Р Е Ш Е Н И Е
№516 /12.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ДОБРИЧ в открито съдебно заседание, проведено на десети декември две
хиляди и деветнадесета година, І касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря СТОЙКА КОЛЕВА и с
участието на прокурора ПЛАМЕН НИКОЛОВ изслуша докладваното от председателя КАНД
№ 176/ 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
“Свобода” АД с ЕИК *********, гр. Добрич, ул. “Калиакра“ № 57, срещу Решение № 16 от 09.01.2019 г. по
НАХД № 1183/ 2018 год. по описа на
Районен съд – Добрич.
Жалбоподателят прави
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния
закон. Настоява, че предписанието, за нарушение на което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството, е нищожно, поради
което обжалваното съдебно решение противоречи на материалния закон – основание
по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Добавя, че дружеството е санкционирано за
нарушение, което не отговаря на признаците на нарушение по чл. 415, ал. 1, във
връзка с чл. 404, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда КТ). Според жалбоподателя
съдебното решение е издадено при допуснато съществено процесуално нарушение –
чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като в наказателното постановление не могат да се
установят признаците на твърдяното нарушение, с оглед на което наказаното
дружество не може да осъществи правото си на защита. Прави оплакване, че съдът
по недопустим начин е разместил доказателствената тежест и че липсват
доказателства за неизпълнение на предписанията. Настоява, че издаването на
тридесет отделни наказателни постановления е неправилно, като е трябвало административнонаказващият
орган (АНО) да издаде едно наказателно постановление, в което да опише всички
нарушения и да определи санкция, като се позовава на чл. 26, ал. 1 от НК.
Счита, че с издаването на шестдесет наказателни постановления – тридесет за
неплащане на трудово възнаграждение и тридесет за неизпълнение на предписания
за заплащане на трудови възнаграждения се достига до репресивни мерки спрямо
дружеството, което противоречи на принципите на правовата държава. Иска да бъде
отменено съдебното решение и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг
състав на РС или да бъде отменено съдебното решение и да бъде отменено
наказателното постановление изцяло.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се представлява. Адв. С. като процесуален
представител на същия, представя молба, с която поддържа жалбата по изложените
в нея съображения, като настоява да бъде отменено въззивното решение и да се
произнесе съдът по съществото на спора, като отмени наказателното
постановление.
Ответникът по жалбата,
редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. Не изразява становище
по жалбата.
Прокурорът дава
заключение за неоснователност на жалбата. Иска решението на районния съд да
бъде оставено в сила.
Административният
съд, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е
подадена в предвидения по закон срок, от лице, участвало във въззивното
производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което същата
е допустима.
Разгледана по
същество, е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Районният
съд е потвърдил наказателно постановление № 08 - 001014/365/ 13.08. 2018 г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което касаторът е
санкциониран за това, че при извършена проверка на 01.06.2018
г. в кожухарска фабрика, стопанисвана от „Свобода“ АД, от инспектори в Дирекция
“ИТ” – Добрич по повод изпълнение на предписанията от протокол № ПР1815113/
21.05.2018 г., е поканен представляващият дружеството да се яви на 05.06.2018
г. и да представи ведомости за заплати или други доказателства, удостоверяващи
изпълнението на дадените с цитирания протокол предписания. Призовката е
получена на 04.06.2018 г., но на указаната дата не се е явил представляващият,
нито упълномощено друго лице. С оглед на това е установено, че дружеството в
качеството си на работодател не е изпълнило предписание по т. 30 от протокол № ПР1815113/
21.05.2018 г. със срок на изпълнение 25.05.2018 г., да изплати уговорените
трудови възнаграждения за месец декември 20117 г. на описаните в т. 30
работници и служители. С наказателното постановление на основание чл. 416, ал. 5
от КТ е наложена “имуществена санкция” на дружеството в размер на 1500, 00 лева
за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
За да потвърди наказателното
постановление, съдът е приел, че в административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а извършването на
нарушението е установено по безспорен и категоричен начин. Обсъдил е
невъзможността за преквалифициране на нарушението по привилегирования състав на
чл. 415в от КТ. Счел е същевременно, че с оглед
наличието на специална разпоредба в КТ за маловажни деяния, е неприложима
общата норма на чл. 28 от ЗАНН. Приел е, че наложената минимална санкция по
размер е съобразена със закона. Въз основа на тези свои изводи е направил обоснован
извод, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и го е
потвърдил изцяло.
Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на ДРС. При
постановяване на решението съдът е извършил цялостна проверка на обжалваното
НП, съгласно задължението си по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, обсъдил е доводите на
касатора и подробно се е аргументирал защо не ги приема.
Възражението на касатора, че административнонаказващият орган е процедирал
неправилно, като въз основа на един единствен протокол е издал 30 предписания и
съответно 30 наказателни постановления, вместо да издаде едно предписание за
целия период, предмет на протокола, и едно наказателно постановление. За
констатираните при извършената проверка нарушения на трудовото законодателство
са издадени 30 преписания, като всяко предписание обхваща отделни нарушения на
трудовото законодателство, състоящи се в неизплащане на начислени трудови
възнаграждения на работници и служители на дружеството за конкретно определени
месеци за процесните 2015 - 2017 години Всяко едно от дадените предписания
съдържа конкретен срок за изпълнение, респективно неизпълнението на конкретния
срок и задължение за този срок, представлява отделно нарушение. От съдържанието
на протокола от 21.05.2018 г. може да се направи извод, че с него са издадени 30
броя индивидуални административна акта, които технически са обединени в един
документ. Неизпълнението на всеки един от тях влече след себе си самостоятелна
административнонаказателна отговорност за работодателя. За пълнота следва да се
отбележи, че нормата на чл. 26, ал. 1 от НК е неприложима в
административнонаказателното производство с оглед разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН.
Предписанието по т. 30
от протокол № ПР1815113/ 21.05.2018 год.
със срок за изпълнение до 25.05.2018 год. е издадено именно за изпълнение на
задължението за заплащане на уговореното трудово възнаграждение. Последното не
е изпълнено, което е довело до ангажиране
на административнонаказателната отговорност на дружеството.
Като цяло
възраженията в касационната жалба се основават на оплакване срещу Предписанието
като принудителна административна мярка. В този смисъл следва да бъде
съобразено, че Протоколът, съдържащ предписанията, е обжалван, като по жалбата
е образувано адм. дело № 55/ 2019 г. по описа на Административен съд – Добрич. Настоящото
производство е спряно до приключване с влязло в сила решение на производството
по адм. дело № 55/ 2019 г. по описа на АдмС – Добрич. С Решение № 102/
22.03.2019 г. съставът на АдмС – Добрич е отхвърлил жалбата, като по отношение
незаконосъобразност на мярката е отчел, че жалбата е подадена след изтичане на
сроковете за обжалване по АПК, а на база анализ на доказателствата и приложимия
закон е сторил извод за неоснователност на жалбата по отношение претендираната
нищожност. Решението е влязло в сила на 1.11.2019
г., след което е възобновено производството по настоящото дело. С оглед
влязлото в сила решение всякакви възражения, свързани с мярката, са недопустими
и не следва да бъдат разглеждани.
Неоснователно е
възражението на касатора, че общият размер на наложените санкции с издадените 30
наказателни постановления е в противовес с понятието за правова държава и
справедливост, тъй като не преследва легитимната цел на санкцията. Преценката
за тежестта на наложеното наказание се извършва по правилата на чл. 27 от ЗАНН
- в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушението, като се
вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за извършването му и другите
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Определеното от наказващия орган
наказание в конкретния случай е минималното предвидено по закон и е съобразено
с конкретните данни по делото.
Неоснователно е
възражението, че от НП не можело да се направи извод за деянието, предмет на
отговорността, като липсвали и имената на работника, размер на неплатеното
възнаграждение, падеж, на който е било дължимо, дата на прекратяване на
трудовото правоотношение. В НП, АУАН, въз основа на който е издадено, ясно е
изписано нарушението, месеца, за който не е платено възнаграждението,
доказателствата, въз основа на които е установено. В Протокол № ПР1815113/
21.05.2018 г., който е част от административнонаказателната преписка, са
изредени имената на работниците и дължимото, но неплатено трудово
възнаграждение за всеки един от тях. В този смисъл това възражение е голословно.
Касаторът претендира,
че НП е издадено на основание чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 414, ал. 1, т. 12
от КТ. Липсва подобно основание в НП. Вярно е, че Предписанието е издадено на
това основание – чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, но това е с оглед, че част от
трудовите договори на лицата, на които не е платено трудовото възнаграждение,
са били прекратени. Нормата на чл. 414, ал. 1, т. 12 от КТ е приета през 2017
г. с цел изрично да укаже на работодателите, че задължението за заплащане на
трудовите възнаграждения не отпада с прекратяването на трудовото
правоотношение. От значение в случая е нормата на чл. 399, ал. 1 от КТ,
съгласно който цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във
всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се
осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към
министъра на труда и социалната политика. В тази връзка е именно и правомощието
на „Инспекция по труда“ да дава предписания при нарушение на трудовото
законодателство.
Неоснователно е
възражението, че съдът е разместил доказателствената тежест. ДРС е анализирал
събраните пред него писмени и гласни доказателства, от които еднопосочно се
извежда заключението, че предписанията не са били изпълнени. Съдържанието на
Протокол № ПР1815113/
21.05.2018 г. не е оспорено, нито са представени доказателства в обратния смисъл, поради
което правилно съдът е приел нарушението за доказано. Доказателства в обратния
смисъл не са представени и пред касационната инстанция, поради което настоящият
състав приема, че АНО по безспорен и категоричен начин е установил описаното в
НП нарушение, както правилно е приел и РС.
С оглед изложеното
настоящият касационен състав счита, че решението на ДРС е правилно и
законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран, Административен
съд – Добрич, І касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16 от 09.01.2019
г. по НАХД № 1183/ 2018 год. по описа на
Районен съд – Добрич.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: