РЕШЕНИЕ №
Гр.София…………………….2013год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 8-ми състав в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ЧЕНАЛОВА
при участието
на секретаря Ц.П. като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 4936 по описа за
Предявени са обективно съединени искове от „Е.Х.С.Л."
, Н., К. срещу „П.Х." АД ЕИК ******** с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди в ИСКОВАТА МОЛБА , че с ответника са
акционери в дружеството „Т.Т. „ АД ЕИК ********, като всеки от акционерите
притежава по 2 000 броя акции с номинална стойност от по 1 000 лева всяка от
тях, като това се равнява на 50 % от акционерния капитал.
Твърди, че на 5.10.2009год.
сключил с „Т.Т. „ АД договор за паричен заем, по силата на който се е задължил
да предостави на заемополучателя парична сума в размер на
4 000 000евро, при уговорена годишна лихва и срок на издължаване –
31.12.2016г.Твърди че договора от 5.10.2009год. бил сключен по съгласие на акционерите в „Т.Т. „ АД, а
именно ищеца и ответника с цел осигуряване на необходимите спешни средства за
изпълнение на просрочени търговски задължения на „Т.Т. „ АД към трети лица до
подписването на споразумение между акционерите относно конкретните суми които
да бъдат инвестирани в „Т.Т. „ АД под формата на заем от всеки един от двамата
акционери.
Твърди, че такова споразумение
било подписано на 16.12.2009г. , в което
ищеца и ответника определили начина по
който ще се осигури финансиране дейността на общото им акционерно дружество „Т.Т."
АД, в краткосрочен план а именно всеки един от акционерите се е задължил да
предостави на това общо дружество паричен заем в размер на от по 5 000 000 евро
, в конкретно определени в споразумението срокове. Ищецът се е задължил да
предостави сумата до 14.03.2010г., а ответникът се е задължил да стори това от
14.03.2010г. до 30.07.2010г. , като в споразумението е предвидено, че заемите
се оформят с договори сключени между всяка една от страните акционери и „Т.Т. „
АД .
Ищецът твърди, че въз основа на споразумението
от 16.12.2009год. / между „Е.Х.Л." и
„П.Х." АД / подписал споразумение с „Т.Т. „ АД на 4.01.2010г., като
това бил договор за новация, по който
страните новирали изцяло правата и задълженията си по вече подписания договор за заем от 5.10.2009г.
като потвърдили, че всички отпуснати до този момент суми в заем по този договор
ще се считат за заем въз основа на споразумението. Наред с това предоставил и разликата от 1 000 000 евро.
Твърди, че ответникът не е изпълнил
задължението си да предостави уговорената със споразумението сума нито до 30.07.2010г.
, нито до датата на предявяване на исковата молба.
Ищецът поддържа, че поради
неизпълнение на задължението по споразумението от 16.12.2009год. от страна на
ответника, ищецът е продължил да отпуска средства на общото им дружество за да
могат да се покриват най-спешните му разходи. За периода 7.10.2009г.
-19.01.2011г. инвестираните от ищеца средства възлизат в размер на 7 211 271 .
14 евро.
През м.01.2011г. съветът на
директорите на ищеца взел решение да не
продължава с финансирането самостоятелно на общото дружество, тъй като
ответника като акционер не изпълнявал
задължението си за финансиране на
дружеството.
Твърди се в исковата молба, че в
резултат на неизпълнение на основното задължение на ответника, „Т.Т.” АД изпаднал в трайна невъзможност да изпълнява
финансовите си задължения По искане на кредитор спрямо общото им с ответника
дружество било открито производство по несъстоятелност . Твърди, че с
поведението си ответникът е допринесъл за това състояние. Наред с това на
11.01.2011г. БТК прекратило едностранно
сключените с Т.Т. АД договори за взаимно свързване на обществени
далекосъобщителни мрежи и други, поради неплащане на дължимите вноски, което се
е отразило на възможността това дружество да предоставя ред услуги. С решения
от 14.04.2011г. КРС е отнела издадените на Т.Т. АД разрешения по ЗЕС, за
осъществяване на електронни съобщителни услуги. Отнемането на тези разрешения е
поставило в невъзможност това дружество да осъществява основния си предмет на
дейност като далекосъобщителен оператор за изграждане, използване и поддържане на далекосъобщителни мрежи и информационни
системи и предоставяне на вътрешни и международни далекосъобщителни и
информационни услуги по ЗЕС. Това е довело дружеството до практически фалит,
което се твърди, че е пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението на ответника П.Х. АД по
споразумението.
Ищецът твърди, че е направил всички възможно да заздрави
предприятието като е предложил на ответника да изкупи акциите му,но въпреки
приетите решения от Съвета на директорите, не са предприети никакви конкретни
действия за това.
Твърди, че в резултат на
поведението на ответника довело до претърпения пълен финансов и правен колапс
на общото им дружество ищецът търпи загуби в размер на 6 267 250.46 евро.
Твърди, че същите са пряка и непосредствена последица от виновното неизпълнение
на задължението на ответника по сключеното между тях споразумение.
Моли на
основание чл.79,ал.1 вр.чл.82 от ЗЗД ответното дружество да бъде осъдено да му заплати
сумата от 6 267 25.46 евро обезщетение
на нанесените от ищеца вреди настъпили след отнемането на от КРС на
Разрешенията на Т.Т. АД за осъществяване на далекосъобщителна дейност по ЗЕС в
резултат на неизпълнение на задължението на ответника за осигуряване на
финансиране на общото дружество със сумата от 5 000 000 евро, ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба.
С молба от 05.08.2011год. в изпълнение указанията на съда, дадени с разпореждане №
3247/21.07.2011год. уточнява, че общата сума на предоставените на Т.Т. АД
инвестиции е 7 211 121,65 евро с посочени дати на отделните
преводи.Пояснява, че съществуващата
разликата между инвестираната и претендираната с исковата молба сума в размер
на 943 871,19 евро е погасена от Т.Т.
АД чрез прехвърляне на активи срещу погасяване на дълг, както и чрез плащания
от трети лица от името и за сметка на Т.Т. АД.
Уточнява, че по отношение на заема
от 1 000 000 евро и допълнителния заем
от 4 000 000 евро по договора за новация срока за връщане на предоставената на Т.Т. АД
инвестиция е 31.12.2016г., но че с писмо № 02-40/3.05.2011год. ищеца е обявил
целият дълг за предсрочно изискуем на осн. чл.71 от ЗЗД и е поканил
заемополучателя да върне сумата в срок от седем дни от получаване на поканата.
По отношение на допълнително
отпуснатите заеми в размер на 2 183 024,27евро, предмет на исковата
претенция, извън договора за новация и
доколкото не е уговорен срок за връщането им, с писмо № 01-016/6.12.2010г.
ищецът поканил заемополучателя да върне сумата от 2 183 024,27 евро в
срок от един месец от получаване на поканата.Част от тази сума в размер на
943 871,19 евро била върната през периода 6.12.2010г.-25.02.2011год.
С цитираното писмо № 02-40/3.05.2011год ищеца поканил Т.Т. АД да
върне заема в размер на 9 123,95евро, опуснат на 22.12.2010год., както и
заема в размер на 18 916,84 евро, отпуснат на 20.01.2011год.
Със същата молба ищеца уточнява,
че предмет на исковата претенция е само обезщетение за претърпени от ищеца
загуби в размер на инвестираните в Т.Т. АД и невъзстановени суми в размер на
6 267 250,46 евро.
С ОТГОВОРА НА
ИСКОВАТА МОЛБА
ответникът оспорва иска.
Твърди, че споразумението от 16.12.2009 г. сключено
между П.Х. АД и Е.Х.Л. по своята правна същност представлява предварителен договор за заем в полза на трето
лице Т.Т. АД. Всяка от страните се е задължила да сключи окончателен
договор за предоставяне на паричен заем в размер на 5 000 000 евро, при еднакви
условия за двете страни по споразумението - възнаграждение / лихва /, начин и
срок за връщане на заетата сума. Намира обаче, че в това споразумение не са
уговорени съществени условия на окончателния договор за заем, който всяка една
от страните се е задължила да сключи с третото лице, тъй като липсват уговорки
за размера на лихвата по заема, както и за начина и срока на връщането му. Тези
уговорки са част от съществените елементи на договора за заем. Съгласно
чл.294,ал. 1 от ТЗ лихва между търговци поначало се дължи и при договор за заем
между търговци уговорката за лихва е съществен елемент от съдържанието на
договора за заем. След като в това споразумение не се съдържат уговорки относно
съществените условия на окончателния договор , което води до неговата недействителност
поради противоречието му със закона /чл.26,ал.2 ЗЗД вр.чл.19,ал.2 от ЗЗД/,
евентуално поради липса на предмет /невъзможен предмет/, евентуално поради
липса на съгласие относно съществените условия на окончателния договор /срока и
начина на връщане на заема и лихвата по заема/ и съответно като нищожно, то
не е произвело действие.
Ако се приеме за действително твърди, че не е
налице виновно неизпълнение от страна на ответника, тъй като към момента на
сключването му общото дружество е било в състояние на неплатежоспособност и
поради това П.Х. АД не му е предоставил паричния заем.Твърди, че „Т.Т.” АД е
било в състояние на неплатежоспособност още преди
14.03.2010г., като още в началото на
2010г. дружеството е спряло плащанията към кредиторите си, а към най -
големият си външен кредитор” Х.Т.Б.” ЕООД е спряло плащанията си на 03.02.2010г.
Ответникът твърди, че това е причината да откаже да предостави заем с довода, че който се е задължил да даде заем може да
откаже да изпълни това свое задължение, ако другият съдоговарящ е станал
неплатежоспособен, а в конкретния случай общото им дружество.В отговора на
исковата молба още се посочва , че към
16.03.2010г. „Т.Т.” АД вместо да покрива задълженията си е предоставило паричен
заем на свързано със самия него, а и с ищеца дружество .
На следващо
место твърди, че ищеца е неизправна страна по споразумението и намира, че
същият няма право да претендира обезщетение от”П.Х.” АД. Според пар.2,т.1 от процесното
Споразумение ищецът е следвало да предостави на” Т.Т.” АД паричен заем в размер
на 5 000 000 евро, но противно на твърденията в исковата молба е предоставил
само 1 000 000 евро обективиран в т.нар. договор за новация от 04.01.2010г.
Въпреки наименованието си обаче този договор въобще не представлявал и нямал
характер на новация по смисъла на чл.107 ЗЗД. С него страните не са новирали
нищо, не са заменили съществуващо задължение с друго различно ново задължение,
а по своята същност и правна характеристика сключеният между тях договор
представлява единствено съчетание от признание на съществуващия договор за заем
сключен на 05.10.2009г. и другия пореден договор за заем в размер на 1 000 000
евро. Сключеният на 05.10.2009г. договор за заем между”Е.Х.Л.” и „Т.Т.” АД за 4
000 000 евро изобщо не попадал в обхвата на задължението на ищеца по
споразумението от 16.12.2009г., нито пък по какъвто и да било начин можело да
се счита, че е предоставен в изпълнение на процесното споразумение, вкл. и
с т.нар. от ищеца новация. Намира, че няма никаква обективна новация
поради простия факт, че старото задължение не се подновява с ново - различно от
старото по основание и предмет, при което старото задължение да се погаси.
Договорът за заем от 05.10.2009г. не попадал в обхвата на задължението на ищеца
по процесното споразумение и не представлявал изпълнение на това негово
задължение. Волята на страните при подписване на това споразумение е била да се
даде заем от 5 000 000 евро за в бъдеще, а не и предоставени предходни такива.
Ответника твърди, че преди процесното споразумение
е предоставял заеми на „Т.Т.” АД,
които не били погасени и възлизали в
размер на 29 789 712.18 лева. Върху тази сума „Т.Т.” АД дължал на „П.Х.” АД и
лихва в размер на 3 689 710.85 лв. Към настоящия момент” П.Х.” АД не се намирал
в положение различно от положението на ищеца предвид настъпилата
неплатежоспособност на „Т.Т.” АД.
Наред с това намира, че договора за новация е
неистински, неавтентичен и антидатиран документ, както и че същият е
изготвен единствено и само за целите на настоящия процес и иска откриване на
процедура по чл.193 от ГПК по оспорване на този договор.Твърди, че няма нито един паричен превод, който да е
извършен на основание договора от 04.01.2010г., което означавало, че” Е.Х.Л.” е
неизправна и недобросъвестна страна по споразумението от 16.12.2009г.,
доколкото не е изпълнило задължението си за предоставяне на заем от 5 000
000 евро. Твърди, че ищецът е недобросъвестна страна по споразумението, тъй
като не е предоставило реално сумата по споразумението.
На следващо
место твърди, че „П.Х.” АД не дължи
обезщетение на „Е.Х.Л.”, тъй като в процесния случай не е налице фактическия
състав на чл.79,ал.1,пр.2 от ЗЗД и чл.82 от ЗЗД. Твърди, че ответникът не е
неизправна страна по споразумението, самият ищец е неизправна страна, тъй като
не е изпълнил задължението си да предостави заем.
Твърди че няма настъпила и реална вреда за
ищеца, тъй като няма намаляване на имуществото му с претендираните суми,
т.е. няма загуба за него в размер на исковата сума. Вземането му съществува и
той може чрез предвидените в закона способи да търси от длъжника” Т.Т.” АД
дължимата сума.
Твърди, че не е налице и пряка причинна връзка
между поведението на ответника и твърдяните вреди, нито пък е налице
предвидимост по отношение на твърдяните вреди.Поддържа, че ако изобщо е
настъпила някаква вреда за” Е.Х.Л.” от невръщане на заетите суми, то тя е в
резултат на поведението и действията на „Т.Т.” АД а не на” П.Х.” АД. Твърди,че
дори и ответникът да е предоставил сумата, предвид размера на задълженията на
общото дружество към външни кредитори, то дружеството отново щяло да има
задължения към държавата и съконтрахентите си в размер на над 10 000 000 лева,
т.е. общото дружество щяло да е в състояние на неплатежоспособностОбобщава, че
не е изпълнен фактическия състав на чл.79,ал.1,пр.2 от ЗЗД вр.чл.82 от ЗЗД и
ответното дружество не дължи заплащане на каквото и да било обезщетение на
ищеца, поради което моли исковете да бъдат отхвърлени като неосН.ни.
В ДОПЪЛНИТЕЛНАТА ИСКОВА МОЛБА ищецът пояснява предявеният иск и изразява становище
за неосН.ност на неведените от ответника в отговора на исковата молба
възражения.
С ОТГОВОРА НА ДОПЪЛНИТЕЛНАТА ИСКОВА МОЛБА ответника
оспорва изложените от ищеца в допълнителната искова молба твърдения и
съображения.
Съдът, след като
съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и на основата на
закона намери за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Не се спори , а и се установява по
данни от делото и от ТР при АВ, че „Т.Т. „ЕООД е регистрирано с решение на СГС
по ф.д.№11703 през м. ноември 2003г. с едноличен собственик на капитала „Т.Б. Х.”АД.С
решение №9 от 24.07.2007год. на СГС „Т.Т. „ЕООД е преобразувано в еднолично
акционерно дружество „Т.Т. „ЕАД.На 16.09.2009год. между ищеца и ответника е
сключен договор за продажба на 2000бр. обикновени поименни акции, с номинална
стойност 1000лв. всяка, представляващи 50% от капитала на „Т.Т. „ЕАД .В чл.4 от
договора „декларации и гаранции” продавачът – ищеца е декларирал че не са му
известни дългосрочни или краткосрочни задължения извън посочените в Приложение
№1 към договора.Декларирал е също така, че към момента на подписване на
договора„Т.Т. „ЕАД има въведени в експлоатация базови станции, посочени в
Приложение №2, които се ползуват при условията на отделни договори с доставчици
и финансови институции.Продавача е декларирал също така, че всички индивидуални
лицензии, издадени на дружеството са валидни и действуващи и че не са му
известни обстоятелства, поради които някоя от тези Лицензии да бъде отнета,
отменена, със спряно действие или прекратена преди изтичане на срока и.
След промяна в структурата на капитала на
дружество „Т.Т. „ЕАД,, с която се преобразува в акционерно дружество на Общо
събрание на акционерите на 11.05.2009год., акционери в дружеството стават ищеца
и ответника – всеки с по 50% от капитала на „Т.Т. „АД.
Основната дейност на дружеството е
свързана с търговска, маркетингова и инженерингова дейност по
далекосъобщенията, изграждане и използуване и поддържане на далекосъобщителни
мрежи и информационни системи, предоставяне на вътрешни и международни
далекосъобщителни и информационни услуги. Основния си предмет на дейност „Т.Т.
„АД осъществява като далекосъобщителен оператор за изграждане, използване и
поддържане на далекосъобщителни мрежи и
информационни системи и предоставяне на вътрешни и международни далекосъобщителни
и информационни услуги по ЗЕС.
От
извлечение от книгата на акционерите на „Т.Т.”АД се установява че
ищецът „Е.Х.С.Л.” и ответникът „П.Х.” АД са акционери в „Т.Т.” АД, като всеки един от двамата акционери
притежава по 2 000 (две хиляди) броя акции с номинална стойност 1 000 (хиляда)
лева всяка, представляващи 50 % от акционерния капитал на „Т.Т.” АД1.
От показанията на св. К.М.В.
– изпълнителен директор на „Т.Т. „ АД и член на Съвета на директорите / към
момента на разпита без служебна или друга връзка с ищеца и ответника/ се
установява , че ищеца придобил 50 % от акциите на „Т.Т. „ АД при условие ,залегнало в предложения договор,
двамата акционери – ищеца и ответника да участвуват при равни условия във
финансирането на „Т.Т. „ АД.Още при водене на преговорите за придобиване на 50%
от акциите от ищеца бил известен факта, че „Т.Т. „ АД се намирало в не добро
финансово състояние, поради липса на източници на приходи.Приходи се очаквали
от бъдещата дейност на дружеството, като за целта било необходимо финансиране
за закупуване и строителство на базови станции, във връзка с предоставяни
услуги – обществени телефонни услуги, достъп до интернет. „Т.Т. „ АД имало
мрежа в 42 града, където трябвало да се изградят базови станции.При тези
преговори, в които свидетеля участвувал
се обсъждал въпроса за необходимост от финансиране на „Т.Т. „ АД с
10 000 000евро.Представителите на ищеца помолили за отсрочка до м.
септември 2009г. когато да започнат финансирането.Свидетеля удостоверява също
така, че във връзка с бездействието на ищеца били проведени други срещи
през 2009год. между ищеца и ответника при
която се обсъждал същия въпрос – за финансирането от страна на ищеца и ответника на „Т.Т. „
АД.Заявява че му е известно сключеното на споразумението от 16.12.2009год. От
изложеното следва , че реалното финансово състояние на „Т.Т. „ АД, както и необходимостта от
финансиране е било обсъждано още при закупуването на 50% от акциите от ищеца,
така и в последствие, във връзка с което и е взето решението на СД от
30.11.2009год., а впоследствие подписано и споразумение от 16.12.2009год
Установява се от приложеното копие
на договор за паричен заем от
05.10.2009г. между „Е.Х.С.Л.” и „Т.Т.” АД ,че ищеца се е задължил да
отпусне на „Т.Т.” АД паричен заем в размер на 4 000 000 евро, при договорена
годишна лихва в размер на едногодишен ЮРИБОР плюс 5 (пет) процента върху
усвоената сума, но не по-малко от 5.5 %.В договора е постигнато съгласие че
заемът подлежи на връщане на части или еднократно но усмотрение на
заемополучателя „Т.Т.” АД, но не по кьсно от 31.12.2016г.
От показанията на св. В. се
установява че договорът за паричен заем е сключен по съгласие на акционерите „Е.Х.С.Л.”
и „П.Х.” АД, с цел осигуряване на необходимите спешни средства за изпълнение на
просрочени търговски задължения на „Т.Т.” АД към трети лица, до подписване на
споразумение между акционерите относно конкретните суми, които да бъдат
инвестирани в „Т.Т.” АД под формата на заем от всеки един от двамата акционери
и каквото споразумение било подписано на
16.12.2009г.
От протокол
№ 9/2009г. от заседание на СД, проведено на 30.11,2009г. се
установява приемането на бюджета за разходите за дейността на „Т.Т.” АД за
периода октомври 2009г. — юли 2010г. в общ размер на 19 961 400 лева, като в
Приложение № 1 кьм решението по т.1 от дневния ред е посочен източникът на
финансиране на тези средства —а именно
финансиране 50/50 от двамата акционери в „Т.Т.” АД. Заседанието е проведено, видно от
уводната част на протокола след надлежното уведомяване на всички членове на
Съвета и при необходимия кворум.По първа точка от дневния ред е разглеждан и
приет бюджета за м. октомври – декември 2009г. и януари –юли 2009год.Видно от
решението по тази точка от дневния ред предложения бюджет е приет с
предвидената необходимост от финансиране в общ размер на
19 961 400лв.Същият е приложен към решението като Приложение
№1.Съпоставяйки данните в приложението и съдържанието на протокола от
проведеното заседание на СД, съдът намери че приложение №1 съответствува на
определеното му в протокола наименование като бюджет за съответния период –
октомври 2009-юли 2010год.При разпита на св. С. – член на СД, същия заяви че е
виждал това приложение но не като бизнес - план,а като бюджет.Независимо от
наименованието му, както в протокола от заседанието, така и в самото приложение
е посочено извършването на финансиране на „Т.Т. „ АД в размер на 19961400лв. поравно от
ищеца и ответника – по 9 750 700лв.Съгласно разпоредбата
на чл. 29, ал. 1т 11 от Устава на „Т.Т.”АД, решението за приемане на бюджета е
от категорията решения , които се взимат с обикновено мнозинство / ал.2/
доколкото бюджетът се базира на прогноза (план) за очакваните бъдещи разходи в
периода октомври 2009г.- юли 2010г. Решението на СД от 30.11.2009г. предхожда
Споразумението от 16.12.2009г., т.е. Споразумението обективира и доразвива
взетото решение на СД за размера на необходимите средства
От приетото споразумение от
16.12.2009год. се установява че между „Е.Х.С.Л.” и „П.Х.” АД е подписано
споразумение с което страните са определили начина по който ще се осигури
финансиране дейността на „Т.Т.” АД , като всеки се е задължил да предостави на „Т.Т.” АД
паричен заем в размер на 5 000 евро - „Е.Х.Л.” - в срок до 14.03.2010Г., а „П.Х.”
АД - в срок от 14.03.2010г. до 30.07.2010г. В Споразумението е предвидено, че
заемите се оформят с договори, сключени от всяка от страните по Споразумението
и дружеството „Т.Т.” АД.
От преамбула това споразумение се
установява мотива и целта на страните –
ищеца и ответника , като акционери – собственици на капитала на „Т.Т. „ АД за сключването му – а именно- да уредят
взаимоотношенията си във връзка с осигуряване на финансирането на дейността на
дружеството в краткосрочен план, което кореспондира с възпроизведената от св. В.
хронология на взаимоотношенията им по повод необходимостта от предоставяне на
средства за изграждане мрежата на „Т.Т. „ АД.
От счетоводна справка за
извършените преводи по сметката на „Т.Т.”АД от „Е.Х.Л.” за периода от
05.10.2009г. до датата на подаване на исковата молба и от копия от банковите
извлечения и платежните нареждания се установява че ищеца е изпълнил в срок
задължението си по споразумението, като предоставил договорения паричен заем на „Т.Т.” АД.
От договор за новация от 04.01.2010г се установява постигнатото съгласие между ищеца и „Т.Т. АД за новиране правата и задълженията по договора за паричен заем от 05.10.2009г.,В договора е посочено, че всички отпуснати до момента на сключването на договора за новация суми по договора за паричен заем от 05.10.2009г. ще се считат за отпуснат заем от „Е.Х.С.Л.” въз основа на споразумението. Страните са уговорили също задължение на заемодателя да отпусне допълнителен заем на „Т.Т.” АД в размер на 1 000 000 евро, съгласно постигнатите в споразумението от 16.12.2009год. договорености.
Установява се от протокол от 10.06.2010г на
Съвета на директорите на „П.Х.” АД
факта на взето решение за продажба на акционерното си участие в капитала
на „Т.Т.”АД.
Установява се от писмо на ищеца до ответника от 21.06.2010г,че „Е.Х.Л.”
е предложил на „П.Х.” АД да
изкупи неговите акции от капитала на „Т.Т.” АД
Установява се че с нотариална покана връчена на ответника
на 23.08.2010г чрез нотариус И.Г.М. — М., с район на действие PC — гр. Б.,
per. № 195 на НК, ищеца „Е.Х.Л.” уведомил ответника
че на 6 август 2010г.,е получил доклад
на Изпълнителния директор на „Т.Т.” АД , в който било посочено че вкл. към
30.07.2010год. ответника не е изпълнил задължението си да финансира
дружеството, произтичащо от споразумението от 2009год., като вкл. не се е явил
на на две поредни заседания на Съвета на
директорите на „Т.Т.” АД, насрочени за 20 и 30 юли.
С посочената
нот. Покана ищеца предупредил ответника че с бездействието си създава основания
за обявяване на дружеството в несъстоятелност,вкл. нанася преки и
непосредствени вреди на „Е.Х.Л.”, както и става причина за неполучаване на доход от
инвестирания под формата на заем от „Е.Х.Л.” ресурс в „ Т.Т.”АД.
С нотариална
покана, връчена на 10.09.2010г „Т.Т.” АД, уведомил ответника, че като трето ползващо се от уговорките между страните
по Споразумението от 16.12.2009год. лице (бенефициент), на основание чл. 22,
ал. 1 от ЗЗД ще се ползва от уговореното в негова полза между страните по споразумението,
включително относно задължението за предоставяне на паричен заем от всеки един от акционерите в размер на 5 000
000 евро, или общо в размер на 10 000 000 евро.Уведомил е също така
ответника че „Е. Х. Л.” е изпълнил задължението
по Споразумението, като е превел на „Т.Т.” АД общата сума от 11 251 929,8 лева , а „П.Х.”
АД не е изпълнил своето задължение по споразумението, нито на падежа -
30.07.2010г., нито към датата на изготвяне на поканата.Уведомил е също така
ответника, че неизпълнението на това задължение затруднява дейността на дружеството
до степен, която поставя под съмнение възможността му да продължава нормалната
си търговска дейност, като дружеството търпи
ежедневни вреди, изразяващи се в невъзможност за покриване на падежирали
задължения за заплащане на дължими суми към основни доставчици като „Х.Т.Б.”
АД, което поставя под огромен риск правата на дружеството върху най-важните
активи, без които осъществяването на дейността ще бъде практически невъзможно.
Посочил е също така, че неизпълнението на задължението за финансиране
от страна на ответника прави невъзможно планираното съгласно
одобрения от акционерите бизнес план развитие на мрежата, а именно –
инсталиране на 220 базови станции до края на 2010год, както и че невъзможността
за постигане на национално покритие е в пряка причинно-следствена връзка с
неизпълнение на задължението на „П.Х.” АД по Споразумението, доколкото „Т.Т.”
АД няма финансови средства да закупи базовите станции необходими за постигане
на национално покритие. Посочил е, че „Т.Т.”
АД има инсталирани и работещи 109 базови станции към м. юли 2010, вкл.сключени
договори за сайтове, но поради липса на оборудване базовите станции не могат да
бъдат инсталирани и приведени в експлоатация.
Уведомил е ответника , че като резултат от
неизпълнението на задълженията му по споразумението от 2009год. . „Т.Т.” АД търпи вреди под формата на пропуснати ползи –
печалбата от дейността му, както и че
при продължаване бездействието на ответника ще се стигне до изпадане на
дружеството в неплатежоспособност с реална възможност да бъде обявено в
несъстоятелност.
От представените писма на Виваком, „В.Н.”ООД, НАМО, „Е.С.И. „ООД С., „А.П.С.”ООД,С.Е.Т.К. ООД, се установява, че поради неизпълнение на задълженията на . „Т.Т.” АД към доставчици и клиенти са прекратени сключените и действуващи към 2010-2011год. договори.
От заключението
на приетата по делото СИЕ се установява, а и не се спори от страните, че
ответника не е привел уговорените в споразумението суми на
„Т.Т.”
Установява
се от приложените към исковата молба банкови извлечения и платежни
нареждания, както и от заключението на СИЕ, че ищеца продължил да
предоставя средства на общото дружество за да могат да се покриват най-спешните
разходи на „Т.Т.” АД като общия размер на инвестираните от „Е.Х.Л.” суми в „Т.Т.”
АД за периода 07.10.2009г. - 19.01.2011 г. възлиза на 7 211 271. 14 евро.
Въз основа на молба
от кредитора „Х.Т.Б.” ЕООД, в СГС, TO, VI-1с-в било образувано т.д. № 2529/2010г. за откриване на
производство по несъстоятелност на „Т.Т.” АД, като към молбата се присъединили
и други кредитори -„Б.П.Б.” АД, „Б. Т.К.” АД, „ОКЕИ С.” АД, „С.” ООД, „Н.”
ЕООД, „И.Б.”АД, „Т. **” ЕООД и
др., както и физически лица — служители на дружеството за неизплатени
възнаграждения.
От писмо изх. №
95-Т-05.01.2011 г. от „Б. Т.К.” АД до „Т.Т.” АД се установява, че на 11.01.2011 г. „Б. Т.К.”
АД прекратила едностранно сключените с „Т.Т.” АД договор за взаимно свързване
на обществени далекосъобщителни мрежи от 17.12.2004г., договор за достъп до
негеографски номера за предоставяне на услуги от 08.10.2008г. и договор за
терминиране на
международни повиквания и повиквания без
идентификация на линията на викащия (CLI) от 01.07.2009г. поради неплащане на дължимите по същите
договори суми от страна на „Т.Т.” АД, което довело до невъзможност за предоставяне на услугата „фиксирана
гласова телекомуникационна услуга” на абонатите на „Т.Т.” АД
От Разпечатка
от е-мейл от „Т.К.Е.Б.” ЕАД от 11.02.2011г., Разпечатка от е-мейл от
индивидуален клиент С.С. от 16.02.2011г.; писмо изх. № 363/14.02.2011г.
от ,,В.Н.” ООД, писмо от 31.01.2011 г. от „Национална асоциация за международни
отношения”, писмо изх. № 47 от 07.02.2011 г. от „Е.С.И.” ООД — С., Разпечатка
от е-мейл от индивидуален клиент К.В. от 16.02.2011г., Уведомление от 09.02.2011г.
от ,А.П.С.” ООД, предизвестие от 09.02.2011г. от „С.Е.Т.К.” ООД се установява факта на едностранното прекратяване на договорите за
телефонни услуги от страна на голяма част от абонатите на „Т.Т.” АД.
От Копия от уведомително
писмо изх. № 12-01-2337/03.05.2001г. от КРС и решения №№ 371/14.04.2011г„
372/14.04.2011г„ 373/14.04.2011г. и 374/14.04.2011г. на КРС се установява че с решения №№ 371 /14.04.2011г.,
372/14.04.2011г., 373/14.04.2011 г. и 374/14.04.2011г. Комисията за регулиране
на съобщенията , на основание чл. 117, ал.1, т. 3 и ал. 6 от Закона за
електронните съобщения (ЗЕС), отнела издадените на „Т.Т.” АД разрешения по ЗЕС
за осъществяване на електронни съобщителни услуги, а именно: Разрешение №
00341/29.05.2008г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс —
радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна
съобщителна мрежа от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка”;
Разрешение № 00348/29.05.2008г. за ползване на индивидуално определен ограничен
ресурс — радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез
електронна съобщителна мрежа за широколентов безжичен достъп (BWA);
Разрешение № 00352/29.05.2008г. за ползване на индивидуално определен ограничен
ресурс — радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез
електронна съобщителна мрежа за неподвижен безжичен достъп (FWA);
Разрешение № 01366/24.02.2009г. за ползване на индивидуално определен ограничен
ресурс — номера, за осъществяване наобществени електронни съобщения чрез
обществена електронна мрежа от неподвижната радиослужба от вида „точка към
много точки” с национално покритие, с предоставен индивидуално определен
ограничен ресурс — радиочестотен спектър и предоставяне на обществена телефонна
услуга като разрешенията са отнети поради неплащане на
дължимите лицензионни такси по ЗЕС за периода 01.07.2010г. — 31.03.2011г.
Не се спори и по факта, че основен
доставчик на „Т.Т. „ЕАД във връзка с осъществяваната от него дейност е бил Х.Т.Б.
ЕООД по повод сключен на 21.11.2007год.
рамков договор за доставка на WiMAKS оборудване и свързаните с него
услуги.От представените доказателства – писма от 5.11.2009год,
16.12.2009год.,23.10.2010г. между страните по рамковия договор се установява
наличието на спорове относно качеството на доставяните стоки.
От годишния доклад за дейността
, придружен с доклад на независим одитор и финансови отчети към 31.12.2008год.
и бележките към финансовите отчети се установява, че в срв. с 2007год.
приходите от продажби на стоки / основно
на предплатени карти „Транстел
С писмо от 2.05.2011год. ищеца уведомил „Т.Т.” АД, че предвид невъзможността му да изпълнява
паричните си задължения обявява за предсрочно изискуем дълга му по договорите
от 5.10.2009год. и от 4.01.2010год.
От заключението на допуснатата СПЕ – Протокол №141/12год. с обект на изследване
подписи в оспорения договор за новация
от 4.01.2010год. посочени като подписи на Б.Д. и К.М.В. се установява че
подписите изхождат от посочените за положили подписите лица.Съдът прие това
заключение като компетентно и добросъвестно, доколкото вещото лице при отговора
на поставените задачи е използувало като сравнителен материал подписи на тези
лица, положени в присъствие на нотариус , а именно – спесимен декларация по
чл.235 ТЗ.От допълнителното заключение на СПЕ №163/2012год. се
установява че подписа в оспорения Баланс
на „Т.Т.”АД към 31.12.2010год. е положен от посоченото лице – Б.Д..От заключението
на допълнителната СПЕ № 196/12год. се установява, че подписите в
оспорения Протокол от заседание на СД на „П.Х.”АД от 10.06.2010год. / копие/ са
копия на подписи, вероятно положени от посочените в проктокола техни автори – М.С.,
С.К., О. Т., А.М..С оглед изводите на вещото лице съдът намери за недоказано
оспорването на тези писмени доказателства ,
поради което ги включи в доказателственият материал и ползва при формиране на
фактическите си и правни изводи.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното :
Предявен е иск с правно основание
чл.79 ал.1 вр. с чл.82 ЗЗД.
В хода на производството бяха
доказани елементите на фактическия състав на чл.79 ал.1 вр. с чл.82 ЗЗД-
наличието на задължение на ответника за предоставяне финансиране на „Т.Т.” в
размер на 5 000 000 евро до 30.07.2010год., неизпълнение на това
задължение, изправността на ищеца, изразяваща се в изпълнение на задължението
му за финансиране на „Т.Т.”, произтичащо от процесното споразумение.Ищеца,
съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса доказа
наличието и размера на вреда, причинена
му от ответника като пряк резултат от неизпълнение на задълженията му по
споразумението, предвидима по своя характер още при постигане на
договореностите между страните за финансиране на общото дружество „Т.Т.”.
Спорен между страните е въпроса относно факта, целта и действителността на споразумение от
16.12.2009год.
Съдът намира, че споразумението от
16.12.2009год. представлява валидно подписан договор между акционерите в „Т.Т.”
АД, по силата на който за всяка от страните по договора е възникнало задължение
за финансиране на съвместното им дружество в размер на 5000 000евро при
посочените в споразумението условия и срокове.
Предмета на споразумението от
16.12.2009год. е финансирането на „Т.Т. „ АД с цел бъдещото увеличаване
капитала с 10 000 000евро в
срок до 30.07.2010год.Увеличаването на капитала на търговско дружество е правна
конструкция със строго определени параметри и съдържание- чл.192и сл. ТЗ..То
може да бъде извършено по решение на Общото събрание чрез парични или непарични
вноски срещу емитирането на акции.Доколкото в конкретния случай споразумението
не обективира решение на ОС, а и няма такива твърдения, а и не съдържа
задължителното съдържание на едно такова решение, съда приема, че
споразумението съдържа намерение на страните по него за бъдещото увеличаване на
капитала, като по съществото си цели определяне на условия за финансиране на „Т.Т.
„ АД със средства, който по – късно да бъдат включени в капитала на дружеството..Формите за финансиране на търговските дружества са
различни и те се определят от финансовия мениджмънт според конкретиката на
случая – финансиране чрез емисия на обикновени акции, финансиране на активите
чрез емисия на привилигировани акции,инвестиции в реални активи, лизинг,
факторинг, форфертиране, конвертируеми облигаци
и гаранции и др.
В чл.1 от споразумението е посочен
крайният срок за увеличаване на капитала с уговорката че до настъпването му
необходимата сума може да бъде предоставена като заем на „Т.Т. „ АД.Страните са
уговорили, че заемите следва да бъдат предоставени след сключването на договори при равни
условия и са определили срок за изпълнение на задълженията на всяка от
страните.
Възражението на ответника че споразумението е недействително или нищожно съда приема за неосН.но. Не може
да бъде споделено виждането на ответника
относно правната природа на споразумението като предварителен договор за заем в полза на трето лице Т.Т. АД.Както
вече се посочи между страните са съществували преддоговорни отношения във връзка
с необходимостта от финансиране на дружеството във връзка с дейността му.В
изпълнение на решението за финансиране с точно определена сума ищеца е
предоставил сума в размер на 4 000 000 евро, като необходимостта от
спешно финансиране и , респективно изпълнението на поетите от ответника в
рамките на преддоговорните отношения между страните задължения е довело до
сключването на процесното споразумение.То действително съдържа характеристиките
на договор в полза на трето лице, който обаче е окончателен и с определени
специфики. На първо място взаимната воля на страните по споразумението е да
подпомогнат / финансират дружество, в което всеки притежава 50% от капитала
чрез предоставянето на определена парична сума при последващо увеличаване на
капитала.Предоставянето на паричните суми под формата на заем не е предмет на
споразумението , а форма на
финансирането.С разпоредбата на чл.3 от споразумението страните са
договорили в полза на Т.Т. АД
условията по договорите за заем / лихва, начин, срок на връщане/ да бъдат
еднакви и да се променят само след предварително писмено съгласие на
акционерите.Доколкото споразумението не съдържа характеристиките на
предварителен договор за заем неосН.но е възражението на ответника че същото е
недействително, тъй като не съдържа съществените уговорки на договора за
заем.Заемът е реален договор, престацията по който се осъществява с предаване
на заемната сума, и то без да е необходима писмена форма.В приложимите
разпоредби на ЗЗД и ТЗ законодателят ясно е очертал правилата, спазването на
които води до валидност на този вид договори.Съгласно чл.69 ал.1 ЗЗД и чл.303 ТЗ, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му
веднага.Разпоредбата на чл.240 ал.4 ЗДД
предпоставя възможността договора за заем да е сключен без срок за връщане на
заетата сума, като в този случай тя се дължи в срок от 1 месец след оправена от
заемодателя покана.Ето защо не може да
се приеме, че липсата на уговорка за връщане на заема води до нищожност поради
липса на съгласие или противоречие със закона.Закона посочва – чл.68 б.а от ЗЗД начина на връщане на заетата сума.Дължимостта
на лихва не е задължително условие при договорите за заем.Тя се дължи между
търговци – чл. 294ал.1 ТЗ, ако не е уговорено друго.
По тези съображения съда приема,
че уговореното в споразумението от 16.12.2009г.
финансиране на „Т.Т.” АД чрез
предоставяне на заемни средства, с които впоследствие да бъде увеличен капитала
на дружеството при спазване процедурата по ТЗ не изисква , за да бъде валидно и
произведе действието си формално очертаване на основното съдържание на
договорите за заем.Както се посочи този вид договори са неформални, като част
от съдържанието им е заместено от изрични правила на закона.Основното в
споразумението от 16.12.2009г. е целта на акционерите да подпомогнат финансово
общото дружество.Този извод следва и от анализа на т.3, според която лихвите по
договорите за заем, начин и срок за връщане следва да бъдат еднакви и
евентуалната промяна да се извършва само писмено и след съгласие на
акционерите.Несъстоятелно се явява възражението на ответника че споразумението
няма предмет, както и че е налице липса на съгласие.Взаимната воля на страните,
изведена от съдържанието на б.А и т.1 от пар.1 от споразумението е да извършат
конкретни действия по финансиране на „Т.Т.” АД с определени парични средства,
които да се предоставят като заемни и с които
впоследствие да се увеличи капитала на дружеството.Определен е и срок за
провеждане на процедурата по чл.192 ТЗ
-30.07.2010год., в рамките на който следва да бъдат предоставени заемните
средства.Нещо повече – с разпоредбата на чл.1 от пар.3 страните постигат
съгласие, че и след датата 30.07.2010г. дължат изпълнение на задълженията си по
споразумението.
Следва да се отбележи че договора за
финансирането на общото дружество не е от категорията на формалните договори,
чиято действителност се определя от спазването на предвидената в закон форма.Най
– често срещаните видове договори са изрично предвидени и уредени в закона.Ако
обаче интересите и спецификата на случая го изискват , страните могат да
сключат и договор, който не е изрично предвиден и уреден в закона.Договори,
които нямат специална уредба са т.н. ненаименовани договори.Тяхното сключване е
напълно допустимо, стига с него да не се нарушават императивни правни норми,
като за ненаименованите договори се прилагат общите правила, важащи за всички
договори.С нормата на чл.9 ЗЗД се определят рамките, до които се простира
договорната свобода на страните – повелителните / императивните/ правни норми и
правилата на морала.В конкретния случай процесното споразумение като вид
договор съдържа всички задължителни уговорки – страни, предмет,срок, наред с което са конкретизирани правата и
задълженията на страните – да финансират общото им дружество по определен
начин, с конкретно определени суми и в ясно посочени срокове.Определена е
формата на финансиране – чрез заем и последващото включване на заемните
средства в капитала на дружеството чрез увеличаването му.Следва да се отбележи
че споразумението съдържа и т.н. в доктрината и съдебната практика „
декларативна част”, в която страните заявяват намеренията и целите , които
преследват със сключването на договора и която спомага за по – точното и пълно
тълкуване на включените в него уговорки.Споразумението от 16.12.2009год. е от
категорията на т.н. консенсуални договори, за сключването на които е достатъчно
постигането на съгласие.Споразумението няма характеристиките на предварителен
договор, доколкото основното задължение в предварителния договор е сключването
на окончателен.В случая е постигнато съгласие за финансиране на „Т.Т.” АД чрез предоставяне на парични
средства, чрез които да бъде увеличен капитала на дружеството и които да се
предоставят първоначално като заемни средства.По така изложените съображения
съдът намери, че сключеното на 16.12.2009год. споразумение е валидно и като
такова е породило своето правно действие
Както вече се посочи
споразумението притежава характеристиките на договор в полза на трето
лице.Доколкото същият е двустранен, и двете страни по него са и кредитори и
длъжници, като всяка разполага с всички права по договора.Третото лице / в
случая „Т.Т.”АД не е страна по договора, а страна по допълнително и
несамостоятелно облигационно отношение.То може да иска от обещателя / в случая
и двете страни по споразумението притежават едновременно качеството на уговарящ
и обещател/ изпълнение на възникналото в негова полза вземане, но не може да
упражнява правата, които изискват притежаване качеството на страна по договора.Между
страните по споразумението възникват определени обвързаности и съответни правни
последици.Уговарящият може да иска от обещателя изпълнение в полза на
бенефициера.Като се има предвид, че с договора в полза на трето лице по правило
се извършва една посредствена престация от уговарящия на третото лице,
изискването за справедливост налага да се приеме, че уговарящият има вземане
срещу обещателя, дори и ако в договора
липсва изрична уговорка по този въпрос.Тъй като уговарящият е страна, той
разполага и с всички преобразуващи права, които се пораждат при наличието на
порок при сключване на договора или са последица от неизпълнението на
насрещната страна.Ето защо съдът намери, че за ищеца в качеството му на
уговарящ ответника и едновременно на
обещател изпълнил задължението си да
престира на третото лице е валидно възникнало правото да претендира от
неизпълнилия задължението си по договора обещател / ответника/ обезщетение за причинените му в резултат на
неизпълнението вреди.
Видно от основното и
двете допълнителни заключения на вещото лице Г.М., за периода от сключване на
Споразумението (16.12.2009г.) до 17.11.2010г. „П. Х.”АД е извършвал прихващания
с „Т.Т.”АД на стойност 371 533,94 лева и е предоставил ефективно заеми на „Т.Т.”АД
в общ размер на 59 884, 04
лева. Макар и да се
касае до незначително с оглед общия
размер на задължението от 5 000 000 евро
изпълнение, очевидно е че ответникът е
предприел действия по изпълнение на задълженията си по споразумението, с което
признава неговата валидност и пораждащото се от него свое задължение за
предоставяне на финансиране на общото дружество.
По възражението на ответника че
договора за паричен заем от 5.10.2009год. няма връзка със споразумението от
16.12.2009г. и че платените по него суми не представляват изпълнение на
задължения по споразумението съдът намери следното :
От доказателствата по делото се
установява, че преди споразумението от 16.12.2009год., ищеца сключил с „Т.Т. „
АД договор за паричен заем.Съда приема, изхождайки от съдържанието на договора
за продажба на акции и показанията на св. В., че договора за заем от
5.10.2009год. е сключен в изпълнение на договореностите между ищеца и ответника
за финансиране на „Т.Т. „ АД, постигнати по време на преговорите за продажба на
акциите.Ищеца е изпълнил поетите ангажименти да финансира „Т.Т. „ АД, като от
своя страна ответника не е изпълнил същите
и което е наложило сключването на писменото споразумение през декември 2009г.Така
видно от показанията на св. В., участвувал при обсъждането и подписването на
споразумението от 16.12.2009год., подписването му се е наложило тъй като
ответника не изпълнявал задълженията си , поети по време на преговорите и
подписването на договора за продажба на 50% от акциите на „Т.Т.” АД на
ищеца.Свидетелят удостоверява личните си възприятия от тези преговори – че още
тогава е обсъждано финансовото състояние на „Т.Т.” АД и необходимостта от
финансирането му с 10 000 000евро за да изгради окончателно мрежата,
необходима за осъществяване на дейността му.Установява също така че ответника е
поискал отсрочка на задължението си да предостави средства за финансиране до м.
септември 2009год., което не е изпълнил и че ищеца е изпълнил задължението си,
предоставяйки парични средства на „Т.Т.” АД преди м. декември
2009год.Поведението на ответника е обсъждано при проведена през м. декември
среща между акционерите в гр. Москва, след което се е стигнало до подписването
на процесното споразумение на 16.12.2009год.
По тези съображения съда намери, че
подписването на споразумението от 16.12.2009год. обективира и формализира предхождащо го
решение на страните /видно от показанията на св. В./ от пролетта –
лятото на 2009г. за осигуряване на конкретна финансова подкрепа на общото
дружество за изграждане на мрежата базови станции и започване на реална дейност
на базата на предоставените за това лицензии.
По възражението на ответника
относно договора за новация съдът намери следното :
Съдът намери за установено, че
задълженията по договора от октомври 2009год. са новирани с последващият
договор за новация от от 4.01.2010год.,
сключен между ищеца и „Т.Т. „ АД и оспорен от ответника.В декларативната част
на договора за новация страните са очертали ясно мотивите и целите на договора-
а именно, че сключването му се предхожда от постигнатото между акционерите на „Т.Т.
„ АД съгласие за финансиране на дружеството, необходимо за уреждане на
неотложни негови задължения към трети страни, обективирано по – късно в
споразумение от 16.12.2009год., в което вече са посочени начините на
финансиране, сумите, дължими от всеки от акционерите и сроковете за изпълнение
на задълженията им.Посочено е също така, че в изпълнение на решението за
финансиране и преди формализирането му в
споразумението от 16.12.2009год. ищеца , в изпълнение на решението е извършил
финансиране до размера на 4 000 000евро, обективирано в договор от
5.10.2009год.Именно защото финансирането, извършено през м.октомври 2009г. е в
изпълнение на предхождащо споразумението решение на акционерите , страните по
договора от 5.10.2009год. целят чрез договора за новация да оформят отношенията
си , съобразявайки вече ясно изразената воля на акционерите относно условията
на финансиране, така както е посочена в споразумението.
Изхождайки от съдържанието на
договора за новация, съдът намери, че същият е валиден и поражда правното си
действие.С договора за новация може да бъде променен предмета или основанието
на първоначалния договор.Новацията е напълно допустима, стига да е налице
съгласие за извършването и/чл.10 ЗЗД/.При промяната на основанието – правната
причина за сключване на първоначалния договор се постига погасяване на старото
задължение като на негово място възниква ново задължение.На практика новацията
води до резултат като да е сключен нов договор с особеността че старото
задължение се погасява и на негово място възниква ново задължение.В конкретния
случай се променя основанието на договора от 5.10.2009год.- вместо сключен като
договор за заем, той следва да се счита като договор за заем в изпълнение
условията на споразумението от 16.12.2009год. – т.е. с цел финансиране на „Т.Т.
„ АД със сумата от 5 000 000евро , оформено като заемни средства при
последващото им включване в капитала на „Т.Т. „ АД чрез увеличаването му.Че
договора за новация е израз на задълженията на ищеца по процесното споразумение
е и факта, че ищеца поема задължението за финансиране с още
1 000 000евро – разликата до
определената в споразумението сума и предоставената от ищеца.
От свидетелските показания на
Мария Р. се установяват обстоятелства, относими към въпроса за факта ,
основанието и времето на съставянето на
договора за новация.Свидетелката е изпълнявала длъжността „главен счетоводител”
в „Т.Т. „ АД през периода 2006 – март 2011год.Същата установява чрез
показанията си, че в това си качество и
по повод искане на юридическия отдел на „Т.Т. „ АД, изготвила през м. декември 2009год. справка
относно получавани заеми от ищеца за периода
октомври – ноември 2009год.Справката била необходима за изготвяне на
договора за новация от 4.01.2010г./
предявен на свидетелката/,който тя по – късно получила подписан.Във връзка с
осчетоводяването му, свидетелката не извършила промени и ново осчетоводяване,
тъй като преценила че не е налице промяна в основните клаузи.Свидетелката
удостоверява също така че получените през м. октомври и ноември 2009г. суми от
ищеца били спешно необходими.Установява също така че „Т.Т. „ АД не е ползувало
банкови кредити, а основно е било финансирано от ответника, като след м.
февруари – март 2009г. задълженията се увеличили в рамките на 2-3 милиона,
основно по договори за поръчка на активи –базови станции.Предоставените от
ищеца суми били спешно необходими, като с тях се покрили задължения и
дружеството можело да продължи дейността си.
Св.Анна Младенова – главен
счетоводител при ответника удостоверява начина на работа във връзка с
осъществяването на контрол върху счетоводната дейност на „Т.Т. „ АД от страна
на ответника.Двете дружества били със свързани счетоводства и работили с обща
счетоводна система САП.На свидетелката не бил известен договора за новация,
както и не намерили счетоводно записване
на договора.Тези и твърдения са в единство с показанията на св. Р., която не
твърди да е извършила нов счетоводен запис на база договора от 4.01.2010год.,
но което по същество не променя извода на съда относно факта и валидността на
договора за новация.Допускането на грешки или непълноти при осчетоводяването на
определени операции или задължения не променя фактите касаещи основанието за
сключването на договора за новация и основанието на които са били приведени на
общото дружество сумите от 4000 000евро и 1000 000евро от ответника . . Видно от
допълнителното заключение на вещото лице М.,
с основание „договор за заем от 05.10.2009г.” са правени преводи от ищеца към „Т.Т.”АД на обща стойност 7 211271, 14 евро, т.е. с 3 211271, 14 евро повече
от посочената сума на заема в договора за заем от 05.10.2009г.
С определение на съда от
4.07.2012год. във връзка с оспорването на договора за новация от ответника и на
осн. чл. 193 ал.3 ГПК беше открито производство по оспорване, като с оглед
характеристиките на договора като частен документ съда възложи тежестта на доказване неистинността
му върху ищеца.
От закл на СПЕ № 141/2012г. се
установява, че подписите, обект на експертизата в договор за новация, сключен
на 4.01.2010год. между „Е.Х.Л.” и „Т.Т. „ АД са положени от Б.Е.Д. и К.М.В., от
чието име произхождат.Съдът кредитира заключението, тъй като при изготвянето му
са ползувани като сравнителен материал образци от подписите на лицата,
вписани като подписали договора за
новация, съдържащи се в оригинал в нотариално заверени документи.
Съдът намери за установено, че ищеца е изпълнил пълно и
точно задълженията си, произтичащи от подписаното на 16.12.2009год.
споразумение, предоставяйки на „Т.Т.” АД договореното финансиране под формата
на заем Действително, първоначално предоставената сума в размер на
4 000 000евро е престация по сключен между ищеца и „Т.Т.” АД договор
от 05.10.2009год.,
предшествуващ процесното споразумение от 16.12.2009год.Предоставянето на тази
сума, както се установи по изложените по – горе съображения, е резултат на постигнатата през пролетта – лятото на
2009год. договореност между ищеца и ответника за общо финансиране на „Т.Т.” АД
до размера на 10 000 000 евро, обективирано впоследствие в споразумението от
16.12.2009г..От заключението на приетите
по делото първоначално и допълнително заключение на ССчЕ се установява, че
общият размер
на отпуснатите заеми след сключването на Споразумението на 16.12.2009г. възлиза на 6 336 121,65 евроОт основното заключение на
вещото лице М. се установява също така, че „Т.Т.”АД е използвал по договореното
предназначение средствата, преведени от ищеца , като с тях е покрил задължения
към кредиторите си на обща стойност 15 869 286, 05 лева.От доказателствата по делото се
установява, че ищеца не само е изпълнил задължението си за финансиране на „Т.Т.
„ АД, но и е извършил допълнителни парични инвестиции във връзка с неотложни нужди на дружеството, необходими за
заплащане на доставено оборудване и др.
От доказателствата по делото се установява, че ищеца е
полагал усилия да ангажира ответника към изпълнение на задълженито му за
финансиране на „Т.Т. „ АД.Така, с нотариална покана, връчена на ответника на
23.08.2010год. го е уведомил за съдържанието на получен от изпълнителния
директор на „Т.Т. „ АД доклад, според който по вина на ответника не са
провеждани две поредни заседания на дружеството, наложителни предвид тежкото
финансово състояние на същото.Поканил е ответника да изпълни задължението си
поето по силата на споразумението от 16.12.2009г., както и го е уведомил че
неизпълнението създава условия за изпадането на „Т.Т. „ АД в неплатежоспособност
и нанася вреди на ищеца, вкл. до реална опасност от образуване по искане на
кредитор на „Т.Т. „ АД на производство по несъстоятелност.
Съдът намери за установено, че
ответника не е изпълнил задълженията си за финансиране на „Т.Т. „ АД,
произтичащи от сключеното на 16.12.2009год. споразумение.На първо място следва
да се отбележи, че още към датата на извършената продажба на 50% от акциите на
„Т.Т. „ АД е било ясно и е обсъждано финансовото състояние на дружеството и
необходимостта от инвестиции / показания
на св. В./От приетия по делото ГФО за
2008год. на „Т.Т. „ АД се установява декапитализацията на дружеството, както и
че същото към момента не извършва стопанска дейност, а основно инвестира заемни
средства от ответника за изграждане на мрежа от базови станции и други
съоражения, необходими във връзка с основната му дейност.
Основният довод на ответника в
тази връзка е, че в периода, в който е следвало да предостави сумата от
5 000 000евро и сключи договор за заем,, „Т.Т. „ АД се е намирало в състояние
на неплатежоспособност, като в началото на
Видно от основното заключение на
вещото лице М., както и от приетото по делото решение на СГС, TO, VI-1 състав
по т.д. 2529/2010г. за обявяване на „Т.Т.”АД в несъстоятелност, дружеството е
било неплатежоспособно още към 31.12.2008г., когато все още” П. Х.”АД е бил
едноличен собственик на капитала му, като видно от второто допълнително заключение на вещото лице
М. е предоставил на „Т.Т.”АД парични заеми за
периода от 31.12.2008г. до влизането на ищецас като акционер в общ размер на 9
822 000 лева.
Това състояние на„Т.Т.” АД е било известно както на ищеца, така и на
ответника, още при воденето на преговорите за закупуване на 50 % от
акционерното участие от ищеца.От показанията на св. В. се установява факта на водените между страните
разговори за необходимост от осигуряване на значително по размер паритетно
финансиране на „Т.Т.” АД Съда приема за установено,
че ответника е бил своевременно уведомяван за вероятността „Х.Т.Б.” ЕООД
да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност на „Т.Т. „АД, както
писмено, така и лично от св. Красимир В., в качеството му на изпълнителен
директор на „Т.Т.”АД, вкл. при настояване ответника да изпълни задължението си
да приведе договорените с процесното споразумение 5 000000евро.
Видно от приетия ГФО на „Т.Т.” АД за 2009год., краткосрочните пасиви
на дружеството превишават краткосрочните активи с 19,204хил.лв.Основните активи
на дружеството, придобити през 2009год. са активи, придобити за изграждане
мрежата на дружеството и автомобили, закупени чрез финансов лизинг.Разходите за
придобиване на ДМА включват разходи, свързани с намиране, изграждане,
узаконяване и бъдещо функциониране на базови станции, както и технически
компоненти на базовите станции, които не са въведени в експлоатация.Основните
задължения на дружеството са към доставчици – 3 279хил.лв. и по лихвени
заеми, предоставени от акционерите.
Видно от
бележки към финансовите отчети т.24.1, съгласно поръчка за оборудване от 23
декември 2009 година към Х.Т.Б. ЕООД са поръчани нови 60 броя базови станции с
обща стойност 1,922 хил. долари на САЩ. На 3 февруари 2010 година Т.Т. АД е
платил 30% от стойнстта на поръчката в размер на 577 хил. долари на САЩ с
левова равностойност 809 хил. лв., като остатъка от 1,345 хил. долара на САЩ
следва да бъдат платени до края на месец април 2010, а оборудването
доставено седмица след плащанетоНа 26 януари 2010 година е направено плащане в
размер на 2,099 хил. лв към Х.Т.Б. ЕООД като към датата на финансовия отчет
задължението на Т.Т. АД към доставчика остава в размер на 2,869 хил. лв, дължим
до декември 2010 година. Погасяването на задължението е уговорено да бъде на
четири равни вноски в размер 717 хил. лв. всяка.На 22 януари 2010 година Т.Т.
АД е получил заем в размер на 4,362 хил.
лв. от Е.Х.Л..На 01 март 2010 година дружеството получило заем в размер на 347
хил. лв.от Е.Х.Л.
От ГФО
на Т.Т. АД за 2009год. се налага извода, че основните задължения на дружеството
са към акционерите по предоставени заеми и към доставчици, основният от които е
„Х.Т.Б.” ЕООД.Приложена е молба на кредитора „Х.Т.Б.” ЕООД за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на Т.Т. АД.В молбата е посочено
задължение на длъжника по търговски сделки в размер на 1582084 щатски долара,
15 973 евро и 3 542 063лв., включващи главници и неустойки към
2.11.2010год.В молбата е посочено, че към 2.12.2009год. общата дължима сума е в
размер на 7064761,26лв. главница и 691 782,94лв. неустойка, като със
споразумение от 4.12.2009год. страните са договорили разсрочено плащане на
задължението в периода 20.12.2009- 31.12.2010год.
От приложените писма –
кореспонденция между „Х.Т.Б.” ЕООД и Т.Т.
АД се установява съществуването на спор относно качеството на доставените
стоки, съответно заплащането им.
Факта на подаването на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на Т.Т. АД сам по себе си не води до извод, че е налице
неплатежоспособност на длъжника и трайна невъзможност да изпълнява задълженията
си по търговски сделки.Неплатежоспособността е обективно състояние, каквото не
е установено в приетия ГФО на Т.Т. АД за 2009год.След декември 2009год.
дружеството е извършвало плащания към доставчици.По силата на споразумението от
16.12.2009год. ответника е следвало да изпълни задължението си да финансира Т.Т.
АД именно с оглед установените и обсъждани затруднения от финансов
характер.Позоваването на състояние на неплатежоспособност от страна на
ответника като основание да откаже изпълнение на задълженията си се явява
несъстоятелно.Това е така, тъй като ако дружеството се е намирало в такова
обективно състояние е следвало при условията на императивната норма на чл.626 ТЗ да бъде сезиран съда от собственика на капитала на Т.Т. АД за откриване на производство по
несъстоятелност.В случая ищеца както и Т.Т.
АД многократно са уведомявали ответника че следва да изпълни задължението си,
вкл. чрез нотариални покани, с предупреждение, че бездействието му би довело до
състояние на неплатежоспособност
НеосН.но в тази
връзка се явява твърдението на
ответника, че дори да беше изпълнил задължението си за предоставяне на
сумата от 5 000 000 евро, то тази сума пак не би стигнала за покриване на
всички задължения на „Т.Т.”АД към 30.07.2010г. Видно допълнителното заключение
на вещото лице М., задълженията на „Т.Т.”АД към кредиторите му, извън
акционерите, към датата 30.07.2010г. възлизат на 6 798 012.97 лева, в т.ч. задълженията към БТК, КРС и „Х.Т.Б.” ЕООД, т.е. , в случай че ответника е изпълнил задължението
си, чрез сумата от 5 000 000 евро биха се покрили всички краткосрочни и
дългосрочни задължения на дружеството към неговите кредитори.
Съдът намери за
несъстоятелни възраженията на ответника
за недобросъвестното разходване на предоставени заемни средства от
страна на Т.Т. АД поради следното: На 16
март 2010 година Т.Т. АД е подписал договор за предоставяне на заем със
свързаното лице „Company of Manufacture, Traiding and Services Wimax Montenegro d.o.o” в размер
на 1,000 хил. евро. Към датата на финансовите отчети
финансирането от Т.Т. АД е в размер на 35 хил. евро, платени на 16 март 2010
година на Wimax Montenegro Видно от приетото като
доказателство по делото споразумение между Т.Т. и Company for Manufacture, Trading and Services Wimax
Montenegro от 25.03.2010 г., договореният със Споразумение от 16.03.2010г. заем в
размер на 1 000 000 евро е редуциран на 35 000 евро, която сума е действително
предоставената, което се установява от
основното заключение на вещото лице М.. От показанията на свидетеля
Красимир В. се установяват обстоятелствата, при които е договорен, съответно
редуциран този заем, а именно, че заемът е договорен, с оглед съглашението
между ищеца и ответника да станат
партньори в Company
for Manufacture, Trading and Services Wimax Montenegro, c цел съвместно
развитие на WIMAX проект в Черна гора.
Този съвместен проект не е бил реализиран поради неизпълнението на поетите от
ответника ангажименти да придобие 50 %
от Company
for Manufacture, Trading and Services Wimax Montenegro,което от своя страна е довело до редуцирането на договорения заем до
размера на вече предоставената сума от 35 000 евро, чрез подписването на
Споразумението от 16.03.2010г.
С нот.покана , връчена на
10.09.2010год. на ответника , „Т.Т. „ АД го е уведомил че към момента ищеца е
предоставил в изпълнение на задълженията си по споразумението от 16.12.2009г.
сума в размер на 11 251 929,8лв., докато ответника не е превел
никакви суми .С нот. Покана е уведомил ответника, че с дължимите от него суми би се стабилизирало
състоянието на „Т.Т. „ АД, което търпи ежедневни вреди, изразяващи се в
невъзможност за покриване на падежирали задължения за заплащане на дължими суми
към основни доставчици.
На базата на установените
факти, съдът прие ,че ответника не
доказа изпълнение на задълженията си по процесното споразумение от 2009год.,
както и че са налице обстоятелства изключващи или ограничаващи неговата отговорност
за това неизпълнение.
Съдът прие за установено , че неизпълнението на основното задължение на
ответника по споразумението от 2009год.
да предостави финансиране на „Т.Т.”АД в размер на 5 000 000 евро в рамките на
договорените срокове, е довело до
невъзможност „Т.Т.” АД да изпълнява задълженията към кредиторите си,
както и да плаща дължимите лицензионни такси на КРС, довело от своя страна до
отнемане на лицензните от КРС за извършване на дейност по ЗЕС, прекратяване на
договорите с БТК, обявяване на дружеството в несъстоятелност Съдът прие за установено, че отнемането на горепосочените
разрешения е довело до невъзможност „Т.Т.”
АД да осъществява основния си предмет на дейност като далекосъобщителен
оператор за изграждане,
използване и поддържане на далекосъобщителни мрежи и информационни системи и
предоставяне на вътрешни и международни далекосъобщителни и информационни
услуги по ЗЕС, което от своя страна е довело до прекратяване на всички договори
с клиентите на „Т.Т.” АД, които видно от т. 98.9 от Общите условия за
взаимоотношенията с потребителите на „Т.Т.” АД Отнемането на разрешенията
лишило „Т.Т.” АД и от основния му актив с балансова стойност 3 163 611.86 лева
към 31.12.2010г./ видно от Баланс на „Т.Т.”АЛ към 31.12.2010г.
Фактическото
състояние на „Т.Т.”АД от гледна точка на имущественото му състояние и
способност да развива стопанска дейност обективира извод, че за ищеца е
невъзможно да възстанови инвестираните суми в „Т.Т.”АД, които към датата на завеждане
на исковата молба възлизат на 6 267 250. 46 евро, още повече, че производството
по несъстоятелност е спряно предвид липсата на средства, необходими за
посрещане на първоначалните разноски.Че е налице пряка причинна връзка между
неизпълнение задълженията на ответника и настъпилата вреда се установява от
заключението на ССчЕ, според което при предоставянето на сумата от 5млн евро от
страна на ответника, биха се покрили краткосрочните задължения на„Т.Т.”АД към
доставчици, респективно би се стигнало до реализиране на стопанска дейност на
дружеството с предвидените доходи от тази дейност, като вкл. не би се стигнало
до отнемане на издадените лицензии. Както се установи
от свидетелските показания на Красимир В., още изначалната договорка между ищеца и ответника при
започване на преговорите за придобиване на 50 % от акциите на „Т.Т.”АД от ищеца, както и при финализиране на
продажбата, е била двете страни да финансират дружеството , за да може то да
обслужва задълженията към кредиторите си и да развива мрежата си, докато не
бъде в състояние само да посреща тези разходи само с приходите от дейността си.В споразумението от 16.12.2009г., страните
са конкретизирали точните размери на средствата, от които Т.Т. има нужда в
краткосрочен план. Сумата на тези средства съвпада с посочената в Приложение № 1 към Протокол № 9/2009г. от
заседание на СД на Т.Т.”Очевидно е, че и двамата акционери
са приели, че изпълнението на задълженията им по споразумението е
необходимо условие за продължаване на стопанската дейност на „Т.Т.”АД и осигуряването на необходимите
средства за инвестиционни и други разходи, извън средствата, генерирани от
собствената стопанска дейност на дружеството. Евентуалното неизпълнение на
поетите задължения за осигуряване на финансиране в определените размери от
двамата акционери, както и от всеки един от тях поотделно, би имало като пряка
последица ограничаване на инвестиционната дейност на „Т.Т.”АД и невъзможност за заплащане на
текущите задължения на дружеството, доколкото
инвестиционната програма е с точно фиксирани стойности на необходимите
финансови ресурси.
Неизпълнението на задължението от страна на П.,
което е безспорно, фактически елиминира възможността да се изпълни както
решението на СД по протокол № 9/2009г., така и самото съглашение на страните в
Споразумението за финансиране на дейността на „Т.Т.”АД в договорения размер, което води до ограничаване на инвестициите в
разширяване на мрежата и препятства плащането на текущите задължения. Видно от допълнителното заключение на вещото лице М., ако
П.бе предоставил сумата от 5 000 000 евро, тя щеше да е повече от
достатъчна, за да се покрият задълженията към кредиторите в размер на 6 798 012. 97 лева, и като
се отчетат и текущите приходи на Т.Т. в размер на 1 303 000 лева, дружеството
щеше да има средства и за развитие на мрежата.
Съдът
намери за установено че гореописаните събития са довели „Т.Т.” АД до
невъзможност да извършва дейността си, да не е в състояние да изпълни задълженията към основния си и
други кредитори, което е пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на задължението на „П. Х.” АД по
Споразумението за предоставяне на „Т.Т.” АД на необходимия паричен ресурс за
покриване на задълженията на дружеството.
Съдът намери че неизпълнението на задълженията на
ответника е резултатирало в причиняването на реална вреда за ищцовото дружество
до размера на исковата претенция.Ищеца е изпълнил задължението си за
финансиране, произтичащо от преддоговорните отношения , обективирани в
споразумението от 2009год. изцяло, като вкл. е предоставил допълнителни суми за
осъществяване целта на финансирането и предвид
пасивността на ответника и неизпълнението на неговото задължение за финансиране.Налице
е загуба до размера на претендираната
парична сума, излязла от патримониума на ищеца. Несъстоятелно се явява
възражението на ответника, че вземането
на ищеца съществува и той може чрез
предвидените в закона способи да търси от длъжника” Т.Т.” АД дължимата сума. Този
извод следва при преценка правната природа на споразумението.Както се посочи по
– горе третото лице – „Т.Т.” АД, в чиято полза е сключен договора в отношенията
си с всяка от страните по него като обещатели може да иска само изпълнение на
договора или обезщетение за неизпълнение.Изпълнилата задълженията си по
договора страна може да претендира връщане на даденото / в случая
предоставените парични средства/ само при унищожаване или разваляне на
договора, сключен в полза на третото лице.От друга страна правото да се иска
унищожаване или разваляне на договора в
полза на третото лице не принадлежи на бенефициера, а на изправната по договора
страна.
От горното следва, че при наличието на валидно
сключено споразумение изпълнилата
задължението си страна / в случая ищеца/ разполага с правото да развали или
унищожи договора.Доколкото такива
обстоятелства не са налице, то за ищеца не съществува възможност да търси
даденото по договора от третото лице.Без значение е че предоставянето на
паричната сума е оформено като договор
за заем – същият е сключен в изпълнение на договора – споразумение от 2009год.
Налице е и предвидения във фактическия състав на
чл.82 ЗЗД елемент „ предвидимост на вредата”. Предвидената в Споразумението
сума, с която всеки един от двамата акционерие следвало да финансира „Т.Т.” АД е одобрена от Съвета на
директорите на дружеството, чийто член е и ответника с протокол № 9/2009г. от
заседание на СД, проведено на 30.11.2009г. В решението по т.1 от 1 от дневния
ред на същото заседание е приет изрично бюджета за разходите за дейността на Т.Т.
за периода октомври 2009г. - юли 2010г. (в т.ч. и за лицензионните такси към
КРС и задълженията към съконтрахентите) в общ размер на 19 961 400 лева, като в
Приложение № 1 към решението по т. 1 от дневния ред е посочено ясно какъв ще
бъде източникът на финансиране на тези необходими средства -а именно
финансиране 50/50 от двамата акционери. Т.е. при пораждането на задължението на
ответника по Споразумението, последният е бил наясно и е знаел, че изпълнението
на задълженията на страните по споразумението цели финансовата стабилизация на общото дружество,
запазване действието на разрешенията от
КРС , изпълнение на договорите към съконтрахентите и клиентите, респективно
неизпълнението на задължението от страна на който и да е от договарящите ще
доведе до обратния резултат, респективно до загуба на инвестираните средства от
добросъвестно изпълнилия задължението си съдружник.Недобросъвестността на ответника
се доказва и от факта на бездействието му след и въпреки взетото решение от СД
от 10.06.2010г., за продажба на акциите му от „Т.Т.”АД при условията на
офертата на ищеца. Видно от събраните по делото доказателства, акциите на „Т.Т.
„АД имат на практика отрицателна стойност, поради декапитализирането на
дружеството. Въпреки това, видно от приложената към исковата молба оферта, ищеца е предложил да
изплати на ответника всички дължими от „Т.Т.”АД
заеми. В откритото производство по оспорване автентичността на протокола от
заседанието на СД на П.от 10.06.2010г. беше прието заключение на вещото лице С.Ч.
съгласно протокол № 196/2012г. за извършена допълнителна съдебно - почеркова
експертиза, съгласно което изледваните обекти – подписи в оспореният протокол
са автентични
Относно размера на
иска
С молба от 05.08.2011год. ищеца
уточнява, че предмет на исковата претенция е само обезщетение за претърпени от
ищеца загуби в размер на инвестираните в Т.Т. АД и невъзстановени суми в размер
на 6 267 250,46 евро.
От доказателствата по делото съдът
прие за установено, че предоставената от ищеца на „Т.Т. „АД сума от
5 000 000евро, дължима по силата на процесното споразумение от
2009год. , платена на два пъти – първоначално 1000 000 евро и впоследствие 4000
000евро по договор за новация е изискума.Това е така, тъй като срока за връщане на предоставената на Т.Т.
АД инвестиция е 31.12.2016г., като с
писмо № 02-40/3.05.2011год. ищеца е обявил целият дълг за предсрочно изискуем
на осн. чл.71 от ЗЗД и е поканил заемополучателя да върне сумата в срок от
седем дни от получаване на поканата.По отношение на допълнително отпуснатите
заеми в размер на 2 183 024,27евро, предмет на исковата претенция, извън договора за новация и доколкото не е
уговорен срок за връщането им, с писмо № 01-016/6.12.2010г. ищецът поканил
заемополучателя да върне сумата от 2 183 024,27 евро в срок от един
месец от получаване на поканата.Част от тази сума в размер на 943 871,19
евро била върната през периода 6.12.2010г.-25.02.2011год.С писмо №
02-40/3.05.2011год ищеца поканил Т.Т. АД да върне заема в размер на
9 123,95евро, опуснат на 22.12.2010год., както и заема в размер на
18 916,84 евро, отпуснат на 20.01.2011год.
От заключенията на ССЧЕ се
установи, че предоставените на Т.Т. АД инвестиции от ищеца е в общ размер на е 7 211 121,65лв. с посочени дати на
отделните преводи.Съществуващата разлика между инвестираната и претендираната с
исковата молба сума в размер на 943 871,19 евро е погасена от Т.Т. АД чрез прехвърляне на
активи срещу погасяване на дълг, както и чрез плащания от трети лица от името и
за сметка на Т.Т. АД.
По изложените съображения съда
прие предявеният иск за осН.ен и доказан.
Относно иска по чл.86 ЗЗД
Искът по чл.86 ЗЗД е акцесорен по
своя характер и решението по него се предпоставя от изхода по главния иск.Ето
защо съда намери, че извода за доказаност на главния иск има за последица уважаването на иска за
присъждане на законната лихва върху присъдената по главния иск сума, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното и изплащане.
Относно разноските
С оглед изхода на делото и
направено искане на ищеца, вкл. представения списък по чл.80 ГПК се следват
съдебни разноски в размер, съответстващ на уважената част от иска, извършени
както следва: държавна такса –490 307,06.
; депозит за вещи лица по съдебно-икономическа експертиза, доълнителни СИЕ, СПЕ
– 2 200 лв.; възнаграждение за адвокатска
защита, чийто размер е определен съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ,като са представени
доказателства за изплащането му в размер на 245 603,33лв., представляващи левовата
равностойност на 125 574,99евро .
Водим от гореизложеното
СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
на осн. чл.79 ал.1 във връзка с чл. 82 от ЗЗД, „П. Х.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. В., Район „О.”, ул. „Б.М.” № **, да заплати на „Е.Х.Л.”
със седалище и адрес на управление в Н.,
К., ул. „ А. П.”№**, Л. Х., А. А., рег. на 18.07.2008год. в Регистъра на
дружествата на Р К. под № НЕ234124, сума в размер на 6 267 250. 46 евро (шест
милиона двеста шестдесет и седем хиляди двеста и петдесет евро и четиридесет и
шест евроцента), представляваща стойността на нанесените на последния вреди,
изразяващи се в претърпени загуби
настъпили след отнемането от КРС на Разрешенията на ,/ Т.Т.” АД за
осъществяване на далекосъобщителна дейност но ЗЕС, в резултат на неизпълнение
на задължението на ответника „П. Х.” АД по §2, т.2 от Споразумението за
осигуряване на финансиране в размер на 5 000 000 (пет милиона) евро за
обслужване на задълженията на „Т.Т.” АД, както и на осн. чл.86 ЗЗД да заплати законната лихва
върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска до датата на
окончателно й заплащане.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78 ГПК , „П. Х.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр. В., Район „О.”, ул. „Б.М.” № 22А, да заплати на „Е.Х.Л.”
със седалище и адрес на управление в Н., К., ул. „ А. П.”№**, Л. Х., А. А., рег. на
18.07.2008год. в Регистъра на дружествата на Р К. под № НЕ234124 направените по делото съдебни и деловодни
разноски, както и възнаграждение за адвокатска защита общо в размер на 738 110,39лв./
седемстотин тридесет и осем хиляди сто и десет лева и тридесет и девет стотинки/,
от които 490 307,06 –д.т.,2200лв. – депозити по експертизи,
245 603,33лв., представляващи левовата равностойност на
125 574,99евро – възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийския апелативен съд.
СЪДИЯ: