Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 122
21.02.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ: Р. ЧИРКАЛЕВА
Секретар: М.
Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 811 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на
„Брадърс 07“ ЕООД, ЕИК: ********* С със
седалище и адрес на управление: ***- Пазар за живи животни, представлявано от
управителя Х.И.Х., против Решение № РТД-3000-1765 от 30.07.2021 г. на Директора
на Териториална дирекция Тракийска (ТД Тракийска) към Агенция „Митници“, с
което е определена нова митническа стойност на стоки по 36 бр. митнически
декларации и е определено задължение на „Брадърс 07“ ЕООД за доплащане на ДДС в
размер на 2 229 420, 73 лв. ДДС и
лихва върху главницата за ДДС.
В жалбата се сочи, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно приложение
на материалния закон, както и поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и липсата на мотиви за неговото
издаване, като се претендира отмяната му на основанията по чл.146 т.2, т.3 и
т.4 от АПК.
На първо място се сочи, че
процедурата по чл.84 от Закона за митниците и чл.48 от Митническия кодекс
уреждала последващ контрол на информацията в декларациите и придружаващите
документи. Моментът, от който можело да се извърши този последващ контрол, бил
след вдигане на стоките. Следващият етап след „вдигане на стоките“, бил
„допускане на стоките за свободно обращение“,
уреден самостоятелно в Глава 1 от Дял VI. Оспорващият счита, че нямало как да се
извършва последващ контрол след допускането на стоките за свободно обращение,
именно защото такъв контрол би бил труден и невъзможен и необоснован, a именно такава била
конкретната хипотеза.
Навеждат се доводи, че
процедурата, проведена от митническата администрация преди издаване на
решението, била незаконосъобразна, като се излагат твърдения, че проверката
излязла извън обхвата, посочен в заповедта или била извършена без заповед за
възлагане, защото в посочения период били изследвани единствено декларациите и
документите, представени при вноса от Р. Т.. В заповедта бил посочен срок за
извършване на проверката 45 дни, считано от датата на връчване, като този срок
не бил удължаван съобразно разпоредбата на чл.84в, ал.7 от ЗМ.
Излагат се твърдения за
допуснато в хода на административното производство нарушение на разпоредбата на
чл.84к от Закон за митниците, като в тази връзка се твърди, че на практика
липсвало заключително обсъждане, доколкото видно от протокола на протеклото
такова дружеството не било запознато с установените при проверката
обстоятелства, още по малко с конкретно установени параметри на дължимите
публични вземания. Навеждат се доводи, че на дружеството не била предоставена
възможност да дадат обяснения и адекватно да се защитят, а представените от тях
документи не били отразени нито в доклада, нито в решението.
Твърди се, че
административният орган необосновано и в противоречие със събраните и
представени доказателства приемал, че заплащането на договорената стойност
между дружеството и доставчиците не можело да бъде установено по безспорен и
категоричен начин, защото било извършено чрез плащане в брой и с разходни
касови ордери. Навеждат се твърдения, въз основа на които се прави заключение,
че в случая не било разумно (както било предвидено в чл.144 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447), а още по-малко било законосъобразно, митническата
стойност да бъде определяна: 1. Без ясна обосновка и анализ на критериите
заложени в чл.74 §3 от МКС, 2. Чрез необосновано отхвърляне на методите,
визирани в §2 от същата разпоредба, 3. Чрез използване на данни за цени от
система, непредназначена за митнически цели и 4. При сравняването на цени на
стоки, които не са от същия вид като процесната, независимо, че попадат в общ
тарифен номер. Предвид изложените разсъждения в тази връзка, оспорващият счита,
че в случая няма основания за определяне на митническа стойност по начин,
различен от посочения в чл.70 или чл.74 §1 и §2 от МКС и съответно за
възникване на допълнителни публични задължения.
Сочи се, че за да обоснове, че декларираните
от дружеството цени са занижени, в решението била посочена сравнителна
информация от митнически декларации, които послужили като основание за
определяне на митническа стойност по
реда на §3 на чл.74 от МКС, без тези декларации да се представяли по делото.
Твърди се, че със съдържанието на тези митнически декларации дружеството не
било запознато и не е имало възможност да прави искания и възражения в хода на
производството, липсвало обсъждане и анализ на
тези декларации, както в доклада, така и в решението. Не на последно
място, административният орган сравнил стоките от декларациите на дружеството
със стоки и цени от само една декларация, като не ставало ясно как била избрана
именно тази декларация, без да е направен сравнителен анализ между 3-4 и повече
декларации на сходни или идентични стоки в един и същ период и дали са на
същото търговско равнище.
Твърди се, че съгласно
решението, проверяващият екип използвал за целите на сравнителния анализ, с
които обосновал твърдението за декларирани по-ниски цени така наречените
„Справедливи цени“, предоставяни чрез системата „THESEUS”, като се сочи, че понятието
„справедливи цени“, използвано в решението, до 01.01.2020г. не съществува нито
в нашето българско митническо законодателство, нито в европейското, едва с ДВ
бр.102 от 2019г. в сила от 01.01.2020г. било въведено понятието и определението
на „справедливи цени“, като то не можело да се прилага относно декларирането на
стоки до 01.01.2020г. Предвид горното се сочи, че оспореното решение било
издадено при липса на съответните материално-правни предпоставки, поради което
следвало да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбата
се поддържа чрез пълномощник, който моли да бъде отменено оспореното решение
като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Претендира присъждане на
направените разноски – адвокатско възнаграждение и суми за експертиза.
Допълнителни аргументи в подкрепа незаконосъобразното издаване на оспорения акт
се излагат и в представени по делото писмени бележки и допълнителна писмена
защита. Претендира се като неверен извода на административния орган за липса на
информация у митническата администрация за осъществен внос от други дружества
на стоки „идентични“ на процесните. В тази връзка се посочва, че от
представените в хода на съдебното производство митнически декларации на
дружествата „Теоспед- 2005“ ООД, „ А. Голд“ ЕООД и „ А. Голд 2“ ЕООД, безспорно
се установявало наличието на осъществен от тези дружества внос на идентични
стоки, с абсолютно идентични тарифни кодове от 61 до 64, с произход Т. с
идентични доставчици. Претендира се също така сред процесните стоки да има
такива на известни търговски марки, като същите се сочи като сравнявани със
стоки на неизвестни търговски марки.
По подробно изложените
съображения се моли за отмяна на оспореното решение като неправилно, незаконосъобразно,
необосновано, немотивирано, постановено при липса на материалноправните
предпоставки за издаването му и при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Претендира се присъждането
на разноски.
Ответникът – Директор на
Териториална дирекция Митница Пловдив към Агенция „Митници“, чрез процесуалния
си представител претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на издаденото
решение като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение и разноски за извършените преводи, като сочи, че
при депозирането им бил приложен протокол, от който била видна цената на
услугата. По отношение на претендираните разноски на другата страна се прави
възражение за прекомерност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото
доказателства се установява, че със Заповед
за възлагане № ЗТД-3000-492/32-317518
от 30.10.2020г., връчена на
управителя на проверяваното лице на 03.11.2020г.
(л.118), Директорът на Териториална Дирекция „Тракийска“, на основание
чл.33 т.1 и т.9 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“ и чл.84в ал.2
т.2 от Закон за митниците, възлага да
бъде извършена проверка в рамките на последващия контрол на основание чл.48,
във връзка с чл.12, 15, 46, 47 и 51 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския
Парламент и на Съвета от 09.10.2013г. и чл.84а ал.1 от Закона за митниците
и във връзка с поставянето на стоки под режим „допускане за свободно обращение“
и крайно потребление на „Брадърс 07“ ЕООД, . Със заповедта са определени
поименно служителите, които да извършват проверката, както и проверявания период – от 29.06.2018г. до
30.10.2020г. вкл. Определен е и срок за извършване на проверката – 45 дни,
считано от датата на връчване на заповедта, като е посочено в срок от 14 дни
след изтичането на срока за извършване на проверката да бъде изготвен доклад.
Срокът за извършване на
проверката, определен със Заповед за възлагане №ЗТД-3000-492/32-317518 от
30.10.2020г., е изменян със Заповед №ЗТД-3000-565/32-371818/15.12.2020г.,
връчена на 17.12.2020г. (л.120) на 90 дни, съответно със Заповед
№ЗТД-3000-42/32-31840/29.01.2021г., връчена на 01.02.2021г. (л.122) на 120 дни
и със Заповед №ЗТД-3000-71/32-64560/24.02.2021г., връчена на 02.03.2021г. (л.124) на 180 дни.
С изпратено на 21.04.2021г.
по ел. поща Уведомление /том.9, л.2570/, дружеството жалбоподател е било
уведомено за насрочено за 28.04.2021г. заключително обсъждане на основание чл.
84к от Закона за митниците.
Видно от Протокол за
заключително обсъждане на основание чл. 84к от Закона за митниците на
резултатите от проверка в рамките на последващ контрол, ведно с Приложение №1
към същото /т.9, л.2557- л.2567/, такова е било проведено на 29.04.2021г., с
участието на управителя на дружеството жалбоподател Х.И.Х.. В протокола като
резултат от извършената проверка се сочи, установяването на по- ниска
декларирана митническа стойност на стоките по Приложение № 1 към протокола в
сравнение със средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки,
водещо до съмнение относно точността на митническата стойност на стоките. Сочи
се, че договорната стойност на стоките не може да бъде проверена и потвърдена
по категоричен начин, поради липса на документи и информация, като
външнотърговски договори, анекси, заявки с лица, пряко и косвено свързани с
доставките на стоките, както и поради разплащане с контрагентите чрез плащане в
брой- предаване на суми в Република Т. и установени несъответствия в
документите удостоверяващи тези разплащания. Сочи се, че РКО с посочено основание съответна
митническа декларация са с дата на издаване след подаване на същата, а
документите „para makbuzu” с
посочен номер на фактура, са с дата преди подаване на съответната МД. Предвид
така изложеното се сочи, че съмненията относно точността на митническата
стойност на стоките не отпадат и същата не може да се определи по реда на чл.
70, §1 от Регламент /ЕС/ №
952/2013 на Европейския Парламент на Съвета. Посочено е, че ще бъде определена
нова митническа стойност на стоките чрез последователно прилагане на методите
определени в чл. 74 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и нова данъчна основа на
стоките на основание чл. 55, ал.1 от ЗДДС. В приложение към посочения протокол
се изброяват по номера всички МД и стоки по отношение на които органа не приема
за действителна декларираната митническа стойност.
След приключване на
проверката е изготвен доклад BG003000/1/11/17.05.2021г. (л.94-116), в който се съдържа подробно изложение на
констатираните обстоятелства. С уведомление от 20.05.2021г., връчено по
електронна поща, дружеството жалбоподател е поканено на 21.05.2021г. за
връчване на доклад от проверка в рамките на последващия контрол на основание
чл. 84л, ал. 4 от ЗМ. В доклада се сочи, че с писмо вх. № 32-6677/08.01.2021г.
Х. Х. – управител на „Брадърс 07“ ЕООД е
предоставил копия на документи „para
makbuzu” за периода на проверката за извършените плащания към турски
доставчици. Като установено се сочи, че за проверявания период от 29.06.2018г.
до 30.10.2020г. „Брадърс 07“ ЕООД е получател на доставки от 5 бр. лица, на
4265 бр. стоки по 129 бр. митнически декларации.
При извършен от проверяващия екип сравнителен
анализ между декларираната за тези стоки митническа стойност за единица нетно
тегло и рисковата стойност в лева, изчислена на база средностатистическата
митническа стойност на стоки, предмет на международна търговия се установило,
че са налице ниски цени на декларираните от „Брадърс 07“ ЕООД стоки в сравнение
с цените, декларирани на територията на ЕС, където се прилага европейското
митническо законодателство. Извършена била и документална проверка на воденото
от дружеството счетоводство при което не
било установено несъответствие между декларираните количества на стоки
поставени под режим „допускане за свободно обращение“ и заприходените такива в
сметка 304 “Стоки“, както и в декларираната митническа стойност на стоките с
вписаните в счетоводните регистри записи за задължения и плащания към
доставчиците.
С писмо вх. №
32-6677/08.01.2021г. от дружеството били предоставени заверени копия на
документи „para makbuzu”, за
всяко извършено плащане за периода на проверката. Последните, предвид дадените
от управителя обяснения, били издавани от доставчика на стоките при предаване
на сумите по фактурите, за удостоверяване на последното обстоятелство. Установило се, че в представените
първоначално в хода на проверката с Протокол № 1/ 13.11.2020г. документи са
налице 97 бр. документи „para
makbuzu”, различаващи се по формат и съдържание от тези представени с
цитираното писмо вх. № 32-6677/08.01.2021г.
В доклада се посочва, че от
представените с Протокол № 1/ 13.11.2020г.
договори с различни контрагенти от Р. Т. се установявало договорена цена на тон за натоварена
стока, както следва: тъкани- 350
евро/ тон, конфекция, обувки и други стоки- 750 евро/ тон, която не съответствала на цената на стоките в
представените при декларирането фактури.
Поради посочените
несъответствия, с Искане № 4, връчено на 17.03.2021г. от дружеството-
жалбоподател е изискана допълнителна информация за налична кореспонденция с
доставчиците от Р. Т. предшестваща издаването на търговските фактури, като в
доклада се сочи, че такава не била предоставена. Горното обстоятелство
мотивирало проверяващия орган да не кредитира предсатвените от дружеството,
договори, фактури и документи „para
makbuzu”, като такива удостоверяващи действителната договорна стойност на
стоките и действително платената такава за същите.
Поради горното, както и
предвид обстоятелството, че от дружеството не са представени външнотърговски
договори, анекси, оферти, поръчки, ценови листи, проформа фактури и други
предшестващи издаването на търговските фактури за придобиване на стоките,
породените у проверяващите органи съмнения относно точността на митническата стойност
на стоките в таблица №1 от Приложение №2, поставени под режим „допускане за
свободно обращение“ не отпадали.
Предвид тези констатации на
административния орган, като невъзможно се сочи установяването по безспорен и
категоричен начин, че отразените в счетоводната отчетност задължения и
разплащания към доставчиците, представлява действително платената или подлежаща
на плащане цена на стоките, предвид
което същата не можело да бъде определена по реда на чл. 70, §1 от
Регламент ( ЕС) № 952/2013. Органът е посочил, че установените несъответствия в
представените документи „para
makbuzu” и наличието на разлика в декларираната цена и
средностатистическата стойност при внос на сравними стоки, дава основание за
пораждането на обосновани съмнения и отхвърлянето на декларираната стойност,
без да се оспорва автентичността на представените търговски фактури. В този
смисъл се цитира Решение по дело С- 291/15 от 16.06.2016г. на Съда на ЕС.
В доклада се сочи, че при
невъзможност за определяне на митническата стойност по реда на чл. 70, §1 от
Регламент ( ЕС) № 952/2013, същата се определя по реда на чл. 74, §2 от МКС,
като се прилагат последователно букви от а) до г) докато се стигне до първата
от тези букви, по която тази стойност може да бъде определена.
