Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 1430
гр. Бургас, 30.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 2692 по описа на РС - Бургас за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Т.С.З., ЕГН **********
срещу Електронен фиш серия К № 1385960, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП
е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на електронния
фиш. Сочи, че във връзка с констатираното нарушение на ЗДвП е представил пред
органите на ОД на МВР – Бургас договор за наем, по силата на който процесното МПС
е било предоставено за ползване на друго юридическо лице. Моли електронният фиш
да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен не
се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата. В съпроводителното писмо
моли да се потвърди наложеното на жалбоподателя наказание.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На жалбоподателя е бил издаден от АНО електронен фиш К № 1385960 за това, че на 09.07.2016 г. в 16:13 часа в гр. Бургас по бул.
„Т. Александров” в посока от ПВ „Юг” към кръстовище с ул. „Спортна” до
бензиностанция „Лукойл” Ф 563 с автоматизирано техническо средство е било
установено, че при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за
движение в населено място до 80 км/ч, собственият му лек автомобил „Ланд Ровер
Рейндж Ровер” с рег. № *******е бил управляван със скорост 113 км/ч или с 33 км/ч над разрешената скорост. След като е бил уведомен за констатираното
нарушение, жалбоподателят е подал пред АНО декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в
която е посочил, че е предоставил процесното МПС за ползване по силата на
договор за наем на „С.Д. Транспорт и логистика” ЕООД и е представил договора. Към
декларацията жалбоподателят представил СУМПС на лицето, посочено като водач на
автомобила от управителя на дружеството-наемател. След извършена справка в масивите
на Гранична полиция се установило, че посоченото от жалбоподателя за водач лице
не е пребивавало на територията на Република България по време на извършване на
нарушението (09.07.2016 г.). АНО
отказал да анулира електронния фиш, като посочил, че причината е неизпълнение
на условията по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства:
електронен фиш, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол № 207
– ИСИ/17.06.2016г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол, снимка на
процесния автомобил, протокол за монтаж на пътни знаци и други средства за
сигнализиране по пътищата на територията на гр. Бургас, справка за собственост
на МПС, писмо на началник Сектор ПП при ОД на МВР – Бургас рег. № 769000-14679
от 30.08.2017 г., декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, справка за пътуване на лице,
договор за наем от 28.12.2015 г.
Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира
изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване
по чл. 189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:.
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП,
изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата,
установена с пътен знак B-26 по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства по категоричен и
несъмнен начин се установява, че на 09.07.2016 г. в 16:13 часа в гр. Бургас по бул. „Т. Александров” в посока от
ПВ „Юг” към кръстовище с ул. „Спортна” до бензиностанция „Лукойл” Ф 563 собственият
на жалбоподателя лек автомобил „Ланд Ровер Рейндж Ровер” с рег. № *******, е
бил управляван с превишена скорост 113 км/ч при разрешена със знак В26 80 км/ч в нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. На
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за извършеното нарушение е бил издаден
електронен фиш срещу жалбоподателя в качеството му на собственик на автомобила.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
Видно от приложена по делото на л. 6 декларация по чл.
189, ал., 5 ЗДвП жалбоподателят е посочил, че по силата на сключен договор за
наем е предоставил ползването на процесното МПС на „С.Д. Транспорт и логистика”
ЕООД, като жалбоподателят е представил СУМПС на лицето Д.Б.. При извършена
справка чрез Гранична полиция АНО е установил, че посоченият водач на датата на
нарушението не е пребивавал на територията на Република България. От справката
се установява, че лицето е влязло в Република България през ГКПП Видин Дунав
мост на 06.11.2016 г. и е напуснало на 11.11.2006 г. през ГКПП Бургас Ферибот. След
като на 09.07.2016 г. лицето Д.Б. не е бил на територията на страната,
обективно е невъзможно да е извършил процесното нарушение. Д.Б. е украински
гражданин и съгласно изискванията на ЗЧРБ всяко влизане и излизане на и от
територия на Република България се регистрират в системата на Гранична полиция.
Ето защо всички пътувания в страната на лицето са отбелязани в справката и се
изключват други пътувания, които да не са били регистрирани.
След като жалбоподателят е декларирал неверни обстоятелства
по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, а именно посочил е данни на лице, което не е
управлявало процесното МПС при извършване на нарушението, правилно АНО е
отказал да анулира издадения електронен фиш. Според чл. 189, ал. 5 ЗДвП единствено
собственикът е този, който при твърдения, че не е управлявал той автомобила, е
задължен да посочи данни на водача, който е управлявал. Посочването на друг
ползвател в случая юридическо лице не го освобождава от това задължение. В този
смисъл Решение № 1215/06.06.2013 г. по к.н.а.д. № 1015/2013 г. по описа на
Административен съд – Бургас. След като жалбоподателят в качеството си на
собственик е представил СУМПС на лице, което не е управлявало, следва да се
приеме, че той не е изпълнил предвиденото в чл. 189, ал. 5 ЗДвП задължение. В
случая отговорността не може да се понесе от посоченото като ползвател
юридическо лице (наемател на автомобила), тъй като разпоредбата на чл. 189, ал.
5 ЗДвП задължава собственика да посочи данни и да представи СУМПС на физическо
лице, когато твърди, че не е управлявал той. Жалбоподателят не е изпълнил това
свое задължение и следва да понесе отговорността за извършеното нарушение. Отделно
от това за настоящия състав се поражда съмнението, че договорът за наем е бил
сключен да послужи за целите на настоящото производство и още повече, след като
се представя СУМПС на лице, което не е било в страната, може да се направи
извод, че с посочените действия жалбоподателят цели да избегне адмнистративнонаказателна
отговорност за извършено нарушение по
чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
В хипотезата когато собственикът е предоставил автомобила
за ползване на друг, собственикът ако твърди, че не е управлявал той трябва да
представи СУМПС на водача, който е управлявал. Ако приемем, че собственикът е
изпълнил това свое задължение с посочване на лице, което не е управлявало, но
което му е било посочено от наемателя на автомобила, ще се стигне до хипотеза,
в която никой няма да бъде отговорен за установеното нарушение. След като АНО е
констатирал след извършена справка, че Д.Б.
не е бил в страната на 09.07.2016 г. няма как срещу него да се издаде
електронен фиш за процесното нарушение. Дори да се издаде ще бъде анулиран,
след като Б. докаже, че не е управлявал той. От друга страна законодателят не е
предвидил отговорността да се понесе при такава ситуация от наемателя-
юридическо лице. Ето защо настоящата инстанция счита, че след като се установи,
че обективно е невъзможно лицето, посочено от собственика да е управлявал в
деня и в часа на нарушението, собственикът е този, който трябва да носи
отговорност за нарушението по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
На основание чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП (редакция към датата на нарушението –
09.07.2016 г.) жалбоподателят е бил санкциониран с налагане на наказание глоба
в размер на 200 лева. Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма
като относима към случая и е било наложено на жалбоподателя предвиденото в
разпоредбата наказание в размер на 200 лева.
Съдът счита, че с
така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш следва
да бъде потвърден.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 1385960, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на Т.С.З.,
ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер
на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС