МОТИВИ
към Решение № 260008 от 26.01.2021 г., постановено по
ВНАХД № 349 по описа за 2020 година на Окръжен
съд – *******
Производството е по реда на чл. 318
и сл. от НПК.
С решение № 105/05.06.2020 г.,
постановена по а.н.д. № 330/2020 г., Районен съд – Хасково е признал обвиняемата
Х.В.И., ЕГН: **********, роден на *** *** А, за виновна в това, че към
26.06.2020 г. в град Х. без надлежно разрешително държала високорисково
наркотично вещество, съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗКНВП и Приложение № 1 към
Списъка № 1 на чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични – 2.53 грама марихуана (коноп, канабис) със
съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10.3 %
(тегловни процента) на стойност 15.18 лв., като случаят е маловажен – престъпление
по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а НК я
е освободил от наказателна отговорност, като й е наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
С присъдата съдът е отнел предмета на
престъпление на основание чл. 354а, ал. 6 НК - 2.53 грама марихуана (коноп,
канабис) със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 10.3 % (тегловни процента), като също така е върнал на обвиняемата
1 брой електронна везна. Обвиняемата е осъдена да заплати и деловодните
разноски по делото в размер на 77.16 лв. по сметка на ОД на МВР – Хасково.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на обвиняемата,
адв. Д.Р., в която се съдържат оплаквания за допуснати нарушения на материалния
закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Отправя се искане за
признаване на обвиняемата за невиновна и оправдаването й.
В съдебно заседание пред въззивния съд ОП-Хасково не се представлява и не
взема становище по жалбата.
В съдебно заседание пред въззивния съд в заключителната си пледоария
защитника на обвиняемата, адв. Р., пледира за отмяна на постановения съдебен
акт от първоинстанционния съд. Посочва, че при правилно установена фактическа
обстановка са направени грешни
фактически и правни изводи. Деянието се явявало малозначително, макар и от
формална страна да осъществявало състава на престъплението. Акцентира се върху
количеството наркотично вещество и неговата стойност, които били пренебрежимо
малки. Погрешен се явявал извода на районния съд, че от намереното количество
можели да се направят няколко броя цигари. Процентното съдържание на
тетрахидроканабинол, посочено от районния съд като високо, не обосновало
наличието на умисъл и престъпно поведение у обвиняемата.
Обвиняемата Х.И., редовно призована, не се явява лично
и не взема становище в своя защита.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови
доказателства и не са отправяни доказателствени искания.
Хасковският Окръжен съд, като взе
предвид депозираната въззивна жалба, съобрази доводите на страните в съдебно
заседание и събраните по делото доказателства и след като служебно провери на
основание чл. 313
и чл. 314, ал.
1, вр. чл. 318, ал.
5 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на решението,
намира за установено следното:
На 26.02.2020 г. се провеждала специализирана операция
на територията на град Х. В РУ – Хасково е получена информация за държане на
забранени вещества и предмети и въз основа на тези данни полицейският служител
св. Р. П. посетил апартамент № **, находящ се в град Х., бул. Г.С. Р.
№ **, ет. **, обитаван
от обвиняемата Х.И. и нейният приятел св. Д. Д. Св. Р. П. се легитимирал и пристъпил към
извършването на проверка, като попитал обвиняемата И. дали има забранени
вещества и предмети, на което И. признала, че държи такива. След това
обвиняемата предала доброволно на св. П. 1 бр. найлонов прозрачен плик,
съдържащ суха зелена растителна маса и 1 бр. електронна везна, която държала в
жълт найлонов плик в шкаф на около 20 см над хладилника в помещение в
апартамента, обособено като кухненски бокс. И. посочила, че предадената от нея
суха зелена листна маса е нейна и е за лична употреба, което било отбелязано в
протокола за доброволно предаване.
По делото е изготвена физико – химична експертиза, от
която се установява, че сухата зелена растителна маса представлява
високорисково наркотично вещество марихуана (коноп, канабис) с общо нетно тегло
2.53 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 10.3 % (тегловни процента) съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1
ЗКНВП и Приложение № 1 към Списък № 1 на чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични
Установено е, че съгласно Постановление на МС № 23 от
29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, стойността на наркотичното вещество – марихуана с нетно
тегло 2.53 грама е в размер на 15.18 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от
обясненията на обвиняемата И., която прави пълно признание на всички факти по
делото, от показанията на свидетелите Р. П., Н. А., Д. Д., от заключението по назначената
физико – химическа експертиза, от приобщените на основание чл. 283 НПК писмени
материали по БП № 266/2020 г. на РУ МВР
– Хасково (протокола за оглед на жилището, протокола за оглед на веществени
доказателства и протокола за доброволно предаване).
При така установената фактическа
обстановка, въззивната инстанция не споделя правните изводи на първоинстанционния
съд, като намира обжалваното решение за постановено в нарушение на материалния
закон. Съображенията в тази насока са следните:
Правилно районният съд е установил, че от формална
страна са налице обективните и субективните признаци на деянието по чл. 354а,
ал. 5 НК – държане на наркотично вещество, което е високорисково съобразно
нормативната установената класификация на ЗКНВП, без обвиняемата да е имала
надлежно разрешително за това. Деянието е такова, извършено при условията на
пряк умисъл. Но освен формалното осъществяване на признаците от престъпния
състав, следва да бъде обсъдено дали е налице онази степен на обществена
опасност, която характеризира деянието като престъпно. При провеждането на
подобно обсъждане отговорът е отрицателен.
По делото не са налице доказателства с действията на И.
да са засегнати неограничен кръг лица, респ. няма данни наркотичното вещество
да е било предназначено за разпространение към трети лица, поради което съдът
приема, че то е било за лична употреба, в каквато насока са обясненията на
обвиняемата и показанията на св. Д. Намерената в дома й везна също не е
достатъчна да изведе такъв извод, доколкото такава има във всяко едно
домакинство. От съществено значение е и факта, че наркотичното вещество е
намерено в обитаваното от обвиняемата жилище, а не е било държано от нея на
обществено място. Количеството на същото е 2,53 грама марихуана, на стойност 15,18
лева, което е и като количество е не
завишава обществената опасност на деянието. На следващо място, обвиняемата е с
чисто съдебно минало, а видно от справката за съдимост спрямо същата не са
налице никакви други висящи дела или преписки, респ. не е с трайно установен
противообществен начин на живот. В допълнение следва да се отчете младата
възраст и процесуалното поведение - към датата на деянието обвиняемата е била **- годишна и
е направила самопризнание за обстоятелството, че държи в обитаваното от нея
жилище марихуана, не е създавала пречки пред разследващите органи, нито пък се
е укривала, а доброволно, още преди извършването на личен обиск, е съобщила за
наличието на забранени вещества.
Обвиняемата И. има трудова заетост, която следва да се
приеме за положителен признак при оценка на личността. Установени са д.
характеристични данни – И. се ползва с уважение и добро име в квартала, в който
живее, няма данни за други нарушения на обществения ред, сред приятелския й
кръг не са установени лица от криминалния контингент.
На първо място следва да се отбележи, че държането на
наркотични вещества без надлежно разрешително е криминализирано без оглед на
теглото или цената на предмета на престъплението. Количествените показатели са
важни, но не следва да бъдат абсолютизирани сами по себе си, а е необходимо да
бъдат обсъждани в съвкупност с всички установени по делото данни за деянието и
дееца, за да се даде правилна оценка на обеществената опасност.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК може да намери
приложение към всички състави на престъпления по НК. Действително нормата на
чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1 от НК защитава важни обществени
отношения, свързани със здравето на гражданите, но маловажните случаи на
престъпление от конкретния вид също следва да имат определена степен на
обществена опасност, която да прави оправдано третирането им като престъпление.
Нормата на чл. 9, ал. 2 НК визира две възможни хипотези, изключващи престъпния
характер на деянието. Първата – липса на обществена опасност, която категорично
е неприложима към настоящия случай. Осъщественото от обв. И. деяние напълно
кореспондира със идеята на законодателя за общественоопасно поведение, което
следва да бъде криминализирано. В конкретния случай обаче е налице
незначителност на обществената опасност на деянието, тъй като степента на
засягане на охранявания обект на обществените отношения е минимална. От
значение са абсолютно всички обективни характеристики на деянието, като начин
на осъществяване, средства, специфики на поведение, осъществяващо
изпълнителното деяние, обстановката, други несъставомерни последици и т.н. От съществено
значение е също и видът, теглото на наркотичното вещество и неговата стойност.
Всички тези обстоятелства мотивираха настоящия състав
на съда да приеме, че деянието на обвиняемата отговаря на критериите на
чл. 9, ал. 2 НК, при наличието на които макар и формално да са
осъществени признаците на предвиденото в чл. 354а, ал. 5, вр ал. 3, т. 1 НК престъпление, то е с явно незначителна обществена опасност, поради което и
не е престъпно.
С тези съображения съдът призна обвиняемата И. за невинна
в това, че към 26.02.2020 г. в град Х. без надлежно разрешително държала
високорисково наркотично вещество – марихуана (коноп, канабис) с нетно тегло
2.53 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент
„тетрахидроканабинол“ 10.3 тегловни процента на стойност 15.18 лв., като
деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 304 НПК
я оправда по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 354а,
ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК.
Въпреки, че деянието няма криминални измерения,
първата инстанция правилно е третирала наркотика като „предмет на
престъплението“ по смисъла на чл. 53, ал. 2, б. „а“ НК и е постановила
отнемането му в полза на държавата. Все пак, от обективна и субективна страна,
макар и формално, са били проявени признаците на състава на чл. 354а, ал.
5 НК, и притежанието на марихуана се явява забранено от закона, а институтът по
чл. 53 НК е приложим независимо от наказателната отговорност.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
Председател:
Членове: 1.
2.