О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .................. / 01.11.2019 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХLIХ-ти състав, в закрито заседание, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа
докладваното от районният съдия гр. дело №13554/2019 г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
от „Д." ЕООД със седалище и адрес на управление:***, регистрирано в
Агенция по вписванията - ТРРЮЛНЦ с ЕИК: *********, представлявано от управител
Петър Атанасов Атанасов, против „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът
не дължи сумата в размер 4 660,78 лева, служебно начислена ел.енергия за
периода от 18.07.2017 г. до 17.07.2018 г. по фактура № ********** от 01.08.2019
г., издадена за клиентски номер ********** и абонатен номер **********.
В исковата молба се излага, че ищцовото дружество е
потребител на ел. енергия в обект с клиентски номер ********** и абонатен номер **********. Твърди, че с писмо изх.
№ 54258_КП1104735_2 от 01.08.2019 г. е уведомен, че в резултат на
констатираното неточно измерване/ неизмерване е направено преизчисление на
количеството потребена ел. енергия, за което и е издаден счетоводен документ № **********
от 01.08.2019 г. на стойност 4 660,78 лева със срок на плащане 12.08.2019 г. Оспорва се корекционната процедура, както и начина, и методиката за
начисляване на сумата по партидата на ищеца, а също и че последният не е потребил начисленото
допълнително количество ел. енергия.
Ответникът -
„Енерго – Про Продажби“ АД, депозира писмен отговор, в
срока по чл. 131 ГПК, релевира възражение за неподведомственост на спора, като
се позовава на уговорена
арбитражна клауза. Сочи, че
между страните е постигато съгласие, обективирано в Заявление за
продажба на ел.енергия от „Е.П." АД при Общи условия №
4479517/21.04.2017г., Искане № 4550281/26.06.2017г., Искане №
**********/21.04.2017г., всички подписани лично от управителя на "Д." ЕООД, ЕИК *********, а
именно - Петър Атанасов Атанасов, ЕГН **********, с които управителят на ищцовото
дружество се е съгласил с арбитражната клауза, включена в заявлението, за отнасяне на споровете им за разрешаване пред арбитражен съд – гр.
Варна, при Сдружение „ППМ“.
В предоставения му срок за становище, ищцовото
дружество заявява, че не са налице основания за изпращане на делото по
подведомственост в Арбитраж, поради липса на основания за това.
Съдът приема, че възражението за неподведоственост е
своевременно заявено в срока по чл. 8, ал. 1 ЗМТА, а разгледано по същество -
същото е основателно, по следните съображения:
Видно от приложеното към отговора на исковата
молба заявление
№4479517 от 21.04.2017 г. за продажба на електрическа енергия, е налице изрично
съгласие от страна на ищцовото дружество, всички
спорове, възникнали в отношенията им относно съществуването и действието на
договора да се отнасят към съответен Арбитражен съд.
С факта на
подписване на заявлението
до ответното дружество, ищецът заявява
съгласие спорът да бъде разрешен от посочения арбитражен съд.
Последното е
достатъчно да се приеме, че е налице арбитражно споразумение, по аргумент от на
чл. 7, ал. 2 ЗМТА предвиждаща, че писмена форма на споразумението е спазена,
ако то се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма,
телекси, телеграми или други средства за съобщения.
Подобни изрично съгласие е налице и в подадени от
ищцовото дружество, чрез неговия управител искане №**********/21.04.2017г. за
активиране на нощна тарифа, както и искане №4550281/26.06.2017г. за получаване
на електронни фактури.
Арбитражната
клауза е валидна. Съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК /ДВ, бр. 8/ 24.01.2017г./, е
предвидено, че страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от
арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху
недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по
който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните
разпоредби на Закона на защита на потребителите. Съгласно легалната дефиниция
на „потребител“, дадена с цитираната норма, потребител е всяко физическо лице,
което придобива стоки или услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
На първо
място – ищецът няма качество на физическо лице, същият е търговец по см. на чл.
1, ал. 2, т. 2 ТЗ.
Същевременно,
в настоящия случай обектът, по отношение на който е извършена процесната
проверка е търговски – магазин,
намиращ се на адрес различен от седалището на дружеството, където е и адреса на
абонатния номер на СТИ. След като доставяната в
обекта ел. енергия се използва за небитови (стопански) нужди, то не е налице
възможност същия да има качество на потребител по см. на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.
Правилото на чл. 19, ал. 1 ГПК е императивно, като приложението му не може да
бъда разширявано признавайки качеството на потребител на ищеца – търговец /В този смисъл Определение от 18.01.2018г. по въззивно частно
търговско дело № 1766 по описа за 2017 година на ВОС/.
На следващо
място спорът е имуществен и е допустимо уговарянето на арбитраж.
По
изложените съображения, следва да се приеме, че Варненски районен съд не е
компетентен да разгледа производството по образуваното дело, поради
подведомственост на спора, поради което и същото следва да бъде прекратено.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 13554 по описа на Варненски
районен съд за 2019 год.
Определението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: