Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.05.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 909 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 17, § 1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/.
Ищецът твърди, че на
17.02.2015 г. закупил сървър /с включен софтуер/ модел „HPDL 580 4 xcpu E7“, с цел препродажба.
Посочва, че на 24.08.2015 г. сключил с чешко дружество договор за
покупко-продажба на гореописаната вещ с продажна цена от 22 500 евро, за
която сума издал фактура. Изпращането на стоката до купувача в Република Чехия
е извършено от него чрез съдействието на спедитора „А.Л.“ ООД. Твърди, че вещта
била превозвана от ответника посредством сухопътен транспорт. При доставката на
стоката в Република Чехия било констатирано, че поставеният на дървената опа ковъчна каса шоков датчик е задействан, за което е съставен протокол за
повреден товар и купувачът върнал стоката. Твърди, че било установено, че
главните и най-скъпи части на сървъра са в неизправно състояние и са
непоправими. Посочва, че във връзка с транспортирането на пратката от Чехия до
България и проведените последващи диагностика и сервиз на изделието извършил
разходи на обща стойност 1634,07 лева. Поради отказа на купувача да получи
пратката, не получил продажната цена на изделието в размер на 22 500 евро.
За негова сметка били останали и извършените разходи по транспортирането на
сървъра до Чехия и за застраховането му в размер на 762,07 лева. Твърди, че
отправил писмена рекламация до ответника като превозвач с искане за заплащане
стойността на сървъра и на извършените разходи, но „Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД не
удовлетворил искането му. Изпратил на ответника и покана за доброволно плащане,
но получил отказ за плащане, след който ответникът се счита в забава. Предвид
изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди „Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД
да му заплати сумата от 48 257,11 лева, включваща 40 496,41 лева, от
която 38 862,34 лева вреди от покупката на сървъра, т.е. цената, която е
заплатена за вещта и 1634,07 лева за извършени разходи за транспорт,
диагностика и сервиз; 5 143,83 лева пропуснати ползи от нереализирана препродажба
на сървъра, която е очаквал от чешкото дружество и 2 616,86 лева мораторна
лихва върху сумата 45 640,25 лева от 08.08.2016 г., на която дата
ответникът е отказал с уведомление за заплати сумите, до датата преди подаване
на исковата молба 01.03.2017 г. Претендира разноски. С допълнителна искова
молба ищецът заявява, че поддържа предявените искове. Оспорва изцяло
твърденията, изложени в отговора на исковата молба като неоснователни.
Ответникът оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер. Оспорва, че е претърпял вреди
вследствие на погиване на стоката при осъществен транспорт от негова страна.
Поддържа, че погиването на процесната вещ е станало единствено и само по вина
на ищеца, който е представил сървъра в неподходяща опаковка в размер с инструкциите
на производителя и „Общите условия за превоз на пратки“, които фигурират в
процесната товарителница и с които „Т.7“ ЕООД се е съгласило с подписване на
същата, като това е достатъчно основание за освобождаването му от отговорност.
Не оспорва сключването на договора за превоз на пратката. Посочва, че от
извършено обследване и изготвяне на доклад относно причините за възникване на
щетата, възложено на независимия сървейър „О К.К.Е.Е.Л.“ /клон България/ се
установява, че няма вина за увреждане на пратката, а такава има ищецът. Счита,
че размерът на претендираните вреди е прекомерен, а претенцията за
38 862,34 лева не отразява действителния размер на вредата, изчислени по
средни пазарни цени към момента на събитието – месец септември 2015 г. Оспорва
искът за вреди, включващи направени разходи, като неоснователен, тъй като
уврежданията на вещта се дължат на действия, за които изпращачът на пратката е
отговорен. Поддържа, че претендираните пропуснати ползи не са били предвидими
при пораждане на задължението, както и че са реални вреди. Оспорва и
претенцията за присъждане на мораторна лихва. С оглед изложеното иска да се
отхвърлят исковете. Претендира разноски. С допълнителен отговор на
допълнителната искова молба ответникът оспорва изцяло твърденията на ответника,
направени с допълнителната искова молба и счита същите за неоснователни и
недоказани.
Третото лице помагач на
страната на ответника „Е.А.Д.Ю.Л.“ /клон България/ оспорва предявените искове.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на производството са
предявени от ищеца „Т.7“ ЕООД осъдителни искове за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди от покупката на сървър, извършени разходи за
транспорт, диагностика и сервиз, и от пропуснати ползи от нереализирана
препродажба на вещта.
По делото е отделено като безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен
договор за превоз на пратка № **********/25.08.2016 г., по който „Д.Е.Е.Е.Б.“
ЕООД се е задължило да превози 1 бр. сървър /с включен софтуер/, модел: HPDL 580 4 xcpu E7“ до гр.
Бърно, Чехия.
От приложения договор за
покупко-продажба се доказа, че на 17.02.2015 г. „Т.7“ ЕООД е закупило
горепосочения сървър /с включен софтуер/, с цел препродажба. Изпращането на
стоката до Република Чехия е извършено от „Т.7“ ЕООД със съдействието на спедитора
„А.Л.“ ООД. Спедиторът е предал пратката със сървъра на ответника „Д.Е.Е.Е.Б.“
ЕООД за транспортиране на същата до Република Чехия чрез сухопътен превоз, въз
основа на сключения договор.
Съобразно възприетото в практиката
на Върховния касационен съд, в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК –
решение № 143 от 12.05.2016 г. по т.д. № 1234/2014 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение
№ 48 от 12.06.2017 г. по т.д. № 408/2015 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 28 от
27.06.2017 г. по т.д. № 3416/2015 г. на ВКС, І Т.О., решение № 174 от
19.12.2017 г. по т.д. № 417/2017 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др., съгласно чл. 1 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/,
ратифицирана с Указ № 1143 от 29.07.1972 г. /ДВ, бр. 61 от 05.08.1977 г./, в
сила за България от 18.01.1978 г., тази конвенция се прилага за всеки договор
за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато
мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й
така, както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които
поне една е договаряща държава.
В разглеждания случай, доколкото са налице
условията, посочени в чл. 1, § 1 от Конвенцията, тя се прилага за уреждане на
отношенията между страните по превозния договор и е източник за правно уреждане
на договора за международен автомобилен транспорт. Това е отразено и в
изготвения по делото доклад, срещу който страните не са възразили и е приет за
окончателен.
Съгласно чл. 17, § 1 от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/,
превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката
от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за
забавата при доставянето й.
От събраните по делото
доказателства, а това не е спорно и между страните се доказа, че пратката е
предадена на ответника, който е следвало да я превози до Република Чехия. От
разпита на свидетелите Д.Т.и В. А.се установи, че преди натоварване на сървъра
за превоз, той е бил в работен режим, което е констатирано при включване и
тестване на вещта. След като пратката е пристигнала в Република Чехия, същата е
върната от лицето-получател, тъй като е бил задействан шоковият датчик, поставен
върху опаковката. От приетите доказателства – констативен протокол за
техническо състояние и авариен протокол се доказа, че повредите не позволяват
използването на сървъра по предназначение и е налице тотална щета.
Спорен по делото е въпросът дали
ответникът носи отговорност за повредата на товара. Основанията за освобождаване
на превозвача от отговорност са предвидени в чл. 17, § 2 и § 4 от Конвенцията.
Съгласно чл. 17, § 2, основанията, при които превозвачът се освобождава от
отговорността по т. 1 са, когато липсата, повредата или забавата се дължат на
грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка
на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които
превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да
преодолее. В б. „б“ на § 4, чл. 17 е
предвидено, че превозвачът се освобождава от отговорност, когато липсата или
повредата произтичат от особените рискове, дължащи се на липса или дефект на
опаковката, при стоки, които поради самото си естество са изложени на разваляне
или повреда, когато не са опаковани или са лошо опаковани. Посочените норми,
както и нормата на чл. 18, § 1 от Конвенцията определят конкретни правила за
поведение, ако превозвачът се позовава на някое от основанията, освобождаващи
го от отговорност за обезщетение, които не могат да бъдат дерогирани с
договорна клауза, приета в противоречие с тези разпоредби. Правните норми,
регламентиращи отговорността на превозвача при цялостната или частична липса
или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на
доставянето й, както и за забавата при доставянето й, основанията за
освобождаване на превозвача от отговорност и доказателствената тежест, са
императивни правни норми и не допускат отклонение от правилото за поведение
/Така решение № 48 от 12.08.2017 г. по т.д. № 408/2015 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Настоящият съдебен състав намира, че
в разглеждания случай по делото са ангажирани убедителни доказателства, че е
налице основание за освобождаване на превозвача от отговорност, тъй като
повредата се дължи на поведение на изпращача, който е предал вещта за
транспортиране в неподходяща опаковка.
На първо място това се установява от изготвения
доклад за установени щети от 29.10.2015 г., възложен на трето за спора лице –
сървейр „О К.К.Е.Е..Б.“ ЕООД. В същия се съдържат констатации, че за
транспортиране на стоката не е използвана оригинална опаковка на НР. Използвана
е нестандартна опаковка /каса изработена от ПДЧ/, като самият сървър не е бил
обезопасен /осигурен/ от преместване вътре в касата. Това е позволило
свободното движение на сървъра в касата при рязко тръгване, спиране, излитане
и/или кацане. Възприето е, че избраната опаковка – дървена каса с размери дъл.
90 см. х шир. 67 см. х вис. 23 см. за транспортиране на устройство с
размери дъл. 67,3 см. х шир. 48,26 см. х
вис. 17,63 см. и уплътняващо защитно полиетиленово фолио с въздушни мехури,
предназначено за опаковка на леки товари се оценява като крайно неподходяща за
третирането на чувствителна на механични въздействия електронна апаратура. Констатирано
е също така, че сървърът е транспортиран напълно оборудван, което е в разрез с
обичайната практика на производителя НР. Елементи от сървъра като например
твърди дискове HDD и оперативна памет RAM следва да се транспортират
отделно. Съгласно приложения доклад, т. 5.4, причина за уврежданията по устройството
е обстоятелството, че стоката е предадена за превоз в неподходяща опаковка –
неосигурена срещу свободно преместване в касата и в същото време не е осигурено
обезопасяване на съставните рискови компоненти на сървъра /твърди дискове,
оперативна памет и др. /. Не е използвана оригинална опаковка на НР и сървърът
е изпратен напълно оборудван в разрез с обичайната практика на производителя
при транспортиране на подобни устройства. На пратката е поставено устройство за
регистриране на удари /шок-датчик/ несъобразено с габаритите на пратката, което
предполага изкривяване на информацията и възможност за задействане на датчика
при ниски стойности на механично въздействие на стоката /сървъра/ върху стени
на касата, която е транспортирана.
На второ място по делото се доказа, че към
подписания между страните договор за превоз на пратка № **********/25.08.2016
г. изрично фигурират Общи условия за приемане, транспортиране и доставяне на
пратки, поради което се счита, че ищецът е запознат с тях и се е съгласил. В
чл. 12 от тези общи условия е прието, че подателят не може да иска обезщетение
от ответника за причинени загуби или повреди, в резултат на неспазване от
негова страна на приложимите закони или нарушение на негови задължения, едно от
които е пратката да е подходящо обозначена, адресирана и опакована, така че да
се осигури безопасното й транспортиране при стандартно ниво на грижа по време
на манипулациите на придвижването й. Съдът намира, че посочената разпоредба не
противоречи на императивното правило на чл. 17, § 4 от Конвенцията, която
изрично предвижда основание за освобождаване от отговорност на превозвача, ако
стоката не е опакована или е лошо опакована.
На трето място обстоятелството, че пратката е
повредена, поради превозването й в неподходяща опаковка се установи по делото и
от приетата съдебно-техническа експертиза. Вещото лице даде заключение, че при
огледа на металната кутия не се констатират видими дефекти, нарушения на
целостта й, обрушвания, охлузвания от удари, ожулвания и пр., като външно на
талашитената ПДЧ кутия има поставен датчик с активиран червен цвят. Базирайки
се на практиката и реалните последици, получавани при транспортиране по въздух
и друг вид транспорт на електроника от такова естество, както и при не добро
уплътняване на частите и не достатъчно здрава външна опаковка, експертът счита,
че биха могли да настъпят механични повреди в техниката /дънни платки, графичен
контролер, твърд диск, видео карта, процесор, памет и др./, които повреди да
доведат до погиване на транспортираната вещ. При преценка материалите по
делото, вещото лице прави заключение, че използваната от ищеца опаковка не е
била достатъчна за укрепване и уплътняване на металната кутия /сървър/, като
описаните изисквания на НРЕ относно транспортирането на техника в доклада на „О.К.К.Е.Е..Б.“
са не само желателни, но и задължителни при транспорт по въздух и земя, когато
се транспортира електроника. Сървърът не е бил предаден в подходяща опаковка
срещу свободно преместване в касата; отделните рискови компоненти не са били
обезопасени и не е била използвана оригинална опаковка на производителя. В
заключението е възприето също така, че лесно повредими при транспорт елементи
на сървъра като хард дискове и компютърна памет, е следвало да се опаковат
отделно, като се опишат и поставят в противостатична опаковка и транспортират
отделно. Избраният датчик е неподходящ, вследствие на което би могъл да подава
грешна или некоректна информация.
При съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства настоящият съдебен състав приема за установено, че е налице
основание за освобождаване отговорността на превозвача по смисъла на чл. 17, §
4 от приложимата в отношенията между страните Конвенция за договора за
международен автомобилен превоз на стоки /CMR/.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца,
че превозвачът носи отговорност, тъй като не е вписал в товарителницата
мотивирани възражения по повод състоянието на товара и опаковката му, съгласно
предвидената за това възможност в чл. 60, ал. 1 ЗАП и че според необоримата
презумпция установена в чл. 60, ал. 2 ЗАП и чл. 9.2. от Конвенцията следва да
се приеме, че товарът и опаковката му са били в добро състояние при приемане за
превоз. В действителност в приетата по делото товарителница ответникът не е
записал възражения по отношение опаковката на товара. Разписаните обаче задължения
на превозвача при приемане на стоката за превоз са посочени в чл. 8, т. 1 от
Конвенцията и това са: а/ да провери точността на данните в товарителницата
относно броя на колетите, маркировката и номерата им и б/ да провери видимото
състояние на стоката и опаковката й. Презумпцията по чл. 9.2. гласи, че при
невписване в товарителницата на мотивирани възражения от превозвача се
презюмира, че стоката и опаковката й са били в добро състояние по време на
приемането й за превоз от превозвача и че броят на колетите, маркировката и
номерата им отговарят на данните в товарителницата. Следователно превозвачът
има задължение да следи само за видимото състояние на стоката и опаковката.
Дали кутията, в която е поставен сървърът и уплътнението са годни да превозят
безопасно специфичната електронна техника или не, т.е. дали е достатъчно
устойчива, за да не се мести вътре вещта, както и дали всички компоненти,
съгласно изискванията на производителя, следва да са сглобени и да се
транспортират заедно, или дали шоковият датчик е съответен за вида сървър, не
са показатели, които могат да бъдат установени при обикновен оглед. Ето защо и
доколкото не са били налице явни отклонения в състоянието на стоката или
опаковката, то за превозвачът не е била налице необходимост да обективира
писмени възражения в товарителницата, още повече, липсата на такива да
изключват отговорността на изпращача, който най-добре трябва да знае
изискванията на производителя при превозване на такава практика и да се
съобрази с тях.
С оглед изложението съображения предявените искове
за присъждане обезщетение на изпращача-ищец за претърпени имуществени вреди при
превоза на сървъра срещу превозвача се явяват неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
Предвид изхода на спора право на разноски има
ответникът. От негова страна се доказаха извършени разноски в общ размер на
2 972,40 лева, от които 600 лева за депозит за вещо лице и 2 372,40
лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Т.7“ ЕООД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***, срещу „Д.Е.Е.Е.Б.“
ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, искове с
правно основание чл. 17, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз
на стоки /CMR/ за заплащане на сумата
от 48 257,11 лева, включваща 40 496,41 лева, представляваща общ
размер на претърпени имуществени вреди от покупката на сървър на стойност
38 862,34 лева и извършени разходи за транспорт, диагностика и сервиз в
размер на 1 634,07 лева; 5 143,83 лева, представляваща пропуснати
ползи от нереализирана препродажба на сървъра и 2 616,86 лева,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 45 640,25 лева за периода
от 08.08.2016 г. до 01.03.2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.7“ ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на „Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД, с
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 2 972,40
лева /две хиляди деветстотин седемдесет и два лева и четиридесет стотинки/,
представляващи направени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ответника Е.А.Д.Ю.Л./клон България/“ КЧТ.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: