Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 24.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 01760 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на Р.В. А. срещу “Топлофикация П.” АД, с която се иска да се признаване за установено, че ищцовата страна не дължи поради погасяване по давност на следните вземания: сумата от 4747,05 лева - главница за стойността на доставена топлинна енергия до имот с адрес град П., ул. „***, за периода от 01.07.2009 г. до 30.04.2012 г., сума в размер на 776,30 лева – лихва за забава за периода от 30.08.2009 г. до 28.01.2013 г. и сума от 210,47 лева – разноски.
В исковата молба се посочва, че за процесните вземания била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт. Уточнява, че ответникът отказва да заличи вземанията в системата си и претендира тяхното заплащане.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Излагат се съображения за недопустимост, тъй като давността се релевирала с възражение
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Установява се, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 876 по описа за 2013 г. на Районен съд – П., по силата на която Р.В. А. следвало да заплати на “Топлофикация П.” АД следните вземания: 4747,05 лева - главница за стойността на доставена топлинна енергия до имот с адрес град П., ул. „***, за периода от 01.07.2009 г. до 30.04.2012 г., сума в размер на 776,30 лева – лихва за забава за периода от 30.08.2009 г. до 28.01.2013 г. и сума от 210,47 лева – разноски.
Установява се още, че с влязло в сила определение от 17.05.2013 г. е обезсилена горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 876 по описа за 2013 г. на Районен съд – П., както и че е прекратено производството. В този смисъл липсва съдебен акт, с който да е установено съществуването и дължимостта на обсъжданите вземания.
Ответното дружество е представило в съдебно заседание справка - извлечение от партидата на ищццовата страна при топлопреносното дружество, от което се установява, че е начислило сума от 4747,05 лева – главница за периода от 01.07.2009 г. до 30.04.2012 г. и сума в размер на 776,30 лева.
Наред
с това процесуалният представител на ответника в съдебно заседание счита
исковете за неоснователни в целия им размер, с което оспорва недължимостта на процесните
вземания (главница, лихва и разноски)..
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са установителени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявяването на исковата
претенция не е обвързано със срок, а правният интерес за ищцовта страна е
обусловен от това, че ответното дружество претендира заплащането на процесните суми, доколкото в съдебно заседани се оспорва погасяването
им по давност в размера както е заявен. Това води до категоричен извод за
наличието на правен спор между страните, свързан със заплащането на
горепосочените суми.
В този смисъл е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост
на тези вземания. Ищцът твърд, че вземанията на
ответника са погасени по давност, поради което търсената от защита е със сила
на присъдено нещо да се установи, че не съществува притезание, а не естествено
субективно право. По отношение на другото вземане твърди, че същото не е
възникнало. Това налага извод за допустимост на исковите претенции и тяхното
разглеждане по същество.
Съгласно разясненията в Тълкувателно
решение № 3 от 2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
задълженията на потребителите за предоставяните от топлофикационните дружества
услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Съгласно
чл. 155 и чл. 156 от Закона за енергетиката потребителите на топлинна енергия
заплащат цената, определена предварително и известна на страните по договора,
на месечни вноски.
В този смисъл вземането за главница представлява периодично плащане по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за него
се прилага тригодишна давност. Същата
разпоредба се отнася и за лихвата за забава. В чл. 34 и чл. 42 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди (същите не са приложни
по делото, но на съда са му служебно известни) е предвидено, че купувачите са длъжни
да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията.
Началният момент на тригодишния давностен срок е датата на падежа на вземанията, т. е. давността за последния месец април 2012 г. от процесния период е изтекла още на 01.06.2015 г. Съдът съобразявайки, че исковата молба е подадена на 20.03.2020 г. намира, че вземането за стойността на топлинна енергия е погасено по давност, както и за лихвата за забава.
По делото не се установи
съществуването на вземане в размер на 210,47 лева – разноски, доколкото е
обезсилена заповедта за изпълнение, в която се съдържа това вземане. Щом не
съществува подобно вземане, то и няма как да се прилага давността.
Предвид изложеното
предявените искове са основателни и като такива следва да се уважат.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК всяка ищцовата страна има право да й се заплатят направените разноски по делото. Същата е направила разноски в размер на 236 лева за държавна такса. В полза на адв. М.Х. следва се присъди сумата от 730 лева – адвокатски хонорар за предоставена безплатна правна помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че Р.В. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. „Младост 1“, бл. 41, вх. 1, ет. 10, ап. 39 НЕ ДЪЛЖИ на “Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, поради погасяване по давност сумата в размер на 4 747,05 лева - главница за стойността на доставена топлинна енергия до имот с адрес град П., ул. „***, за периода от 01.07.2009 г. до 30.04.2012 г. и сума в размер на 776,30 лева – лихва за забава за периода от 30.08.2009 г. до 28.01.2013 г.
ПРИЗНАВА за установено, че Р.В. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. „Младост 1“, бл. 41, вх. 1, ет. 10, ап. 39 НЕ ДЪЛЖИ на “Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата в размер на 210,47 лева – разноски, отразена в обезсилената заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 876 по описа за 2013 г. на Районен съд – П..
ОСЪЖДА “Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на Р.В. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к.
„Младост 1“, бл. 41, вх. 1, ет. 10, ап. 39, сумата в размер на 236 лева - разноски за държавна такса
ОСЪЖДА “Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.Х. *** сумата в размер на 730 лева - адвокатски хонорар за предоставена безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.