Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на дванадесети май две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 7766 по описа за 2017 година, прецени:
Делото
е образувано по осъдителни искове, обосновани с чл.4 § 3 от ДЕС, предявен от П.И.Й.
срещу Народното събрание на Р. България, Българска народна банка и при
условията на евентуалност срещу Фонд з.г.н.в.в б.з. заплащане солидарно на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, лихва за
забава в размер на 8000 лева, законна лихва върху претендираното
обезщетение в размер на 8867,52 лева, договорна лихва в размер на 5477,43 лева
и договорна лихва в размер на 1468,75 евро. След частично прекратяване на
делото по отношение на ответника Българска народна банка с определение на
07.06.2018 г. (л. 86) и оттегляне на иска срещу Фонда за гарантиране на
влоговете в банките с молба от 27.10.2017 г. (л. 77), разглеждането на делото
продължава в частта по предявените искове срещу ответника Народно събрание.
След смъртта на ищеца на 05.05.2021 г., делото е
продължило с участието на неговите наследници П.Д.Й., И.П.Й. и Д.П.Й..
В исковата молба
до съда се излага, че за периода от 27.01.2014 г. до 19.06.2014 г. П.И.Й. е
внесъл по касов път и прехвърлил чрез банкови преводи в „Корпоративна търговска
банка“ АД сума от общо 230 008,35 лева, с дължима към тази дата договорна
лихва 5447,43 лева, и сума от общо 94 200,08 евро, с дължима към дата
19.06.2014 г. договорна лихва 1467,75 евро.
С решение № 73 от
20.06.2014 г. на основание чл. 115 ал. 2 т. 2 и 3 от ЗКИ управителният съвет на
БНБ поставил КТБ под особен надзор за три месеца, постановил спиране на
изпълнението на всички задължения на банката за срок от три месеца и ограничил
дейността ѝ, като ѝ забранил да извършва всички дейности съгласно
издадения ѝ лиценз. От същия ден П.Й. нямал достъп до паричните си
средства и депозитът му станал „неналичен“ по смисъла на чл.2 §
3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити по
отношение на гарантирания размер и срока на изплащане (Директива 94/19),
изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март
2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на
депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане (Директива
2009/14). Директива 94/19 е действала през релевантния период и до 14.08.2015
г. Според относимата част от редакцията на чл.2 § 3, подточка i) от
Директива 94/19, действала към 2014 г.: „ неналичен депозит “
означавало депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна
институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, при изрично
определени в редакцията на чл.2
§ 3, подточка i) от
Директивата условия. Според чл.7 § 1а, изречение 1 от Директива 94/19, в редакцията му,
действала към 2014 г., до 31.12.2010 г. държавите членки били задължени да
осигурят гарантиран размер на съвкупните депозити на всеки вложител да бъде
установен на 100 000 EUR, в случай че депозитите са неналични. Според чл.10 § 1, изречение 1 от Директива 94/19, в редакцията
му, действала към 2014 г., схемите за
гарантиране на депозити трябвало да са в състояние да изплащат надлежно
проверените искания на вложителите по отношение на неналични депозити в рамките
на 20 работни дни от датата, на която компетентните органи извършат
установяване, както е посочено в член 1, параграф 3, подточка i), или
съдебният орган постанови решение, както е посочено в член 1, параграф 3,
подточка i).
Този срок включвал събирането и предоставянето на точни данни относно
вложителите и депозитите, които са необходими за проверка на исканията.
Условието на българския закон да бъде отнет
лицензът на банката, за да започне изплащането на гарантираните депозити,
противоречал на изискванията на Директива 94/19. На това основание Европейската
комисия на 25.09.2014 г. обявила, че започва наказателна процедура срещу
България за неправилно транспониране на чл. 1 § 3 и чл. 10 § 1 от Директива
94/19, неспазване на принципа за свободно движение на капитали, съгласно чл. 63
от ДФЕС.
Според становището в исковата молба,
разпоредбите на Директива 94/19 създавали за ищеца оправдано правно очакване да
получи гарантирания размер на депозита си при условията и в сроковете по чл. 2
§ 3 и чл. 10 § 1а от Директивата. Разпоредбите на чл. 1 § 3 буква i) и чл. 10 § 1 от Директивата
били ясни и точни и според практиката на СЕС следва да се приложат директно при
противоречие на националното законодателство с директива, която не е
транспонирана във вътрешния правен ред.
Отговорността на ответника Н.С.се обосновава в
исковата молба с неизпълнение на задължението на този ответник да транспонира
Директива 94/19, като не е разполагал с дискреция да
определи различни условия за установяване неналичност на депозитите и да
определи други срокове извън посочените в чл. 1 § 3 буква i) и в чл. 10 § 1 от
Директивата. Като не е транспонирал Директивата точно, ответникът е допуснал
явно квалифицирано нарушение, което било отстранено едва през 2015 г. с
приемането на нов Закон за гарантиране влоговете в банките.
От допуснатото нарушение първоначалният ищеца П.И.Й.
търпял имуществени и неимуществени вреди. Имуществените вреди се изразявали в
лихва за забава, изчислена върху гарантирания размер на депозита от датата, на
която е следвало да бъде изплатен – най-късно на 25.07.2014 г., до датата на
реалното му изплащане 04.12.2014 г. Неимуществените вреди вследствие
нарушаването на правото на ЕС се изразявали в стрес, притеснения, разочарование
и здравословни проблеми на ищеца, който страдал от диабет и високо кръвно и
чието здравословно състояние се влошило вследствие стреса, на който било
подложено семейството му. Като вреди се претендират и лихвите, дължими по
влоговете му в КТБ, които според него е следвало да му бъдат заплатени до
20.06.2014 г.
На основание изложените обстоятелства, е
направено искане до съда
да осъди ответника Н.С.да заплати следните суми:
-
сума от 8000 лева лихва за забава за периода 25.07.2014 г. – 04.12.2014 г.;
-
сума от 30 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди;
-
сума от 8867,52 лева законна лихва върху обезщетението от 30 000 лева за
периода от 25.07.2014 г. до датата на предявяване на исковата молба 20.06.2017
г.;
-
сума от 5477,43 лева договорна лихва, начислена за периода от 27.01.2014 г. до
19.06.2014 г.върху наличната сума по левовата сметка на първоначалния ищец;
-
сума от 1468,75 евро договорна лихва, начислена за периода от 27.01.2014 г. до
19.06.2014 г.върху наличната сума по евровата сметка
на първоначалния ищец.
Ответникът
Н.С.прави възражение за недопустимост на иска срещу този орган, поради липса на
процесуална легитимация. По същество излага становище за неоснователност на
иска, поради своевременно транспониране на Директива 94/19 в българското
законодателство чрез Закона за гарантиране на влоговете в банките от 2008 г.
Излага довод, че компетентен да установи качеството на депозита като
„неналичен“ е БНБ. Този орган е следвало да установи състоянието на кредитната
институция и възможността за нейното оздравяване или небоходимостта
от поставяне под специален надзор и прилагането на мярка или мерки по чл. 116
ал. 2 от ЗКИ.
Като
трето лице помагач на страната на ответника Н.С.е конституиран Фонд з.г.в.в б.
Третото лице помагач оспорва иска, предявен срещу главния ответник, като излага
становище, че вредите са причинени не от противоправно
поведение на този ответник, а от бездействие на Българска народна банка, който
е контролен административен орган.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
Между
първоначалния ищец и „Корпоративна търговска банка“ АД бил сключен рамков договор
от 24.12.2013 г. за платежни услуги за потребители, съгласно който банката се
задължавала по искане на потребителя, да открива и обслужва негови банкови
сметки. В съответствие с този договор, в „Корпоративна търговска банка“ АД били
открити следните банкови сметки, чийто титуляр е бил потребителят:
-
банкова сметка *** ***, BIC ***, открита с анекс № 132228 от
27.01.2014 г.;
-
банкова сметка *** ***, BIC ***, открита с анекс № 132153 от
27.01.2014 г.
По
банковата сметка в евро са направени следните вноски: с вносна бележка от
28.01.2014 г. – 50 000 евро (л. 29); с вносна бележка от 19.06.2014 г. –
29 455 евро (л. 36); на същата дата – 14 745,08 евро (л. 35). Наличността
по сзетката в евро към 19.06.2014 г. била 94 200,08
евро (л. 38).
По
банкова сметка *** – ищцата П.Д.Й., са направени следните вноски: на 27.01.2014
г. – 99 000 лева и 91 958,35 и (л. 27-28); на 19.03.2014 г. – 9050
лева (л. 30); 29.05.2014 ж. – две вноски по 10 000 лева (л. 31-32); на
10.06.2014 г. – 10 000 лева (л. 33). Към 19.06.2014 г. по сметката имало
наличност от 230 008,52 лева (л. 38).
С
решение № 73 от 20.06.2014 г. управителният съвет на БНБ поставил „КТБ“ АД под
особен надзор за три месеца, назначил квестори, постановил спиране на изпълнението
на всички задължения на КТБ и ограничил дейността на банката и забранил
извършването на дейности, съгласно издадения банков лиценз. С решение № 138 от 06.11.2014
г.БНБ е отнела банковата лицензия на КТБ и е прието да бъде подадено искане за
откриване на произодство по несъстоятелност. С
решение № 61 от 18.11.2014 г. на УС на Фонда за гарантиране влоговете в банките
е прието начало на изплащане на гарантираните депозити от 196 000 лева.
Тази сума била възстановена на първоначалния ищец П.Й.. Влоговете на
първоначалния ищец били разгледани като еднолични, а не като съвместни, каквото
било неговото искане, мотивирано с това, че част от паричните средства били на
съпругата му.
С решение № 664
от 22, 04, 2015 г. по т. д. н. № 7549/2014 г. на СГС, VI - 4 състав е обявена
неплатежоспособността на банката, открито е производство по несъстоятелност и
тя е обявена в несъстоятелност.
Според
показанията на свидетелката Д.В.Й., обстоятелствата във връзка с последиците от
несъстоятелността на КТБ – изплащането на гарантирания лимит, отказът да се
разгледат влоговете като съвместни, предизвикали влошаване на отношенията в
семейството на ищеца, който бил обвиняван от близките си за загубата на част от
паричните средства. Това довело до влошаване на здравословното му състояние.
Така
установените обстоятелства обуславят следните изводи на съда:
Предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата за
вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, са:
достатъчно съществено нарушаване на норма от правото на ЕС, свързана с
предоставянето на права на частноправните субекти; настъпване на вреда за ищеца,
която да е в пряка причинна връзка с нарушението.
В периода между поставянето на КТБ под особен надзор до вземане на
решение за изплащане на гарантираните депозити, е бил в сила Законът за
гарантиране на влоговете в банките (отм.). Съгласно чл. 23 ал. 1 от този закон,
фондът изплаща задълженията на съответната банка към нейните вложители до
гарантираните размери, след като БНБ е отнела издадената лицензия за банкова
дейност. Разпоредбата е в противоречие с чл. 10 т. 1 във връзка с чл. 1 § 3
буква „i“
от Директива
94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити. Според чл. 1 § 3 точка „i“, неналичен
депозит е депозит, който е бил дължим и платим, но не е бил платен от кредитна инситуция съгласно правните и договорни условия, приложими
към него, когато съответните компетентни органи са
установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда
неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово
състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да
бъде в състояние да го направи. Според второто изречение (редакция
след изменение с Директива 2009/14/ЕС), съответните компетентни органи
установяват това толкова скоро, колкото е възможно, и във всеки случай не
по-късно от пет работни дни след като установят за първи път, че кредитната
институция не е изплатила депозити, които са дължими. Според § 10 т. 1 от
Директивата (редакция след изменението с Директива 2009/14/ЕС), схемите за
гарантиране на депозитите трябва да са в състояние да изплатят надлежно
проверените искания на вложителите във връзка с неналични депозити в рамките на
20 работни дни от датата, на която компетентните власти (БНБ за Р. България) са
установили неспособността на банковата институция да изплати депозита по
причини, свързани с финансовото ѝ състояние. Директивата не поставя като
изискване за изплащане на гарантираните депозити отнемането на лицензията на
търговската банка. Държавата в лицето на законодателния орган – ответника
Народно събрание, не е предприела действия по правилното транспониране на нормите
на Директива 94/19/ЕО във вътрешното си законодателство, за което е започнала срещу
Р. България наказателна процедура № 2014/2240. Нарушението е достатъчно
съществено, тъй като разпоредбите на чл. 1 § 3 и чл. 10 § 1 за сроковете са установяване
неналичността на депозитите и за възможност да се изплатят гарантираните
депозити имат императивен характер и не допускат отклонения в националната
нормативна уредба.
По делото обаче не са доказани вреди, които са в пряка причинна
връзка с неправилното транспониране от ответника на Директива 94/19/ЕО във
вътрешното законодателство. Разпоредбите на Директивата имат директен ефект и
са могли да бъдат пряко приложени от овластения за
това орган – Българска народна банка, при отклонение от тях на действащ
нормативен акт на националното право. В съответствие с това, ответникът Н.С.не
дължи заплащане на лихва за забавено плащане на гарантираните влогове за
периода от 25.07.2014 г. до 04.12.2014 г. С оглед приложимостта директно
прилагане на Директивата, задължението за изплащане на гарантираните влогове възниква
за Фонда за гарантиране на влоговете в банките по решение на БНБ и тяхна е
отговорността за забава на плащането.
Не е в причинна връзка с действие или бездействие на ответника
твърдението на ищеца на непризнаване на неговата съпруга П.Д.Й. за вложител по
„съвместен влог“. По смисъла на § 2 от Допълнителните разпоредби на приложимия
към процесния период Закон за гарантиране на влоговете
в банките (отм. 2015), съвместен влог означава пари по сметка, открита на името
на две или повече лица, или сметка, върху която две или повече лица имат права,
упражнявани с подписа на едно или повече от тези лица (а не „за изплащането на
който могат да претендират повече от едно лица“, както некоректно е цитиран в
исковата молба). Титуляр на сметките в КТБ е единствено първоначалният ищец П. В.Й..
„Съвместен влог“ не възниква като съпружеска имуществена общност – по смисъла
на чл. 21 ал. 1 от СК, приложим към брака между П. В.Й. и П.Д.Й., влоговете не
са съпружеска имуществена общност.
Не е доказана по делото и причинната връзка между неправилното
транспониране на директивата и твърдените от ищеца неимуществени вреди, оценени
в исковата молба за 30 000 лева. Според изложението на самия ищец в исковата
молба, гарантираната част от влоговете му са били изплатени, макар и след
изтичане на сроковете, предвидени в чл. 10 § 1 във вр.
с чл. 1 § 3 от Директива 94/19/ЕО. Неимуществените вреди, установени по делото,
произтичат от самия факт на поставяне на КТБ под специален надзор и загубата на
голяма част от паричните средства, вложени от ищеца в тази банка (извън гарантирания
размер на влоговете), а не от неправилното транспониране на Директивата от
ответника Народно събрание.
Изцяло
неоснователни са претенциите за договорна лихва по депозитните сметки в КТБ от
27.01.2014 г. до 19.06.2014 г. Задължението за заплащане на договорните лихви е
на банката, в която са открити влоговите сметки. Не съществува основание за
ангажиране на отговорността на ответника Н.С.за неизпълнение на задължението на
банката като частноправен субект за заплащане на договорна лихва.
С оглед изхода на
спора, ищците следва да заплатят на ответника Н.С.юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 450 лева от които всеки ищец следва да заплати
150 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от П.Д.Й.
ЕГН **********, И.П.Й. ЕГН ********** и Д.П.Й. ЕГН **********, тримата с адрес:
*** като правоприемници на първоначалния ищец П.И.Й. (починал на 05.05.2021 г.) срещу Народно събрание, съдебен адрес:*** пл. „*****осъдителни
искове с правно основание чл. 4 § 3 от ДЕС за заплащане на сумата от 8000 лева
обезщетение за забавено плащане на гарантирани влогове в размер на лихва за
забава за периода от 25.07.2014 г.; сумата от 30 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди; сумата от 8867,52 лева законна лихва върху сумата от
30 000 лева за периода от 25.07.2014 г. до 20.06.2017 г., и сумата от
5471,43 лева договорна лихва, начислена за периода от 27.01.2014 г. до
19.06.2014 г.върху наличната сума по левовата сметка на първоначалния ищец; и сума
от 1468,75 евро договорна лихва, начислена за периода от 27.01.2014 г. до
19.06.2014 г.върху наличната сума по евровата сметка
на първоначалния ищец.
Осъжда
П.Д.Й., И.П.Й. и Д.П.Й. да заплатят на ответника Н.С.юрисконсултско
възнаграждение в размери по 150 лева всеки ищец.
Делото е
разгледано с участие на трето лице помагач Фонд з.г.н.в.в б.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: