№ 63053
гр. София, 15.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Частно гражданско
дело № 20241110171248 по описа за 2024 година
„Производството е образувано по заявление с вх. № 384713/28.11.2024г. на /ФИРМА/,
ЕИК ************** срещу А. И. Т., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за сумата в размер на 100
000 лева, представляваща погасителна вноска с падеж от 01.02.2020г. в размер на 555 555,56
лева към погасителен план № 1Б към Анекс № 2 от 26.09.2012г. към договор за заем от
25.04.2008г., сключен между /ФИРМА/, като заемодател и А. И. Т., като заемател, вземането
по който се твърди да е прехвърлено на заявителя по силата на Договор за цесия от
29.12.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 28.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
С разпореждане от 11.12.2024г. съдът е дал указания на заявителя да обоснове
активната си легитимация, доколкото от договора за цесия е видно, че са му прехвърлени
вземания по договор за заем от 25.08.2004г., а не от документа по чл. 417 от ГПК на който се
позовава за да му бъде издадена заповед по чл. 417 от ГПК – договор за заем от 25.04.2008г.,
както и да представи доказателства и обоснове твърдения, че предаването на заемната сума е
удостоверено в документа по чл. 417, т.3 от ГПК.
С уточнителна молба с вх. № 50380/12.02.2025г. заявителят посочва, че основава
вземането си на договор за заем от 25.04.2008г., като пояснява, че в договора за цесия е
налична техническа грешка. Също така посочва, че в чл. 1.1. от Споразумение от
28.09.2016г. за погасяване на задълженията по договора за заем, подписано между /ФИРМА/
и А. Т. е налице волеизявление и на двете страни, че заемната сума е предадена, като е
посочено и че в чл. 4 от договора заем е уговорено, че страните ще считат, че заемната сума
е предадена с учредяване на ипотека в полза на заемодателя, като в тази връзка по делото е
представен и договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху имот на трето лице № 52/01.08.2008г.
Съдът намира, че така подаденото заявление следва да бъде отхвърлено по следните
съображения.
1
На първо место заявителя не обуславя активната си процесуална легитимация,
доколкото е видно, че с договора за прехвърляне на вземания са му прехвърлени такива по
договор за заем от 25.08.2004г. Посоченото, че в договора за прехвърляне на вземания е
налице техническа грешка не обвързва съда. Заповедното производство е строго
едностранно и формално.
Освен това съдът констатира, че договорът за заем от 25.04.2008г. и анексите към
него от 01.08.2008г. и 26.09.2012г., удостоверяващи вземането, което се твърди да е предмет
на прехвърляне с договора за цесия не са с нотариална заверка на подписите на страните. Те
са представени като преписи, на които е удостоверена верността по реда на чл. 591, ал.1 от
ГПК. След като документа е препис, дори верността на документа да е удостоверена по реда
на чл. 591, ал.1 от ГПК, то съдът е поставен в невъзможност да прецени дали документът,
въз основа на който се иска издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, е редовен от външна страна, тоест да извърши преценката по реда на чл. 418, ал.2 от
ГПК. Дори и споразумението, което е с нотариална заверка на подписите на съответните
лица от 28.09.2016г. е представено като препис, чиято вярност е удостоверена по реда на чл.
591, ал.1 от ГПК.
Доколкото казусът касае специфичното заповедно производство, съдът счита още, че
документите по реда на чл.417 от ГПК, които придружават исканията за издаване на
заповеди за незабавно изпълнение винаги следва да са оригинали, а не преписи, представени
във вида по чл. 183 от ГПК именно поради причината, че в заповедното производство съдът
проверява единствено и само редовността на документа от външна страна. Такава проверка
не може да се извърши от съда самостоятелно, ако документът не е оригинал.
По изложеното искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение следва да
бъде оставено без уважение.
Така, мотивиран, съдът:
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 384713/28.11.2024г. на /ФИРМА/, ЕИК
************** срещу А. И. Т., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за сумата в размер на 100
000 лева, представляваща погасителна вноска с падеж от 01.02.2020г. в размер на 555 555,56
лева към погасителен план № 1Б към Анекс № 2 от 26.09.2012г. към договор за заем от
25.04.2008г., сключен между /ФИРМА/, като заемодател и А. И. Т., като заемател, вземането
по който се твърди да е прехвърлено на заявителя по силата на Договор за цесия от
29.12.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 28.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано от заявителя с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на настоящото разпореждане.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3