МОТИВИ към Присъда №10 от 29.03.2017г. по НОХД №44/2017 година по описа на РС-Харманли
10.04.2017г., гр.Харманли
Срещу подсъдимия В.Х.А., роден на ***г. в грХарманли, живущ ***, българин, български гражданин,
грамотен с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН: **********,
е повдиганото обвинение за това, че в периода
03.07.2016г. - 08.10.2016г в гр. Харманли при условията на продължавано
престъпление,
-на 03.07.2016г. в съучастие с И.Е.А. *** (извършител), като извършител
отнел чужди движими вещи - пари на стойност 150,00 лева, 1 бр. преносим
компютър марка "Asus", модел Х551МА-SX051D със сериен номер
E2N0CX40033608H на стойност 450,00 лева, 1 бр. дамска чанта от изкуствена кожа
на стойност 10,00 лева, 1 бр. дамско портмоне от изкуствена кожа употребявано
на стойност 5,00 лева, 1бр. дамско портмоне от изкуствена кожа, ново на
стойност 7,00 лева, 1 бр. флаш памет 1GB на стойност 2,00 лева, 1 бр. флаш
памет 4GB на стойност 4,00 лева, 1бр. слушалки за мобилен телефон марка
"Нокия" на стойност 7,00 лева, 1бр. текстилен несесер на стойност
2,00 лева, 4 бр. секретни ключове на стойност 1,20 лева, или всичко на обща
стойност 638,20лева от владението на Р.В.К. ***,
- на 28.07.2016г. сам е направил опит да отнеме чужди движими вещи - 1
бр. тоалетна вода марка "STR8" от 50мл. на стойност 8,00 лева от
владението на "Билла България ЕООД, филиал 413 - Харманли, представлявано
от П.Г.Б. *** и деянието е останало недовършено по независещи от него причини,
- на 08.10.2016г. сам отнел чужди
движими вещи - пари на стойност 140,00 лева от владението на Я. ***,
или всичко на обща стойност 786,20 лева, без тяхно съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно в
немаловажен случай - престъпление по
чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл.28
ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия И.Е.А., роден на ***г***,
българин, български гражданин, неграмотен, неженен, безработен,
осъждан, ЕГН:**********, е
повдигнато обвинение за това, че на 03.07.2016г. в гр. Харманли в
съучастие с В.Х. *** (извършител), като извършител отнел чужди движими вещи -
пари на стойност 150,00 лева, 1 бр. преносим компютър марка "Asus",
модел X551MA-SX051D със сериен номер E2N0CX40033608H на стойност 450,00лева, 1
бр. дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 10,00 лева, 1 бр. дамско
портмоне от изкуствена кожа употребявано на стойност 5,00 лева, 1 бр. дамско
портмоне от изкуствена кожа, ново на стойност 7,00 лева, 1 бр. флаш памет 1GB
на стойност 2,00 лева, 1 бр. флаш памет 4GB на стойност 4,00 лева, 1бр.
слушалки за мобилен телефон марка "Нокия" на стойност 7,00 лева, 1бр.
текстилен несесер на стойност 2,00 лева, 4 бр. секретни ключове на стойност
1,20 лева, или всичко на обща стойност 638,20лева, от владението на Р.В.К.
***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
В съдебно
заседание
преди даване ход на съдебното следствие е направено искане от защитниците на
подсъдимите адв.И. и адв.С. за разглеждане на делото по реда на глава 27 от
НПК. Съдът е уважил направеното искане и е разпоредил да се проведе
предварително изслушване на страните. При предварителното изслушване на
страните, след разясняване на правата на
подсъдимите
по чл.371 от НПК и след като същите са уведомени, че съответните доказателства
от досъдебното производство и направените от тях самопризнания по
чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, подсъдимите А.
и А. в съдебно заседание се
признаха за виновни, като признаха изцяло всички факти и обстоятелства,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразиха съгласие да не
се събират доказателства за тези факти и обстоятелства. Предвид
направените признания от двамата подсъдими, съдът, след като установи, че
самопризнанията им се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, с определение по чл.371, ал.4 от НПК обяви, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съответствие с разпоредбата на чл. 373,
ал.2 от НПК предвид прилагането на диференцираната процедура по чл. 372, ал.4
във вр. чл.371, т.2 от НПК при провеждане на съдебното следствие, съдът не
извърши разпит на подсъдимите, на свидетелите и на вещото лице за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура - Харманли поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимите, като
сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявало
извършване на престъплението, за което са повдигнати обвиненията срещу тях.
Моли съда да ги признае за виновни за извършеното престъпление, като определянето
на конкретните наказания предоставя на съда.
Защитникът на подс.В.А. –
адв.Т.И. моли да се приложи разпоредбата на чл.58а от НК и да се наложи
наказание „лишаване от свобода” в минималния размер, като се вземат предвид
направените признания и пълното съдействие на нейния подзащитен в настоящия
процес, както и на досъдебното производство.
Защитникът на подс.И.А. – адв.Д.С. също моли да
се вземат предвид провеждането на съкратено съдебно следствие по делото и
направеното признание от страна на неговия подзащитен, като моли да се наложи
наказание при условията на чл.55 от НК. Пледира да се определи
наказание „лишване от свобода” за срок от 6 месеца, чието изпълнение да се
отложи при условията на чл.66 от НК.
Подсъдимият В.А. в
съдебно заседание се признава за виновен, изразява съжаление за стореното и
моли за налагане на минимално наказание.
Подсъдимият И.А. в съдебно
заседание също се признава за виновен, изразява съжаление за
стореното,
заявява, че повече няма да се повтори и моли за налагане на най-ниското наказание.
В производството по
делото няма предявен граждански иск, нито пък е конституиран частен обвинител.
От
направените самопризнания на подсъдимите, както и от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят изцяло, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 03.07.2016г., около
03.00 часа,
подсъдимите В.Х.А. и И.Е.А. ***, като
при преминаването им покрай дом №4 подс.Ат ансов видял, че прозорец
на първия етаж бил отворен, при което прескочил оградата и се качил на терасата
на първия етаж. Видял, че вътре в стаята спи жена, като
това била собственичката - свид. д-р.Р.В.К. ***. Тогава двамата подсъдми влезли в двора и
се качили на терасата, като подс. И.А. влязъл през
отворения прозорец в стаята и взел от масата без знанието и съгласието на
собственичката, намиращият се там - преносим компютър
марка "Asus", модел X551MA-SX051D, със сериен номер
E2N0CX40033608H, а от шкафчето взел 1 бр. дамска чанта
от изкуствена кожа с намиращите се вътре - 1 бр. дамско портмоне от изкуствена
кожа употребявано, 1бр. дамско портмоне от изкуствена кожа, сумата от 150лева,
1 бр. флаш памет 1GB, 1 бр. флаш памет 4GB, 1 бр.електронен подпис на флаш
памет, 1бр. слушалки за мобилен телефон марка "Нокия", 1 бр.
текстилен несесер, 1 бр. карта "Метро", 1 бр. служебна карта от
лекарски съюз, 1 бр.лична карта, 1 бр. картонче от регистрация по Булстат на
фирма ЕТ "д-р Р.К. ИППМП", 3 бр. дебитни карти от Банка ДСК, 4 бр.
секретни ключове, 1 бр. счупен пластмасов ключодържател, 1 бр. правоъгълен
печат в пластмасова кутийка, 1 бр.печат с овална форма, 1 бр. овален, джобен печат.
След като взел вещите подс. И.А. заедно с подс. В.А. напуснали
имота. При преминаването им през двора били видени от свид.В.Г.К. -
съпруг на свид.К.. След като напуснали имота,
двамата подсъдими отишли в детската градина до „Руския паметник”, където разделили
парите - 150 лева, а останалите дребни вещи с чантата изхвърлили. Преносимият компютър взел подс.В.А., но впоследствие двамата
подсъдими го продали на свид.А.Д.Т., който
от своя страна на 15.08.2016г. го предал
доброволно в полицията в РУ-Харманли.
На 28.07.2016г. подс.В.А. отишъл в магазина на
"Билла България" ЕООД, филиал 413 в гр.Харманли. Там от щанда за
козметични продукти взел и скрил в джоба си 1 бр. тоалетна вода
марка "STR8" от 50мл. без съгласието на управителните органи. Подс.В.А. преминал през
касите, но не заплатил стойността на тоалетната вода. Свид. В.Б. Стратиев – охрана на магазина спряла подс. В.А., който
извадил тоалетната вода от джоба си и й я предал, но нямал
пари да я закупи.
На
08.10.2016г. подс. В.А. със своя познат -
свид. Я. *** решили да се почерпят в дома
свидетеля на ул."Хан Аспарух"№ 20. След като
подс.В.А. поискал 5 лева на заем от св.Х., същият извадил от джоба на анцуга си
сумата от 140 лева на банкноти от по 50, 10 и 5 лева. Когато свид.Я.К.Х.
вадел една банкнота от 5 лева, подс. В. А. без негово съгласие
издърпал всичките банкноти от ръката му, след което избягал.
Съгласно заключението по
назначената на ДП оценъчна експертиза средно пазарната
стойност на - 1 бр. преносим компютър марка "Asus", модел
X551MA-SX051D със сериен номер E2N0CX40033608H на стойност 450,00лева, 1 бр.
дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 10,00 лева, 1 бр. дамско портмоне
от изкуствена кожа употребявано на стойност 5,00 лева, 1бр. дамско портмоне от
изкуствена кожа, ново на стойност 7,00 лева, 1 бр. флаш памет 1GB на стойност
2,00 лева, 1 бр. флаш памет 4GB на стойност 4,00 лева, 1бр. слушалки за мобилен
телефон марка "Нокия" на стойност 7,00 лева, 1бр. текстилен несесер
на стойност 2,00 лева, 4 бр. секретни ключове на стойност 1,20 лева, възлиза всичко на обща стойност 488,20лева, а 1 бр.електронен
подпис на флаш памет, 1 бр. карта "Билла", 1 бр. карта
"Метро", 1 бр. служебна карта от лекарски съюз, 1 бр.лична карта, 1
бр. картонче от регистрация по Булстат на фирма ЕТ "д-р Р.К. ИППМП",
3 бр. дебитни карти от Банка ДСК1 бр. счупен пластмасов ключодържател, 1 бр.
правоъгълен печат в пластмасова кутийка, 1 бр.печат с овална форма, 1 бр.
овален, джобен печат са вещи
без пазарна стойност.
Според заключението по другата
назначена по ДП оценъчната експертиза пазарната стойност на 1 бр.
тоалетна вода марка "STR8" от 50мл. възлиза на 08,00лева.
С протокол за доброволно
предаване от 15.08.2016г. св.А.Т. предал
доброволно процесния преносим компютър марка "Asus",
модел X551MA-SX051D със сериен номер E2N0CX40033608H.
Съгласно справката за съдимост
от 13.02.2017г. на Бюро за
съдимост гр.Харманли, подсъдимият И.А. е осъждан по
НОХД №376/2016г.
по описа на РС-Харманли за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, като му е
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието изпълнение
е отложено с изпитателен срок от 3 години. Съдебният акт е влязъл в сила на
07.11.2016г.
Съгласно справката за съдимост
от 13.02.2017г. на Бюро за
съдимост гр.Харманли, подсъдимият В.А. е осъждан
многократно за престъпления против собствеността, като едно от осъжданията му е
по НОХД №
521/2011г. по описа на РС-Харманли за престъпление по чл.196
ал.1 т.2, вр.чл.195 ал.1 т.3,вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2 , вр. чл.29 ал.1
б."а и б" от НК, като му е наложено ефективно
наказание „лишаване от свобода” за срок от 9 месеца. Съдебният акт е влзяъл в
сила на 22.03.2013г., а наказанието е изтърпяно на 02.01.2013г. Последното му
осъждане е по НОХД № 279/2016г. по
описа на РС-Харманли за престъпление по чл.194,
ал.3, вр. ал.1 от НК, като присъдата е влязла в сила на 15.11.2016г., а
наложеното му по това дело наказание е „пробация”.
От съдържащата се в ДП
характеристична справка на подсъдимия В.А. се
установява, че същият се движи в криминално проявена среда, като има криминални
регистрации и не се ползва с уважение сред живущите в квартала.
Приложена е
характеристична справка и за другия
подс.И.А.,
съгласно която същият не се се
ползва с добро име сред съседите си, контактува с криминално проявени лица, няма регистрирани
противообществени прояви.
Съгласно приложените декларации за
семейно и материално положение и имотно състояние двамата
подсъдими А. и А. не реализират никакви доходи и не притежават
никакво имущество, нямат непълнолетни деца, които да издържат.
Така установената фактическа
обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните на съдебното
и на досъдебното производство доказателства: оценъчни експертизи, заключенията
по които се възприемат от съда като обективно и компетентно изготвени,
писмените доказателства -протоколи за оглед и за доброволно предаване, справки
за съдимост, характеристики, ДСМПИС и
др.,
които са събрани съгласно изискванията и по реда на НПК и които са изцяло в
синхрон със събраните на ДП гласни доказателства.
Доказателствата, събрани в хода на ДП са приобщени в съдебна
фаза по реда на НПК, акто същите са изцяло в синхрон с направените от
подсъдимите А. и А. признания на вината им и на фактите, изложени в
обвинителния акт, поради което съдът изгражда изводите си
въз основа
на тях.
От така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
РС-Харманли намира за доказано по
несъмнен и категоричен начин извършването на престъплението, за което са
предадени на съд двамата подсъдими А. и А..
От обективна страна се доказа, че подсъдимите А. и А., като съучастници-съизвършители, на 03.07.2016г. в гр.Харманли
са отнели чужди движими вещи, а именно пари на стойност 150,00 лева, 1 бр.
преносим компютър марка "Asus", модел X551MA-SX051D със сериен номер
E2N0CX40033608H на стойност 450,00лева, 1 бр. дамска чанта от изкуствена кожа
на стойност 10,00 лева, 1 бр. дамско портмоне от изкуствена кожа употребявано
на стойност 5,00 лева, 1 бр. дамско портмоне от изкуствена кожа, ново на
стойност 7,00 лева, 1 бр. флаш памет 1GB на стойност 2,00 лева, 1 бр. флаш
памет 4GB на стойност 4,00 лева, 1бр. слушалки за мобилен телефон марка
"Нокия" на стойност 7,00 лева, 1бр. текстилен несесер на стойност
2,00 лева, 4 бр. секретни ключове на стойност 1,20 лева, или всичко на обща
стойност 638,20лева, от владението на Р.В.К.
***, без нейно съгласие с намерението противозаконно да
ги присвоят.
Двамата
подсъдими заедно са участвали в изпълнителното деяние на кражбата,
като подс.А. фактически взел гореописаните вещи от стаята, където е спяла
собственичката св.Р.К., докато подс.А. го изчаквал на терасата, след което двамата се отдалечили от имота,
отишли в детска градина „Детски свят” (до „Руския паметник”), където си
поделили взетите пари от 150 лв., останалите дребни вещи изхвърлили, а
преносимият компютър марка "Asus", модел
X551MA-SX051D взел подс.А., но впоследствие двамата заедно го продали на св.А. Д. Т.. Именно от тези техни действия се установява, че и
подсъдимият А. и подс. А. са участвали в отнемане владението на процесните вещи
от собственика Р.К. и съответно са установили своя фактическа власт върху тях
чрез напускането на дома й и последвалото разделяне на вещите помежду им.
Обстоятелството, че първоначално само подс.А. е взел вещите, не изключва
участието на подс.А. в отнемането им, като елемент от съсътава на
престъплението кражба, доколкото същият от своя страна е получил част от
предмета на престъплението. Макар да не е участвал в прекъсване на фактическата
власт на собственика, подс.А. е участвал в последвалото установяване на своя
фактическа власт върху отнетите чужди вещи, което му придава качеството на съучастник-съизвършител
по смисъла на чл.20, ал.2 от НК.
Намерението на
двамата подсъдими А. и Ан за противозаконно присвояване
на отнетите вещи, като допълнителен
субективен
елемент от състава на престъплението кражба, се доказа по делото,
доколкото се установи, че подсъдимите
са
имали намерението да се разпоредят с тях като свой собствени, видно и
от последващите им действия по продажба на преносимия компютър на св.А.Т. и
разделянето помежду им на паричната сума от 150 лв..
Престъплението кражба е резултатно
престъпление, поради което за довършването му е нужно още настъпване на
определен престъпен резултат, а именно прекъсване на фактическата
власт върху предмета на престъплението от страна на този, в чието
владение се намира тя, и установяване на своя
фактическа власт върху отнетото. Настъпването на престъпния резултат се
доказа в настоящия случай, доколкото се установи, че подсъдимите са избягали с
откраднатите вещи, които впоследвствие поделили помежду си в детската градина
до “Руския паметник”, с което всъщност са отнели фактическата
власт на собственика Р.К., установили са свое държане върху вещите и по този
начин са довършили престъпното деяние.
По отношение на стойността на описаните по-горе процесни вещи,
отнети от двамата подсъдими А. и А. от владението на Р.К., съдът възприе
заключението по изготвената на ДП оценъчна експертиза,
съгласно което същите са на обща стойност
от 488,20 лв.
към
момента на извършване на деянието 03.07.2016г. А
стойността на всичко отнето от владението на Р.К. възлиза на обща стойност от
638,20 лв., в която сума се включва стойността на откраднатите движими вещи (488,20 лв.) и взетата сума от 150 лв. Заключението
съдът приема като обективно изготвено и от компетентно вещо лице.
От субективна
страна и двамата подсъдими А. и А. са действали
виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, като са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, предвиждали са общественоопасните
последици и са искали настъпването им. И двамата са
съзнавали, че отнемат вещи, чужда собственост, с
намерението да ги присвоят чрез последващо се разпореждане с тях. Освен
това и двамата подсъдими
са съзнавали и са целели участието си в престъплението в качеството им на
съучастници – съизвършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, което се установи
от доказателствата по делото във връзка с действията им по отнемане
и поделяне помежду им на взетите вещи.
Така извършеното на 03.07.2016г. от
двамата подсъдими А. и А., като съучастници-съизвършители, съдът прие за
доказано по несъмнен и категоричен начин, до които изводи съдът достигна,
изхождайки от самопризнанията на подсъдимите, направени по реда на чл.371, т.2
от НПК, както и от всички събрани на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства, експертни заключения, които подкрепят така направените признания
на вината и на всички факти от обвинителния акт. Съдът се позовава на
признанията на подсъдимите и на доказателствата от ДП, приобщени по реда на
чл.283 от НПК, съгл. разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК.
Предвид на така изложените съображения, съдът
призна подсъдимият И.А. за виновен в извършването на
претсъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.20
ал.2 от НК, а именно за това, че на 03.07.2016г., като съизвършител
заедно с подс.В.А. отнел гореописаните чужди движими вещи, на обща стойност от
638,20 лв., от владението на Р.К., без съгласието й с намерението
противозаконно да ги присвои.
Доколкото за подсъдимия В.А. е повдигнато обвинение
за продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода 03.07.2016г. – 08.10.2016г.,
следва да се посочи, че съдът намира за доказано извършването на същото, а
именно:
По горезиложените мотиви съдът прие
за доказано по несъмнен начин извършването на деянието на 03.07.2016г., а именно че подс.А., като съизвършител заедно с подс.А., отнел гореописаните чужди движими
вещи, на обща стойност от 638,20 лв., от владението на Р.К., без съгласието й с
намерението противозаконно да ги присвои – престъпление
по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1 от НК.
Следва да се отбележи още, че по отношение на
подс.В.А. инкриминираното престъпление от
03.07.2016г. е подведено под квалифицирания състав на
чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, а именно като извършено
повторно и в немаловажен случай. Съгласно чл.93, т.9 от НК „маловажен случай” е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. За да се определи дали кражбата е маловажен случай, следва да
се преценят не само стойността на откраднатото имущество и липсата и
незначителността на вредните последици, но и всички обстоятелства, които
характеризират деянието и дееца.
Настоящият случай не може да се окачестви като маловажен случай по
смисъла на тази разпоредба, тъй като настъпилите вредни последици не могат да
се приемат като незначителни такива, нито пък така извършеното разкрива
по-ниска степен на обществена опасност от други подобни случай на същото
престъпление, а напротив налице е една по-висока степен на обществена опасност
на деянието и на дееца, за което свидетелстват лошите характеристични данни,
предишните осъждания на подс.А., немалката стойност на всичко отнето –
638,20 лв., невъзстановяването на щетите, вкл. и времето
и начина
на извършване на деяниято,
а именно късно вечерта, около 03.00 часа, в присъствието на спящия собственик
св.Р.К.. Всички тези данни свидетелстват за по-висока степен на обществена
опасност на деянието и на дееца, поради което и изключват същото да
представлява маловажен случай.
Доказано
е
и наличието на другото квалифициращо обстоятелство по
чл.195, т.7 от НК, а именно че престъплението е извършено от него при
условията на повторност съгласно чл.28 от НК. Безспорно повторност
е налице,
тъй като подсъдимият А. е извършил настоящото деяние на
03.07.2016г.,
след като е бил вече осъден за друго такова престъпление (от същия вид) и преди
да е изтекъл 5-годишния срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на наказанието
по това предходно осъждане. От приетата справка за
съдимост от 13.02.2017г. на Бюро за съдимост гр.Харманли се
установява, че подсъдимият А. е осъден съгласно определение
за одобряване на споразумение №102 от 22.03.2012г. по НОХД № 521/2011г. по
описа на РС-Харманли, влязло в законна сила на 22.03.2012г., с което е
признат за виновен за извършено престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, предл.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, предл.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б.”б” от НК, като му е наложено ефективно наказание „лишаване от свобода” за срок от 9 месеца, което наказание е
изтърпяно на 02.01.2013г. Съгл. чл.30, ал.1 от НК
петгодишният срок тече от изтърпяване на наказанието, който в случая
изтича на 02.01.2018г., т.е. процесното деяние е извършено в рамките на този
срок.
Следователно на 03.07.2016г., преди да изтече петгодишния срок по
чл.30, ал.1 от НК, подс.А. отново е извършил друго такова престъпление, а
именно настоящото по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК. Безспорно се касае за същия вид престъпление,
доколкото и двете престъпления са кражба, поради което следва да се
приеме, че е налице и квалифициращия признак повторност по смисъла на чл.28 от НК.
Също така доказани по категоричен
начин са и останалите две престъпни деяния, включени в инкриминираното
продължавано престъпление, тъй като безспорно по делото се доказа, че подс.В.А.
на 28.07.2016г. отишъл в
магина на "Билла България " ЕООД, филиал 413 –
Харманли, като скрил в джоба си 1 бр. тоалетна вода
марка "STR8" от 50мл., без съгласието на
управителните органи, която обаче не заплатил на
касите на магазина. Тъй като бил забелязан от свид.В.Б. Стратиев – охрана
на магазина, същата го спряла, при
което той извадил тоалетната вода от джоба
си и й я предал. Следователно безспорно подс.А.
е целял да отнеме тоалетната вода от владението на „Билла България”
ЕООД-Харманли, тъй като е скрил същата в джоба си, имайки намерението да
напусне пределите на магазина, без да я заплати, което доказва и намерението му
противозаконно да я присвои, т.е. да извърши с веща действия на фактическо или
юридическо разпореждане. Тези негови действия и намерения обаче са били
осуетени от охраната на магазина св.С.. Така всъщност подс.А. не е успял да
реализира докарай престъпното деяние, доколкото не е успял да прекъсне
фактическата власт на собственика "Билла България " ЕООД върху
отнетото и съответно да установи такава в своя полза. Деянието е останало
недовършено по независещи от него причини, предвид предотвратяване
настъпването на престъпния резултат от св.С., и следва да намери правната си
квалификация не като довършено такова, а като опит по смисъла на чл.18, ал.1 от НК. Престъплението е останало във фазата на недовършения опит, тъй като все пак
е започнато изпълнение на умишленото престъпление, но изпълнителното деяние не
е довършено докрай.
Стойността на открадната тоалетна вода
"STR8"
от 50мл. се установява от оценъчната експертиза по ДП,
съгласно която пазарната й стойност възлиза на
08,00 лева, което заключие съдът възприема
като обективно изгответно и от компетентно вещо лице.
От субективна страна подсъдимият А. е действал с пряк умисъл съгл. чл.11, ал.2 от НК, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието – съзнавал е, че по този начин ще лиши
от фактическа власт собственика на процесната вещ,
предвиждал е общественоопасните последици на
деянието и е искал настъпването им – целял е установяването на своя
фактическа власт върху предмета на престъплението, но е
бил възпрепятстван да довърши престъплението по независими от него причини.
Деецът е
съзнавал, че веща не е негова
собственост, както и че отсъства съгласие на собственика за подобно разпореждане.
И този случай не може да се
окачестви като маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като
така извършеното, независимо от ниската стойност на предмета на кражбата,
не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други подобни случай на
същото престъпление, доколкото в случая следва да се вземат предвид лошите
характеристични данни, предишните осъждания на подс.А. за
престъпления против собствеността, извършването на престъплението в
присъствието на охрана на магазина. Всички тези данни свидетелстват за
по-висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца, поради което и
изключват същото да представлява маловажен случай.
И това деяние е извършено повторно
по смисъла на чл.28 от НК, като за повторността важи същото, доколкото и опитът
за това престъпление е извършен на 28.07.2016г., т.е. преди да изтече
5-годишния срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на наказанието по НОХД № 521/2011г. по
описа на РС-Харманли, изтичащ съответно чак на 02.01.2018г.
Предвид така изложеното съдът намери
за доказано и това престъпно деяние, извършено от подс.В.А., а именно на 28.07.2016г. същият сам е направил опит
да отнеме чужди движими вещи - 1 бр. тоалетна вода марка "STR8" от
50мл. на стойност 8,00 лева от владението на "Билла България ЕООД, филиал
413 - Харманли, представлявано от П.Г.Б. *** и деянието е останало недовършено
по независещи от него причини – престъпление по чл.195,
ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, вр.
чл.18, ал.1 от НК. Това се
установи и от самопризнанията на подсъдимия, направени по реда
на чл.371, т.2 от НПК, както и от всички събрани на досъдебното производство
писмени и гласни доказателства, експертно заключение, които подкрепят така
направените признания на вината и на всички факти от обвинителния акт.
Последното включено в състава на
продължаваното престъпление деяние, осъществено от подс.А. е това извършено на 08.10.2016г., когато той сам отнел чужди
движими вещи - пари на стойност 140,00 лева от владението на Я. *** без
негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои.
Безспорно по делото се доказа, че подс.А. на 08.10.2016г. поискал 5 лв. на заем
от св.Я.К.Х., при което св.Х. извадил от джоба на анцуга си
сумата от 140 лева на банкноти от по 50, 10 и 5 лева и когато вадел една
банкнота от 5 лева, подс. В. А. без негово
съгласие издърпал всичките банкноти от ръката му, след което избягал. С тези си действия подс.А. е
прекъснал фактичексата власт на св.Я.Х. върху открадната сума от общо 140 лв.,
като е установил своя такава върху отнетото, бягайки от дома на св.Я.Х. заедно
с парите. По този начин е довършил престъплението кражба, доколкото предвид
изложеното е настъпил престъпния резултат на така извършеното престъпно деяние.
Безспорно подс.А. не е имал съгласието на св.Х. да вземе цялата държана от
последния сума от 140 лв., доколкото Я.Х. е искал да му предостави в заем само
сумата от 5 лв. Налице е и допълнителния субективен признак – намерение на
дееца противозаконно да происвои веща (в случая парите) чрез евентуалното
последващо разпореждане с отнетата сума.
И това деяние от субективна страна е извършено при
условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК,
като подс.А. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им.
Случаят не може да се окачестви като маловажен по
смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като така извършеното,
независимо от незначителността на вредните последици и ниската стойност на
предмета на кражбата, не разкрива по-ниска степен на обществена опасност
от други подобни случай на същото престъпление, Лошите
характеристични данни, обремененото съдебно минало на подс.А.,
извършването на престъплението в присъствието на собственика на откраднатите
пари са все обстоятелства, които са индиция за по-висока степен на обществена
опасност на деянието и на дееца, поради което и изключват същото да
представлява маловажен случай.
Третото процесно деяние също е
извършено повторно по смисъла на чл.28 от НК, доколкото това престъпление е
извършено на 08.10.2016г., т.е. преди да изтече 5-годишния срок по чл.30, ал.1
от НК от изтърпяване на наказанието по НОХД № 521/2011г. по
описа на РС-Харманли, изтичащ съответно чак на 02.01.2018г.
Така извършеното се установи и
доказа по делото от самопризнанията на подсъдимия,
направени по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и от всички събрани на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят така
направените признания на вината и на всички факти от обвинителния акт, поради
което съдът прие за доказано по несъмнен начин, че подс.В.А. на 08.10.2016г. сам отнел чужди
движими вещи - пари на стойност 140,00 лева от владението на Я. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, с което е осъществил престъпния
състав на чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
Доколкото в случая тези три
престъпния деяния са включени в състава на едно престъпление, а именно продължавано престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода 03.07.2016г. – 08.10.2016г., то следва
да се посочи, че действително сме изправени пред хипотезата на чл.26 от НК, тъй
като се доказа по делото, че от обективна и
субективна страна подс.В.Х.А. е извършил
виновно три престъпни деяния, които осъществяват поотделно
един състав на едно и също престъпление по чл.195 ал.1 т.7,
вр. чл.194 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите. Продължаваното престъпление е
извършено повторно и в немаловажен случай и намира
правната си квалификация в разпоредбата чл.195 ал.1 т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20
ал.2, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК. Тези три
престъпния деяния, извършени от подс.В.А. съответно на 03.07.2016г., на
28.07.2016г. и на 08.10.2016г., безспорно по гореизложените вече мотиви
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, а именно на
това по чл. чл.195, ал.1 т.7, вр.
чл.194 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК, като
деянието от 03.07.2016г. е извършено в съучастие с подс.А., т.е. при условията
на чл.20, ал.2 от НК. Определено трите престъпления са осъществени през непродължителни
периоди от време (в рамките на 3 месеца), при една и съща
обстановка и при еднородност на вината (пряк умисъл), при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, поради което следва да се приеме, че така
извършеното представлява продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК.
По изложените по-горе съображения съдът
не приема за правилни изводите на прокуратурата за довършеност на кражбата от
28.07.2016г., но доколкото се касае за деяние, включено в състава на
продължавано престъпние по смисла на чл.26 от НК, съдът в тази му част не
постанови оправдаване на подсъдимия А.. Това следва и от разпоредбата на чл.26,
ал.2 от НК, според която деецът се наказва съобразно включените в него деяния,
взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат, а в
случая останалите две деяния, включени в продължаваното престъпление, са
довършени такива. Същите изводи следват и по аргумент за противното от чл.26,
ал.5 от НК, според който, ако някои от деянията са довършени, а други представляват
опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на
цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит.
Доколкото в случая по-голямата част от деянията са довършени и са с по
значителен престъпен резултат от деянието на 28.07.2016г., то съдът намира, че
довършените престъпления несъмнено съществено се отразяват на характера на
цялостната престъпна дейност, поради което и продължаваното престъпление в
неговата цялост следва да се третира като довършено такова, а опитът за кражба
от 28.07.2016г. следва да намери отражение единствено при индивидуалицацията на
наказанието.
При определяне вида и размера на наказанието и на двамата подсъдими А. и
А. настоящият съдебен състав, на осн. чл. 373, ал.2 от НПК, определи
наказанието при условията на чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК.
Така съдът на основание чл.195,
ал.1,
т.7, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.28,
ал.1, вр. чл.54 от НК определи
на подсъдимия В.А. наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2
(две) години,
което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3 (една
трета), като му наложи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 1(една) година и 4 (четири) месеца. На основание
чл.57, ал.1, т.2, б. „б” и чл.58, т.2 от ЗИНЗС
съдът определи наказанието да се изтърпи при първоначален
„строг режим” в затворническо общежитие от закрит тип,
доколкото подс.А. е осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление,
като не
са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание
лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от
Наказателния кодекс. Това се потвърди от приложената по
делото справка за съдимост от 13.02.2017г. на
Бюро за съдимост гр.Харманли, от която се
установява, че на подсъдимия А. с влязло в сила определение
за одобряване на споразумение №102 от 22.03.2012г. по НОХД № 521/2011г. по
описа на РС-Харманли, е наложено ефективно наказание „лишаване от
свобода” за срок от 9
месеца, което наказание е изтърпяно на
02.01.2013г., т.е. 5-годишния срок по чл.57,
ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС изтича чак на 02.01.2018г. и
приложение следва да намери чл.57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС Съгл.
чл.58, т.2 от ЗИНЗС в затворите или затворническите общежития от закрит тип се
настаняват осъдените
с първоначално определен строг режим, както е в случая.
Съдът
приложи разпоредбата на чл.54 от НК за подсъдимия А., доколкото по делото няма
данни за наличие на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства,
които да доведат до приложението на чл.55 от НК. Съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства направените от подсъдимия самопризнания и пълното
съдействие на ДП за разкриване на обективната истина, влошеното му материално
състояние, както и изразеното в съдебно заседние съжаление за стореното. Като
оттекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид обремененото съдебно
минало на подс.А. (многократно осъждан за претсъпления против сосбтвеността) и
лошите характеристични данни. Имайки предвит превеса на смекчаващите
обстоятелства и съгл. чл.54 от НК, съдът определи наказание «лишаване от
свобода» за срок от 2 години, т.е. ориентирано към минимума. Съгласно чл.26,
ал.2 от НК при определяне размера на наказанието съдът отчете, обстоятелството,
че се касае за продължавано престъпление, като взе предвид включените в него
деяния, взети в тяхната съвкупност и съобразявайки общия престъпен резултат, както
и обстоятелството, че едно от деянията е останало недовършено по смисъла на
чл.18 от НК.
Имайки предвид така изложеното и на основание чл.58а, ал.1 от НК
съдът намали
с 1/3 (една трета) така определеното за подс.А. наказание от 2 години „Лишаване от
свобода”, като му наложи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 1(една) година и 4 (четири) месеца.
На основание чл.59, ал.1
и ал.2 от НК съдът постанови приспадане от наказанието „Лишаване
от свобода” на времето, през което подсъдимият В.Х.А. е
бил задържан по реда на НПК с Постановление на РП-Харманли, считано от
11.10.2016г. до 12.10.2016г., както и времето, през което е бил задържан с
мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от
12.10.2016г., взета с Определение №346 от 12.10.2016г.
по НЧД №397/2016г. по описа на РС-Харманли, влязло в сила на 18.10.2016г.
По отношение на подсъдимия И.А.
на
основание чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.54 от НК съдът определи наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година, което на
основание чл.58а, ал.1 от НК бе намалено с 1/3 (една трета), и
така съдът му наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок
от 8 (осем) месеца, чието изпулнение на основание чл.66, ал.1
от НК бе отложено срок от 3 (три години). Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства
направените самопризнания, съдействието на органите на ДП за разкриване на
обективната истина, недоброто материално положение и
липсата на доходи и работа, изразеното в съдебно заседание съжаление и младата
му възраст, а като оттегчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид
лошите му характеристични данни и обремененото му съдебно минало. Изхождайки от
тези данни съдът прие, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства, поради
което накзанието бе определено при условията на чл.54 от НК. Така описаните
смекчаващи обстоятелства не могат да се приемат като многобройни или
изключителни такива съгл. чл.55 от НК, когато и най – лекото, предвидено в
закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Съдът отчете начина на
извършване на деянието – нощем, в присъствието на спящия собственик, както и
немалката стойност на отнетото, което в настоящия случай и с оглед другите
обстоятелства по делото изключва извода най-лекото наказание да се окаже
несъразмерно тежко за подс.А.. По тези
съображения, вземайки предвид превеса на смекчаващите обстоятелства, и съгласно
чл.54 от НК съдът определи на подс.А. наказание „Лишаване от
свобода” за
срок от 1 (една) година, т.е. ориентирано към минимума, което на
основание чл.58а, ал.1 от НК бе
намалено с
1/3 (една трета), и така съдът му наложи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 8 (осем) месеца.
Съдът приложи института на условното
осъждане, тъй като наложи наказане под три години „Лишаване от свобода” и тъй
като подс. А. към момента на извършване на престъплението (03.07.2016г.) не е бил
осъждан на наказание „лишаване от свобода” за
престъпление от общ характер. Видно от справката му за съдимост,
подс. А. е осъден за престъпление от общ характер на
накзание „лишаване от свобода след извършване на настоящото деяние, а именно с
влязъл в сила на 07.11.2016г. съдебен акт по НОХД №376/2016г.
по описа на РС-Харманли, поради което е приложима разпоредбата на чл.66 от НК. Освен това съдът счита, че и според
обстоятелствата
по делото за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения не е наложително да изтърпи наказанието ефектвино.
Изпитателният срок от три години съдът намира за подходящ с оглед личността на
дееца, предвид и достатъчен за превъзпитаване на същия.
Съдът намира, че така наложените
наказания са справедливи и че съответстват на обществената опасност на деянието
и на авторите му и счита, че чрез тях ще се постигнат целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК, а именно да се превъзпитат и поправят дейците да
спазват законите в страната, да се въздейства върху тях и останалите членове на
обществото предупредително и превъзпитателно, както и да им се отнеме
възможността да извършат други престъпления.
Вещественото доказателство – 1
бр. Преносим компютър марка „Asus, модел X551MA-SX051D, със
сериен номер E2N0CX40033608H, на
основание чл.111, ал.2 от НПК e върнато на собственика Р.В.К. ***,
съгласно приемо-предавателен протокол от 28.09.2016г.
Предвид признаването на
подсъдимите за виновни, и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът
осъди подсъдимите А. и А. да заплатят по равно в полза на Държавата по
сметка на ОД на МВР-Хасково сумата от общо 30,00 лв., представляваща разноски за вещо лице.
Водим от гореизложеното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: