№ 4668
гр. София, 25.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Гражданско дело №
20221110110051 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК
Образувано е по предявен от А. А. Б., ЕГН **********, адрес-гр.София, ***, срещу
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление-
гр.София, район Красно село, ул.”Ястребец” №23Б, отрицателен установителен иск по
чл.439 ГПК за признаване за установено, че ответното дружество не притежава вземане с
право на принудителното му изпълнение спрямо ищцовата страна за следните суми: 2 904,12
лв. със законната лихва от 14.02.2014 г. до окончателното й плащане-доставена от
дружеството топлинна енергия за периода м.5.2011 г.-м.4.2013 г., 361,44 лв.-лихва за забава
върху главницата за периода 30.06.2011 г.-20.01.2014 г., 303,28 лв.- разноски по заповедното
производство, за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.04.2014 г. по ч.гр.д.
№8316/2014 г. на СРС-57 с-в и са предмет на изп.дело №*** на ЧСИ №856-Б.Богданова.
В исковата молба се твърди, че срещу ищцовата страна се води посоченото изп.дело при
ЧСИ Б.Богданова, образувано по молба на ответното дружество въз основа на посочения
изпълнителен лист. Сумите по цитирания изпълнителен лист са погасени по давност. На
24.02.2017 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор на ищцата, след тази
дата за период по-дълъг от две години не са били извършвани изп.действия, които да
прекъснат давността. Налице е хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, който настъпва по силата
на закона на 24.02.2019 г. Наред с това след последното изп.действие е започнала да тече и
5-годишна погасителна давност, която за процесните суми е изтекла на 24.02.2022 г.
Претендират се разноски по делото.
1
В отговора си по исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът чрез
процесуалния си представител юрк.Р.Божилова, оспорва изцяло предявения иск като
неоснователен. Сочи, че вземанията на ищцовата страна не са погасени по давност-
приложим е 5-годишният давностен срок по заповедта за изпълнение. С влизането в сила на
заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№8316/2014 г. по описа на СРС, е започнала да тече нова
5-годишна давност за вземането. С молбата за образуване на изп.дело на ЧСИ са възложени
правата по чл.18 ЗЧСИ, а подаването на редовна молба за образуване на изп.дело,
съдържаща искане за определен изпълнителен способ или възлагане по чл.18 ЗЧСИ
давността се прекъсва съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД. Давността се прекъсва с всяко искане или
предприемане на изпълнително действие, а по посоченото изп.дело са предприети
множество изп.действия. След образуването на изпълнителното производство давността не
тече, доколкото съгласно чл.115, б.”ж” ЗЗД давността спира при висящ изпълнителен процес
(ППВС №3/1980 г.). Исканията за изп.действия и след прекратяване на изп.дело са валидни
и прекъсват давността. Претендират се разноски по делото.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
От издаден изпълнителен лист от 07.04.2014 г. срещу А. Б. се установява, че Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.02.2014 г. ч.гр.дело №8316/2014 г.
на Софийски районен съд е влязла в сила най-късно към 06.04.2014 г.–датата, предхождаща
тази на издаването на изпълнителния лист. На длъжника е разпоредено да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД сумите 2 904,12 лв. – доставена топлинна енергия за
периода м. май 2011 г.- м. април 2013 г., със законната лихва за периода 14.02.2014 г. до
заплащане на вземането, 361,44 лв.- лихва за забава за периода 30.06.2011 г. до 20.01.2014 г.
и 303,28 лв.- разноски по делото. От приложеното копие на изп.дело №*** на ЧСИ №856-Б.
Богданова се установява, че то е образувано на 14.05.2014 г. по молба на ответното
дружество-взискател с овластяване по чл.18, ал.1 ЗЧСИ въз основа на посочения
изпълнителен лист от 07.04.2014 г.
Със запорни съобщения от 16.05.2014 г. е наложен запор върху банкови сметки на
длъжника – А. Б.. С молба от 24.02.2017 г., взискателят е поискал да бъдат предприети
изпълнителни действия от ЧСИ.
С постановление за прекратяване от 28.01.2020 г., съдебният изпълнител на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК е прекратил изпълнителното дело.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
І. Относно иска по чл.439 ГПК:
Съгласно чл.439, ал.1 ГПК „Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението”, като
този иск „може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.” (чл.439, ал.2
ГПК).
2
1. От представения изпълнителен лист се установява, че процесните вземания са
възникнали в полза на ответното дружество съгласно влязла в сила заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, по което не се спори между страните и се установява от обстоятелството, че
за сумите е налице влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която преклудира
възраженията срещу вземанията, основани на факти до влизането в сила на заповедта.
Спорно е по делото дали вземанията на ответника са погасени по давност.
2. Доводът за изтекла погасителна давност е основателен.
Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за периодично
плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД-налице са парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт (договор за доставка на топлоенергия), чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, като не е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви (в този смисъл-ТР №3/2011 г. на ВКС-ОСГТК). Следователно съгласно чл.111,
б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният
срок на погасителна давност.
За вземанията-предмет на влязла в сила заповед за изпълнение (без да е проведено исково
производство по реда на чл.422 ГПК), е приложим чл.117, ал.2 ЗЗД, съгласно който ,,Ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години“. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че
определеното по основание и размер вземане съществува към датата на влизането в сила.
В това се изразява нейния стабилитет. Така както длъжникът не може да оспорва вземането,
установено с влязло в сила решение, поради факти, настъпили до приключване на съдебното
дирене в производството, така не може да оспорва вземането, установено с влязла в сила
заповед за изпълнение поради факти настъпили до изтичането на преклузивния срок по
чл.414, ал.2 ГПК, освен ако не е знаел и не е могъл да знае за тях (чл.424, ал.1 ГПК). Оттук
следва, че разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД включва в обхвата си, както влезлите в сила
съдебни решения, така и влезлите в сила заповеди за изпълнение. (в този смисъл: Решение
№50925/23.01.2023 г. по гр.д. №1030/2022 г. на ВКС – IV г.о., Решение №118/07.07.2022 г.
по гр.д. №4063/2021 г. на ВКС – III г.о., Определение №50677/20.12.2022 г. по гр.д.
№2144/2022 г. на ВКС – I г.о. и Определение №29/20.01.2022 г. по гр.д. №720/2021 г. на
ВКС – IV г.о., Определение №214/15.05.2018 г. по гр.д.№1528/2018 г. на ВКС-IV г.о.).
В настоящия случай от приетите по делото писмени доказателства се установява, че
заповедта за изпълнение е влязла в сила най-късно към датата 06.04.2014 г. От този момент
до влизането в сила на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г., постановено по
тълкувателно дело №2/2013 г. са били валидни и приложими постановките дадени в
Постановление №3/18.11.1980 г. по гр.д. №3/80 г. на Пленума на ВС. В същото се казва, че
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. От това следва, че за периода 14.05.2014 г. – образуването на
изпълнителното дело до 25.06.2015 г. – датата предхождаща влизането в сила на
Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г., постановено по тълкувателно дело №2/2013 г.
3
давността е спряна. От 26.06.2015 г. е започнала да тече нова 5-годишна погасителна
давност за вземането на взискателя. На 24.02.2017 г., взискателят е поискал извършването на
изпълнителни действия, изразяващи се в налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника и налагане на запор върху трудовото възнаграждение и/или върху пенсия на
длъжника. С депозирането на молбата до съдебния изпълнител давността е прекъсната.
Погасителната давност се прекъсва на основание чл.116, б.“в“ ЗЗД от датата, на която е
поискано или предприето валидно изпълнително действие, реализиращо съответния
изпълнителен способ-независимо дали изпълнителният способ е посочен от взискателя или
се реализира от частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1
ЗЧСИ. Не са изпълнителни действия и не прекъсват погасителната давност образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
извършването на справки и проучване имущественото състояние на длъжника,
назначаването на експертиза, извършването на разпределение и плащането въз основа на
влязло в сила разпределение; при висящ изпълнителен процес давността не е спряна на
основание чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД (ТР №2/2013 г. на ВКС-ОСГТК, т.10).
От този момент е започнал да тече нов двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. До
изтичането на двете години не са предприети изпълнителни действия, нито са били налице
искания за такива. От това следва, че прекратяването на делото по право е настъпило на
24.02.2019 г. В хипотезата на прекратено по право принудително изпълнение, както се
посочи и по-горе, всички предприети изпълнителни действия, по него се считат обезсилени,
така че те също не са прекъснали давността, дори и да са били от вида на посочените в чл.
116 б."в" ГПК, според задължителното за прилагане и съобразяване ТР №2/2013 г. на
ОСГТК (така и Решение №371/29.10.2015г. по г.д.№1385/2012г. на ВКС, ІV г.о. и Решение
№42/26.02.2016г. по г.д.№1812/2015г. на ВКС, ІV г.о.). За да се установи на коя дата е
изтекла погасителната давност, а с това и основателността, респ. неоснователността на иска,
следва да се съобрази следното. Погасителната давност е започнала да тече на 24.02.2017 г.
До датата на прекратяване на изпълнителното дело по право, а и след това няма данни за
извършване или искане за извършване на изпълнителни действия. Следователно изтичането
на пет годишната давност е настъпило на 24.02.2022 г. Следва да се съобрази, че за периода
от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. погасителната давност е спряна на основание чл.3, т.2
ЗМДВИП-за 2 месеца и 7 дни. С оглед което, погасителната давност е изтекла на 01.05.2022
г., в хода на исковия процес. Съгласно чл.235, ал.3 ГПК, ,,съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право“.
Давността е изтекла преди датата на откритото съдебно заседание – 06.03.2023 г., на която
съдът е обявил, че ще се произнесе с решение.
С оглед горното, погасителната давност за събиране на вземането е изтекла по време на
висящия съдебен процес поради което искът е изцяло основателен.
По разноските: При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски в пълен
размер, но не е понесла такива, поради което не й се и присъждат. На процесуалния й
представител съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв. следва да се присъди възнаграждение в размер-
4
656,88 лв.
С оглед освобождаването на ищцата от държавни такси и разноски по делото ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на съда дължимата държавна такса по
делото съгласно чл.78, ал.6 ГПК.
Ответната страна няма право на разноски с оглед изхода на делото, поради което такива
не й се присъждат.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. А. Б., ЕГН **********, адрес-
гр.София, ***, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление-гр.София, район Красно село, ул.”Ястребец” №23-Б, отрицателен
установителен иск по чл.439 ГПК, за признаване за установено, че ответното дружество не
притежава вземане с право на принудителното му изпълнение спрямо ищцовата страна за
следните суми: 2 904,12 лв. със законната лихва от 14.02.2014 г. до окончателното й
плащане-доставена от дружеството топлинна енергия за периода м.5.2011 г.-м.4.2013 г.,
361,44 лв.-лихва за забава върху главницата за периода 30.06.2011 г.-20.01.2014 г., 303,28
лв.- разноски по заповедното производство, за които суми е издаден изпълнителен лист от
07.04.2014 г. по ч.гр.д.№8316/2014 г. на СРС-57 с-в и са предмет на изп.дело №*** на ЧСИ
№856-Б.Богданова.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38, ал.1, т.2 вр. ал.2 и чл.36, ал.2, изр.ІІ ЗАдв.
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление-
гр.София, район Красно село, ул.”Ястребец” №23-Б, да заплати на адв.М. К. М., л.№***-
САК, адрес-гр.София, ул.,,*** *** I“ №***, сумата 656,88 лв.-възнаграждение за адвокатска
помощ по чл.38 ЗАдв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление-гр.София, район Красно село, ул.”Ястребец”
№23-Б, да заплати в полза на Софийски районен съд сумата 142,75 лв.-държавна такса по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5