№ 5631
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мариана Христова
при участието на секретаря Ива Ат. И.а
като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело №
20231100102666 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искове на С. И. Д. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за присъждане на сумата 119300,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и сумата 9800.00лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за защита от адвокат и законни лихви, причинени в резултат
на водено наказателно производство с взета мярка за неотклонение „Подписка“ по пр.пр. №
36332/2012г по описа на СРП, за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 5, вр. чл. 209,
ал. 1, пр. 1 НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда № 19/04.02.2022г. по ВНОХД №
20211100604565 на СГС, потвърдена с Решение от 08.07.2022г. по НД № 299 по описан а
2022г. по описа на ВКС, ведно със законната лихва върху главниците считано от
08.07.2022г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното им
изплащане.
В исковата молба С. И. Д. твърди, че срещу него е образувана пр.пр. № 36332/2012г
по описа на СРП и на 16.01.2014г. било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК и взета мярка за неотклонение „Подписка“. С
присъда от 02.11.2016 г. по НОХД № 20343/2014г. на СРС е признат за виновен и на
основание чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр.чл. 209, ал. 1 от НК, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години. Против присъдата
СРП подала протест и въззивна жалба, по които е образувано в СГС ВНОХД № 891/2017г.,
по което е постановена присъда, с която е отменена първоинстанционната осъдителна
присъда и подсъдимият е признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение. С
решение на ВКС от 30.06.2017 г. по НД № 532/2017г. на ВКС, въззивна присъда на СГС от
1
22.03.2017г. по ВНОХД № 891/2017г. е отменена изцяло и делото е върнато на СГС за ново
разглеждане от друг състав. Образувано е ВНОХД № 2162/2018г на СГС, по което е
постановена присъда, с която е потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда от
02.11.2016 г. по НОХД № 20343/14г на СРС. С Решение № 243/21.10.2020г. на САС №
20201000600722 е възобновено производството по НОХД № 20343/2014г. на СРС и по
ВНОХД № 2162/2018г. на СГС, като е отменена присъда от 02.11.2016г. по НОХД №
20343/2014г. на СРС, и решение № 759/ 30.09.2019г. по ВНОХД № 2162/2018г. на СГС. С
присъда от 20.07.2021г. на СРС по НОХД № 14500/2020г., ищецът е признат за виновен и на
основание чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл.209, ал. 1 от НК, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години. По протеста и
въззивната жалба на СРС е образувано ВНОХД № 20211100604565 на СГС по което е
постановена въззивна присъда от 04.02.2022г., с която е отменена първоинстанционната
осъдителна присъда и ищецът е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. С решение на ВКС от 08.07.2022г. по НД № 299/2022г. е оставена в сила
въззивна присъда № 19/04.02.2022г. по ВНОХД № 20211100604565 на СГС, с която е
оправдан.
Твърди, че наказателното производство продължило десет години, през които търпял
неимуществени вреди с голям интензитет. Авторитетът му в семейството, сред приятелите и
близките, както и на работното му място бил чувствително подронен. Преживял стрес,
безпокойство, намалил интензитета на социалният си живот. Загубил приятелката и бизнеса
си. Страдал от безсъние. Изпитвал отрицателни емоции - силно притеснение, несигурност и
безпокойство, чувство за отчаяние и безнадеждност, загубил вяра в правосъдието и
справедливостта, изпитвал страх от бъдещето и от неизвестността какво ще последва от
несправедливото обвинение.
В срока по чл.131 ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ не
оспорва, че срещу ищеца е водено наказателно производство продължило десет години за
периода от 16.01.2014г. до 08.07.2022г., по което му е повдигнато обвинение и взета мярка
за неотклонение „Подписка“ за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр.чл. 209, ал. 1 от
НК, и по което впоследствие е оправдан с влязла в сила присъда на 08.07.2022г., за периода
от 16.01.2014г. до 08.07.2022г.
Възразява, че за ищеца не са настъпили твърдените неимуществени и имуществени
вреди, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение и воденото
наказателно производство, а ако са настъпили неимуществените не са с твърденият
интензитет.
Възразява и, че по време на исковият период срещу ищеца са водени други седем
наказателни производства. Поради това счита, че претендираните в настоящото
производство неимуществени вреди са търпени в резултат и на общата съдимост на ищеца
по водените срещу него осем, включително с процесното наказателни производства, преди и
по време на процесния период, а в евентуалност търпените в резултат на процесното
2
наказателно производство са с по нисък интензитет, т.к. преживяванията и отрицателния
ефект от новото наказателно преследване са много по леки за ищеца в сравнение с лице,
което никога не е имало допир с правозащитната система.
Счита претенциите за неоснователни, като недоказани.
В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер.
Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани
с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие
за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в производството е иск с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3,
прил. второ ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди
претърпени в резултат на повдигнато обвинение за престъпление, по което лицето
впоследствие е оправдано.
За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест настъпването на
твърдените вредоносни последици, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото
обвинение, по което впоследствие е оправдан.
В тежест на ответната страна е да установи възраженията си по исковете.
Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. второ ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в
посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена
отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, по което лицето
впоследствие е оправдано. Съгласно ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО Прокуратурата на
Република България участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по
които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ).
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по
ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните
актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна
претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че
16.01.2014г. срещу ищеца е повдигнато обвинение по образувана пр.пр. № 36332/2012г по
описа на СРП, за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК и
взета мярка за неотклонение „Подписка“.
С присъда от 02.11.2016 г. по НОХД № 20343/2014г. на СРС е признат за виновен и
на основание чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр.чл. 209, ал. 1 от НК, при условията на чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години.
Против присъдата СРП подала протест и въззивна жалба, по които е образувано в
3
СГС ВНОХД № 891/2017г., по което е постановена присъда, с която е отменена
пьрвонистанционната осъдителна присъда и подсъдимият е признат за невинен и оправдан
по повдигнатото обвинение.
С решение на ВКС от 30.06.2017 г. по НД № 532/2017г. на ВКС, въззивна присъда на
СГС от 22.03.2017г. по ВНОХД № 891/2017г. е отменена изцяло и делото е върнато на СГС
за ново разглеждане от друг състав. Образувано е ВНОХД № 2162/2018г на СГС, по което е
постановена присъда, с която е потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда от
02.11.2016 г. по НОХД № 20343/14г на СРС.
С Решение № 243/21.10.2020г. на САС № 20201000600722 е възобновено
производството по НОХД № 20343/2014г. на СРС и по ВНОХД № 2162/2018г. на СГС,
като е отменена присъда от 02.11.2016г. по НОХД № 20343/2014г. на СРС, и решение №
759/ 30.09.2019г. по ВНОХД № 2162/2018г. на СГС.
С присъда от 20.07.2021г. на СРС по НОХД № 14500/2020г., ищецът е признат за
виновен и на основание чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл.209, ал. 1 от НК, при условията на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от три
години.
По протеста и въззивната жалба на СРС е образувано ВНОХД № 20211100604565 на
СГС по което е постановена въззивна присъда от 04.02.2022г., с която е отменена
първоинстанционната осъдителна присъда и ищецът е признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.
С решение на ВКС от 08.07.2022г. по НД № 299/2022г. е оставена в сила въззивна
присъда № 19/04.02.2022г. по ВНОХД № 20211100604565 на СГС, с която е оправдан.
Видно от преписката по наказателното производство същото е продължило за период
от 16.01.2014г., когато срещу ищеца е повдигнато обвинение, до 08.07.2022г., когато е
влязла в сила оправдателната присъда или за период от осем години и седем месеца.
От показанията на свидетеля И.С.Т. се установява, че познава ищеца от 20 години,
през които поддържали приятелски отношения. Ищецът се занимавал с инвеститорство в
строителството. Тръгнал да строи една сграда, което се превърнало в проклятието в живота
му, защото му създала много проблеми. Така ищецът 10 години не излязъл от съдебни зали.
Станал половин адвокат. Фалирал напълно, взели му къщата от банката и колите. Обвинили
го, че е измамник. От там хората – общи техни приятели се отдръпнали, съсипали му
бизнеса и жена му и тя си тръгнала. Загубил си работата. Той от сутрин до вечер все с тая
сграда се занимавал, с прокуратури, съдилища и полиции. Преди да почне да строи сградата
били само компании, смях, приятели, когато започнали проблемите само това му било в
главата – съдилища и прокуратури. Всеки ден се чували и поддържали контакт. Като се
виждали единствената тема, за която говорили били проблемите на ищеца със сградата. Вече
не бил весел, затворил с в себе си, много хора го мислели за измамник. Съдели го по пет
дела, но и по петте бил оправдан. Свидетелят не знае дали делата са граждански или
4
наказателни.
Видно от Справка от Следствен отдел на СГП има данни за образувани и водени
срещу ищеца седем наказателни производства включително за процесния период - от
16.01.2014г. до 08.07.2022г. По данни от ЦИССС – 6 наказателни производства и по данни
от Стар масив на НСлС – едно наказателно производство. Производствата са образувани и
водени за периода от 01.09.2011г., първото от които приключило към 2017г., до 07.03.2016г.
последното приключило към 16.10.2017г. Съгласно приложеното свидетелство за съдимост
на ищеца, към момента същият е със статут неосъждан, като реабилитиран.
Предвид изложеното съдът приема, че е установено наличието на фактическия състав
на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, прил. второ ЗОДОВ, а именно повдигнато е обвинение за
престъпление, по което впоследствие ищецът е оправдан.
Съдът намира показанията на св. И.С.Т. за обективни и безпристрастно дадени,
вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото. Въз основа
тях приема за установено, че в резултат на водените срещу ищеца наказателни производства,
които с пет на брой според свидетеля, ищеца е изживял стрес, психическо напрежение,
чувство на емоционална нестабилност и несигурност. Показанията обаче не обосновават
безпротиворечив извод, че изживените от ищеца отрицателни емоции са пряка и
непосредствена последица именно от воденото срещу него процесно наказателно
производство. Съгласно показанията срещу него са водени пет съдебни производства. Той
станал половин адвокат, все със съдебните дела се занимавал, не излязъл от съдебните зали.
От останалите доказателства по делото е видно, че преди процесния период и по време на
същия срещу ищеца фактически са водени общо осем наказателни производства. При това
положение недоказано е останало твърдението, че в резултат на обвинението по процесното
наказателно производство за ищеца са настъпили твърдените неимуществени вреди –
преживени отрицателни емоции в очертаният обем и интензитет. Безспорно той е преживял
негативни емоции - стрес, психическо напрежение, чувство на емоционална нестабилност и
несигурност и в резултата на същото, но спрямо него преди и по време на процесния период
са водени общо осем наказателни производства. При това положение следва да се приеме,
че голяма част от претендираните в настоящото производство неимуществени вреди са
търпени в резултат на миналата и съпровождаща съдимост на ищеца по други наказателни
производства, а търпените в резултат на процесното са с по нисък интензитет, т.к.
отрицателният ефект от новото, поредно наказателно преследване е много по лек за ищеца в
сравнение с лице, което никога не е имало допир с правозащитната система. От друга страна
спрямо ищеца е наложена най леката мярка за неотклонение – „Подписка“, прилагането на
която не изисква непременно ежедневно явяване в районно управление, наказателното
производство е продължило за продължителен, но разумен срок.
Предвид установените субективни преживявания - негативни емоции в резултат на
възприемане на случващото се и неговото влияние върху личността на ищеца, и като отчете
обективните факти по видът на повдигнатото обвинение, извършените с участието на ищеца
процесуални действия, както и периода от време в който същите са извършвани, съдът
5
намира че на същия следва да бъде определено обезщетение по справедливост в размер на
5000,00лева. За сумата 114300.00лв., която е разлика над присъдените 5000.00лв. до общо
претендираните 119300.00лв., предявеният иск за неимуществени вреди е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира за основателен искът за имуществени вреди в размер на 4800.00лв.,
представляващи заплатен хонорар за защита от адвокат в наказателното производство с
включен ДДС. Независимо дали доказателства за този разход са приложени в кориците на
наказателното дело, въз основа събраните писмени доказателства – Договор за правна
защита и съдействие от 11.12.2019г., Фактура в полза на адвокатско дружество с платец
ищеца от 13.02.2020г. с посочено основание „за искане за възобновяване на НОХД
20343/2014г., СРС, НО“ и фискален бон от същата дата, за платена сума от ищеца в полза на
адвокатското дружество в размер на 4800.00лв., съдът приема този разход за фактически
извършен и в пряка причинна връзка с воденото срещу ищеца процесно наказателно
производство, по което впоследствие е оправдан. Следователно същият следва да бъде
репариран в претендираният размер, до какъвто е основателен предявеният иск за
имуществени вреди. За сумата 5000.00лв., която е разлика над присъдените 4800.00лв. до
общо претендираните 9800.00лв., искът за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
По отношение на дължимата законна лихва и на основание ТР № 3/22.04.2004г. на
ОСГК на ВКС-т.4, съгласно което отговорността на Държавата по чл. 2 от ЗОДОВ възниква
от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, от
който момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение, и като съобрази, че оправдателната присъда е влязла в сила на
08.07.2022г. настоящият състав намира, че следва да присъди законна лихва върху
обезщетението за неимуществени и имуществени вреди считано от 08.07.2022г., до
окончателно изплащане на задължението.
Съобразно уважената част от исковете и направеното искане в полза на ищеца следва
да се присъдят съдебни разноски. Претенцията е за сумата 11340.00лв., представляваща
възнаграждение за защита от адвокат определено по правилата на чл. 38 ЗА, за осъществена
безплатна защита, в полза на адв. Ц. И.а И.а-С. - САК, в качеството на процесуален
представител на ищеца. Съобразно уважената част от исковете сумата, която следва да се
присъди на ищеца е в размер на 861.00лв. Възражението за прекомерност е неоснователно,
т.к. възнаграждението се претендира в рамките на предвиденият минимум за подобен род
дела.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с административен
адрес гр. София, бул. „Витоша”№ 2, ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Д., ЕГН **********, от
гр.София, ЖК „Красна поляна“ № ****, чрез адв. Ц. И.а И.а-С. – САК, сумата 5000,00 /пет
6
хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 4800.00
/четири хиляди и осемстотин/лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди –
разходи за защита от адвокат, причинени в резултат на водено наказателно производство с
взета мярка за неотклонение „Подписка“ по пр.пр. № 36332/2012г по описа на СРП, за
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК, по което е
оправдан с влязла в сила присъда № 19/04.02.2022г. по ВНОХД № 20211100604565 на СГС,
потвърдена с Решение от 08.07.2022г. по НД № 299 по описан а 2022г. по описа на ВКС,
ведно със законната лихва върху главниците считано от 08.07.2022г. – датата на влизане в
сила на оправдателната присъда, до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА
за неимуществени вреди за сумата 114300.00 /сто и четиринадесет хиляди и триста/лв.,
която е разлика над присъдените 5000.00 /пет хиляди/лв. до общо претендираните 119300.00
/сто и деветнадесет хиляди и триста/лв., и иска за имуществени вреди за сумата 5000.00
/пет хиляди/лв., която е разлика над присъдените 4800.00 /четири хилядии осемстотин/лв.
за разходи за адвокатска защита, до общо претендираните 9800.00 /девет хиляди и
осемстотин/лв. за адвокатска защита и лихви, ведно със законната лихва върху главниците
считано от 08.07.2022г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до
окончателното им изплащане, на основание чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. второ ЗОДОВ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с административен
адрес гр. София, бул. „Витоша”№ 2, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ц. И.а И.а-С. – САК, в
качеството на процесуален представител на С. И. Д., ЕГН **********, сумата 861.00
/осемстотин шестдесет и един/лв., представляваща хонорар за защита от адвокат
определена по правилата на чл. 38 ЗА, съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от
същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – ГР.СОФИЯ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7