№ 11230
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:К. СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от К. СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110112995 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от К. А. Й., ЕГН **********, против [фирма], ЕИК
****.
В исковата молба се твърди, че срещу К. А. Й. е издаден изпълнителен лист от
17.03.2010 г. по ч. гр. д. № 3213/2010 г. по описа на СРС. Било образувано изпълнително
дело. Взискател по изпълнителното дело бил [фирма]. От издаването на изп. лист до
настоящия момент били изминали повече от 5 години. Моли да се признае за установено, че
не дължи на ответника следните суми: сумата от 7756.05 лв. – главница по договор за
кредит и сумата от 1180.26 лв. - представляваща стойността на договорна лихва за периода
09.09.2009 г. – 21.01.2010 г. вкл., за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.03.2010 г.
по ч. гр. д. № 3213/2010 г. по описа на СРС. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Ответникът признава иска. Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото. Моли разноски
да не бъдат присъждани в негова тежест. Представено е пълномощно за процесуалния
представител, с което му се учредява изрична представителна власт във вр. с направеното
признание.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има
висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора(бивш взискател) изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от
07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение №410/20.09.2018 г. по
ч. гр. д. №3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.№
1
1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.№510/2018 г., IV г. о. Наличието
на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен иск за
дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен
интерес за ищеца от предприетата защита.
От представеното по делото удостоверение за размера на дълга се установява, че към
датата на прекратяване на изпълнителното производство – 05.06.2023 г. общият размер на
задължението е 18406.03 лв., от които – 7756.05 лв. главница, 7716.05 лв. – законна лихва,
1180.26 лв. – договорни лихви, 333.24 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 1420.11 лв. –
пропорционална такса /л. 36-37/. Оспорените по делото суми 7756.05 лв. – главница по
договор за кредит и сумата от 1180.26 лв. - представляваща стойността на договорна лихва
по изпълнителния лист са дължими и не са погасени с постъпилите суми в хода на
изпълнителното производството. Претенцията е допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Ответникът с отговора на исковата молба признава иска и не оспорва, че процесните
вземания са погасени по давност. Видно от отговора на исковата молба ответникът не
оспорва, че въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изп. д. № 4324/2010 г.
пред ЧСИ Н. М., по което последното изпълнително действие е предприето през 2010 г.
Доколкото не са предприемани изпълнителни действия към датата на подаване на исковата
молба задълженията били погасени по давност. Направеното признание на иска по
съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита
срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят
на действителното правно положение, изявлението за това изхожда от оправомощен
процесуален представител на ответника.
С определение от 16.05.2023 г. е отделено като безспорно и признато между страните,
че в полза на [фирма] срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 17.03.2010 г. по ч. гр. д.
№ 3213/2010 г. по описа на СРС за следните суми: сумата от 7756.05 лв. – главница по
договор за кредит и сумата от 1180.26 лв. - представляваща стойността на договорна лихва
за периода 09.09.2009 г. – 21.01.2010 г. вкл., че процесните вземания са прехвърлени на
[фирма] с договор за цесия, както и, че е изтекъл законоустановения срок за погасяване по
давност на вземанията. Ищецът не е направил искане за постановява на решение при
признание на иска. Въпреки това изричното признание, че вземанията са погасени по
давност, представлява признание на факт, което е доказателствено средство /арг. от чл. 175
ГПК/, и следва да се вземе предвид от съда. Изтичането на законоустановения срок за
погасяване на вземанията се установява и от приложеното по делото копие на изп. д. №
20108410404324 по описа на Частен съдебен изпълнител Н. М., рег. № *** КЧСИ и район на
действие – Софийски градски съд.
Оттук следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло.
По разноските:
Нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК освобождава ответника от отговорност за разноски,
когато в процеса се установи, че са предизвикани от ненужно инициирана съдебна
процедура.
Съдът намира, че ответникът е станал с поведението си повод за завеждане на делото
и разноските в производството не следва да бъдат възлагани на ищеца по реда на чл. 78, ал.
2 ГПК. В настоящата хипотеза ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото
при образувано изпълнително производство, въз основа на изпълнителен лист,
предявяването на иск по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт,
предявеният отрицателен установителен иск е единствената възможност за защита на
длъжника. Следва да се отбележи, че е без значение прекратяването на изпълнителното
производство. Ответникът разполага с изпълнителен титул и може по всяко време да
пристъпи към принудително изпълнение. Повод за завеждане на делото, с което се иска да
2
бъде установено със сила на пресъдено нещо, че процесните вземания са недължими, e дал
ответникът.
Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Уговарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира
и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство
по делото не е необходимо да се провежда /виж определение №515/02.10.2015г. по ч. т. д.
№2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в
договорът за правна защита и съдействие изрично е посочен този текст от закона. На
затрудненото материално лице е осигурена защита в хода на процеса, на основание чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение дължимият
хонорар е 1193.63 лв. Съобразно диспозитивното начало на адв. И. Н. следва да се присъди
поисканата сума в размер на 1100 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК /ищецът е освободен от внасянето на държавна такса
по производството на основание чл. 83, ал. 2 ГПК с определение от 04.04.2023 г./ ответникът
ще се осъди да заплати по сметка за държавни такси на СРС сумата от 357.45 лв. за
държавна такса по производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма], ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление [адрес], че К. А. Й., ЕГН **********, с адрес [адрес], НЕ ДЪЛЖИ на
[фирма], ЕИК ****, следните суми: сумата от 7756.05 лв. – главница по договор за кредит от
25.04.2008 г. и сумата от 1180.26 лв. - представляваща стойността на договорна лихва за
периода 09.09.2009 г. – 21.01.2010 г. вкл., за които вземания е издаден изпълнителен лист от
17.03.2010 г. по ч. гр. д. № 3213/2010 г. по описа на СРС в полза на [фирма], като към
настоящия момент носител на вземанията по изпълнителния лист въз основа на договор за
цесия е [фирма].
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление [адрес], да
заплати на адв. И. А. Н., САК, личен номер ***, с адрес [адрес], на основание чл. 38, ал. 2
ЗА, сумата от 1100 лв. – разноски за оказана безплатна правна помощ на К. А. Й..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление [адрес], да
заплати по сметка за държавни такси на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от
357.45 лв. за държавна такса по производството.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3