Решение по дело №585/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 268
Дата: 14 февруари 2022 г. (в сила от 14 февруари 2022 г.)
Съдия: Валерия Банкова
Дело: 20221100500585
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. София, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Иванов
Членове:Валерия Банкова

Десислава Зисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500585 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от С. и С. К.и от гр. Благоевград - длъжници по изпълнително
дело № 20218410406280, срещу постановление на ЧСИ Н.М. от 25.11.2021г., с което е
отказано спирането и прекратяването на производството по делото. Жалбоподателите
поддържат искане за отмяна на незаконосъобразния отказ с аргумента, че изпълнителните
действия са насочени към тяхно лично имущество, намиращо се извън наследствената маса,
която са приели по опис. Считат, че за задълженията на покойната си дъщеря, в качеството
на чиито наследници се явяват длъжници по процесното изп. дело, отговарят само с
имуществото, което са приели по опис. Освен това, твърдят, че в наследствената маса са
били налични активи, които те вече са използвали за погасяване на задълженията на
починалата им дъщеря към други кредитори, поради което считат, че изпълнението следва
да бъде прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.5 от ГПК.
Взискателят по делото взема становище за неоснователност на подадената жалба и
моли същата да бъде оставена без уважение.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК акт на съдебния изпълнител, поради което е
процесуално допустима. По същество, съдът намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „Ю.Б.“ АД срещу
солидарните длъжници – „ О.“ АД и жалбоподателите, за събиране на вземане по изп. лист
от 10.09.2021г., издаден въз основа на заповед за изпълнение от същата дата, издадена по
чл.417 от ГПК по ч. гр. д. №20211110146196, 50 с-в на СРС.
На 24.11.2021г. длъжниците са поискали от ЧСИ да спре или да прекрати
принудителното изпълнение с посочените по – горе аргументи. Посочили са и са
представили доказателства, че на 03.07.2020г. са приели по опис наследството на Д.С.К.
Поддържали са, че в наследството са намерени като активи подробно описани два броя
1
недвижими имоти, участия в търговски дружества и банкови сметки, по които не е
установена наличност. Собствеността върху недвижимите имоти била прехвърлена на
кредитори на наследодателката, вместо изпълнение на парични дългове, за което представят
два броя нотариални актове от 02.09.2020г. Заявили са, че с тези прехвърляния активът на
наследството се е изчерпал и имуществената им отговорност се е погасила и в този смисъл
те не дължат изпълнение по издадената срещу тях заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 10.09.2021г. с полза на „Ю.Б.“ АД.
Ето защо са поискали да бъде спряно или прекратено принудителното изпълнение по
отношение на личното им имущество, което ЧСИ отказал да направи с обжалваното
постановление поради липса на законови предпоставки.
Отказът е правилен. За да бъде законосъобразно спирането/прекратяването на изп.
процес, то следва да почива на някое от посочените в чл.432 и чл.433 от ГПК основания. В
случая, такова основание не е налице поради следното:
На първо място, жалбоподателите твърдят, че за дълговете на наследодателката си
отговарят само с имуществото, включено в наследството, прието по опис. Съдът не споделя
това виждане. Приемането на наследството по опис по силата на чл. 60, ал. 2 ЗН има като
последица ограничаване отговорността на наследника до размера на полученото наследство.
Това означава, че наследникът отговоря пред кредитора на наследодателя до размера на
стойността на полученото наследство, а не само с активите, включени в наследството.
Кредиторът може да насочи изпълнението към описаното имущество, останало от
наследодателя, както и към лично имущество на наследника (така Решение № 1511 от
1.VII.1975 г. по гр. д. № 1056/75 г., I г. о. и Решение № 3464 от 16.I.1979 г. по гр. д. №
2160/78 г., I г. о. ). В този смисъл са и мотивите към т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2013
г. на ОСГК на ВКС, в които е посочено, че съставянето на опис на наследственото
имущество и приемането на наследството по опис засягат правната сфера на кредиторите на
наследството, както и на лицата, в чиято полза наследодателят се е разпоредил с
имуществото си чрез завет или дарение, тъй като има за последица ограничаване
отговорността на наследника по закон само до стойността на включеното в описа
имущество.
На следващо място, във връзка с твърденията на жалбоподателите за изчерпване на
наследствената маса, явяващо се основание за прекратяване на принудителното изпълнение,
съдът намира, че такова не е налице. Следва да бъде съобразена практиката на ВКС,
намерила израз в Решение № 226 ат 04.04.2018 г. по т.д. № 1906/2016 г., Т. К., II T. О. на
ВКС, съгласно която разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗН ограничава отговорността на
наследник, приел наследството по опис, до размера на полученото наследство, като
преценката относно обема на отговорността на наследника, приел наследството по опис има
отношение към пасивната му материалноправната му легитимация. Тоест, преценката
относно обема на отговорността на наследника, приел наследството по опис, задължително
следва да се извърши в производството по предявен срещу него иск за задължения на
наследодателя и има отношение към пасивната му материалноправна легитимация, а не само
в рамките на производството по принудително изпълнение. Това е така, защото
принудителното изпълнение е факултативен стадий за удовлетворяване на притезания.
Наследникът може да погаси дължимото доброволно преди, по време или след исковия
процес. Този пример сочи, че размерът на отговорността му следва да бъде съобразен от
съда в исковото производство и да намери отражение в диспозитива на съдебното решение.
При предявяване на осъдителен иск против наследник, приел наследството по опис,
въпросът за съществуването и размера на задължението на наследодателя се включва в
предмета на спора, но по него не се формира сила на пресъдено нещо. Поради това не могат
да се черпят доводи, че тъй като приемането по опис само по себе си не притежава
правопогасяващ ефект относно вземането на кредитора, то и ограничената отговорност на
2
наследника по чл. 60, ал. 2 ЗН е без значение за исковото производство. Всъщност,
приемането по опис на наследството има правоограничаващо действие с оглед
отговорността на наследника, и в това се изразява неговата защитна функция.
На следващо място, съдът изтъква, че съдебният изпълнител е обвързан от
обективните предели на изпълнителния лист, както и че не може да взема предвид факти и
обстоятелства, настъпили преди постановяване на решението, което се изпълнява. Въпросът
относно размера на отговорността на наследник, приел наследството по опис, може да стои
пред съдебния изпълнител само в хипотезата на чл. 429, ал. 2 ГПК - когато изпълнителният
лист е бил издаден срещу наследодателя.
По аналогия, когато длъжникът по изпълнението, приел наследството по опис
твърди, че имуществото е било изчерпано още преди приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание /доколкото в случая се
твърди изчерпване на наследствената маса с прехвърлянето на недвижими имоти вместо
изпълнение на парични задължения през 2020г., а изпълнителният лист е издаден въз основа
на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК на 10.09.2021г./, пътят му на
защита е чрез подаване на възражение по чл.414 от ГПК с твърдението, че не е материално
легитимиран да отговаря за дълга на основание разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗН. В рамките
на последващ исков процес следва да се остойности приетото по опис наследство, да се
приспаднат извършените от наследника погасявания на дългове и ако липсва остатък за
погасяване на претендираното вземане – искът да се отхвърли.
В този случай въпросът за ограничаване отговорността на наследника не може да
бъде разрешаван в рамките на изпълнителното производство. Доколкото отговорността на
наследника за задължения на наследодателя в хипотезата на чл. 60, ал. 2 ЗН е ограничена до
стойността на приетото по опис наследство, тя се счита реализирана и като последица се
погасява, когато се изчерпи неговият актив, независимо от това дали са останали
неудовлетворени кредитори. Приемането на наследството по опис не е правопогасяващ
вземането на кредитора факт, а има правоограничаващо отговорността на наследника
действие, което е от значение за изхода от спора по същество, поради което и е въпрос,
чието разрешаване е извън компетентността на съдебния изпълнител.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от СТ. Р. К. и С. С. К.а от гр. Благоевград -
длъжници по изпълнително дело № 20218410406280, срещу постановление на ЧСИ Н.М. от
25.11.2021г., с което е отказано спирането и прекратяването на принудителното изпълнение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4