№ 164
гр. гр. Добрич, 24.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500108 по описа за 2022 година
Производството е по чл.278, ал.1 в.вр.чл. 419, ал. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от М. М. АМЗ., ЕГН ********** и М. АНГ.
АМЗ., ЕГН ********** и двамата от гр.Б. в качеството на длъжници по ч. гр.
д. №415/2021 г. по описа на БРС частна жалба с вх. № 1854/12.10.2021 г., с
която се обжалва като незаконосъобразно Разпореждането за незабавно
изпълнение, инкорпорирано в издадената по делото заповед за изпълнение
№147/20.07.2021г. въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК, с искане за
отмяната на разпореждането.
В частната жалба са изложени доводи, че след получаване на уведомление
от банката заявител, длъжниците са изпълнили частично задължението си.
Жалбоподателите не са били редовно уведомени за образуваното съдебно
производство и не са могли да защитят правата си. Изпълнителният лист е
нередовно издаден.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответната по частната жалба страна –
„БАНКА ДСК“ АД е депозирала писмен отговор, в който оспорва жалбата
като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение.
Добричкият окръжен съд, като се запозна с приложените по делото
доказателства, намира за установено следното:
Частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото дело е
процесуално допустима. Съгласно чл.419, ал.1 от ГПК срокът за обжалване
на разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение е
1
едномесечен и започва да тече от връчване на заповедта за изпълнение. В
случая заповедта за изпълнение по ч. гр. д. №415/2021 г. по описа на БРС е
връчена на длъжниците – жалбоподатели с поканите за доброволно
изпълнение по изп.д.№20218400401053 по описа на ЧСИ М.Ц., рег.№840 при
КЧСИ, с район на действие СГС, на 17.09.2021г. Жалбата, въз основа на която
е образувано настоящото дело е подадена в законоустановения срок - на
12.10.2021г. Изпълнено е и кумулативното изискване по чл.419, ал.2 от ГПК
частната жалба да е придружена с подадено в срока по чл.414, ал.2 от ГПК
възражение, което е видно от доказателствата по ч. гр. д. №415/2021 г. по
описа на БРС.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
В случая по ч. гр. д. №415/2021 г. по описа на БРС е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 от
ГПК – въз основа на извлечение от счетоводните книги, с които се
установяват вземания на банката-заявител.
Производството по чл. 418, ал. 1 ГПК за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист е специално, строго формално, едностепенно
и едностранно. Разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК очертава рамките на
проверката, която съдът извършва в заповедното производство – дали
документът по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Предметът на производството по обжалване на разпореждането за
незабавно изпълнение по реда на инстанционния контрол е ограничен от
нормата на чл.419, ал.2 от ГПК. По този ред подлежи на обжалване само
разпореждането за незабавно изпълнение, като основанията за
незаконосъобразност могат да бъдат извлечени единствено и само от
документа, въз основа на който е постановено разпореждането по чл.417 от
ГПК. Така дори и при наличие на бланкетна жалба, въззивният съд е длъжен
да извърши проверката, която осъществява и първоинстанционният съд
относно наличието на предпоставките, обуславящи постановяване на
незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист. Възраженията за
съществуване на задължението, могат да се релевират в евентуалния исков
процес, но не и в рамките на заповедното производство. В този смисъл
възражението на жалбоподателите, че са изпълнили частично задължението
си след получаване на уведомление от банката заявител (за което не са
2
представени доказателства) и не са били налице основания за образуване на
заповедното производство не следва да се взема предвид при преценката за
законосъобразност на атакуваното разпореждане, доколкото такава следва да
се направи от исковия съд, сезиран с искане за признаване за установено, че
жалбоподателите дължат претендираната сума на кредитора.
В случая се установява, че приложеното към заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК извлечение от счетоводните книги
съдържа изискуемата от чл. 60, ал. 2 ЗКИ информация за броя на вноските,
които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично
погасени, и общия размер на просрочената сума; общия размер на
непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя,
включваща главница и непогасената договорена лихва и размера на
обезщетението за забава за просрочените плащания. Приложеният към
заявлението документ – извлечение от счетоводни книги по чл. 417, т. 2 ГПК
във вр. с чл. 60 ЗКИ е редовен от външна страна и въз основа на него може да
се издаде заповед за незабавно изпълнение.
Кредиторът се позовава на предсрочна изискуемост на кредита, договорена
в т.20.2 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити
към договора за ипотечен кредит от 29.05.2018г.
Надлежното обявяване на предсрочна изискуемост по договор за банков
кредит изисква наличието на следните два кумулативни елемента: 1.
обективен ( неизпълнение от страна на длъжника на задължението за плащане
на съответния брой вноски ) и 2. субективен ( волеизявление на кредитора за
предсрочната изискуемост на дължимите суми по договора за банков кредит).
Наличието на обективния елемент се установява от редовността на
извлечението от счетоводните книги, което се ползва с формална
доказателствена сила.
Наличието на субективния елемент се извежда от представеното в
заповедното производство уведомление, получено от длъжниците съответно
на 05.07.2021г. от М.А. и на 12.07.2021г. от М.А.. В уведомлението волята на
кредитора е ясно изразена – поради просрочие в плащането на вноски с
изрично посочени падежи цялото непогасено задължение по кредита е
станало предсрочно изискуемо.
Тъй като в жалбата си длъжниците се позовават на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
3
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
следва да се посочи, че в случая не е нарушена забраната на чл.6 от същия за
обявяване на предсрочна изискуемост на вземания на банки до два месеца
след отмяната на извънредното положение. В случая предсрочната
изискуемост е обявена след повече от два месеца след отмяната на
извънредното положение /14.05.2020г./.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че жалбата е
неоснователна, а обжалваното разпореждане, в частта относно незабавното
изпълнение, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждането, инкорпорирано в издадената по ч. гр.
д. №415/2021 г. по описа на БРС заповед за изпълнение № 147/20.07.2021г. в
частта, с която е допуснато незабавно изпълнение на заповедта въз основа на
документ по чл.417, т.2 ГПК, издадена в полза на “Банка ДСК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”Московска”
№19 срещу длъжниците М. М. АМЗ., ЕГН ********** и М. АНГ. АМЗ., ЕГН
********** и двамата от гр.Б. и е разпоредено издаването на изпълнителен
лист.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4