Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 27.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември
през двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 814 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба на ответника Д.К.Д. срещу решение
по гр.д. № 62347/2018г. на СРС, 54 с-в в частта, с която са уважени предявените
по реда на чл. 422 ГПК от „В.и К.“ ООД срещу жалбоподателя искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въззивникът
поддържа, че в общата сума от 1037. 41 лв., предмет на представеното по делото
споразумение, са включени и претендираните лихви и разноски,
поради което всички предявени искове следва да бъдат отхвърлени поради плащане
в хода на процеса. Сочи, че съгласно т. 2 от „Допълнителни пояснения“ на
представеното споразумение, за абонати, по отношение на които е започнала
съдебна процедура, към задълженията им се прибавят и направените вече съдебни
разноски, поради което следва да се приеме, че разноските са включени в
дължимата съгласно споразумението сума. Поддържа, че уговорката в т. 3 от
„Допълнителни пояснения следва да се тълкува в смисъл, че при сключване на
типово споразумение в хода на съдебно производство, в дължимата сума са
включени и лихвите. Излага доводи, че с представеното споразумение са уредени
всички дължими към ответното дружество суми към 26.08.2019г. С оглед изложеното
въззивникът моли съда да отмени решението и да
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, с присъждане на
разноски.
Въззиваемият – ищец не заявява становище по жалбата.
Решението в частта за отхвърляне на иска за главницата
за сумата 410. 04 лв. е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в
срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. При преценка на обжалваното решение по същество по
реда на чл. 269 ГПК и с оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи
следното:
Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания
за незаплатени услуги по доставяне на питейна вода и отвеждане на отпадъчни
води и мораторна лихва върху претендираната
главница, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 75894/2016г.
по описа на СРС, ГО, 54 състав.
В хода на процеса от ответника е представено сключено
между страните споразумение от 26.08.2019г., съгласно което ответникът
признава, че като клиент на водоснабдителни и канализационни услуги за битови
нужди, към посочената дата дължи на ищеца сумата 1037. 41 лв., като се е
задължил да заплати същата разсрочено. Безспорно е установено по делото чрез
представени платежни документи, че цялата сума е заплатена от ответника на
ищеца, като последната заплатена вноска е на 17.06.2020г. преди приключване на
устните състезания в първоинстанционното производство.
Споразумението и не е оспорено от ищцовото дружество.
С обжалваното решение СРС е приел, че претендираната по делото главница за периода 04.04.2014г. – 04.12.2014г. е заплатена в хода на процеса, но
е уважил претенцията за мораторна лихва, като е
присъдил законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
датата на плащане.
С оглед влязлата в сила част на решението досежно главницата, предмет на въззивното
производство е само дали претендираната мораторна лихва е част от признатата със споразумението от
26.08.2019г. и заплатена сума. Доводите в жалбата в тази връзка въззивният съд намира за основателни. Представеното по
делото споразумение е типово и съгласно включените в него „Допълнителни
пояснения във връзка със споразуменията за разсрочено плащане“ – т. 3,
абонатите, по отношение на които все още не е започнала съдебна процедура,
могат да сключат споразумения, като се спира към този момент начисляването на
лихви за забавено плащане. При тълкуване на цитираната разпоредба по арг. за противното, следва да се приеме, че при сключени в
хода на процеса споразумения за разсрочено плащане, какъвто е настоящият
случай, лихвите за забава са дължими и това не е оспорено от ответника. С оглед
изложеното, при посочена глобално дължима сума от абоната към 26.08.2019г., без
индивидуализиран период и вид на задълженията, следва да се приеме, че в
посочената сума е включена начислената законна
лихва за забава за периода до сключване на споразумението. С оглед постигнатото
споразумение за разсрочено плащане, не се дължи законна лихва и за периода от
датата на споразумението до окончателното плащане, което е извършено в
сроковете на споразумението. При липса на оспорване от страна на ищеца на
представеното споразумение и липса на твърдения, че са налице останали незаплатени
задължения, включително и за лихва за забава, при прилагане на принципа за
разпределение за доказателствена тежест по чл. 154,
ал. 1 ГПК, следва да се приеме, че и искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и претенцията за законнна лихва от предявяване на иска, следва да бъдат отхвърлени, като погасени
чрез плащане в хода на процеса.
Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено
в обжалваната част, с която е признато за установено дължимостта
на сумата 118. 16 лв. – законна лихва върху главница от 410. 04 лв., дължима за
периода 05.12.2016г. - 03.12.2019г. и сумата 27. 37 лв. - обезщетение за забава
върху главницата за периода 01.07.2014г. – 22.05.2015г. и вместо него
постановено друго за отхвърляне на исковете.
По отношение на присъдените с обжалваното решение
разноски за заповедното и исково производство, следва да се отбележи, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хипотезата на плащане в хода
на процеса дължи разноски за образуваното производство, поради което не се
налага отмяна на решението в частта за разноските с оглед изхода на въззивното производство. Наведените в жалбата доводи, че
съдебните разноски също са били включени в споразумението, са неотносими в настоящото производство, но отделно и неснователни, тъй като към момента на сключването му не е
налице ликвидно вземане за съдебни разноски. Съдът при приключване на
образувано исково производство е длъжен да разпредели отговорността за разноски
в някоя от хипотезите на чл. 78 ГПК.
С оглед изхода на спора, на въззивника
– ответник следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в общ размер
на сумата 175 лв. – държавна такса и заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 28.08.2020г.
по гр.д. № 62347/2018г. на СРС, 54 с-в в обжалваната ЧАСТ, с която е признато
за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че Д.К.Д. дължи на „В.и К.“ ООД, гр. Силистра сумата 118. 16 лв. –
законна лихва върху главница от 410. 04 лв., дължима за периода 05.12.2016г.
-03.12.2019г. и сумата 27. 37 лв. - обезщетение за забава върху главницата за
периода 01.07.2014г. – 22.05.2015г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „В.и К.“ ООД, ЕИК *****срещу Д.К.Д., ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 118. 16 лв. –
законна лихва върху главница от 410. 04 лв., дължима за периода 05.12.2016г. - 03.12.2019г. и сумата 27. 37 лв. -
обезщетение за забава върху главница от 410. 04 лв. за периода 01.07.2014г. –
22.05.2015г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „В.и К.“ ООД, ЕИК *****да заплати на Д.К.Д., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 175 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението в останалата част е влязло в сила, като
необжалвано.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.