РЕШЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _18.12._
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Левски, ІV състав, в публичното съдебно
заседание на _деветнадесети ноември
Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_
при
участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _120_ по описа за _2020_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1
от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
В РС – Левски е постъпила искова молба от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр. *************, представлявано от Д. Б. Б., срещу А.В.К., ЕГН**********,***.
Твърди се в исковата молба, че на 01.07.2017г. е сключен
Договор за цесия и заместване в дълг между „*******" АД, ЕИК *** и „******"
ООД /понастоящем „******" ЕООД/, по силата на който вземането, произтичащо
от договор за потребителски кредит № *********/ 26.10.2015 г., сключен между „******"
ООД и А.В.К. е прехвърлено в полза на „*****" АД ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. На 3.07.2018г. било подписано Приложение 1,
представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от дата 30.01.2017г. по силата на което „********"
АД е прехвърлило вземането произтичащо от договор за потребителски кредит №
*********/26.10.2015г., сключен между „******" ООД и А.В.К. в полза на
"*****" ООД, ЕИК **** /понастоящем "*******" ЕООД/ ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски. От своя страна "******" ЕООД
прехвърля процесното вземане в полза на „*******" ЕАД с ЕИК ****** по
силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата
03.05.2019г. Договорът за потребителски кредит съдържал изрична клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби
на вземането от името на „********" ООД, „*******" АД и съответно от
името на "*******" ЕООД с Уведомителни писма, изпратени с известия за
доставяне от страна на „*******" ЕАД, в качеството й на пълномощник на
цедентите.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 29.05.2019 г. до
ответника били изпратени Уведомителни писма за извършените прехвърляния на
вземането с Договор за цесия от 01.07.2017 г. между „*****" ООД и „******"
АД, в
последствие прехвърлено от „******" АД на „******" с
Договор за цесия от 30.01.2017 г, както и за прехвърлянето в полза на „******"
ЕАД към Рамков договор за цесия от 03.05.2019 г., сключен между „*******"
ЕООД и „*******" ЕАД. Писмото се върна в цялост.
На 05.02.020 г. ищцовото дружество изпратило повторно писмо
до ответника, съдържащо три Уведомителни писма за извършените цесии, но писмото
отново се върна в цялост.
Моли съда да приеме като доказателства към настоящата
искова молба Уведомително писмо с Изх.№УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/ *********, с изх.№
ЛД-С-АКПЗ-ФН/********* с изх. № ЛД-С-АКПЗ-ФН/********* и трите с дата
05.02.20120 г., и да връчи същите на ответника ведно с исковата молба и
приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290
и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д, № 1711/2013 г. на I т. о. и
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о.,съгласно които
ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента
до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по
делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и
в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника,
произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено, моли съда да
приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Длъжникът можел да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на
кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не било от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока посочва
Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г, IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
Твърди се в исковата молба, че на 26.10.2015 г. А.В.К. в
качеството на Кредитополучател е сключил договор за потребителски паричен
кредит № ********* с „**********" ООД, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание Договорните разпоредби, които
били неразделна част от договора за потребителски кредит. Подписвайки
Договорните разпоредби, Кредитополучателят е удостоверил, че преди сключването
на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на
кредита, както и че от страна на „*****" ООД му е предоставен целият обем
преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността
на всички разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта
на подписване на договора за кредит. Подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване,
разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля.
При условията на Договора за потребителски кредит,
Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски
кредит за лични нужди в размер на 500,00лева, като сумата била предоставена от
страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя,
като съгласно разпоредбите на договора за кредит Кредитополучателят потвърждавал,
че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за
кредит. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по
кредита за срока на действие на договора се олихвявала с договорна лихва,
месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се
начислявала от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за
кредит, страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора
да бъде в размер на 98,62 лв. Общата стойност на усвоената главница и
договорната лихва по кредита била в размер на 598,62 лв., които се заплащали на
60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 9,98 лв. Първата
погасителна вноска била платима на 4.11.2015 г., а последната погасителна
вноска е с падеж: 21.12.2016 г.
С подписването на договора за кредит,
Кредитополучателят изразил съгласието си
да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 25,00 лв.
Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие била платима
при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие таксата да бъде
включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя.
Така, таксата за оценка на досие била разделена на 60 броя равни вноски, всяка
в размер на 0,42 лв., които са платими на падежните дати на погасителните
вноски.
Кредитодателят се задължил да предоставя на
Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната
сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските
по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора
услуга „Кредит у дома". Съгласно чл. 25 от договора за кредит,
Кредитополучателят се съгласявал, че сумата „Кредит у дома" е допълнителна
и по негово желание и се предоставя срещу такса. При тази услуга кредитът се
предоставял на Кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и
погасителните вноски се събирали седмично също по местоживеене на
Кредитополучателя. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят
удостоверявал, че разбира, че 30% от таксата била равна на разходите, свързани
с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома" и предоставянето
на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя, както и че тази такса била
дължима от Кредитополучателя при подписването на договора, но се заплащала на
равни вноски през периода на кредита за улеснение на Кредити получателя. В
конкретния случай таксата „Кредит у дома", която била дължима за предоставяне на кредита по
местоживеенето на Кредитополучателя била в размер на 117,45 лв. и била
разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 1,96 лв., платими на
падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у
дома", в размер на 274,04 лв. била свързана с разходите на Кредитодателя
за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и била дължима
през срока на кредита - също включена в
седмичните вноски. Тази такса също била разделена на 60 броя равни вноски,
всяка в размер на 4,57 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски.
Ищецът се позовава на чл. 26 от договора за кредит, че
Кредитополучателят има право по всяко време да се откаже от услугата „Кредит у
дома", която била договорена за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на Кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за това до
Кредитодателя. В този случай, Кредитополучателят нямало вече да дължи такса за
разходи за събиране на погасителните вноски в дома на Кредитополучателя за
периода от датата на завеждане на уведомлението до датата, договорена от
страните за последно плащане по договора за кредит, но ще продължавал да дължи
непогасената част от 30 % от 'таксата за услуга „Кредит у дома", която
била дължима за предоставянето на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя.
Така, общата сума, която Кредитополучателят се е задължил
да върне на Кредитодателя при сключване на договора за кредит била в размер на
1015,11 лв., която включвала: главница в размер на 500,00 лв., договорна лихва
в размер на 98,62 лв., такса за оценка на досие в размер на 25,00 лв., такса
услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в
размер на 117,45 лв. и такса услуга „Кредит у дома" за събиране на
погасителните вноски по местоживеене в размер на 274,04 лв.
Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е
задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените
лихви и такси, в сроковете указани в Договора, посредством заплащането на
седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от Кредитодателя
кредитен консултант по местоживеето на Кредитополучателя.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита бил 21.12.2016 г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид което
вземанията, произтичащи от договора за кредит не били обявявани за предсрочно
изискуеми.
На Кредитополучателя, от страна на „*******" ЕАД, в
качеството на кредитор било начислено обезщетение за забава върху дължимите
суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 10.02.2016 г. до
датата на входиране на задължението в съда, общият размер на което е 187,37 лв.
Твърди се, че Кредитополучателят не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента,
била в размер на 243,00 лв.
Твърди се че съдът е уважил претенцията и по образуваното
ч.гр.д. № 882/2019 г., по описа на Районен съд -Левски е издадена Заповед за
изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство
адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като
длъжникът не се е явил в съда да си получи книжата по делото.
Моли съда да постанови
решение, по силата на което да признае за установено по отношение на А.В.К., че
дължи на „******” ЕАД следните суми:
399.06 лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за кредит; 59.84
лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.02.2016г. до
21.12.2016г.; 19.26 лв., представляваща такса за оценка на досие за периода от 3.02.2016 г. до 21.12.2016 г; 88.46 лв., представляваща услуга „Кредит у
дома” за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода
от 10.02.2016г. – 21.12.2016г.; 205.49 лв., представляваща такса услуга „Кредит у дома” за събиране
на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: за периода от
17.02.2016 г. до 21.12.2016 г.; 187,37
лв., представляващи обезщетение за
забава:за периода от 10.02.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира направените
по делото разноски в заповедното, както и за исковото производство.
Направени са
доказателствени искания.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
особения представител на ответника,
който изразява становище, че предявената искова молба е допустима, но
неоснователна.
Тъй като няма връзка с ответника, не може да се ангажира
със становище относно автентичността на подписа, положен за „кредитополучател”,
не оспорва твърденията на ищеца, касаещи сключения договор за потребителски
кредит, усвоената от подзащитния му сума и договорения погасителен план.
Прави възражение за изтекла в полза на ответника
погасителна давност.
В случай, че не се споделя горния довод, намира, че ИМ за
частично основателна. Счита, че претендираните суми: такси оценка на досие,
такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита, такса услуга „Кредит у
дома за събиране на погасителни вноски
не са дължими от ответника. счита, че заповед за изпълнение не е
следвало да бъде издавана, че е следвало преди да издаде заповедта, служебно да
извърши проверка по чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, както и за съответствието
на клаузите в договора със закона и добрите нрави, така и относно наличие на
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП. Намира, че в случая са налице
горепосочените основания по отношение на претендираните от ищеца вземания извън
това за главница и лихва за забава, доколкото неравноправните клаузи са един от
случаите, в които клаузата може да бъде приета за противоречаща на закона и
добрите нрави.
Не възразява са бъдат приети приложените към ИМ писмени
доказателства, както и срещу исканата от ищеца експертиза, като моли съдът да
постави формулирания от особения представител въпрос.
Прави възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение за юрисконсулт.
Като взе предвид твърденията на ищеца, както и събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №882/2019г.
по описа на РС-Левски, в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение за сумата от 399.06 лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за кредит; 59.84 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 10.02.2016г. до 21.12.2016г.; 19.26
лв., представляваща такса за оценка на досие за периода от 3.02.2016
г. до 21.12.2016 г; 88.46 лв.,
представляваща услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 10.02.2016г. – 21.12.2016г.; 205.49
лв., представляваща такса услуга „Кредит
у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене
на Кредитополучателя: за периода от 17.02.2016 г. до 21.12.2016 г.; 187,37 лв., представляващи обезщетение за забава:за периода от 10.02.2016 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
От представения по делото договор за потребителски кредит
се установява, че на 26.10.2015г. ответникът в качеството на кредитополучател е
сключил договор за потребителски паричен кредит №********* с „Провидент
Файненшъл България“ ООД.
Кредитодателят се е задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 500 лв., при уговорена
договорна лихва с фиксиран лихвен процент 31.82% и годишен процент на разходите
48%, която сума е предоставена в брой по местоживеене на кредитополучателя.
Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредите за
срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечният размер
на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на
отпускане на кредита. С подписване на договора страните са постигнали съгласие
договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 98.62 лв., като
общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер
на 598.62 лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 9.98 лв. първата погасителна вноска е платима на
04.11.2015г., а последната е с падеж 21.12.2016г.
Ищецът твърди, че е придобил вземането си по силата на
договор за цесия, във връзка с което по делото са приложени: Договор за цесия и
заместване в дълг от 01.07.2017г., сключен между „****** и „*****" АД,
потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД; Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения /цесия/, сключен между „******" и „******"
ООД; потвърждение за сключена сесия на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
Направено е искане на ответника да бъдат връчени
уведомителни писма за прехвърляне на вземания /цесия/ с исковата молба, поради
което длъжникът е уведомен за цесията с исковата молба.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно
–счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, пълно,
компетентно изготвено, се установява, че на 26.10.2015г. „****“ ООД е
предоставила на ответника А.В.К. потребителски кредит в размер на 500 лв.
внесени са суми в общ размер на 243 лв., като в системата на „*******“ ООД са
постъпили 221 лв., в системата на „****“ АД са постъпили 22 лв.
Според заключението дължимите суми по договора за
потребителски кредит са: за главница – 399.06 лв.; договорна лихва – 59.84 лв.,
за такса оценка на кредитно досие 19.26 лв.; за такса „Кредит у дома“ – за
предоставяне на кредит по местоживеене на кредитополучателя – 88.46 лв.; за
такса „Кредит у дома“ за събиране на
седмични погасителни вноски по местоживеене – 205.49 лв., или общо 772.11 лв.;
обезщетение за забава за периода от 10.02.2016г. до 09.12.2019г. е в размер на
178 лв.
Вещото лице пояснява, че остатъкът от задължението на
ответника /главница и лихва/ е 458.90 лв., от които: за главница – 399.06 лв. и
за договорна лихва – 59.84 лв.
Не се оспорва и се установява, че между ответника и „*****“
ООД е сключен договор за кредит. Установява се, че вземанията по договора са
прехвърлени на ищеца. Налице е
потвърждение на извършената цесия и уведомление за извършената цесия, като
съгласно съдебната практика уведомление за извършена цесия, приложено към
исковата молба и достигнало до длъжника с нея съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал.3, пр.1 ЗЗД. В случая към исковата молба е
приложено уведомление, което е редовно връчено на особения представител на
ответника.
Съдът счита за неоснователно направеното от ответника
възражение за погасяване по давност на задължението за главница и лихви, тъй
като погасителната давност е започнала да тече с настъпване на крайния падеж
21.12.2016г.
Съдът намира възражението на особения представител за
недължимост на претендираните суми: такса оценка на кредитно досие, такса услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита, такса услуга „Кредит у дома“ за
събиране погасителни вноски за основателно.
В чл. 25 от договора е посочено, че услугата „Кредит у
дома“ се изразява в предоставяне на кредита в брой по местоживеене на клиента и
събиране на седмичните погасителни вноски отново по неговото местоживеене, като
за същата се дължи такса, 30% от която е
равна на разходите, свързани с предоставяне на кредита, а останалата част – с
разходите за събиране на вноските по уговорения начин.
Предвидено е, че тази такса е дължима от клиента при
подписване на договора, но е платима на равни вноски през периода на кредита за
негово улеснение. Таксата се състои от два компонента – разходи на кредитора,
свързани с предоставяне на заемната цена и разходите за събиране на седмичните
вноски в дома на клиента.
В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита - чл. 10а, ал.2 ЗПК, като е възможно уговарянето само на клаузи за
такси, свързани с допълнителни услуги по договора. Съдът намира, че
претендираните в настоящото производство такси попадат в приложното поле на чл.
10а, ал.2 ЗПК. Таксата „Кредит у дома“ е свързана с усвояването на сумата от
потребителя, респ. е свързана с основното задължение на кредитодателя по
договора да предостави заемната сума, поради което е налице нарушение на
забраната на чл. 10а, ал.2 ЗПК за събиране на такава такса. И по отношение на
втория компонент съдът счита, че клаузата е нищожна, доколкото представлява по
същество печалба на кредитора и е нищожна.
Уговорката за такса „оценка на досието“ също е нищожна, тъй
като не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал.4 от ЗПК. Според цитираната
разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. Посочената такса е уговорена в чл. 3 от договора като задължителна.
Според тази клауза таксата се начислява за оценка на
досието на клиента, платима е при подписване на договора, но е включена в
седмичните вноски за улеснение на клиента. Съдът намира, че посочената уговорка
не отговаря на разпоредбата на чл. 10а, ал.4 от ЗПК, тъй като е неясна – не
става ясно за каква точно услуга се дължи въпросната такса. Предвид което се
заобикалят изискванията на закона и като такава клаузата е нищожна по аргумент
на чл. 21, ал.1 от ЗПК. Доколкото оценката на досието предхожда сключването на
договора, тази дейност касае усвояване на кредита, във връзка с което
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони на основание чл.
10, ал.2 ЗПК. Кредиторът е задължен да оцени кредитоспособността на потребителя
преди да предостави кредит на последния.
Предвид изложеното съдът намира, че потребителят – ответник
дължи връщане на сумата от 399.06 лв. главница, договорна лихва от 59.84 лв.
Следва да бъде уважен предявеният иск за установяване съществуването на вземане
за обезщетение за забава в размер на 178 лв., Доколкото не се установява
ответникът да е погасил дължимите от него суми в цялост и доколкото съобразно
от приетото по делото заключение на
съдебно – счетоводната експертиза, размерът на лихвата възлиза в размер на 178
лв.
Следва да бъдат отхвърлени установителните искове за сумата
19.26 лв. - такса оценка на кредитно
досие; за сумата от 88.46 лв. - такса
„Кредит у дома“ – за предоставяне на кредит по местоживеене на
кредитополучателя; за сумата от 205.49
лв. - такса „Кредит у дома“ за събиране
на седмични погасителни вноски по местоживеене.
При този изход на делото следва да се присъдят направените
в заповедното и исково производство разноски на ищеца, по съразмерност.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 350
лв.
От страна на особения представител е направено възражение
за прекомерност на претендираното възнаграждение за юрисконсулт.
Видно от приложеното към исковата молба пълномощно Б.Н. Р.
е юрисконсулт на ищеца. Редът за определяне на възнаграждението е чл. 78, ал.8
от ГПК, която препраща към нормата на чл.
37 от Закона за правната помощ, а тя на свой ред към Наредбата за заплащане на
правната помощ. Приложимият нормативен акт е Наредбата за заплащането на
правната помощ. Видно от исковата молба, касае се за материален интерес в
размер на 959.48 лв. съгласно нормата на чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правна помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв., а ал. 2 от същия допуска увеличаване на
максималния размер с до 50% в случаите, когато е имало повече от три съдебни
заседания или материалният интерес надхвърля 10 000 лв.
Проведено е едно съдебно заседание, материалният интерес не
надхвърля 10 000 лв. Налице е отсъствие на висока правна сложност на
производството и отчитайки правния интерес, съдът намира, че е справедливо да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на минималния – 100 лв.
Разноските в заповедното производство са 75 лв., а в
исковото – 425 лв.
Съобразно уважения размер от предявените искове – 639.90,
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски общо в заповедното и исково
производство в размер на 331.90 лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.В.К., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „*******”
ЕАД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр. ******,
представлявано от Д. Б. Б., сумата от 399.06
лв., представляваща главница по договор
за кредит; , сумата от 59.84 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 10.02.2016г. до 21.12.2016 г. и
сумата от 178 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 10.02.2016г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.12.2019г. – датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното
изплащане на задължението, като над уважения размер по иска за договорна лихва
до предявения размер от 187.37 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск, както и предявените
искове за съществуване на вземания в размер на 19.26 лв. - такса оценка на
кредитно досие, за периода от 03.02.2016г. до 21.12.2016г.; 88.46 лв. - такса услуга „Кредит у дома“ – за
предоставяне на кредита по местоживеене на кредитополучателя за периода от
10.02.2016г. до 21.12.2016г.; 205.49 лв. - такса „Кредит у дома“ за събиране на седмични погасителни вноски по
местоживеене на длъжника за периода 17.02.2016г. до 21.12.2016г.
ОСЪЖДА А.В.К., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „*******”
ЕАД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано
от Д. Б. Б., сумата от 331.90 лв. -
разноски общо в заповедното и настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС
в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: