Р
Е Ш Е Н И Е
№ 214/7.10.2019г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На дванадесети септември 2019 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
Административно дело № 214 по описа на 2019 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „**” ЕООД
с ЕИК *** със седалище и адрес на управление с.Голям Дервент, *,
представлявано от управителя С.Х.Г.,
чрез адв. Д.Д. *** против Ревизионен
акт № Р-0200281803771-091-001/12.03.2019г., издаден от Г.Д.П. на длъжност
началник на сектор – възложил ревизията и
Д.Н.Ж. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията в ТД на НАП-гр.Бургас, в частта му в която е потвърден с Решение №
87/23.05.2019г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Бургас при ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че
ревизионния акт в оспорената му част е неправилен, процесуално и материално
незаконосъобразен и необоснован, Прави
се искане същият да бъде отменен, като
се присъдят на дружеството направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание за оспорващия се явява адв.Д., който поддържа жалбата и направеното в същата искане. В тази насока допълнително представя
подробни писмени бележки.
Ответната
страна редовно призована изпраща процесуален представител юрисконсулт, който
счита жалбата за неоснователна и моли
същата да бъде отхвърлена, с присъждане на направените в производството
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ЯАС,
като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и §2 от ДР на ДОПК, и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-02002818003771-020-001/29.06.2018 г.,
издадена от Г.Д.П.-началник на сектор при ТД на НАП-Бургас и
връчена на 03.09.2018 г., на основание
чл.112 и чл.113 ДОПК е възложено да бъде извършена ревизия на „**” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
с.Голям Дервент, *, представлявано от
управителя С.Х.Г., от екип от ревизори: Д.Н.Ж. на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията и Н.С.М.- старши инспектор по приходите, като
ревизията обхване следните видове задължения по периоди: Корпоративен данък от
01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. Процесната
заповед е изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия
№ Р-02002818003771-020-005/30.01.2019 г., като в обхвата на ревизията са
включени и видове задължения по периоди: Данък върху добавената стойност от
01.03.2017 г. до 30.09.2017 г.
Извършена е проверка за установяване
на обстоятелства и факти, за която е съставен Протокол № П-02002017131129-073-001/03.07.2018
г., в който е посочено, че при проверка на отчетените продажби и съпоставка с
данните предоставени от "**" ООД за изплатени пощенски записи и
наложен платеж, са установени неотчетени приходи и към 31.03.2017г. реализиран
оборот от 82302,22 лева, т.е. достигнат е оборот за задължителна регистрация по
ЗДДС, на осн. чл. 96, ал.1 ЗДДС.
С Уведомление № Р-02002818003771-113-001/26.10.2018 г. ревизиращият
орган е уведомил „**“ ООД, че в хода на ПУФО са събрани от "**" ООД доказателства за
изплащане на дружеството на суми с наложен платеж в обеми, представляващи
електронна търговия със стоки/работно облекло/ за периода 2016г.-2017г. и че
предоставените данни формират по големи приходи от посочените от ЗЛ в ГДД, което води до извода, че са налице
недекларирани, укрити приходи, поради
което основата за облагане с Корпоративен данък за период 01.01.2016 г.-31.12.2017 г.
ще бъде определена по реда на чл.122-124а от ДОПК. С уведомлението на
дружеството е предоставен 14-дневен срок за вземане на становище и представяне
на доказателства.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен
доклад № Р-02002818003771-092-001/18.02.2018 г., връчен на оспорващото
дружество по електронен път на 19.02.2019г., като по делото липсват данни
против същия да е подавано възражение. В доклада е направено предложение за
установяване на задължения по видове,
както следва: Корпоративен данък –
главница 1559.12 лв. и лихви 213.43 лв и ДДС -
главница 5277.89 лв. и лихви 1490 лв.
Ревизионното производство е приключило с
Ревизионен акт № Р-0200281803771-091-001/12.03.2019г./РА/, издаден от органа
възложил ревизията и от главен инспектор по приходите, определен за ръководител
на ревизията, като акта е връчен електронно на 19.03.2019 г. В ревизионния акт
е посочено, че извършените в хода на ревизията процесуални действия и
установените факти и обстоятелства са подробно описани в констативната
част на издадения ревизионен доклад,
който е неразделна част от РА. С последния са определени следните задължения на
оспорващото дружество: ДДС за периодите от 01.03.2017г. до 31.03.2017г. и от
01.08.2017г. до 30.09.2017г. в размер на 5 277,89 лв. и лихви в размер на
863,63 лв. и КД за 2016г. и 2017г. в
размер на 1 559,12 лв и лихви в размер на 223,40
лева.
В РА е посочено, че в процеса на
ревизията е променен счетоводния финансов резултат въз основа на направен
анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал.2,
т.1-4, т.8, т.10, т.15 и т.16 от ДОПК и е определена основа за облагане с
корпоративен данък/КД/ по чл. 5, ал.1 от ЗКПО, в резултат от съпоставка на
отчетените продажби и получените суми от наложен платеж във връзка с ползвани
куриерски услуги на "**" ООД
от „**“ ЕООД по повод електронна търговия и пратки на работно облекло, в размер
на 7 380,33 лв./печалба/ за 2016г. в това число: 25340,98лв - приходи/ приходи от дейността на дружеството по декларирани данни в
ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016г. в размер на 3035 лв и неотчетени приходи от продажба на стоки в
размер на 22 305,98 лв, и 17 960,65 лв- разходи/ разходи за основна
дейност – 3 090 лв декларирани в ОПР и ГДД по чл. 92 от ЗКПО и
отчетна стойност на продадените стоки свързани с неотчетените приходи-
14,870,65 лв., в резултат на което допълнително е начислен КД за 2016г. в
размер на 738,03 лв
и лихва върху същия на основание чл.9 от ЗКПО в размер на 145,16 лв.
С РА в резултат на същата направена
съпоставка е определена основа за облагане с КД
за 2017г. в размер на 28516,73 лв./печалба/в това число: 69096,55лв -
приходи/ приходи от дейността на дружеството по
декларирани данни в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017г. в размер на 44 463,72 лв и неотчетени
приходи от продажба на стоки в размер на 24 632,83 лв,
и 40 579,82 лв- разходи/ разходи
за основна дейност – 24 157,93 лв декларирани в ОПР и ГДД по чл. 92 от ЗКПО и
отчетна стойност на продадените стоки свързани с неотчетените приходи- 16
471,89 лв, като допълнително начисления КД за 2017г. е в размер на 821,09 лв и
лихва върху същия на основание чл.9 от ЗКПО в размер на 78,24 лв.
По отношение на Закона за данъка върху
добавената стойност в РА е посочено, че за данъчни периоди м.03.2017г., м. 08. 2017г. и м. 09.2017г. е
начислен ДДС в размер на 5 277,89 лв, на осн. 102, ал.3, т.2 ЗДДС във вр.
с
чл.66, ал.1
ЗДДС, чл.67, ал.2 и ал.3 ЗДДС и чл.53,
ал.2 ППЗДДС по извършени облагаеми доставки от „**“ ЕООД
при осъществяване на дейността електронна търговия с работно облекло, за
периода от който е следвало да бъде издаден актът за регистрация по ЗДДС -
28.02.2017г., във връзка с реализиран облагаем оборот за последните 12 месеца
преди текущия над 50 000 лв, до датата на която
са отпаднали основанията за регистрация по ЗДДС – прекратяване на дейността на
дружеството след 01.10.2017г. За така
допълнително определения ДДС, в РА е посочено, че на осн.
чл.1 от ЗЛДТДПДВ се дължи лихва в размер на 863.63 лв.
С жалба с вх. № **-0-Ж-63/08.**.2019 г. Ревизионен акт №
Р-0200281803771-091-001/12.03.2019г. е оспорен изцяло от „**“ ЕООД по
административен ред пред Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“-Бургас при ЦУ на НАП. Последния е
постановил Решение № 87/23.05.2019 г., с което в една част РА е потвърден, а в друга
част е отменен.
РА №
Р-0200281803771-091-001/12.03.2019г. е потвърден с процесното
решение, в частта му с която са установени дължимите от оспорващото дружество
задължения за данъци, както следва: КД за периода
от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. в размер на 738, 03 лв. главница и лихва 145,16
лв. и за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. в размер на 821, 09 лв. главница и лихва 78,24
лв., или КД за процесния период общо в размер на
1 559,12 лв главница и лихви в размер на 223,40 лв; ДДС за периода
от 01.03.2017г. до 31.03.2017г. в
размер на 2 129, 27 лв. главница и лихва
409,92 лв., за периода от
01.08.2017г. до 31.08.2017г. в размер на 770, 74 лв. главница и лихва 116,16
лв. и за периода от 01.09.2017г. до 31.09.2017г. в размер на 636, 83 лв. главница и лихва 90,40
лв.
С Решение № 87/23.05.2019 г. на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП процесния РА е отменен в частта му, с която е установен
дължим от „**“ ЕООД, ДДС за периода от
01.09.2017г. до 31.09.2017г. в размер на 1 741, 05 лв. главница и лихва
247,15 лв.
В Решението е посочено, че проверяващия
екип в хода на ревизията е събрал доказателства – документи от куриерската фирма „**“ ООД относно извършвана от
дружеството дейност. В отговор на връчено
ИПДПОТЛ
№ Р- 0200281803771-**1-001/13.09.2017 г. до „**“ ООД за представяне на
информация за получени куриерски и пощенски пратки за периода 01.01.2016 г. - 30.06.2017 г. от „**“ ЕООД са представени множество документи и писмени
обяснения. Поради големия им обем, същите са представени на ZIP файл. съдържащ:
снимки на документи, показващи изплащането в брой на наложен платеж;
договорености между „**“ ЕООД и „**“ ООД; справки за получени и изпратени
куриерски и пощенски пратки от „**“ ЕООД за периода 01.01.2016
г. - 30.06.2017 г. Справките съдържат информация за всички пощенски и куриерски
пратки и суми събрани в полза на лицето, от наложени платежи и пощенски парични
преводи, както е посочен и телефон **********.
Записано е, че от дружеството прилагат описание на таблиците за
куриерски услуги - подател и получател, както и описание на таблиците за
пощенски поръчки – ППП и файловете са подписани с електронен подпис от
представляващия и са записани на финализиран оптичен
носител, като органите по приходите са извършили обработка на данните,
съдържащи се в тях.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването, в преклузивния срок по
чл.156 ДОПК, срещу ревизионен акт в частта му, която не е отменена с решението
по чл.155 ДОПК при обжалването му по административен ред. Разгледана по същество
жалбата се явява основателна по
следните съображения:
Предмет на осъществявания съдебен
контрол е Ревизионен акт № Р-0200281803771-091-001/12.03.2019г., издаден от Г.Д.П. на длъжност началник на
сектор – възложил ревизията и Д.Н.Ж. на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в ТД на
НАП-гр.Бургас, в частта му с която са определени задължения на „**“ ЕООД,
корпоративен данък за периода от 01.01.2016г. до
31.12.2016г. в размер на 738, 03 лв.
главница и лихва 145,16 лв. и за
периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. в размер на 821, 09 лв. главница и лихва 78,24
лв., или КД за процесния период общо в размер на
1 559,12 лв
главница и лихви в размер на 223,40 лв. и данък върху добавената
стойност за периода от 01.03.2017г. до 31.03.2017г. в размер на 2 129, 27 лв. главница и лихва
409,92 лв., за периода от
01.08.2017г. до 31.08.2017г. в размер на 770,74 лв. главница и лихва 116,16
лв. и за периода от 01.09.2017г. до 31.09.2017г. в размер на 636, 83 лв. главница и лихва 90,40
лв., в която част е потвърден с Решение № 87/23.05.2019г. на Директора на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.
При извършване на задължителната проверка по чл.160,
ал.2 ДОПК, ЯАС констатира, че ревизията е
възложена от компетентен орган, изрично
посочен в т. 7 от Заповед № РД-1/02.01.2018 г. на Директора на
ТД на НАП и е приключила в определения от него срок. Съставеният РА съдържа
всички реквизити, предвидени в
разпоредбата на чл.120, ал.1
ДОПК, като е подписан от съставителите с електронен подпис и не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност. Наведените в обратната насока доводи
на процесуалния представител на оспорващото дружество са изцяло неоснователни.
Съобразно чл. 120, ал.2 ДОПК, съставения ревизионен
доклад е приложен към РА и е неразделна част от същия. Самият ревизионен доклад
е съставен в срока по 117, ал.1 ДОПК и в съответствие с чл.117, ал.4 ДОПК е
връчен на ревизираното лице по електронен път, видно от приетата по делото разписка
за извършвано връчване по електронен път. В законоустановения
срок, материално компетентните орани по чл.119, ал.2 ДОПК- Г.Д.П. на длъжност началник-сектор – възложил ревизията
и Д.Н.Ж. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, са издали частично оспорения в настоящото съдебно
производство ревизионен акт.
Както бе посочено с Уведомление № Р-02002818003771-113-001/26.10.2018
г. ревизиращият орган е уведомил „**“ ООД, че в хода на ПУФО са събрани от "**" ООД доказателства за
изплащане на дружеството на суми с наложен платеж в обеми, представляващи
електронна търговия със стоки/работно облекло/ за периода 2016г.-2017г. и че
предоставените данни формират по големи приходи от посочените от ЗЛ в ГДД, което води до извода, че са налице
недекларирани, укрити приходи, поради
което основата за облагане с Корпоративен данък за период 01.01.2016 г.-31.12.2017 г.
ще бъде определена по реда на чл.122-124а от ДОПК., като в оспорения акт
е посочил установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК – наличие на
данни за укрити приходи и нередовно водено счетоводство
Съгласно чл.122, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК
органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на
данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от
следните обстоятелства, а именно да са налице са данни за укрити приходи или
доходи или да липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона
за счетоводството или воденото счетоводство да не дава възможност за
установяване на основата за данъчно облагане. В настоящият случай не се
констатира да се осъществени дадените предпоставки, поради което не може да се
ползва презумпцията на чл.124, ал.2 ДОПК, че в производството по обжалването на
ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 ДОПК фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, защото
наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК не е подкрепено със
събраните доказателства.
С оглед начисления с оспорвания акт ДДС, следва да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл.95, ал.1 ЗДДС на регистрация по този
закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията
на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл.12 ЗДДС,
като чл.3, ал.1 ЗДДС сочи, че данъчно задължено лице е всяко лице, което
извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите
от нея. Съгласно чл.96, ал.1 ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем
оборот 50000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12
последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от
изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде
заявление за регистрация по този закон, като чл.96, ал.2 ЗДДС посочва как се
формира облагаемия оборот.
В случая органите приемат, че към 31.03.2017г. „**“
ЕООД е реализирало оборот от 50 032,75 лв, т.е.
достигнат е оборота за задължителна регистрация по ЗДДС, на осн.
чл.96, , ал.1 ЗДДС, но тъй като не е подало заявление за регистрация, на осн. чл. 102 ЗДС се счита за регистрирано по ЗДДС от
01.03.2017г.
По силата на
чл.102, ал.1 ЗДДС когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в
срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира
с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице, но
при специалната регистрация по ЗДДС по инициатива на органа по приходите с акта
по чл.102, ал.1 от ЗДДС в тежест на приходната администрация е доказване на
предпоставките по чл.96, ал.1 ЗДДС, а именно че ревизираното лице извършва
независима икономическа дейност, доставките в резултат на упражняването на тази
дейност са облагаеми с ДДС и достигането на облагаем оборот по смисъла на
чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер на 50000 лева и повече през последните 12 месеца
преди текущия.
Според съда от събраните в хода на издаване на процесния акт и в производството по съдебното му обжалване
не се ангажираха доказателства за наличието на посочените по-горе предпоставки.
С определението за насрочване на делото са дадени
указания на ответната страна за носената от нея доказателствена
тежест и по-конкретно, че следва да установи наличието на основание за облагане
по реда на чл.122 ДОПК, като възможности за това са предоставени и в хода на
съдебното производство. С оглед
направеното с жалбата оспорване на фактическите констатации, досежно укрити
доходи и надхвърляне на оборота от
50 000 лева, обуславящ задължителна регистрация по ЗДДС, на ответната
страна бе дадена възможност да представи писмени доказателства в оригинал или
заверени копия по предвидения за това ред по чл. 183 от ГПК. Такива доказателства
не бяха ангажирани, като административният орган се позовава единствено и само
на представените на оптичен носител в табличен вид данни от„**“ ООД и разпечатки от същите заверени със „ сверено
с електронен документ“. Последните не представляват електронен документ и не
установяват верността на отразената в тях информация, независимо дали са
подписани с електронен подпис. Такъв електронен документ не са и направените
снимки на документи показващи изплащането в брой на наложен платеж, и такова
качество не им придава обстоятелството, че файла на който са съхранени е
подписан с електронен подпис.
В хода на съдебното производство бе
уважено искането на ответника, документите на които той се позовава да бъдат
изискани от „**“ ООД на основание чл.192 ГПК. В писмо
изх. № 8789/22.07.2019г. на „**“ ООД се сочи, че исканите документи в
оригинал не могат да бъдат представени, тъй като са унищожени поради независещи
от дружеството причини – наводнение в архива
на същото в резултат на обилни валежи.
Основателен е довода на оспорващия, че
непредставянето на оригиналните писмени документи го възпрепятства да проведе доказването си чрез оспорване
истинността на документите, на които се позовава адм. орган и съответно
да реализира в пълен обем правото
си на защита.
Изводите на органите по приходите за
укрити доходи от оспорващото дружество от извършени и неотчетени продажби на стоки по интернет, се базират
основно на извършения анализ на данните, предоставени в електронен табличен вид
от "**"ООД. Тези изводи не могат да бъдат споделени, поради липсата
на оригиналите на товарителници, РКО и
парични преводи или заверени преписи от тях и съответно невъзможността за
извършване на съпоставка и преценка, включително и чрез назначаване на необходимите експертизи, с оглед твърденията
на оспорващия.
С
оглед изложеното, съдът счита, че разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК е неприложима
в случая, поради което Ревизионен акт № Р-0200281803771-091-001/12.03.2019г. с
който неправилно са определени
задълженията за оспорващия за ДДС и КД, следва да бъде отменен в оспорената му
част, като незаконосъобразен.
При този изход
на спора, направеното искане на оспорващия за присъждане на разноски се явява
основателно, като своевременно направено и доказано по размер. Ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените по делото разноски
в общ размер на 950 (деветстотин и петдесет) лева, от които 50 лева държавна
такса и 900 лева адвокатско
възнаграждение, съгласно представения ДПЗС № 67759 от 9.7.2019г.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС,
трети административен състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на
„**”
ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление с.Голям Дервент, *, представлявано от управителя С.Х.Г., чрез адв.
Д.Д. Ревизионен акт №
Р-0200281803771-091-001/12.03.2019г., издаден от Г.Д.П. на длъжност началник
на сектор – възложил ревизията и Д.Н.Ж.
на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в ТД на
НАП-гр.Бургас, в частта му в която е потвърден с Решение № 87/23.05.2019г. на
Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“-Бургас при ЦУ на НАП да заплати на „**” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
с.Голям Дервент, *, представлявано от
управителя С.Х.Г., чрез адв. Д.Д. ***, направените по делото разноски в размер на 950
(деветстотин и петдесет) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните по реда на чл. 138 от АПК.
СЪДИЯ:/п/не се чете