№ 342
гр. Русе, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно
наказателно дело № 20234520200615 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Б. Г., ЕГН: **********, от ***, чрез адв. Г.
М. от АК – Русе, против Наказателно постановление № 22-0453-
000358/28.11.2022 г. на началника на РУ Сливо поле към ОД МВР – Русе, с
което на жалбоподателя му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
АУАН бил нищожен, не бил издаден от оправомощен орган, алтернативно
бил унищожаем, тъй като липсвали задължителните реквизити по ЗАНН.
Налице било съществено разминаване в констатациите по АУАН и НП.
Наказателното постановление противоречало в мотивите си и в
административнонаказателната си част на АУАН. Жалбоподателят твърди, че
е вземал медикаменти за кръвно, за което надлежно уведомил полицейския
служител. Когато отишъл в една лаборатория му казали, че нямали реактив за
това изследване, а след като посетил друга – му казали, че изтървал времето
1
за вземане на кръв и изготвяне на анализ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с адв. Г. М.. В писмена защита жалбоподателят сочи, че определеното от
контролните органи време за явяване пред УМБАЛ „КАНЕВ“ АД е било
недостатъчно. Органите на полицията следвало да определят по-дълъг срок за
явяване за кръвно изследване, тъй като в гр. Сливо поле е нямало медицинско
заведение. В УМБАЛ „КАНЕВ“ АД е имало натоварване със спешни случаи,
поради което медицинските специалисти не са успели своевременно да
регистрират и да вземат кръв на жалбоподателя Г. и са отказали да вземат
проба, тъй като времето за явяване е било просрочено. Поради тези причини
жалбоподателят решил все пак да се изследва за наличие на алкохол в кръвта
си, но в частна лаборатория – СМДЛ „ЗДРАВЕ 99“ ООД, но от лабораторията
му съобщили, че взетата кръв била недостатъчна, за да бъде извършено
изследването. Счита административното нарушение за недоказано, още
повече че бил заявил употребата на лекарствени средства, които са повлияли
на резултата от изследването. Моли за отмяната на обжалваното наказателно
постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се
представлява от юрк. Г. Д.. Счита, че не са налице процесуални нарушения
при проведената административнонаказателна процедура. Налице бил
издаден талон за медицинско изследване, в който е посочено, че
жалбоподателят е следвало да се яви за кръвно изследване в УМБАЛ
„КАНЕВ“ АД – гр. Русе в рамките на 60 минути. Видно от представения
амбулаторен дневник водачът е просрочил определения му срок, тъй като се
явил в 8,55 ч. Съгласно чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози при неявяване на лицето в указания
срок се приемат показанията на техническото средство или теста, с което е
установена концентрацията на алкохол в кръвта на водача. При всички тези
факти началникът на РУ – Сливо поле е следвало да издаде наказателното
постановление. Така определеното наказание е във фиксиран размер и се
явява справедливо, поради което моли за потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
2
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 14.03.2023
г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на
нарушителя на 08.03.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Наказателно постановление № 22-0453-000358/28.11.2022 г. на
началника на РУ – Сливо поле към ОД МВР – Русе е издадено против К. Б. Г.
за това, че на 27.10.2022 г., около 07,25 ч, в гр. Сливо поле, обл. Русе, близо
до бул. „България“ № 15 в посока гр. Силистра, в качеството си на водач на
лек автомобил „Сеат Кордоба“ № М 1225 ВМ извършил следното нарушение
– управлявал МПС под въздействието на алкохол със съдържание на алкохол
в кръвта от 1,15 промила, установено на същата дата от 07,27 ч с техническо
средство Алкотест 7510 с фабричен номер ARPM-0806, който е показан на
водача. След проверката жалбоподателят заявил, че не е употребявал алкохол,
а само хапчета за кръвно „Небилет“ и „Еманера“ 40. Издаден и връчен бил
Талон за изследване № 137201.
От разпита на актосъставителя и свидетелите, както и от другите
приложени по делото доказателства, се установи следната фактическа
обстановка:
На 27.10.2022 г., около 07,25 ч, жалбоподателят и водач на лек
автомобил „Сеат Кордоба“ с рег. № М 1225 ВМ К. Б. Г. се движил в гр. Сливо
поле, обл. Русе, по бул. „България“ в посока гр. Силистра. В колата с него
пътувал и неговият колега св. Божидар Бориславов Колев. След подаден
сигнал за спиране, жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейските
служители на РУ – Сливо поле Т. Ц. и М. Х. близо до адрес бул. „България“
№ 15. Същите пристъпили към извършване на проверка, като св. Ц. изпробвал
водача за това дали е употребил алкохол с техническо средство Алкотест 7510
с фабричен № ARPM-0806. При извършената проверка уредът отчел
концентрация на алкохол в кръвта на проверявания водач от 1,15 промила,
като резултатът бил показан на жалбоподателя Г.. Съставен му бил АУАН
Серия GA № 808204/27.10.2022 г., който жалбоподателят подписал без
възражения. На основание чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози бил издаден Талон за изследване №
3
137201, като водачът Г. бил насочен за кръвно изследване към УМБАЛ
„КАНЕВ“ АД – гр. Русе. Пристигайки на място в Мултипрофилното спешно
отделение към УМБАЛ „КАНЕВ“ АД на жалбоподателя му било съобщено,
че ще му бъде взета кръв впоследствие, тъй като имало и други чакащи пред
спешното отделение. Когато от спешното отделение пристъпили към
вземането на кръв установили, че указаното в Талон за изследване № 137201
време от 60 минути, в което следвало да се извърши изследването, било
просрочено. Явяването на жалбоподателя в МСО и причината, поради която
не му е била взета кръвна проба, било отразено в амбулаторния дневник на
отделението под № 8709, а отразеният час бил 08,55 ч.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
Неоснователни са развитите доводи на жалбоподателя за това, че нямало
съответствие на наказателното постановление в обстоятелствената и
административнонаказателната част с АУАН. На първо място, следва да се
отбележи, че за разлика от НП АУАН не разполага с
административнонаказателна част, следователно няма как да бъде налице
несъответствие на наказателната част на НП с тази на АУАН. По отношение
твърденията за разминаване на двата юридически акта в обстоятелствените
им части при внимателен прочит съдът установява, че такова не е налице,
доколкото в НП е пресъздадена изцяло възприетата от актосъставителя и
документирана в АУАН фактическа обстановка. Неоснователни се явяват
наведените в жалбата твърдения, че актът е съставен от некомпетентен орган.
Видно от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
4
вътрешните работи т. 2.1. във вр. т. 1.3.3. като служител в районно
полицейско управление Т. Ц. е оправомощен да съставя АУАН за
констатирани нарушения по ЗДвП.
По отношение авторството на деянието съдът намира, че същото не е
доказано по безспорен начин, доколкото в хода на осъществяване
производството по установяване на алкохол в кръвта на спрения за проверка
водач и жалбоподател, регламентирано от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, е допуснато съществено
процесуално нарушение, което е ограничило правата на жалбоподателя, а
също е препятствало и разкриването на обективната истина. Съгласно чл. 3а,
т. 2 от Наредбата установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се
извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието
на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с
медицинско и химическо лабораторно изследване, когато лицето не приема
показанията на техническото средство или теста. В настоящия случай, видно
и от издадения Талон за изследване № 137201, жалбоподателят Г. е насочен
за кръвно изследване към УМБАЛ „КАНЕВ“ – гр. Русе, т.е. актосъставителят,
който е и издател на талона, е приел, че е налице оспорване на показанията на
техническото средство Алкотест 7510 с фаб. № ARPM-0806. Аргумент в
подкрепа на това е и записаното изявление на водача в обстоятелствената част
на съставения АУАН, че не е употребил алкохол, а само медикаменти за
кръвно „Небилет“ и „Еманера 40“. Обстоятелството, че АУАН е подписан от
жалбоподателя без възражения не може да се приеме като липса на оспорване
на показанията на техническото средство, доколкото в самия текст на акта е
записано възприетото и потвърдено от актосъставителя в съдебно заседание
изявление на жалбоподателя, че не е употребявал алкохол. При това
положение полицейският служител правилно е издал Талон за изследване №
137201, тъй като е бил длъжен по силата на цитирания текст от Наредбата да
го стори, щом показанията на техническото средство са били оспорени от
водача. В Талона за медицинско изследване е определен срок от 60 минути за
явяване в УМБАЛ „КАНЕВ“ АД – гр. Русе, като според чл. 11 от Наредбата
медицинското изследване и вземането на проби за химическо и химико-
токсикологично лабораторно изследване се извършва в спешните отделения
5
на многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ и във филиалите
на центровете за спешна медицинска помощ, които се намират извън
областните градове. Тъй като отчетената концентрация на алкохол с
техническото средство е била под 1,2 на хиляда, полицейските органи са
нямали задължение да съпроводят изпробваното лице до съответния център
за спешна медицинска помощ. Според чл. 13 от Наредбата при явяването на
лицето за медицинско изследване в амбулаторния журнал на лечебното
заведение се вписват датата и часът на явяване, номерът и датата на издаване
на талона за изследване и контролният орган, който го е издал, часът на
вземане на пробите за химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване. В настоящия случай е вписан само номерът на талона, без датата
и без органа, който го е съставил, макар че тези пропуски не са от съществено
значение за спазване правилата на производството по установяване
концентрацията на алкохол в кръвта на водача.
Позоваването на процесуалния представител на
административнонаказващия орган на разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от
Наредбата, която гласи, че при неявяване на лицето за изследване в указания
в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото
средство, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта,
принципно е правилно, но в настоящия случай за правилното решаване на
делото е от значение да се изследва въпросът поради какви причини
жалбоподателят не е успял да се яви навреме в МСО към УМБАЛ „КАНЕВ“
АД и дали всъщност е налице несвоевременно явяване въобще. На първо
място, наредбата не предвижда като последица при неявяване в указания срок
съответният медицински специалист по чл. 12, ал. 1 да откаже да вземе
кръвна проба. Такава възможност е налице само в хипотезата на чл. 12, ал. 3
от Наредбата, според която в случаите, когато лицето не се придружава от
служители на МВР и липсва документ за самоличност, медицинско
изследване не се извършва и не се вземат проби за химическо или химико-
токсикологично лабораторно изследване. Тази разпоредба следва да се
тълкува във връзка с чл. 13 от Наредбата, според който при явяване се вписва
не само часът, в който лицето се е явило, но и часът, в който са взети
кръвните проби. Това изискване е с оглед упражняване правомощията на
административнонаказващия орган при издаване на наказателното
постановление да прецени дали следва да кредитира отчетения резултат от
6
техническото средство като меродавен за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта на водача или резултата от взетата кръвна проба. Освен това
установените задължения да бъде записано не само времето за явяване, но и
времето за вземане на пробите, има за цел да обезпечи изясняването на
обстоятелствата по делото, доколкото при една евентуална съдебна
медицинска експертиза може да се даде отговор на въпроса до каква степен
несвоевременното явяване пред медицинските органи за провеждане на
кръвното изследване е повлияло върху отчетената след изследването
концентрация на алкохол в кръвта на водача и дали първоначалното отчетено
количество от техническото средство е било в достатъчна степен достоверно.
Освен това разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Наредбата предвижда като
последица от неявяването своевременно за извършване на изследване
зачитането на показания от техническото средство резултат, но не и отказ на
медицинския специалист да извърши изследването. Това положение е
установено в полза на водача, с оглед обезпечаване правото му на защита в
случаите когато същият е оспорил показанията на техническото средство.
Следва също така да се държи сметка и за причините, поради които водачът
се е явил в лечебното заведение след указания срок. В настоящия случай са
налице свидетелските показания на св. В. Д., които съдът не намира причина
да не кредитира като отговарящи на действителното положение, според
когото жалбоподателят е отишъл на място в МСО към УМБАЛ „КАНЕВ“ АД,
но не е бил приет веднага, защото медицинските специалисти са оказвали
помощ на лица, търсещи спешна медицинска помощ, което се и установява от
приложеното копие на амбулаторния журнал, в който е отразен прием и на
други лица в МСО в приблизително същия времеви диапазон на същата дата.
Затова незаписването на своевременното явяване на жалбоподателя пред
центъра за спешна медицинска помощ към УМБАЛ „КАНЕВ“ АД – гр. Русе и
най-вече неизвършването на кръвно изследване е накърнило правото на
защита на жалбоподателя при установяване на административното
нарушение, защото същият е оспорил резултатите от техническото средство и
е заявил, че е приемал лекарства и всъщност е спазил изискването да се яви
своевременно в указания срок за извършване на медицинското изследване.
Без наличието на извършено кръвно изследване и то не по вина на
жалбоподателя е невъзможно да се даде отговор на въпроса до каква степен
показанията на техническото средство са били достоверни, а също дали то не
7
е било повлияно от приетите от водача Г. медикаменти. Поради тези
съображения в настоящия случай разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредбата
се явява дори и неприложима, доколкото от показанията на св. Д. се
установява, че жалбоподателят своевременно се е явил в МСО към УМБАЛ
„КАНЕВ“ АД. Без извършването на кръвно изследване е налице
невъзможност да се установи извършване на нарушението по категоричен
начин, тъй като жалбоподателят е желаел да му бъде извършена кръвна проба,
но поради несвоевременното записване на неговото явяване в центъра за
спешна медицинска помощ медицинските специалисти са стигнали до
погрешния извод, че на жалбоподателя не следва да бъде извършено
медицинско изследване.
Поради тези съображения обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото жалбоподателя има право на разноски.
Предвид задължителните указания на Тълкувателно решение № 6/2012 г.,
постановено на 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК т. 11 претенцията
за разноски не може да бъде заявена с писмена защита, а следва да бъде
направена най-късно в последното съдебно заседание, включително и в
пледоарията по същество, следователно в настоящия случай съдът не е
сезиран своевременно с искането за присъждане на разноски и такива не
могат да бъдат присъдени на жалбоподателя.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0453-000358/28.11.2022 г.
на началника на РУ Сливо поле към ОД МВР – Русе, с което на К. Б. Г., ЕГН:
**********, от ***, му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл.
174, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8