РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 14.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение,
първи въззивен граждански състав, в публично заседание на шестнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Теодора Вутева, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
в. гр. дело № 313 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 58/28.02.2020
г., постановено по гр.д. № 51/2019 г. на РС- гр. Ихтиман, е признато за
установено по предявените от „Т.С.“ АД, искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н.Р.Ч. с ЕГН: **********
*** АД сумата от 960, 99 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.06.2015 г. до м.04.2017 г., сумата от 187, 15 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.09.2015 г. до 05.06.2018 г.,
както и сумата от 36,11 лв., представляваща дялово разпределение за периода от
м.06.2015 г. до м.04.2017 г., сумата от 9,99 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 16.09.2015 г. до 05.06.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК-13.06.2018 г., до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.09.2018 г. по
ч. гр.д. № 849/2018 г. по описа на РС –Ихтиман, като е отхвърлен иска за
незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 05.2015 г. и за
разликата над уважения размер от 960, 99 лв. до пълния предявен размер от
1166,92 лева, както и иска за дялово разпределение за периода от м. 05.2014 г.
до м. 05.2015 г. и за разликата над уважения резмер от 36, 11 лв. до пълния
предявен размер от 54, 92 лв., като е отхвърлен и иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 9, 99
лв. до пълния предявен размер от 12,01 лв. С решението са присъдени разноски на
„Т. С.“ АД по съразмерност.
Срещу постановеното решение в уважените
части е депозирана въззивна жалба от Н.Р.Ч.. Жалбоподателят счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва, че
ищецът е бил задължен, на осн. чл. 183 ГПК, да представи оригинал от протокол
на общото събрание на собствениците на ЕС за избор на фирма за дялово
разпределение, списък на етажните собственици и договор между ЕС и третото лице
помагач. Ищецът не представил исканите оригинали на изброените документи,
поради което е следвало представените заверени преписи да бъдат изключени от
доказателствата по делото. Мотивите на първоинстанционния съд, че документите
не били издадени от ищеца и той не е страна по тях, както и че не е направил
искане за проверка на тяхната автентичност не били правилни. На следващо място
посочва, че представеният списък на съсобствентиците е за вход „Д“, а
процесният имот е във вход „Г“. Излага твърдения, че вещото лице е дало
заключение само на база приобщени по делото доказателства, които следва да се изключат.
Липсвали данни за отопляеми обеми на сградата и процесния имот, като всички
изчисления макар и правилни, нямали нищо общо с установени по надлежния ред
доказателства. Представени били и съдебни решения, от които било видно, че може
да отговаря до размер ½ ид.ч. за процесния имот, тъй като не е едноличен
собственик. Обжалва решението и за присъдени на ищеца разноски, тъй като
липсвал представен списък по чл. 80 ГПК и не било направено искане за това. По
изложените съображения моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение
в обжалваните части и да отхвърли иска за процесните суми. Претендира
присъждане и на сторените от него разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ АД, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозирала отговор. С писмена молба от 15.09.2020 г. моли въззивната
жалба да бъде отхвърлена.Претендира разноски и прави възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатското възнаграждение от ответната страна.
В съдебно заседание пред въззиния
съд жалбоподателят Н.Ч., чрез процесуалния си представител адв. Р., поддържа въззивната
жалба.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от обжалването
страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта
му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореното
решение е валидно и допустимо, а по същество и правилно.
Първоинстанционното производство е образувано по
искова молба на „Т. С.“ АД против Н.Р.Ч.
***, с която
са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1166,92 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017
г., сумата от 187, 15 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.09.2015
г. до 05.06.2018 г., както и сумата от 54, 92 лв., представляваща дялово
разпределение за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г., сумата от 12,01 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.09.2015 г. до 05.06.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК-13.06.2018 г., до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
10.09.2018 г. по ч. гр.д. № 849/2018 г. по описа на РС –Ихтиман. Исковата молба е депозирана по
реда на чл. 422 от ГПК, след като в законоустановения срок по чл. 414 от ГПК е постъпило
възражение срещу издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение. По делото
са събрани писмени доказателства, изслушани са заключения на вещи лица по
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. За да постанови решението
си, районният съд е приел, че за процесния недвижим
имот е била доставена топлинна енергия за услугата топла вода и сградна
инсталация. За част от вземането е уважено възражението за изтекла давност.
Предмет на установителния иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК представлява предявеното със заявлението по чл. 410 от ГПК парично вземане, ведно с неговите принадлежности, вкл. и изтекли лихви. Ето
защо, съдът дължи произнасяне по посочения в заявлението размер и вид на
предявеното материално право в заповедното производство, като искът се счита за
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. С предявяването му
се цели да се установи дали оспореното в заповедното производство вземане
съществува. При уважаване на иска заповедта за изпълнение влиза в сила и следва
въз основа на нея да бъде издаден изпълнителен лист.
В настоящия случай основателността на предявения
иск за главница за стойност на топлинна енергия зависи от установяване на
обстоятелството, че ищецът е доставил на ответника топлинна енергия през
посочения период в твърдените количества и на посочената стойност.
За установяване факта на предоставяне от ищеца на
топлинна енергия за абонат № 109022, в обема, съответстващ на претендираната
стойност, от първоинстанционният съд е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза. Съгласно заключението в имота е имало 2 броя пломбирани водомери и
0 бр. отоплителни тела, като за процесния период, за абоната е спазена
методиката за дялово разпределение на топлинната енергия за сградна инсталация,
но не и тази за битово горещо водоснабдяване и за отопление на имот. Правилно
разпределената на абоната за процесния имот топлинна енергия възлиза на 1085,32
лв. като следва: за сезон 2014-2015 г. – за топлинна енергия за сградна
инсталация в размер на 124,33 лева. за сезон 2015 -2016 г. - за топлинна
енергия за сградна инсталация в размер на 159,30 лева; за сезон 2016 – 2017 г.
– за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в размер на 518,97 лв. и
за топлинна енергия за сградна инсталация в размер на 282,72 лева. Фирмата за
цялово разпределение е изготвяла изравнителните сметки своевременно.
Фактурираната на абоната топлинна енергия, вкл. и след изравняване, не е пряко
отчетена, а е разпределена по методика, като са взети предвид отчетите на
различни технически средства.Размерът на сумите за потребена ТЕ през процесния
период за потребената ТЕ за БГВ и сградна инстлация вещото лице е отразило в
табличен вид /л. 140 от делото/. Общо изчислена сума за процесния период е 1085,32
лв., а начислената сума по фактури за процесния период е в размер на 992, 66
лева, съгласно заключението на съдебно счетоводната експертиза. След като се
установи доставянето на топлинна енергия до процесния имот, на следващо място
съдът следва да установи и дали ответникът се е обогатил с нейното потребление.
Приета по делото е съдебно-икономическа експертиза,
която дава заключение, че през процесния период от 05.2014 г. до 04.2017 г.
няма данни за извършено плащане от ответника на суми за топлинна енергия. Общо
дължимата сума за периода е в размер на 992,66 лева, а размера на законната
лихва, считано от 01.07.2014 г. до 05.06.2018 г. възлиза в размер на 237, 55
лева.
Пре така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно
доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция:
възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния
период, използването от ответника на претендираното количество топлинна
енергия, стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
От решение от 09.02.2011 г. по гр.д. № 4754/2009 г.
по описа на СГС и от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 160,
том II, дело № 192/2018 г.
се установява, че ответникът е бил единствен собственик на имота, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“,,
бл. 00, вх. 0, ет. 0, ап.00, през периода, за който се претендира заплащане на сумите. В тази връзка са неоснователни
оплакванията въз въззивната жалба, че ответникът може да отговаря до размер
½ ид.ч. за процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди
се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки
с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ). Поради
изложеното и предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ. Обстоятелството дали ответникът реално е
ползвал топлинна енергия е без значение – достатъчно е да е собственик на жилище
в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител. При това той остава
такъв дори и да прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в
жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6
от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Основният довод наведен във въззивната жалба е, че ищецът е бил задължен, на осн.
чл. 183 ГПК, да представи оригинал от протокол на общото събрание на
собствениците на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение, списък на
етажните собственици и договор между ЕС и третото лице помагач. Ищецът не е
представил исканите оригинали на изброените документи, поради което е следвало
представените заверени преписи да бъдат изключени от доказателствата по делото.
С протоколно определение от 19.11.2019 г., на осн.
чл. 192, ал. 1 ГПК трето неучастващо лице, а именно етажната собственост, е
задължено да представи оригинал на протокол от общо събрание на собствениците
на етажна собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на
етажните собственици от 30.10.2001 г. Указано е и на третото лице помагач „Т.С.“
ЕООД да представи оригинал на договор № 1471/02.11.2001 г. между ЕС и „Т.С.“ ЕООД. С молба от 27.01.2020 г. „Т.С.“
ЕООД представя оригинал на договор № 1471/02.11.2001 г. С молба от 31.12.2019
г. управителя на ЕС –Я.Г., уведомява съда, че при приемане на документацията от
предходния управител, тези документи не са били налични, поради което не може
да ги представи на съда.
Непредставянето от етажната собственост на
оригиналите на протокол от общо събрание на собствениците на етажна собственост
за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици от
30.10.2001 г. не води до недействителност на решението, до какъвто извод е
стигнал и РС-Ихтиман, тъй като няма данни да е било обжалвано по реда на
ЗУЕС.Самият протокол по своята същност представлява частен свидетелстващ
документ. Частните документи нямат материална доказателствена сила.
Законът не предвижда изявленията, които са материализирани в частен документи
да имат задължително обвързващо за съда действие. Съдържанието им се
преценява от съдията по вътрешно убеждение, във връзка с останалите
обстоятелства по делото съгласно принципа на чл. 12 ГПК.
На следващо място, представеният оригинал на
договор № 1471/02.11.2001 г. между ЕС и
„Т.С.“ ЕООД валидно удостоверява, че възложителят /етажната собственост/
е възложила на изпълнителя „Т.С.“ ЕООД извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки. В
този смисъл неизключването от
доказателствата на непредставените оригинали не влияе върху правните изводи, до
които е достигнал първоинстанционния съд, тъй като те не почиват на оспорените
документи и не са определящи за решаване на спора. Видно от
заявление-декларация от Н.Ч. до „Т.С.“ ЕАД от 04.07.2012 г., същият е зявил да
му бъде открита партида, съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди, за имот находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, ул. „П. О М.“, бл. 00,
вх.0, ет. 0, ап.00.
Въззивният съд кредитира заключението на СТЕ,
според което правилно разпределената на абоната за процесния имот топлинна
енергия възлиза на 1085,32 лв. като следва: за сезон 2014-2015 г. – за топлинна
енергия за сградна инсталация в размер на 124,33 лева. за сезон 2015 -2016 г. -
за топлинна енергия за сградна инсталация в размер на 159,30 лева; за сезон
2016 – 2017 г. – за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в размер
на 518,97 лв. и за топлинна енергия за сградна инсталация в размер на 282,72
лева.От ССчЕ се установява, че размерът на начислените суми за дялово
разпределение е в размер на 54, 92 лева главница.
По въпроса каква част от процесните вземания е
погасена по давност, възприетото от районния съд становище, че процесните вземания
за заплащане на цената на доставена топлинна енергия представляват “периодични
плащания” по смисъла на чл. 111, буква “в” ЗЗД, за които е приложима 3-годишна
погасителна давност, е в съответствие с тълкуването на посочената разпоредба,
извършено с ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК, ВКС. За периода от
м.05.2014 г. до м.05.2015 г. вземането в размер на 124,33 лева е погасено по
давност, както и настъпила погасителна давност за вземане за дялово
разпределение за същия период в размер
на 18,81 лв. Според СТЕ за периода от м.5.2014 г. до м. 05.2017 г. дължимата
сума възлиза в размер на 1085,32 лева, от които
погасено по давност 124,33 лева, поради което дължимата сума е в размер на 960,
99 лева -главница и мораторна лихва за
забава в размер на 187, 15 лева, за периода от 16.09.2015 г. до 05.06.2018 г., както и сумата от 36, 11 лв., за дялово
разпределение и сумата от 9, 99 лв. лихва за дялово разпределение за периода от
16.09.2015 г. до 05.06.2018 г.
Решението се обжалва и в частта за присъдените на
ищеца разноски, като твърденията са, че липсвал представен списък по чл. 80 ГПК и не било
направено искане за присъждане на разноски. С исковата молба, с молби от
18.11.2019 г. и от 24.01.2020 г. ищецът е направил искане за присъждане на
сторени разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исково производство.
Предназначението на списъка за разноските е да насочи съда при изчислението
на разноските относно вида и размера на разходите, които страната иска да й се
присъдят, като в противен случай /при непредставяне на списък по чл.80 ГПК/
страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.
Липсата на списък не лишава страната от право да иска от съда произнасяне по
въпроса за разноските изобщо, а преклудира възможността да се иска
преизчисляването им чрез изменение на съответния съдебен акт в частта му за
разноските, т.е. представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална
предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение
на решението в частта му за разноските, а не за присъждането им въобще – така ТР
№6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд
с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с
нея решение на районния съд - потвърдено като правилно и законосъобразно.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, на „Т.С.“ ЕАД следва да се
присъдят разноски в размер на 50, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 58/28.02.2020 г., постановено
по гр. дело № 51/2019 г. по описа на Районен съд – Ихтиман.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н.Р.Ч.
с ЕГН: ********** ***, да заплати на „Т. – С.“ ЕАД, ЕИК:, със седалище и адрес
на управление ***, разноски по делото в размер на 50, 00 лв. /петдесет/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е постановено при частието на „Т.С.“ ЕООД-трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.