РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Велики Преслав, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20213610200336 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на
въззивна жалба от Община *******, със седалище и адрес на
управление:*******, представлявана от И.П.Н. - кмет на общината, срещу
Наказателно постановление №НЯСС-194/30.08.2021 г., издадено от
Председателя на ДАМТН, гр.София, с което е наложено административно
наказание „имуществена санкция" в размер на 1000 лв.(хиляда лева), за
неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, вр.ал.1, т.3 от Закона за водите
В жалбата са изложени доводи за отмяна на наказателното
постановление, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон, аргумент за което се сочи обстоятелството, че процесният язовир е
предоставен под концесия, като на концесионерът „******“ООД съгласно
така сключения Договор за концесия, по реда на чл.20, ал.5 от ЗВ, са му
вменени задълженията по поддръжка в изправно състояние съоръженията на
язовира и прилежащите му канали на разстояние не по-малко от 500 м. от
основния изпускател. Изтъква се, че всички предписания, връчени на
жалбоподателя касателно посочения язовир са сведени до знанието на
концесионера, като същите са изпълнени в пълен обем с минимално
закъснение. Сочи се и обжалваното НП е издадено след изтичане на
предвидените в чл.34 от ЗАНН преклузивни срокове за образуване на
административно-наказателно производство, а при съставянето и връчването
му, а и на АУАН са допуснати редица съществени нарушения, като се излагат
подробни мотиви в тази връзка. Релевират се и доводи за наличието на
маловажен случай, предвид множество смекчаващи вината обстоятелства,
посочени в жалбата.
В открито съдебно заседание жалбоподателя не се явява, не се и
1
представлява, като от упълномощеният от същия адв. И. е депозирано
становище с което се сочи, че изцяло поддържа подадената жалба на
посочените в същата основания. Прави се и възражение за прекомерност при
претендиране на възнаграждение над предвиденото минимално такова.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява, като от нейна
страна е депозирано писмено становище за неоснователност и недоказаност
на жалбата, като се излагат подробни мотиви в тази връзка. Претендират се и
разноски в размер на законовия минимум.
Призованата на осн.чл.62 от ЗАНН Районна прокуратура-Шумен не
изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 15.07.2020 г. при извършване на проверка на язовир „*****“,
находящ се в землището на с. ******* собственост на Община *****,
служителите на ДАМТН, ГД“Надзор на язовирните стени и съоръженията
към тях“, РО НЯСС „Североизточна България“, свидетелят Р.Р. и И.И. при
оглед и обход на язовирната стена и съоръженията към нея и проверка на
документацията, установили, че бетоновия енергогасител тип „водобоен
кладенец“, изграден в края на бързотока на преливника е затлачен с наноси и
прорасла влаголюбива растителност, които нарушавали неговата
функционалност. Предвид така направените констатации, бил съставен КП с
предписание за извършване на почистване от наноси и растителност
„водобойния кладенец“-енергогасителят на преливника на язовира, със срок
за изпълнение - до 30.11.2020 г. При извършена на 04.02.2021 г. контролна
проверка на водния обект, св.Р. и И.И. констатирали, че даденото
предписание не е изпълнено, доколкото енергогасителят на язовира, а именно
„водобойния кладенец“ продължавал да е затлачен с наноси и растителност.
Контролните органи установили, че към момента на проверката, от страна на
собственика на язовира, а именно – Община ******, не били предприети
каквито и да е действия за изпълнение на даденото и обективирано в КП от
15.07.2020 г. предписание. За извършената проверка бил съставен КП 05-03-
8/04.02.2021 г., връчен на Община *****.
След преценка от административнонаказващия орган касателно
констатираното, бил съставен и АУАН за неизпълнение на посоченото
предписание, на осн.чл.190а, ал.1,т.3 от Закона за водите, с което Община
******, в качеството си на собственик на язовир „*****“ нарушила чл.190а,
ал.2 от Закона за водите.
В срока по чл.44 от ЗАНН постъпило възражение срещу съставения
АУАН, с аргументи сочещи друг носител на отговорността за извършеното
нарушение, предвид Договор за концесия от 02.07.2018 г., сключен между
Община ****като концедент и "*****", ООД, ЕИК ******, като концесионер,
намерено за неоснователно от страна на АНО, който издал обжалваното НП, с
което на жалбоподателя за посоченото нарушение на осн.чл.83 от ЗАНН, във
вр. с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000.00лв.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
2
Свидетелските показания депозирани от разпитания свидетел – св.Р. са
напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се и в кореспондираща
връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства,
като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с
доверие и кредитира както показанията на разпитаните свидетели считайки ги
обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от
връчването на НП. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като
съображенията за това на настоящата инстанция са следните:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.201,
ал.11 и ал.12 от ЗВ, вр.чл.47, ал.1, б. „б“ от ЗАНН и Заповед №А-
237/08.06.2020 г. и Заповед №А-533/24.09.2020 г. на Председателя на
ДАМТН. При съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са
допуснати съществени нарушения на административнонаказатените
процесуални правила, които да налагат отмяна на последните, като в този
смисъл и настоящия съд не кредитира направените за противното възражения
от страна на жалбоподателя.
В случая нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Община Смядово по реда на
ЗАНН и ЗВ – предмет на обжалваното пред настоящия съд НП, представлява
неизпълнение на предписание, с даването на което не се повдига
административнонаказателно обвинение на лицето, и не се установява
извършването на административно нарушение. Едва след изтичане на срока,
определен за изпълнение на задължителното предписание, и констатиране от
страна на контролните органи на бездействието на адресата на предписанието
да изпълни същото, е възможно установяването на нарушението и
нарушителя. Доколкото процесното нарушение е станало известно на АНО на
04.02.2021 г. когато е извършена проверката на язовир "****" и е установено,
че не са изпълнени дадени предписания с краен срок 30.11.2020 г., то и
нарушителят следва да се счита открит към 04.02.2021 г. – датата на
извършване на проверката, на която е констатирано неизпълнението. От тази
дата започва да тече предвиденият в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок,
който не е бил изтекъл към 16.03.2021 г. – датата на съставяне на АУАН.
При издаването на НП наказващият орган е спазил задължението си по
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията, събраните и представени
доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и
съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН реквизити, противно на посоченото от жалбоподателя, в това число
датата на извършаване на нарушението, неговото, обстоятелствата, като е
посочена и конкретната нарушена административна норма от Закона за
водите.
В случая обаче, съдът намира, че обжалваното НП е съставено спрямо
лице, което не е субект на нарушението, респективно носител на
административнонаказателна отговорност, и в този смисъл същото се явява
незаконосъобразно и на посоченото основание следва да бъде отменено, като
3
аргумените за това са следните:
При така посочената фактическа установеност и с оглед събрания
доказателствен материал съдът приема, че от обективна страна безспорно е
осъществен състав на нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите
(ЗВ), но субект на същото не е Община ****. Действително разпоредба на чл.
190а ал. 2 от ЗВ вменява в задължение на собствениците на язовирни стени и
съоръжения към тях да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 от закона, а по
делото не се спори, че именно Община ****е собственик на процесния
язовир. Разпоредбата на чл. 190а ал. 1, т. 3 от ЗВ пък разписва императивно,
че председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица
по чл. 190, ал. 4 имат право „да дават предписания на собствениците на
язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си
по този закон и Наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на
мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за
експлоатация на контролираните обекти“. Това пък пряко кореспондира на
разписаното в чл. 190, ал. 4, т. 2 от ЗВ - в смисъл, че председателят на
ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица контролират
изпълнението на мерките за осигуряване на изправно техническо състояние
на язовирните стени и съоръженията към тях и за безопасната им
експлоатация. Собствениците на водностопански системи и хидротехнически
съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях,
обаче имат право да възложат своите задължения по поддържането на
техническата изправност на язовирните стени и съоръженията към тях на
определени други лица. Това право е регламентирано в чл. 20, ал. 5 от ЗВ,
според която на лицето, на което се възлага концесия за водностопанска
система, с концесионния договор се възлагат дейностите по управление и
поддържане на съоръженията съгласно изискванията На Наредбата по чл.141,
ал.2. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за
условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на
язовирните стени и съоръженията към тях, издадена на основание чл. 141, ал.
2 от ЗВ предвижда, че собственикът може да предостави частично или изцяло
своите права по техническата експлоатация на язовирните стени и
съоръженията към тях на други лица.
Установи се, че въпросният язовир е предоставен на концесия с Договор
за концесия от 02.07.2018 г., сключен между Община ****като концедент и
"****г", ООД, ЕИК ****, като концесионер. По силата на чл. 1. от договора,
концедентът предоставя, на концесионера при условията на договора
концесия за услуга с предмет: Управление, ремонт и поддържане на
язовирната стена и прилежащите към нея съоръжения в техническо изправно
състояние, осъществяване на безопасната им експлоатация и извършването на
дейностите аквакултури риборазвъжданепи отглеждане на риби и други водни
организми както и получената по съотв.технологии продукция към тях на
язовир „Янково“, като концесионерът се задължава на свой риск да управлява
и поддържа обекта на концесията. Според чл. 8, ал.6 от договора,
концесионерът се задължава „ да изпълнява изцяло всички задължения на
концедента и изискванията по осъществяването на техническата експлоатация
на язовирните стени и съоръженията към тях, уредени в НАРЕДБА за
условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната
4
експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на
контрол за техническото им състояние и в други действащи в тази област
нормативни актове;
Т.е в случая, доколкото дейностите по силата на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ
са възложени като задължение на техните собственици, въз основа на
изричното указание на чл. 20, ал. 5 от ЗВ, при наличието на концесионен
договор, следва да бъдат възложени в тежест на концесионера, като в случая
това е изпълнено и наличието на концесионен договор с изрична клауза
относима към посочонето дерогира приложимостта на чл.7 от Наредбата,
явяващо се общо материално правило, което следва да се прилага, освен в
случаите по чл. 20, ал. 5 от ЗВ, когато дейностите по управление и
поддържане на съоръженията, по силата на концесионния договор са
възложени в тежест на концесионера и той следва да ги осъществява именно
"...съгласно изискванията на наредбата по чл. 141, ал. 2".
Предвид и гореизложеното, то и субект на нарушението в случая е
концесионера, доколкото задълженията касателно процесния язовир са
установени именно за него и съотв. отговорността за тяхното неизпълнение,
следва да бъде понесена от същия.
В този смисъл и съдът намира, че АНО неправилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на Община ****, като издаденото
от същия НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В настоящото производство са претендирани разноски от
въззиваемата страна, които с оглед изхода на спора не следва да бъдат
присъждани.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №НЯСС-194/30.08.2021 г
издадено от Председателя на ДАМТН, гр.София с което на Община *******,
със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявана от И.П.Н. -
кмет на общината е наложено административно наказание „имуществена
санкция" в размер на 1000 лв.(хиляда лева), за неизпълнение на задължение
по чл.190а, ал.2, вр.ал.1, т.3 от Закона за водите
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5