Решение по дело №1171/2025 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. С., подадена чрез пълномощник, против Решение № 45 от 01.04.2025г. постановено по а.н.д. №150/2025г. на Районен съд – Свиленград.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно. От съда не били съобразени възраженията на жалбоподателя за нарушение на принципа на съразмерност при издаване на наказателното постановление. Той бил приложим в случая предвид постановеното от Съда на Европейския съюз Решение по дела С-717/22 и С-372/23. Нямало законово основание да не се приложи решението на СЕС, тъй като случаят се отнасял до нарушението „митническа контрабанда“ и в този смисъл дали е приложим чл.233, ал.1 или ал.3, било без значение. В съответствие с това решение, в случая била необходима преценка от съда за пропорционалност на наложената санкция, без значение каква била формата на вина. Дали деянието било извършено умишлено или по непредпазливост не било предмет на изследване при определяне на размера на санкцията. Ето защо изводът на съда за неприложимост на решението на СЕС – че случаят касае извършване на нарушението при форма на вина „умисъл“, не бил релевантен. Другият извод за неприлагане на решението на СЕС – че предмет на нарушението са акцизни стоки или такива със специален режим за вноса или износа, също не бил от значение. Решението на СЕС в тази насока, било неправилно тълкувано. Дори и стоките да били от посочените категории, това не означавало, че гражданинът може да бъде санкциониран с два вида наказание – глоба и отнемане на стоките. Липсата на преценка за пропорционалност на наложените наказания, била в разрез с вмененото от СЕС задължения на националните съдилища да извършват такава преценка. Като не сторил това, съдът бил постановил немотивиран и неправилен съдебен акт. Правилна преценка щяла да доведе до извод за непропорционалност на кумулативно наложените санкции и до незаконосъобразност на поне една от тях.

По изложените съображения се претендира отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът – Заместник-директор на Териториална дирекция „Митница Бургас“ (ИД), чрез пълномощник в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и моли за потвърждаването му.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че решението е правилно и законосъобразно. Предлага да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление (НП) № BG2024/1000-3047/НП от 13.01.2025г. на и.д. Зам.директор на Териториална дирекция „Митница Бургас“, с което за нарушение на чл.233, ал.3 във вр с. чл.233,ал.1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл.233, ал.3 във вр.с ал.1 от ЗМ, на С. Д. С. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3750.00 лева, представляваща 200% от продажната цена на стока по пункт 2-ри от НП, и на основание чл.233, ал.6 вр с чл.233,ал.3 от ЗМ са „отнети в полза на държавата“ еднократни електронни наргилета „VOZOL VISTA 20 000” - 50 броя, всички с продажна цена 1875.00лева.

За да постанови този краен резултат, районният съд, след като установил фактическата обстановка по случая, е приел, че НП и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено, са законосъобразни от формална и процесуалноправна страна. Процедурата по издаването им била спазена и същите отговаряли на изискванията по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като изхождали и от компетентни органи, и били постановени в сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

На следващо място, от показания на свидетелите К. Н. Д. и Д. Л. Л. – осъществили проверките (рутинна и щателна), по несъмнен начин се доказвало от обективна страна, че на 08.08.2024г. при излизането си от Република България, през МП „Капитан Андреево”, за Република Турция, жалбоподателят направил опит да превози през държавната граница стоки, за които се дължал акциз, а именно наргилета. Последните не били декларирани, а напротив – били скрити в личния багаж на лицето и на различни места в лекия автомобил. Местата на укриване били изяснени конкретно със свидетелските показания, като реалното им наличие там и разкриването им били последващи действия, в резултат на действията на контролните органи и извършената от тях физическа митническа проверка. Отрицателният факт за недеклариране на носените тютюневи изделия субсумирал и липсата на дадено надлежно разрешение от компетентните органи за извеждане на стоките от митническата територия на Република България. Изнасянето на стоките, които били акцизни, без знанието и разрешението на митническите органи формирали състава на нарушението „митническа контрабанда“ по смисъла на чл.233, ал.1 от ЗМ, в недовършена изпълнителна форма – опит, като предвид изпълнителното деяние „превозване“, то попадало в хипотезата на чл.233, ал.3 от ЗМ. С оглед конкретното количество тютюневи изделия – 50 броя електронни наргилета, изнасяни от България до трета държава (извън ЕС), надлежното за тях деклариране било писменото, по аргумент за обратното от член 225 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността. Доказан бил и квалифициращият признак на нарушението, с оглед вида и естеството на пренесените стоки, които по родов признак, имали особеното качество на тютюнево изделие, по смисъла на легалната дефиниция на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (§ 1, т.4 и т.39 от ДР), а като такива представлявали стока, за която се дължал акциз, на основание чл.4, т.1 , вр. чл.2, т.2 и чл.126 , ал.1-3 от ЗАДС. Установено било и авторството на деянието в лицето на жалбоподателя. Нарушението било извършено виновно – при пряк умисъл, който извод следвал от факта на укриването на тютюневите изделия. Лицето разбирало свойството и значението на извършваното и могло да ръководи постъпките си. Това разкривало и целения резултат – настъпването на общественоопасните последици чрез укриването на информация от митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на превозваните стоки. Въпреки това напълно съзнателно със знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят бездействал при митническия контрол. Нарушителят следвало да знае, както и знаел действащия митнически режим, респ. задължението за писмено или устно деклариране му било известно с оглед публичното им оповестяване (обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, с местоположение, изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници, според създадената инфраструктура на ГКПП „Капитан Андреево”). Предвид изложеното, правилно за установеното нарушение била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Нарушението било правилно правно квалифицирано – чл.233, ал.3 вр. с ал.1 от ЗМ, с оглед факта на превозване на стоките.

Не били налице предпоставки, обосноваващи определяне на случая за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не бил такъв, поради отсъствието на смекчаващи обстоятелства, отличаващи го със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или липса на такава обстоятелства. Отделно от това, в случая се касаело за формално нарушение, чийто предмет фактически многократно надвишавал минималното допустимото за необлагаем износ количество, като това и начина на превозването им, били обстоятелства, завишаващи обществената опасност на конкретното нарушение.

Правилно и законосъобразно било определено административното наказание „глоба“. То съответствало на целите по чл.12 от ЗАНН.

Законосъобразно и правилно било НП в частта на отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението. Това било така, доколкото същите били акцизни такива, за които имало специален режим за вноса или износа им. В тази насока, възражението на жалбоподателя за приложимост на Решение на СЕС по съединени дела С -717/22 и С-372/23 било неоснователно, тъй като посоченото решение се отнасяло до състава на нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ и то извършено при непредпазливост, а в настоящия случай се касаело за нарушение по чл.233, ал.3 от ЗМ, извършено умишлено, и отнасящо се за акцизни стоки или такива със специален режим за вноса или износа, поради забраната за внасянето или изнасянето им. При това положение правило на практика била приложена разпоредбата на чл.233, ал.6 от ЗМ.

Настоящата инстанция намира атакуваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Оспореният съдебен акт е постановен при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

Споделят се изцяло изводите на въззивния съд за това, че АУАН е съставен, НП издадено от компетентни органи, при спазване процесуалните правила и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, както и че осъщественото митническо нарушение е съставомерно от обективна и субективна страна, като мотивите на съда в тази насока са подробни и обосновани.

Настоящият касационен състав приема, че в случая налагането на глоба за нарушението по чл.233 ал.3 от ЗМ и едновременно с това отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението по силата на чл.233, ал.6 от ЗМ, не противоречи на правото на ЕС, доколкото наказанията са съобразени с тежестта на деянието, вида на стоките и със субективното отношение на извършителя към нарушението.

В чл.233, ал.1 от ЗМ е предвидено, че който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките. В ал.3 на същата норма е посочено, че когато за извършване на нарушението по ал. 1 е използвано превозно или преносно средство с тайник или когато предмет на митническа контрабанда са акцизни стоки или забранени за внос или износ стоки, глобата е от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на стоките при внос или стойността на стоките при износ, а в случаите на контрабанда на тютюневи изделия - от 200 до 250 на сто от продажната им цена.

Съгласно чл.233, ал.6 от ЗМ стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност, или при износ – стойността на стоките.

Разпоредбата на член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза гласи: „Всяка държава членка предвижда санкции за неспазване на митническото законодателство на Съюза. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.“, а според параграф 2 „Когато се прилагат административни санкции, те могат да бъдат в една от следните две форми или в двете: а) имуществена санкция или глоба от митническите органи, включително, където е уместно, прилагане на споразумение вместо налагане на наказание за извършено престъпление; б) отмяната, спирането или изменението на разрешение, чийто титуляр е съответното лице.“

Според най-новата практика на СЕС, изразена с Решение от 19.12.2024г. по съединени дела С-717/22 и С-372/23, член 42, параграфи 1 и 2 от Регламент №952/2013 във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която в случай на нарушение на митническото законодателство предвижда, наред с налагането на глоба, и отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на това нарушение, когато те принадлежат на лице, на което може да бъде вменена отговорност за нарушението, стига приложимият към това нарушение санкционен режим, разглеждан като цяло, да е съобразен с изискването за пропорционалност.

Касационната инстанция в настоящия си състав, намира, че в случая посочените в решението на СЕС обстоятелства са налице, за да се приложи както наказанието глоба, така и отнемане на стоките, предмет на нарушението.

Установено е, а и не е спорно между страните по делото, че отнетите в полза на държавата стоки, предмет на нарушението – еднократни електронни наргилета „VOZOL VISTA 20 000” 50 броя, принадлежат на извършителя на нарушението по чл.233, ал.3 от ЗМ С. Д. С.. От доказателствата по делото е безспорно установено, че на посочените в АУАН и НП дата и място на извършване на нарушението касаторът е осъществил фактическия състав на вмененото му нарушение, като е направил опит да превози акцизни стоки – електронни наргилета, през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи. Съставомерността на извършеното деяние и вината на нарушителя са безспорно доказани и деянието е осъществено виновно – при пряк умисъл, предвид факта на укриването на стоките, в гредите около двигателя, за които е захваната предната броня. От събрания по случая доказателствен материал се установява по несъмнен начин, че касаторът е знаел за наличието на процесните стоки и че съзнателно не ги е декларирал пред митническите органи, дори и при отправената изрична покана за това. Следователно, деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването им, поради което административнонаказателната отговорност на дееца се явява правилно ангажирана. Изводите на районния съд в това отношение са подробни, ясни и съответни на доказателствения материал, и касационната инстанция ги споделя напълно.

Същевременно предвид, че санкционният режим на чл. 233, ал.1 и ал.3 от ЗМ съобразно националното ни законодателство дава възможност за преценка какъв размер на наказание да бъде наложено в зависимост от характера и тежестта на нарушението в пределите предвидени от законодателя, то същия е съобразен и с изискването за пропорционалност .

Така установеното обосновава кумулиране на санкциите по чл.233, ал.1 и ал.3 от ЗМ с тази по чл.233, ал.6 от ЗМ. Като се има предвид установеното от фактическа страна и субективното отношение на дееца към това, строгостта на наказанията „Глоба“ и „Отнемане“ се явява в съответствие с тежестта на осъществените нарушения. С налагането им се гарантира, че режимът на административни санкции, приложими за митническо нарушение, реално има възпиращ ефект, като извършителят на деянията е на практика лишен от икономическите изгоди от извършването им. С налагането на коментираните наказания се постига ефективно възпиране всеки от извършване на подобни нарушения.

По изложените съображения настоящата инстанция приема, че оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Въпреки изхода на спора съдът не следва да се произнася по разноските, тъй като ответникът по касация не е направил искане за присъждане на такива.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 45 от 01.04.2025г. постановено по а.н.д. №150/2025г. на Районен съд – Свиленград.

Решението е окончателно.