РЕШЕНИЕ
№
121
гр.Поморие,
18.07.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поморийски районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на 16 май през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на секретаря Йовка Тодорова,
като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 679 по описа за 2015г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба от ищеца И.Х. *** против Б.Н.Г. ***. В исковата
молба се твърди, че страните са живели на семейни начала, в резултат на което
са се родили децата им Л. и Р. Х.. Със съдебно решение по г.д. № 347/2006г. на
КРС са решени споровете между родителите по въпросите относно местоживеенето на
децата, издръжката и личните контакти с тях. Твърди се, че през 2013г. Г.
завела срещу Х. дело за защита срещу домашно насилие – г.д. № 1152/2013г. на
КРС. С декларацията си по чл.9 ал.3 ЗЗДН по това дело се твърди, че Г. съзнателно
потвърдила пред съда неистина, а именно, че на 07.10.2012г., на 03.11.2012г. и
на 17.11.2012г. Х. упражнил спрямо нея психическо и емоционално насилие.
Отправял и обвинения, че учи децата да крадат и лъжат, отправял и заплахи в
тяхно присъствие. Спрямо децата упражнил домашно насилие, като свирил с
клаксона на колата, обиждал ги, че крадат и лъжат, за което ги научела майка
им. Въз основа на декларацията по делото била издадена заповед за незабавна
защита, което се явило препятствие да осъществява контакти с децата си до
приключване на производството. Делото е приключило с отхвърляне претенциите на Г..
Делото за домашно насилие породило у Х. неспокоен сън, нервно напрежение, за
което се наложил прием на медикаменти. Х. се чувствал неудобно пред колеги и
приятели, които научили за делото поради отсъствията му от работа. Притеснявал
се от това, че под влияние на майка си децата му не желаели да го виждат. В
резултат на притесненията се наложило да провежда психологически консултации в
продължение на месеци. Повишило се кръвното му налягане. Било му назначено
лечение от кардиолог. Наложило се да приема медикаменти за сън. С действията си
Г. уронило престижа в обществото на Х.. Иска се осъждане на Г. да заплати на Х.
5 000лв., представляващи обезщетение за причинените с действията й
неимуществени вреди . Иска се присъждане на разноски. Представят се
доказателства.
Правното
основание на предявения иск е чл.45 ЗЗД.
Правното
основание на искането за присъждане на разноски е чл.78 ал.1 ГПК.
Ответницата
по първоначалния иск го оспорва с отговора представен в срока по чл.131 от ГПК,
като по отношение на допустимостта му, така и по отношение на основателността
му. Не оспорва прекратеното съжителство между страните, родените от него деца и
установения по съдебен ред режим на упражняване на родителски права, лични
отношения и издръжка. Не оспорва твърденията за заведеното от нея срещу Х. дело
за защита от домашно насилие и резултата по това дело. Оспорва останалите
твърдения по първоначалната искова и правните доводи, направени въз основа на
тях. Счита, че посоченото в декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН е истина, но
резултатите по делото са в резултат на това, че първоинстанционния и въззивния
съд не са й дали възможност да представи поисканите от нея доказателства за
това. Счита, че чрез завеждането на делото е упражнила свое законно право да се
защити пред съд, т.е. действието и не е незаконно, за да може да доведе до
отговорност по чл.45 ЗЗД. Счита за недоказани твърденията на Х., свързани с
наличието на неимуществени вреди. Иска отхвърляне на претенцията. Представя
доказателства.
В
срока за отговор по чл.131 ,ал.1 от ГПК
е предявена и насрещна искова молба от Б.Г. срещу И.Х.. В обстоятелствената
част на насрещната искова молба се сочи, че страните живели на семейни начала
до м.май 2005г. след което се разделили, като по време на съжителството помежду
им се родили децата Л. и Р. Х.. Твърди се, че по повод образуваното по искова
молба на ищцата по насрещния иск гр.дело №1152/2012г. по описа на КРС, на
13.12.2012г. ищцата се запознала със съдържащите се в делото три жалби до РП
Карнобат, жалба до Бургаска окръжна прокуратура, заявление до директора на ОУ
Христо Смирненски гр.Карнобат, 3 жалби до ДСП Карнобат и жалба до ДСП Бургас, всички
изброени подадени от ответника по насрещния иск.
Така
се твърди, че на 09.10.2012г. Х. ***-94ИИ/0010, в която изложил твърдения, че
ответницата не позволявала свиждания между него и децата извън определения
режим на лични отношения, като забранявала на децата им да му се обаждат като
ги срещне по улицата и те се страхували да разговарят с него, а също така
децата били принуждавани да лъжат и крадат и по конкретно детето Р. откраднало
пари от касичката на брат си Л., за което била поощрена от майка си, на която
дала парите, като ответника изразил мнението си, че не е нормално и човешко
ответницата да манипулира осемгодишно дете, че баща му не плаща издръжка и да
го принуждава да краде. Сочи се, че твърденията изложени в цитираната жалба са
клеветнически и позорящи личността на ищцата и резултат на жалбата социални
работници от ДСП Карнобат провели срещи с ищцата, предложили й и да посещава
психолог, изискали от ищцата да дава обяснения, което силно обезпокоило ищцата,
било и създадено неудобство пред служителите на ДСП Карнобат, уронен бил
авторитета й, създадено било безпокойство и така били причинени морални
страдания на ищцата от тези твърдения. Иска се осъждане на И.Х. да заплати на
ищцата по насрещния иск 600 лв., представляващи обезщетение за неимуществени
вреди претърпени в резултат на неверните, клеветнически и позорящи ищцата
твърдения съдържащи се в жалба вх. №ЗД-94ИИ/0010/09.10.2012г. подадена от И.Х. ***,
представена като доказателство по гр.дело №1152/2012 г. по описа на КРС, ведно
със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на
насрещната искова молба до окончателното изплащане.
Твърди
се, че в жалба вх.№ЗД-94ИИ/010/07.11.2012г. от ответника до ДСП Карнобат, той
изложил твърдения, че ищцата не спазвала определения от съда режим на лични
отношения между него и децата и на 21.10.2012г. не му позволила да ги вземе, поради
което се наложило да потърси съдействие от органите на МВР, като станал
свидетел на уплашени и видимо малтретирани деца, които не искали да идат при
него. Детето Л. било със зачервена буза, явно от шамар, а очите му били
зачервени и насълзени, а детето Р. му казала, че отказва да иде при него защото
съдел майка й, което ответникът твърдял в жалбата, че представлява
манипулация,тормоз и стресиране на децата от страна на собствената им майка, което
се случвало постоянно докато са при нея. Твърди се, че по повод на тази жалба
на 14.11.2012г. и на 16.11.2012г. служители на ДСП Карнобат посетили ищцата в
дома й, като и предложили консултация с психолог, което тя приела като
подигравка и унижение от страна на служителите, които не й съобщили повода за
посещенията си. Твърди се,че с тези си действия служителите на ДСП Карнобат
създали неудобство, демонстрирали неуважение и подозрение към ищцата и заради
ответника й предложили консултация с психолог. Иска се осъждане на ответника да
заплати на ищцата 600 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди
претърпени в резултат на неверните, клеветнически и позорящи ищцата твърдения
съдържащи се в жалба от 07.11.2012г. подадена от И.Х. *** представена като
доказателство по гр.дело №1152/2012г. по описа на КРС, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на насрещната искова
молба до окончателното изплащане.
Твърди
се, че на 20.11.2012 г. ответникът в жалба до ДСП-Карнобат посочил, че на
17.11.2012г. и 18.11.2012г. за пореден път не можал да осъществи среща с децата
си за да упражни правото си на лични отношения съгласно съдебното решение, поради
„доброто възпитание и грижи към децата от ищцата и нейната майка. Изразил
притеснението си за упражнения тормоз над децата с физически и психически
методи упражнявани върху тях, които довели до отказ на децата да се срещат с
ответника, поощряван от тяхната майка, която му се подигравала, че дъщеря му
вече сама четяла жалбите му. По този повод от ДСП Карнобат поискали ищцата
заедно с децата да посещава психолог, като ищцата се почувствала унижена от предложената й консултация и приела това
като подигравка с личността й и съмнения в качеството й на отговорен родител.
Иска се осъждане на ответника да заплати на ищцата 600лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на неверните,
клеветнически и позорящи ищцата твърдения съдържащи се в жалба от 20.11.2012г.
подадена от И.Х. ***, представена като доказателство по гр.дело №1152/2012г. по
описа на КРС, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на
предявяване на насрещната искова молба до окончателното изплащане.
Твърди
се също, че на 29.11.2012г. ответникът в жалба с №94ИИ-5003 до отдел „Закрила
на детето„ гр.Бургас изложил неверни, позорящи и клеветнически твърдения за
ищцата, като посочил, че детето Л. останало да живее при него,тъй като бил
наплашен и стресиран от майка си, от
постоянните и скандали и чести побои над
него. Също посочил, че на децата били забранено да контактуват с него при
случайни срещи на улицата, когато са с майка си или баба си, което им се
забранява от майката, която се стремяла да откъсне децата от баща им и ги
настройвала срещу него, като използвала методи на психическо и физическо
насилие над тях за да отказват да идат при него като отиде да ги взема. Твърдял,че
втори месец не можел да вземе децата при себе си именно поради това, че майката
настройвала децата срещу него, като сочел случаи, в които установил следи от
побой по лицето на детето Л., а детето Р. изпадало в истерия и го обвинявало, че
не плаща издръжка, като през 2006г. било бито от майка си и имало следи от
побой. Твърдял, че през 2007г. ищцата с баща си отишла в жилището където живеел
с майка си, на която ищцата нанесла побой и насила взела детето Л. със себе си,
а също твърдял, че ищцата била осъдена с
три влезли в сила присъди. В жалбата се отправяли обвинения към служителите в
отдел „закрила на детето”, чието бездействие според ответника толерирали ищцата
да извършва тези действия над децата. След като се запознала с тази жалба
ищцата била стресирана и наранена емоционално от твърденията в нея и преживяла
морални болки и страдания. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищцата 600
лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на
неверните, клеветнически и позорящи ищцата твърдения съдържащи се в жалба от
№94ИИ-5003 до отдел „Закрила на детето„ гр.Бургас подадена от И.Х., представена като
доказателство по гр.дело №1152/2012г. по описа на КРС, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на насрещната искова
молба до окончателното изплащане.
Твърди
се, че в жалба №1376/25.10.2012г. подадена от ответника Х. до Районна
прокуратура гр.Карнобат посочил, че ищцата не спазила съдебното решение на КРС
относно личните отношения с децата,като на 21.10.2012 г. неделен ден, в който
според същото решение имал право да вземе децата, ищцата не му позволила. По
повод на тази жалба се наложило ищцата да дава обяснения пред полицията ,като
преписката по жалбата завършила с резолюция според нея за липса на
престъпление. Твърди се,че с представянето на тази жалба и по гр.дело
1152/2012г. ответникът целял да урони единствено авторитета на ищцата пред
обществото въпреки, че му било известно становището на прокуратурата. След
като съдържанието на жалбата станало
достояние на КРС, служителите на социално подпомагане, полицията, прокуратурата,
ищцата изпитала морални болки и страдание изразяващи се в неудобство пред
всички, на които станала достояние жалбата във връзка с подаването и пред КРП и
КРС. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищцата 600 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на неверните,
клеветнически и позорящи ищцата твърдения съдържащи се в жалба от
№1376/25.10.2012г. до Районна прокуратура гр.Карнобат подадена от И.Х.,
представена като доказателство по гр.дело №1152/2012г. по описа на КРС, ведно
със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на
насрещната искова молба до окончателното изплащане.
Твърди
се, че в жалба №6823/29.11.2012г. до Окръжна прокуратура гр.Бургас подадена от
ответника, същият изложил твърденията, че в жалба от 25.10.2012г. сезирал КРП, че ищцата не спазва съдебното решение на
КРС относно личните отношения с децата, като ищцата не му позволила да вземе
децата в ден, в който имал право на това според решението като така втори месец, не се бил виждал с
децата си, тъй като ищцата не изпълнявала съдебното решение и възпрепятствала
личните му отношения с децата и се чувствала
безнаказана и покровителствена от КРП, като това не се случвало за първи път и
се предлага на Окръжна прокуратура Бургас да провери колко преписки срещу ищцата са били прекратявани
през годините по жалби срещу нея от различни граждани. Твърди се, че след като
се запознала с тази жалба ищцата се почувствала зле емоционално, тъй като имала
правомерно поведение и не била покровителствана от КРП, като тези клеветнически
твърдения, чрез представянето им по гр.д. 1152/2012 г. били разпространени и
станали достояние до всички страни в съдебния спор, включително и Д ”СП”
Карнобат. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищцата 600 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на неверните, клеветнически
и позорящи ищцата твърдения съдържащи се в жалба №6823/29.11.2012г. до Окръжна
прокуратура гр.Бургас подадена от И.Х., представена като доказателство по
гр.дело №1152/2012г. по описа на КРС, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на предявяване на насрещната искова молба до окончателното
изплащане.
Твърди
се, че в жалба №1499/22.11.2012г. подадена от ответника до Районна прокуратура
гр.Карнобат, се излагали отново твърденията за осуетено от ищцата изпълнение на
съдебното решение относно личните отношения с децата изложени в предходна жалба
до КРП, при което на ищеца било отказано да вземе децата на 20 и 21.10.2012 г. Твърдяло
се,че също на 10.11.2012 г. ищцата не изпълнила съдебното решение и не
позволила на ответинка да вземе децата, като при този опит на ответника ищцата му казала, че децата на искат да
отидат при него, а след като видял децата според него били стресирани и
неадекватни, а бузата на сина му била зачервена, вероятно от шамар. Също така
се твърдяло, че и на 17 и 18.11.2012г.
ищцата отново не изпълнила съдебното решение и ответникът не можал да ги
види и винаги когато децата били при него се оплаквали от постоянния побой над
тях нанасян от майка им и тяхната баба.
В жалбата се искало съдействието на
прокуратурата срещу незаконните действия на ищцата по повод неспазването на
съдебното решение от нейна страна. За тази жалба ищцата се наложило да дава
обяснения в РУП Карнобат като във връзка с призоваването и да даде обяснения
полицейски служители ходили до дома й и се налагало да обяснява пред съседите
причината за посещението им. Твърди се, че тази жалба била подадена с цел да
навреди на ищцата, като злоупотребявал с правото си и твърдял неверни факти. В
резултат от това ищцата се почувствала неудобно пред институциите и съседите си,
влошило се здравословното й състояние и изкарала остър тонзилит-ангина. С
прилагането на жалбата по гр.д. 1152/2012г. целта на ответинка била да унизи
ищцата с неверните си клеветнически твърдения. Иска се осъждане на ответника да
заплати на ищцата 600 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди
претърпени в резултат на неверните, клеветнически и позорящи ищцата твърдения
съдържащи се в жалба №1499/22.11.2012 г. до Районна прокуратура гр.Карнобат
подадена от И.Х., представена като доказателство по гр.дело №1152/2012 г. по
описа на КРС, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на
предявяване на насрещната искова молба до окончателното изплащане.
Твърди
се, че в жалба №1544/03.12.2012г. до Районна прокуратура гр.Карнобат,
ответникът отново изложил твърдения, че от два месеца не може да види децата
си, тъй като ищцата не спазвала съдебното решение относно личните отношения
между него и децата и изисквал отговор от прокуратурата докога ще продължава
това и защо не се взема отношение да бъде спряно това закононарушение
извършвано от ищцата. Преписката по тази жалба била обединена с преписка по
предходна жалба №1499/2012 г. до КРП е приключила със становище на
прокуратурата, че няма извършено престъпление. Ищцата била викана в полицията
да дава обяснения във връзка с жалбата и изпитала неудобство пред полицейските
служители, тъй като твърденията в жалбата уронвали авторитета й, като
неоснователното й посещение в полицията създало у нея чувство на психически
тормоз. С представянето на жалбата по гр.д.№1152/2012 г. на КРС, съдържанието
на същата станало достояние на служителите при Д ”СП” Карнобат, които издали 3
бр. заповеди за ползване на услугата психологическо консултиране без да е имало
нужда от това, които заповеди ищцата обжалвала пред административния съд и
имало образувани две дела №522/2013г. и №979/2014г. на БАдм.С. След като се
запознала с твърденията изложени от ответника в тази жалба, представена от него
въпреки, че имало становище за неоснователност от прокуратурата, ищцата почувствала
болка и страдание, както от невярното съдържание на жалбата, така и от това, че
авторитета й бил уронен пред полицаите от РУП Карнобат, социалните работници и
съдебните състави. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищцата 600 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на неверните,
клеветнически и позорящи ищцата твърдения съдържащи се в жалба от жалба
№1544/03.12.2012г. до Районна прокуратура гр.Карнобат подадена от И.Х., представена
като доказателство по гр.дело №1152/2012г. по описа на КРС, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на насрещната искова
молба до окончателното изплащане.
Твърди
се, че в заявление №872/22.11.2012г. до директора на ОУ ”Хр.Смирненски„
гр.Карнобат, ответникът изложил твърдения, че децата му са подложени на стрес и
тормоз в семейната им среда, което било описано в негови жалби до отдел
„Закрила на детето„ и ответникът споделил с училищния психолог и според него
децата се нуждаели от посещение при психолог. Твърдял, че ищцата в последните
два месеца го възпрепятствала да се вижда с децата, които били уплашени, объркани и изпадали в истерия, тъй като майка им ги
принуждавала да отказват срещи с баща си
с психическо и физическо въздействие върху тях, за което той съдел от
това, че синът му бил разплакан и с бузи зачервени от шамари, принуждавала ги
да лъжат и крадат, като ответникът знаел, че тези твърдения не били верни, тъй
като имало проверки по тях и отговорите на исканията му били отрицателни.
Неверните твърдения породили болка и страдание у ищцата, тъй като били с цел
уронване на престижа и авторитета на ищцата пред ръководството на училището, а
с представянето им по воденото между тях гр.дело 1152/2012г. и пред всички
страни по делото сред които и Д ”СП”, които насочили ищцата и децата със
задължително предписание към ЦОП Карнобат, без да има необходимост от това. Като
се запознала с тези твърдения, се влошило здравословното състояние на ищцата – била
шокирана от изложеното от ответника. Иска се осъждане на ответника да заплати
на ищцата 600 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди претърпени
в резултат на неверните, клеветнически и позорящи ищцата твърдения съдържащи се
в заявление №872/22.11.2012г. до директора на ОУ ”Хр.Смирненски„ гр.Карнобат
подадено от И.Х., представена като доказателство по гр.дело №1152/2012г. по
описа на КРС, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на
предявяване на насрещната искова молба до окончателното изплащане. Иска се и
присъждане на разноски. Представят се доказателства.
Правното
основание на всеки от предявените при условията на обективно кумулативно
съединяване девет насрещни искове е чл.45 ЗЗД.
Правното
основание на претенциите за присъждане на лихви за забава е чл.86 ЗЗД.
Правното
основание на искането за присъждане на разноски е чл.78 ал.1 ГПК.
Ответникът
по насрещните искове ги оспорва като недопустими и неоснователни. Също счита,
че чрез подаването на посочените жалби и заявление е упражнил свои законни
права, което не може да доведе до търсене на деликтна отговорност. Счита, че
изложеното в съответните негови жалби и заявление отговаря на истината.
Претендира за отхвърляне на насрещните искове и присъждане на разноски.
Представя доказателства.
За
да се произнесе по така поставения за решаване правен спор съдът взе предвид
следното.
Между
страните не се спори, че са живели на семейни начала до 2005г., като от
съжителството им са родени децата Л. И. Х. - род. на ***г. и Р. И.а Х.а – род.
на ***г.. Не е спорно и се установява от представеното по делото решение
№118/05.05.2006г. постановено по гр.д.№347/2005г. по описа на КРС, че
упражняването на родителските права по отношение ненавършилите пълнолетие деца на страните е
предоставено на майката-ответница по първоначалния иск, при която е и
местоживеенето на децата, като на бащата е определен режим на лични отношения
всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09.00ч. на съботния
ден до 19.00ч. на неделния ден, както и по един месец през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск. Не е спорно и това, че отношенията между
страните са влошени, като основната причина за това е спазването на определения
режим на лични отношения между бащата и децата, като по отношение начина по
който следва да се осъществяват личните отношения и да се упражняват
родителските права, всеки от родителите на децата и страни по делото има
собствени възгледи несъвпадащи с тези на другия родител, което се установява от
представените по делото множеството жалби до различни институции, на които се
позовават и страните включително и в исковата молба и отговора на същата, за да
обосноват взаимните си обвинения в неизпълнение на задълженията на
всеки от тях по повод спазването режима на личните отношения и упражняването на
родителските права. Представено е и решение №53/11.03.2013 г. постановено по
гр.дело №1152/2012 г. по описа на КРС, с което е отхвърлен иска предявен от Б.Г.
лично и в качеството й на законен представител на ненавършилите пълнолетие деца
Л. Х. и Р. Х.а срещу И.Х. за налагане мерки по ЗЗДН по отношение на него за
закрила на ищците от домашно насилие упражнявано от ответника по това дело, което
решение е потвърдено с решение от 27.05.2013г. по гр.д.№774/2013г. по описа на
БОС. Представена е преписката съставена в Д ”СП” гр.Карнобат по повод
жалба вх.№ЗД-94ИИ/0010/09.10.2012г.
подадена от Харламбов до Д ”СП” Карнобат, в която освен посочената жалба се
съдържат още две жалби от Х. подадени
съответно на 07.11.2012г. и на 20.11.2012г., както и протоколи от проведени
срещи във връзка с проверка на изложените обстоятелства и оценка на подадените
сигнали. В представената в препис жалба вх.№ЗД-94ИИ/0010/09.10.2012г. подадена
от Х. до Д ”СП” Карнобат се излагат обстоятелства свързани с това, че подателят
й не може да вижда децата си извън определения от съда режим на лични
отношения, като според него майката на децата им забранявала да му се обаждат
при случайни срещи, което водело до видимо объркване на децата, а също така в
жалбата се сочи, че бащата на децата
установил, че дъщеря му взема пари от собствената си касичка, както и от
касичката на брат си, за което според подателя детето било принуждавано от
майка си, която лъжела детето, че бащата не плащал издръжка и не желаела да
разговаря за този случай с него. В жалбата се иска съдействие от Д ”СП”
Карнобат в рамките на закона, като се сочи, че бащата е провел разговор с директора
на училището, в което учат децата за необходимостта от това те да посещават
педагогически наставник на училището, но за целта било нужно становище от Д ”СП”
Карнобат. По тази жалба са проведени срещи с майката и децата на 19.10.2012г., за
което са съставени протоколи и до подателя на жалбата е изпратен отговор, с
който го информират, че поведението на децата се дължи на обстоятелствата и
предпоставките създадени от родителите им и се препоръчва ползването на
услугите предоставяни от центъра за обществена подкрепа. В представената в
препис жалба
вх.№ЗД-94ИИ/001043/07.11.2012г. подадена от Х. ***, се изразява недоволство от получения
отговор на Д ”СП” Карнобат до него по предходната му жалба, излагат се
твърдения, че ищцата не спазвала определения от съда режим на лични отношения
между него и децата, с които нямал контакт от 07.10.2012г., а на 21.10.2012г. майка им не му позволила да
ги вземе, поради което се наложило да потърси съдействие от органите на МВР, като
станал свидетел на уплашени и видимо малтретирани деца, които не искали да идат
при него. Детето Л. било със зачервена буза, явно от шамар, а очите му били
зачервени и насълзени, а детето Р. му казала, че отказва да иде при него защото
съдел майка й, което според него представлява манипулация, тормоз и стресиране
на децата от страна на собствената им майка и тяхната баба. Отправя се укор към
директора на Д ”СП”, че бездейства и се настоява за вземане на отношение по
изложеното в жалбата във връзка с действията на майката и бабата на децата, както
и да се осигури консултация с психолог за децата. Във връзка с проверка по тази
жалба са проведени срещи с подателя й, както и две срещи с майката на децата, за
което са съставени протоколи съответно от 13.11.2012г. и 14 и 16.11.2012г., при
които е предложено ползване на социални услуги в ЦОП Карнобат, които са
отказани от майката на децата. След тези срещи са изготвени оценки на сигнала
по жалбата от 07.11.2012г., в които е прието, че вследствие конфликта между
родителите, срещите на децата с бащата
не се осъществяват съобразно със съдебното решение и у децата се
наблюдава синдром на родителско отчуждение, което налага вземане на мерки за
закрила на децата в семейна среда и е одобрено насочването на децата за
ползване на социална услуга в ЦОП. В представената в препис жалба от
20.11.2012г. се изразява недоволство от бездействието на Д ”СП” и се излагат
твърдения, че жалбоподателят за пореден път на 17 и 18.11.2012г. на датите
предвидени в съдебното решение не е успял да се срещне с децата си, като
причината за това според него е поведението на майката и бабата на децата.
Съдържат се твърдения за упражняван се психически и физически тормоз върху
децата, в резултат на което те отказвали да се срещат с бащата, променили
отношението си към него и докато преди това се радвали да го видят, вече
изпадали в истерия при срещите си с него и отказвали да ходят при него, от
което майката изразявала задоволство и казвала, че вече децата сами четат
жалбите му. Твърди се, че психическото състояние на децата се влошавало и се
настоява за вземане на мерки и осигуряване на психолог, който да посещават и да
присъства на срещите им с бащата. Излага се становище, че бездействието на Д ”СП”
поощрявало поведението на майката, с което се накърнявали интересите на децата.
Представена е жалба с №94ИИ-5003 до отдел „Закрила на детето„ гр.Бургас, в
която ответникът изложил обстоятелства във връзка с раздялата си с Г., като
посочил, че след това, детето им Л. останало да живее при него, тъй като бил
наплашен и стресиран от майка си, от
постоянните и скандали и чести побои над него, а след постановяване на съдебно
решение родителските права по отношение на родените от съжителството с Г. деца
били предоставени на майката. Също посочил, че на децата били забранено да
контактуват с него при случайни срещи на улицата, когато са с майка си или баба
си, което им се забранява от майката, която се стремяла да откъсне децата от
баща им и ги настройвала срещу него, като използвала методи на психическо и
физическо насилие над тях за да отказват да идат при него като отиде да ги
взема. Твърдял, че втори месец не можел да вземе децата при себе си именно поради
това, че майката настройвала децата срещу него, като сочел случаи, в които
установил следи от побой по лицето на детето Л., а детето Р. изпадало в истерия
и го обвинявало, че не плаща издръжка, като през 2006г. било бито от майка си и
имало следи от побой. Психическото състояние на децата се влошавало, което било
установено от служители в отдел „закрила на детето„ и училищния наставник. Твърдял,
че през 2007г. ищцата с баща си отишла в жилището където живеел с майка си, на
която ищцата нанесла побой и насила взела детето Л. със себе си, а също
твърдял, че ищцата била осъдена с три
влезли в сила присъди. В жалбата се отправят обвинения към служителите в отдел
„закрила на детето”, чието бездействие според ответника толерирали ищцата да
извършва тези действия над децата. Иска се да се осигури психолог за децата и
да се вземат мерки по отношение на Г. и
нейната майка за това, че не го допускат
до децата и ги настройват срещу него. Представена е и преписката образувана в
Районна прокуратура гр.Карнобат по жалба №1376/25.10.2012г. подадена от
ответника Х. до Районна прокуратура гр.Карнобат, в която посочил, че ищцата не
спазила съдебното решение на КРС относно личните му отношения с децата, като на
21.10.2012г. - неделен ден, в който според същото решение имал право да вземе
децата, ищцата не му позволила и не отговаряла на обажданията му ,за което се
наложило да потърси съдействие от служители на РУП Карнобат. В жалбата се иска
оказване на съдействие и предприемане на необходимите законови мерки , а в
случай на установено престъпление се иска повдигане на обвинение срещу
виновното лице. Преписката по тази жалба е прекратена с резолюция от
21.11.2012г. на наблюдаващия прокурор с изложени мотиви за липса на извършено
престъпление. Срещу резолюцията за прекратяването на преписката, Х. е подал
жалба №6823/29.11.2012г. до Окръжна прокуратура гр.Бургас по която е образувана
представената по делото преписка №6823/2012г. по описа на ОП-Бургас. В
представената жалба №6823/29.11.2012г. до Окръжна прокуратура гр.Бургас се
излагат твърденията, че в жалба от
25.10.2012г. сезирал КРП, че ищцата не
спазва съдебното решение на КРС относно личните отношения с децата, като ищцата
не му позволила да вземе децата в ден, в който имал право на това според
решението като така втори месец, не се
бил виждал с децата си, тъй като ищцата не изпълнявала съдебното решение и
възпрепятствала личните му отношения с децата и се чувствала безнаказана и
покровителствена от КРП, като това не се случвало за първи път и се предлага на
Окръжна прокуратура Бургас да провери колко преписки срещу ищцата са били
прекратявани през годините по жалби срещу нея от различни граждани. В жалбата
се иска отмяна на резолюцията на прокурора по предходната му жалба като незаконосъобразно
и указване на районната прокуратура да приложи необходимите законови
разпоредби. С постановление от 11.02.2013г. на Окръжна прокуратура гр.Бургас,
жалбата е оставена без уважение. Представена е и преписката образувана в РП
гр.Карнобат по жалба №1499/22.11.2012г. подадена от ответника до Районна
прокуратура гр.Карнобат, която е обединена с преписката образувана по жалба
№1544/03.12.2012 г.. В представената жалба от 22.11.2012г. се излагат отново
твърденията за осуетено от ищцата изпълнение на съдебното решение относно
личните отношения с децата изложени в предходна жалба до КРП, при което на
ищеца било отказано да вземе децата на 20 и 21.10.2012г. Също се твърди, че на 10.11.2012г. ищцата не изпълнила съдебното
решение и не позволила на ответника да вземе децата, като при този опит на
ответника ищцата му казала, че децата на искат да отидат при него, а след като
видял децата според него били стресирани и неадекватни, а бузата на сина му
била зачервена, вероятно от шамар, както и на 17 и 18.11.2012г. ищцата отново
не изпълнила съдебното решение и ответникът не можал да ги види и винаги когато децата били при него се
оплаквали от постоянния побой над тях нанасян от майка им и тяхната баба. В
жалбата се иска съдействието на прокуратурата срещу незаконните действия на
ищцата по повод неспазването на съдебното решение от нейна страна. Представен е
препис от жалба №1544/03.12.2012г. до Районна прокуратура гр.Карнобат, в която
са изложени твърдения, че от два месеца ответникът
не може да види децата си, тъй като ищцата не спазвала съдебното решение
относно личните отношения между него и децата и на 01.12.2012г. не успял да се
види с децата си, тъй като никой не отговарял на позвъняванията му по телефона,
нито пък му отворили входната врата, като отишъл до жилището на Н.. С тази
жалба се изисква отговор от прокуратурата докога ще продължава това и защо не
се взема отношение да бъде спряно това закононарушение извършвано от ищцата. В
хода на извършената проверка от Г. са били снети сведения. Преписката по тези жалби под №1499/2012г. до КРП е приключила с постановление
за отказ да се образува наказателно производство от 05.04.2013г. на прокуратурата, поради това, че не се
установило осъществен състав на престъпление по чл.182, ал.2 от НК.
Представен
е препис от заявление №872/22.11.2012г. до директора на ОУ ”Хр.Смирненски„
гр.Карнобат, в което ответникът изложил твърдения, че децата му са подложени на
стрес и тормоз в семейната им среда, което било описано в негови жалби до отдел
„Закрила на детето„ и ответникът споделил с училищния психолог и според него
децата се нуждаели от посещение при психолог. В същото заявление се твърди, че
ищцата в последните два месеца го възпрепятствала да се вижда с децата, които
били уплашени, объркани и изпадали в
истерия, тъй като майка им ги принуждавала да отказват срещи с баща си с психическо и физическо въздействие върху
тях, за което той съдел от това, че синът му бил разплакан и с бузи зачервени от шамари, принуждавала ги
да лъжат и крадат. Иска се уважаване на молбата му децата да посещават
училищния психолог Слава Маринова. Представени
са и протоколи от 11.07.2013г. и от 30.07.2013г. по изп.дело №243 по описа на
ДСИ при КРС съставени по повод искането на взискателя Х. да осъществи личните
си отношения с децата си по реда на
принудителното изпълнение, като в същите е посочено, че не е осъществено исканото
изпълнение поради отказ на децата да се срещат с баща си. В качеството на
свидетели по делото са разпитани Д. и Н. Г. – родители на ищцата по насрещните
искове. В показанията си свидетелите сочат факти относно влошените отношения
между страните, които според тях се дължат на поведението на Х., който
обвинявал дъщеря си, че краде пари, а при срещите си с децата се държал зле, обиждал
майка им и търсел конфликти. Сочат, че бащата не е идвал от около година да
види децата в дните за свиждане, а преди това се държал лошо с тях, което било
причина те да откажат да ходят при него. Постоянно подавал жалби, участвал в
телевизионно предаване, в което направил обществено достояние отношенията си с
майката на децата. След като разбрала за жалбите свидетелите сочат, че дъщеря
им се почувствала зле, прилошало й, викали линейка. Според тях изложеното в
жалбите не отговаря на истината.
Предвид така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона съдът
направи следните правни изводи:
Съгласно чл.45 от ЗЗД,всеки е длъжен да поправи вредите виновно причинени
другиму. За да се приеме за
основателен така предявеният иск, следва да се установи, че е налице
осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди. Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай като
тежестта на доказване е върху този, който я твърди. Вината се предполага до
доказване на противното, а останалите предпоставки - противоправно деяние и
вреда, както и причинната връзка между тях подлежат на установяване от ищеца.
В случая се претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
повишено кръвно налягане, разстройство на нервната система, загуба на
спокойствието на съня, които налагали приемане на медикаменти, които вреди се
твърди, че са причинени на ищеца по този
иск вследствие участието му в гр.дело №1152/2012
г. по описа на КРС образувано въз основа на исковата молба и декларацията по
чл.9 от ЗЗДН подадени от ищцата и съдържащи неверни твърдения за упражнено от
него домашно насилие над ищцата и децата на страните ,което дело приключило с
отхвърляне на исковете . На първо място за да е налице деликт, следва да се
установи наличие на противоправно поведение. Поначало подаването на искова
молба не е противоправно деяние, а представлява напълно правомерно действие
предвидено в закона за защита на законни права и интереси на лицето подало молбата. Подаването на искова
молба не е противоправно действие включително и в случаите, когато се установи,
че същата е неоснователна поради това, че изложените в нея факти не се
подкрепят от доказателствата по делото или не обосновават възникването, съществуването
или погасяването на определени права по
начина твърдян в молбата от ищеца. Подаването на искова молба би било
противоправно поведение, от което могат да настъпят вреди, единствено в случай
на злоупотреба с право, а именно когато молбата е подадена с цел навреди
другиму или да накърни друг обществен интерес, когато молителят знае, че
заявените от него обстоятелства са неверни. В случая в исковата молба са
изложени факти за действия на ответника по делото пред КРС, които ищцата е
квалифицирала като актове на домашно насилие
извършено от ответника на посочените в молбата дати, като същите факти е
изложила в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. В решението си КРС е отхвърлил
искането за налагане на мерки за защита по ЗЗДН, като е приел, че изложените в
молбата факти, както и събраните по делото доказателства относно тези факти не сочат на извършено домашно насилие по
смисъла на чл.2 от ЗЗДН, а единствено на влошени отношения между родителите на
децата по повод техни спорове, които не са били предмет на делото. Участието в
това съдебно производство е било субективно възприето от ответника като опит от
страна на ищцата да ограничи правото му на лични отношения с децата и е довело
до негативно емоционално преживяване за него. Обективно обаче участието на
гражданите като страни в съдебни производства е единствения начин да защитят
правата си, включително когато участват като ответници, поради което и
участието в съдебно производство не може
да се възприеме като нещо опозоряващо ги и засягащо честта и достойнството им
не е нито срамно, нито опозоряващо, още повече че в конкретния случай
постановеното по делото решение е в интерес на ответника по делото пред КРС и в
пълна степен са защитени правата му с
отхвърлянето на предявения срещу него иск . Не се установява и наличието на
твърдените неимуществени вреди, а именно повишено кръвно налягане, разстройство
на нервната система, загуба на спокойствието на съня. Представените по делото
медицинско направление от 05.12.2014г. с посочена диагноза артериална
хипертония и рецепта е издадено повече от година след приключване на делото с
влязло в сила решение и по никакъв начин не може да се направи извод, че именно
участието на ответинка в това дело е довело до диагностицираното заболяване, като
липсват доказателства за разстройство на нервната система и съня, а още
по-малко се установява причинна връзка между така твърдените разстройства и
участието на ответника в делото. Поради изложеното съдът намира, че искът за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 5000 лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
По исковете предявени от Б.Г. срещу И.Х.: Тези
искове също са с правно основание по чл.45 от ЗЗД и относно предпоставките за
уважаването им важи вече изложеното по горе, а именно следва да се установи, че е налице осъществено противоправно деяние /действие
или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди, като противоправно деяние и вредите, както
и причинната връзка между тях подлежат на установяване от ищеца. В
конкретния случай се твърди от ищцата по насрещните искова, че ищецът в
подадените от него жалби – три до Д ”СП” Карнобат, една до Д”СП” Бургас, три до
РП-Карнобат, една до ОП -Бургас и заявление до директора на СОУ ”Хр.Смирненски„
гр.Карнобат е действал недобросъвестно, като е знаел, че изложеното в тях не
отговаря на истината и ги е подал с цел да засегне честта и достойнството на
ищцата и да предизвика негативна оценка за нейната личност от страна на
обществото, чрез изложените в жалбите и заявлението клеветнически твърдения, които
са станали достояние на институциите до които са отправени, както и на съда по
повод представянето им по гр.дело №1152/2012 г. по описа на КРС гр.Карнобат .
Предвид наведените доводи, следва да се обсъди осъществяването на състава на
престъплението клевета от ответника по смисъла на чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.147, ал.1
от НК, с оглед заявената проявена форма на разпространение на неверните
твърдения, а именно чрез жалби и
заявление. Поначало за да е налице състава на престъплението клевета от
обективна страна е необходимо да се установи наличието на неверни, позорящи по
своя характер твърдения за друго лице, които са сведени до знанието на трето
лице или неограничен кръг лица, чрез разпространяването им от дееца, било
устно или пък по друг начин,включително
в жалба или заявление до компетентен орган. От субективна страна следва в
съзнанието на дееца да съществуват представи, че твърдените от него
обстоятелства са неверни и с
разпространението им се подкопава обществената оценка относно личността
на лицето до което се отнасят. Поначало подаването на жалби и сигнали до
компетентните държавни органи не е противоправно деяние, а е предвиден в закона
начин за гражданите да защитят свои права или законни интереси.
Предназначението на жалбата е да сезира съответния орган, който след проверка
на определени факти и обстоятелства твърдени в жалбата, да предприеме
съответните действия в рамките на своята компетентност. Подаването на жалба
може да се разглежда като противоправно деяние, с което може да се осъществи и
състава на престъплението клевета, в случай, че послужи като начин да се разпространят неверни, позорящи
обстоятелства, които да станат достояние на съответния орган единствено в
случаите когато е налице злоупотреба с право и жалбоподателят като знае, че
изложените в жалбата факти са неверни я подава не с цел да сезира съответния
орган в защита на свои или чужди права и интереси, а с цел единствено да
навреди на чужд личен или обществен интерес. В процесния случай с подадените до
Д”СП” жалби се иска съдействие за предприемане на мерки за защита на децата, а
именно психологическо консултиране, като се излагат аргументи, че това се
налага поради невъзможност за ответника да осъществява режима на личните си
отношения с децата поради тяхното нежелание за това ,предизвикано в резултат на
отчуждението им от него, което се вменява на внушения от страна на тяхната
майка предвид изложените във всяка от
жалбите обстоятелства за влошените отношения между страните. При извършената от
Д”СП” проверка на изложеното в жалбите се е установило, че действително личните
отношения между бащата и децата не се осъществяват съобразно с режима предвиден
в съдебното решение на КРС в тази
насока, като причините затова се дължат на влошените от години отношения между
родителите на децата ,за които влошени отношения принос имат и двамата родители
, които отношения са предизвикали негативни емоционални преживявания у децата. Съответно
на констатациите Д”СП” са предприели мерки, като са провели срещи със
заинтересованите страни и децата , насочили са децата към ползване на услуга
психологическо консултиране . От останалите доказателства по делото,
включително и от показанията на разпитаните свидетели, също може да се направи
извод, че ответникът в периода на подаване на жалбите, не е могъл да
осъществява личните си контакти с децата поради тяхното нежелание за такива
контакти и независимо от обстоятелството ,че нежеланието на децата да се срещат
с него се дължи до голяма степен и на нежеланието на двамата родители да
преодолеят конфликтите си в името на децата, не
може да му се отрече наличието на интерес от осъществяване на такива
контакти . От изложеното може да се направи извод, че жалбите до Д”СП” са
насочени към предприемане на действия от компетенцията на тази Дирекция, с
оглед осигуряване възможност на ответника да осъществява личните си отношения с
децата, а не са насочени към самоцелно разгласяване на позорящи ищцата факти с
цел уронване на доброто й име в обществото и създаване на негативни обществени
нагласи срещу личността й. Поради това съдът прие, че в случая не е налице
злоупотреба с права и съответно неправомерно поведение от страна на ответника с
подаването на жалбите до териториалните поделения на Д”СП” в гр.Карнобат и
гр.Бургас. По същия начин стои въпроса и с подадените жалби до Районна
прокуратура гр.Карнобат, в които се излагат факти ,че не е осъществил личните
си контакти с децата съгласно решението на КРС на посочените в жалбите
дати поради това ,че ищцата не е
осигурила възможност за това и се иска вземане на необходимите мерки от страна
на прокуратурата във връзка с неизпълнението на съдебното решение от ищцата. При
извършената проверка по жалбите е установено, че в случаите описани в жалбите
до РП Карнобат, действително личните отношения на ответника с децата не са
осъществени на посочените в жалбите дати по причини ,които не могат да се
вменят във вина на майката, като по преписка 1376/2012г. прокурорът се е
произнесъл с резолюция, с която е прекратил преписката поради липса на данни сочещи
на извършено престъпление, а по преписка 1499 /2012 г. обединена с преписка
№1544/2012 г. се е произнесъл с отказ да образува наказателно производство, поради
това, че не са установени данни за осъществен състав на извършено престъпление по
чл.182, ал.2 от НК. В случая прокурора е единствения компетентен орган, който е
оправомощен по закон да извърши предварителна проверка и да прецени дали има
данни за извършено престъпление и съответно да образува наказателно
производство или да откаже да образува такова, поради което и жалбите до него
поначало не са неправомерни. В случая прокурорът при КРП, след извършена
проверка в рамките на правомощията си по закон е приел ,че сочените от
ответника факти не могат да се квалифицират като престъпление по чл.182, ал.2
от НК по две от жалбите обединени за
общо разглеждане, а по третата е приел, че липсват данни за каквото и да е
престъпление.Това обаче не прави жалбата неправомерна, предвид това, че не се
установява, че ответникът е подал жалбата с цел да навреди на ищцата като
разпространява неверни позорящи я обстоятелства или като я набеждава в престъпление,
което е знаел, че не е извършила и поначало сезирането на компетентния в случая
орган не е разпространяване на позорящи данни по смисъла на чл.147, ал.1 от НК.
Напротив, от петитума на всяка от жалбите се установява, че се иска от
прокуратурата съдействие да приложи закона в случай, че установи данни за
престъпление, като в обстоятелствената част се излагат фактите на неосъществени
лични отношения между ответника и децата му на посочените в жалбите дати, за
които излага оценката си ,че представляват неспазване на съдебното решение по
този въпрос. Неправилната правна квалификация на фактите дадена от ответника в
жалбите, не може да му се вмени във вина, предвид това, че не е задължение на
ответника да направи прецизна правна квалификация на твърдените в жалбата
факти, доколкото това е правомощие единствено на прокуратурата в рамките на
правомощията и по закон, а също и с оглед установеното обстоятелство, че
ответникът е имал правен интерес да подаде такива жалби именно, с оглед
невъзможността да осъществява личните си отношения с децата. Ето защо тези
жалби до прокуратурата не представляват злоупотреба с право и не са
неправомерни деяния, поради което и не
могат да се квалифицират като разпространяване на позорящи факти за
ищцата . Що се отнася до жалбата срещу резолюцията на КРП за прекратяване на
преписка 1376/2012 г. подадена до ОП - гр.Бургас, същата е насочена срещу
законосъобразността на действията на прокурора от КРП предприети по жалбата му,
което е процесуално право на ответника упражнено по надлежния ред пред
компетентния да се произнася по актовете на районната прокуратура орган и
упражняването му по никакъв начин не е насочено към опозоряване на ищцата, нито пък може само по себе си да
предизвика вредоносен за нея резултат ,поради което и не може да се приеме като
неправомерно деяние. В заявлението до директора на СОУ ”Хр.Смирненски„ гр.Карнобат
също се иска предприемане на мерки децата да посещават училищен психолог, като
изложението на твърдените в заявлението
факти и оценката им от страна на ответника, не представлява
разпространение на позорящи ищцата факти, доколкото е насочено към компетентния
в случая орган да предприеме мерки децата да посещават училищен психолог, което
е в техен интерес, а не е с цел да се урони авторитета й пред същия орган или
трети лица. По заявлението е извършено проучване и на ответника е отговорено, че не могат да се
приемат исканите от него мерки поради несъгласие на майката затова. С
представянето на всички посочени по-горе
жалби и заявление по гр.дело №1152/2012г. по описа на КРС, също не може да се
приеме, че ответникът е злоупотребил с права и е осъществил неправомерно
деяние, от което са произтекли твърдените вреди за ищцата по насрещните искове
след като са й били връчени заедно със становището на ответника по предявеният
от нея иск по същото дело на КРС. В този случай ответникът е упражнил правото
си на защита, като е представил процесните жалби и заявление заедно със
становище по предявеният срещу него иск, в изпълнение и на указаното му от съда
с разпореждане от 03.12.2012 г. задължение да представи доказателства. Упражняването
правото на защита без съмнение включва в себе си представянето пред съда на
доказателства каквито намери за необходими и благоприятни за себе си ответникът
при защитата си срещу иска и в този смисъл той няма задължение да представя
доказателства ,които не са в негова полза. В случая ответникът е счел за
необходимо да представи пред съда подадените от него жалби и заявление до
компетентните органи и по никакъв начин не може да му се вмени във вина това, че
не е представил доказателства за предприетите по тях действия от същите органи.
С представянето на доказателства по делото, не може да се приеме, че ответникът
е разпространил позорящи ищцата обстоятелства, предвид това, че тези
доказателства подлежат на оценка от съда единствено с оглед предмета на делото,
а не с оглед преценка моралните качества на страните по него и в този смисъл
довеждането до знанието на съда на определени факти не следва да се счита за
разпространяване на позорящи обстоятелства и съответно не е неправомерно
поведение от страна но ответника, което да се оцени като злоупотреба с право
или пък да се прецени като осъществяващо състава на престъплението „клевета” по
смисъла на НК. С оглед изложеното съдът намира, че като е подал осем броя
жалби, от които три до Д”СП” Карнобат, една до Д”СП” Бургас, три до
РП-Карнобат, една до ОП-Бургас и заявление до директора на СОУ ”Хр.Смирненски„
гр.Карнобат, които заедно със становището си е представил като доказателства по
гр.дело №1152/2012 г. по описа на КРС, ответникът по насрещните искове, не е
осъществил противоправни деяния осъществяващи състава на престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.2,
вр. с чл.147, ал.1 от НК или друг от съставите на престъплението клевета и действията му не представляват
противоправно поведение, което може да му се вмени във вина. Не се установява
от доказателствата по делото в резултат от действията на ответника да са
настъпили и твърдените в насрещната искова молба вреди за ищцата. В тази насока се установява,
че в резултат от предприетите от Д”СП” действия за проверка на жалбите, е
установено, че потърпевши от влошените отношения между страните по настоящото
дело, резултирали в множество съдебни спорове , са единствено техните деца, които
е преценено ,че имат нужда от мерки за подкрепа – консултация с психолог за
преодоляване на негативните емоционални изживявания, предизвикани от
отношенията между родителите им, които не полагат достатъчно усилия за
нормализиране на отношенията помежду си. Прилагането на мерки за обществена
подкрепа по никакъв начин не може да се приеме,че представляват вредоносна за
ищцата последица ,доколкото тези мерки са в интерес на децата ,както и на
родителите с оглед преодоляване
противоречията между тях. Също така не е обществено неприемливо и позорящо посещението на полицейско управление за
даване на обяснения във връзка със събиране на данни по прокурорска преписка, както
не е неприемливо и контактуването с училищното ръководство и персонал във
връзка с децата обучаващи се в съответното учебно заведение и обективно от тези
действия на ищцата не се установи да са произтекли за нея каквито и да е вреди.
Поради изложеното съдът намира, че са неоснователни и недоказани, попаси което
следва да се отхвърлят предявените от ищцата срещу ответника девет насрещни
иска, всеки един с правно основание по чл.45 от ЗЗД за осъждането му да заплати по 600 лв. по
всеки от тях представляващи обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди изразяващи се в……, вследствие подадени срещу нея осем броя жалби, от
които три до Д”СП” Карнобат, една до Д”СП” Бургас, три до РП-Карнобат, една до
ОП-Бургас и заявление до директора на СОУ ”Хр.Смирненски„ гр.Карнобат, които
представил като доказателства по гр.дело №1152/2012г. по описа на Районен съд
гр.Карнобат. Предвид отхвърлянето на главните искове, следва да се отхвърлят и
предявените с всеки от тях девет акцесорни иска с правно основание по чл.86, ал.1
от ЗЗД, всеки един, за присъждане на обезщетение за забава върху претендираната
по всеки от главните искове сума от 600 лв., считано от 08.02.2016 г. до
окончателното изплащане на сумите.
По повод
исканията на страните за присъждане на направените по делото разноски, предвид
отхвърлянето на главния иск предявен от ищеца Х. срещу ответницата Г., както и
насрещните искове предявени от Г. против Х., съдът намира, че
разноските следва да останат за всяка от страните така както са направени по
делото.
Мотивиран
от изложеното Поморийски районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от ищеца И.Х.Х., ЕГН********** за
осъждането на ответницата Б.Н.Г., ЕГН********** да му заплати на сумата
5 000лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди
изразяващи се в повишено кръвно, изгубено спокойствие на съня, нервно
напрежение, уронване на престижа, вследствие участието на ищеца в гр.дело
№1152/2012 г. по описа на Районен съд гр.Карнобат, образувано по искова молба
на Б.Н.Г. с искане за налагане спрямо него мерки за защита по ЗЗДН и приложена
към молбата декларация по чл.9, ал.2 от ЗЗДН, в които изложила неверни данни за
извършено от И.Х. домашно насилие .
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от Б.Н.Г., ЕГН********** за
осъждането на И.Х.Х., ЕГН********** да й заплати 600лв., представляващи
обезщетение за причинените и неимуществени вреди вследствие на неверните, клеветнически
и позорящи ищцата твърдения съдържащи се в жалба вх. №ЗД-94ИИ/0010/09.10.2012
г. подадена от И.Х. ***, която представил като доказателство по гр.дело
№1152/2012 г. по описа на Районен съд гр.Карнобат, ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 13.07.2015 г. – датата на предявяване на насрещната
искова молба до окончателното и
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от Б.Н.Г., ЕГН********** за
осъждането на И.Х.Х., ЕГН********** да й заплати 600лв., представляващи обезщетение
за причинените и неимуществени вреди вследствие на неверните, клеветнически и
позорящи ищцата твърдения съдържащи се в жалба вх. №ЗД-94ИИ/0010/07.11.2012 г.
подадена от И.Х. ***, която представил като доказателство по гр.дело №1152/2012
г. по описа на Районен съд гр.Карнобат, ведно със законната лихва върху тази
сума считано от 13.07.2015 г. – датата на предявяване на насрещната искова
молба до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от Б.Н.Г., ЕГН********** за
осъждането на И.Х.Х., ЕГН********** да й заплати 600лв., представляващи
обезщетение за причинените и неимуществени вреди вследствие на неверните, клеветнически
и позорящи ищцата твърдения съдържащи се в жалба от 20.11.2012 г. подадена от И.Х.
***, която представил като доказателство по гр.дело №1152/2012 г. по описа на
Районен съд гр.Карнобат, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
13.07.2015 г. – датата на предявяване на насрещната искова молба до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от Б.Н.Г., ЕГН********** за
осъждането на И.Х.Х., ЕГН********** да й заплати 600лв., представляващи
обезщетение за причинените и неимуществени вреди вследствие на неверните, клеветнически
и позорящи ищцата твърдения съдържащи се в жалба №94ИИ-5003/29.11.2012г.
подадена от И.Х. *** отдел „Закрила на детето„, която представил като
доказателство по гр.дело №1152/2012 г. по описа на Районен съд гр.Карнобат,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 13.07.2015 г. – датата на
предявяване на насрещната искова молба
до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от Б.Н.Г., ЕГН********** за
осъждането на И.Х.Х., ЕГН********** да й заплати 600лв., представляващи
обезщетение за причинените и неимуществени вреди вследствие на неверните, клеветнически
и позорящи ищцата твърдения съдържащи се в жалба вх.№1376/2012 г. от 25.10.2012
г. подадена от И.Х. до Районна прокуратура гр.Карнобат, която представил като
доказателство по гр.дело №1152/2012 г. по описа на Районен съд гр.Карнобат,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 13.07.2015 г. – датата на
предявяване на насрещната искова молба
до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от Б.Н.Г., ЕГН********** за
осъждането на И.Х.Х., ЕГН********** да й заплати 600лв., представляващи
обезщетение за причинените и неимуществени вреди вследствие на неверните, клеветнически
и позорящи ищцата твърдения съдържащи се в жалба вх.№6823/2012г. от 29.11.2012
г. подадена от И.Х. до Окръжна прокуратура гр.Бургас, която представил като
доказателство по гр.дело №1152/2012 г. по описа на Районен съд гр.Карнобат,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 13.07.2015 г. – датата на
предявяване на насрещната искова молба
до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от Б.Н.Г., ЕГН********** за
осъждането на И.Х.Х., ЕГН********** да й заплати 600лв., представляващи
обезщетение за причинените и неимуществени вреди вследствие на неверните, клеветнически
и позорящи ищцата твърдения съдържащи се в жалба вх.№1499/2012г. от 22.11.2012
г. подадена от И.Х. до Районна прокуратура гр.Карнобат, която представил като
доказателство по гр.дело №1152/2012 г. по описа на Районен съд гр.Карнобат,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 13.07.2015 г. – датата на
предявяване на насрещната искова молба
до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от Б.Н.Г., ЕГН********** за
осъждането на И.Х.Х., ЕГН********** да й заплати 600лв., представляващи
обезщетение за причинените и неимуществени вреди вследствие на неверните, клеветнически
и позорящи ищцата твърдения съдържащи се в жалба вх.№1544/2012г. от
03.12.2012г. подадена от И.Х. до Районна прокуратура гр.Карнобат, която
представил като доказателство по гр.дело №1152/2012 г. по описа на Районен съд
гр.Карнобат, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 13.07.2015 г.
– датата на предявяване на насрещната искова молба до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от Б.Н.Г., ЕГН********** за
осъждането на И.Х.Х., ЕГН********** да й заплати 600лв., представляващи
обезщетение за причинените и неимуществени вреди вследствие на неверните, клеветнически
и позорящи ищцата твърдения съдържащи се в заявление вх.№872/2012г. от
22.11.2012г. подадено от И.Х. до директора на СОУ ”Христо Смирненски„
гр.Карнобат, което представил като доказателство по гр.дело №1152/2012г. по
описа на Районен съд гр.Карнобат, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 13.07.2015 г. –датата на предявяване на насрещната искова молба до окончателното и изплащане.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :