Определение по дело №121/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №4 от 14.04.2015 г., постановена по наказателно общ характер дело №18/2015 г., Крумовградският районен съд е признал подсъдимия К. В. К. от гр.К., с ЕГН *, за виновен в това, че на 31.07.2013 год. в гараж в дома си в гр. К., ул.”Б.” №*, общ. К., обл. К. държал взривни вещества - 138 грама димен /черен/ и бездимен барут, 250 грама димен черен барут, 500 грама ловен димен барут марка "Екстра", 80 грама бездимен ловен барут марка "Сокол" и боеприпаси и части за боеприпаси за огнестрелни оръжия - 9 броя капсул - възпламенител "Жевело", 108 броя капсул - възпламенители с централен бой, 167 капсул- възпламенител "Евза" за старовремски огнестрелни оръжия, 89 броя ловни патрони за гладкостенно огнестрелно оръжие - 12 калибър, 7 броя тъповърхи патрони "Манлихер", 5 броя островърхи патрони "Маузер" М1904 год., 7, 92x57 и 2 броя патрони калибър 7, 62x25, без да има за това надлежно разрешение за съхранение, съгласно Закона за оръжията, взривните вещества, боеприпасите Þ пиротехническите изделия /ЗОВВБПИ/, в сила от 17.09.2010 год., обн. ДВ. бр.73 от 17 септември 2010 год., изм. ДВ. бр. 88 от 9 ноември 2010 год. изм. ДВ. бр. 26 от 29 март 2011 год., изм. ДВ. бр.43 от 7 юни 2011 год., изм. ДВ. бр. 44 от 12 юни 2012 год., изм. и доп. ДВ. бр.73 от 25 септември 2012 год., изм. ДВ. бр. 66 от 26 юли 2013 год., поради което и на основание чл.339, ал.1, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. Подс.К. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Кърджали - 329,94 лв. разноски по делото, а по сметка на Районен съд - Крумовград и пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Съдът е постановил веществените доказателства - 9 броя капсул възпламенител "Жевело", годни за употреба, 135 броя капсул - възпламенители с централен бой, 167 капсул -възпламенители "Евза" за старовремски огнестрелни оръжия, 71 броя ловни патрони за гладкостенно огнестрелно оръжие - 12-ти калибър годни за употреба, 10 броя ловни патрони за гладкостенно огнестрелно оръжие - 12-ти калибър негодни за употреба, 20 броя гилзи, 7 броя тъповърхи патрони "Манлихер", 5 броя островърхи патрони "Маузер" М1904 год., 7,92x57 и 2 броя гилзи калибър 7,62x25, намиращи се на съхранение в КОС при РУ Полиция - Крумовград на основание чл.53, ал.2, буква „а" от НК да се отнемат в полза на държавата.

Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят К. К., който я обжалва като счита, че същата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. По делото не били събрани достатъчно безспорни и убедителни доказателства в подкрепа на повдигнатото му обвинение, като първоинстанционния съд неправилно не дал вяра на неговите обяснения, с които не се признавал за виновен и обяснил, че не е знаел за наличието на откритите в гаража му взривни вещества. Твърди, че на досъдебното производство се подписал на протокола за доброволно предаване без да го прочете, тъй като очилата му не били в него. Не били съобразени от съда противоречията между отразеното в протокола за доброволно предаване и обясненията на подсъдимия и показанията на поемните лица дадени в съдебно заседание. Имало разминаване и в броя на гилзите посочени в обвинителния акт /10бр./ и в частта на присъдата, с която се постановявало отнемането им /20бр./. Събраните по делото доказателства били анализирани непълно и едностранчиво от съда, като направените изводи били насочени единствено в подкрепа на обвинителната теза. Районният съд счел за неоснователни доводите на подсъдимия, че на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно в тях била причината за затруднението и невъзможността както разследващият орган, така и съдът да уточнят вида и броя на веществените доказателства, които следвало да бъдат отнети в полза на държавата. Твърди се също, че нямало събрани доказателства, които да установят по несъмнен начин, че подсъдимият е държал умишлено тези предмети, че е знаел за тях, поради което и нямало как да съзнава, че това държане е обществено опасно и да цели настъпването на някакви обществено опасни последствия. С оглед на изложеното счита, че били допуснати съществени процесуални нарушения, както на досъдебното, така и на съдебното производство, които са довели до нарушение на процесуалните му права. Счита, че дори и най-лекото предвидено в закона наказание при една осъдителна присъда се явявало несправедливо и незаконосъобразно за подсъдимия. Моли въззивния съд да съобрази и следните обстоятелства: нямало отегчаващи отговорността обстоятелства; наличието на изключителни смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни и напреднала възраст; както и, че не малка част от въпросните боеприпаси – капсул-възпламенители и ловни патрони, били стари и негодни за употреба, а 167-те бр. капсули „Евза” били за старовремски огнестрелни оръжия, не били предназначени за ловни патрони, което било видно от заключението на вещото лице. Моли, да се отмени обжалваната присъда и да се постанови нова присъда, с която подсъдимият К. К. да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение, поради недоказаност на това обвинение или поради маловажност.

В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си – адв.И. К., заявява, че поддържа жалбата си, ведно с допълнителното писмено изложение към нея и моли съща‗а да бъде уважена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционната присъдаследвало да се потвърди, тъй като не били налице основания за нейната отмяна или изменение. Доводите, които били изложени от жалбоподателя, най-общо се свеждали до твърдение, което според него изключва субективния елемент на деянието, а именно това, че съзнава, че в гаража му се съдържат взривните вещества – боеприпаси или части за боеприпаси за огнестрелно оръжие, което незнание го оневинявало. Твърденията, които направил в съдебно заседание пред Районен съд – Крумовград, били предмет на внимателен анализ от съда в мотивите на осъдителната присъда и мотивирано били преценени като недостоверни, а именно, че тези взривни вещества – боеприпаси и части за боеприпаси за огнестрелни оръжия са попаднали в гаража му след смъртта на неговия тъст, живял в с.Ч., общ.К., който бил ловец. Съдът посочил, че неговите твърдения са противоречиви, взаимноизключващи се и не се потвърждавали от останалите събрани доказателства, като бил описал на кои и защо дава вярна, като било и житейски нелогично за период от края на 1982 г., от смъртта на неговия тъст, да не знае какво държи, при условие, че подсъдимият е бил ловец, запознат с правилата за притежание и съхранение на такива вещи. Затова изразява становище, че подсъдимият е съзнавал характера на тази вещи, които държи в гаража си. От обективна страна били доказани всички елементи на деянието. Считам, че определеното на подс.К. наказание е справедливо и съответстващо на обществената опасност на деянието и на дееца, поради което моли същото да бъде потвърдено.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Жалбата е подадена в сроковете посочени в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционния съд е изяснил обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия обвинение. Въз основа на събраните доказателства от районният съд, като на въззивното съдебно следствие не са искани и допуснати такива, се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К. В. К. е роден на **.**.**** година в с.З., обл.Х., с постоянен и настоящ адрес: гр.К., ул."Б." № *, обл.К., български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, пенсионер, с ЕГН *. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

Подсъдимият К. В. К. бил ръководител на учебен център в гр.К., ул."С." № * към ЕТ „З. - К. К. - К. К." -гр.К.,ул."Б." № * с основен предмет на дейност –извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства на територията на област К.

На 31.07.2013 г. от 7.10 часа до 9.15 часа било извършено претърсване и изземване в лек автомобил, марка "Мерцедес" с рег. № К **** АХ в гр.К., ул."Б."№ *, обл. К., в присъствието на ползвателя подсъдимия К. В. К. от гр.К., живущ на посочения адрес. На същата дата за времето от 10.50 часа до 11.30 часа на 31.07.2013 г. било извършено претърсване и изземване в етаж от къща, състоящ се от четири стаи и избено помещение в гр.К., ул."Б."№ *, обл. К., в присъствието на собственика подсъдимия К. В. К.. За времето от 9.20 часа до 10.20 часа, пак на 31.07.2013г. е било извършено претърсване и изземване в гараж, собственост на подсъдимия К. и паркиран в него лек автомобил марка "Мерцедес" рег. № К 1617 АК. В хода на претърсванията подсъдимия Колев предал доброволно с протокол от 31.07.2013г.: 138 грама димен /черен/ и бездимен барут, 250 грама димен черен барут, 500 грама ловен димен барут марка "Екстра" и 80 грама бездимен ловен барут марка "Сокол" и боеприпаси за огнестрелни оръжия - 37 броя капсул- възпламенител „Жевело", от които 9 броя капсул възпламенител "Жевело" годни за употреба, 135 броя капсул възпламенители с централен бой, от които 108 броя са годни за употреба, 167 капсул възпламенител "Евза" за старовремски огнестрелни оръжия, 101 ловни патрони, от които 89 броя л¯вни патрони за гладкостенно огнестрелно оръжие- 12-ти калибър годни за употреба, 7 броя тъповърхи патрони "Манлихер", 5 броя островърхи патрони "Маузер" М1904 год., 7,92x57 и 2 броя патрони калибър 7, 62x25, които съхранявал в гаража до къщата си в гр.К., ул."Б."№ *, обл.К. Със същия протокол предал 35 броя монети и един брой метал детектор. При предаването на вещите, на което е присъствал и свидетеля И. Ц. И. подсъдимият К. обяснил, че бойните патрони и боеприпасите били негови и са били придобити от него по времето, когато бил ловец и това е записано в горепосочения протокол за доброволно предаване, който е подписан от него. При извършването на тези процесуално - следствени действия през цялото време е присъставл свидетеля С. С. А. в качеството му на поемно лице, както и експерта Н. Н. Я., който впоследствие е изготвил балистичната експертиза, която е приложена по делото.

С протоколи за претърсване изземване от същата дата на РУП - Крумовград са били установени и иззети веществени доказателства. Впоследствие извършените процесуално - следствени действия са били одобрени с разпореждане № 176/31.07.2013 г. постановено по ЧНД № 107/2013 г. по описа на РС -Крумовград, с разпореждане № 175/ 31.07.2013 г. постановено по ЧНД № 106/2013 г. по описа на РС-Крумовград и разпореждане № 174/31.07.2013 г. постановено по ЧНД № 105/2013 г. по описа на РС -Крумовград.

Съгласно писмо рег. № 13495/ 11.12.2013 г. на мл. полицейски испектор по „КОС" при РУП - К. подсъдимия К. е притежавал ловна пушка- успоредка, марка „Меркел", кал.12, № 731148, придобита през 1991 г., която продал на друго лице с разрешение за продажба рег.№ 106/11.10,2005 г., издадено от РУП - Крумовград. Към 31.07.2013 г. и към момента на издаване на писмото той не притежавал разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на ловно и бойно огнестрелно оръжие, взривни вещества и боеприпаси.

Видно от Разрешение №94/19.07.1991 г. на ОУ на МВР - К., с него е разрешено на Г. Д. С. да предаде на подсъдимия К. В. К. ловна пушка „Меркел", 12 кал., № 731148.

Съгласно заключение на балистична експертиза, отразено в Протокол №155 от 20.08.2013 г. на експерт криминалист в „НТЛ" при ОД на МВР гр.К. представените за изследване 101 броя ловни патрони, калибър 12 са от различна серия и година на производство /тези с картонените гилзи - 1970 ,1972 и 1973 г, същите са с различен диаметър на сачмите, който определя тяхната номерация. Трите броя куршуми /бренеке/ с бяла пластмасова гилза с надписи „FN BRENEKE" са от една серия и година на производство, а патрона с черната пластмасова гилза е с друга номерация и от друга серия на производство - тези ловни патрони са ново производство.

От представените за изследване 101 броя ловни патрони, негодни за стрелба с ловно, гладкостенно, огнестрелно оръжие калибър 12 са 12 броя, а останалите 89 броя са годни за стрелба. Това е потвърдено от проведената експериментална стрелба с двадесет броя от представените за изследване ловни патрони и ловна двуцевка, марка "Збрьовка", калибър 12.

Седемте броя патрони с тъповърхите куршуми се отнасят към ранните образци патрони, модел Манлихер, 1886/90 и 1895г. (Австро-Унгария), 8х50Р. Производство са според инициалите по дъната им от Българска военна фабрика през 1934,1935, 1936 и 1937 години. Годни за стрелба.

Петте броя патрони с островърхите куршуми се отнасят към късните образци патрони модел Маузер, М1904г. (Германия), 7,92x57. Според инициалите по дъната им са германско производство -1938 год. една серия. Годни за стрелба.

Двата броя патрони, /снимка 4/ се отнасят към пистолетен патрон Токарев, калибър 7,62x25 мм. Единият е руско производство - 1953 г., а другият е българско производство - 1955 г. Двата патрона са в много добро състояние, без наличие на корозия, окисляване или други механични увреждания, годни за стрелба. Доказано по безспорен начин от проведената експериментална стрелба с двата изследвани патрона, калибър 7,62x25 мм и автоматичен пистолет, марка "ТТ",сер.№ ШХ1823;

Представените за изследване 338 броя капсул-възпламенители се отнасят: 37 броя са капсул-възпламенител "Жевело", за ловни патрони, от които годни за употреба са 9 броя. 135 броя са обикновени капсул-възпламенители с центраÙен бой, от които 108 броя годни за употреба и 27 броя от тях са негодни за употреба. 167 броя са капсули "Евза" за старовремски огнестрелни оръжия, не са предназначени за ловни патрони.

Съща така в заключението е отразено, че по смисъла на Закона за оръжията, взривните вещества, боеприпасите и пиротехническите изделия (ЗОВВБПИ) и Правилника за прилагането му, предоставените за изследване обекти, представляват боеприпаси и части за боеприпаси за огнестрелни оръжия, които не се продават свободно в търговската мрежа и са под контрол от органите на МВР.

Съгласно заключението на комплексната експертиза отразено в протокол № 100 от 25.10.2013 г. на експерти в сектор 01, отдел 02 при СОБТ- МВР-гр.София, представените за изследване обекти представляват:

Обект №1 представлява смес от димен /черен/ и бездимен барут с маса 138 грама, годен за употреба по предназначение;

Обект №2 представлява димен черен барут с маса 250 грама, годен за употреба по предназначение.

Обект №3 представлява ловен димен барут марка „Екстра" с обща маса 500 грама, годен за употреба по предназначение.

Обект № 4 представлява бездимен ловен барут марка „Сокол" с маса 80 грама, годен за употреба по предназначение.

В заключението е отразено, че по смисъла на Закона за оръжията, взривните вещества, боеприпасите и пиротехническите изделия (ЗОВВБПИ) и Правилника за прилагането му, предоставените за изследване обекти, представляват взривни вещества, не се продават свободно в търговската мрежа и са под контрол от органите на МВР.

От удостоверение № 194/17.12.2014 г, издадено от кмета на с.Ч., общ.К. се установява, че е издадено на К. С. К., ЕГН *, наследник на М. Г. Е., ЕГН *, починала на 10.10.1993 г. и с него се удостоверява, че къща с дворно място № 123, находяща се в селото, която е била собственост на последната е необитаема и негодна за живеене, няма ток и вода, с паднала северна страна и стълби.

От удостоверение за наследници изх. №193/17.12.2014 г., издадено от кмета на с.Ч., общ.К. се установява, че С. Б. С., ЕГН * е починал на 27.09.1982 г. и е оставил за свои наследници съпругата си М. Г. Е., ЕГН *, за която е отразено, че е починала, К. С. К. от К., ЕГН * - дъщеря, Б. С. Е. от Т., ЕГН *, син, също починал, Р. С. Е. от П., ЕГН *, дъщеря и В. С. Р. от П., ЕГН *, дъщеря.

Като доказателство по делото е прието и удостоверение за граждански брак №1, издадено от общински народен съвет с.Черничево, окръг Кърджалийски, издадено въз основа на акт за женитба от 08.01.1966 г., видно от което К. В. К. е сключил граждански брак с К. С. Е. на 08.01.1966 г. в с.Ч., като същата е приела да носи фамилното име К.

Така възприетата фактическа обстановка и от първоинстанционният съд се установява на база събраните по делото доказателства, а именно отсвидетелските показания на И. Ц. И., С. С. А. М. Ю. Е. и К. В. Т., дадени на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, както и от обясненията на подсъдимия в частта им, в която твърди, че надписаните кутии, открити на рафта в гаража му били още от времето, когато ловувал, като той ги бил надписвал; от Протокол за доброволно предаване от 31.07.2013 г., писмо с рег. № 13495/11.12.2013 г. на мл. полицейски испектор по „КОС" при РУП – Крумовград; заключенията на изготвените по делото балистичната и комплексна експертизи. Извършения от решаващия съд анализ на събраните доказателства, поодтелно и в тяхната взаимовръзка е правилен и обоснован и се споделя напълно от въззивния състав. Настоящата съдебна инстанция, както това е сторил и първоинстанционния съд, не дава вяра на обясненията на подсъдимия К. К., в които твърди, че откритите в гаража му патрони по всяка вероятност са били пренесени там от къщата на дядо му – тъста му в с.Ч., понеже къщата била почти паднала, той пренесъл в неговия гараж доста кутии и кошони без да гледа какво е съдържанието им, като по всяка вероятност при пренасянето на багажа на тъста му, който преди да почине бил ловец и тези патрони са останали още от него. Ако знаел за тях, подсъдимият щял да ги предаде в полицията, но не бил проверявал съдържанието на пренесените кутии и кашони. Съдът приема, че в тези им части, обясненията на подсъдимия са нелогични и в противоречие с останалите събрани по делото доказателства, тъй като е житейски нелогично, а и неоправдано да пренесеш от с.Ч. в гаража си в гр.К. и да подредиш в същия кутии и кашони без да провериш какво има в същите, какво е съдържанието им, като тези кашони и кутии твърдиш, че са останали от тъста ти, който е починал през 1982 г. Т.е. пренасяш кутии и кашони, стояли някъде на село повече от 30 години и не отваряш капака на кашона/кутията, за да провериш какво има в него. В същото време подсъдимият сочи в обясненията си, че той бил надписвал кутиите /част от откритите в гаража му/ и същите били на рафта в гаража му още от времето, когато бил ловец – до 2005 г. В тази връзка следва да се посочи, че обясненията на подс.Колев в описаните части са в противоречие и с приложения по делото протокол за доброволно предаване от 31.07.2013 г.. Подсъдимият оспорва съдържанието на този протокол, но настоящия състав намира тези му доводи за несъстоятелни, тъй като няма основание същият да бъде изключен от доказателствения материал по делото. Протокола за доброволно предаване е съставен съобразно изискванията и реда предвиден в НПК и по делото не са събрани доказателства, които да внасят съмнение относно отразените в същия факти и обстоятелства. Съдържанието на протокола не е опровергано и от разпита на поемните лица, присъставали на съставянето му, а напротив същите потвърждават описаните в същия факти и обстоятелства. Настоящия състав приема, че в значителната си част инкриминираните вещи са били на тъста на подсъдимия и последния ги е пренесъл от с.Ч. в дома, по-точно в гаража си в гр.Крумовград, но той е знаел какво точно пренася. В тази връзка, съдът приема, че деецът е бил длъжен да провери какво точно пренася, което и е сторил, още повече знаейки, че тъстът му е бил ловец, звучи по-скоро абсурдно, подсъдимият да не провери съдържанието на кашоните, които пренася именно, за да предотврати евентуалното пренасяне на вещи и предмети, които са под специален режим и притежаването им без съответно разрешително е съставомерно деяние, съответно при установяването на такива вещи да ги предаде на органите отговарящи за съхранението, използването им и осъществяващи контрол над същите. Установените инкриминирани вещи безспорно представляват взривни вещества, боеприпаси и части за боеприпаси, видно от изготвените в тази връзка балестична и комплексна експертизи, за които вещи подсъдимият не е притежавал надлежно разрешително да притежава и съхранява.

С оглед изложеното обясненията на подс.К., в които отрича да е знаел за съществуването на процесните вещи се явяват нелогични и изолирани от останалия доказателствен материал, поради което и съдът ги възприема като защитна версия целяща оневиняването му.

Отделно от изложеното следва да се посочи, че пренасяйки вещи от село Ч. в гаража си в гр.К. подсъдимият, независимо от обстоятелството дали е знаел или не какво точно пренася, се е съгласил, че може да пренесе и вещи и предмети, които са забаранени от закона или са под специален режим, и установявайки фактическа власт над тези вещи, поема и отговорността за тях при установяване, че притежаването им е под специален режим или забранено.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимия К. В. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.339, ал.1, предл. второ от НК, до какъвто правилен извод е достигнал и районния съд, а именно: на 31.07.2013 год. в гараж в дома си в гр. К., ул."Б."*, общ. К., обл. К. държал взривни вещества - 138 грама димен /черен/ и бездимен барут, 250 грама димен черен барут, 500 грама ловен димен барут марка "Екстра", 80 грама бездимен ловен барут марка "Сокол" и боеприпаси и части за боеприпаси за огнестрелни оръжия - 9 броя капсул - възпламенител "Жевело", 108 броя капсул -възпламенители с централен бой, 167 капсул- възпламенител "Евза" за старовремски огнестрелни оръжия, 89 броя ловни патрони за гладкостенно огнестрелно оръжие - 12 калибър, 7 броя тъповърхи патрони "Манлихер", 5 броя островърхи патрони "Маузер" М1904 год., 7,92x57 и 2 броя патрони калибър 7,62x25, без да има за това надлежно разрешение за съхранение, съгласно Закона за оръжията, взривните вещества, боеприпасите и пиротехническите изделия. Изложеното от първоинстанционния съд относно обективните и субективните признаци на деянието са правилни и се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Правилно съда е посочил, че съставомерно по чл.339, ал.1 от НК държане ще е налице винаги, когато за взривовете, огнестрелното оръжие или боеприпасите няма надлежно разрешение, то обективно се намира във фактическа власт на дееца без оглед на продължителността й. Фактът на държането на посочените, поставени под специален контрол вещи, е достатъчен и за съставомерността му, без значение начина на възникване на държането. В случая от обективна страна е безспорно доказано такова държане по смисъла на чл.339, ал.1 от НК, тъй като на посочената дата подсъдимият Кольо Вълчев Колев не е притежавал надлежно разрешение за държане на взривни вещества, боеприпаси и части за боеприпаси за огнестрелни оръжия, описани в обвинителния акт. Намирането у някого на взривни вещества, боеприпаси и части за боеприпаси за огнестрелни оръжия, за които няма надлежно разрешение, поначало е достатъчно, за да възникне наказателна отговорност за "държане" на това оръжие и боеприпаси по смисъла на чл.339, ал.1 от НК, както е посочил първоинстанционния съд.

Престъплението е осъществено от субективна страна при форма на вината - пряк умисъл, тъй като подсъдимият К. В. К. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. В случая субективната страна се извлича и от обстоятелството, че подсъдимият е бил ловец – притежавал е ловджийска пушка и патрони, които през 2005 г. е продал, т.е. знаел е какъв е реда за държане на инкриминираните вещи, но не го е спазил.

Настоящия състав споделя напълно и изложеното в мотивите на районния съд относно неприложимостта в случая на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, в каквато насока има направено искане в допълнителното изложение към въззивната жалба, още повече вида, броя и количеството на инкриминираните вещи -138 грама димен /черен/ и бездимен барут, 250 грама димен черен барут, 500 грама ловен димен барут, 80 грама бездимен ловен барут и боеприпаси и части за боеприпаси за огнестрелни оръжия - 9 броя капсул - възпламенител "Жевело", 108 броя капсул - възпламенители с централен бой, 167 капсул- възпламенител "Евза" за старовремски огнестрелни оръжия, 89 броя ловни патрони за гладкостенно огнестрелно оръжие - 12 калибър, 7 броя тъповърхи патрони "Манлихер", 5 броя островърхи патрони "Маузер" М1904 год., 7, 92x57 и 2 броя патрони калибър 7, 62x25, в никакъв случай не могат да наведат на извод, че деянието е малозначително или че обществената му опасност е явно незначителна.

Първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на твърденията и доводите на защитата на подсъдимия, че на досъдебното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Изложеното в тази връзка от решаващия съд се споделя напълно и от настоящия съдебен състав, поради което и не е нужно да се преповтаря.

При индивидуализацията и определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимият К. В. К., първоинстанционниятсъд е съобразил, както обществената опасност на деянието и дееца, така и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Приел е, че деянието е с по-висока степен на обществена опасност, а дееца, че е с по-ниска степента на обществена опасност. За смекчаващи отговорността обстоятелства е отчел- чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и че деецът е човек на възсраст, а отегчаващите отговорността обстоятелства – не са установени. След преценка на обуславящите отговорността обстоятелства, районният съд е приел, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото наказание предвидено в закона се явява несъразмерно тежко, поради което е приложил разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1от НК и е наложил наказание „лишаване от свобода” под предвидния най-нисък предел от две години, а именно „лишаване от свобода” за срок от четири месеца, което се явява към законовия минимум. С оглед наличието на формалните предпоставки и преценката, че целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на дееца не е необходимо ефективното изтърпяване на наказанието, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Изложените обстоятелства от значение за определяне на конкретното наказание и направените в тази връзка изводи от първоинстанционния съд са правилни и се споделят напълно и от настоящата инстанция.

Предвид изхода на делото – осъждането на подсъдимия, правилно са му възложени в тежест и направените разноски по делото.

По отношение на веществените доказателства, за които районният съд е постановил отнемането им в полза на държавата, след влизане на присъдата в сила, е допусната неточност. Съгласно чл.301, ал.1, т.11 от НПК, съдът при постановяване на присъдата обсъжда и решава какво да стане с веществените доказателства. В настоящия случай веществените доказателства описани в обвинителния акт са: 9 броя капсул възпламенител "Жевело", годни за употреба, 135 броя капсул - възпламенители с централен бой, 167 капсул -възпламенители "Евза" за старовремски огнестрелни оръжия, 90 броя ловни патрони за гладкостенно огнестрелно оръжие - 12-ти калибър годни за употреба, 10 броя гилзи, 7 броя тъповърхи патрони "Манлихер", 5 броя островърхи патрони "Маузер" М1904 год., 7,92x57 и 2 броя патрони калибър 7,62x25, като е посочено, че същите се намират на съхранение в КОС при РУ Полиция – Крумовград. Съдът на основание чл.53, ал.2, буква „а" от НК е постановил да се отмемат в полза на държавата 71 броя ловни патрони за гладкостенно огнестрелно оръжие - 12-ти калибър годни за употреба, вместо посочените в обвинителния акт 90 броя ловни патрони, т.е. в случая не се е произнесъл за всички веществени доказателства; отнел е 10 броя ловни патрони за гладкостенно огнестрелно оръжие - 12-ти калибър негодни за употреба, каквито няма описани в обвинителния акт; постановил е отнемане на 20 броя гилзи вместо на 10 броя гилзи, както са по обвинителния акт, съответно е постановил отнемане на 2 броя гилзи калибър 7,62x25, каквито също няма описани в обвинителния акт, а не се е произнесъл за описаните 2 броя патрони калибър 7,62x25. Изложеното налага присъдата да бъде изменена, като се отмени в частта й, в която е постановено отнемане на следните веществени докадзателства: 10 броя ловни патрони за гладкостенно огнестрелно оръжие - 12-ти калибър негодни за употреба; за разликата от 10 до 20 броя гилзи както и 2 броя гилзи калибър 7,62x25, каквито веществени доказателства няма описани в обвинителния акт. Относно веществените доказателства, за които районния съд не се е произнесъл, а именно: 19 броя ловни патрони за гладкостенно огнестрелно оръжие - 12-ти калибър годни за употреба и 2 броя патрони калибър 7,62x25., следва да стори това по реда на чл.306 от НПК, след връщане на делото в съда.

При цялостно извършената проверка въззивната инстанция не костатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на присъдата, които да налагат отмяната й на това основание.

С оглед на изложеното, настоящия съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна, а първоинстанционната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна, извън описаното наложително изменение относно веществените доказателства, поради което като такава следва да бъде потвърдена.

Ето защо и на основание чл.334, т.3 и чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда №4 от 14.04.2015 г., постановена по НОХ дело №18/2015 г. по описа на Крумовградския районен съд, като я отменя в ЧАСТТА Й, с която е постановено отнемането в полза на държавата на следните веществени доказателства: 10 броя ловни патрони за гладкостенно огнестрелно оръжие - 12-ти калибър негодни за употреба; за разликата от 10 до 20 броя гилзи, както и 2 броя гилзи калибър 7,62x25.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.