М О Т И В И към Присъда №75/07.04.2011г. по
НОХД №228/2010г. по описа на РС-Гълъбово
Против
подсъдимия Д.Я.Д. *** е повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл.209, ал.1 от НК. В хода на съдебното производство съдът допусна изменение на
обвинението по чл.210, ал.1, т.5 във връзка с чл.209, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото обвинение при фактическа обстановка, подробно
описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Пледира на подсъдимият да
бъде наложено наказание в размер около 3 години лишаване от свобода,
изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от 5 години и глоба
от 2000лв.
В съдебно
заседание бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният
от ЕТ “С. ***, представляван от С.Й.К. против подсъдимия Д.Я.Д. граждански иск
за причинени имуществени вреди в размер на 26244,00 лв. ведно със законната
лихва върху тази сума от момента на извършване на деянието до окончателното
изплащане на същата.
Защитникът на
подсъдимия оспорва обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като счита, че
се касае за гражданскоправни отношения, а не за извършено престъпление. Пледира
подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият Д.Я.Д.
не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, твърди че не е
извършвал престъпление.
В изложението на обвинителния акт е
посочена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.Я.Д.
***.
С
решение на ОС-Стара Загора по фирмено дело №1017/2005г. е регистрирано
Еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование “Д.”. Едноличен
собственик на капитала на това дружество е подсъдимият Д.Я.Д..
С
решение №361/17.02.2006г. на ОС-Стара Загора по същото фирмено дело е вписано
ново обстоятелство в търговския регистър при същия съд, а именно, че Д.Я.Д.
прехвърля всичките си дялове в ЕООД “Д.” на А.Д.Д..
С
нотариално заверено пълномощно от 15.07.2008г. свидетелят А.Д.Д. упълномощил
подсъдимия Д. с правата на търговски пълномощник по отношение на ЕООД “Д.”
включително и с правото да сключва всякакви търговски сделки от името и за
сметка на дружеството.
Свидетелката
С.Й.К. е регистрирана като едноличен търговец през 2000г. – ЕТ “С. И. – 2000”.
Основният предмет на дейност на търговското дружество и предприятие е
производство на селско стопанска продукция в землището на с.Мъдрец,
общ.Гълъбово.
През
есента на 2008г. подсъдимият Д. като пълномощник на ЕООД “Д.” закупил от ЕТ “С.
И.-2000”, представлявана от свид.С.Й.К. слънчогледово
семе. При закупуването на слънчогледовото семе подсъдимият Д. заплатил
стойността му, преди да натовари и извози от складовата база на свидетелката К..
Свидетелят
И.Ж.И. живее на съпружески начала със свидетелката К. и макар и без
представителна власт подпомагал дейността на търговското й предприятие.
На
02.10.2009г. подсъдимият Д. се свързал по телефона със свид.И.И.,
като му обяснил, че иска да закупи около 100 тона слънчогледово семе,
произведено от ЕТ “С. И.-2000” и намиращо се на склад в с.Мъдрец, общ.Гълъбово
на цена по 0,30лв. за килограм, без ДДС. След този разговор подсъдимият Д. се
срещнал със свидетелката К. ***. При разговора със свид.К.,
подс.Д. потвърдил намерението си да закупи от нея
около 100 тона слънчогледово семе на цена 0,36лв. за килограм, с ДДС. Подс.Д. заявил, че незабавно след получаване на
слънчогледовото семе ще преведе по банков път стойността на предоставената му
стока.
Същия
ден подс.Д. организирал транспортирането на
слънчогледовото семе от складовата база на ЕТ “С. ***. С товарни автомобили
наети и предоставени на подс.Д. *** от същата
складова база са натоварени общо 72900кг. слънчогледово семе. На шофьорите, натоварили
слънчогледовото семе са издадени кантарни бележки.
Същия
ден, вечерта свидетелката К. се обадила по телефона на подсъдимия Д., тъй като
до края на работния ден, той не превел по банков път стойността на
предоставеното му слънчогледово семе. При този разговор подсъдимият Д. заявил,
че ще преведе парите на следващия ден – 03.10.2009г.
Полученото
от ЕТ “С. И. – 2000” слънчогледово семе, подсъдимият Д. *** Загора, където го
продал на “Б.” ООД гр.Севлиево, със седалище гр.Севлиево. Доставеното на “Б.”
ООД от подсъдимият Д. слънчогледово семе му е заплатено по банков път.
Подсъдимият
Д., към момента на договорките със свидетелите К. и И.,
нямал намерение да заплати полученото от ЕТ “С. И.-2000” на 02.10.2009г.
слънчогледово семе и след като побързал да се разпореди с него, започнал да се
укрива от свид.К..
Подсъдимият Д.
не заплатил на ЕТ “С. И.-2000” стойността на слънчогледовото семе, независимо
от това, че същото му е заплатено от “Б.” ООД.
Видно от
назначената при разследването съдебно-оценителна експертиза, стойността на
предоставеното на подсъдимия Д. от ЕТ “С. И.-2000” слънчогледово семе, с общо
тегло 72900кг. възлиза на 26244лв.
РП-Гълъбово
счита, че по описания начин с деянието си от субективна и обективна страна,
подсъдимият Д.Д. е осъществил престъпния състав по чл.210, ал.1, т.5 във връзка
с чл.209, ал.1 от НК.
По така повдигнатото обвинение подсъдимият Д.Я.Д.
дава обяснения, като признава, че в влязъл в търговски взаимоотношения с ЕТ
“С. И.-2000” чрез свидетеля И.Ж.И.. Подсъдимият е действал като търговски
представител на „Д.“ ЕООД. Твърди, че се е договорил със свидетеля И.Ж.И. да
закупи 200 тона слънчоглед, от които първите 100 тона ще заплати чрез бартер с
тор – амониева селитра, а останалите 100 тона ще бъдат заплатени с пари на цена
0,30лв. без ДДС на килограм. Твърди, че свидетелят И.Ж.И. не е изпълнил така
постигната договорка, тъй като първоначалво е предал на подсъдимия само около
72 тона слънчоглед, отказал е да натовари уговореното количество от 200 тона и
е отказал бартера с амониева селитра, като е настоявал за заплащане с пари на
вече продаденото количество слънчоглед. Подсъдимият не успял да изпълни
последващата си договорка с “Б.” ООД гр.Севлиево за доставка на 500 тона
слънчоглед заради виновното поведение на свидетеля И.Ж.И. като неформален
представител на гражданския ищец ЕТ “С. И.-2000”. Освен това не успял да плати
цената на вече продаденото количество слънчоглед, тъй като в съответствие с
договорката закупил амониева селитра, която свидетелят И.Ж.И. отказал да приеме
вместо плащане. Подсъдимият твърди, че многократно е правил опити да уреди
отношенията си с ЕТ “С. И.-2000”, но не е срещал никакво съдействие от страна
на гражданския ищец, поради което и до настоящия момент отношенията им не са
уредени. Не отрича задължението на „Д. „ЕООД към ЕТ “С. И.-2000” във връзка с покупко-продажбата на
слънчоглед.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани в
качеството на свидетели лицата С.Й.К., И.Ж.И., А.Д.Д., Д.Г.Б.. Съгласно писмо с
изх.№11-00-769/30.11.2010г. на Община Гълъбово, имената С.Й.К. и С.Й. И. са
имена на едно и също лице.
От показанията на свидетелката С.Й.К. се
установява, че е регистрирана като едноличен търговец и се занимава със
зърнопроизводство. Живее на семейни начала със свидетеля И.Ж.И.. Познават се с
подсъдимия отпреди 2-3 години, когато също са имали търговски отношения. След
жътвената кампания на 2009г. свидетелката в качеството си на едноличен търговец
разполагала с 300-400 тона слънчоглед. Свидетелката разбрала, че свидетелят И.Ж.И.
се договорил с подсъдимия за продажбата на 100 тона слънчоглед и се срещнала с
подсъдимия в гр.Стара Загора за да му издаде фактура. Издала фактура на „Д.“
ЕООД за стойността на 100 тона слънчоглед на цена по 0,30лв. за килограм без
ДДС. Разбрали се с подсъдимия, че още същия ден той ще плати в брой стойността
на фактурата. Междувременно слънчогледът бил натоварен на камиони, които
подсъдимият бил осигурил. След натоварването свидетелят И.Ж.И. се обадил на
подсъдимия по телефона, но последният казал да пускат камионите да пътуват, а
плащането ще се извърши на следващия ден. В камионите били натоварени около 70
тона слънчоглед. Свидетелката С.Й.К. и свидетелят И.Ж.И. се доверили на
подсъдимия и пуснали натоварените камиони. Впоследствие обаче плащане не са
получили. Свидетелката твърди, че не е имало никаква уговорка за бартер с
торове, тъй като едноличният търговец, който представлява, купува торове от
друга фирма в гр.Ямбол от няколко години и не са имали нужда да купуват от
друго място. Свидетелката пуснала кредитно известие за реалното количество
продаден слънчоглед, което е изпратила по пощата на „Д.“ ЕООД. Свидетелката не
отрича, че „Д.“ ЕООД дължи парите за продадения слънчоглед, тъй като фактурата
е издадена на името на тази фирма. Въпреки това обаче тя не е търсила
управителя на фирмата за да издължи сумата за продажбата, а е търсила само
подсъдимия Д..
От показанията на свидетеля И.Ж.И. се установява,
че същият живее на семейни начала със свидетелката С.Й.К. и двамата съвместно
осъществяват търговска дейност от името на регистрирания ЕТ “С. И.-2000”.
През 2009г. подсъдимият се обадил на свидетеля И. и поискал 100 тона
слънчоглед. Свидетелят е категоричен, че сделката е сключена за 100 тона, а не
за 200 тона слънчоглед и не е договарян бартер с амониева сълитра вместо
дължимото плащане. Свидетелят самостоятелно е договорил покупко-продажбата с
подсъдимия и е изпратил свидетелката С.К. да се срещне с подсъдимия в гр.Стара
Загора и да оформят сделката документално. Свидетелката К. е издала фактура за
договореното количество слънчоглед и е потвърдила пред св.И., че подсъдимият
разполага с пари в брой, тъй като видяла, че последният носи една торба с пари.
Поради тази причина свидетелят И. е допуснал да бъдат натоварени четири камиона
със слънчоглед и да отпътуват преди да е извършено плащането. Камионите били
осигурени от подсъдимия, като в процеса на товаренето свидетелят И. разбрал, че
камионите са на „фирма „Б.“, представителят на която „Петьо“ също е търсил
слънчоглед от свидетеля. След като и на следващия ден сумата за извършената
продажба не била преведена от подсъдимия, свидетелят търсил контакт с него, но
подсъдимият не отговарял на обажданията му. При последваща среща, подсъдимият
обяснил, че „бил закъсал“ и ще се издължи. Предлагал бартер с торове или
пшеница, но свидетелят е останал с впечатлението, че предложенията са
несериозни. Макар че, купуват торове от други фирми, свидетелят твърди, че би
приел амониева селитра вместо плащане от страна на подсъдимия.
От показанията
на свидетеля А.Д.Д. се установява, че той е собственик на „Д.“ ЕООД от 2007г.
Фирмата имала три основни дейности – търговия със земеделска продукция,
производство на закуски и производство на дограма. За трите дейности имало
различни представители, упълномощени от свидетеля като управител на търговското
дружество. Подсъдимият бил търговски представител на „Д.“ ЕООД, като се
занимавал с търговията със селскостопанска продукция. Като търговски
представител имал достъп до банковите сметки на търговското дружество.
Банковите сметки на дружеството не били разделени за отделните видове дейности.
Възможно било суми, постъпили по сметка от продажба на селскостопанска
продукция да бъдат изтеглени за някоя от другите дейности на фирмата, дори и
без подсъдимият да знае. „Д.“ ЕООД имало задължения и към други съдоговорители, а имало и вземания. Когато успее да
реализира някое свое вземане, фирмата се издължава и на кредиторите си. По
повод сделката със слънчогледа от ЕТ “С. И.-2000” свидетелят разговарял с подсъдимия
след като са му искани обяснения в полицията. Разбрал е от подсъдимия, че
договорката със свидетеля И.Ж.И. е била да се издължи за слънчогледа с тор.
Подсъдимият не е имал задължение да уведомява управителя и едноличен собственик
на капитала за сделките, които сключва, тъй като свидетелят му имал пълно
доверие.
От показанията
на свидетеля Д.Г.Б. – управител на „Б.“ ООД гр.Севлиево се установява, че
дружеството, което представлява е имало търговски взаимоотношения с подсъдимия,
в качеството му на представител на „Д.“ ЕООД. Задължение на подсъдимия е било
да доставя на „Б.“ ООД семена и препарати, за което дружеството е превеждало
средства. За неизпълнените договорки „Б.“ ООД се е снабдило с изпълнителен лист
за дължимите суми. Тъй като свидетелят твърди, че не си спомня точно
взаимоотношенията с подсъдимия по повод на процесния слънчоглед и след
съгласието на подсъдимия и неговия защитник, на основание чл.281, ал.5, във
връзка с ал.1, т.2 от НПК съдът прочете показанията на свидетеля Б., дадени на
досъдебното производство /лист 65 от ДП №45/2010г. по описа на РУП
гр.Гълъбово/. Свидетелят твърди, че на 01.10.2009г. подсъдимият в качеството му
на представител на „Д.“ ЕООД е издал фактура на „Б.“ ООД, с която се е задължил
да достави 500 тона слънчоглед на обща стойност 189000лв. с ДДС. След това е
доставил само 71440 кг слънчоглед на стойност 27003лв. Това доставено
количество е било платено от страна на „Б.“
ООД по банков път на 05.10.2009г. Впоследствие се оказало, че подсъдимият не
може да достави остатъка от договореното количество, заради което издал
кредитно известие за неосъществената част от сделката.
Съдът
кредитира с доверие показанията на разпитаните свидетели, независимо от факта,
че свидетелите С.Й.К. и И.Ж.И. поради тяхното съжителство и финансова
обвързаност са заинтересовани от изхода на делото. Свидетелските показания
кореспондират едни с други и със събраните писмени доказателства по делото. Не
са налице противоречия освен с обясненията на подсъдимия, които обаче
представляват негова защитна теза.
От приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че към 02.10.2009г.
стойността на 72900 кг. слънчоглед възлиза на 21870,00лв. без ДДС или
26244,00лв. с ДДС.
От приетите
като писмени доказателства по делото заверени копия на Решение
№2165/22.07.2005г. по фирм.дело №1017/2005г. по описа на Окръжен съд-Стара
Загора, Решение №361/17.02.2006г. по фирм.дело №1017/2005г. по описа на Окръжен
съд-Стара Загора и Удостоверение за актуално състояние с изх.№1017/07.09.2009г.
се установява, че през 2005г. подсъдимият е учредил „Д.“ ЕООД, като в началото
на 2006г. всички дялове на дружеството са били прехвърлени на свидетеля А.Д.Д..
Към настоящия момент дружеството се управлява и представлява от едноличния
собственик на капитала А.Д.Д.. От представеното заверено копие на Пълномощно с
рег.№10292/15.07.2008г. на нотариус Денчо Недялков се установява, че
подсъдимият е бил упълномощен от свидетеля А.Д.Д. да извършва всякакви
фактически и правни действия за сметка на дружеството „Д.“ ЕООД, да
представлява управителя, да извършва всякакви разпоредителни действия с имуществото
на дружеството, да сключва всякакви търговски сделки, да подписва всякакви
документи и да ангажира навсякъде „Д.“ ЕООД.
Като писмени
доказателства по делото са приети и заверени копия на фактура
№**********/02.10.2009г., фактура №**********/01.10.2009г., кредитно известие
№**********/29.10.2009г., платежно нареждане от 05.10.2009г., извлечение от
сметка при Уникредит Булбанк АД, от които се установява, че „Д.“ ЕООД,
представлявано от подсъдимия Д.Д. е договорило с ЕТ „С. И.-2000“ доставката на
100 тона слънчоглед на цена по 0,30лв. за килограм без ДДС. Общата стойност на
договореното количество е 36000лв. с ДДС. От друга страна „Д.“ ЕООД, представлявано
от подсъдимия Д.Д. е договорило с „Б.“ ООД да му достави 500 тона слънчоглед на
цена по 0,315лв. за килограм без ДДС. Общата стойност на договореното
количество е 189000лв. с ДДС. Поради неосъществената сделка за част от
договореното количество „Д.“ ЕООД, представлявано от подсъдимия Д.Д. е издало
кредитно известие на „Б.“ ООД за недоставеното количество слънчоглед 428,56
тона на обща стойност 161995,68лв. с ДДС. Това означава, че „Д.“ ЕООД е
доставило на „Б.“ ООД 71,44 тона слънчоглед, за което получателят е заплатил
сумата от 27003,18лв. на 05.10.2009г.
В хода на
съдебното следствие бе назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на
която не бе оспорено от страните и бе прието от съда. Съгласно заключението на
вещото лице и в счетоводството на ЕТ „С. И.-2000“ и в счетоводството на „Д.“
ЕООД има надлежно осчетоводяване на фактура №**********/02.10.2009г. и фактура
№26/23.10.2009г., представляща кредитно известие за недоставеното количество
слънчоглед от страна на ЕТ „С. И.-2000“
на „Д.“ ЕООД на стойност 10081,20лв. Фактурите са отразени в Дневниците за
продажбите и в справките-декларации по ЗДДС за процесния период. От
счетоводните документи е видно, че „Д.“ ЕООД дължи на ЕТ „С. И.-2000“ сумата от
25918,80лв. по горецитираните фактури.
Съгласно правната теория и съдебна практика,
измамата е користно престъпление, засягащо собствеността, при което деецът с
користна цел – да набави за себе си или за другиго имотна облага, утвърждава
неправилна, погрешна представа относно определени обстоятелства или със същата
цел използва съществуващо заблуждение, неопитност или неосведоменост.
Измамливите действия трябва да повлияят на волята на пострадалия, поставяйки го
в заблуждение и мотивирайки го да извърши действия, които му причиняват имотна
вреда и които не би извършил без заблуждението, в което е въведен. За да е
осъществено деянието от субективна страна е необходимо наличието на пряк умисъл
и користна цел у дееца – получаването на имотна облага. Целта трябва да
съществува към момента когато се започва изпълнителното деяние – създаване на
погрешна представа. Когато като способ за измама се използват договорни
отношения, тази користна цел трябва да е съществувала към момента на учредяване
на облигационната връзка. В случая този субективен признак на престъплението по
чл.209, ал.1 от НК липсва, тъй като не се установи, че към датата на сключване
на договор за покупко-продажба, подсъдимият е действал с користна цел, т.е. че
е закупил вещта /слънчогледа/ с изначално намерение да не плаща продажната цена
и по този начин извлече за себе си или за представляваното от него дружество имотна
облага, която не му се следва. Сам по себе си фактът, че издадените от
пострадалото лице ЕТ „С. И.-2000“ фактури са надлежно осчетоводени и се водят
като задължение на „Д.“ ЕООД, т.е. фактът, че подсъдимият е задължил
представляваното от него дружество към ЕТ „С. И.-2000“ е доказателство за
намерението на подсъдимия да изпълнява условията по договора. Последният заявявя,
че дружеството, което представлява има задължения и към други лица, но има и
много нереализирани вземания и при събиране на някое от вземанията се погасяват
и задълженията. Доказателство за това отношенията между „Д.“ ЕООД и „Б.-91“
ООД, за които свидетелства св.Д.Б.. Не е налице имотна облага както за
подсъдимия като физическо лице, така и за представляваното от него дружество,
тъй като дружеството има задължение към ЕТ „С. И.-2000“, което може да бъде основание
за обезпечително, заповедно, исково и съответно изпълнително производство.
Предвид изложеното, съдът намира, че се касае за
неизпълнение на граждански договор и за неуредени облигационни отношения между
подсъдимия като представител на „Д.“ ЕООД и ЕТ „С. И.-2000“, които следва да се
уредят по гражданско-правен ред.
Съдът счита, че в хода на съдебното следствие не
се събраха категорични доказателства, че е налице престъпно деяние – измама по
смисъла на НК, тъй като не е налице субективния елемент на престъпния състав, а
именно прекия умисъл и користната цел. В процесният случай липсва и
изпълнителното деяние на престъплението по чл.209 НК – възбуждане или
поддържане на заблуждение, с цел набавяне на имотна облага.
Съгласно
разпоредбата на чл.304 от НПК съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено,
че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато
деянието не съставлява престъпление. В тази насока, съгласно разпоредбата на
чл.303, ал.1 от НПК присъдата не може да почива на предположения. Следователно,
за да се приеме едно обвинение за несъмнено и безспорно доказано и да се
признае един подсъдим за виновен, следва да са налице посочените от закона
предпоставки, а именно, описаното деяние да е извършено и да съставлява престъпление,
да е извършено от подсъдимия, при това задължително виновно. Ако едно от тях не
е налице, води до недоказаност на обвинението и от там да оправдаване на
подсъдимия. Затова законът е категоричен, че е една присъда не може да почива
на предположения, а следва да се уповава на несъмненост и безспорна доказаност.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът
намира, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства, не са
достатъчни, да се изгради твърдо и непоколебимо вътрешно убеждение, че престъплението,
за което е даден на съд Д.Д., е осъществено и негов извършител е подсъдимият.
Воден от горното и на чл.303 и 304 НПК, съдът
призна подсъдимият за невиновен и го оправда изцяло по повдигнатото обвинение.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
На основание чл.84 от НПК, е приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск от ЕТ „С. *** против Д.Я.Д. за
заплащане на причинени имуществени вреди в размер на 26244,00 лв. ведно
със законната лихва върху тази сума от момента на извършване на деянието до
окончателното изплащане на същата.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Деликтната
отговорност на определено лице възниква при кумулативното наличие на следните
предпоставки: противоправно поведение, вреда, вина и причинна връзка между
поведението и настъпилите вреди. Основанието на гражданския иск в наказателния
процес е деянието, предмет на обвинението. /В този смисъл решение № 31 от
02.04.1999г. на ВКС по н.д. № 441/98г., І н.о., решение № 76 от 12.02.1982г. по
н.д. № 74/82г. НК, Решение № 442 от 29.09.1982г. по н.д. № 464/82г. ІІ н.о.,
решение № 164 от 03.05.2000г. на ВКС по н.д. № 101/2000г. ІІІ н.о./ В случая
липсва първото и основно изискване на възникване на отговорност за заплащане на
обезщетение за настъпили вреди, а именно – наличието на деликт.
По гореизложените съображения съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан и го отхвърли като такъв.
Воден от горните мотиви, съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/