Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
27.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
Нели
Маринова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 6269 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 28.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 57826/ 2018 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 35 състав, по предявени от „Д.Л." АД-
търговско дружество, регистрирано в Дания, с данъчен № DK78867612,
регистрирано в ТР Дания с уникален идентификационен номер DKES.78867612-89, с
адрес: Дания, 3460 Биркердд, *****, установителни искове по чл.124 ГПК е
признато за установено, че А.Е.А. /ЕГН **********/ и Д.Н.А.- А. /ЕГН **********/
не са собственици на лек автомобил „Фолксваген", модел „Тоуран 1.4
ТСИ", с датски peг.№ *****, с рама № WVGZZZ1TZJW034255. Със същото решение
е уважен предявен от „Д.Л." АД- Дания срещу Прокуратурата на Р.Б.иск с
правно основание чл.108 ЗС, като е признато за установено, че „Д.л." АД с
данъчен № DK78867612, регистрирано в ТР Дания с уникален идентификационен
номер DKES.78867612-89, с адрес: Дания, 3460 Биркердд, *****, е собственик на
лек автомобил „Фолксваген", модел „Тоуран 1,4 ТСИ", с датски per. № *****,
с рама № WVGZZZ1TZJW034255, и Прокуратурата на Република България- гр. София е
осъдена да предаде същия на „Д.л." АД. На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответниците А.А., Д.А.- А. и Прокуратурата на Р.Б.са осъдени да заплатят на
ищеца „Д.л." АД суми от по 1 273.33 лв. всеки- разноски по делото.
С решение от 18.05.2020 г., постановено по реда на чл.250 ГПК, е допълнено решението
от 28.10.2019 г., като на основание чл.194, ал.3 ГПК е признато за установено,
че Договор за продажба на МПС от 4.03.2018 г.- в частта на подписа, положен от Й.В.,
представлява неистински документ. Това решение е влязло в сила като необжалвано
от страните.
Постъпила
е въззивна жалба от А.Е.А. /ответник
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС на 28.10.2019 г. решение в частта му, в която е уважен предявеният
срещу него отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска
като неоснователен.
Подадена
е въззивна жалба и от ответника П.на
Р.Б./ПРБ/- с искане за отмяна на постановеното от СРС на
28.10.2019 г. решение в частта му, в която е уважен предявеният срещу ПРБ
ревандикационен иск като неправилно, и за постановяването на решение за
отхвърляне на иска като неоснователен, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна „Д.л." АД- Дания /ищец по делото/ оспорва жалбите на горепосочените
ответници и моли постановеното от СРС на 28.10.2019 г. решение като правилно да
бъде потвърдено в обжалваните части, като претендира разноски за въззивното
производство.
Въззиваемата
страна Д.Н.А.- А. /ответница по делото/ не изразява становище по повод
подадените от останалите ответници въззивни жалби.
Предявени са отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК и осъдителен иск с правно основание
чл.108 ЗС с
предмет движима вещ- лек автомобил.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
Въззивните
жалби, с които е сезиран настоящият въззивен съд, са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.
Разгледана
по същество, въззивната жалба на ответника А.А. е неоснователна.
Разгледана
по същество, въззивната жалба на ответника П.на Р България е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в горепосочените обжалвани от
ответниците А.А. и П.на Р България части.
Постановеното
от СРС решение е правилно в обжалваната от ответника А.А. част и следва да бъде
потвърдено.
В
обжалваната от ответника П.на Р България част решението на СРС е неправилно и
следва да бъде отменено.
Предявеният
от „Д.л." АД- Дания срещу А.А. отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е
основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това.
При
отрицателния установителен иск нуждата от защита се поражда при неоснователно
претендирано от другата страна право, което ищецът по този иск отрича и то
препятства упражняването на неговите права. Преценката за правния интерес
от предявяването на
иска е конкретна
и се определя
от твърденията на ищеца
в исковата молба. Съгласно
дадените с ТР № 8/ 27.11.2013 г. на ВКС- ОСГТК задължителни разяснения,
Л.2
на Реш. по гр.д.№ 6269/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: 1/ ищецът
притежава самостоятелно право, което се оспорва, или 2/ позовава се на
фактическо състояние, или 3/ има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника.
В
случая за установяване материално- правната легитимация на ищеца и свързаната с
нея процесуално- правна легитимация, обосноваваща правния му интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК срещу
ответниците, респ. срещу ответника А.А., са представени по делото: Фактура №
27726/ 30.01.2018 г. за закупване на процесния фабрично нов автомобил „Фолксваген
Тоуран 1.4 ТСИ" с датски peг.№ ***** и рама № WVGZZZ1TZJW034255, от
„Фолксваген“- Копенхаген, в която като купувач е посочено дружеството „Норданиа
Финанс“, а като ползвател- лицето И.В., за което не е спорно, че е сключило
лизингов договор с ищеца- лизингово дружество, който впоследствие е прекратен
/поради неплащане на лизингови вноски/, видно от писмо с дата 18.04.2018 г.,
както и справка от Регистър на превозните средства към Данъчна служба /превод
от датски език/, в който като първи собственик на процесния автомобил е посочен
ищецът „Д.Л." АД- дружество, регистрирано в Дания, считано от 30.01.2018
г. Представена е и декларация за собственост от 8.05.2018 г., с която ищецът е
декларирал, че е собственик на процесното МПС, което било обявено за
откраднато на 19.04.2018 г. в Дания. Видно от писма на МВР- ДМОС от 30.03.2018 г. и 5.04.2018 г., от Интерпол-
Копенхаген е постъпила информация в МВР във връзка с ДП № 290/ 2018 г. на РУП- Шумен,
че процесният автомобил е регистриран в Дания и негов собственик е „Д.Л.“
АД/„Нордания Лизинг“, а в писмо от 1.02.2019 г. е посочено, че автомобилът е
бил обявен за издирване в Дания във връзка с извършено обсебване, обявено пред
полицейските власти в Копенгхаген на 19.04.2018 г.
Относно
легитимацията на ответника А.А. като собственик на процесния автомобил е
представен Договор за продажба от 4.03.2018 г. /недостоверна дата/- в „частичен
превод от немски на български език“, съдържащ се в приложеното по делото копие
на ДП № 290/ 2018 г. на РП- Шумен, според който Ж.В./И.В./ продал същия на ответника
А. за сумата 5 000 евро. Този договор е оспорен от ищеца и с постановеното по
делото на 18.05.2020 г. допълнително решение по чл.250 ГПК, влязло в сила на
13.06.2020 г. като необжалвано от страните, на основание чл.194,
ал.3 ГПК е признато за установено, че Договор за продажба на МПС от 4.03.2018
г.- в частта на подписа, положен от Й.В., представлява неистински документ. Предвид
формираната по това влязло в сила решение сила на присъдено нещо /СПН/,
безпредметно е обсъждането на други факти и обстоятелства, релевантни за
основателността на предявения срещу А.А. отрицателен установителен иск по
чл.124, ал.1 ГПК. Тъй като ответникът А.
не се легитимира като купувач по валидно сключен договор за покупко- продажба с
предмет процесния автомобил и съответно като негов собственик, искът по чл.124,
ал.1 ГПК правилно е уважен с обжалваното решение.
Независимо
от приетия по- горе извод, предявеният от „Д.л." АД- Дания срещу
Прокуратурата на Р България ревандикационен
иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху процесния лек автомобил е неоснователен и неправилно е уважен с
обжалваното решение.
Основателността
на предявения по делото ревандикационен иск по чл.108 ЗС предполага
кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ ищецът да е собственик на
претендираната вещ; 2/ процесната движима вещ- лек автомобил, да се владее или
държи от ответника /да се намира във фактическата му власт/; 3/ ответникът да
владее или държи вещта без правно основание.
Независимо
от събраните доказателства за установяване материално- правната легитимация на
ищеца- като собственик на процесната вещ, цитирани по- горе, и наличните
доказателства, че същата се намира в държане на ответника ПРБ /чрез РУП- Шумен/,
основание за уважаване на иска в случая не е налице. Това е така, тъй като както
към датата на подаване на исковата молба по делото, така и до настоящия
момент осъществяваното от ПРБ държане на
автомобила има законно основание, изведено от нормите на чл.109, чл.110, чл.159 НПК и чл.113 НПК.
Видно
от представените по делото писмени доказателства- Протокол за доброволно
предаване от 6.03.2018 г., Постановление от 25.05.2018 г. на прокурор от РП-
Шумен по ДП № 290/ 2018 г. по описа на РУ- Шумен и Определение от 30.08.2018 г.
по ЧНД № 2265/ 2018 г. на Шуменския районен съд, ХІІ състав /окончателно/,
процесният лек автомобил „Фолксваген", модел „Тоуран 1.4 ТСИ", с датски
peг.№ ***** и рама № WVGZZZ 1TZJW034255, е предаден доброволно в РУ- Шумен от А.Е.А.
на 6.03.2018 г. и приобщен като веществено доказателство по ДП № 290/ 2018 г.
по описа на РУ- Шумен, като връщането му е отказано както на лицето, предало
същия в РУ- Шумен- А.А. /заявил искане по чл.111, ал.2 НПК на 15.05.2018 г./,
така и на ищеца по делото „Д.Л.“ АД, претендиращ, че е собственик на вещта
/заявил искане на 18.05.2018 г./ .
Според
доказателствата притежаваният от „Д.Л.“ АД- Дания лек автомобил, първоначално
регистриран на 30.01.2018 г., е обявен за издирване по линия на Интерпол- Дания;
въз основа на отправено по линия на Шенгенската информационна система от страна
на Интерпол- Дания искане автомобилът е издирен от органите на Полицията в Р
България, като е установено изземването му от А.А.- чрез доброволно предаване
при условията на чл.109, чл.110 и чл.159 НПК с Протокол от 6.03.2018 г., като не
е спорно, че се намира на територията на РУП- Шумен. След доброволното
предаване на автомобила в РУП- Шумен и съставяне на протокола за това на 6.03.2018
г., на 18.05.2018 г. ищецът- чрез пълномощник е депозирал искане пред Районна прокуратура,
по повод на което е издадено Постановление от 25.05.2018 г. на прокурор от РП-
Шумен по досъдебно производство № 290/ 2018 г. по описа на РУ- Шумен, с което е
отказано връщане на автомобила, представляващ веществено доказателство, на дружеството- ищец, потвърдено
с Определение от
Л.3 на Реш. по гр.д.№
6269/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
30.08.2018 г. по ЧНД № 2265/ 2018 г. на
Шуменския районен съд, ХІІ състав /окончателно/. Според мотивите на цитираните
прокурорско постановление и определение на РС- Шумен, представени като
доказателства по делото, отказът процесната вещ да бъде върната на ищцовото
дружество е обоснован с разпоредбата на чл.113 НПК, тъй като за същата спорят
лицето, предало същата доброволно на РУ- Шумен- А.А., и дружеството, поискало
връщането й- „Д.Л.“ АД /ищецът по делото/.
Следователно,
тъй като отказът за връщане на вещта не се основава на приложението на чл.111 НПК /процесната вещ да е била предназначена или послужила за извършване на
престъплението, върху която има следи от престъплението или е била предмет на
престъплението, или може да послужи за изясняване на обстоятелствата по делото-
арг. чл.109 и чл.111 НПК/, а на съществуващия спор за собственост върху
доброволно предадената в РУ- Шумен вещ- съгласно чл.113 НПК, доколкото по
настоящото дело се разглежда именно спорът за собственост между посочените две
лица, основанието за задържане на процесната вещ и към настоящия момент е налице,
което обосновава неоснователност на иска за ревандикацията й, предявен от
ищцовото дружество.
Съгласно
разпоредбата на чл.113 НПК, когато възникне спор за право върху предмети,
иззети като веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на Гражданския процесуален кодекс, те се пазят,
докато решението на гражданския съд влезе в сила.
Решението
по спора за собственост между „Д.л.“ АД и А.А. не е влязло в сила, поради което
и основанието за задържане на процесния автомобил като веществено доказателство
по посоченото ДП не е отпаднало. Предявяването на иск за ревандикация срещу ПРБ
се явява преждевременно, като едва след влизане в сила на решението относно
собствеността върху автомобила органите на досъдебното производство дължат
връщането му на лицето, което се легитимира като негов собственик. Следва да се
отбележи, че не е необходимо воденето на друг съдебен процес, а в този случай
искането от собственика и връщането на вещта следва да бъдат осъществени по
административен ред.
Не
е налице основание, по преценка на настоящия въззивен съд, за произнасяне по
предявения от „Д.л.“ АД иск съобразно даденото в Тълкувателно решение № 4 от
14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ВКС- ОСГК, тълкувателно разрешение, според
което съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108
ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.
Липсва
основание за постановяването само на установителен диспозитив по иска по чл.108
ЗС, тъй като ответникът ПРБ не оспорва правото на собственост на ищеца /писмен
отговор на исковата молба по чл.131 ГПК и цитираното по- горе прокурорско
постановление/, поради което и липсва правен интерес за ищеца от искова защита,
изразяваща се в признаване единствено на правото му на собственик на
автомобила. По въпроса за правото на собственост върху процесната вещ изобщо не
съществува спор между ищеца „Д.Л.“ Ад и ответника П.на Р България, който има
положението само на орган, контролиращ действията на разследващите органи в
рамките на образуваното досъдебно производство.
Поради
изложеното, предвид липсата една от предвидените в чл.108 ЗС материално- правни
предпоставки за уважаване на иска, същият като неоснователен следва да бъде
отхвърлен, а решението на СРС като неправилно в тази обжалвана част следва да
бъде отменено.
При
тези съображения, поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции
по съществото на пренесения пред въззивния съд спор решението на СРС като неправилно
в обжалваната от ответника П.на Р България част следва да бъде отменено и
вместо това да бъде постановено решение за отхвърляне на предявения от „Д.Л.“
АД срещу ПРБ иск с правно основание чл.108 ЗС като неоснователен. На отмяна
подлежи решението и в частта относно присъдените на ищеца разноски по чл.78,
ал.1 ГПК, платими от ответника П.на Р България. В останалата обжалвана част, в
която е уважен отрицателният установителен иск на „Д.Л.“ АД срещу А.А.,
решението като правилно следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи да заплати на ответника
ПРБ сумата 100 лв.- разноски за първо-инстанционното производство /за
юрисконсултско възнаграждение/. С оглед уважаване жалбата на ответника ПРБ на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата страна „Д.Л.“ АД дължи да му
заплати сумата 100 лв.- разноски за въззивното производство /за юрисконсултско
възнаграждение/.
На
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски за въззивното
производство с предмет- жалбата на ответника А., има въззиваемата страна „Д.Л.“
АД, но претендираните от същата разноски за платено адвокатско възнаграждение
не са надлежно документирани, поради което и такива с настоящото въззивно
решение не следва да й бъдат присъдени. Не са представени доказателства между
дружеството- ищец и процесуалния му представител адв. Е. Ф., респ. Адв.
дружество „Е.Ф.“, да е било договорено заплащането на адвокатско възнаграждение
в претендирания размер за производството пред СГС; липсва договор за правна
защита и съдействие, сключен между страните по мандатното правоотношение, а
приложената електронна фактура, издадена от адв. дружество, неподписана от
клиента на услугите, не изпълнява изискването за доказване на сторените по
делото разноски /арг. Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело №
6/ 2012 г на ВКС, ОСГТК- т.1/.
На
основание чл.77 ГПК въззиваемата страна „Д.Л.“ АД дължи да заплати по сметка на
СГС сумата 75 лв. /седемдесет и пет лева/- държавна такса за уважената въззивна
жалба на ПРБ.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Л.4 на Реш. по гр.д.№
6269/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от
28.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 57826/ 2018 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 35 състав, в обжалваната част, в
която по предявен от „Д.Л." АД- Дания срещу Прокуратурата на Р.Б.иск с
правно основание чл.108 ЗС е признато за установено, че „Д.Л." АД с
данъчен № DK78867612, регистрирано в ТР Дания с уникален идентификационен
номер DKES.78867612-89, с адрес: Дания, 3460 Биркердд, *****, е собственик на
лек автомобил „Фолксваген", модел „Тоуран 1.4 ТСИ", с датски peг.№ *****,
с рама № WVGZZZ1TZJW034255, и Прокуратурата на Република България- гр. София е
осъдена да предаде същия на „Д.л." АД, а също и в частта, в която Прокуратурата на Р.Б.е осъдена да заплати на „Д.Л."
АД сумата 1 273.33 лв.- разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.Л."
АД с данъчен № DK78867612, регистрирано в ТР Дания с уникален идентификационен
номер DKES.78867612-89, с адрес: Дания, 3460 Биркердд, *****, срещу
ПРОКУРАТУРАТА на Р.Б.иск с правно
основание чл.108 ЗС за предаване владението /държането/ върху ЛЕК АВТОМОБИЛ
„Фолксваген“, модел „Тоуран 1.4 ТСИ", с датски peг.№ ***** и рама №
WVGZZZ1TZ JW034255, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.Л." АД с данъчен
№ DK78867612, регистрирано в ТР Дания с уникален идентификационен номер
DKES.78867612-89, с адрес: Дания, 3460 Биркердд, *****, да заплати на Прокуратурата на Република България сумата 100 лв. /сто лева/- разноски за първоинстанционното производство,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, и сумата 100
лв. /сто лева/- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Д.Л." АД с данъчен
№ DK78867612, регистрирано в ТР Дания с уникален идентификационен номер
DKES.78867612-89, с адрес: Дания, 3460 Биркердд, *****, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 75 лв. /седемдесет и пет лева/- държавна такса за въззивното производство, на основание чл.77 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
28.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 57826/ 2018 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 35 състав, в останалата обжалвана
част, в която по предявен от „Д.Л." АД-
търговско дружество, регистрирано в Дания, с данъчен № DK78867612,
регистрирано в ТР Дания с уникален идентификационен номер DKES.78867612-89, с
адрес: Дания, 3460 Биркердд, *****, установителен
иск по чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че А.Е.А. /ЕГН **********/
не е собственик /съсобственик/ на лек автомобил „Фолксваген", модел
„Тоуран 1.4 ТСИ", с датски peг.№ ***** и рама № WVGZZZ1TZJW034255, и в частта, в която А.Е.А. е осъден да
заплати на „Д.Л." АД сумата 1 273.33 лв.- разноски по делото, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
от 28.10.2019 г. по гр.д.№ 57826/ 2018 г. на Софийски районен съд, І ГО, 35
състав, като необжалвано е влязло в сила
в останалата му част.
Решението
по чл.250 ГПК, постановено на 18.05.2020 г. по гр.д.№ 57826/ 2018 г. на
Софийски районен съд, І ГО, 35 състав, като необжалвано е влязло в сила.
Решението
може да се обжалва при условията на чл.280, ал.1 ГПК с касационна жалба в 1-
месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.