СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
публичното заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова
в. гр. д. № 10190 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 123895 от 27.05.2019 г. по гр. д. № 33510/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 43 състав, е признато за
установено, по предявения от А.С.С., ЕГН ********** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******,
отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124 ГПК, че А.С.С., ЕГН **********
не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, сумата от 863,44 лв., представляваща
главница за потребена електрическа енергия в обект с клиентски номер
300024842783, през периода от месец май 2010 г. до месец септември 2011 г.,
включително, като искът, с правно основание чл. 124 ГПК, за разликата над уважения
размер от 863,44 лв. до пълния предявен размер от 1 500 лв., е отхвърлен; „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ****** е осъдено, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, да възстанови
електрическото захранване в недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „******,
с клиентски номер 300024842783. С решението
са отхвърлени предявените от „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ****** срещу А.С.С., ЕГН **********,
насрещни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за
заплащане на сумата от 863,44 лв., представляваща стойността на потребена
електрическа енергия в обект с клиентски номер 300024842783, през периода от
месец май 2010 г. до месец септември 2011 г., включително, и сумата от 263,55
лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.10.2013 г. до 10.10.2016
г., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2016 г. до окончателното
плащане.
С решението „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, е осъдено да заплати на А.С.С.,
ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 34,54 лв. – разноски по делото.
С решението А.С.С., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ******,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 148,53 лв. – разноски по делото.
Срещу
така постановеното решение, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от „Ч.Е.Б.“ АД насрещен иск, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в частта, с
която е уважен предявеният срещу ответното дружество иск за реално изпълнение,
по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за възстановяване на електрозахранването в процесния
недвижим имот, е подадена въззивна жалба от „Ч.Е.Б.“ АД, в която са развити съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение, в частта, с която е уважен предявеният срещу ответното
дружество иск за реално изпълнение да бъде обезсилено, евентуално отменено, а исковата претенция да бъде отхвърлена. По отношение на решението, в
частта, с която е отхвърлен насрещният иск, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се моли същото да бъде отменено, а исковата претенция да бъде уважена. Въззивникът твърди, че неправилно
първоинстанционният съд е квалифицирал предявения насрещен иск като такъв по
чл. 86 ЗЗД, а не по чл. 92 ЗЗД. Счита, че по силата на чл. 35 от ОУ на „Ч.Е.Б.“
АД се дължи неустойка при забава в
плащането на задълженията за заплащане на използваната електрическа енергия. В
този смисъл поддържа, че претенцията на ответника е за дължима и незаплатена
неустойка за забава, на основание чл. 92 ЗЗД вр. чл. 35 от ОУ, а не касае лихва
върху непогасена главница, до какъвто неправилен извод е достигнал районният
съд. Излага доводи, че неустойка за забава от последните 3 години се дължи дори
и главното взема да е погасено по давност. В подкрепа на това си твърдение се
позовава на чл. 35 от ОУ, на уговорената в договора между страните неустойка в
случай на забавено плащане, а и на предвидената във фактурите такава. Позовава
се на съдебна практика, че вземането за лихви не е погасено към настоящия
момент. По отношение на иска за реално изпълнение за възстановяване на
електрозахранването в процесния недвижим имот заявява, че към настоящия момент
е възстановено електрозахранването в имота. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не постъпил отговор на въззивната жалба от А.С.С..
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално
допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият въззивен
състав намира, че неправилно с разпореждането си от 19.08.2019 г., както и в
определението си от 29.01.2020 г., постановени по реда на чл. 267 ГПК, е
разширил предмета на въззивна проверка, като е посочил, че на обжалване от
ответника подлежи първоинстанционното решение, в частта, с която са отхвърлени
предявените от „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ****** срещу А.С.С., ЕГН **********, насрещни
искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за заплащане
на сумата от 863,44 лв., представляваща стойността на потребена електрическа
енергия в обект с клиентски номер 300024842783, през периода от месец май 2010
г. до месец септември 2011 г., включително, и сумата от 263,55 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 10.10.2013 г. до 10.10.2016 г.,
ведно със законната лихва, считано от 10.10.2016 г. до окончателното плащане,
както и в частта, с която жалбоподателят „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ****** е осъден, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, да възстанови електрическото захранване в недвижим
имот, находящ се в гр. София, ул. „******, с клиентски номер 300024842783.
Видно от изложеното от ответника в обстоятелствената част на въззивната жалба,
както и в отправения към съда петитум, решението на първостепенния съд се
обжалва единствено, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК ****** насрещен иск за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в частта,
с която „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ****** е осъдено, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, да
възстанови електрическото захранване в процесния електроснабден имот, но не и в
частта, с която е отхвърлен предявеният от „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ****** срещу А.С.С.,
ЕГН **********, насрещен иск, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за
главница за потребената електрическа енергия. Решението в тази част не е
обжалвано и е влязло в сила.
С оглед на
изложеното, предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ****** срещу А.С.С.,
ЕГН **********, насрещен иск, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
заплащане на сумата от 263,55 лв., представляваща лихва за забава за периода от
10.10.2013 г. до 10.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
10.10.2016 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която „Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК ****** е осъдено, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, да възстанови
електрическото захранване в недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „******,
с клиентски номер 300024842783.
В останалите части,
решението, като необжалвано, е влязло в сила и като такова не подлежи на
контрол от въззивната инстанция.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По
правилността на решението, съдът намира следното:
По насрещния иск, с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 263,55 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 10.10.2013 г. до 10.10.2016 г.,
ведно със законната лихва, считано от 10.10.2016 г. до окончателното плащане:
За да отхвърли
предявения иск, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, районният съд е приел,
позовавайки се на разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, че доколкото е погасено по
давност главното вземане, за погасени поради изтекла давност следва да се
считат и вземанията за лихва за забава върху главницата, като е достигнал до
извод, че претенцията на ответното дружество за сумата от 263,55 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 10.10.2013 г. до 10.10.2016 г., е
неоснователна.
Както бе посочено
по-горе предмет на обжалване е решението на първостепенния съд, в частта, с която е отхвърлен насрещният иск, с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в частта, с която е уважен предявеният срещу ответното дружество иск за
реално изпълнение за възстановяване на електрозахранването в процесния недвижим
имот. Решението на първоинстанционния съд в частта, с която е е
отхвърлен предявеният от „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ****** срещу А.С.С., ЕГН **********,
насрещен иск, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за заплащане на
сумата от 863,44 лв., представляваща стойността на потребена електрическа
енергия в обект с клиентски номер 300024842783, през периода от месец май 2010
г. до месец септември 2011 г., включително, не е обжалвано и като такова е
влязло в сила, поради което не подлежи на въззивна проверка. С оглед на това, и
на основание чл. 297 и чл. 299 ГПК, въззивният съд е длъжен да зачете същото, и
да приеме, че претенцията на ответника за заплащане на сумата от 863,44
лв., главница за потребена електрическа
енергия, е неоснователна поради погасяване на процесните вземания по давност.
Твърденията на
ответника във въззивната жалба са насочени към установяване на обстоятелството,
че предявеният насрещен иск за
заплащане на сумата от 263,55 лв., за периода от 10.10.2013 г. до 10.10.2016
г., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2016 г. до окончателното
плащане, е за дължима и незаплатена неустойка
за забава, на основание чл. 92 ЗЗД вр. чл. 35 от ОУ, а не касае лихва върху
непогасена главница, тоест претенцията му била по чл. 92 ЗЗД, а не по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съдебен
състав намира за неоснователни доводите на ответника, че така предявеният насрещен
иск за заплащане на сумата от 263,55 лв., за периода от 10.10.2013 г. до
10.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2016 г. до окончателното
плащане, представлява такъв за неустойка по чл. 92 ЗЗД, дължима върху
задълженията за главница за доставена електрическа енергия, в размер на 863,44
лв., а не обезщетение за забава по см. на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 35 от
ОУ на „Ч.Е.Б.“ АД потребител,
който не изпълни задължението си за плащане на използваната електрическа
енергия
дължи на продавача обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки
просрочен ден.
Видно от изложеното
в насрещната искова молба, ответникът претендира, позовавайки се тъкмо на
разпоредбата на чл. 35 от ОУ на „Ч.Е.Б.“
АД, лихва за забава върху главницата за потребена електрическа енергия, за
периода 10.10.2013 г. – 10.10.2016 г., в размер на 424,04 лв. /а след уточнение
направено в откритото по делото съдебно заседание от процесуалния представител
на ответното дружество - за сумата от
263,55 лв./. Изрично се поддържа в насрещния иск, че клаузата на чл. 35 от ОУ
на „Ч.Е.Б.“ АД отговаря на общото облигационно правило по чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият въззивен
състав намира, че се касае именно за предявен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено изпълнение, и
за ответното дружество не е възникнало правото да претендира дължимост на неустойка за забава на неизпълнение на парично задължение.
В разпоредбата на
чл. 35 от ОУ на „Ч.Е.Б.“ АД е възпроизведено законовото задължение за
заплащане на обезщетение за забавено изпълнение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна
функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично
задължение, като кредиторът има право
на законна мораторна лихва срещу изпадналия в забава длъжник, без да е
уговорена. Разпоредбата на чл.
86, ал. 1 ЗЗД урежда последиците от неизпълнението на всяко изискуемо парично
задължение, когато страните не са уговорили друго. В настоящия
случай, задължението за заплащане на обезщетение за забава е изрично
регламентирано в правилото на чл. 35 от ОУ на „Ч.Е.Б.“
АД, ответникът се позовава тъкмо на него, и същото няма характер на съглашение
за дължимост на неустойка за забава при
неизпълнение на парично задължение. Твърдението
на ответното дружество, че претенцията му била по чл. 92 ЗЗД вр. чл. 35 от ОУ
на „Ч.Е.Б.“ АД, не може да бъде възприета от въззивния
съдебен състав, тъй като при наличието на задължение за заплащане на лихва за
забава, претендирането и на неустойка за същото задължение се явява недопустимо. В правната теория и съдебна практика се приема за
недопустимо кумулирането на неустойка за забава на неизпълнение на парично
задължение с обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за същото неизпълнение /
така решение № 68/9.07.2012 г. т.д. № 450/2011 г. на ВКС, ТК, Іт.о.,
постановено по чл. 290 и сл. ГПК/. Следователно като
неустойка по чл. 92 ЗЗД страните могат да уговарят само нещо различно от
произтичащото от закона задължение за заплащане на мораторна лихва за забава по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предвид изложеното предявеният
от „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ****** срещу А.С.С., ЕГН **********,
насрещен иск, с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 263,55 лв., за периода от 10.10.2013 г. до
10.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2016 г. до
окончателното плащане, правилно е квалифициран от първостепенния съд като такъв
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за лихва за забава, а не по чл. 92 ЗЗД, и с оглед
възприетия извод за неоснователност на главното вземане, поради погасяването му
по давност, правилно СРС е мотивирал, че неоснователна се явява и ацесорната
претенция за лихва, доколкото, на основание чл. 119 ЗЗД, с погасяване на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла.
С оглед на горното, предявеният
от „Ч.Е.Б.“ АД срещу А.С.С., насрещен иск, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, правилно
е отхвърлен от първоинстанционния съд, поради което решението в тази част следва
да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.
По
иска за реално изпълнение, с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, за възстановяване на електрическото захранване в недвижим имот,
находящ се в гр. София, ул. „******, с клиентски номер 300024842783, настоящият
въззивен състав намира следното:
С
определението на съда, по реда на чл. 140 ГПК, от 13.02.2019 г., за безспорно и
ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че през месец септември
2011 г. е преустановено електроснабдяването на недвижим имот,
находящ се в гр. София, ул. „******, с клиентски номер 300024842783, мотивирано от страна на „Ч.Е.Б.“
АД с неплащане от ищцата на суми
за консумирана електрическа енергия.
За
да отхвърли предявеният иск, с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, първостепенният съд е мотивирал, че фактът, че електрозахранването
до спорния недвижим имот е прекъснато още през м. септември 2011 г., не е
спорен между страните, като е приел, че с възприетото от него становище за
погасяване по давност на начислените по процесните фактури суми,
незаконосъобразно към настоящия момент се явява прекратяването на
електрозахранването в имота, поради което ответникът следва да бъде осъден да
го възстанови.
От
представения и приет като писмено доказателство по делото, допуснато пред
въззивната инстанция, на основание чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК, констативен
протокол № 4411311 от 21.05.2019 г., се установява, че електроснабдяването до
недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „******, с клиентски номер
300024842783, е възстановено.
С
оглед на горното и при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно която при постановяване на решението съдът е длъжен да
вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право,
въззивният съдебен състав намира, че решението на първоинстанционния съд в тази
част следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което
предявеният иск за реално изпълнение, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за възстановяване на
електрическото захранване в недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „******,
с клиентски номер 300024842783 да бъде отхвърлен.
По
разноските:
За въззивната инстанция, при този изход на делото, право на разноски има
въззиваемата страна, която обаче не претендира такива, поради което не следва
да й се присъждат. Разноските за въззивника, който представя списък по чл. 80 ГПК, и претендира заплащането на сумата от 25,00 лв. – държавна такса за
въззивното производство и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лв.,
следва да останат изцяло в тежест на жалбоподателя, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. По същите съображения не се налага преразглеждането на въпроса за
дължимите в първоинстанционното производство разноски.
Въззивникът-ответник
следва да бъде осъден да заплати, по сметка на СГС, сумата от 25 лв. държавна
такса за въззивното производство за обжалване на решението на СРС, в частта по
иска за реално изпълнение, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, доколкото от
данните по делото е видно, че не е събрана дължимата се съобразно обжалваемия
интерес държавна такса за въззивно обжалване по неоценяемия иск. Въззиваемата
страна – ищец следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СРС, сумата от 50
лв. – държавна такса по предявения иск
за реално изпълнение, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за
възстановяване на електрическото захранване в недвижимия имот, с оглед на това,
че е събрана единствено държавна такса по иска, с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, в размер на 60 лв., но не и по неоценяемия иск.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 123895 от 27.05.2019 г. по гр. д. № 33510/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 43 състав, в частта, с която
„Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ****** е осъдено, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, да
възстанови електрическото захранване в недвижим имот, находящ се в гр. София,
ул. „******, с клиентски номер 300024842783, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.С.,
ЕГН ********** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, иск, с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, за осъждане на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ****** да възстанови електрическото
захранване в недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „******, с клиентски
номер 300024842783.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, да заплати по сметка на СГС, сумата от 25 лв.,
представляваща държавна такса за въззивно
обжалване.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС, сумата от 50 лв., представляваща държавна такса по предявения иск, с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО, в частта касаеща произнасянето по иска, с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен от А.С.С., ЕГН ********** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******,
за възстановяване на електрическото захранване в електроснабдения недвижим имот, подлежи
на обжалване пред Върховен
касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.