№ 416
гр. Бургас, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г. Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100502226 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от "Архитектурно и Строително Бюро - Хелвеция"
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Управителя - Даниела Георгева
чрез адв. Александра Кукушева, срещу Решение № 2182/10.10.2022г. по гр. д.
2433/2022 г. по писа на РС Бургас, с което е признато за незаконно
уволнението на М. В. М. с ЕГН *****, извършено със Заповед №
43/21.03.2022 г. на управителя на „Архитектурно и строително бюро –
Хелвеция” ЕООД, с която трудовото му правоотношение е прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата, и на основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ е отменена Заповед № 43/21.03.2022 г. на управителя на
„Архитектурно и строително бюро – Хелвеция” ЕООД, като
незаконосъобразна; на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ М. В. М. е възстановен
на заеманата от него преди уволнението длъжност **** в Отдел ****** на
„Архитектурно и строително бюро – Хелвеция” ЕООД и работодателя е
осъден да заплати на М. В. М. сумата в размер на 10 764.66 лв. (десет хиляди
седемстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, определено в размер на
брутното трудово възнаграждение от 1 794.11 лв. на месец, за период от шест
месеца, през който е останал без работа вследствие незаконното уволнение,
считано от 22.03.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 18.04.2022 г. до окончателното изплащане. Със същото решение
разноските са присъдени в полза на работника.
1
Жалбоподателят излага съображения, че са налице съществени
процесуални нарушение допуснати от първоинстанционния съд. Не бил
спазен срока за постановяване на решението, а в съобщението за изпращане
на препис от решението била посочена дата, от която тече срока за
обжалване, към която актът не бил все още постановен. Поради това била
нарушена разпоредбата на чл. 236, ал. 1 т. 8 ГПК, съгласно който решението
следва да съдържа информация подлежи ли решението на обжалване, пред
кой съд и в какъв срок. Първоинстанционният съд погрешно бил преценил, че
подборът е извършен незаконосъобразно, тъй като свидетелите не дали
конкретни примери за нарушения на ищеца М.М.. Свидетелите с показанията
си изцяло били потвърдили установеното с документите за подбора, а именно,
че са установени данни за по-трудна и лоша комуникация относно служителя
М.М., а не били установени никакви оплаквания и подобни констатации за
другите служители, участници в подбора. Твърди се, че първоинстанционния
съд няма право да прави преценки кой служител отговаря на нуждите на
работодателя и изхождайки от това, че нямало конкретни примери за
конкретни нарушения, да взема решение, че служителят отговаря на нуждите
на работодателя. Аргументирана е тезата, че съдът е длъжен да провери
проведен ли е подбор по критериите в КТ, а не да упражнява правомощия с
които разполага единствено работодателя, като предпочете един служител за
сметка на друг, без да е нужно да се доказват дисциплинарни нарушения за
целите на подбора. Цитирана е съдебна практика на ВКС. Изложени са
съображения, че съдът неправилно е определил и размера на обезщетението,
което е присъдил на ищеца, тъй като били включени други възнаграждение
извън основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер. Твърди се, че не са събрани никакви
доказателства, че сумите, над основната работна заплата в размер на 617,50
лв. и допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в
размер на 114,86 лв., имат постоянен характер. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново такова. Претендират се
разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
подаден от М. В. М., чрез своя процесуален представител, в който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. Аргументира се становището, че
съдебното решение напълно съответства на събраните гласни и писмени
доказателства и е съобразено със законовите и нормативни изисквания,
поради което бил правилен извода, че е извършен незаконосъобразен подбор
и последвало неоснователно прекратяване на трудовото правоотношение.
Изводите на районния съд били в съответствие с постановките на ТР № 3 от
16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. ОСГК ВКС, според което при въведен в
исковата молба довод за нарушения на извършения подбор по чл. 329, ал.1
КТ, първоинстанционния съд бил длъжен да извърши проверка доколко
възприетите от работодателя оценки при подбора отговарят на действително
притежаваните от работника трудови качества. Изложени са съображения, че
оценката на комисията по подбор почива не на качеството и резултатите от
престирания труд, а на субективно възприятие за оценяваните служители.
2
Аргументирано е становището, че сумата на обезщетението е определена
правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 228 ал.1 КТ - на базата на
брутното трудово възнаграждение, получено от работника за месеца,
предхождащ уволнението му. Моли се за потвърждаване на обжалваното
решение и се претендират разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
исковата молба на М. В. М. срещу „Архитектурно и строително бюро –
Хелвеция” ЕООД.
Ищецът твърди, че на основание сключен между страните трудов
договор е работил в ответното предприятие на длъжността ****, като
трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № 43/21.03.2022 г. на
ответния работодател на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване
на щата. Оспорва уволнението си, като счита, че заповедта е
незаконосъобразна, като излага съображения за допуснато нарушение на
чл.329 КТ при извършване на подбор, тъй като не става ясно какви са
мотивите на комисията и работодателя за притежаваната квалификация и
ниво на изпълнявана работа от всеки служител на длъжността ******, поради
което се счита, че подпора е извършен незаконосъобразно и в противоречие с
чл.329, ал.1 КТ. Навеждат се доводи, че ищецът е работил при ответника от
много години, качествено и срочно е изпълнявал трудовите си задължения, не
са му налагани дисциплинарни наказания и винаги е бил прецизен и стриктен
към възложените му задачи.
Постъпил е писмен отговор от страна на ответното предприятие
„Архитектурно и строително бюро – Хелвеция” ЕООД, с който предявените
искове се оспорват като неоснователни, като се излагат съображения, че при
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е спазена законовата
процедура и уволнението е законосъобразно.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за
установено следното от фактическа страна :
По делото не се спори, че страните са се намирали в трудови
правоотношения, като с трудов договор от 26.07.2019 г. (л.49) ищецът М. В.
М. е бил назначен на работа в „Архитектурно и строително бюро – Хелвеция”
ЕООД на длъжността ****, с място на работа Отдел ***** – г**** и основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лв., допълнително
възнаграждение за продължителна работа от 0,6 % за всяка прослужена
година трудов стаж, както и допълнително възнаграждение по преценка на
работодателя. Договорът е би сключен със срок за изпитване, като не се
спори, че след изтичането му същият се е трансформирал в безсрочен трудов
договор.
3
Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено от работодателя със
заповед № 43/21.03.2022 г. на управителя на „Архитектурно и строително
бюро – Хелвеция” ЕООД, считано от 22.03.2022 г., на основание чл.328, ал.1,
т.2 КТ – поради съкращаване на щата, която е връчена на ищеца на същата
дата. Видно от представеното удостоверение от ТД на НАП-Бургас, след
прекратяване на 22.03.2022 г. на трудовия договор на М. М. няма подадени
уведомления по чл.62, ал.5 КТ за сключени трудови договори с друг
работодател. По това обстоятелство всъщност не се и спори между страните.
Със заповед № 41/07.03.2022 г. работодателят е утвърдил ново щатно
разписание на длъжностите ******, в сила от същата дата. По делото е
представено щатното разписание до 06.03.2022 г. (л.19), съгласно което
длъжностите ****** са следните: Охранители София – 19 бр., Ръководител
звено – 1 бр., Охранители Плевен – 12 бр., Охранители Пловдив – 8 бр.,
Охранители Варна – 2 бр., Охранители Бургас – 7 бр. Представено и новото
щатно разписание в сила от 07.03.2022 г. (л.18), съгласно което бройките на
длъжността ****** се запазват същите, както по старото щатно разписание,
единствената промяна е в бройките на Охранители Бургас, които намалени и
вече са 6 бр., т.е. съкратена е 1 щатна бройка.
Със заповед от 08.03.2022 г. работодателят е наредил да се извърши
подбор по чл.329, ал.1 КТ на служителите на длъжност ****** в г****,
поради съкращаването на на щата с 1 бр. наети лица, заемащи тази длъжност,
които са: Д.М.Ж., Д.К.К., З.Д.И., М. В. М., П.Ж.Г., Р.Г.А. и С.М.Ж.. Със
същата заповед е определена комисия за извършване на подбора в посочен
състав, която да оцени служителите по показателите, критериите и начина,
посочени в Приложение 1 към заповедта, като при формиране на оценката да
все вземат предвид квалификацията и нивото на изпълнение на възложената
работа на служителите, като са описани показателите, по които да се извърши
оценяването.
Представен е и Протокол от 08.03.2022 г. на комисията за извършване
на подбор по реда на чл.329, ал.1 КТ, с който в съответствие със зададените
от работодателя критерии е провела процедура по подбор, при който след
цялостна съпоставка на професионалните и лични качества на оценяваните
служители комисията е решила, че съкратеният служител следва да бъде М.
В. М..
По делото са разпитаните свидетели И.Р.Д. и И.В.Б. (служители на
ответното дружество), които са участвали в комисията, извършила подбора по
чл.329 КТ. Св.Д. заявява, че информацията за извършване на подбора е
събрал от разговори с колеги, с медицинския персонал и служители, както и
лични впечатления. Заявява, че не е имал добра комуникация с ищеца, тъй
като е научавал неща от други места, вместо от ищеца, някой път се
поставяли задачи от персонала на охраната и той не ги е изпълнявал, но св.Д.
не може да даде пример за това. Заявява също, че екипът като цяло е добър и
се справял с всички задачи и всички служители отговарят на изискванията за
заемане на длъжността, като ищецът се справял отлично със задачите си,
отношенията между него и персонала на болницата били добри, не може да
каже дали е имало оплаквания против него, нито дали ищецът е проявявал
4
действия, с които да се компрометира авторитета на лечебното заведение,
като такива действия не са установени и за другите служители. От
показанията на св.Б. се установява, че за поведението и отношението на
ищеца комисията е събрала информация най-вече от персонала на болницата.
Свидетелят няма много лични впечатления, но заявява, че ищецът е добър
служител.
Разпитан е и свидетелят Е.С.М., който е бивш служител на работодателя
и е бил ръководител в отдела на ищеца. От показанията на този свидетел се
установява, че въззиваемият е безупречен служител, който бил награждаван
от работодателя. Никога не е нарушавал трудовата дисциплина и е участвал в
подбора на кадрите. Установява се, че ищецът е бил комуникативен, имал е
добри взаимоотношения с останалите служители, като дори и персонала от
болницата са се допитвали до него по въпроси свързани с дейността на
работодателя. Ищецът действал в работата си адекватно и бързо.
В първоинстанционното производство е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че
през месец февруари 2022 година по данни от платежен фиш, приложен в
делото, ищецът е получил основна заплата за 19 р.д - 617,50 лв., платен
отпуск 1 д - 85,75 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит - 18,6% в размер 114,86 лв., еднократна сума в размер
140 лв., допълнително възнаграждение по трудов договор и вътрешните
правила за работната заплата, - 836,00 лв., допълнително пенсионно
осигуряване 60 лв. Направени са му удръжки за лични осигурителни вноски
150,35 лв., лични здравноосигурителни вноски 57,41 лв., универсален
пенсионен фонд 39,47 лв., ДДФЛ 151,63 лв., вноски за допълнително
осигуряване 30,60 лв. и е направено безкасово плащане на трудовото
възнаграждение в размер 1364,65 лв. Не се установява след прекратяването на
трудовия договор М. да е назначен на друго място на работа , при друг
работодател , не е налична информация за сключен нов трудов договор. В
заключението е посочено, че платената еднократна сума и изплатеното
допълнително възнаграждение по трудовия договор и Вътрешните правила за
работната заплата нямат постоянен характер. Не са налице основания
заключението да не бъде кредитирано в цялост.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
С Тълкувателно решение № 3/2011 г. по т. д. № 3/2011 г. ОСГК на ВКС
прие, че преценката на работодателя кой от служителите, които са обект на
подбор, има по-добра квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен
контрол. Съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки
на действително притежаваните от работниците квалификация и ниво на
изпълнение на възложената работа. Съдът проверява обаче само обективното
съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с
действителните качества на работника. Ако такова съответствие е налице,
преценката на работодателя чия работа възприема като по-добра, следва да
бъде зачетена.
5
Документиране и протоколирането на поставени оценки на участващите
в подбора служители не е необходимо, още по-малко решаващо
доказателство за законосъобразното провеждане на подбора, подобни
документи имат доказателственото значение на частни, свидетелстващи за
изгодни на работодателя факти. Законосъобразността е обусловена от целите
на подбора, от това дали оценката по критериите на закона за притежаваните
от работниците и служителите качества съответстват на действително
притежаваните, а предпоставка за положителен извод в тази насока е дадената
оценка да е информирана, обоснована и критериите да са еднакво приложени
спрямо участниците, което се установява чрез съпоставка на преценените в
тази връзка факти от трудовата биография на оценяваните.
Неоснователни са възраженията на въззивника, че свидетелите с
показанията си са потвърдили установеното с документите за подбора
наличие на данни за по-лоша и по-трудна комуникация със служителя М.М..
От показанията на служителите на ответното дружество не се установяват
конкретни обстоятелства, от които да може да се направи извод, че
действително комуникативните умения на М.М. са в по-ниска степен развити
от колкото на останалите служители. Свидетелите излагат единствено своите
лични впечатления, конкретно по отношение на тези негови умения. Въпреки
това заявяват, че ищецът се справял отлично със задачите си. От показанията
на свидетелят Е.М., бивш служител на работодателя и който е бил пряк
ръководител на ищеца, се установява, че М.М. не е притежавал занижени
комуникативни умения а напротив, до него се допитвал целия персонал на
болницата. При тези доказателства не може да се приеме, че работодателят е
изпълнил своята доказателствена тежест да установи при условията на пълно
доказване обстоятелствата, които са дали повод за по-ниската оценка на
ищеца по отношение на личностните му качества, която е довела и до по-
ниския му общ резултат в подбора. Това е така защото показанията на св.
Е.М. имат по-голяма доказателствена стойност, от колкото показанията на
останалите разпитани свидетели, доколкото този свидетел е бивш служител
на дружеството, който към момента на настоящото дело не е под
дисциплинарната власт на работодателя. Ето защо той се явява най-
незаинтересован от изхода на спора свидетел и показанията му следва да
бъдат кредитирани в пълнота.
В този ред на мисли следва да се уточни, че районния съд не е
определил критериите за подбор самостоятелно, а е констатирал, че дадената
оценка от комисията не отговаря на действително притежаваните от ищеца
качества. Тази преценка на първоинстанционния съд е правилна.
Основателни са възраженията на въззивника, че първоинстанционния
съд неправилно е определил размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ.
Както от представените Вътрешни правила за организацията на работната
заплата, така и от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че допълнителното трудово възнаграждение определено
съобразно цитираните вътрешни правила има непостоянен характер.
Съобразно чл. 14, т. 2 от Вътрешните правила за организацията на работната
заплата на работодателя, възнаграждението над основаната работна се
6
определя според показателите в чл. 4 от същите правила, които посочват, че
размерите на възнагражденията се определят съобразно процент от оборота,
както и според критерий – лоялност към фирмата и работа в екип. При това
положение към обезщетението не следва да се включва сумата от 836 лв. –
допълнително възнаграждение определено съобразно вътрешните правила на
предприятието. Също така с непостоянен характер е и еднократно
заплатената сума от 140 лв. Останалите части на възнаграждението са с
постоянен характер и следва да бъдат включени при определяне размера на
обезщетението. При това положение брутното трудово възнаграждение което
следва да се вземе предвид при определяне размера на обезщетението по чл.
225, ал. 1 КТ е в размер на 818,11 лв.
В този смисъл са Решение № 100 от 8.07.2020 г. на ВКС по гр. д. №
4564/2019 г. и Определение № 50857 от 23.11.2022 г. на ВКС по гр. д. №
1502/2022 г.
Доколкото по делото е установен размерът на обезщетението, не следва
да намира приложение нормата на чл. 162 ГПК.
Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение следва да
бъде отменено само в частта по уважения иск по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225,
ал.1 КТ за размера над 4908,66 лв., като до пълния предявен размер –
10764,66 лв. иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Останалите
обективно съединени искове въззивната инстанция намира за основателни,
така както е приел и районния съд, поради което в останалата част
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивника има право да му бъдат
възстановени сторените от него разноски само за частта в която въззивната
жалба е основателна – половината от държавата такса за въззивно обжалване
по иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ – в размер на 107,65 лв. В полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция, което се дължи пропорционално
съобразно, частта с която въззивната жалба е приета за неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2182/10.10.2022г. по гр. д. 2433/2022 г. по писа
на РС Бургас, в частта с която „Архитектурно и строително бюро – Хелвеция”
ЕООД е осъдено да заплати на М. В. М. сумата в размер на 10764,66 лв. (десет
хиляди седемстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, определено в размер на
брутното трудово възнаграждение от 1 794.11 лв. на месец, за период от шест
месеца, през който е останал без работа вследствие незаконното уволнение,
считано от 22.03.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 18.04.2022 г. до окончателното изплащане, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
7
ОСЪЖДА „Архитектурно и строително бюро – Хелвеция” ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на М. В. М. с ЕГН ***** , сумата в размер на 4908,66
лв. (четири хиляди деветстотин и осем лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, определено в размер на
брутното трудово възнаграждение от 818,11 лв. на месец, за период от шест
месеца, през който е останала без работа вследствие незаконното уволнение,
считано от 22.03.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 18.04.2022 г. до окончателното изплащане., като ОТХВЪРЛЯ иска
до пълния предявен размер – 10764,66 лв. (десет хиляди седемстотин
шестдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки), като неоснователен.
ОСЪЖДА „Архитектурно и строително бюро – Хелвеция” ЕООД,
ЕИК *********, да заплати на М. В. М. с ЕГН ***** , сумата в размер на 875
лв., представляваща разноски сторени във въззивното производство.
ОСЪЖДА М. В. М. с ЕГН *****, да заплати на „Архитектурно и
строително бюро – Хелвеция” ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на
107,65 лв., представляваща разноски сторени във въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2182/10.10.2022г. по гр. д. 2433/2022 г.
по писа на РС Бургас в останалата част.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка
от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8