№ 249
гр. Видин, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мариела В. Йосифова
при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА
като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Гражданско дело №
20221320100413 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А, Париж” чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК ************,със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, с
която против Д. В. П., с ЕГН **********, с адрес: ****************, е предявен иск с
правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с
чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца се основава на договор за револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-17513050, сключен
на 08.12.2019 г.
Сочи се, че съгласно договора за усвояване на револвиращия кредит кредиторът издава на
кредитополучателя кредитна карта Мастъркард. Кредитната карта е електронен платежен
инструмент и представлява персонализирана пластмасова карта, върху която е записана
електронна информация. Персонализацията на платежната карта представлява изписването
на необходимите данни, свързани с оправомощения ползвател на платежната карта,
съгласно параграф 1, т. 5 от ДР на Наредба № 3 на БНБ. Чрез картата се извършва
идентификация на кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на
кредитополучателя револвиращ кредитен лимит.
Излага се, че минимална месечна погасителна вноска представлява минималната месечна
сума, която картодържателят следва да направи до падежа, за да започне да възстановява
кредитния лимит. Кредитополучателят е длъжен да я внася всеки месец, за да не изпада в
просрочие и кредиторът да не блокира картата. Револвиращата функционалност предоставя
1
възможност на картодържатЕ.те да заемат многократно средства от определения им
кредитен лимит посредством предоставената им карта, като изплатените суми по усвоения
кредит са отново на разположение след погасяването им. Картодържателят разполага с
възможността да погасява усвоения кредитен лимит посредством минимална месечна
вноска, а не изцяло.
Поддържа се, че кредитният лимит представлява одобрената от издателя сума, с която се
захранва картата и до която клиентът има достъп. Максималният лимит за всеки клиент се
определя индивидуално съобразно предварително зададени рискови правила, като в
настоящия случай максималният кредитен лимит е в размер на 1000 лева.
Посочва се, че използваният кредитен лимит е сумата, която кредитополучателят е
използвал за покупки и/или теглене на пари в брой от отпуснатия кредитен лимит, а
разполагаемият кредитен лимит представлява сумата, която остава на разположение по
револвиращия кредит, след като картодържателят е усвоявал суми по кредита.
Твърди се, че картата позволява чрез нея да бъде извършвано теглене в брой от банкомати
(АТМ), плащания чрез терминални устройства и други услуги в страната и чужбина (чл. 2).
Излага се, че съгласно договора за използването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит
за времето на ползването му. В договора е предвидена възможността кредитополучателят да
се възползва съответно от услугата „Превод на пари по сметка“ и „Покупка на изплащане в
мрежата от търговски партньори на кредитора“ (чл. 3 и чл. 4).
Поддържа се, че кредиторът издава месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то
число на месеца. След издаване на месечното извлечение настъпва периодът, в който
картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита, като при кредитните карти от
револвиращ тип са налице две възможности за изпълнение на задължението:
- посредством пълно погасяване на усвоения кредит - това събитие настъпва, когато
картодържателят погаси цялата използвана сума.
- частично погасяване на задълженията - при внасяне на сума в размер на минималната
месечна вноска или по-голям, но не е погасена пълната сума по задължението.
Твърди се, че извлечението се изпраща на адреса на електронната поща на
кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на електронен адрес в
хартиена форма на посочения от него адрес, като неполучаването на извлечението не е
основание за неплащане на погасителна вноска (чл. 12).
Сочи се, че месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ
издаването на извлечението. За използването на револвиращия кредит кредитополучателят
дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на
ползването му (чл. 14). ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е
усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с
неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За
използването на кредитната карта кредитополучателят заплаща и таксите предвидени в
2
тарифата.
Излага се, че в чл. 16 от договора е предвидено, че кредиторът има право да блокира
кредитната карта по собствено решение, по искане на кредитополучателя, при изтичането на
валидността на картата и/или при неплащане на една или повече месечни погасителни
вноски. Чрез функционалността „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори
на кредитора“ кредитополучателят изплаща избраната от него стока или услуга посредством
усвояване от кредитния лимит на револвиращия кредит чрез предоставената му кредитна
карта, без да чака за одобрение, когато има разполагаем лимит по кредитната карта.
Поддържа се, че на 29.01.2020 г. ответницата се е възползвала от предвидената в чл. 4 от
договора възможност и е извършено усвояване чрез функционалността покупка на
изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването CREX-17513046 за закупуването на
стоки и услуги на изплащане на стойност в общ размер, посочен на стр. 1 от Договора в
параграф „Параметри и услуги“. За ползването на услугата по чл. 4 от договора е договорен
ГЛП и ГПР в размер, посочен на страница 1 от процесния договор в поле „Параметри и
условия“, като е посочена и общата стойност на плащанията.
Твърди се, че падежът по кредита е на всяко 1-во число от месеца и тогава се дължи
фиксираната месечна вноска, определена по него.
Посочва се, че в случай, че кредитополучателят не направи плащане на тази вноска на
съответния падеж, тя ще бъде удържана от лимита на кредитната карта и олихвена. Лихвата
се начислява от деня на падежа, когато вноската по стоковия кредит се трансферира от
разполагаемия лимит - трансакцията се олихвява от деня на извършването й с годишен
лихвен процент, както тегленето на суми на банкомат. След усвояването на суми по
кредитната карта за кредитополучателя възниква задължение за заплащане на месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до
пълното погасяване на задължението.
Излага се, че ответницата Д. В. П. е преустановила редовното обслужване на револвиращия
потребителски кредит на 01.07.2020 г., към която дата е последното плащане по заема. Сочи
се, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в цЕ.я му размер,
включително всички определени по договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за
забава, предвид което на 07.12.2020 г. на ответницата е изпратена покана за доброволно
изпълнение, с която кредитът е обявен за изискуем.
Твърди се от ищеца, че от него е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е образувано ч. гр.
д. № 1376/2021 г. по описа на Районен съд – Видин, по което е издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцовото дружество вземане по договор CARD-17513050 в
3
размер на: 1059.88 лева - главница; 175.97 лева - възнаградителна лихва за периода от
01.07.2020 г. до 07.12.2020 година; 57.64 лева - мораторна лихва за периода от 03.12.2020 г.
до 16.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, в случай, че предявените установителни искове
бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита, се предявяват осъдителни искове за горепосочените суми с правно основание чл.
79 от ЗЗД, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения по делото особен представител, в който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Възразява се, че ищецът не е представил по делото Общите условия към
договора, нито е представил доказателства, че ответницата е подписала Общите условия.
Оспорва се чл. 15 от Договора за кредитна карта, в който е записано, че кредиторът има
право да преразглежда всеки месец размерът на лихвите и таксите. Оспорва се лихвения
процент в размер на 35 % и ГПР в размер на 44.90 %. Възразява се срещу клаузата в
договора, съгласно която кредиторът да има право да обяви предсрочна изискуемост на
вземането, без ответницата да бъде предварително уведомена за това. Възразява се срещу
размера на възнаградителната лихва. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-икономическа
експертиза, приложено е ч.гр.д. № 1376/2021 г. по описа на Районен съд - Видин.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено
следното:
В резултат на подадено от страна на ищеца, заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д.
№ 1376/2021 г. по описа на Районен съд - Видин, по което на 01.07.2021 г., срещу ответника
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 220/01.07.2021
г. за процесните суми.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на
подадено от ищеца заявление срещу ответника, за процесните суми, видно и от
приложеното ч.гр.д. № 1376/2021 г. по описа на РС - Видин, по което заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е
предявен и настоящия установителен иск.
Съгласно, сключен на 08.12.2019 г. Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карата № CARD – 17513050, между ищеца като
кредитор и ответника, като кредитополучател, Д. В. П. е дала съгласието си освен посочения
усвоен кредит да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard с максимален кредитен лимит в размер на 1000.00 лева. Съгласно
чл. 1, и чл. 13 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит за
4
кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. Месечните погасителни вноски се правят до 01-во число от
месеца, следващ издаването на извлечението, най-малко в размера, посочен в тарифата.
Годишният процент на разходите е фиксиран на 44.90 %. Годишният лихвен процент е в
размер на 35 %. Месечната такса за обслужване е в размер на 4.00 лева.
Кредитния лимит представлява револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоява посредством всякакви трансакции – теглене в брой от
банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства и др. Уговорено е, че
кредитополучателят може да извършва трансакции /операции/ чрез кредитната карта до
разрешения кредитен лимит, като всяка трансакция с кредитна карта представлява усвояване
на договора за револвиращ потребителски кредит, като договорът е безсрочен, както и че за
ползването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи годишна лихва върху
усвоената част от кредитния лимит, за срока на ползване на кредитния лимит, видно от чл.
14 от Приложението към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-17513050.
Приложена е последна покана и обратна разписка до ответника, удостоверяваща
получаването на съответната пратка.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е изложило
в заключението си, че на 08.12.2019 г. ответникът е закупил с фактура № **********,
издадена от „Зора М.М.С.“ ООД стока на стойност с ДДС – 155.00 лева. Фактурата е
подписана от клиент: Д. П., сумата е преведена по банкова сметка от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ на търговец „Зора М.М.С.“ ООД.
Съгласно подписаният договор от страните ответникът е следвало да плати 6 броя месечни
вноски по 30.16 лева на обща стойност от 180.96 лева, от които: 155.00 лева – главница, 6.98
лева – застраховка сигурност по полица № 5/2008 г. и 18.98 лева – договорна
възнаградителна лихва. Погасителните вноски следва да се правят на всяко 01-во число на
месеца, като първата вноска е на 01.02.2020 г. и последната е на 01.07.2020 г.
Ответникът е активирал предоставената му кредитна карта по договор CARD № 17513050 на
29.01.2020 г. с максимален кредитен лимит от 1000.00 лева. Ответникът е изтеглил от
банкомати /АТМ/ в брой с предоставената му кредитна карта сумата в размер на 880.00 лева,
в т.ч. по дати: на 01.03.2020 г. сумата от 500.00 лева, на 01.04.2020 г. сумата от 100.00 лева и
на 01.05.2020 г. сумата от 280.00 лева. Извършени са и плащания чрез терминални
устройства за периода от 01.03.2020 г. до 01.08.2020 г. в размер на 117.58 лева.
За периода от 01.02.2020 г. до 01.07.2020 г. ответникът е направил общо вноски в размер на
340.48 лева, като до 01.12.2020 г. са му начислени 69.01 лева такси, 50.23 лева застраховки и
224.58 лева лихви.
Ответникът е преустановил редовното обслужване на кредита на 01.07.2020 г. когато е
последната вноска и балансът по кредита е в размер на 1059.88 лева – главница.
5
Към датата на изготвяне на експертизата при ищеца не са е установили направени плащания
от ответника на дължимите суми по договора, предмет на настоящото дело.
От заключението на вещото лице се установява също, че дължимите се главница,
възнаградителна и мораторна лихва, са в претендираните от ищеца размери в исковата
молба.
Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е
обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството,
поради което е прието от съда.
Исковата претенция намира своето основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК, в което
производство ищецът следва да докаже и установи съществуването на вземането си и
размерът му, респективно, че ответникът дължи сумите, за които в заповедното
производство е издадена съответната заповед за изпълнение.
Така предявените искове са допустими, а по същество и основателни по следните
съображения:
С оглед данните по делото е безспорно, че между страните е възникнало облигационно
отношение във връзка с даден паричен заем.
Предмет на делото е сключен между страните договор за револвиращ кредит под формата на
кредитна карта MasterCard, с дневен лимит 1000.00 лева, който ответникът активирал на
29.01.2020 г. В договора за потребителски кредит, към който е и Приложение за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-
17513050 фигурира подписа на ответника, като същият не е оспорен в срока по чл. 131 от
ГПК. Съгласно Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за
кредитополучателя възниква задължението да заплаща минимална месечна погасителна
вноска, съобразно усвоената сума, като при данните по делото /заключението на вещото
лице/ е безспорно, че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредита на
01.07.2020 г.
При ангажираните данни се установява, че ищецът е доказал възникването и съществуването
на правоотношението, както и изпълнението на задълженията си по него.
В случая не се разкрива противоречие с разпоредбите на ЗПК: Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т.7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Настоящият договор е в
предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при постигнато съгласие относно размера
на лимита, месечната погасителна вноска, не е уговорено същият да е сключен при
предварително утвърдени общи условия, поради което чл. 11, ал. 2 ЗПК не намира
приложение, поради което възражението на ответника, че не са представени по делото
Общи условия е неоснователно. Изискванията на чл. 10, ал. 1 чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.
2 от ЗПК са изпълнени.
Не се установява да е налице противоречие с чл. 143 от ЗЗП и нарушаване принципа на
добросъвестност, водещ до неравновесие между правата и задълженията, като договорените
6
клаузи не противоречат на посочените в 19 точки на чл. 143 от ЗЗП случаи на
неравноправни клаузи. В договора са посочени размера на кредитния лимит, погасителната
вноска, с които ответникът се е съгласил, като е подписал договора. Ищецът в качеството на
кредитор е изправна страна, тъй като е представил писмени доказателства за сключването на
договора и предоставената сума, усвоена чрез активиране на кредитната карта от ответника.
Същият е преустановил обслужването на кредита на 01.07.2020 г. От заключението на
вещото лице е видно, че ответникът е направил следните плащания по предоставения му
кредит: за периода от 01.02.2020 г. до 01.07.2020 г. общо вноски в размер на 340.48 лева.
Извършените от същия плащания следва да се считат за признание дължимостта на сумите.
На следващо място, ответникът поддържа нищожност на клаузите относно лихвен процент
и годишен процент на разходите, посочени съответно като 35 % и 44.90 %.
Към момента на сключване на процесния договор – 08.12.2019 г., е била приета
разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.),
съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерски съвет на Република България. Годишният процент на
разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи –
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК. С приемането на
посочените разпоредби се постави „рамка” по отношение на уговорките при
потребителските кредити за размера на лихвите. При нарушение на законовата разпоредба,
клаузите в договора за дължимостта на всеки един от компонентите на ГПР са нищожни.
Преди приемане на посочената норма, като критерий за действителност на уговорките за
възнаградителна лихва са служЕ. общо установените нравствено-етични правила на морала,
или добрите нрави. Именно принципът за еквивалентност в насрещните престации при
двустранните договори е залегнал при приемането на посочените разпоредби, като
свободата на договаряне при договорите за потребителски кредит е ограничена с оглед
обстоятелството, че едната страна по договора – потребителя кредитополучател, е по-
слабата икономически страна в правоотношението. Накърняване на добрите нрави е налице,
когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата
несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й положение. Затова, при
преценка нарушени ли са добрите нрави при уговорката за ГПР и лихвен процент , съдът
намира, че меродавна е именно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК с регламентираните в нея
„рамки”. Затова и уговореният лихвен процент в размер на 35 % и ГПР – 44.90 %, не
противоречи на добрите нрави с оглед изложените по-горе съображения, а по тази причина
не е и неравноправна. Напротив, тя е съобразена със законовите изисквания на чл. 19, ал. 4
ЗПК, с установените нравствено-етични правила на морала, като ограничаващи договорната
свобода. Затова и възражението за нищожност на клаузата, касаеща посочените
компонентни, като противоречаща на добрите нрави и като неравноправна, е неоснователно.
7
С оглед изложеното се налага извод, че ищецът е изправна страна по договора за заем, тъй
като е изпълнил поетото задължение да отпусне уговорения размер на заема на ответника,
който обаче от своя страна не е изпълнил поетото насрещно задължение да погаси при
съответните условия по договора всички дължими се месечни вноски по кредита.
Доказателства относно цялостно изпълнение на задълженията на ответника по процесния
договор не се ангажираха, поради което и с установеното съдът приема, че същият е
неизправна страна.
По делото се установи, видно от приложената разписка, че ответникът е уведомен за
задълженията си.
Поради гореизложеното, предявените установителни искове се явяват основателни и
доказани и като такива ще следва да бъдат уважени, като се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 1059.88 лева - главница; 175.97
лева - възнаградителна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 07.12.2020 година; 57.64 лева -
мораторна лихва за периода от 03.12.2020 г. до 16.06.2021 г., ведно със законната лихва от
25.06.2021 г. - датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
С оглед изхода на делото ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски в
настоящето производство в общ размер на 600.00 лева /50.00 лева - платена държавна такса,
350.00 лв. - такса за особен представител, 100.00 лева - депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37
от ЗПП, в размер на 100.00 лева/.
Съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство.
В случая разноските по ч.гр.д. № 1376/2021 г. по описа на Районен съд - Видин са в общ
размер от 75.87 лева /25.87 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение/ и която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. В. П., с ЕГН **********, с адрес:
****************, че дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А, Париж”
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК ************,със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14
следните суми: 1059.88 лева – главница по договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD 17513050; 175.97
лева - възнаградителна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 07.12.2020 година; 57.64 лева -
8
мораторна лихва за периода от 03.12.2020 г. до 16.06.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 25.06.2021 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1376/2021 г. по описа на Районен съд - Видин до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Д. В. П., с ЕГН **********, с адрес: **************** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А, Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”, клон България, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14 сумата в общ размер от 75.87 лева /25.87 лева
за платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение/ - направени
разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 1376/2021 г. по описа на Районен съд -
Видин.
ОСЪЖДА Д. В. П., с ЕГН **********, с адрес: **************** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А, Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”, клон България, ЕИК ************,със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.
к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14 направените в настоящото производство
разноски в общ размер на 600.00 лева /50.00 лева - платена държавна такса, 350.00 лв. -
такса за особен представител, 100.00 лева - депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, в размер
на 100.00 лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. №
1376/2021 г. по описа на Районен съд - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
9