Решение по дело №4872/2019 на Районен съд - Бургас

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1542

 

гр.***, 12.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                                     

          

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 4872 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Н.Г.Б. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 19-0769-005050/21.10.2019г., издадено от началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-гр.***, с което за нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП на основание чл. 174, ал.1, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6 месеца, а за нарушение по чл. 100, ал.1, т. 2 ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.

С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Застъпва се, че при съставянето на АУАН са допуснати нарушения, изразяващи се в посочване на свидетел, без да се уточни какво е неговото качество; отделно от това не е конкретизирано точното място на нарушението, посредством посочване на номер от ул. „Ст. Стамболов” до който е извършена проверката; липсва посочване на възраст на нарушителя и неговата месторабота. Застъпва се още, че връченият препис от АУАН е нечетлив, което води до нарушаване на правото на защита на санкционирания. Твърди се, че това е попречило на жалбоподателя да упражни правото си по чл. 44, ал.1 ЗАНН и да изложи възражения срещу акта. На последно място се посочва, че не е бил връчен талон за медицинско изследване, което също е нарушило правото на жалбоподателя да даде кръвна проба. В заключение се обобщава, че многото на брой малки пороци, водят до един голям такъв. Пледира се за отмяна на НП.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а се представлява от пълномощник – адв. Андон Андонов – БАК, който преповтаря изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност, пледирайки за отмяна на НП.           Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за потвърждаване на НП.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 6 – НП е връчено на жалбоподателя на 21.10.2019г., а жалбата е депозирана чрез куриер още на следващия ден - 22.10.2019г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 22.09.2019г., около 03.15 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „***” с рег. № ***в гр. ***, по ул. „***“ до МБАЛ-***. Той бил спрян за проверка от полицейски патрул при 05 РУ-***, в състава на който влизал и св. Д.Й., към онзи момент – ст. полицай в 05 РУ-*** (в последствие посочен като свидетел-очевидец в акта). В хода на проверката полицейските служители решили да тестват водача за употреба на алкохол, поради което и поискали съдействие от колегата си от Сектор „ПП“ – св. Х.Х.. Последният пристигнал на място и тествал водача за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фаб. № ARBA-0148, който отчел концентрация от 0,78 на хиляда в издишания въздух. Актосъставителят издал на водача талон за медицинско изследване № 0069930, придружен със седем броя стикери № А 009162, в който изрично посочил, че лицето може да се яви в МБАЛ-***, ако желае да даде кръвна проба. Талонът бил връчен на жалбоподателя, което последният удостоверил с подписа си в долния десен ъгъл от документа. Въпреки връчването на талона водачът отказал да избере едни от двата начина на изследване – с доказателствен анализатор или с медицинско изследване, което също било, надлежно отразено с подпис на свидетел – Иван Г. (съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.8 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/).

Предвид отчетения резултат и с оглед обстоятелството, че лицето не е попълнило изцяло съдържанието на талона и не е избрало един от двата начина за изследване - св. Х. съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 308568, в който квалифицирал горните факти като нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП. Изрично в акта било посочено, че на водача е бил издаден талон за медицинско изследване с № 0069930. Било посочено и че водачът не носи СРМПС, което пък било квалифицирано като нарушение по чл. 100, ал.1, т. 2 ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без да направи възражения и получил препис от него. В законоустановения срок възражения не били депозирани.

Въпреки издадения талон за медицинско изследване Б. не се явил в медицинското заведение (писмо л. 22).

Въз основа на АУАН на 18.10.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на 1. чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 174, ал.1, т. 1 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6 месеца, и 2. на чл. 100, ал.1, т. 3 ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. 3 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Като цяло жалбоподателят не оспорва, че на процесната дата и място е управлявал лекия автомобил, че му е била извършена проверка, както и че техническото средство е отчело концентрация на алкохол в размер от 0,78 на хиляда, но въпреки това счита, че производството е било опорочено и не следва да понася административнонаказателна отговорност за извършеното.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.***, която към дата 18.10.2019г. е бил оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като по отношение на първото нарушение - същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение, посочено под № 1 е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Действително в АУАН не е посочен точният номер на ул. „***”, до който е била извършена проверката, но това не е нужно, доколкото начинът, по който е описано мястото на констатиране на нарушението от актосъставителя и АНО (гр. ***, по ул. „***“ до УМБАЛ-***) е повече от изчерпателен, не оставя никакви съмнения и не създава никакви трудности пред съда или пред нарушителя да разберат, къде точно се твърди да е било извършено нарушението. По-детайлната индивидуализация на мястото е ненужна, доколкото по никакъв начин не би се отразила на съставомерността на извършеното. Всички факти в АУАН и НП са поднесени в ясен и разбираем вид, като за настоящия състав не остава никакво съмнение, че жалбоподателят е бил в обективна възможност да разбере какво „обвинение” му е повдигнато, респективно – възможността му за защита не е била ограничена.

Настоящият състав не споделя становището, че в акта не е посочено качеството на свидетелите, което според жалбоподателя е съществено процесуално нарушение, както и че такова се явява липсата на отбелязване на възраст и месторабота на нарушителя.

Критерият за същественост на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането, на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая в АУАН е посочено, а и от разпита на свидетеля пред съда, категорично се изяснява, че св. Й. е свидетел-очевидец на нарушението, поради което и не са допуснати твърдените пороци. Дори обаче в АУАН качеството на свидетеля да не беше посочено – то това по никакъв начин не би могло да накърни правата на санкционирания, нито съдебната проверка за законосъобразност, поради което и дори в този случай нарушението би било несъществено.

Действително разпоредбата на чл. 42, т.6 от ЗАНН регламентира посочване на възрастта и местоработата на нарушителя и липсата на тези реквизити съставлява формално нарушение на посочените правни норми. Съдът обаче намира, че в конкретната хипотеза тези нарушения не са съществени, тъй като с тях не се накърнява правото на защита на наказаното лице, нито се препятства съдебния контрол върху законосъобразността на НП. Изискването за вписване на месторабота и възраст (между другото - последната се извлича по елементарен начин от посоченото ЕГН) няма никакво отношение към обстоятелствата, при които е констатирано нарушението и е съставен акта, поради което и не се явява съществен елемент от съдържанието му, и неговата липса, макар и да съставлява нарушение, не е порок от категорията на съществените, налагащи отмяна на НП.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за нарушение свързано с това, че преписът от АУАН, връчен на същия е нечетлив. Дори да се приеме, че преписът, връчен на жалбоподателя действително е нечетлив - то това не променя факта, че същият представлява копие на първия четливо попълнен екземпляр от съставения АУАН, който е предявен на жалбоподателя и който с положения си подпис е удостоверил, че е запознат със съдържанието му. Поради това и съдът приема, че твърдяното връчване на нечетлив препис от АУАН, не представлява нарушение на правото на защита на жалбоподателя, доколкото в конкретния случай не са създадени пречки за жалбоподателя да се запознае със съдържанието на съставения АУАН и да разбере в какво е „обвинен”. В този смисъл е и практиката на съдилищата – Решение № 1141/26.06.2015г по  к.н.а.х.д. № 859/2015г. по описа на АдмС-***, Решение №  104/17.02.2012г. по к.н.а.х.д. № 14/2012 г. по описа на АдмС-Плевен и много други. Изрично следва да се посочи, че в горния смисъл е и актуалната практика на касационната инстация, като например – Решение № 1960/18.11.2019г. по к.н.а.х.д. № 2238/2019год. на АдмС-***, където се допълва, че: „… дори да се приеме за вярно, че връченият препис от АУАН да е бил изцяло нечетлив за Д., той е разполагал с възможност да впише възражение в този смисъл, както и да подаде писмени такива в 3-дневен срок, съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН, което не е сторено. Освен това, до нечетливост на акта може да се достигне и в случай на неподходящо  съхраняване. В случая, няма съмнение, че на ответника по касация са известни фактите, съставляващи основание за образуване на административно-наказателното производство и за налагане на санкцията, доколкото му е предявен АУАН в оригинал и той се е запознал със съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си. В този смисъл не е било ограничено правото му да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за налагане на наказанието и да организира защитата си, поради което не е налице соченото от районния съд процесуално нарушение от категорията на съществените.“

Тук е мястото да се посочи, че горните изводи на съда намира подкрепа и в разясненията, дадени още с Постановление № 5/1968г. на Пленума на ВС, където е застъпено, че въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

По отношение на твърдението, че актосъставителят не е връчил на жалбоподателя талон за медицинско изследване, то съдът счита, че същото е напълно оборено от приложените доказателства. Видно от процесния талон (л.8) – екземпляр от него е връчен на жалбоподателя, заедно със седем броя холограмни стикери, което надлежно е удостоверено от Б. със собственоръчен подпис. Връчването на талона е отразено и в АУАН, който също е подписан от жалбоподателя без възражение. При тези факти съдът намира, че твърденията на жалбоподателя са категорично оборени от приложените документи, като самият жалбоподател не е ангажирал нито едно доказателство в подкрепа на твърдението си. В този смисъл съдът счита, че контролните органи са действали максимално добронамерено и са изпълнили задължението си да връчат на водача екземпляр от талона и по този начин да обезпечат правото му да даде биологична проба за анализ. Въпреки това, видно от писмото от МБАЛ-***, водачът не се е явил и не е дал проба, което безспорно е негово право, но което също така влече след себе си до ангажиране на съответната административнонаказателна отговорност.

Нещо повече – видно от представения талон – въпреки че водачът го е подписал, той не е избрал един от двата начина за изследване. В този случай, съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.4 от Наредбата – при отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство – т.е. в конкретния случай – отказът на водача да посочи начин за изследване е довел до там, че по силата на цитираната норма, количеството алкохол следва законосъобразно да се установи и само на база на техническото средство. В този ред на мисли е напълно ирелевантно дали в действителност Б. е получил талон или не.

По същество, съдът следва да посочи следното:

Съгласно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, в редакцията релевантна към датата на извършване на нарушението, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според приложената санкционна норма на чл. 174, ал.1, т.1 от същия закон - наказва се с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и „Глоба“ от  500 лв.

В конкретния случай, както вече стана дума – безспорно се установява, че на процесната дата Б. е управлявал МПС, както и че техническото средство е отчело концентрация на алкохол 0,78 на хиляда, поради което и същият безспорно е извършил административно нарушение по ЗДвП. Тук е мястото да се посочи, че съставът на нарушението е изцяло и напълно очертан в разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗДвП и в този ред на мисли, дори да не беше посочена нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, това не би било основание да се приеме, че липсва посочване на нарушена норма, защото за разлика от преобладаващия брой случаи, където съставът на административното нарушение включва поне две законови разпоредби – нарушена и санкционна, в този случай съставът е описан само в една разпоредба по подобие на съставите на престъпление, регламентирани в НК. Това, че актосъставителят и АНО са цитирали и нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, по-никакъв начин не е нарушило възможността на жалбоподателя да разбере в какво се „обвинява”, доколкото въпросната разпоредба въвежда общата забрана, че водачът не трябва да управлява МПС с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда. В конкретния случай процесната концентрация на алкохол, установена с техническо средство е 0,78 промила, което при всички случаи означава, че водачът е управлявал МПС с концентрация над 0,5 на хиляда. С оглед горното съдът счита, че при описване на съставомерните признаци на нарушението и посочване на нарушените материално-правни норми АНО не е допуснал нарушение, което да е засегнало правото на нарушителя да разбере в какво се „обвинява” и да организира защитата си. Изрично в този смисъл е и практиката на касационната инстанция по аналогични казуси, като например – Решение № 912/11.05.2018г. по к.н.а.х.д. №  480/2018г. на АдмС-***.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение, като на основание чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП (в приложимата редакция) законосъобразно е наложено наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 6 месеца и „Глоба” в размер на 500 лв. Видно от санкционната норма двете наказания са определени в предвидения от законодателя размер, който е фиксиран и не може да се изменя.

В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Отделно от това, видно от приложена на л. 12-14 - Справка за водач се установява, че процесното нарушение далеч не е първо такова на Б. – т.е. неговата лична обществена опасност също не е ниска.

Поради всичко казано по-горе съдът счита, че по отношение на първото вменено нарушение НП е правилно и законосъобразно издадено, поради което и следва да се потвърди.

Не така стоят нещата по отношение на второто вменено нарушение – това по чл. 100, ал.1, т. 2 ЗДвП. Въпросната разпоредба предписва, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке. Видно от показанията на актосъставителя обаче, същият заявява, че по отношение на документите: „… би трябвало всичко да е носил…“. Свидетелят-очевидец Й. пък заявява, че: „…мисля, че някои от документите, които се изискват при проверката не ги носеше, но не си спомням точно кои“. Очевидно нито един от двамата свидетели не може да посочи категорично, дали в действителност водачът е носил СРМПС или не, както се твърди в АУАН и НП. Поради това съдът счита, че от страна на АНО не са ангажирани доказателства в подкрепа на извода, че лицето не е носило СРМПС, а тъкмо напротив – самият актосъставител заявява противното, поради което съдът счита, че второто вменено нарушение е останало недоказано, поради което и НП в тази му част следва да се отмени.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 и предл. 3 ЗАНН, ***кият районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-005050/21.10.2019г., издадено от началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-гр.***, В ЧАСТТА, с което за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП на основание чл. 174, ал.1, т. 1 ЗДвП на Н.Г.Б. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6 месеца.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-005050/21.10.2019г., издадено от началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-гр.*** В ЧАСТТА, с което за нарушение на нарушение по чл. 100, ал.1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 3 ЗДвП на Н.Г.Б. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.