Р Е Ш Е Н И Е № 346
гр. Видин, 20.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, наказателно отделение, в публичното заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Андрей
Дечев
Съдебни заседатели: ………...……...…
Членове:……...……………
при секретаря П. Йорданова и в присъствието на
прокурора………………………………… като разгледа докладваното от
съдията Дечев…………… НАХД № 1060……
по описа………… за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „АВТОМОТОР КОРПОРАЦИЯ“ АД, ЕИК
*********, 2227, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“,
ул. „Тинтява“, № 5А, съдебен адрес:***,
представлявано от гл. юрисконсулт А.Р.П.
– пълномощник на Ива Кирилова Манолова – Изпълнителен директор, против
Наказателно постановление № 05-0001094/14.09.2020г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище Видин, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3
от КТ – „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за извършено административно
нарушение по чл. 63, ал. 2, във вр. с ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят
в жалбата си оспорва НП, като заема
становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно
постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният
му представител заема идентично становище в с.з.
Ответната
страна чрез процесуалния си представител заема становище в с. з., да се потвърди атакуваното
наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се
отхвърли като неоснователна.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 07.07.2020г. е извършена проверка от
контролен орган на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Видин, в обект
„Търговско сервизен център Видин“, намиращ се в гр. Видин, ЮПЗ № 12, стопанисван от „АВТОМОТОР
КОРПОРАЦИЯ“ АД, ЕИК ********* и при проверка по документи на 13.07.2020г. е
установено, че Йонка Тодорова Делина е постъпила на работа на 07.07.2020г. като
„чистач“, съгласно трудов договор № 325/07.07.2020г., а съгласно справка от НАП
за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. №
22388203304882/09.07.2020г. е установено, че работодателят е допуснал до работа
на 07.07.2020г. наетото лице, преди да
му е връчил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, заверено от
териториалната дирекция на НАП.
Така
установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и
писмени доказателства - показанията на свидетеля П.П. – актосъставител и
административно-наказателната преписка.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен
интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество е основателна.
Процесуалните
правила по съставяне на АУАН са формални,като тяхното стриктно спазване се
явява условие за законосъобразност на издаденото въз основа на акта наказателно
постановление.Сред тези правила попада и редът за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение и в частност изискването на чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН относно съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя.
Цитираната разпоредба въвежда правилото, че актът се съставя в присъствието на
нарушителя, като възраженията му, като първа гаранция за реализиране на правото
му на защита, се вписват в съставения акт. Задължение на оправомощените да
съставят актове лица е да издирят нарушителя и да предприемат всички необходими
законови действия с цел осигуряване на присъствието му. Изключение се допуска
само в случаите,когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след
покана не се яви за съставяне на акта. В процесния случай нарушителят е
безспорно установен от контролните органи
при Дирекция „Инспекция по труда“-Видин, без да са налични данни, че
същият не може да бъде намерен на адреса си, т.е. не е налице и втората
хипотеза на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, при която се допуска изготвянето на акта в
отсъствието на дееца, а именно неявяване на субекта за съставяне на АУАН след
изпращане на надлежна покана. Разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН урежда
предявяването на акта, като в нея е записано, че той се предявява на
нарушителя, респективно на законния му представител, когато се касае за
юридическо лице, да се запознае със съдържанието му и да го подпише. Чл. 43,
ал. 4 от ЗАНН също урежда предявяването и подписването на АУАН, но когато актът
е съставен в отсъствието на нарушителя. Редът за извършване на тези две
действия - предявяване и връчване, при условията на ал.4, е чрез изпращане на
съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по
местоживеенето на нарушителя. С ал.5 се урежда подписването на акта и
връчването на препис от него на нарушителя срещу разписка, като в акта се
отбелязва датата на неговото подписване. Нормата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН
има императивен характер и задължава
органите на изпълнителната власт, оправомощени с осъществяване на контролни
функции по реда на ЗАНН, да предприемат необходимите действия по предявяването
и връчването на съставения в отсъствието на нарушителя акт. Това процесуално
действие има самостоятелно и основополагащо
значение за законосъобразността на административно - наказателното
производство и неизпълнението му опорочава изначално санкционната процедура, предопределяйки незаконосъобразността на издаденото НП, тъй
като несъмнено възпрепятства лицето да разбере какво нарушение му се вменява,
съответно да упражни правото си на защита съобразно приписаното му с АУАН
обвинение за извършване на конкретно административно правонарушение.
Видно от материалите по делото АУАН е съставен
в отсъствие на нарушителя, за което няма пречка по силата на чл. 43, ал.4 от ЗАНН позволява това. От друга страна, след съставянето му, следва процедура по
предявяване и подписване - чл. 43, ал.4,5,6 от ЗАНН. Видно от данните по делото
актът не е бил предявен на законния представител на дружеството – жалбоподател
в настоящото производство. Вместо това компетентните служители са били
длъжни след надлежното съставяне на АУАН
да предприемат необходимите действия по предявяването и връчването му, включително
и по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН и едва тогава, при наличие на изричен отказ
на дееца да подпише акта, това обстоятелство да бъде удостоверено чрез подписа
на друго лице -свидетел, в какъвто смисъл е правилото на чл. 43, ал.2 от ЗАНН.
От друга страна разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН изрично регламентира
задължението на административно - наказващият орган да върне съставения, но
непредявен акт на актосъставителя за отстраняване на установения пропуск, което
в случая не е сторено. В обобщение на изложеното настоящия съдебен състав
намира,че изготвянето на акта в
отсъствие на дееца и липсата на последващи действия по предявяването и
връчването му безспорно ограничава правото
на защита на лицето, доколкото същото е лишено от възможността да отрази възражения при съставянето му,
както и да изложи писмени такива в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Предявяването и подписването на АУАН е не само формален акт, тъй като от
този момент нарушителят има право да организира защитата си,но след като се
запознае със съдържанието на акта, като има право на обяснения и възражения.
Въпросните права нарушителят не би могъл да упражни, без да е запознат с
обстоятелствата на нарушението и неговата правна квалификация.
Действително с разпоредбата на чл.
416, ал. 3 от КТ е регламентирано връчването на АУАН, съставен за нарушения на
трудовото законодателство, но както в ЗАНН, така и в посочения текст правилото е, че АУАН се
връчва на нарушителя лично срещу подпис. Едва при невъзможност да му се връчи
лично, актът се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, което
всъщност е изключение от общото правило за личното връчване на нарушителя срещу
подпис.
Следва
да се има предвид,че предявяването на АУАН и връчването му са две различни
действия, като в чл.416, ал. 3 от КТ е
уредено връчването, но не и предявяването на АУАН. Съответно и редът за
предявяването, запознаване със съдържанието на АУАН, доколкото не е уреден в
КТ, се прилага съобразно ЗАНН, по арг. от чл.416 ал.6 от КТ.
С оглед изложеното, съдът приема, че АУАН
не е редовно предявен на нарушителя, като липсата на предявяване на акта е
съществен порок, който води до отмяна на наложеното административно наказание.
Това е така предвид императивните разпоредби на чл.43 ал.1 и ал.4 от ЗАНН ,във
връзка с предявяването на акта и чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, според която при
непредявяване на АУАН на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на
актосъставителя, както бе посочено.
В
конкретния случай нормите които са нарушени от страна на административно -
наказващия орган, са императивни и допуснатото процесуално нарушение е толкова
съществено че опорочава целият административно - наказателен процес и прави
атакуваното пред съда наказателно постановление изцяло незаконосъобразно.
С
оглед на това е безпредметно да се обсъждат доводите на страните по съществото
на спора, тъй като те не са в състояние да доведат до други изводи по отношение
на законосъобразността на атакуваното наказателно постановление.
За да
бъде присъдено възнаграждение, когато страните в съдебния спор са били
защитавани от юрисконсулт, следва да бъдат представяни безспорни доказателства,
обосноваващи наличие на реално осъществено плащане /тъй като, съгласно ТР
№6/2013 г. на ВКС, се присъждат само реално направени разноски по делата/.
Трябва да бъдат представени и доказателства за наличие на трудово или служебно
правоотношение, по което лицата изпълняват длъжността юрисконсулт. Същите следва да предоставят и
декларация–справка, от която да е видно колко часа е работено по съответното
дело и на база на каква щатна заплата е изчислено претендираното
възнаграждение. В противен случай, ако не бъдат изпълнени тези изисквания, не
би следвало да бъдат присъждани юрисконсултски възнаграждения извън онова,
което е предвидено по трудовото или служебно правоотношение. Поради изложеното
, както и поради изхода на делото, следва да се отхвърли като неоснователно
искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Видинският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №05-0001094/14.09.2020г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Видин, с което на
жалбоподателя „АВТОМОТОР КОРПОРАЦИЯ“ АД, ЕИК *********, 2227, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Тинтява“, № 5А, съдебен адрес:***, представлявано от гл. юрисконсулт А.Р.П. – пълномощник на Ива
Кирилова Манолова – Изпълнителен директор, е наложено административно наказание
на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ – „имуществена
санкция” в размер на 1 500 лв. за извършено административно нарушение по чл.
63, ал. 2, във вр. с ал. 1 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Видин,чрез процесуалния представител, за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. Видин.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :