РЕШЕНИЕ
гр.
София, 29.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: А.А.
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5762 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ.
Ищците Я.Л., К.К. и Г.Г. твърдят, че на 01.12.2016
г. на път ІІІ-503, км 25+520 е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „БМВ“
с рег. № *******, който е управлявал автомобила с несъобразена с пътните
условия скорост (предвид заледяване на пътната настилка), поради което изгубил
контрол върху управлението на автомобила, който напуснал пътя и се ударил в
крайпътни дървета. Вследствие на това ПТП на ищците са причинени телесни
увреждания, подробно описани в исковата молба, като процесното събитие е довело
и до отрицателно отражение върху емоционалното състояние на ищците и върху
начина им на живот. Ищците Я.Л. и К.К. твърдят, че са направили и разходи за
лечението си в размер съответно на 1 786,68 лв. и на 248,94 лв. Ищците
твърдят, че гражданската отговорност на водача на л.а. „БМВ“ към момента на
процесното ПТП е застрахована при ответника, поради което претендират от него
заплащане на обезщетения за претърпените от тях вреди, както следва – за ищеца Я.Л.
сумата 180 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата
1 786,68 лв. – обезщетение за имуществени вреди, за ищеца К.К.
сумата 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 248,94 лв.
– обезщетение за имуществени вреди и за ищеца Г.Г. сумата 50 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху посочените
суми от 08.12.2016 г. до окончателното им изплащане. Претендират разноски
по делото.
Ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.“ оспорва исковете. Не
оспорва, че към момента на процесното ПТП гражданска отговорност на водача е
застрахована при ответника. Счита, че размерът на претендираните обезщетения за
неимуществени вреди е завишен. Оспорва и че сочените от ищците разходи за
лечението им да са били извършени, съответно да са били във връзка с лечението
им или да са били необходими за него. Ответникът твърди, че ищците са допринесли
за настъпването на вредите от процесното ПТП, тъй като са пътували без
поставени предпазни колани. По отношение на претенцията на ищците за заплащане
на лихва за забава ответникът счита, че поначало не дължи такава, като също
така твърди, че ищците са в забава на кредитора за получаване на плащането.
Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото е безспорно, като това
се установява и съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 3 вр. с ал. 2 НПК с
оглед на приложеното по делото влязло в сила решение по чл. 78а НК от
08.02.2018 г. на РС – гр. Харманли, както и от констативен протокол за ПТП от
01.12.2016 г., че на 01.12.2016 г. на път ІІІ-503, км 25+520 е настъпило
ПТП, причинено от водача на л.а. „БМВ 320Д“ с рег. № *******, който е
управлявал автомобила със скорост, несъобразена със състоянието на пътя, който
е бил частично заледен, при което е загубил контрол над автомобила, който
излиза от пътното платно и се удря в крайпътни дървета. По този начин с
поведението си водачът е причинил процесното ПТП, като е нарушил задълженията
си съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, изискващ водачите да съобразят скоростта си на
движение със състоянието на пътя, за да могат да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, съответно да намалят скоростта си или да спрат, когато възникне
опасност за движението.
Следователно налице е
противоправно поведение на водача на автомобила, което е осъществено виновно (с
оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а в случая вината на водача е
установена и съгласно решението на наказателния съд). Това поведение е довело
до настъпването на процесното ПТП, в резултат на което ищците Я.Л., К.К. и Г.Г.,
които са пътували в автомобила, са получили телесни увреждания (съгласно
решението на наказателния съд и посоченото в констативния протокол за ПТП).
Така за ищците е възникнало правото да получат обезщетения за претърпените от
тях вреди във връзка с причинените им телесни увреждания.
Относно вредите, причинени на ищеца Я.Л.
От заключението на съдебномедицинската
експертиза по делото, която е съобразила и представената по делото медицинска
документация, както и от показанията на свидетелката Н.Л.(която е майка на
ищеца Я.Л.) се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът Я.Л. е
получил политравма, счупване на три ребра от дясно, счупване на черепа в лявата
част, мозъчен кръвоизлив и счупване на двете кости на подбедрицата в областта
на левия глезен. Поради нараняванията си е приет в спешното отделение на
болницата, където престоят му е бил 13 дни, като в началото е бил дезориентиран
и поставен на апаратно дишане (според свидетелката). Впоследствие болничното му
лечение е продължило още 7 дни, през което време ищецът е бил неподвижен и
свидетелката е полагала грижи за него. Всъщност, според представените епикризи
от „МБАЛ – Хасково“ АД общият болничен престой на ищеца е 19 дни, от които само
първите 3 дни са в отделението за интензивно лечение, а след това е преместен в
отделението по ортопедия. Според свидетелката ищецът е губел съзнание, а когато
отново е идвал в съзнание е бил дезориентиран и не е можел да познае близките
си. Това състояние се разяснява и от вещото лице при разпита му, който посочва,
че според направената в болницата оценка на състоянието на ищеца, той е бил с
нарушено съзнание и не е можел да говори, бил е неадекватен. Първоначалното
тежко състояние на ищеца Я.Л. е резултат от получения вследствие на процесното
събитие мозъчен кръвоизлив, т.е. вътремозъчни увреждания (както разяснява
вещото лице при разпита си). Това е довело и до нарушаването на съзнанието му,
а също така тези увреждания са представлявали и опасност за живота му.
Според експертизата в резултат на
получените счупване на черепа и мозъчен кръвоизлив е настъпила и пареза на
левия лицев нерв, както и главоболие (което се посочва и от свидетелката).
Парезата е отразена и в решението на НЕЛК от 03.07.2018 г., издадено около
година и седем месеца след процесното събитие, с което е призната намалена
работоспособност на ищеца от 46% за срок от една година, считано от 01.09.2018
г., като е съобразено и установеното затруднение в походката му поради
счупванията на крака. Парезата на лицевия нерв също така е довела до обективно
загрозяване на ищеца, докато е преминала, тъй като тя предизвиква увисване на
устата и изкривяване (асиметрия) на лицето, както сочи вещото лице при разпита
си, а също и свидетелката. Същевременно това състояние е затруднявало и
нормалното хранене на ищеца, който е можел да се храни само с пюрета (според
свидетелката). Както се посочи, следва да се приеме, че това състояние е
продължило повече от година и половина след инцидента, но към момента на
прегледа, извършен от експертизата през м. 06.2019 г., вече изцяло е преминало.
Вещото лице посочва при разпита
си, че при извършения от него преглед е установил, че парезата е изцяло
преминала, без да е останала асиметрия на лицето и ищецът може нормално да
движи лицевите си мускули и да разговаря, т.е. няма трайни последици от
посоченото състояние. В тази връзка следва да се има предвид и че въпреки
субективните оплаквания на ищеца, за които показания дава и свидетелката Л., за
това, че все още има схващания на устата и изтичане на секрет от носа в
резултат от парезата, вещото лице посочва, че обективно не е установил подобно
състояние на ищеца при извършения преглед. Липсват и медицински документи по
делото за подобно състояние към настоящия момент, поради което и с оглед
преценката на показанията на свидетелката, която е майка на ищеца, съгласно чл.
172 ГПК, следва да се приеме, че по делото не се установяват трайни последици
от вече преминалата пареза на лицевия нерв. Вещото лице обаче потвърждава, че е
възможно да са налице продължаващи главоболия, които ищецът да изпитва като
резултат от вътремозъчните увреждания, и за каквито сочи свидетелката.
Счупването на двете кости на
лявата подбедрица при глезена е наложило оперативно лечение, което съвпада с
престоя на ищеца в болницата. Впоследствие възстановяването му е продължило при
домашен режим, като според експертизата са били необходими най-малко 4-5 месеца
за възстановяване на нормалното движение на крайника. Изводът, че именно това е
периодът на възстановяване се подкрепя от представените медицински
доказателства (епикризи и болнични листове), според които след 19 дни болнично
лечение ищецът е ползвал отпуск по болест за общо 191 дни (т.е. около 6 месеца
и половина) или цялостното му възстановяване според посочените медицински
документи е продължило около 7 месеца. Поради това не може да се възприеме
посоченият от свидетелката Л. възстановителен процес на ищеца, който, според
свидетелката, след изписването му от болницата е бил на легло за около 5
месеца, около месец е трябвало да бъде придвижван с инвалидна количка, а след
това е започнал да се опитва да ходи с помощта на патерици, което е продължило
още около година (т.е. общо възстановяване от повече от година и половина).
Показанията на свидетелката в тази част не съответстват нито на заключението на
медицинската експертиза, нито на посочените медицински документи по делото,
нито на констатацията в представеното по делото първо по време решение на ТЕЛК
(от 29.06.2017 г., т.е. седем месеца след събитието), в което е отразено, че
ищецът има самостоятелна походка, а обемът на движенията в ставата е без
дефицит. В споменатото по-горе решение на НЕЛК от 03.07.2018 г. също е
отразено, че травмата на крака на ищеца не обуславя намалена работоспособност. Освен
това и самият ищец при снетата му анамнеза при извършения от вещото лице
преглед е посочил (стр. 5 от заключението на експертизата), че е тръгнал без
патерици около шестия месец след инцидента.
При това положение следва да се
приеме, че физическото възстановяването на ищеца от полученото счупване на
глезена в съществената си част е приключило за период от около 7 месеца. През
това време ищецът е извършвал и процедури по рехабилитация, които според
свидетелката Л. са били 5 или 6, но по делото е представена епикриза само от
една подобна процедура от м. 02.2017 г. Въпреки това би могло да се приеме, че
с оглед състоянието на ищеца той е посетил и повече от една рехабилитационна
процедура, като следва да се посочи и че от представените по делото фактури
може да се установи заплащането за три такива посещения.
Следва да се съобрази обаче, че и
след посочения възстановителен период, както и през него, ищецът е изпитвал
болки, за което се е налагало да приема болкоуспокояващи медикаменти, както
сочи свидетелката Л.. Тази възможност се посочва и от вещото лице при разпита
му, според който е възможно ищецът да изпитва болки в местата на счупванията,
включително и в областта на гръдния кош от счупването на ребрата при по-дълбоко
дишане (както е съобщил и ищецът при прегледа му от вещото лице). Като
остатъчна последица следва да се съобрази и отока на глезена на ищеца, който се
проявява при натоварване, като медицинската експертиза също е установила
увеличена обиколка на тази става. Налице са и белези от операцията по лявата
подбедрица над глезена, които са съответно 18 см и 10 см.
Свидетелката Л. сочи и още две
последици от уврежданията, получени от ищеца – болки в пубисната кост, която
според нея също е била счупена, както и изваден зъб. Според вещото лице обаче в
медицинската документация по делото липсват данни за увреждане на пубисната
кост на ищеца, както и за изваждане на зъб. При това вещото лице посочва при
разпита си, че получените травми не обуславят необходимост от изваждане на зъб.
Отчитайки посоченото противоречие
между показанията на свидетелката Л. (майка на ищеца) и медицинската
документация по делото, анализирана и от медицинската експертиза, следва да се
приеме, че в резултат от процесното събитие ищецът е получил посочените по-горе
увреждания (без счупвания на пубиса), които са наложили болнично лечение от 19
дни, включително и оперативна интервенция, а цялостното възстановяване на ищеца
от счупванията общо може да се определи на около 7 месеца, след което ищецът може
да се придвижва самостоятелно, макар и все още да изпитва болки и да има
подувания в областта на счупването при натоварване, което обективно ограничава
придвижването му. Животът на ищеца също първоначално е бил в опасност поради
мозъчния кръвоизлив, а продължителна последица от него е лицевата пареза, която
не само е пречила на храненето и говора на ищеца, но и обективно го е
загрозявала, докато е преминала за период от около една година, като към
момента няма последици от нея. Продължаваща и към настоящия момент последица са
главоболията и болките при дълбоко дишане (последица от счупването на ребрата),
без обаче по делото да има категорични данни за интензивността или честотата
им.
Освен продължителността на
лечението на ищеца и последиците от уврежданията следва да се съобразят още и
смущенията в нормалния му начин на живот, предизвикани от необходимостта за
него да се грижат майка му и баща му (както сочи свидетелката Л.), макар и да
не може да се установи с точност продължителността на това състояние на ищеца,
предвид ненадеждната информация от свидетелката за продължителността и хода на
възстановителния процес на ищеца в домашни условия. Все пак може да се приеме,
че той се е нуждаел от грижи поне 2-3 месеца след инцидента, когато има данни и
за извършена рехабилитация. Процедурите по рехабилитация също следва да се
съобразят като нарушаващи нормалния начин на живот на ищеца (те са проведени и
в друго населено място – гр. Любимец според представената епикриза). Също така
следва да се съобрази и обстоятелството, че поради получените увреждания
(според показанията на свидетелката Л.) ищецът е трябвало да промени
предходната си работа на техник по кабелна мрежа и е започнал работа в собствен
магазин. Тази промяна може да се свърже с получените увреждания от ищеца и
поради определената, макар и за кратък период от време, намалена
работоспособност от 46%. Въпреки че принудителната промяна на работата поначало
може да има неблагоприятно отражение върху ищеца, в случая следва да се има
предвид, че той е започнал работа, за която липсват причини да се приеме, че е
по-неблагоприятна от предходната (липсват и доказателства за това по делото).
Следва да се отчете и
обстоятелството, че в резултат от извършената операция на ищеца са останали
белези с немалки размери по долната част на крака му, която поначало може да е
видима при носене на къси панталони. Поради това и предвид възрастта на ищеца,
който към датата на процесното ПТП е на 35 години, тези белези поначало би
следвало да се отчетат като обективно загрозяващи. Въпреки това обаче
посочените белези не следва да се отчитат като съществено допринасящи към
неблагоприятните преживявания, изпитани от ищеца, тъй като за тях не се
споменава в исковата молба, а също така те не се посочват и от свидетелката Л.,
от което може да се направи извод, че не са особено видими или загрозяващи, или
не повлияват съществено върху самооценката и самочувствието на ищеца.
Сред последиците от процесното
събитие следва да се съобразят и нормалния стрес, който изпитва всеки човек,
когато участва и още повече пострада при ПТП. Наличието на този стрес, както и
на отрицателното отражение върху емоционалното състояние на ищеца, което е
оказало преживяното от него телесно страдание и нарушаването на нормалния му
начин на живот, се установява и от показанията на свидетелката Л., която
посочва, че в началото на лечението си ищецът се е стряскал и се е будел, а и
сега притесненията му продължават.
Като се съобразят посочени
по-горе обстоятелства, свързани с получените от ищеца физически увреждания,
техния характер, продължителността на възстановяването му, наличието на трайни
последици от уврежданията, а също и преживените страдания в емоционален план,
както и смущенията в начина на протичане на живота на ищеца, като се вземе
предвид и моментът на настъпването на процесното ПТП в края на 2016 г. (когато
средната работна заплата за България е около 1 000 лв.), в който момент
ищецът е на възраст 35 години, съдът намира, че обезщетението за претърпените
от ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 65 000 лв.
По отношение на претенцията на
ищеца Я.Л. за обезщетение на имуществени вреди, представляващи направени
разходи във връзка с лечението му, трябва да се има предвид следното. Според
заключението на медицинската експертиза представената от ищеца справка за
заплатени суми за метали, потребителска такса, физиотерапевтични процедури,
медикаменти и извършени изследвания са били необходими за лечението на ищеца,
т.е. тези разходи са във връзка с получените от ищеца увреждания от процесното
ПТП. От представените по делото фактури и фискални бонове се установява, че посочените
разходи в разгледаната от вещото лице справка действително са извършени и
заплатени от ищеца, като общият размер на заплатените суми възлиза на 1 786,68
лв. Следователно на ищеца следва да се заплати цялата претендирана сума за
обезщетение за имуществени вреди.
Относно вредите, причинени на ищеца К.К.
Според заключението на
медицинската експертиза по делото, както и според показанията на свидетелката М.Л.(майка
на ищеца К.К.) в резултат на процесното ПТП ищецът К.К. е получил контузия на
корема и гръдния кош, счупване на шест ребра в дясно и счупване на дясната
лопатка и ключица. Престоят му в болницата след процесното събитие е продължил
4 дни (според представената епикриза), през което време той не е можел да става
от леглото и свидетелката Л. е полагала грижи за него и го е обслужвала. Според
свидетелката, както по време на болничния си престой, така и след това при
домашното си лечение ищецът е изпитвал болки от счупването на ребрата и ръката
си. След изписването си от болницата ищецът не е можел сам да се изправи и е
разчитал на чужда помощ за придвижването си за период от около 20-25 дни. След
това вече е можел сам да се придвижва, но все още е имал болки до отшумяването
им след около 6-7 месеца. Междувременно ищецът е провел и процедури за рехабилитация
(през втората половина на м. 02.2017 г. според представената епикриза).
Според медицинската експертиза възстановяването на ищеца при посоченото
счупване на ръката е отнело поне 3 месеца, което съвпада с посочения момент на
извършване на рехабилитационните процедури (около 2 и половина месеца след
събитието).
Следователно трябва да се приеме,
че ищецът се е възстановил от получените травми за период от около 3 месеца (в
началото на който е бил в болница за 4 дни). Няма представени по делото
доказателства, които да потвърждават посоченото от ищеца при прегледа му от вещото
лице по медицинската експертиза, че обездвижването на ръката му поради
счупването е било за период от 5-6 месеца. Доколкото ищецът е посетил веднъж
(както сочи и свидетелката) лечебно заведение за извършване на рехабилитационни
процедури около два месеца и половина след инцидента и не е извършвал повече
такива процедури, е трудно да се приеме, че възстановяването му е продължило
повече от трите месеца, необходими при обичаен ход на възстановителния процес
според експертизата. Все пак следва да се съобрази, че болките в ръката му са продължили
за един по-дълъг период от около 6-7 месеца след процесното събитие, а дори и
след това ищецът е продължил да изпитва болки първоначално в дясната ръка и
ребрата, а после спорадично в ръката (според показанията на свидетелката). Като
трайни последици от уврежданията на ищеца следва да се отчете зарастването на
дясната ключица с разместване, което се проявява в изпъкналост на ключицата
(около 2 см) и е свързано с ограничения в движенията встрани и нагоре на
дясната ръка в раменната става с около 20 градуса, както е посочено в
медицинската експертиза.
Наред с физическите увреждания и
страдания, претърпени от ищеца, следва за се съобрази и стресът, изпитан от
него при участието му в ПТП, последица от който е и остатъчното му притеснение
при пътуване в автомобил от възможността да претърпи друго произшествие (както
сочи свидетелката). Тъй като според показанията на свидетелката ищецът не е
работил непосредствено преди процесното ПТП, не може да се приеме с
категоричност, че сочената от свидетелката продължителност от година и
половина, през който период ищецът не е могъл да си намери работа, е непременно
причинена от получените от ищеца увреждания от процесното събитие и времето,
необходимо за възстановяването му (което при това е по-кратко, както се посочи
по-горе). Въпреки това трябва да се приеме, че необходимото време, през което
ищецът се е възстановявал, обективно е попречило на възможността му активно да
търси работа и съответно е забавило започването на нова работа от ищеца, което
обстоятелство следва също да се отчете към смущенията в нормалното протичане на
живота на ищеца, причинени в резултат от процесното ПТП.
Така, при съобразяване на
изложените по-горе обстоятелства относно получените от ищеца увреждания в
резултат от процесното ПТП и наличието на трайни последици от тях, като се има
предвид продължителността на възстановяването му, отражението на събитието в
емоционален план и върху протичането на живота на ищеца, включително от гледна
точка на професионалната му реализация, като се съобрази също така, че
събитието е настъпило в края на 2016 г., когато ищецът е на възраст 29 години, съдът
намира, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да
се определи на 25 000 лв.
Съгласно медицинската експертиза
посочените от ищеца К.К. разходи за лечение в приложената по делото справка са
били необходими за лечението му, т.е. тези разходи са извършени във връзка с
получените от ищеца увреждания и поради това са направени в резултат на
процесното ПТП. Извършването на тези разходи от ищеца е видно от представените
фактури и касови бонове, а общият размер на заплатените от ищеца суми възлиза
на 248,94 лв. Поради това на ищеца следва да се заплати претендираната от него
сума за обезщетение за имуществени вреди.
Относно вредите, причинени на ищеца Г.Г.
Съгласно заключението на
съдебно-медицинската експертиза по делото и показанията на свидетеля Ж. Ж.
(който е баща на ищеца Г.Г.) в резултат от процесното ПТП ищецът Г.Г. е получил
контузия на главата и тялото, контузия на мозъка, счупване на челната кост
(челен синус), на горночелюстния синус в дясно и на носа, както и голяма разкъсно-контузна
рана на кожата на главата (на скалпа). Болничното лечение на ищеца е продължило
две седмици, като през първите дни той е бил с нарушения на съзнанието, поради
което е бил в интензивно отделение, както посочва свидетелят.
Поради получената мозъчна
контузия ищецът първоначално (през двете седмици в болницата) не е можел да
става, като е изпитвал замайване и прилошаване. След това лечението му е
продължило в домашни условия, където още около 15 дни е изпитвал главоболие и болки
в челото (вероятно и поради счупванията в областта на носа и костите около него),
като през това време поради получаване на замайване е било необходимо да бъде
придружават при придвижването си от друго лице. Според свидетеля около два
месеца след изписването на ищеца от болницата е продължило замайването и
главоболието, като през това време ищецът е страдал и от безсъние. След това
ищецът се е възстановил.
Според експертизата разкъсната
рана на скалпа е зашита, като при прегледа на ищеца вещото лице е установил
ръбец от зашиването с дължина 15 см и широчина 2 мм, която ивица се намира в
окосмената част на главата, а в нейните очертания не растат косми. Вещото лице
е констатирал и белег (ръбец) от 2 см от дясната страна на носа на ищеца,
където освен това орбиталният ръб до носа е леко хлътнал спрямо левия (което
следва да се приеме, че е в резултат от счупванията в тази част). Тези последици
са с траен характер и поначало следва да се отчетат при определяне на дължимото
на ищеца обезщетение. Въпреки това обаче трябва да се съобрази, че по-големият
белег, останал от зашиването на скалпа на ищеца, е в окосмената част на главата
и макар в очертанията на самия белег да не растат косми, тази ивица от 2 мм е
достатъчно тясна, за да може да се прикрие от околните косми и да не се
забелязва. Поради това този белег следва да се приеме, че не е загрозяващ,
макар че несъмнено (предвид и размера му) е от естество да предизвика
субективни неблагоприятни усещания у ищеца. Другите две последици от дясната
страна на носа на ищеца следва да се приемат като видими за околните и от
естество да бъдат загрозяващи за външния вид на ищеца. Въпреки това трябва да
се съобрази, че нито свидетелят Ж. съобщава за тези белези, нито ищецът обръща
внимание на тях (а също и на белега от зашиването на скалпа) в исковата молба,
поради което може да се приеме, че обективно тези белези не са толкова ясно
забележими, а и субективно не се отразяват твърде неблагоприятно на
емоционалното състояние на ищеца. Така може да се обобщи, че получените от
ищеца наранявания по лицето му и останалите от тях трайни белези, не следва да
се разглеждат като загрозяващи външния вид на ищеца и поради това допринасящи в
значителна степен за изпитваните от него негативни емоции в резултат от
процесното събитие.
Следователно получените от ищеца
наранявания и свързаните с тях страдания са преминали изцяло за период от около
два месеца и половина, през който две седмици ищецът е бил в болницата, а в първите
дни и с известни смущения на съзнанието поради контузията на мозъка, без обаче
да има данни това състояние обективно да е представлявало опасност за живота му.
Следва да се приеме, че за ищеца не са останали трайни последици от
нараняванията по посочените по-горе съображения, които да трябва да се отразят
по-съществено при определянето на дължимото обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди. Към посочените физически последици от процесното събитие,
следва да се съобрази и стресът, изпитан от ищеца поради това, че е пострадал
при ПТП, който е нормална последица за всеки човек, а освен това свидетелят Ж.
в показанията си също сочи за наличие на такъв стрес, както и за това, че около
една година след събитието ищецът е чувствал неувереност, поради която не се е
качвал в автомобил, въпреки че преди това е шофирал. Съобразявайки тези
последици, които нямат значително или продължително отражение върху здравето и
начина на живот на ищеца Г.Г., като
се вземе предвид и че процесното събитие е настъпило през 2016 г., когато
ищецът е на възраст 39 години, обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да се определи на 12 000 лв.
Относно възражението на ответника за това, че ищците са допринесли за
настъпване на процесните вреди, като не са поставили обезопасителни колани
Според заключението на
автотехническата експертиза по делото, допълнено и при разпита на вещото лице,
след излизането на автомобила, в който са пътували ищците, от пътното платно са
последвали два удара в дясната страна на превозното средство – в крайпътни
храсти и дърво, а след това и челен удар в друго дърво, след което автомобилът
се е установил в дере. В резултат от страничните удари от дясно е настъпила и
деформация в дясната част на купето на автомобила (която е описана и в
протокола за оглед на местопроизшествието), изразяваща се в изкривяване на
метала на купето навътре с около 40 см.
Според заключенията както на
автотехническата експертиза, така и на медицинската експертиза и разясненията
на вещото лице по медицинската експертиза при разпита му, поради наличието на
първоначални странични удари и предизвиканата от тях деформация от дясната
страна на купето на автомобила, обезопасителните колани за пътниците от тази
страна практически губят предпазното си действие. Вещото лице по медицинската
експертиза посочва, че за ищците, които са пътували от дясната страна на
автомобила – К.К. на предната дясна седалка и Я.Л. на задната дясна седалка –
посочената деформация от дясната страна на купето обуславя настъпването на
получените от тях увреждания, независимо от това дали са били с поставен
предпазен колан, или не. По отношение на ищеца Я.Л. вещото лице дори посочва
при разпита си, че следва да се приеме, че този ищец е бил без поставен
предпазен колан, което обстоятелство, с оглед на значителната деформация на
купето от страната, където е седял той, всъщност е предотвратило получаването
на по-тежки и дори смъртоносни увреждания. Следователно в случая по отношение
на ищците Я.Л. и К.К. следва да се приеме, че предпазните колани нямат
отношение към предотвратяването на получените от тях наранявания, поради което
без значение е дали те са пътували с поставен колан. Поради това е
неоснователно и възражението на ответника по отношение на тези двама ищци.
По отношение на ищеца Г.Г., който
е пътувал на задната лява седалка, вещото лице по медицинската експертиза
посочва в заключението си и при разпита си, че травмите на този ищец са
получени при политане на тялото му нагоре, напред и надясно – травмите са в
горната част на главата на ищеца и по лицето му. Вещото лице посочва, че
подобно движение на тялото на ищеца не би се получило при поставен предпазен
колан. Липсват и данни за увреждания, които да могат да се свържат с поставен
обезопасителен колан. Като се съобразят получените от този ищец увреждания,
както и това, че няма данни автомобилът да се е преобръщал на покрива си (както
сочи и вещото лице по автотехническата експертиза), следва да се възприеме
направеното от вещото лице по медицинската експертиза заключение, че ищецът Г.Г.
не би получил същите увреждания при правилно поставен колан. Всъщност трябва да
се приеме, че той би получил значително по-малки увреждания, тъй като
главата и лицето му не биха достигнали
до части от интериора на автомобила, тъй като ищецът е седял от лявата страна,
а първоначалните удари и деформациите по автомобила са от дясно. Следва да се
съобрази и че според автотехническата експертиза автомобилът е фабрично
оборудван с предпазни колани.
Следователно ищецът Г.Г. е
разполагал с възможност да изпълни задължението си съгласно чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и да използва обезопасителен колан, което при това е щяло да намали в
значителна степен получените от него увреждания в резултат от процесното ПТП,
като се има предвид вида и местоположението на тези уврежданията. Поради това
следва да се приеме, че поведението на ищеца е допринесло за настъпването на претърпените
от него увреждания, поради което дължимото му се обезщетение съгласно чл. 51,
ал. 2 ЗЗД следва да се намали с 40%.
Относно отговорността на ответника
По делото е безспорно, като това се
установява и от посоченото в констативния протокол за ПТП и от представената
справка от информационната система на Гаранционния фонд, че гражданската
отговорност на водача на л.а. „БМВ 320Д“, причинил процесното ПТП, към момента
на ПТП е застрахована при ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“. Поради това предявените искове
за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищците вреди
следва да се уважат в посочените по-горе размери, като по отношение на ищеца Г.Г.
дължимото обезщетение се намали с определения процент на съпричиняване на
вредата от ищеца. Исковете на Я.Л. следва да се уважат за сумата от 65 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди и изцяло за сумата от 1 786,68 лв.
– обезщетение за имуществени вреди, исковете на К.К. следва да се уважат са
сумата от 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и изцяло за
сумата от 248,94 лв. – обезщетение за имуществени вреди, а искът на Г.Г. за
обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 7 200 лв.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 вр.
с ал. 3 КЗ ответникът, като застраховател на гражданската отговорност на
причинилия ПТП водач, покрива и отговорността на застрахованото лице за лихви
за забава върху дължимото обезщетение за причинените вреди от датата на
уведомяване за застрахователното събитие или предявяване на претенция от
увреденото лице. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане лицето,
причинило увреждането, е в забава и без покана, т.е. от момента на настъпването
на вредите, поради което от този момент той дължи и законната лихва за забава
върху сумата на обезщетението за вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Следователно
застрахователят отговаря и за законната лихва за забава върху дължимото
обезщетение за причинените вреди, която се включва в застрахователното
обезщетение, но от по-късен момент – не от настъпването на вредите, а от
уведомяването му за застрахователното събитие (от застрахования или от
увреденото лице). В случая по делото е представено известие за доставяне на
писмо до ответника, от което е видно, че писмо от процесуалния представител на
ищците е получено от ответника на 27.03.2017 г., като в представеното писмо от
ответника до ищците от 13.07.2017 г. е посочено, че именно на 27.03.2017 г. е
предявена претенция от ищците за заплащане на застрахователно обезщетение.
Следователно ищците са предявили пред ответника претенциите си във връзка с
процесното събитие на 27.03.2017 г., поради което от този момент
ответникът следва да заплати и лихвата за забава върху дължимите обезщетения.
Законната лихва за забава, която
застрахователят заплаща върху дължимото обезщетение за причинените вреди в
хипотезата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, представлява законната лихва върху
сумата за обезщетение за вредите, която дължи застрахованото при него лице,
което е причинило с поведението си тези вреди. Поради това тази лихва се
включва в размера на самото застрахователно обезщетение и съответно
отговорността на застрахователя за заплащането ѝ е ограничена до размера
на застрахователната сума. Поради това нормата на чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ е различна
от тази на чл. 497, ал. 1 КЗ. Последната норма представлява конкретизация на
общото правило на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, уреждащо момента, от който длъжникът по
срочно задължение изпада в забава. С изтичане на сроковете по чл. 497, ал. 1 КЗ
застрахователят изпада в забава и дължи законна лихва за забава по чл. 86, ал.
1 ЗЗД върху дължимото застрахователно обезщетение (нормата е аналогична с тази
на чл. 409 КЗ при имуществените застраховки). Тук става въпрос за собствена
забава за плащане на застрахователя и последиците от нея и именно поради това
размерът на дължимата в този случай лихва за забава няма връзка с размера на застрахователната
сумата, до която е ограничена отговорността на застрахователя по
застрахователния договор – чл. 497, ал. 2 КЗ. Лихвата за забава, която дължи
застрахователят съгласно чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ не е следствие от забава на
застрахователя, а е част от гражданската отговорност на определено лице (в
частност по отношение на забавата му да заплати дължима сума), която отговорност
е застрахована при застрахователя. Поради това неоснователно е възражението на
ответника, че за началния момент на дължимата върху присъденото обезщетение
лихва за забава от значение е нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ, тъй като този
начален момент, доколкото става въпрос за лихва за забава, дължима от
застрахованото лице, причинило вредата, се определя от нормата на чл. 429, ал.
3, изр. 2 КЗ.
Възражението на ответника за
наличие на забава на кредитора от страна на ищците не е уточнено, тъй като не е
посочено в какво поведение на ищците се състои тази забава. С оглед на двете
представени по делото писма от ответника до ищците от 13.07.2017 г. и от
06.11.2017 г., с които ответникът е поискал ищците да му представят информация
за банковите си сметки и документи от досъдебното производство, образувано във
връзка с процесното събитие, може да се приеме, че ответникът свързва забавата
на ищците като кредитори именно с непредставянето на тази информация и
документи. На първо място трябва да се посочи обаче, че по делото няма данни
ответникът да е предложил каквато и да било сума за обезщетение на ищците,
която те да не са приели, съответно поради това не е и имало необходимост
ищците да посочват своя банкова сметка, ***е да заплати дължимото обезщетение
(или част от него). На следващо място съгласно чл. 107 КЗ ответникът има
възможност и сам да получи необходимата му информация във връзка със
застрахователното събитие от държавните органи и лечебните заведения. Поради
това съдействието от страна на увреденото лице за предоставяне на документи, с
които ответникът може и сам да се снабди, не може да се определи като
необходимо съдействие, без което ответникът не би могъл да изпълни задължението
си по смисъла на чл. 95 ЗЗД, т.е. не е налице забава на кредитора. Тук следва
да се съобрази и социалната роля на ответника, който следва да подпомага
увредените от застрахователно събитие лица, за да получат обезщетение, а не да
поставя допълнителна административна тежест върху тях за издирване на
документи, с които и той самият може да се снабди. Поради това направеното от
ответника възражение за изпадане на ищците в забава на кредитора е
неоснователно.
По разноските:
Ищците са освободени от заплащане на държавни
такси и разноски по делото (с оглед на влязлата в сила присъда относно
процесното събитие), поради което на тях разноски не се дължат. Видно от
приложените договори за правна защита и съдействие ищците не са заплатили на
адвоката си по делото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 ЗА (без да
е уточнено коя от петте хипотези е налице), поради което съгласно чл. 38,
ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на адвоката на ищците възнаграждение
в размер общо на 2 965,55 лв. (с включен ДДС), което е съответно на
уважената част от исковете. На ответника следва да се присъдят разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на отхвърлената част от исковете.
Тези разноски следва да се разпределят между ищците, като се съобрази уважената
част на предявените от всеки от тях искове. Така ищците следва да заплатят на
ответника разноски както следва: Я.Л. – 222,47 лв., К.К. – 241,02 лв. и Г.Г. – 301,03
лв. Тъй като ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на съда общо сумата 4 215,98 лв., представляваща дължимата от ищците
такси (общо 4 009,47 лв.) и разноски за експертизи (общо 206,51 лв.),
съответно на уважената част от исковете.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.А.Д.Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „*********да заплати на Я.Т.Л., ЕГН **********,
адрес *** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
сумата 65 000 лв. (шестдесет и пет хиляди лева) – обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.12.2016 г. на път ІІІ-503, км
25+520, причинено от водача на л.а. „БМВ 320Д“ с рег. № *******, както и сумата 1 786,68 лв. (хиляда седемстотин осемдесет и
шест лева и 68 ст.) – обезщетение за имуществени вреди, причинени от същото ПТП,
заедно със законната лихва върху посочените суми от 27.03.2017 г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени
вреди до пълния предявен размер от 180 000 лв.,
както и претенцията за законна лихва за периода от 08.12.2016 г. до
26.03.2017 г.
ОСЪЖДА „З.А.Д.Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „*********да заплати на К.А.К., ЕГН **********,
адрес *** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
сумата 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева) – обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.12.2016 г. на път ІІІ-503, км
25+520, причинено от водача на л.а. „БМВ 320Д“ с рег. № *******, както и сумата 248,94 лв. (двеста четиридесет и осем лева и
94 ст.) – обезщетение за имуществени вреди, причинени от същото ПТП, заедно със
законната лихва върху посочените суми от 27.03.2017 г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени
вреди до пълния предявен размер от 80 000 лв.,
както и претенцията за законна лихва за периода от 08.12.2016 г. до
26.03.2017 г.
ОСЪЖДА „З.А.Д.Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „*********да заплати на Г.Ж.Г., ЕГН **********,
адрес *** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
сумата 7 200 лв. (седем хиляди и двеста лева) – обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.12.2016 г. на път ІІІ-503, км
25+520, причинено от водача на л.а. „БМВ 320Д“ с рег. № *******, заедно със
законната лихва върху посочената сума от 27.03.2017 г. до окончателното ѝ
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 50 000 лв.,
както и претенцията за законна лихва за периода от 08.12.2016 г. до
26.03.2017 г.
ОСЪЖДА „З.А.Д.Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „*********да заплати на адвокат П.К.,***, адрес ***
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 2 965,55
лв. (две хиляди деветстотин шестдесет и пет лева и 55 ст.) – разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Я.Т.Л., ЕГН **********, адрес ***, К.А.К., ЕГН **********, адрес *** и Г.Ж.Г., ЕГН **********, адрес *** да заплатят на „З.А.Д.Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „*********следните суми за разноски по делото: Я.Л. –
222,47 лв. (двеста двадесет и
два лева и 47 ст.), К.К. – 241,02 лв. (двеста четиридесет и един лева и
02 ст.) и Г.Г. – 301,03 лв. (триста и един лева и 03 ст.).
ОСЪЖДА „З.А.Д.Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „*********да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от общо 4 215,98 лв.
(четири хиляди двеста и петнадесет лева и 98 ст.) – разноски по делото за
държавна такса (общо 4 009,47 лв.) и за експертизи (общо 206,51 лв.).
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: