МОТИВИ към присъда № …./18.12.2019г. постановена по НОХд № 389/2019г. по описа на БСлРС
Районна прокуратура гр.Б.С. е повдигнала обвинение против Г.И.А. ***, за това че на 28.07.2018г. в с.Т., обл.В. е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил “Форд Фокус” с
регистрационен номер ВР 64 16 ВМ, без да притежава свидетелство за управление
на МПС, което е констатирано от служител на РУ-Б.С. с АУАН № 797/28.07.2018г.
/Бл. № 0743135/, и същото е извършено в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за такива деяния с Наказателно постановление №
16-5735-000106/04.10.2016г. на Началник РУ АЕЦ К. и Наказателно постановление №
16-0953-002599/20.01.2017г. на Началник Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР В.,
двете влезли в сила на 20.09.2017г.– престъпление по
чл.343в, ал.2 от НК.
Участващия в делото прокурор поддържа обвинението, така
както е внесено с обвинителния акт. Поддържа в пледоарията си по същество, че
на подсъдимия следва да се наложи наказание Лишаване от свобода около минимално
предвидения в закона размер, което да изтърпи ефективно, като в зависимост от
самия размер първоначалния режим следва да бъде определен, съгласно ЗИНЗС.
Пледира също така, предходните две осъждания на подсъдимия да се кумулират,
като се определи едно общо, най-тежко наказание от една година лишаване от
свобода, което на основание чл.68, ал.1 от НК да бъде приведено в изпълнение.
Съдебното производство протече по реда на съкратеното
съдебно следствие като на основание чл.371, т.1 НПК подсъдимият и неговият
защитник се съгласиха да не се разпитват свидетелите по делото, но подс.А. не
се призна за виновен и не призна фактите изложени в обвинителния акт. Заявиха,
че въпроса е правен и не е необходимо да се събират гласни доказателства по
делото, а желаят да се ползват от събраните такива в досъдебното произовдство.
Защитата на подсъдимия пледира, че възприетата фактическа обстановка
не обосновава повдигане на обвинение по чл.343в, ал.2 от НК. Счита, че от събраните
по делото доказателства не може да се стигне до извода, че извършеното от
подсъдимият е съставомерно деяние. Според защитника липсва обективния елемент,
за да може то да осъществи състава на чл.343в, ал.2 от НК и излагат подробни съображения в тази връзка. В тази връзка цитира съдебна практика и ТР на ВКС и моли съдът на основание чл.304 НПК да признае подс.А. за
невиновен.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
На основание чл.283 НПК са прочетени и приобщени към материалите
по делото всички писмени доказателства, имащи значение за разкриване на
обективната истина в процеса, намиращи се в досъдебно производство № 1321/2018г.
по описа на РП Б.С., а именно: АУАН № 797/28.07.2018г. – л.5 от Досъдебното
производство, писмо на Сектор „ПП” към ОД на МВР В., рег. №
967Р-5202/14.09.2018г. с приложение справка АИС – л.15-16 от Досъдебното
производство, справка на Сектор „ПП” към ОД на МВР В., рег. №
967Р-5205/17.09.2018г., ведно със справка за нарушител/водач – л.17-25 от
Досъдебното производство, писмо изх. № 09-00-781/27.09.2018г. на Гаранционен
фонд – л.26 от Досъдебното производство, договор за покупко-продажба на МПС и
заявление до Дирекция „Местни данъци и такси” – л.40-41 от Досъдебното
производство, справка рег. № 967Р-6601/13.12.2018г. – л.43-52 от Досъдебното
производство, НП № 16-5735-000106/04.10.2016г. на Началник РУ АЕЦ К. – л.55 от
Досъдебното производство, НП № 16-0953-002599/20.01.2017г. на Началник сектор
Пътна полиция – В. – л.59 от Досъдебното производство, АУАН от 17.04.2016г. –
л.60 от ДП, постановление за отказ да се образува досъдебно производство –
л.61-62 от Досъдебното производство, справка за съдимост на подсъдимия – л.72-73
от Досъдебното производство, характеристична справка – л.76-77 от Досъдебното
производство.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в своята
съвкупност, намира за установено
следното:
Районна прокуратура
Б.С. е повдигнала обвинение срещу Г.И.А. описано по-горе.
Както в обвинителния акт, така и в съдебно заседание в хода на съдебните прения
прокурорът твърди авторството на подсъдимия в повдигнатото му обвинение, като възприема следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г.И.А.
*** имал издадено Свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********, издадено на 30.03.2007г., с
валидност до 30.03.2017г. През 2014г. същият попълнил декларация и на
21.05.2014г. СУМПС на подсъдимия А. е обявено за изгубено/откраднато. Въпреки
това той не предприел действия по издаване на дубликат на свидетелството си за
правоуправление, вероятно поради издадени множество наказателни постановления
по ЗДвП и неплатени по тях административни наказания глоби, не притежавал такова,
но продължил да управлява МПС. За времето от обявяване на свидетелството му за
откраднато/изгубено до месец юли 2018г. подсъдимият бил санкциониран 18 пъти по
административен ред за извършени нарушения по ЗДвП. От 2014г. до 2018г.
подсъдимият А. на два пъти бил осъждан за извършени от него престъпления по
чл.343в, ал.2 от НК. Независимо от това подсъдимият А. управлявал моторни превозни средства, като
многократно бил установяван от органите на МВР, че управлява без свидетелство
за правоуправление. На 24.05.2016г.
подсъдимият Г.А. е установен от служителите на РУП АЕЦ К., че управлява товарен
автомобил Форд „Транзит“ без да е правоспособен водач. Издадено било
Наказателно постановление № 16-5735-000106/04.10.2016г. на Началник РУ АЕЦ К.,
с което наказателно постановление А. е наказан по административен ред за
извършеното от него нарушение. Наказателното постановление е връчено на А. на
12.09.2017г. и същото е влязло в законна сила на 20.09.2017г. На 17.04.2016г. подсъдимият
също бил установен да управлява товарен автомобил „Форд Транзит“ от служителите
на сектор Пътна полиция В.. За извършеното от него административно нарушение
било издадено Наказателно постановление №16-0953-002599/20.01.2017г. на
Началник сектор към ОД МВР В., където било отразено извършеното от него
нарушение. Наказателното постановление е връчено лично на подсъдимия А. на
12.09.2017г. и същото влязло в законна сила.
На 28.07.2018г. подсъдимият А., въпреки че не бил
правоспособен водач решил отново да управлява моторно превозно средство. Взел
от приятелката на сина си лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ВР 64 16 ВМ,
който бил със служебно прекратена регистрация, тъй като не бил прехвърлен в
законовия срок и потеглил от гр.К. към гр.Б.С.. Въпреки че вече бил осъждан два
пъти и наказван по административен ред за управление на МПС без съответното
свидетелство и въпреки че многократно бил установяван, че управлява МПС без
свидетелство за правоуправление, А. продължил да не спазва законоустановените
правила и да управлява МПС. На 28.07.2018г. свидетелите А. Г. Ц. – служител
на РУП-Б.С. и служителите на ЗЖУ Монтана
- свидетелите К.Д.П.и Й.Л.И.били на СПО на територията на с.Т.. Те стояли на
пост в с.Т., ул. „Г. Димитров“ пред кметството. Около 23,20 часа свидетелят Ц.
в присъствието на служителите на ЗЖУ спрял за проверка лек автомобил „Форд
Фокус“ с рег. № ВР 64 16 ВМ. Водачът спрял и свидетелят Ц. му поискал
документите за проверка. Водачът представил лична карта и документите на
автомобила. Водач на МПС бил Г.И.А. ***. Пред служителите, спрели го за
проверка, той заявил, че не представя СУМПС, тъй като го е изгубил, но не
уточнил кога го е изгубил. Свидетелят Ц. извършил проверка в ОДЧ при РУ-Б.С. и
било установено, че СУМПС на водачът А. е обявено за изгубено на 21.05.2014г. -
повече от четири години преди датата на спирането. На А. бил съставен АУАН, който
той подписал без възражения.
В хода на разследването са приобщени копия от съставените
АУАН и копия от Наказателните постановления, издадени на подсъдимия, приложени
са справки от сектор Пътна полиция - В. относно водача, приложени са справки за
съдимост и характеристика.
Така според Районна прокуратура – Б.С. Г.И.А. е извършил
престъпление по транспорта, а именно на 28.07.2018г. в с.Т., обл.В. е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Форд
Фокус” с регистрационен номер ВР 64 16 ВМ, без да притежава свидетелство за
управление на МПС, което е констатирано от служител на РУ-Б.С. с АУАН №
797/28.07.2018г. /Бл. № 0743135/, и същото е извършено в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за такива деяния с Наказателно
постановление № 16-5735-000106/04.10.2016г. на Началник РУ АЕЦ К. и Наказателно
постановление № 16-0953-002599/20.01.2017г. на Началник Сектор „Пътна полиция”
към ОДМВР В., двете влезли в сила на 20.09.2017г.
Според обвинителната власт от обективна и субективна
страна, подсъдимият А. е осъществил състава на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
Защитникът на
подсъдимия оспорва изцяло изводите на
Районна прокуратура – Б.С., като смята, че прокурорът неправилно е анализирал
събраните в досъдебното производство доказателства, за да достигне до този
извод. Според защитата подсъдимият е бил с валидно свидетелство за
правоуправление до 30.03.2017г. Загубата на това свидетелство през 2014г. по
никакъв начин не се е отразило върху валидността му. Безспорно е, че след
30.03.2017г. същият е бил неправоспособен, но от тази дата до 28.07.2018г. той
не е наказван за такова деяние по административен ред. Според адв.Г. в
случаите, визирани в чл.343в от НК, законодателят е предвидил да бъдат
санкционирани с наказания водачите, които са неправоспособни, т.е. на които
никога не е издавано СУМПС или същото им е отнето на някакво законово
основание. От събраните доказателства по делото липсват такива, от които да се
извеждат едно от горните основания. Според защитата на подсъдимия, в случая е
налице административно-наказателна отговорност по отношение на А., тъй като
извършеното деяние се явява първо след като той е изгубил своята
правоспособност поради изтичане валидността на свидетелството му за
правоуправление на МПС.
От анализа на събраните на досъдебното производство
доказателства, по отделно и в своята съвкупност, съдът достига до следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г.И.А. ***. На същия е издадено свидетелство
за управление на МПС № ********* от 13.03.2007г., което е било валидно до
30.03.2017г. През 2014г. А. установява, че е изгубил свидетелството си за
правоуправление, поради което подава декларация и на 21.05.2014г. същото е
обявено за изгубено в масивите на МВР. След изтичане срока на валидността на
свидетелството за управление на МПС на А., същият не е преминал през
процедурата за подновяване на свидетелството си, поради което от 31.03.2017г.
подсъдимият А. се явява неправоспособен водач. Въпреки това на 27.08.2018г. в
с.Т., обл.В. той управлявал МПС лек автомобил „Форд Фокус” с рег. № ВР 64 16
ВМ, без да притежава свидетелство за управление на МПС.
Настоящия състав намира, доводите изложени от защитника
на подсъдимия за несъставомерност на деянието, за основателни.
Съдебната практика приема, че субект на престъплението по
чл.343в, ал.1 и ал.2 НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което
управлява МПС. За да е налице съставомерност на чл.343в, ал.2 НК на първо място
е необходимо да се установи, че деецът поначало е неправоспособен, защото
никога не му е издавано свидетелство за правоспособност, или както в случая
свидетелството за правоуправление на МПС е с изтекла валидност, отнето му е на
някакво основание, отнети са му всичките контролни точки. Ако въпреки своята
неправоспособност управлява МПС, той върши нарушение по чл.177, т.1 или т.2 ЗДвП, за което носи административно-наказателна отговорност. Когато след
наказването му по административен ред продължава да управлява МПС без съответната
правоспособност в рамките на едногодишния срок от това административно
наказание, то тогава осъществява престъпния състав на чл.343в, ал.2 НК. За да
се осъществи състава на чл.343в, ал.2 от НК в случая следва да са налице
няколко елемента от обективна страна.
В настоящия случай подсъдимият А. е изгубил своята
правоспособност на 30.03.2017г., от която дата неговото СУМПС е станало
невалидно и към 28.07.2018г. той е бил неправоспособен, което обстоятелство по
делото не се спори. От този момент – 30.03.2017г. той следва да е бил наказван
по административен ред, че е управлявал МПС без да е правоспособен и в рамките
на едногодишния срок от това наказване А. да е извършил настоящето деяние, като
управлявал МПС неправоспособен.
Безспорно е, че от 31.03.2017г. А. е неправоспособен
водач, но по делото липсват данни, от тази дата до 28.07.2018г. да е бил
наказван по административен ред за такова деяние. Нито пък се събраха доказателства,
че преди да изтече валидността на СУМПС, то му е отнемано на някакво основание.
Напротив има данни, че през 2016г. А. е
управлявал МПС, като на 17.04.2016г., управлявайки товарен автомобил „Форд
Транзит” е бил спрян за проверка от служители на МВР, при с.Слана Бара, обл.В.,
при която се установило, че издаденото на А. СУМПС № ********* е било изгубено.
За това деяние му бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, в което се сочи, че лицето не притежава валидно СУМПС и не е
правоспособен водач. По случая била образувана преписка № 953р-4007/2016г. по
описа на РП В. с оглед данни за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 НК. За
изясняване на фактическите обстоятелства по делото прокуратурата е изискала данни от сектор „Пътна полиция” за
валидността на свидетелството за правоуправление на МПС и броя на контролните
точки на подсъдимия А.. От писмената информация на сектор „Пътна полиция” се
установило, че за управлявания от А. товарен автомобил /за което било
образувано преписката/ се изисквало категория „В”, каквато А. притежавал, не му
е издаван дубликат на изгубеното свидетелство за управление на МПС и към 17.04.2016г.
е имал отнети 6 контролни точки. С оглед тези данни Зам.районен прокурор към РП
В. е приел, че към 17.04.2016г. Г.И.А. е правоспособен водач, тъй като няма
наложено наказание по административен или съдебен ред „лишаване от право да
управлява МПС”, не са му отнети всички контролни точки и свидетелството му за
правоуправление не е с изтекъл срок на валидност. Предвид на това е отказано да
се образува досъдебно производство, тъй като извършеното от А. не осъществява
от обективна страна състава на престъплението по чл.343в, ал.2 НК.
По делото липсват каквито и да било данни на Г.И.А. преди
30.03.2017г. да е отнемано свидетелството му за управление на МПС по съдебен
или административен ред. Липсват данни от 31.03.2017г. от когато му е изтекъл
срока на валидност на свидетелството за управление на МПС същият да е наказван
по административен ред. Престъпната обективна и субективна съставомерност на
процесното деяние се обосновава от дадената правна квалификация на нарушението,
за което първоначално подсъдимият трябва да е бил наказан по административен
ред, а когато в едногодишния срок от наказването му по административен ред
продължава да управлява МПС, без да е подновил СУМПС, той ще осъществи състава
на чл.343в, ал.2 НК.
С оглед изложеното по-горе, настоящия състав прие, че
липсва един от елементите от обективната съставомерност на разпоредбата на
чл.343в, ал.2 НК, поради което извършеното от А. не се явява престъпление по този текст. В случая съдът
намира, че се касае до административно нарушение по чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП и
подсъдимият следва да понесе административно-наказателната отговорност за този
вид нарушения. Предвид това съдът с присъдата си призна за невинен подсъдимият Г.И.А.
в това,
че на 28.07.2018г. в с.Т., обл.В. е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил “Форд Фокус” с регистрационен номер ВР 64 16 ВМ, без да притежава
свидетелство за управление на МПС, което е констатирано от служител на РУ-Б.С.
с АУАН № 797/28.07.2018г. /Бл. № 0743135/, и същото е извършено в едногодишен
срок от наказването му по административен ред за такива деяния с Наказателно
постановление № 16-5735-000106/04.10.2016г. на Началник РУ АЕЦ К. и Наказателно
постановление № 16-0953-002599/20.01.2017г. на Началник Сектор „Пътна полиция”
към ОДМВР В., двете влезли в сила на 20.09.2017г., поради което и на основание
чл.304 НПК го оправда по повдигнатото обвинение по чл.343в, ал.2 от НК.
При тези мотиви съдът се произнесе с присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: