Р
Е Ш Е
Н И Е №595
гр.Хасково, 25.10.2018год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на двадесет и седми септември
през две хиляди
и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1264 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е от „АЙЗАЕМ.БГ“
ООД-гр.София против Е.П.Х.,***, иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр с
чл.422, ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че по
силата на Запис на заповед, издаден на 30.06.2016г. в гр.Хасково издателят
/ответницата по делото/ неотменимо и
безусловно се задължил без протест и разноски, без никакви възражения и без
такси и удръжки от какъвто и да било характер, да заплати на поемателя /ищецът
по делото/ сумата от 561.54 лева, платима на датата на падежа – 29.07.2016г. по
посочена в същия банкова сметка ***. Посочва се още в исковата молба, че записът
на заповед бил формален писмен акт, към който законадателят е поставил строги
изисквания относно реквизитите му, които са посочени изчерпателно в императивни
правни норми и липсата на някой от тях водела до недействителност на ценната
книга. Правната сигурност била наложила необходимостта от строгите изисквания
към формата му – да има достатъчна определеност както относно правното естество
на акта, така и досежно съдържанието на породените възоснова на него
правоотношения. В Търговския закон законодателят не поставял изискване към
съдържанието на менителницата и записа на заповед да сочат основанието, с оглед
на което се поемат или изпълняват менителничните задължения. Основанието на
задължаване не било елемент от фактическия състав на абстрактните правни сделки,
какъвто бил записът на заповед, като дори такова да се посочело, то било извън
задължителното съдържание на записа на заповед по чл.535 от ТЗ. Ако посочването
на каузално правоотношение не променяло безусловния характер на задължението,
то посочването на това правоотношение не можело да обоснове извод за
недействителност на ценната книга. Твърди се също в исковата молба, че от
представената по делото ценна книга на заповед се установявало, че тя
удостоверява действително поето менителнично задължение. Записът на заповед бил
действителен, тъй като в този документ били обективирани всички изискуеми от
закона реквизити. Предмет на делото по предявен установителен иск по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9
от ГПК възоснова на запис на заповед било вземането по редовен от външна страна
менителничен ефект. Ищецът – кредитор доказвал вземането си, основано на записа
на заповед, като при липса на релативно възражение от ответника, към което се
приравнявало и общото възражение на ответника за безпаричност на ценната книга,
вкл. в случаите на разкрита в исковата молба обезпечителна функция на
менителничния ефект, ищецът – поемател не бил длъжен да доказва възникване и
съществуване на вземане по каузално правоотношение, като в този смисъл ищецът
цитира съдебна практика. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца
сумата в размер на 561.54 лева – главница по Запис на заповед, издаден на
30.06.2016г. в гр.Хасково, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
която сума е присъдена по Ч.гр.д. № 2414/2017г. по описа на Районен
съд-Хасково. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата подава
отговор, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Твърди, че не дължи претендираната сума на посоченото от ищеца
основание. Процесната ценна книга била издадена при липса на основание, т.е.
записът на заповед бил „безпричинен“ /най-вероятно се има предвид безпаричен/.
В действителност с ищеца ответницата имала правоотношения, но те били породени
от договор за заем в предходен период. Никъде от представените по делото
доказателства не се твърдяло, че процесният запис на заповед е издаден да
обезпечи вземане по каузално правоотношение – договор за заем, както и от
каузалното правоотношение не било видно наличието на клауза относно издаден
запис на заповед, който да обезпечава съответно вземането по договор за заем.
Договорът за заем между ищеца и ответницата бил сключен на 10.12.2015г., с
краен срок на издължаване – до 13.05.2016г., доколкото в договора били
предвидени 22 седмични вноски, считано от 17.12.2015г. и срокът на последната
вноска бил до 13.05.2016г. Видно било, че записът на заповед бил издаден на
30.06.2016г., т.е. много след изтичане на срока на договора за заем. В този
смисъл записът на заповед не обезпечавал договора за заем, защото бил издаден
извън договорния срок. Ответницата посочва още, че единствените правоотношения
с ищеца били по договор за паричен заем и доколкото същият не претендирал по
настоящото дело за дължими вземания по този договор, и като се имало предвид,
че в договора за заем не било упоменато наличието на връзка между каузалното
правоотношение и записа на заповед. Дружеството ищец било с предмет и основна
икономическа дейност предоставяне на кредит и финансов лизинг. Всичко изложено
водело до извода или би могло да се предположи, че материализирано в ценна
книга предполагало наличието на валидно вземане, респ.
задължение по каузална сделка, но в настоящото производство действаща такава
към датата на издаване на заповедта за изпълнение нямало, поради което счита
иска за неоснователен. Извън горното, следвало да се има предвид, че искът по
чл.422, ал.1 от ГПК е специален установителен иск, който цели установяване на
вземане, за което била издадена заповед
за изпълнение, като с този иск се целяло със сила на пресъдено нещо да бъде
признато съществуването на вземане по оспорената от длъжника с възражението по
чл.414 от ГПК заповед за изпълнение. От изложеното следвало, че искът по
чл.422, ал.1 от ГПК бил неразривно свързан с проведеното преди това заповедно
производство, за което говорело и обстоятелството, че искът се считал предявен
от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Правният интерес на заявителя от този иск бил обусловен от това, че при
уважаването му оспорената от длъжника с възражението заповед за изпълнение щяла
да влезе в сила. Същата, както и издаденият изпълнителен лист, щели да бъдат
стабилизирани с положителното установително решение. При обследване на
каузалното правоотношение и установяване на остатъчни задължения по същото, в
настоящия процес не би могла да се стабилизира издадената на основание чл.417,
т.9 от ГПК заповед за изпълнение, доколкото издаването на такава заповед
касаело вземане по ценната книга извън крайния срок на
каузалното правоотношение. Поради изложеното, моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено Ч.гр.д.№ 2414/2017г. по описа на Районен съд-Хасково
като доказателство за развилото се заповедно производство. От приложения
в същото дело Запис на заповед с дата на издаване 30.06.2016г.,
подписан от ответницата по делото, се установява, че същата признава безусловно задължението си към ищеца за сума в размер на 561.54 лева и се задължава безусловно да заплати сумата на 29.07.2016г., в гр.София, където е
местоседалището на ищцовото дружество. Съдът приема за безспорен факта на настъпването на така уговорения
падеж. Безспорно е още, че ищецът е реализирал своето право на вземане срещу
ответника по реда на чл.417, т.9 от ГПК /сега
т.10/ и се е снабдил със Заповед № 1240/27.09.2017г. за изпълнение на парично
задължение възоснова на запис на заповед, както и с изпълнителен лист. В
предвидения в закона срок длъжницата по така издадената заповед за изпълнение е
възразила, поради което и на основание чл.415, ал.1 от ГПК заповедният съд е
дал указания за завеждане на иск за установяване на вземането по реда на чл.422
във вр. с чл.415 от ГПК.
В подкрепа на своята теза за наличие на каузална сделка между страните, ответницата
представи Договор за заем iZAEM №
3001-00008500 от 10.12.2015г., от който съдът установи, че страните са сключили
този договор, като ищецът в качеството на заемодател е предоставил на
ответницата в качеството на заемополучател парична сума в размер на 500 лева. В
посочения договор страните са уговорили
всички условия по същия, а именно - дата на първо плащане, срокове за внасяне
на погасителни вноски и техния размер, лихва, начина на усвояване и т.н.
Други доказателства страните по делото не ангажираха.
При така
установената фактическа обстановка на първо място следва да се
посочи, че Записът на заповед, възоснова на който съдът е издал Заповед за
незабавно изпълнение на основание чл.417, т.9 от ГПК, съдържа всички необходими
елементи по чл.535 от Търговския закон -
наименованието „запис на заповед“ в текста на документа, безусловно
обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на
плащането – гр. София, името на лицето, на което или на заповедта на което
трябва да се плати, дата и място на издаването и подпис на
издателя. В този смисъл, макар ответницата да оспорва редовността на записа на
заповед в насока, че същият е издаден без основание, а и ответникът не твърди, че
е бил издаден като обезпечение на
възникналите между страните облигационни отношения /заемни/, съдът го
намира за изцяло редовен от външна страна, тъй като отговаря на изискванията на
чл.535 от Търговския закон.
Следва да се посочи, че записът на заповед е абстрактна сделка,
т.е. за неговата действителност не се изисква да бъде изразена причината на
задължението, нито тя се обуславя от условията, които са уговорени между
страните. Записът на заповед е едностранно волеизявление, абстрактна сделка и тази
му характеристика не съдържа като съществен елемент за издаването му
основанието. Не предпоставя като условие за действителност наличността на друга
основна сделка с каузален характер, нито пък валидност на правоотношението по
каузалната сделка. Поради абстрактния характер на менителничното волеизявление, правата, които
то поражда, са независими от наличността на основна сделка и от развитието на
каузални правоотношения, във връзка с които менителничният ефект е издаден.
Въпреки абстрактния характер на записа на заповед обаче,
съдебната
практика приема, че каузалната сделка не е изолирана от него. След проверка на
формалната страна на записа на заповед, съдът по същество трябва да провери
фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнението или неизпълнението на
задълженията по каузалната сделка, респ. за съществуването или не на вземането, когато
се твърди съществуването на такава каузална сделка. В конкретния случай ищецът
не прави твърдения, че процесният документ е бил издаден с цел обезпечаване на
каузално правоотношение между страните, поради което следва да се приеме, че
основателността на предявения установителен иск е обусловена единствено от
доказване на формалната редовност на записа на заповед, с оглед изискванията на
чл.535 от ТЗ. Ищецът в исковата молба не навежда доводи за наличие и не твърди,
че е съществувала каузална сделка между него и ответницата. От своя страна
ответницата прави възражение, че не дължи плащане по издадения запис на
заповед, като твърди други правоотношения, възникнали по повод сключен договор
за заем, но не твърди, че записът на заповед е бил издаден за обезпечение на
тези отношения. Наред с това ответницата не ангажира доказателства, извън
твърденията в отговора на исковата молба, дали така възникналите между страните
заемни отношения са уредени чрез изпълнение на поетите по договора задължения, чрез прекратяване на договора или
по друг начин. Според съда не е достатъчно ответницата само да признава, че
съществуват такива отношения и да не установи по безусловен начин, че не дължи
нищо по този договор за заем, на който се позовава. Нещо повече, твърденията на
същата са, че възникналите заемни отношения не са били обезпечавани със запис
на заповед.
Ето
защо, се налага извода, че задължението
за плащане е поето от издателя с издаването на самия документ, като сам е
посочил и датата, и мястото на плащане, както и че неотменимо и безусловно
се е задължил. Следва още да се посочи, че
ответницата – издател на записа на заповед, макар и да прави възражение за
недължимост на плащането, не доказа това свое възражение, поради което същото
се явява неоснователно. Нещо повече, както бе посочено и по-горе, излага
твърдения за правоотношения, възникнали между страните, но не представя
доказателства, оборващи
доказателствената сила на процесния запис на заповед. Съществено е да се
отбележи, че записът на заповед е издаден на 30.06.2016г., а заемният договор, който
ответницата представя като основание за възникнали облигационни отношения, е с
дата 10.12.2015г., поради което и съдът не може да направи обоснован извод, че
записът на заповед е издаден именно във връзка с него, като обезпечение на
вземането. Освен това към датата на неговото издаване е бил изтекъл срокът
за погасяване на получения паричен заем,
тъй като, видно от договора е, че е бил уговорен срок от 22 седмици, считано от
17.12.2015г. и както и по-горе се посочи, липсват доказателства за изпълнението
или не на договора за заем.
Казаното
до тук налага извода, че вземането, предмет
на настоящия спор и за което е била издадена заповедта за незабавно изпълнение,
е доказано по своето основание и в посочения по-горе размер, поради което
предявения иск следва да се уважи.
Съгласно т.12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът,
който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1
от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване
на заявлението по реда на чл.417 от ГПК ответницата е дала повод за образуване
на заповедното производство. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността
й за сторените от ищеца разноски по Ч.гр.д. № 2414/2017г. по описа на Районен
съд-Хасково, а именно – сумата от 205
лева. Както вече бе посочено, тяхното извършване е било необходимо с оглед
поведението на ответницата.
С оглед изхода на
делото съдът намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
и направените по настоящото дело разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а
именно – сумата от 205 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на Е.П.Х., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.“Хаджи
Димитър“, ул.“Панайот Хитов“ бл. 118, вх.Д, ет.1, ап.123, сумата 561.54 лева по
Запис на заповед от 30.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 21.09.2017г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед
№ 1240/27.09.2017г. за изпълнение на парично задължение възоснова на документ
по чл.417 от ГПК по Ч.гр.д.№ 2414/2017г. по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Е.П.Х., ЕГН **********,***, да заплати на
„АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.“Хаджи
Димитър“, ул.“Панайот Хитов“ бл. 118, вх.Д, ет.1, ап.123, сумата в размер на 410 лева, от която 205 лева, представляваща направени
разноски по настоящото дело и 205 лева, представляваща направени разноски по
Ч.гр.д. № 2414/2017г. по описа на Районен съд - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.С.