Решение по дело №996/2022 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …/…

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

        ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА

                         СТОЯН КОЛЕВ

 

При участието на секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и прокурора МИРОСЛАВ ГЕОРГИЕВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. дело № 996/2022  по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК,  вр.  чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на “КанКордиа“ ООД, ЕИК ********, с адрес в гр. *****, ул. „*“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от управителя К. П. К. против Решение № 269/21.02.2022 на ВРС, постановено по НАХД № 4285/2021 по описа на същия съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 462383-F503398/09.09.2019  на Началник Отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС на „КанКордиа“ ООД е наложено наказание за имуществена санкция в размер на 800 лева.

Релевирани са основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, приложим по препращането на чл. 63в ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. На първо място се оспорват изводите на ВРС за доказано наличието на положителната разлика в касовата наличност, за наличие на за съставомерност и на пълно и точно описание на нарушението от фактическа и правна страна, относно тежестта на нарушението и съответствието с нея на наложената санкция, отказа да бъде приложен чл. 28 ЗАНН в случая, както и за неправилно приложение на правилата за доказване в процеса. С тези съображения се настоява за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП като незаконосъобразни. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. З., който поддържа жалбата.

Ответната страна, посредством депозирано от процесуален представител писмено становище пледира неоснователност на жалбата.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна.

Касационната инстанция счита жалбата за неоснователна.

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 22.07.2019  била извършена проверка на търговски обект - магазин за хранителни стоки в КК „Зл. пясъци“ в хотел „*****“, стопанисван от „КанКордиа“ ООД. При проверката била разчетена касова наличност в размер на 194.07 лв. Фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 260.20 лв. Фискалното устройство притежавало функциите „служебно въведени” и „служебно изведени" суми. Установена била положителна разлика между фактическата и разчетената касова наличност в размер на 66.13 лв. В касата не било отразено въвеждане на тази сума, поради което за установеното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006  на МФ – за това, че дружеството не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна на касовата наличност – конкретно въвеждане на пари в касата на ФУ, чрез операцията „служебно въведени суми“, бил съставен АУАН. Въз основа на акта било издадено и оспореното НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 800лв.

При така установените факти и обстоятелства въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените за това срокове, съдържат минимално изискуемите за редовността им от формална страна реквизити, а в производството по издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. По приложението на материалния закон ВРС приел, че санкционираното нарушение е безспорно установено, обективно съставомерно и правилно квалифицирано, законосъобразно е определена и приложимата санкционна норма на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС. По отношение на наказанието посочил, че АНО е съобразил тежестта на нарушението, и приел, че санкция в размер малко над минималния и много под средния не е несправедлива и е адекватна да изпълни целите по чл. 12 ЗАНН. Преди това въззивният съд обсъдил всяко от възраженията на настоящия касатор и ги отхвърлил като неоснователни. Така досежно възражението за липса на нарушение е посочил, че липсата на служебно въвеждане на суми нарушава реда за отчитане и е наказуемо по чл. 185 ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС тъй като не води до неотчитане на продажби. Приел е за недоказано възражението на касатора, че сумата от 66.13 лв. представлява лични средства на св. Ч., както и за недоказано възражението му за извършена сторно операция. В заключение е  приел за неприложим института на чл. 28 ЗАНН с аргумент размерът на установената разлика, както и фактът, че деянието не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид.

Настоящият касационен състав счита така достигнатите правни изводи от предходния за доказателствено обвързани и законосъобразни, изцяло ги споделя и счита за безпредметно да ги преповтаря, позовавайки се на тях на осн. чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

Възраженията на касатора възпроизвеждат тези изложени пред въззивната инстанция, обсъдени са и мотивирано са отхвърлени  от ВРС като неоснователни. Неоснователно е оплакването за допуснато от съда съществено процесуално нарушение поради постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка, тъй като в съдебното производство не бил изяснен произходът на сумата от 66.13 лв., явяваща се разлика между разчетения във ФУ оборот и установената фактическа наличност на пари в касата. При положение, че тези пари са се намирали в касата на обекта като за тях липсват данни да се дължат на неотчетени чрез фискалното устройство приходи от продажби, то с основание е прието, че представляват именно нерегистрирана във ФУ сума чрез операцията "служебно въвеждане".

Както правилно е посочил и въззивният съд, ирелевантно е дали тези средства са лични пари на служителя, или са пари, заделени за доставчици, тъй като смесването на суми от касата с други суми , без това да е описано като „въведени“, не позволява да се извърши проверка на правилното отчитане на продажбите и нарушава реда за отчитане.  На второ място установената разлика в касовата наличност, за която липсват доказателства да е резултат на неотчетени продажби, е основание за органите по приходите и за съда да приеме, че дружеството е било длъжно да извърши корекция на същата, за да изпълни надлежно задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 Нарушението по цитирания текст представлява нарушение на нормативен акт по прилагането на чл. 118 ЗДДС, тъй като Наредбата е издадена на това основание, и посочването на чл. 33, ал. 1 от Наредбата цифром и словом в АУАН и в НП попълва бланкетната норма на санкционния чл. 185 ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, поради което и това възражение за неясноти относно индивидуализацията на нарушението е неоснователно. Не на последно място освен извършването на нарушение от този вид за първи път и неотносимия критерий за съотношение между стойността на разликата в касовата наличност и специалния минимум на санкцията по приложимия чл. 185, ал. 2 ЗДДС, както и липсата на нанесени вреди, които са основание за налагане на санкция в по-ниския размер по ал. 2, а не по ал. 1 на текста, и са отчетени още от законодателя, самия касатор не сочи нито многобройни, нито едно, но изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да квалифицира случаят като маловажен по см. чл. 28 ЗАНН, поради което и настоящият – както и предходният състав намира, че такива липсват. 

В  идентичен смисъл се е произнесъл и ВРС с проверяваното си решение, което не е обременено с наведените касационни пороци; други основания за ревизия или отмяна на решението не бяха установени и при задължителната служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, което налага отхвърляне на жалбата против него като неоснователна.

От процесуалния представител на ответника е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е депозирал писмени бележки, делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП, следва на ТД на НАП - гр. Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., което следва да се заплати от касатора.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 269/21.02.2022 , постановено по НАХД № 4285/2021  по описа на Районен съд Варна.

ОСЪЖДА “КанКордиа“ ООД, ЕИК ****** с адрес в гр. *****, ул. „*“ № *, вх. „*“, ет. *, ап. **, представлявано от управителя К. П. К. да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща сторени разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.