Като неприложим е посочен реда по чл. 74, §2, б. а) от МКС поради
липсата на мостри от конкретните стоки към момента на извършване на проверката,
което водело до невъзможност да се определят физическите им характеристики,
качество, състав на материалите от които са изработени, наличие на търговска
марка, а то от своя страна до невъзможност за тяхното остойностяване.
Като неприложим е посочен реда по чл. 74, §2, б. б) от МКС поради
липса на направено в митническите декларации отбелязване относно качеството на
изделията, естеството на стоките, репутацията им и т.н. Липсвало посочване на
техническите спецификации на изделията, анализни и качествени сертификати на
продуктите, което да дава възможност да се определи дали тези стоки имат
подобни характеристики и подобни съставни материали с други такива, по начин по
който последните да изпълняват същите функции и да са взаимно заменяеми в
търговско отношение, като подлежащи на остойностяване стоки.
По отношение на третия
вторичен метод по чл. 74, §2, б. в) от
МКС също се сочи невъзможност да бъде приложен за определяне митническата
стойност на стоките, доколкото за неговата приложимост било нужно да се
използва информация за реализация на стоки на цяла митническа територия на
Съюза, а не на отделни държави членки. В тази връзка се посочва, че в
митническата администрация липсват база данни, за единична цена, по която се
продава на митническата територия на Съюза най- голямото сборно количество от
внасяните стоки.
Органът е обсъдил и
невъзможността да се приложи и вторичния метод
по чл. 74, §2, б. г) от МКС, предвид невъзможността на митническата
администрация да разполага с база данни относно разходите и стойността на
материалите, разходите за производствената дейност, разходите за транспорт,
застраховка, товаро – разтоварна дейност, обичайната печалба и размер на общи
разходи приложими в трета страна. Сочи се невъзможност съгласно чл. 143, §1 от
Регламент (ЕС) 2015/2447 на Комисията, да бъде задължено лице, неустановено на
територията на съюза да предостави на митническата администрация счетоводна и
друга документация, която да съдържа горепосочените данни, с оглед определяне
на митническата стойност на стоките по този ред.
Предвид невъзможността за
прилагане на гореизброените методи, митническите органи са направили заключение,
че приложим за определяне митническата стойност на процесните стоки се явява
редът по чл. 74, §3 от МКС, при който е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 144, §1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, може да се използва разумна гъвкавост между метода на договорната стойност и
вторичните методи по чл. 74,§2 от МКС. Сочи се, че така определената
стойност следва да се основава във възможно най- голяма степен на определените
преди това митнически стойности.
Административният орган
сочи, че определената по този ред нова митническа стойност е определена, въз
основа на вече приети митнически стойности на стоки със сходно описание,
произведени в същата или друга държава, които имат подобни характеристики и
подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите
функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение.
С писмо рег. индекс: №32-160568/28.05.2021г. (л.89-92),
управителят на „Брадърс 07“ ЕООД се уведомява по реда на чл. 29, вр. с чл. 22, §6, вр. чл. 48 от Регламент /ЕС/
№ 925/2013 на Европейския парламент и на Съвета, вр. чл. 84а и сл. от ЗМ, че в
МП Пловдив започва производство по
издаване на индивидуални административни актове във връзка с констатациите,
посочени в Доклад №BG003000/1/11/17.05.2021г.
от проверка, извършена в рамките на последващия контрол по реда на чл.48 във
вр. чл.12, 15, 46,47 и 51 от Регламент /ЕС/ №952/2013 на Европейския парламент
и на Съвета и чл.84а и сл. от Закона за митниците (ЗМ). В писмото се посочва,
че в изпълнение на разпоредбите на чл.29, във връзка с чл.22, параграф 6 от
Регламент /ЕС/ №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент /ЕС/ №952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета), чл.19 ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/ и
чл.9 параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, ще
бъдат установени подлежащи на доплащане публични държавни вземания, като със
същото се съобщават мотивите, на които ще се основават решенията на Директора
на ТД Тракийска. Изложени са подробни съображения и е отбелязано, че във връзка
с описаното в писмото, направените констатации и извършения сравнителен анализ,
митническата стойност на стоките, класирани в глава от 61 до 64 по КН,
допуснати за свободно обращение с цел крайна употреба с митнически декларации,
изброени в писмото, следва да бъде определена по реда на чл.74 §3 от МКС при
спазване на разпоредбите на чл.144 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447(РИ)2, поради което на основание с чл.77 параграф 1 б.“а“,
чл.85 параграф 1, във връзка с чл.101 параграф 1, във връзка с чл.102 от
Регламент (ЕС) №952/2013, във връзка с чл.54 ал.1 и чл.56 от ЗДДС за
дружеството ще възникне задължение за доплащане на публични държавни вземания. В
писмото не се съдържа информация относно стоките които органът ще ползва за
сравнение при определяне на новата митническа стойност.
В писмото е посочено, че на
основание чл.8 параграф 1 от Регламент за изпълнение на Комисията (ЕС)
№2015/2447, дружеството се уведомява, че
има право на достъп до документите и информацията, посочени в уведомлението, с
които да се запознае, съгласно приложимите разпоредби. Посочено е също, че
по реда на чл.8 параграф 1 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446,
дружеството има възможност да изрази
своето становище в 30 дневен срок от получаване на писмото, а решенията ще
бъдат издадени в 30 дневен срок, считано от деня, в който изтича срока,
предоставен за становище и изслушване.
Писмо рег. индекс:
№32-160568/28.05.2021г. е изпратено на адреса на дружеството и е получено на
01.06.2021г. (л.93).
С оспореното в настоящото производство Решение № РТД-3000-1765/30.07.2021г., Директорът на Териториална
дирекция Тракийска:
1.
определя митническа стойност на основание чл.74 §3 от МКС на
декларираните, в периода от 04.06.2019г. до 02.09.2016г., в митнически
декларации с МРН19BG003009020938R1;19BG003009024482R8;19BG003009027592R0;19BG003009030127R1;19BG003009022097R1;19BG003009024533R1;19BG003009027972R0;19BG003009030480R7;19BG003009022403R3;19BG003009024975R7;19BG003009028175R3;19BG003009030503R5;19BG003009022556R0;19BG003009025474R5;19BG003009028540R3;19BG003009031429R5;19BG003009023017R9;19BG003009025747R0;19BG003009028974R2;19BG003009031550R4;19BG003009023144R2;19BG003009026142R5;19BG003009029231R0;19BG003009031985R2;19BG003009023508R0;19BG003009026537R5;19BG003009029502R7;19BG003009032242R0;19BG003009023540R5;19BG003009027014R6;19BG003009029780R0;19BG003009032925R9;19BG003009023994R3;19BG003009027399R0; 19BG003009029964R1; 19BG003009032935R3 стоки
както е описано в табличен вид в решението (в т.1);
2.
променя данните по МД с МРН 19BG003009020938R1; 19BG003009024482R8;19BG003009027592R0;19BG003009030127R1;19BG003009022097R1;19BG003009024533R1;19BG003009027972R0;19BG003009030480R7;19BG003009022403R3;19BG003009024975R7;19BG003009028175R3;19BG003009030503R5;19BG003009022556R0;19BG003009025474R5;19BG003009028540R3;19BG003009031429R5;19BG003009023017R9;19BG003009025747R0;19BG003009028974R2;19BG003009031550R4;19BG003009023144R2;19BG003009026142R5;19BG003009029231R0;19BG003009031985R2;19BG003009023508R0;19BG003009026537R5;19BG003009029502R7;19BG003009032242R0;19BG003009023540R5;19BG003009027014R6;19BG003009029780R0;19BG003009032925R9;19BG003009023994R3;19BG003009027399R0; 19BG003009029964R1; 19BG003009032935R3 както е посочено в табличен
вид в решението (т.2);
3.
определя задължение за „Брадърс 07“ ЕООД с ЕИК:*********
за доплащане на ДДС в размер на
2 229 420,73 лв., разпределена по всяка една от посочените
митнически декларации, както е подробно описано в решението в табличен вид
(т.3), като е посочено, че към
начислената сума, представляваща ДДС на основание чл.77 §1 буква а) във
връзка с чл.85 §1 от МКС и чл.54 от ЗДДС се дължи и лихва на основание чл.59 ал.2 от ЗДДС и чл.1 от ЗЛДТДПДВ
във връзка с чл.114 §2 от МКС върху главницата за ДДС, считано от датата на
регистриране на митническата декларация до датата на уведомяването с това
решение. На основание чл.59 ал.2 от ЗДДС и чл.1 от ЗЛДТДПДВ във връзка с чл.114
§1 от МКС се дължи лихва върху възникналите задължения от датата на изтичане на
срока за доброволно плащане до окончателното им погасяване.
Решението е изпратено на
адреса на дружеството и получено на 05.08.2021г. (л.88).
Жалбата е подадена директно
пред Административен съд – Хасково на 13.08.2021г.
По делото е назначена и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно
и обективно изготвена. От същата се установява, че стоките, отразени в
посочените митнически декларации са осчетоводени в счетоводството на „Брадърс 07“
ЕООД *** коректно. Задълженията към
доставчика „А.Б.“ по процесните митнически декларации са погасени в брой и
счетоводно отразено чрез сметка 501 „Каса в лева“. Всички извършени плащания са осчетоводени като извършени след датата
на вноса на части, подробно описани в констативната част на експертизата. Проверените
от ВЛ търговски фактури, издадени от доставчика А.Б. и митнически декларации за
износ на стоки от Р. Т., съответстват на данните в митническите декларации за
внос.
Вещото лице е обсъдило
включеното в Дневник за продажбите за данъчен период 01.06.2019г. до
30.06.2019г., както и за данъчен период 01.07.2019г. до 31.07.2019г. и данъчен
период 01.08.2019г. до 31.08.2019г. Посочено е, че са подадени
Справка-декларация за ДДС, Дневник на покупки и Дневника на продажби за данъчен
период Юни 2019г., съгласно Уведомление за приемане на данни с вх.
№2600-1680782/12.07.2019г. , съответно за данъчен период юли 2019г., съгласно
Уведомление за приемане на данни с вх. №2600-1686966/13.08.2019г. и за данъчен
период Август 2019г., съгласно Уведомление за приемане на данни с вх.
№2600-1695083/13.09.2019г. Отбелязано е,
че в Дневника за покупки (за всеки от коментираните данъчни периоди) са
отразени митническите декларации за закупената стока и същата е отразена в
счетоводството на дружеството. За данъчен период 01.09.2019г. до
02.09.2019г. няма включени продажби до 02.09.2019г. Подадена е
Справка-декларация за ДДС, Дневник на покупки и Дневника на продажби за данъчен
период Септември 2019г., съгласно Уведомление за приемане на данни с вх.
№2600-1701328/12.10.2019г.
От изготвената експертиза се
установява, че счетоводната отчетност на дружеството се осъществява в
съответствие със Закона за счетоводството и Националните стандарти за финансови
отчети за малки и средни предприятия. В счетоводната политика е възприето
заприходяването на стоките да се осъществява по Дебита на сметка 304 „Стоки“
като същите се водят аналитично по видове и по количества. При възникнало
задължение към доставчик същото се отчита по кредита на сметка 401
„Доставчици“, като се води аналитичност по доставчици и по номера на фактури
или митнически декларации, когато доставката е от внос. Възникналият данък
добавена стойност при внос се отчита по дебита на сметка 4531 „Начислен данък“
за покупките и по кредита на сметка 457 „Разчети с митници“. Задължението към
доставчиците се приключва като се дебитира сметка 401 „ Доставчици“ и се
кредитират сметки от гр. 50 „Парични средства“. Фирма „Брадърс 07“ ЕООД
осъществява счетоводната си отчетност при отразяване на покупките и продажбите
по системата СУПТО, въведена за нуждите на НАП, при която система не е възможно
продажбата на стоки без регистриране на продажбите в системата СУПТО.
Експертизата констатира, че
по счетоводни данни има пълно съответствие между декларираните суми по
митнически декларации и извършените плащания в брой, подробно описани по въпрос
1.
Експертизата е съпоставила
видовете стоки, които са внасяни по описаните в решението декларации на
„Брадърс 07“ ЕООД и тези, ползвани от митническите органи за сравнение. При
анализа на сравнителната информация посочена в решението за част от
митническите декларации, послужили като основа за определяне на митническата
стойност експертизата установява, че е
извършена съпоставка на стоки с един и същ тарифен код, но по отношение на два
вида стоки, подробно описани в заключението са налице различия с вида на тези
използвани за сравнение. По отношение на една от декларациите сравнението е
било извършено с друга такава, по която вносът е отдалечен с голям времеви
интервал от този по първата. Също така
се обръща внимание на обстоятелството, че стоките които органа е използвал за
съпоставка са такива притежаващи търговска марка, за разлика от процесните. Установено
е, че най- често срещаната съпоставка е с вносител „ ЕЛ СИ УАЙКИКИ БИ ДЖИ“ ЕООД
***, който вносител внася стоки с търговска марка LC WAIKIKI.
От анализа на данните експертизата е дала заключение, че
митническият орган не се е съобразил с така посочените различия, понеже при
определяне на новата митническа стойност използва метод, при който се търси
най-близката стойност до рисковия праг.
Вещото лице обстойно се е
запознало с митническите декларации на „Брадърс 07“ ЕООД за внос на стоки с
тарифни кодове от 61 до 64 с произход от Република Т., посочени в Решение
№РТД-3000-1765/30.07.2021г. на Директора на ТД Тракийска при Агенция Митници на
МФ, като подробно е описало в заключението действията на митническия орган
предприети за определяне на средностатистическата стойност на всяка една от
стоките, в тази връзка в експертизата са изготвени таблици с описание на всяка
една от процесните МД, посочени в Решение №РТД-3000-1765/30.07.2021г. Всяка
една таблица съдържа данни за извършен внос на стоки по Митнически декларации с
номер на стоката, описание по вид и количества, тарифен код, фактурна стойност
в EUR, митническа стойност в BGN, митническа стойност на
килограм и митническа стойност на брой.
От същите се установява, че
митническият орган определя рисков праг за всяка една стока, посочена в МД,
като за целите на сравнителния анализ използва оценки на месечни агрегирани
данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на
международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава-членка
за многогодишен период, обикновено четири последователни години – така
наречените „Справедливи цени“, които се предоставят на разположение на
държавите-членки на ЕС, чрез системата „THESEUS” на Съвместния
изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre).
Въз основа на представените
данни се установява разлика между декларираната митническа стойност за единица
нето тегло и определената от органа рисковата стойност в лева. За стоките, за които е установено, че са
под рисковия праг, се определя нова митническа стойност на база приетата митническа
стойност на стоки, за които органът е посочил, че имат подобни характеристики и
подобни съставни материали.
Експертизата е извършила съпоставка на част от
МД, подадени от „Брадърс 07“ ЕООД, за които е определена нова митническа
стойност с МД на дружества, чиято стойност е използвана за определяне на нова
митническа стойност, които са описани подробно в констативната част. Прави впечатление, че по отношение на
внесените от дружеството- жалбоподател
стоки е налице отразяване, че същите са без търговска марка, докато тези взети
за сравнение са с търговска марка LC WAIKIKI. Наред с това следва да се отбележи, че количествата от даден вид
стока, внесена от жалбоподателя, значително надхвърлят количествата на стоките
по взетите за сравнение МД. Последните
обстоятелства, подробно са описани в отговор на въпрос 5 от заключението /т. 7,
л.1902- л.2060/
На ВЛ е било поставена
задача, във въпрос 6 от експертизата, да определи средностатистическата стойност
на стоките, описани в декларациите на „Брадърс 07“ ЕООД, като използвала за
сравнение декларациите на дружество „Теоспед 2005“ ООД, „А. голд 2“ ЕООД и „А.
голд“ ЕООД.
За да изготви заключение по
този въпрос ВЛ се е запознало с данни предоставени му от ТД „Тракийска“ гр.
Пловдив от системата на Агенция „Митници“ за внос на стоки от Р. Т., с тарифни
кодове от 61 до 64, посочени подробно в констативната част и ги представя в
обобщен вид, в таблица. Вещото лице сочи, че от анализираните общо 89
митнически декларации с внодител „Теоспед 2005“ ООД и „Брадърс 07“ ЕООД в 25 от тях,
декларираните митнически стойности от „Теоспед 2005“ ООД са по-ниски спрямо
декларираните от „Брадърс 07“ ЕООД, което представлява 28 %. От анализираните
общо 89 митнически декларации в 20 от тях, декларираните митнически стойности
от „Теоспед 2005“ ООД са по-високи стойности спрямо декларираните от „Брадърс
07“ ЕООД, което представлява 22 %. От
анализираните общо 89 митнически декларации в 44 от тях декларираните митнически
стойности от „Теоспед 2005“ ООД са еднакви с декларираните от „Брадърс 07“
ЕООД, което представлява 50 %.
Експертизата е определила
средностатистическата стойност на стоките, описани в декларациите на „Брадърс
07“ ЕООД, като е използвала за сравнение и декларациите на дружеството „А. голд
2“ ЕООД, посочени подробно в констативната част и ги е представло в обобщен
вид, в таблица. От анализираните общо 28 митнически декларации в 2 от тях,
декларираните митнически стойности от „А. голд 2“ ЕООД са по-високи стойности
спрямо декларираните от „Брадърс 07“ ЕООД, което представлява 7 %. От
анализираните общо 28 митнически декларации в 6 от тях декларираните митнически
стойности от „А. голд 2“ ЕООД са по-ниски стойности спрямо декларираните от „Брадърс
07“ ЕООД, което представлява 21 %. От анализираните общо 28 митнически
декларации в 20 от тях декларираните
митнически стойности от „А. голд 2“ ЕООД са еднакви с декларираните от „Брадърс
07“ ЕООД, което представлява 72 %.
По въпрос 7, при извършената
проверка в счетоводството на „Брадърс 07“ ЕООД експертизата не установила
наличие на писмени договори относно начина на разплащане. По счетоводни данни
погасяването на задълженията по процесните фактури се отчитало чрез сметка 501
„Каса в лева“. Дружеството нямало заведена сметка 502 „Каса във валута“. Във
всички случаи разплащането се извършвало чрез частично предаване на суми в
Република Т.. Експертизата установила, че сумите за разплащане са изтеглени от
управителя на „Брадърс 07“ ЕООД с РКО от касата на дружеството, но не
установила как се осъществява фактическото разплащане на доставчика в Р. Т..
Нямало данни за момента и начина /мястото на обмяната им от една валута в
друга, както и липсата на документи за предаването на паричните средства, като
размер и вид на валутата от управителя на дружеството на лицата, които
фактически ги предават. На експертизата се предоставил списък с имена на
лицата, които са пътували до Р. Т. и са предавали паричните средства на турския
доставчик. Не се установили документи, удостоверяващи на коя дата кое лице
каква сума е получило, за да предаде за погасяване на възникналите задължения
по издадените фактури. Вещото лице сочи, че пренасяне на парични средства през
границата на страната за или от трета страна е уредено във Валутен закон, като
в заключението се цитира разпоредбата на чл.11а, ал.1 от същия. Експертизата не
установила деклариране на суми пред митническите органи.
По делото е назначена и
изслушана допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /т.8, л. 2081- л.2150/ .
Експертизата е извършила съпоставки на
документи „para makbuzu”
представени в Агенция „Митници“ от „Брадърс 07“ ЕООД и е установила, че между
документите „para makbuzu”
представени от „Брадърс 07“ ЕООД към МД, преди съответния внос и издадените
фактури от А.Б. е налице пълно съответствие на сумите посочени в двата
документа, като дължими по фактури и платени с документ „para makbuzu”.
Последните документи били приложени към всяка една МД и съответствали на
фактурната стойност.
Отбелязва се обаче, че
документите „para makbuzu”
представени от „Брадърс 07“ ЕООД при последващия контрол отразяват извършени на
части плащания, като за същите са налице РКО за броена на управителя на
дружеството сума, за погасяване на задължения към доставчик А.Б.. При
извършената съпоставка на РКО и документите „para makbuzu” представени при последващия
контрол, експертизата установява съответствие на датите на издаване на
документите, но при наличие на различия относно стойността на издадените „para makbuzu” и
счетоводните записи за извършени от дружеството разходи по съответния внос,
които различия са подробно описани в експертизата, по голяма част от които
касаят вида на изписаната в документите валута. В единия случай в евро, а
другия в лева, без да са налице данни за закупена валута. От анализа на данните
се установява, че е спазена хронологията на МД и извършените плащания от
„Брадърс 07“ ЕООД на контрагент А. Б. по номера и дати на издадените РКО, но не
е спазен принципа на последователно погасяване на възникналите задължения при
внос на стоки от Р.Т. по посочените МД.
Липсата на номера на
издадените от А. Б. документи „para
makbuzu” и без посочване на основание за извършеното плащане е
възпрепятствало експертизата да даде конкретно заключение по какъв ред са
погасявани задълженията, както и защо за един РКО са съставени два документа „para makbuzu”. В обобщение се посочва, че от извършените съпоставки на
наличните документи не се установява съответствие в пълен размер на платените
на А.Б. суми и осчетоводените такива като разходи по съответния внос.
По делото като свидетел е
разпитано лицето Р.Ч. /л.1572- л. 1573/. Съдът кредитира дадените от същата
показания, от който се установява, че същата е обслужвала счетоводно
дружеството жалбоподател от 2016г. -2017г. Участвала е в проведеното с
дружеството заключително обсъждане, като по време на същото на дружеството са
били посочени само номера на митнически декларации и номера на стоки по
отношение на които ще бъде определена нова митническа стойност. От показанията
се установява, че при това обсъждане на дружеството не е предоставена
информация относно конкретните фирми и период на внос за стоките взети от
органите, като база за сравнение при определяне на новата митническа
стойност. Дават се пояснения относно
представените на органите документи „para makbuzu”, като се сочи, че същите са идентични на нашите РКО,
представляват първичен счетоводен документ и служат за удостоверяване на
извършено в Р. Т. плащане в брой. Именно така се сочи да е било извършвано
разплащането по отношение на процесните сделки.
От разпита на свидетелката М.К.
/л. 1600- л.1604/, чиито показания съдът намира обективни и безпристрастно
дадени, се установява, че при извършения последващ
митнически контрол на дружеството -жалбоподател са били проверени 129
митнически декларации, чрез които са доставени над 4000 бр. стоки. При
проверката се установило, че декларираната митническа стойност на тези стоки
отговаря на осчетоводената такава. Първоначално от дружеството били изискани
примерни документи удостоверяващи извършеното по сделките плащане, само по
отношение на няколко от митническите декларации. В последствие се изискали
такива документи за всяка една от осъществените сделки. От органите било
установено несъответствие в предварително предоставените документи и
последващите такива, касаещи едни и същи сделки, предвид което не били приети,
като удостоверяващи реално извършено плащане, представените от дружеството
документи „para makbuzu”.
Предвид възприетото разминаване по отношение на 3 от предварително
представените документа „para
makbuzu”, органите не приели достоверността на всички представени в хода
на проверката документи „para
makbuzu“, касаещи 97 бр. митнически декларации, независимо че същите
съдържали информация за номер на фактура, собствен номер, дата и стойност в
евро, съответстваща на стойността на търговската фактура, приложена към всяка
декларация.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Жалбата срещу оспореното решение е подадена в законоустановения срок, от
лице с правен интерес и насочена срещу годен за обжалване административен акт,
поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган,
в кръга на правомощията му по чл.19 ал.1 и ал.7 от Закон за митниците, в
изискуемата писмена форма.
Обжалваният
акт е издаден от директора на
Териториална дирекция "Тракийска" към Агенция "Митници",
който притежава качеството "митнически орган" по смисъла на чл.
5, т. 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза. Към датата на издаване на обжалваното решение (30.07.2021г.), същият
спада към митническата администрация на Република България, която отговаря за
прилагането на митническото законодателство, както и има качеството на орган,
оправомощен съгласно националното законодателство да прилага определени
митнически законодателни разпоредби. В чл.
19, ал. 1 от ЗМ е визирано, че решенията по прилагане на митническото
законодателство се издават от директора на Агенция "Митници" или от
директорите на териториални дирекции, а според ал. 7 на същия член, решения,
взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция,
където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение,
освен ако не е предвидено друго.
С обжалваното решение е извършена промяна на
обстоятелства в подадена митническа декларация във връзка с последваща
проверка, от което възникват задължения за дружеството жалбоподател и се
определя размерът на възникнало данъчно задължение. Тъй като, съгласно чл. 56
от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите
органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за
митническото задължение, то актът и в двете му части е издаден от материално и териториално компетентен административен
орган.
Обжалваният индивидуален административен акт
е издаден в съответната писмена форма,
като са изложени фактическите и правните основания мотивирали административния
орган да го постанови.
Независимо
от горното, при извършената от съда проверка се установяват допуснати в хода
на административното производство по
издаване на оспорения акт съществени нарушения на административнопроизводствени
правила.
В
случая, производството касае последващ контрол на декларирането, реализиран по
правилата, разписани в нормите на чл.
48 от Митническия кодекс във връзка с чл. 84 и
следващите от ЗМ.
Според разпоредбата на чл.
84, ал. 1, т. 1 от ЗМ "За целите на прилагане на чл.
48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 след вдигане на стоките, митническите
органи имат право да извършат последващ контрол чрез проверка на точността и
пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи". В
този смисъл като неоснователни се приемат, направените в жалбата възражения за
недопустимост на извършения от митническите органи последващ контрол приключил
с издаването на процесното решение. Последното производство е изрично
предвидено в ЗМ.
В съответствие с чл. 84в е издадена заповед за
възлагане на проверка, която съдържа
всички необходими реквизити и която е връчена надлежно на провереното лице, и
впоследствие е изменена по правилото на чл. 84в, ал. 5 от закона. Като
основателни съдът намира направените в жалбата възражения, че проверката е
приключила след определения за същата срок от 180 дни, но горното обстоятелство
макар и да представлява процесуално нарушение не се явявя от категорията на
съществените, съставляващи самостоятелно основание за отмяна на акта. Цитираната норма от ЗМ не е с императивен характер и
неспазването й не води до незаконосъобразност на извършения контрол и издадения
въз основа на него акт. Сроковете за издаване на индивидуални административни
актове са инструктивни, освен ако в закон не е предвидено друго, поради което и
неспазването им не съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Наред с изложеното, предвид
задължението за уведомяване по чл. 22, §, 6,
ал. 1 във връзка с чл. 29 от Регламент № 952/2013 (а то е императивно), при съобразяване
предвидения в член 8 от Делегиран регламент
2015/2446 30-дневен срок,
очевидно е, че актът не може да бъде издаден в срока по чл. 19б, ал. 1 от ЗМ. В този смисъл е и трайната съдебната практика: Решение № 4481 от 11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8550/2021 г., VIII о.; Решение № 7499 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3267/2020 г., I о.
Спазени са изискванията на чл. 84к от ЗМ, като е проведено
заключително обсъждане, за което е издаден и съответния протокол. Не се
споделят доводите на жалбоподателя, че на практика липсва
заключително обсъждане, предвид липсата на посочване на конкретни обстоятелства
относно възприетите от органа факти. Противно на тези твърдения, в представения
на управителя на дружеството жалбоподател протокол от заключително обсъждане са
изброени по номера всички митнически декларации, по отношение на които за конкретно посочена под номер
стока е прието несъответствие със средностатистическата митническа стойност в
сравнение с декларираната такава за
същата. Предвид обстоятелството, че така цитираните МД са били на разположение
на дружеството жалбоподател, съдът приема, че същото е разполагало с възможност
да установи за коя конкретно стока органа претендира липса на горното съответствие.
В същия този протокoл ясно са посочени какви ще са
последиците от така констатираното несъответствие, като не се възприема твърдението
на жалбоподателя, че за органа е налице задължение на този етап от
производството да посочи и точно по кой метод ще бъде определена новата
митническа стойност и въз основа на какви доказателства. Последното задължение
органа е изпълнил, чрез изготвяне на констативен доклад, с оглед разпоредбата на чл. 84л от ЗМ.
Така изготвения констативен доклад по чл. 84л
от закона, от външна страна притежава реквизитите, предвидени от закона. Същият
съдържа подробно изложение на всички възприети от органа обстоятелства и
последиците от тях, както и посочване на правните основания, въз основа на
които ще бъдат приложени съответните последици. Доклада е връчен на управителя
на дружеството жалбоподател, като на жалбоподателя е предоставена възможност да
се запознае с всички обстоятелства въз основа на които ще се основава
неблагоприятния административен акт.
Последващият етап от производството, съгласно
чл. 29, вр. чл. 22 § 6 първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, задължава
административния орган преди издаване на акт от вида на процесния да уведоми
лицето за неблагоприятните последици, които ще следват от издаването на акта, да
му съобщи мотивите, на които ще се основава същия, да му даде възможност да се
запознае с всички доказателства, въз основа на които ще се основава бъдещия
неблагоприятен акт, както и да му предостави възможност да изрази своето
становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го
е получил.
В чл.
8, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидено и минималното съдържание на съобщението по чл.
22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, като в него следва
да е посочено: а) документите и
информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като
основание за своето решение; б) срокът, в който съответното лице трябва да
изрази своето становище, считано от датата, на която е получило съобщението или
се счита, че го е получило; в) упоменаване на правото на съответното лице на
достъп до документите и информацията, посочени в буква а), съгласно приложимите
разпоредби.
По преписката е представено Писмо рег. №
32-160568 от 28.05.2021г. (т. 1, л. 89 - 93), в което подробно са изложени
съображенията, намерили място и в мотивите на оспореното решение. В съобщението
е указан и определеният срок за изразяване на становище по изложените в него
мотиви – 30-дневен от получаване на уведомлението. Писмото обаче, като
съдържание, не отговаря на изискването по чл.
8, § 1, б. "а" от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В също липсва посочване на митническите
декларации с получател – трето лице, стоките по които са използвани като аналог
за определяне на митническата стойност по реда на чл.
74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, респ. търговските документи,
съпровождащи тези митнически декларации и съдържащи описание на използваните
като аналог стоки. Последното обстоятелство е ограничило възможността на жалбоподателят
да се запознае със същите и да изрази становище по отношение на това дали използваните
за сравнение от митническите органи стоки действително са сходни на внесените
от него.
Изложеното
налага извод за издаване на оспорения акт при допуснато нарушение на административно
производствените правила, което следва да се квалифицира като съществено
такова, доколкото е рефлектирало пряко върху правото на защита на проверяваното
дружество и на възможността му да се запознае в пълнота с всички обстоятелства,
въз основа на които органа ще постанови акт рефлектиращ неблагоприятно в
правната му сфера. Нарушаването на
изискването на чл.
22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, накърнява правото на
защита на жалбоподателя, поради което съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, а оттам – и основание по чл.
146, т. 3 от АПК за отмяна на оспорения административен акт.
За да
прецени материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът взе предвид
следното:
Спорният в настоящото производство въпрос е
дали са налице предпоставките за възникване на обосновано съмнение, че
декларираната от жалбоподателя митническа стойност е реалната договорена
стойност за процесните стоки и правилно ли е приложено правилото на чл.
74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 при извършеното от органа определяне
на нова митническа стойност.
Правната уредба, касаеща определянето на
митническата стойност на въвежданите на територията на съюза стоки с
необщностен произход, е хармонизирана напълно чрез РЕГЛАМЕНТ
(ЕС) № 952/2013 на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 октомври 2013
година за създаване на Митнически
кодекс на Съюза.
Основната уредба, която касае определянето на
митническата стойност, върху която се следват митните сборове се намира в Глава
3 на Кодекса, именувана Стойност на стоките за митнически цели. В разпоредбата
на чл.
70 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013 е установен общия принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа
на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза.
Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност.
Когато
митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.
70, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да
предостави допълнителна информация – съгласно чл.
140, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, а ако съмненията им не
отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл. 140,
§ 2 от Регламента за изпълнение, митническите органи могат да решат, че
стойността на стоките не може се определи по реда на чл.
70, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013.
В чл.
74 от Кодекса са предвидени вторични методи за определяне на митническата
стойност, като те са в отношение на субсидиарност както по отношение на метода,
посочен в чл. 70 от Кодекса, така и по между си /така например решение по дело
С-1/18 на СЕС, т. 24/.
За да се премине към тези субсидиарни методи,
следва да са налице основателни съмнения досежно декларираната в декларацията
на въвеждащия стоката на територията на общността стойност. Тези съмнения
следва да бъдат манифестирани пред въвеждащия стоките и едва ако не бъдат
разсеяни, е налице възможност за определяне на митническата стойност по
субсидиарно предвидените методи – вж. чл. 140 от Регламента за изпълнение.
Терминът "основателни
съмнения" няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за
изпълнение, при което следва проявлението му да се установява във всеки отделен
случай съобразно конкретно установени факти и обстоятелства.
В Решение по дело
С-291/15, т. 38 и т. 44 Съдът приема, че такова конкретно и установено
несъмнено обстоятелство може да е
изключително ниската договорена стойност на внасяните стоки, съпоставена
със средностатистическата стойност при вноса на сравними стоки.
За да
мотивира издаването на процесното решение административният орган е посочил
наличието на възникнало основателно съмнение относно реалността на
декларираната митническа стойност по
горецитираните 36 броя митнически декларации за внос на стоки под режим
"допускане за свободно обращение" от несъюзна стока, с държава на
изпращане/износ – Т., и държава на получаване - България,
като според органа декларираната цена е
необичайно ниска за стоки от същия вид. Предвид липсата на друга информация за установяване на точността на
договорената стойност на стоките на проверяваните митнически декларации е
преценена невъзможността за прилагане на чл.
70 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
След като последователно е анализирал
възможността за прилагане на посочените в чл. 74 от Регламента методи,
административния орган е направил извод, че спрямо процесните стоки са
неприложими методите по чл.
74, § 2, букви "а", "б" "в" и "г" от
Регламент /ЕС/ № 952/2013, поради липса на достатъчно данни относно
декларирани митнически стойности за идентични стоки от същия изпращач до същия
получател, декларирани и приети митнически стойности за "сходни
стоки" с произход Т., данни за единична цена, на която се продава стоката
на територията на съюза, физически характеристики, качество, репутация,
търговска марка, единични цени и т. н. В конкретния случай е приел, че новата митническа стойност следва
да се определи при прилагане на разпоредбата на чл.
74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013.
В случая възприетия от
митническите органи извод, че
декларираната митническа стойност не представлява действителната договорена
стойност по смисъла на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е основан на данните от информационната
система "THESEUS" на Joint Research Center, според които митническата стойност на стоките по
проверяваната ЕАД е под 50% от средностатистическата стойност на внасяни стоки
с идентичен код от същата страна. Констатирано е и несъответствие на представените по време на проверката документи „para makbuzu” с
първоначално приложените такива към процесните митнически декларации, както и
различие в изписаната по тях валута и тази по представените РКО за теглене на
пари от касата на дружеството, с оглед разплащане по фактурите за процесните
стоки. Установена е липса на представени външнотърговски договори или други
доказателства удостоверяващи търговските взаимоотношения на дружеството
жалбоподател с контрахентите от Р.Т., както и такива удостoверяващи извършен обмен на валута.
Според настоящия съдебен
състав тези данни са достатъчни да
обосноват основателно съмнение у митническите органи относно действително
договорената цена между страните по сделката по смисъла на чл. 140, § 1 от
Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като същото не е опровергано с
представените от жалбоподателя в хода на проверката доказателства. Нещо повече
тези несъответствия се потвърждават и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно – счетоводна експертиза. От последната се установява
липсата на пълно съответствие на посочената по фактури цена за процесните стоки
и осчетоводената, като платена за същите, такава.
Предвид установените и от допълнителната съдебно
– счетоводната експертиза несъответствия
в представените
по делото документи „para makbuzu” и данните от останалите доказателствени източници,
съдът приема, че митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 70
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., въз основа на действително заплатената или
подлежащата на плащане цена на стоките, а следва да се приложи чл. 74 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
В оспорения акт административният орган е посочил, че при определяне
на новата митническа
стойност е приложен метода по чл. 74, § 3
от Кодекса- при прилагане
на "разумна гъвкавост" между метода на договорната стойност на стоки и вторичните методи по чл. 74, § 2 от МК. Сочи се,
че остойностяването на стоките е определено въз основа на вече приети
митнически стойности на стоки със „сходно описание“, произведени в същата
държава или друга държава, които имат подобни характеристики и подобни съставни
материали, което им дава възможност да изпълняват същите функциии да бъдат
взаимнозаменяеми в търговско отношение.
Сравнителната
информация относно митническите декларации послужили като основа за определяне
на митническата стойност по реда на чл. 74, §3 от МКС, органа излага в табличен
вид /стр. 55- стр. 62/, чрез посочване на номера на МД и номера на конкретната
стока от същата, чиято стойност е възприета като действителна договорна и е
използвана за определяне на новата стойност по конкретна стока от процесните. В
таблицата не се съдържат данни за датата на подаване на съответната декларация,
за вида на стоката, търговската марка на същата, вида на метериалите от които е
произведена, държавата на произход и
нейното количество. По отношение на тези стойности органа е посочил, че не са и
не биха възникнали съмнения, относно коректността на декларираната митническа
стойност.
Настоящият съдебен състав намира, че при
определяне на митническата стойност по реда на чл.
74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, при прилагане на "разумна гъвкавост" между метода на договорната стойност на стоки и вторичните методи по чл. 74, § 2 от МК, мотивите
на оспореното решение следва да съдържат конкретна информация за използваните
като аналог стоки, чието описание не се изчерпва само в посочване на
митническата декларация, с която те са внесени и техния код по ТАРИК, а следва
да обхваща всички техни съществени белези, въз основа на които
административният орган е стигнал до извода за достатъчно сходство със стоката,
чиято митническа стойност се определя. Такова описание в оспорения акт липсва.
В мотивите на същия са посочени единствено декларациите на третото лице, в които
са декларирани стоки със същия код по ТАРИК като внесените от жалбоподателя,
без да е обосновано защо митническите органи считат същите за сходни.
В
процесния случай липсва извършен от органа анализ относно характеристиките на
стоките. Последното препядства съда да извърши проверка относно въззприетото от
органа сходство между процесните стоки и тези взети за сравнение. Следва да се
посочи, че сходството на стоките не следва автоматично от класирането им с един
и същи код по КН, а от установеното сходство по отношение на различни характеристики, като материя, качество на
изработка, принадлежност към определен бранд, които определят тяхната цена. Следователно, за да се приеме, че две
стоки са сходни, не е достатъчно те да се класират с един код по КН и да имат
едно и също предназначение. В случая е посочено от митническия орган, че
стоките от сравняваните МД имат подобни характеристики и подобни съставни
материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимнозаменяеми в търговско отношение. Последното обстоятелство обаче не е
видно от представената в табличен вид от органа информация в процесното
решение, а и не беше установено посредством допустимите в съдебното
производството доказателствени способи. Тук е мястото да се посочи, че именно в
тежест на административният орган е да докаже твърденията, въз основа на които
е издаден оспорения акт. От предприетатата от органа доказателствена активност,
в настоящото съдебно производство, не би могло да се стигне до еднозначен и
безспорен извод, че стоките взети за сравнение при определяне на новата
митническа стойност са взаимнозаменяеми с тези от процесните митнически
декларации. При тези данни не може да се направи извод, че
стоките, предмет на процесния внос, и тези по сравняваната МД са сходни.
Телеграфното
изброяване номерата на митническите декларации и номерата на стоките без
направено от органа описание на същите, води на извод за немотивираност на предприетия
от органа подход за определяне на новата митническа стойност на процесните
стоки, именно по реда на чл. 74, §3 от МК. Предвид липсата на изложени
фактически обстоятелства релевантни за определяне на митническата стойност по
този ред, не следва същите да бъдат изследвани в съдебното производство.
Следва
да се посочи, че от изложената от митническия орган фактическа обстановка в
процесния акт, не само не се стига до извод за наличие на осбстоятелствата
обосноваващи прилагането на метода по чл. 74, §3 от МК за определяне на новата
митническа стойност, а и до такъв за липса на съобразяване на всички правила
относими съм определяне на митническата стойност по този ред.
Видно
от приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза,
голяма част от стоките по сравняваната ЕАД
са с търговска марка "LC WАIKIKI", която е
известна на българския пазар, a процесните стоки нямат търговска марка. Ето защо приетото
от митническия орган сходство на стоките, не само не се установява от
доказателствата по делото, но и се опровергава от тях.
Съгласно
чл. 144, § 1 Регламент (ЕС) № 2015/2447 при определяне
на митническата стойност по член
74, параграф 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при
прилагането на методите, предвидени в член
70 и член
74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във
възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности.
В
процесното решение органа се е позовал именно на този метод, наред с което е
приел, че тази разумна гъвкавост, ще бъде приложена по отношение на сходни
стоки. Последното изисква при определяне
новата митническа стойност органа да се съобрази и с разпоредбата на чл. 141 от
Регламент (ЕС) № 2015/2447, съгласно който
при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член
74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност
на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище
и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.
Съгласно чл. 141, § 5 от
Регламент (ЕС) № 2015/2447 договорната стойност за стоки, произведени от
различно лице, се взема предвид само в случаите, когато не може да се установи
договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което
е произвело стоките, чиято стойност се определя. При невъзможност да се установи такава продажба договорната стойност се
коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище
и/или количествата.
От
събраните в хода на съдебното производство доказателства е видно, че внесените
от „А. Голд“ ЕООД и „Теоспед 2005“ ООД стоки в период близък до проверявания са
от същите доставчици, с едни и същи кодове по КН и с еднакво описание по
отношение тяхното предназначение, като тези
внесени от дружеството жалбоподател и предмет на настоящото
производство. Последното обстоятелство налага и извод, че при определяне новата
митническа стойност за тези стоки, административният орган не е спазил и
принципа на чл. 141§5 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, като не е взел
предвид и дори не е обсъдил наличието на така осъществения внос на стоки,
внесени през същия период о същия доставчик.
Наред
с горното, в оспореното решение не се сочи митническа стойност на взетите за сравнение стоки да е била корегирана
с определен процент на основание
чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, предвид разликата в
количествата по процесните МД и тези взети като носещи информация за
действителна договорна стойност на сходни стоки.
Според дефиницията, дадена с чл. 1, § 2, т. 14
от Регламент (ЕС) № 2015/2447, "сходни стоки" при определяне на
митническата стойност са стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че
не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение.
В
процесния случай, безспорно от приетите по делото заключения на съдебно –
счетоводна експертиза и допълнение към същата се установява значителна разлика
във внесените количества от процесните стоки, с тези взети за сравнение.
Последното води на извод за наличие на разлики в търговското равнище, което обстоятелство
органа въобще не е обсъдил в оспорения акт. Липсва и извършена на основание чл. 141, § 1 Регламент (ЕС) № 2015/2447 корекция на установената цена по
сравняваното ЕАД с определен процент. Такава корекция следва да бъде извършена не
само по отношение на търговското равнище на стоките, а и с оглед
обстоятелството, че процесните стоки не носят белезите на определен пазарен
бранд, за разлика от стоките взети за сравнение. Последното води на логичен
извод за обосновано по-висока стойност на стоките взети като база за сравнение
и за необосновано придаване същата стойност на стоки по отношение на които не
са налице подобни характеристики.
С оглед изложените
съображения съдът приема, че не е обосновано приложението на чл. 144, вр. чл.
141 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 74, § 3 от МК, поради което
обжалваното решение е незаконосъобразно в частта, с която е определена
митническа стойност на стоките предмет на процесните ЕАД-та, като издадено в противоречие с приложимите
материалноправни разпоредби и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
С оглед формирания извод за
незаконосъобразност на обжалваното решение в частта, с която е определена
митническата стойност, следва да се приеме, че неправилно е определена и
данъчната основа, чийто размер се определя от митническата стойност на
основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС. Ето защо, решението следва да се отмени и в
частта, с която е определено задължение за довнасяне на ДДС
в размер на 2 229 420, 73 лв.
При този изход на спора и предвид своевременно
направеното искане, следва да се присъдят на жалбоподателя разноски по делото в
размер
2438
лева, от които 1638 лева разноски за вещи
лица / т.7, л.2072 и т.6, л. 1577/ и 800 лева за
заплатен адвокатски хонорар /т. 2, л. 145/. Разноските, съгласно § 1,
т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Агенция
"Митници", която е юридическото лице – чл. 7,
ал. 1 от ЗМ, в чиято структура е включен административният орган – издател
на оспорения акт.
Мотивиран
от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ РТД-3000-1765 от 30.07.2021 г. на Директора на Териториална дирекция
Тракийска (ТД Тракийска) към Агенция „Митници“, с което е определена нова
митническа стойност на стоки по 36 бр. митнически декларации и е определено
задължение на „Брадърс 07“ ЕООД за доплащане на ДДС в размер на
2 229 420, 73 лв. ДДС и
лихва върху главницата за ДДС
ОСЪЖДА Агенция
"Митница" да заплати на „Брадърс 07“ ЕООД сумата от 2438 лева (две хиляди четиристотин тридесет и осем лева), представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14- дневен срок от връчване на
съобщението.
СЪДИЯ: