 5833052/29.06.2022 и
усвоил заемна сума в размер на 1500 лв. С подписване на договора се
задължил да върне заемната сума на 30 равни двуседмични вноски, всяка в
размер на 94.36 лв., в която били включени част от дължимите главница,
лихва и такса за експресно разглеждане. Заемната сума била отпусната при
фиксиран лихвен процент 40.32 % , ГПР 49.37 % и общ размер на плащанията
с включена такса за експресно разглеждане на документи – 2 830.80 лв. На
основание чл.1 ал. 2 и след направен доброволен избор от страна на заемателя
да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявка за
отпускане на кредит била начислена такса за тази услуга в размер на 943.50
5
лв., която била разпределена за плащане на равни части с всяка вноска. На
основание чл. 5 от договора и поради непредоставяне на допълнително
обезпечение по договора на заемателя била начислена неустойка в общ
размер на 628.80 лв., разпределена на равни части по всяка вноска, като след
това разпределение размерът на вноската възлизала на 115.32 лв., а общото
задължение по кредита на 3 459.60 лв.
Сочи, че ответника заплатил сума по договора, както следва: на
29.06.2022г. - 49,55 лв., с която била частично погасена първа погасителна
вноска; на 16.09.2022г.- 250 лв., от която със 60 лв. били погасени
начислените разходи за събиране на просрочени вземания, със 65,77 лв. и с
65 дни забава изцяло била погасена първа погасителна вноска; със 115,32 лв.
и с 51 дни забава изцяло била погасена втора погасителна вноска; със 8,91 лв.
частично била погасена трета погасителна вноска. По този начин погасил
79,91 лв., главница, 45,91 лв. договорна лихва за периода 13.07.2022г.-
27.07.2022г.; 41,92 лв. неустойка, 71,81 лв. такса за експресно разглеждане на
документи и 60 лв. разходи за събиране на просрочени задължения. Към
момента на депозиране на исковата молба ответникът дължал обща сума в
размер на 3 360.05 лв., от която главница 1420.09 лв., договорна лихва -
341.39 лв. за периода 10.08.2022 - 23.08.2023г., неустойка - 586.88 лв.
неизплатен остатък, разпределен по оставащите вноски до изтичане вноски от
10.08.2022 год. - 23.08.2023г. /датата на изтичане на договора/, такса
експресно разглеждане на документи - 871.69 лв., неизплатен остатък,
разпределен по оставащите вноски до приключване па кредита, 140 лв. -
разходи за събиране на просрочени вземания.
Иска се от съда осъждане на ответника да заплати на ищцовото
дружество сума в размер на 1761.48 лв. , от която 1420.09 лв., главница по
договор за паричен заем „Standard 14“ № 5833052/29.06.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от 23.11.2023г. датата на завеждане на
исковата молба до окончателното плащане и 341.39 лв., договорна лихва за
периода от 10.08.2022г. - 23.08.2023г. Претендират се деловодни разноски.
В случай, че съдът уважи първоначалните искове, прави възражение за
прихващане на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях и
моли съда служебно да направи прихващането, включително и за присъдени
разноски и хонорари.
6
Ответникът по насрещния иск депозирал отговор.
Твърди, че съгласно чл.23 ЗПК, когато договора за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Доколкото процесният договор за потребителски кредит бил недействителен
ищецът дължал връщане само и единствено на остатъка от главницата, като
се приспаднели извършените до момента вноски. От представените към
насрещният иск документи се установявало, че ответника заплатил сума в
общ размер на 299,55 лв. Главницата по процесният договор за потребителски
кредите била в размер на 1500 лв. Така следвало да се върне само и
единствено остатъка от главницата в размер на 1 200,45 лева. Следователно
предявеният насрещен иск следвало да бъде отхвърлен за горницата над 1
200,45 лв.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение по отговора на исковата молба и по насрещният иск.
Претендира адвокатско възнаграждение по минимума по предявеният
насрещен иск.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от приетия по делото
договор за потребителски паричен заем № 5833052, че на 29.06.2022г.
ищецът в качеството му на кредитополучател и ответното дружество, като
кредитодател са в облигационни отношения, по силата на които ищецът
получил заемна сума в размер на 1 500 лв. със срок на погасяване 60 седмици,
брой вноски 30 с размер на погасителните вноски 94,36 лв., включващи част
от главница, лихва и такса за експресно разглеждане, фиксиран годишен
лихвен процент по кредита 40,32%, ГПР 49,37% ; общ размер на всички
плащания по договора за кредит в размер на 2830,80 лв. В чл.5 от договора за
заем е предвидено предоставяне на обезпечение под формата на банкова
гаранция в срок до 3 дни от усвояване на кредита или поръчителство от
физическо лице, отговарящо на определени условия. Предвидено е заплащане
на неустойка от заемополучателя в случай на непредставяне на обезпечение в
размер на 628,80 лв., разсрочена в погасителните вноски, като по този начин
размера на вноската става 115,32лв., а общото задължение по договора
7
3459,60 лв.
В хода на процеса е допусната, изготвена и приета съдебно
икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че ищецът
заплатил на ответното дружество заемодател по договора за заем сума в общ
размер на 299,55 лв., от която : 79,91 лв. главница, 45,91 лв.-договорна лихва,
41,92 неустойка, 71,81 лв. такса експресно разглеждане, 60 лв. разходи за
събиране на вземания. Вещото лице посочило, че таксата за експресно
разглеждане в размер на 943,50 лв. и неустойката за непредставяне на
обезпечение в размер на 628,80 лв. не били включени в ГПР по договора за
заем.Ако се включат, то ГПР би станал 370% и така би надвишил петкратния
размер на законната лихва по просрочени задължения, съобразно чл.19, ал.4
ЗПК.
Ако се дължи чистата стойност по договора за заем, то ищецът дължи
сума в размер на 1 500 лв., а в случай, че се дължи и главница и
възнаградителна договорна лихва задължението е в размер на 1887,30 лв., от
която 1 500 лв. главница и 387,30 лв. – лихва за периода, заявен по насрещния
иск 10.08.2022г.- 23.08.2023г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Съдът кредитира изцяло и заключението на изготвената съдебно-
икономическа експертиза, като неоспорена от страните и тъй като няма
съмнение в знанията и уменията на вещото лице.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният главен иск за прогласяване на нищожност на договор за
паричен заем от 29.06.2022г., като противоречащ на закона /ЗПК/ с правно
основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е допустим, а
разгледан по същество и основателен.
В конкретният случай приложение намират нормите на ЗПК.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3
ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не
са набрани, чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
8
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването
на тази недействителност. Касае се за изначална недействителност при
сключването на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвите и другите разходи. Основателно е твърдението в
исковата молба основание за недействителност на договора за кредит,
свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК за посочване на общата
дължима сума. Нарушената правна норма е чл.19 ал.4 ЗПК. Съгласно чл.19,
ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е
посочен неговият максимално допустим размер– пет пъти размера на
законната лихва. Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя– §1, т.2 ДР ЗПК. В случая в ГПР по договора за
кредит не е включено задължението за неустойка при непредставяне на
обезпечение и такса за експресно разглеждане.
Установи се от заключението на вещото лице, че ако горе посочената
такса и неустойка за предоставяне на обезпечение по кредита се включат в
ГПР по кредита, той би станал в размер на 370% или ще надхвърли
максимално допустимия петкратен размер на законната лихва. В случая
посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. От страна на
9
търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.
68д, ал.2, т.4 ЗЗП.
Действителният ГПР по процесния договор значително надвишава
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в
нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото при получен заем в размер на 1500
лева следва да се върне сума в размер на 3 459,60 лв., за период от 60
седмици.
Ето защо процесния договор за потребителски кредит е недействителен
на основание чл. 22 ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност,
поради противоречие със закона. Доколкото се уважава главният иск, съдът
не следва да разглежда предявените в условията на евентуалност искове за
обявяване на нищожност на клауза по чл.1, ал.3 от договора за паричен заем
за допълнителна услуга и дължима такса за експресно разглеждане на
документи по отпускане на кредит – чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр.чл.10а, ал.2 и
чл.19, ал.5 ЗПК, нищожност на клауза за неустойка в чл.5, ал.2 от договора -
чл.26, ал.1, предл.1 и 2 ЗЗД, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, нищожност на клауза по
чл.3, ал.1, т.5 от договора за заем, относно размера на възнаградителната
лихва – чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Приетият за съвместно разглеждане насрещен осъдителен иск с правно
основание чл.240, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника по
насрещния иск и първоначален ищец да заплати на ищцовото дружество сума
в размер на 1 761,48 лв., от която 1420,09 лв. главница по договор за заем от
29.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.11.2023г. /датата на завеждане на насрещния иск в съда/ до окончателното
изплащане и 341,39 лв., договорна лихва за периода 10.08.2022г. –
23.08.2023г. е допустим и частично основателен.
Установи се в процеса наличие на облигационни отношения между
страните по повод договор за паричен заем от 29.06.2022г. Както се посочи
горе в изложението този договор е недействителен, поради противоречието
му със ЗПК. Съгласно чл.23 ЗПК когато договорът е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно насрещният иск е
основателен единствено за връщане на остатъка от главницата. Според
заключението на вещото лице остатъка по главницата е в размер на 1500 лв.,
10
но заемодателят претендирал 1420,09 лв. главница, поради което насрещният
иск е основателен в размер на 1 420,09 лв. главница, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 23.11.2023г. /датата на депозиране на
насрещния иск/ до окончателното изплащане, като над тази сума, а именно за
дължима лихва в размер на 341,39 лв. за периода 10.08.2022г. – 23.08.2023г.
искът е неоснователен и недоказан и бива отхвърлен.
Съдът счита, че следва да уважи искането на ответника по насрещния
иск за разсрочване на изпълнението на задължението му към ищеца по
насрещния иск от 1420,09 лв., като го разсрочи на 6 равни месечни вноски в
размер на 236,68 лв. всяка, с падеж на първата вноска един месец от датата на
влизане на решението в сила.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото, относно уваженият главен иск в размер на 140 лв. платена държавна
такса, както и на пълномощника му адв. А. Д. САК сума в размер на 775,15
лв., адвокатско възнаграждение по разгледания главен иск, по реда на чл.38,
ал.1, т.2 ЗАдв. По насрещния иск, с оглед отхвърлителната му част не са
претендирани разноски от ответника, с оглед което съдът не дължи
произнасяне с изричен диспозитив за тях.
Ответникът по насрещния иск дължи на ищцовото дружество
разноските, съобразно уважената част, а именно сума в размер на 1 013,22 лв.
Неоснователни са възраженията и на двете насрещни страни за прекомерност
на адвокатските възнаграждения, тъй като и двете са определени към
законовия минимум. Освен това съдът не е длъжен да прилага компенсация
между страните, относно взаимно дължими суми и разноски.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
вр.чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.22 ЗПК Договор за паричен заем Standart 14 №
5833052/29.06.2022г., сключен между И. Ж. М., ЕГН: ********** от ***** и
„ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, с правоприемник „ВИВА КРЕДИТ“
11
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Люлин, ж.к.“Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, бл. „Силвър център“,
ет.2, ап.73Г, представлявано от управителя С.П.П..
ОСЪЖДА, на основание чл.240, вр.чл.79 ЗЗД И. Ж. М., ЕГН:
********** от ***** ДА ЗАПЛАТИ на „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Люлин,
ж.к.“Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, бл. „Силвър център“, ет.2,
ап.73Г, представлявано от управителя С.П.П., по банкова сметка IBAN: *****
BIC: ****, сума в размер на 1420,09 лв. /хиляда четиристотин и двадесет
лева и 0,09 ст./, главница по Договор за паричен заем Standart 14 №
5833052/29.06.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
23.11.2023г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ искът над уважената част до пълния предявен размер от
1761,48 лв. /хиляда седемстотин шестдесет и един лева и 0,48 ст./, а именно в
размер на 341,39 лв. договорна лихва за периода 10.08.2022г. –
23.08.2023г.,като неоснователен и недоказан.
РАЗСРОЧВА, на основание чл.241 ГПК по искане И. Ж. М., ЕГН:
**********, изпълнението на задължението му към ВИВА КРЕДИТ“ АД,
ЕИК *********, в размер на 1420,09 лв. /хиляда четиристотин и двадесет лева
и 0,09 ст./, главница по Договор за паричен заем Standart 14 №
5833052/29.06.2022г. на 6 /шест/ равни месечни вноски в размер на 236,68 лв.
/ двеста тридесет и шест лева и 0,68 ст./ всяка, с падеж на първата вноска един
месец от датата на влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Люлин,
ж.к.“Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, бл. „Силвър център“, ет.2,
ап.73Г, представлявано от управителя С.П.П. ДА ЗАПЛАТИ на И. Ж. М.,
ЕГН: ********** от *****, сума в размер на 140 лв. /сто и четиридесет
лева/, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.38 ЗАдв „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Люлин,
ж.к.“Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, бл. „Силвър център“, ет.2,
ап.73Г, представлявано от управителя С.П.П. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А.
Д., САК, личен № **** сума в размер на 775,15 лв. /седемстотин
12
седемдесет и пет лева и 0,15 ст./, адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК И. Ж. М., ЕГН: ********** от
***** ДА ЗАПЛАТИ на „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, р-н Люлин, ж.к.“Люлин“ 7,
бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, бл. „Силвър център“, ет.2, ап.73Г,
представлявано от управителя С.П.П., сума в размер на 1 013,22 лв. /хиляда
и тринадесет лева и 0,22 ст./, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
13