№ 26336
гр. София, 06.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110117649 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. А. А. против „И“ ЕООД, в която са изложени
твърдения, че въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4640/2008 г. по описа на Районен съд – гр. В, XXV състав, на
27.11.2008 г. срещу ищеца бил издаден изпълнителен лист за сумата в размер на 282,45 лева
главница и сумата общо в размер на 65 лева присъдени съдебни разноски. За принудително
събиране на вземанията по екзекутивния титул било образувано изп. дело №
20198930400581 по описа на ЧСИ ДСС, с район действие Районен съд – гр. В, което било
изпратено на ЧСИ МП и образувано под изп. дело № 20228510400175. Ищецът поддържа, че
получил покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20228510400175 за сумата общо в
размер на 1030,75 лева, от които сумата в размер на 282,45 лева главница по листа, 65 лева
присъдени разноски, 417,50 лева разноски по изпълнителното дело и 265,80 лева такси по
тарифата към ЗЧСИ. В исковата молба са изложени твърдения, че от влизане в сила на
заповедта за изпълнение до образуване на изп. дело № 20198930400581 по описа на ЧСИ
ДСС, което било прекратено и образувано пред ЧСИ МП под изп. дело № 20228510400175,
кредиторът, респ. неговите частни правоприемници, не са предприели действия имащи за
последица прекъсване или спиране на давността на вземанията, поради което задължението
е погасено по давност. Предвид изложените фактически твърдения е направено искане,
макар и непрецизно формулирано, да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че С. А. А. не дължи на „И“ ЕООД сумите предмет на процесния екзекутивен
лист, тъй като вземанията са погасени по давност. Направено е искане сторените от ищеца
разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
Ведно с исковата молба са представени незаверени от ищеца или неговия
процесуален представител документи, за които е направено искане да бъде приети като
писмени доказателство по делото.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК процесуалният представител на ответника
поддържа, че производството по отношение на разноските начислени в хода на
изпълнителното производство е недопустимо, като претенция с правно основание чл. 439
ГПК е допустима единствено по отношение на вземанията обективирани в процесния
изпълнителен титул. В подадения отговор са изложени съображения, че съгласно ППВС №
3/18.11.1980 г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес, поради
което до постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС от
26.06.2015 г., погасителна давност за процесните вземания не е текла. Процесуалният
представител на ответното дружество намира, че давността е започнала да тече от 26.06.2015
г., като е същата е прекъсната с извършването на действия по образуваното изпълнително
1
дело, от който момент е започнал да тече нов срок. По наведените съображения е направено
искане предявеният отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен, като направените от
страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.
По допустимостта на производството съдът намира следното:
Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1, предл. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК. Според чл.
433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява при представено влязло в
сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 ГПК. От изложеното следва, че
благоприятно за ищеца съдебно решение по повдигнатия спор води автоматично до
недължимост на разноски и такси по образуваното изпълнително дело от страна на
длъжника, поради което и за ищеца липсва правен интерес от самостоятелна претенция за
установяване на недължимост на сумата в размер на 417,50 лева / разноски по
изпълнителното дело/ и 265, 80 лева /такси по тарифата към ЗЧСИ/ съгласно получената от
длъжника покана за доброволно изпълнение. Предвид изложеното искът с правно основание
чл. 439 ГПК е допустим единствено по отношение на вземанията, обективирани в процесния
изпълнителен титул. Съдът намира, че макар и непрецизно формулирано искането на
страната е да бъде признато за установено, че ищецът не дължи сумите по издадения срещу
него изпълнителен лист в полза на „М“ ЕАД, чийто частен правоприемник е ответното
дружество.
По доказателствената тежест на спора и направените от страните
доказателствени искания, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен
иск по чл. 439 ГПК е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпване на
юридически факти, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната
давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. На ответника следва да бъде указано, че не
сочи и не представя доказателства в подкрепа на изложените в подадения отговор
твърдения, че са предприети изпълнителни действия за принудително събиране на
вземанията по процесния изпълнителен лист.
Представените с исковата молба документи макар и относими и необходими за
изясняване на спора от фактическа страна не са заверени нито от страната, нито от нейния
процесуален представител. Предвид изложеното на основание чл. 183, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъде предоставена възможност в срок най – късно до първото по делото открито
съдебно заседание да завери представените по делото документи.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца в срок най – късно до първото по делото открито съдебно да
завери представените ведно с исковата молба документи, като при неизпълнение на
дадените указания в срок, съдът ще остави искането за приемането им като писмени
доказателства по делото без уважение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 08.11.2022 г. от 13.40
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
2
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3