Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 307 23.03.2023
година гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
на двадесет
и осми февруари две хиляди и
двадесет и трета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина Драганова
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 119 по описа за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) във
връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба от П.Д.М., с адрес ***, с която е оспорила мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена
информация на Директора на НИНКН по заявление вх.№9400-8454/24.08.2022г.
Жалбоподателят
твърди, че поисканата информация е обществена и ще му предостави възможност да
си състави собствено мнение за дейността на задължения по закон субект-
Директора на НИНКН, както и да отразява новини, свързани с обществения и
културен живот в гр.Бургас и по този начин да осведомява гражданите. Иска оспореният
отказ да бъде отменен, а преписката да
бъде върната на административния орган за ново произнасяне.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.А., като акцентира, че
исканата информация е общественозначиме, а не е важна само за жалбоподателя. Не
ангажира доказателства. Претендира разноски. Депозира писмени бележки.
Ответникът
– Директор на Националния институт за недвижимо
културно наследство, редовно уведомен, не се явява лично и не изпраща
представител. Представя административната преписка. Излага съображения в
писмено становище.
Административен
съд-Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Съдът
намира жалбата за подадена от надлежно процесуално легитимирана страна –
заявител на искането за достъп до обществена информация и адресат на обжалвания
акт. Насочена е срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред по чл.40,
ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и в законоустановения
срок по чл.149, ал.2 АПК, поради което е процесуално
допустима. Съгласно разпоредбата на чл.149, ал.2 от АПК срокът за обжалване на
мълчаливия отказ е едномесечен и започва да тече от крайната дата, на която
е следвало да се произнесе органа-07.09.2022г..
Жалбата е подадена на 07.10.2022г., поради което е спазен срокът за обжалване.
Разгледана
по същество е основателна, при следните съображения:
Административното
производство е образувано по изпратено по електронната поща заявление за достъп
до обществена информация с вх. № вх.№9400-8454/24.08.2022г. от П.Д.М., с което
е поискано по електронен път да бъде предоставена информация по зададените в
заявлението въпроси, а именно:
1.
Със
заповед № РД09-158/25.02.2020 беше наредено на НИНКН да проведе процедури по
идентифициране, деклариране и предоставяне на статут на сгради в имот с
идентификатор 07079.612.214. Изготвени ли са заключителните оценки на обектите?
2.
Предвижда
ли се промяна на категоризацията и режима на опазването им?
3.
Предвижда
ли се имотите с идентификатори: 07079.612.214.1 и 07079.612.214.3 да бъдат
включени в ансамбъл?
4.
Предвижда
ли се промяна на статута на сградата с идентификатор 07079.612.214.10, в която
в момента се помещава книжарница „Хеликон“? От предишни отговори от
Министерството на културата става ясно, че до момента тя не притежава статут на
единична недвижима културна ценност. Съседните сгради до нея имат подобна
категоризация (статут на единична архитектурно- строителна недвижима културна
ценност). Моля за информация защо и тази сграда не спада към тях?
5.
Има
ли постъпило инвестиционно намерение за целия терен - 07079.612.214? Ако да,
моля да посочите инвеститора и какво предвижда инвестиционното намерение.
До изтичане на
14-дневния срок по чл. 28 от ЗДОИ административният орган не се е произнесъл.
В резултат на
служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява
най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в
административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9
от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на
административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза,
водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административно производствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността
на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се
ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
При така
вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения
акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Настоящата жалба
е насочена против мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена
информация на Директора на НИНКН по заявление вх.№9400-8454/24.08.2022г.
Нормата на
чл.58, ал.1 от АПК е фикция, поради което следва да се тълкува само стриктно
ограничително, защото приема за осъществил се един юридически факт, за който се
знае, че не се е осъществил. Мълчаливият отказ представлява бездействие на
администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се
произнесе по направеното пред него искане. Предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК, този отказ представлява
индивидуален административен акт и е напълно приравнен към изричния такъв,
който е не само липса на волеизявление от страна на съответния административен
орган, но е и отказ да се издаде съответния посочен от молителя акт. Преценката
включва налице ли е задължение на ответника да се произнесе по заявление
вх.№9400-8454/24.08.2022г.
Компетентността
на Директора на НИНКН е регламентирана в чл.3 от ЗДОИ, където са посочени
задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти. Съгласно разпоредбата на
чл. 3, ал.1 от ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената
информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните
териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Съгласно
чл.2, ал.2 от Правилника за организация на НИНКН институтът е организиран като
администрация, която подпомага министъра на културата при осъществяване на
правомощията му при провеждане на държавната политика в областта на опазването
на недвижимото културно наследство и на основание чл.7 от същия Правилник се
ръководи и представлява от директор, поради което е задължен субект по смисъла
на чл. 3, ал.1 от ЗДОИ.
Предвид
изложеното от фактическа страна, съдът приема, че ответникът е надлежно сезиран
от жалбоподателя със заявление вх.№9400-8454/24.08.2022г и е следвало да се
произнесе по искането в 14-дневен срок с изричен акт, съдържащ изискуемите
реквизити. До 07.09.2022г. Директорът на НИНКН не е изпълнил задължението си да
се произнесе по заявлението.
Съгласно
разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето в срок, се счита за
мълчалив отказ да се издаде актът. Мълчаливият отказ е бездействие на
администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се
произнесе по направено пред него искане. Следователно, за да се приеме, че
такъв отказ е налице, е необходимо компетентният административен орган да не
изпълни задължението си за произнасяне, въпреки сезирането му.
Редът и
условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани
в Глава трета на ЗДОИ. Разпоредбата на чл. 28, ал.2 от ЗДОИ задължава органите
или изрично определените от тях лица, да се произнесат с решение за
предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена
информация и уведомят писмено заявителя за своето решение.
Следователно
единствената призната от закона възможност за процедиране по заявление за
достъп до обществена информация е задълженият субект да постанови изричен акт
решение за предоставяне /чл.34 от ЗДОИ/ или за отказ /чл.38 от ЗДОИ/ за
предоставяне на достъп до исканата информация, които следва да бъдат мотивирани.
Неспазването на формата, в която следва да се произнесе задълженият субект води
до основание за оспорване по чл.146, т.2 от АПК и е основание за отмяната на
оспорения акт.
При депозирано
заявление, което отговаря на изискванията на чл.25, ал.1 от ЗДОИ, органът е
длъжен да се произнесе с мотивирано решение, както когато удовлетворява
искането / чл.28, ал.2, вр.п с чл.34 от ЗДОИ/, така и когато отказва да предостави
информация /чл.38 от ЗДОИ/. В случая липсва произнасяне по заявлението, което
бездействие на органа представлява мълчалив отказ да се произнесе по смисъла на
чл.58, ал.1 от АПК, който е в противоречие с разпоредбите на чл. 28, ал. 2 и
чл. 38 от закона и на това основание подлежи на отмяна. Изискването за изрично
произнасяне в производството по ЗДОИ води до извод, че мълчалив отказ е
недопустим.
Постановяването
на решение по ЗДОИ изисква оценка от страна на административния орган,
включително и на обстоятелствата, представляващи основание за отказ за
предоставяне на информация. След преценка на вида и характера на исканата информация,
и на реда, по който тя може да се предостави, задълженият субект следва да
постанови писмено мотивирано решение по заявлението, с което да предостави или да
откаже да предостави исканата информация, ако са налице законови пречки за
това, включително и тези, посочени в чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ. В този смисъл е и
постоянната съдебната практика на Върховния административен съд / Решение по адм.
дело № 5233/2018г., Решение № 1228 от 04.02.2015 г. по адм. д. № 7933/2014 г.,
V о.; Решение № 9752 от 28.06.2013 г. по адм. д. № 13326/2012 г., V о.; Решение № 1570
от 30.01.2020 г. по адм. д. № 14183/2018г./
Предвид
гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че мълчаливият отказ на
административния орган да предостави исканата информация е незаконосъобразен,
издаден при нарушаване на изискванията за форма и следва да бъде отменен, като на
основание чл. 173, ал.2 от АПК преписката да бъде върната за произнасяне по
същество по подаденото заявление.
По разноските:
На основание
чл.143, ал.1 от АПК, с оглед изхода на спора на оспорващия следва да се
присъдят заплатените разноски по делото, които са в общ размер от 1010 лв.,
представляващи 10.00лева дължима и заплатена за производството държавна такса
и 1000.00 лева адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд - град Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на П.Д.М., с адрес ***, мълчалив
отказ на Директора на НИНКН за предоставяне на достъп до обществена
информация по заявление вх.№9400-8454/24.08.2022г.
ВРЪЩА преписката на административния орган за изрично
произнасяне по същество при спазване на дадените в мотивната част на решението
указания.
ОПРЕДЕЛЯ 30-дневен срок за провеждане на
административното производство.
ОСЪЖДА НИНКН да заплати на П.Д.М.
съдебно-деловодни разноски в размер на 1010 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: