Р Е Ш Е Н И Е
№ 18 октомври 2017
година град Стара Загора
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Старозагорският районен съд,
гражданско отделение, VІІ състав, в публично заседание на.........18 септември
2017..........година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
ЧЛЕНОВЕ:
при
секретаря........Нина
Кънчева........................................................и с участието на
прокурора........................................................................,
като разгледа докладваното от ……съдията Мишова……………..гр. д. № 5619 по описа за
2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба от Р.В.Г. *** срещу „ДИ ЕН СИ – груп” ООД със седалище в
гр. Стара Загора, с която е предявен иск по чл. 79, ал.1 във връзка с чл.82 ЗЗД.
Ищцата
твърди, че е собственик на недвижим имот - незастроен урегулиран поземлен имот
с площ от 515 кв.м, находящ се в с.Пряпорец, общ.
Стара Загора, представляващ УПИ VII-общ, в кв.9, по плана на с.Пряпорец,
утвърден със заповед № 2988 от 22.11.1989 г. Твърди, че на 31.10.2012 г.
сключила договор с ответника „ДИ ЕН СИ -
груп” ООД, по силата на който като възложител
възложила извършването на СМР на обект „Жилищна сграда с. Пряпорец”, т.е. да се
построи жилищна сграда в собствения й имот, описан по-горе. В с.з. чрез
пълномощника си адв. Я.И. уточнява, че СМР, които
трябвало да бъдат извършени по договора, са доставка и направа на покривна
конструкция - греди с размери 10Х10; доставка и направа на покривна конструкция
- ребра с размери 5Х10; доставка и монтаж на обшивка от хидрофобен шперплат;
доставка и полагане на каменна вата
Ищцата
твърди, че на 29.08.2013 г., разчитайки, че е сключила договора, и че дори и
със закъснение, ответното дружество ще изпълни задълженията си, поела
задължение да продаде поземления имот ведно със строящата се в него жилищна
сграда, като сключила предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот с купувач „БГ КОНСУЛТ ИНВЕСТ” ЕООД за сумата от 100 000 лв. Твърди,
че се задължила да продаде имота в степен на завършеност, както следва: външни
стени - измазани; прозорци - с дограма; покрив - с ламаринена обшивка, с
каменна вата и хидроизолационна мембрана. В деня на
сключване на предварителния договор, купувачът й заплатил по банков път капаро/задатък в размер на 15 000 лв. Тъй като възложените
СМР не били изпълнени, в предварителния договор уговорили по-дълъг срок за
сключване на окончателен договор за покупко-продажбата на имота - до 30.03.2014
г. Твърди, че до м. септември
Ответникът
не оспорва, че на 31.10.2012 г. е сключен договор за СМР на обект жилищна
сграда, находища се в с. Пряпорец. Не оспорва, че му е заплатена сума в общ
размер на 7000 лв., представляваща авансови плащания във връзка с изпълнението
на възложени СМР. Твърди, че е изпълнил качествено и в срок, съгласно
изискванията на възложителя, както
всички СМР, посочени в офертата към договора, така и допълнително възложените в
процеса на строителство дейности. Неизправна страна по този договор била
ищцата, защото и към настоящия момент тя не била платила остатъка от
договорното възнаграждение за изпълнената работа на обекта. Твърди, че
уведомлението за разваляне на договора било получено дълго време, след като
окончателно приключили изпълнението СМР, посочени в приложение 1 към договора –
17.01.2013 г., а допълнително възложените такива - на 07.04.2013 г. Твърди, че
през периода на преддоговорните отношения, свързани
със сключването на процесния договор за СМР, тяхното възлагане и контролирането
на изпълнението на същите, фактически било осъществявано от сина на ищцата Янко
Георгиев Янков. Той извършил авансовите плащания за СМР в размер на 7 000
лв. Твърди че съдебният процес е иницииран от него, като целенасочено от
момента на установяването на преддоговорните
отношения с ответното дружество до настоящия момент подготвя изгодни са себе си
доказателства, чрез които се опитва да се домогне до имуществената облага,
предмет на настоящото дело. Твърди, че представения по делото предварителен
договор за покупко-продажба на недвижимия имот е абсолютна симулативна
сделка и че същата е нищожна. Твърди, че Янко Янков живее в имота и понастоящем
и никога не е имал намерение да го отчуждава. Твърди, че още към момента на
започване на строителните дейности на обекта, той бил заявил, че тази къща
строи за себе си, с ясното намерение да живее там със семейството си.
Ответникът
твърди, че сделката е сключена между свързани лица, с ясна целенасоченост от
страна на ищцата за получаване на имотна облага, като по тази начин се цели да
бъде увредено ответното дружество. Твърди, че тази схема за обогатяване била
прилагана не веднъж от ищцата и нейния син, а „главни действащи лица” в
сценария при всички случаи били все едни и същи лица: Анелия Илчева Драганова,
Янко Георгиев Янков, Йовчо Велев Йовчев, Мария Константинова Огнянова, Ивелина
Владимирова Цанева и респ. юридическите лица (търговските дружества), където
тези лица участват или са участвали като съдружници -
а именно: „МЕДИЯ СЪРВИЗ” ЕООД, ЕИК *********, „НЮ СИТИ ИМИДЖ” ЕООД
ЕИК204134970, „ПРОЕКТСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК *********, „МЕДИЯ ГРуп” ЕООД, ЕИК *********, „ВИП ТУРС” ЕООД ЕИК *********.
На всяко едно от тези дружества, посочените лица чрез договори за покупко-продажба
на дялове били прехвърляли едни на други дружествения капитал. Счита, че тези
лица се познават и са в договорни отношения, датиращи преди образуване на
настоящото дело. Твърди, че действителните отношения между страните били
следните: Янко Янков и Йовчо Йовчев били свързани лица на договорно отношение
както следва: на 12.03.2010 г. в TP било вписано прехвърляне на предприятието
на ЕТ МЕДИЯ ГРУП - ЯНКОВ ЯНКОВ от Янков Георгиев
Янков на Йовчо Велев Йовчев като едноличен търговец. На 24.07.2013 г. между ЕТ
МЕДИЯ ГРУП ЙОВЧО ЙОВЧЕВ и БГ КОНСУЛТ ИНВЕСТ ЕООД бил сключен договор за цесия
за прехвърляне на имуществено право, титуляр на което бил синът на ищцата Янко
Янков. По силата на цесията едноличния търговец е прехвърлил на „БГ Консулт Инвест” ЕООД вземането си по предварителен договор от
16.02.2009 г., за покупко-продажба сключен между Янко Георгиев Янков, действащ
в качеството си на едноличен търговец с фирма „Медиа Груп - Янко Янков",
като купувач, и 8 души като продавачи. Към момента, когато е следвало да бъде
изповядана тази сделка пред нотариуса, г-н Янков заявил, че не разполагал с
парични средства да заплати остатъка от продажната цена на имотите и помолил
продавачите по предварителните договор да отложат за по-късно окончателното
сключване на окончателните договори. Продавачите проявили разбиране, след което
бил предявен иск от БГ КОНСУЛТ ИНВЕСТ ЕООД за връщане на задатък
в двоен размер (гр. дело 4208/2014 г., гр.д. № 1791/2016 г., гр.д. N 1792/2016
г., гр.д. № 1793/2016,г., гр.д. № 1794/2016 г., гр.д. № 1795/2016 г., гр.д. N
1796/2016 г. - всички по описа на Районен съд- гр. Стара Загора). Ответникът
твърди, че Анелия Илчева Драганова, Янко Георгиев Янков, Йовчо Велев Йовчев,
Мария Константинова Огнянова, Ивелина Владимирова Цанева и Р.В.Г. се познавали
и са били страни в сключените между тях договори за покупко-продажба на
дружествен капитал, както следва: Едноличен собственик на „БГ КОНСУЛТ ИНВЕСТ”
ЕООД е дружеството „НЮ СИТИ ИМИДЖ” ЕООД, което изцяло било притежание на Анелия
Илчева Драганова. Анелия Драганова била и собственик на „ВИП ТуРС” ЕООД ЕИК *********, като същата е придобила капитала
на това дружество от Мария Огнянова (лицето, което е платило от името на Р.В. в
полза на ищеца сумата в размер на 30 000 лв., която е и майка на тримата внуци
на ищцата). Мария Огнянова от своя страна и Янко Янков са били съдружници „ВИП ТУ PC” ЕООД ЕИК *********, като с договор
за 09.07.2010 г. той е прехвърлил на Мария Огнянова собствените си дружествени
дялове от „ВИП ТуРС” ЕООД ЕИК *********. Мария
Огнянова на 17.02.2015 г. продава на Р.В. дружествения капитал на „МЕДИЯ ГРУП”
ЕООД, дружество което първоначално е били учредено от сина й Янков и майката на
внуците й - Мария Огнянова. Отделно Янко Янков и Анелия Драганова били
регистрирани като земеделски производители. Адресът на регистрация на местоизвършване на дейността бил идентичен и за двамата, а
именно общ. Гълъбово, с. Разделна, който адрес бил и личен постоянен адрес по
лична карта на Анелия Драганова. Между Р.В. и Анелия Драганова бил сключен
договор от 03.10.2016 г. за аренда - с предмет имот, находящ
се в землището на с. Пряпорец, където на практика се намира обектът, на които
ответникът е изпълнявал СМР-та. Счита, че между всички посочени лица била налице
предварителна връзка и свързаност. Счита, че увреждане на ищцата няма, защото в
крайна сметка страни по този договор били свързани лица, като с извършването на
плащанията в случай, че такива са направени, с тези пари те плащали сами на
себе. Капарото в размер на 15 000 лв. било платено от „БГ КОНСУЛТ” ЕООД, на
което едноличен собственик била Анелия Драганова, която била в отношения на
свързаност както с Янко Янков, така и със ищцата. Твърди и това, че не е ясно
на какво основание е извършено това плащане - по кой договор и за кой имот. С
другото платежно, с което Мария Огнянова плаща 30 000 лв. на „БГ КОНСУЛТ
ИНВЕСТ” ЕООД, било отново в полза на свързано лице и отново не ставало ясно на
какво основание в извършено - по кой договор и за коя къща.
По
делото са предявени и насрещни искове за присъждане на неплатеното
възнаграждение по договора от 31.10.2012 г. и обезщетение за забавено плащане.
Ищецът по насрещния иск твърди, че основният му предмет на дейност е извършване
на строително монтажни дейности. В тази връзка през месец октомври
Ищецът
по насрещните искове твърди, че на 23.01.2013 г., във връзка с възложените
допълнителни работи и авансови плащания, изготвили анекс към договора за СМР от
03.12.2012 г. След като Янков го прегледал, нанесъл собственоръчно корекции по
него и го взел под предлог, че ще го даде за подпис на майка си. Към настоящия
момент не бил върнал екземпляр от него.
Ищецът твърди, че в уговорения срок извършил всички видове СМР - и основни, и
допълнително възложени. За удостоверяване на изпълнената от дружеството работа
били изготвени протокол - акт обр.19 от 17.01.2013 г., удостоверяващ изпълнението на
следните видове СМР: Доставка и направа на покривна конструкция – греди 10/10, к-во 60м.л на обща стойност 960 лв.; доставка и направа на
покривна конструкция - ребра 5/10, к-во 3 кв.м на обща
стойност 1 164 лв.; доставка и монтаж на обшивка от хидрофобен шперплат -
180 кв.м на обща стойност 4 194 лв.; доставка и полагане на каменна вата
Ищецът
твърди, че за изпълнението на допълнително възложените работи бил съставен
протокол - акт - обр.19 от 17.01.2013г.,
удостоверяващ изпълнението на следните допълнителни видове CMР: доставка на
прозорци „Beлукс” по заявка 114/118 - 2 бр. на обща
стойност 1 600 лв.; Обшивка за прозорци „Beлукс” по
заявка 114/118 - 2 бр. на стойност 400 лв.; Монтаж на обшивка и прозорци „Велукс” по заявка 114/118 - два броя на обща стойност 160
лв. – всичко на обща стойност 2 592 лв. с ДДС. От тази сума му била
платена на 14.11.2012 г. авансово 2 000 лв. Остатъкът от 592 лв. не бил платен.
Ищецът
твърди, че за изпълнението на допълнително възложените работи бил съставен
протокол - акт - обр.19 от 07.04.2013 г.,
удостоверяващ изпълнението на следните допълнителни видове СМР: заготовка,
доставка и монтаж на обшивка от ПВЦ ламарина - 180 кв.м на обща стойност
4 212 лв.;Заготовка, доставка и монтаж на седящ улук от ПВЦ ламарина - 42
мл на обща стойност 777 лв.; заготовка, доставка и монтаж на шуцер от ПВЦ ламарина - 5 бр. на обща стойност 25 лв.; заготовка, доставка
и монтаж на външен контур от ПВЦ ламарина - 30,00 на обща стойност 378 лв.;
заготовка, доставка и монтаж на профилиран щорц от
ПВЦ ламарина - 30,00 на обща стойност 283,50 лв.; заготовка, доставка и монтаж
на висяш олук от ПВЦ
ламарина -18 мл. на обща стойност 333 лв.; заготовка, доставка и монтаж на
водно казанче от ПВЦ ламарина -10 бр. на обща стойност 250 лв. и заготовка,
доставка и монтаж на водни барбакани от ПВЦ ламарина
- 5 бр.. на обща стойност 125 лв. Или всичко на обща стойност 2 592 лв. с ДДС.
За тези дейности била платена на 04.12.2012 г. авансово сумата в размер на 3
000 лв. Към настоящия момент ответникът дължал сумата в размер на 4 060,20 лв.
Ищецът твърди, че след като изпълнили всички
възложени дейности и изготвили протоколите, поканил многократно възложителя да
приеме изпълнената работа и да заплати остатъка от договореното възнаграждение.
Ответницата отказала да подпише под предлог, че синът й се занимавал с тези
работи. Опитите да се свържат с него се оказали безрезултатни, тъй като Янков
не отговарял на обажданията, нито бил в офиса си. Признава, че на 10.08.2016 г.
по телепоща получили от ищцата съобщение, че СМР не
били изпълнени качествено и в срок и по тази причина не могла да изпълни
задълженията по сключен на 29.08.2013 г. предварителен договор за
покупко-продажба на този имот и е претърпяла загуба в размер на 15 000 лв. С последващо писмо ищецът за пореден път поканил ответница да
приеме изпълнената работа, а в случай , че счита, че същата има недостатъци, да
се направи съвместен оглед за констатирането им. Ответницата не откликнала на
тази покана, включително и не изпълнила задължението си да заплати дължимия
остатък от договореното възнаграждение. Твърди, че към настоящия момент
ответницата дължи сума в общ размер на 15 401,60 лв., както и обезщетение за
забавено плащане, както следва: по протокол
от 17.01.2013 г. за неплатената сума от 9 998,40 лв. за периода 20.01.2014
г. до 23.01.2017 г. - 3061.18 лв.; по протокол от 17.01.2013 г. за неплатената
сума от 750 лв. за периода 20.01.2014 г. до 23.01.2017 г. - 229.63 лв.; по
протокол от 17.01.2013 г. за неплатения остатък от 592 лв. - 181.25 лв. и по
протокол 07.04.2013 г. за неплатения остатък от 4 060,20 лв. – 1 564.14
лв. Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати
посочените суми. При условията на евентуалност, ако съдът счете, че сключеният
договор за СМР е развален с отправеното едностранно предизвестие от ответницата
с изх. № 3/10.08.2016 г., да осъди ответницата да му заплати сумата от 15
401,60 лв., като получена на отпаднало основание чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД.
Ответницата
по насрещните искове не изпраща отговор и не взема становище по тях.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, становищата на страните и приложимото право, намери
за установено следното:
Страните не спорят, че са съконтрагенти
по договор от 31.10.2012 г. за извършване на СМР на обект „Жилищна сграда, с.
Пряпорец” по количество и видове, посочено в оферта, както следва: доставка и
направа на покривна конструкция с греди 10/10; доставка и направа на покривна
конструкция – ребра 5/10; доставка и монтаж на обшивка от хидрофобен шпертплат; доставка и полагане на каменна вата 120 кг/куб.м
и доставка и монтаж на подпокривна хидроизолационна мембрана – всичко на обща стойност
11 160 лв. По делото не е спорно и това, че ответникът е получил сумата от
5 000 лв. като аванс по договора от лицето Янко Георгиев Янков – син на
ищцата.
С
предварителен договор от 29.08.2013 г. ищцата Р.В.Г. е обещала да продаде до
30.03.2014 г. имота, в който се извършват описаните СМР, на „БГ консулт инвест” ЕООД, представлявано от управителя Ивелина
Владимирова Цанева. Било уговорено сградата в имота да бъде продадена с
измазани външни стени, прозорци с дограма и покрив с ламаринена обшивка, с
каменна вата и хидроизолационна мембрана. По този
договор на 29.08.2013 г. управителката на дружеството-купувач превела на ищцата
сумата от 15 000 лв. като капаро.
На 01.09.2014 г. от
дружеството-купувач „БГ консулт инвест” ЕООД било
изпратено по телепоща съобщение до ищцата, с което я
уведомяват, че имотът, предмет на предварителния договор за покупко-продажба,
не е със степен на завършеност съгласно уговореното, което било пречка за
сключване на окончателен договор. Уведомяват я и за това, че разваля
едностранно предварителния договор, но в същото време кани ищцата в 10-дневен
срок за завърши имота във вида, който е уговорен в предварителния договор, и да
го прехвърли на дружеството „БГ консулт инвест” ЕООД.
В съобщението се пояснява, че то е предизвестие за разваляне на договора и
покана за връщане на платеното капаро в двоен размер.На 04.08.2016 г. лицето
Мария Костадинова Огнянова платила на „БГ консулт инвест”
ЕООД сумата от 30 000 лв. Като основание за плащането е посочено „връщане
на двойно капаро, Р.В.Г.”.
Две години по-късно от първото
съобщение и след извършеното плащане, на 10.08.2016 г. до ответника по делото е
изпратено съобщение от името на ищцата, с което той е уведомен, че СМР не са
извършени в срок и са некачествени, както и това, че необходимостта от
завършването на СМР е отпаднала и поради забавата това е станало безполезно,
поради което разваля договора от 31.10.2012 г. и претендира платените суми по
договора, както и сумата от 15 000 лв., представляваща загуба във връзка с
върнатото капаро в двоен размер. От заключението на съдебно-почерковата
експертиза се установява, че подписът върху съобщението от телепоща
от 10.08.2016 г. не е положен от ищцата Р.В.Г..
По делото е назначена и
изслушана съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава заключение,
че покривът на процесната сграда е завършен изцяло и
е с много добро качество на изпълнение на СМР. Изпълнени са всички СМР,
отразени в актове, обр. 19 от 17.01.2013 г. и от
07.04.2013 г. Видовете СМР, описани в актовете, обр.19
от 17.01.2013 г. са скрити работи, което ще рече, че гредите, ребрата,
обшивката от хидрофобен шпертплат, каменната вата и подпокривната хидроизолационна
мембрана остават скрити между подпокривното
пространство и окачения таван на мансардния етаж. По правило установяването на
СМР, подлежащи на закрИ.е се установяват в акт, обр. 12, какъвто по делото няма представен.
Освен тези факти, по делото е
установено още, че с договор от 15.12.2013 г. ищцата е възложила на „Строник” ЕООД извършване на СМР в процесния недвижим имот,
за установяването на които на 20.03.2014 г. е подписан констативен протокол.
Разпитан по делото обаче, управителят на това дружество твърди, че е работил
само на една тераса.
По делото е установено и
това, че ответникът е закупил на 05.10.2012 г. кофражен шперплат за
1 641,90 лв.;
на 04.10.2012 г. стъклена минерална вата URSA ELF, с
дебелина 50 мм; на 30.10.2012 г. –
мембрана хидроизолационна „Арморгум
4А”, мембранна подложка „Арморбейс Про” и конзола за улук за общо 4 581,60 лв.; на
20.04.2012 г. хидрофобен шпертплат за 516,89 лв.; на 17.04.2012 г. - хидрофобен шпертплат за 798,86 лв.; на 18.03.2013 г. – прави листи 050
от пластифицирана ламарина за 2 175,60 лв.; на
05.20.2012 г. – кофражен шпертплат за 766,22 лв.; на 19.11.2012 г. - вата „TER EKOROLL M” за 95,90 лв. и на 25.06.2012 г. –
също за 95,90 лв. и на 19.11.2012 г. – покривен прозорец, обшивка за плоски
покривни материали и термоизолационен пакет за 2 884,54 лв.
При така
установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 79, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на задължения, произтичащи от договор,
кредиторът има право да иска от длъжника изпълнението на задължението, заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнението му. Съгласно чл. 82 ЗЗД
обезщетението при неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната
загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Елементите на фактическия състав включват неизпълнение на задължението по
двустранен договор по причина, която може да се вмени във вина на длъжника, и
изправност на насрещната страна. Претърпените загуби представляват реалните,
ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на
кредитора. В хипотезата, при която се претендира заплащане на обезщетение за
претърпени загуби, кредиторът следва да докаже настъпването на реална вреда,
довела да негативна промяна в имущественото му състояние, която е в пряка
причинна връзка с неизпълнението на длъжника, както и че тази щета не би била
налице, ако задължението беше изпълнено.
В случая ищцата претендира, че е
претърпяла загуба от неизпълнение на задължението на ответника да изпълни в
срок и качествено СМР, предмет на процесния договор, представляваща връщането
на капаро в двоен размер по предварителен договор за покупко-продажба, което
предполага прякото и пълно установяване на неизпълнението и причинната му
връзка с развалянето на предварителния договор. Такова неизпълнение обаче не се
установява по делото. Представеният констативен протокол от 15.08.2013 г.,
подписан от възложителя и проектантите, съдържа само констатация, че дървената
покривна конструкция на строежа е изпълнена некачествено и в отклонение от
одобрения проект. Не е конкретизирано в какво се състои некачественото
изпълнение. По правната си същност този протокол съставлява частен
свидетелстващ документ, който няма обвързваща доказателствена
сила по отношение на отразените в него констатации, поради което те подлежат на
доказване. Освен това е с недостоверна дата. Показанията на разпитаните като
свидетели лица, подписали този протокол, са противоречиви и неконкретни. Така
единствено свидетелката А.Т.Д. твърди, че дървената обшивка на покрива е била
изработена на места от компрометиран дървен материал, който е трябвало да се
подмени, но колко квадрата е бил този компрометиран дървен материал
свидетелката не посочва, както и не посочва друго неизпълнение. Показанията на
свидетелката са противоречиви относно това дали при направения оглед се е
виждала подпокривната конструкция. В показанията си
свидетелят И.М.Р. твърди, че „нещо го е подразнило при изпълнението” – по
височините, детайлите, без да посочва конкретно за какво става дума. Свидетелят
С. Христо Д. пък твърди, че е имало проблеми с отводняването на покрива, който
бил завършен в по-голямата си част. Свидетелят не уточнява коя част е била
незавършена и не знае дали е имало други некачествени СМР. Твърди, че е имало
отклонение от проекта, в какъвто смисъл са и твърденията на свид. Р.. Твърди и това, че там, където покривът е
бил незавършен, не е имало вата, но не може да каже дали под довършената част е
имало.
От анализа на показанията на
тези лица, които твърдят да са правили оглед на място, може безпротиворечиво
да се приеме само това, че покривът не е бил направен по проекта и че на огледа
не е присъствала собственичката, а нейният син. Затова съдът счита, че тези
показания не могат да бъдат кредитирани и въз основа на тях да бъде направен
извод относно вида и обема на неизвършени и некачествено извършени СМР.
От друга страна от
показанията на свидетелите Динко Енчев Г. и И. Динев Х.
се установява, че СМР са били извършвани по нареждане на лицето Янко Янков,
който е наблюдавал работата и е възлагал извършването и на нови СМР. Така свид. Динко Енчев Г. твърди, че лично той е монтирал ламаринената
обшивка на покрива и е монтирал покривните прозорци. Когато ги е монтирал, подпокривното пространство е било изградено – дървеният
материал направен. Това е станало през м. март
Съдът кредитира показанията на тези свидетели,
имайки предвид разпоредбата на чл.172 ГПК, тъй като те са били изпълнители на
СМР на обекта и техните възприятия са непосредствени. Освен това, отново във
връзка с приложението на чл.172 ГПК, показанията на тези свидетели се подкрепят
от представените по делото писмени доказателства – фактури за закупени от
ответника строителни материали.
Всъщност, ищцата в с.з. от 24.04.2017 г. признава, че
ответникът е доставил и монтирал греди, ребра, хидрофобен шпертплат,
каменна вата и хидроизолационна мембрана, но твърди,
че всичко, което е монтирано, било некачествено. Само по себе си това признание е достатъчно,
за да обоснове неоснователност на иска за присъждане на вреди, тъй като, видно
от изпратеното до ищцата съобщение от купувача по предварителния договор, той
разваля същия поради това, че имотът не е със степен на завършеност, съгласно
уговореното в предварителния договор, което се оказва, че не е така.
От показанията на свид.
Н.К.Н. и М.В.М. не се установява, че извършените СМР са били некачествени, поради
което се е наложило премахването им. Първият свидетел твърди, че е извършвал
СМР по една тераса, а не върху покрива. Свидетелят М.В.М. твърди, че е бил
извикан от лице на име Янко, за да направи оглед на покрива. Свидетелят
установил, че покривът бил готов на 90% - недовършени били дребни детайли,
които не конкретизира. Покривът бил хубаво направен, но демонтажът се наложил
поради това, че системата, по която работи той, била различна. Това е станало
лятото на 2013 или 2014 година.
Предвид на тези
обстоятелства съдът намира, че към 01.09.2014 г., когато ищцата е получила от
„БГ консулт инвест” ЕООД съобщението, с което я уведомяват, че имотът, предмет на предварителния
договор за покупко-продажба, не е със степен на завършеност съгласно
уговореното, което било пречка за сключване на окончателен договор; че развалят
едностранно предварителния договор и я канят в 10-дневен срок за завърши имота
във вида, който е уговорен в предварителния договор и да го прехвърли на
дружеството „БГ консулт инвест” ЕООД, както и, че
съобщението е предизвестие за разваляне на договора и покана за връщане на
платеното капаро в двоен размер, покривът на жилищната сграда е бил изпълнен
без някои довършителни работи, но демонтиран и отново монтиран от работници на свид. М.В.М., респ. жилищната сграда – изградена и готова
във вида, уговорен в предварителния договор. С други думи несключването на
окончателния договор, което е причина за връщане на капарото в двоен размер, е
по причина, за която може да отговаря само и единствено на ищцата. Неизпълнение
на задължението за прехвърляне на имота не е по причина неизпълнение на
задължението на строителя по процесния договор. Аргумент в подкрепа на този
извод е и обстоятелството, че ищцата не е поискала ответникът да отстрани
недостатъците по извършените СМР и да изпълни незавършените своевременно, ако е
имало такива. Видно от съдържанието на чл.8 от предварителния договор,
продавачът се е задължил да предаде имота с измазани външни стени, прозорци с дограма
и покрив с ламаринена обшивка, с каменна вата и хидроизолационна
мембрана. От тези СМР, относими към спора по
настоящото дело, са тези по покрива и неговата степен на завършеност. Както бе
посочено по-горе, по делото е установено, че той е бил изграден. Недовършените
работи са били дребни и не касаят ламаринената обшивка, каменната вата или хидроизолационната мембрана.
Отговорността по чл. 82 ЗЗД е обусловена от настъпването на
вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнението. Договорната отговорност
за обезщетяване на вредите от неизпълнението е ограничена до преките и
предвидими вреди. Това са вредите, настъпили като безусловен или закономерен
резултат от неизпълнението, и които нормалният и здрав човешки разум би
трябвало да допусне при пораждане на задължението. В случая връщането на
полученото капаро в двоен размер безспорно е загуба за ищцата, но тази вреда не
е настъпила по причина, за която може да бъде ангажирана отговорността на
ответното дружество.
ПО НАСРЕЩНИЯ ИСК
Ответникът
„ДИ ЕН СИ-груп” ООД предявява насрещни искове за
присъждане на неплатеното възнаграждение по процесния договор от 31.10.2012 г.
и за обезщетение за забавено плащане. Твърди, че е изпълнил СМР, предмет на
договора, както и други, възложени СМР.
Както бе
посочено по-горе, по делото не е спорно, че страните са съконтрагенти
по договор от 31.10.2012 г. за извършване на СМР на обект „Жилищна сграда, с.
Пряпорец” по количество и видове, посочени в оферта, както следва: доставка и направа
на покривна конструкция с греди 10/10; доставка и направа на покривна
конструкция – ребра 5/10; доставка и монтаж на обшивка от хидрофобен шпертплат; доставка и полагане на каменна вата 120 кг/куб.м
и доставка и монтаж на подпокривна хидроизолационна мембрана – всичко на обща стойност
11 160 лв. Ищецът по насрещния иск е получил сумата от 5 000 лв. като
аванс по договора от лицето Янко Георгиев Янков – син на ответницата по
насрещния иск. По делото се установи, че ищецът е изпълнил СМР във вида и обема,
описан в количествено-стойностната сметка, неразделна част от договора, така
както е уговорено в раздел ІІ, чл.1. Изпълнението им се признава от ищцата
(с.з. от 24.04.2017 г.). Сумата, уговорена в договора като стойност на тези
СМР, възлиза на 11 160 лв., в която влиза и трудът. Съгласно чл. 258 ЗЗД,
приложима в облигационните отношенията
между страните, поръчващният по договор за
изработка, чиито белези носи договорът за извършване на СМР, трябва да плати
възнаграждение. Възнаграждението се дължи за приетата работа – чл.266, ал.1 ЗЗД. Действително, представените по делото протоколи – акт, обр.19
за установяване завършването и изплащането на основни видове СМР, не са
подписани от възложителя и като частни свидетелстващи документи не се ползват с
доказателствена сила по отношение на отразените в тях
като извършени СМР. Но в случая съдът приема, че е налице не само признание за
извършването им, но и приемането им не само като фактическо действие, но и
одобряването на работата и липсата на възражения от страна на поръчващия за
неправилно изпълнение. Аргумент в подкрепа на приетото от съда относно
приемането на работата е и обстоятелството, че ищцата се е съгласила
изработеният покрив да бъде сменен с друг, изработен по друга технология от свид. М.В.М.. С други думи тя се е разпоредила с
изработеното по договора, което може да означава само и единствено, че го е
приела. По делото не са представени доказателства за своевременно направени от
поръчващата възражения за неточно изпълнение, поради което е приложима
презумпцията на чл.264, ал.3 ЗЗД за правилно изпълнена работа. Одобряването на
работата обуславя невъзможност за поръчващата да се отклони от задължението да
плати възнаграждение, нито пък да възразява, че такова не се дължи поради
неизпълнен договор.
Предвид
на тези съображения съдът намира, че ответницата по насрещния иск дължи
уговореното в договора възнаграждение, от чийто размер следва да се приспадне
платения аванс от 5 000 лв. или следва да бъде осъдена на заплати на ищеца
по насрещния иск още 6 160 лв. В останалата част искът е недоказан.
От
показанията на свидетелите Г. и Х., както и от представената от ответницата по
насрещния иск квитанция от 14.11.2012 г., се установява, че на ищеца са
възложени и допълнителни СМР, за което са му платени 2 000 лв. като аванс
за прозорци „Велукс”. Видно от фактура № **********
от 19.11.2012 г. такива прозорци са закупени, заедно с обшивка за плоски
покривни материали и термоизолационен пакет за 2 884,54 лв. Поставянето на
прозорците е видно и от анекс от 03.12.2012 г. Този анекс не е подписан от възложителката, но за него има признание, че съдържа
поправки, извършени от нейния син, който, според показания на всички разпитани
по делото свидетели, е организирал и наблюдавал строителството, плащал и
издавал нареждания за това кое как да се строи. От този анекс, който по
правната си същност е косвено доказателство, е видно, че стойността на работата
по доставката и монтирането на прозорците „Велукс”
възлиза на 2 592 лв., от които са платени авансово 2 000 лв., видно
от представената от ответницата по насрещния иск квитанция. За останала част от
сумата няма представени доказателства, че е платена, поради което съдът приема,
че тя се дължи.
Горните
съображения се отнасят и до останалите допълнително възложени СМР, касаещи
заготовка, доставка и монтаж на обшивка от ПВЦ ламарина - 180 кв.м на обща
стойност 4 212 лв.;заготовка, доставка и монтаж на седящ улук от ПВЦ
ламарина -
ПО ИСКА ЗА МОРАТОРНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
Ищецът
по насрещния иск претендира мораторно обезщетение
върху за периода от 20.01.2014 г. до 23.01.2017 г. и само за вземането за извършване на последните СМР – за периода от
11.04.2014 г. до 23.01.2017 г. общо в размера на сумата от 5 036,20 лв.
Искът е неоснователен. Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, каквото е задължението по настоящото дело, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Длъжникът изпада в
забава, когато не изпълни на деня, посочен за изпълнение на задължението –
чл.84, ал.1 ЗЗД. В случая по договора за извършване на СМР от 31.10.2012 г.
плащането следва да бъде извършено в срок от 3 работни дни от подписването на
акт, обр. 19. Такъв акт е бил съставен, но
едностранно – от изпълнителя, и е останал неподписан от страна на възложителката на СМР. По делото няма доказателства, че тя
е била канена да стори това, поради което съдът приема, че следва да приложи
разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД и тя да се счита за поканена да плати с
исковата молба. Тези съображения се отнасят и за неизплатеното възнаграждение
за останалите допълнително възложени СМР.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените по
делото разноски в размер на 175 лв. за платената държавна такса за издаване на
удостоверение и за възнаграждение за вещо лице. Съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение не се дължат, тъй като те се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В случая в договора за правна помощ е вписан начина
на плащане - по банков път, при което е
задължително се представят доказателства за това. Ответникът не представи
доказателства за платено адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал.1 ГПК ответницата по насрещния иск следва да заплати на
ищеца по насрещния иск направените по делото разноски за платена държавна такса
и възнаграждение за един адвокат съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 935,60 лв. По делото няма данни ответницата по насрещния иск да е
направила разноски във връзка с него.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от Р.В.Г. ***. св. Кирил и Методий, № 49, ет.1, ап.34, ЕГН**********,
иск по чл.82 ЗЗД срещу „ДИ ЕН СИ - груп” ООД със
седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, бул. Св. Патр.
Евтимий, № 116, ЕИК *********, представлявано от управителя Енчо Г. Енчев, за
присъждане на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени загуби вследствие на неизпълнение на задължение за извършване на СМР
по договор от 31.10.2012 г., които загуби съставляват платеното на основание
чл. 93, ал.2 ЗЗД на „БГ консулт инвест” ЕООД капаро
поради неизпълнение на задължение за прехвърляне на имота по предварителен
договор от 29.08.2013 г.
ОСЪЖДА на основание чл.79,
ал.1 ЗЗД Р.В.Г. ***. св. Кирил и Методий, № 49, ет.1, ап.34, ЕГН**********, ДА
ЗАПЛАТИ на „ДИ ЕН СИ - груп” ООД със седалище и адрес
на управление в гр. Стара Загора, бул. Св. Патр.
Евтимий, № 116, ЕИК *********, представлявано от управителя Енчо Г. Енчев,
сумата от 10 135,50 лв. (десет хиляди сто тридесет и пет лева и 50 ст.),
представляваща общо неплатено възнаграждение по договор за извършване на СМР на
обект „Жилищна сграда в с. Пряпорец”, заедно със законната лихва, считано от
датата на насрещната искова молба – 24.01.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – над присъдените
10 135,50 лв. до претендираните общо
15 401,60 лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от ДИ ЕН СИ - груп” ООД със седалище и
адрес на управление в гр. Стара Загора, бул. Св. Патр.
Евтимий, № 116, ЕИК *********, представлявано от управителя Енчо Г. Енчев,
срещу Р.В.Г. ***. св. Кирил и Методий, № 49, ет.1, ап.34, ЕГН**********, иск по
чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на мораторно
обезщетение за забавено плащане на възнаграждението по договор за извършване на
СМР в размер на общо 5 036,20 лв. за периода от17.01.2013 г. до 23.01.2017
г.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.3 ГПК Р.В.Г. ***. св. Кирил и Методий, № 49, ет.1, ап.34, ЕГН**********, ДА
ЗАПЛАТИ на „ДИ ЕН СИ - груп” ООД със седалище и адрес
на управление в гр. Стара Загора, бул. Св. Патр.
Евтимий, № 116, ЕИК *********, представлявано от управителя Енчо Г. Енчев,
сумата от 175 лв., представляваща направените във връзка с първоначалния иск
разноски, за които има доказателства, че са направени.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 ГПК Р.В.Г. ***. св. Кирил и Методий, № 49, ет.1, ап.34, ЕГН**********, ДА
ЗАПЛАТИ на „ДИ ЕН СИ - груп” ООД със седалище и адрес
на управление в гр. Стара Загора, бул. Св. Патр.
Евтимий, № 116, ЕИК *********, представлявано от управителя Енчо Г. Енчев,
сумата от 935,60 лв., представляваща направените по насрещния иск разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението, с
което се връчва на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: