Р Е Ш Е Н И Е
№ 2349
Гр. Пловдив, 29.11. 2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският административен съд, I състав, в публично съдебно
заседание на втори ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като
разгледа докладваното от съдия Матеева адм. дело № 922 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на Глава ХІХ от
ДОПК.
Образувано е по жалба на „Краго“ ЕООД,
ЕИК ***, с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК: - гр. ***, представлявано
от К.В.Г., против Ревизионен акт № Р-16001619003755-091-001 от 13.01.2020 г. и
Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт /РАПРА/ №
П-1600162001620016810-003-001/23.01.2010 г., издадени от орган по приходите при
ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 149/02.04.2020 г. на директор на
дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - гр. Пловдив,
при Централно управление на Национална агенция по приходите в частта за
установени задължения по ДДС, както следва: допълнително начислен ДДС на
стойност 33 394.01 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
16 421.93 лв.; отказан данъчен кредит в размер на 131 376.24 лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер в 58 542.63 лв.; допълнително начислени
лихви за неправомерно приспаднат данъчен кредит общо в размер на 14 291.41
лв. и допълнително начислени лихви в размер на 3 212.37 лв. за деклариран
от дружеството, но невнесен в срок ДДС.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и немотивираност на административния акт и се иска отмяната му
от съда. Твърди се, че при издаването на акта са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, както и че
същият е издаден в нарушение на материалния закон. Излагат се подробни доводи
по начислените задължения от отношенията с контрагентите: „Сиенит инвест“ ЕООД,
„Диаз“ ЕООД и „Сифер“ ООД, като се сочи, че неправилно органът по приходите е
обсъдил и възприел фактите въз основа на събраните доказателства. Иска се отмяна на акта.
Депозирано е становище от процесуалния
представител на последния, с което се излагат доводи по съществото на спора и
се претендират разноски по делото.
Ответникът-директор на дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при Централно
управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Р. - Н., е на становище, че жалбата е неоснователна по
аргументи, изложени в представената по делото писмена защита и като такава
следва да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил. Така
постановеният от директора на дирекция “Обжалване и данъчно -осигурителна
практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Началото на ревизионното производство е
сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001619003755-020-001 от
18.06.2019 г. (л.1204, т.5), издадена от М.Й.Л., ***при ТД на НАП-Пловдив, с
която е възложена данъчна ревизия на „Краго” ЕООД, с обхват: - корпоративен данък за периода 01.01.2013
г. – 31.12.2018 г. и закон за данък върху добавената стойност за периода 01.12.2013
г. – 30.04.2019 г. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца,
считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 18.06.2019 г. по
електронен път. Със заповед за изменение на ЗВР № Р-1600161900375-020-002 от 03.10.2019
г.(л.1202, т.5) и ЗИЗВР № 16001619003755-020-003/30.10.2019 г. срокът на
ревизията е продължен до 04.12.2019 г.,
като и тези заповеди са връчена по електронен път, съответно, 03.10.2019 г. и
30.10.2019 г.
В хода на тази
административна процедура е съставен Ревизионен доклад № Р-16001619003755-092-001/18.12.2019
г. (л.78, т.1), въз основа на който и
възражение вх. № 70-00-15617/30.12.2020 г. (л.77, т.1), подадено по реда на
чл.117 ал.5 от ДОПК, възложилият ревизията и ръководителят й са издали Ревизионен акт №
Р-16001619003755-091-001 от 03.01.2020 г. (л.59, т.1) и РАПРА №
П-16001620016810-003-001/23.01.2020 г. (л.46, т.1).
По жалба на „Краго“ ЕООД е издадено Решение № 149 от 02.04.2020
г. (л.34, т.1) от директора на дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което
РА и РАПРА
са потвърдени в обжалваната част за допълнително
начислените задължения за ДДС , отказан данъчен кредит , допълнително начислени
лихви за неправомерно приспаднат данъчен кредит и за деклариран, но невнесен в
срок ДДС.
С оглед,
делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, по делото са
представени: Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. (л.20, т.1), Заповед № РД-09-452/21.03.2019
г. (л.3, т.1), Заповед № РД-09-2433/16.12.2019 г. (л.4, т.1), Заповед № РД-09-2428/13.12.2019
г. (л.8, т.1), Заповед № РД-09-21/10.01.2017 г. (л.23, т.1), Заповед № РД-09-427/15.03.2019
г. (л.16, т.1) и Заповед № РД-09-1230/11.07.2017 г. (л.24, т.1), всички
издадени от директора на ТД на НАП Пловдив.
Представен е и
електронен носител (CD –л.1213, т.5), както и сертификати за валиден електронен подпис (л.1214,
т.5).
Изложеното до тук налага да се приеме,
че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен
административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила.
Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните
за това, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и
чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.
Що се отнася до възражението на
жалбоподателя, че в случая са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, съдът намира същите за неоснователни, още повече, че конкретни доводи
в тази насока не се навеждат. Това е така, тъй като изложеното по-горе, налага
да се приеме, че ревизионното производство е образувано и съответно,
ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от надлежно снабдените с
правомощията за това органи по приходите. Както ревизионният доклад, така и
ревизионният акт са съставени в предвидената за това форма.
Следва в случая да се констатира и това,
че от представените по делото доказателства се установява, че ЗВР и заповедта
за изменение на ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно
подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за
електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на
електронните документи.
Отделно от това, всички протоколи от
извършени насрещни проверки и искания за представяне на доказателства и писмени
обяснения от трети лица са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват
годни доказателствени средства, което от своя страна, налага извод за спазени
принципи за обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и
обстоятелствата от страна на приходната администрация, които са от значение за
установяване задълженията за данъци на дружеството.
В тази насока като неоснователни следва
да се констатират оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила в хода на развилото се
ревизионно производство, обуславящи извод за незаконосъобразност на ревизионния
акт.
Впрочем, дори и в случая да се приеме,
че са налице нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, то
това обстоятелство само по себе си не обуславя незаконосъобразността на
ревизионния акт, като краен резултат, тъй като съдът в настоящото производство
действа при условията на чл.160 от ДОПК и е задължен да разреши
материалноправния спор по същество, с оглед събраните в хода на
административното и съдебно производство доказателства, действайки вместо
органа по приходите, като провери наличието на всички материалноправни
предпоставки за определяне на задължения по ЗДДС.
Предвид на това, дори и при констатиране
на процесуални нарушения, допуснати в ревизионното производство, съдът няма
правомощието да отмени РА, а следва да приложи материалния закон по отношение
на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните
задължения.
Съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Извършената на „Краго“ ЕООД ревизия
относно прилагането на ЗДДС и ППЗДДС обхваща данъчни периоди от 01.12.2013 г.
до 30.04.2019 г.
„Краго“ ЕООД е основано с решение на ПОС
по ф. д. № 3975/1996 г. със седалище и адрес на управление: - гр. ***.
Пререгистрирано е в ТР към АВ на 20.03.2008 г. Капиталът е в размер на
5 000.00 лв., внесен, като негов едноличен собственик и управител е К.В.Г..
Първоначална регистрация по ЗДДС, считано от 27.08.1996 г., дерегистриран на
08.10.1997 г. и повторна регистрация по ЗДДС на 01.12.1998 г.
За ревизирания период „Краго“ ЕООД
извършва основна дейност производство на метална дограма. Съпътстващи дейности
са: - други довършителни строителни дейности; отдаване под наем и експлоатация
на собственици недвижими имоти; инцидентно придобиване и продажба на недвижими
имоти.
На дружеството са установени данъчни
задължения по ЗДДС на стойност 186 079.50 лв., ведно с начислени лихви в
размер на 92 621.66 лв.
Във връзка със служебна бележка от отдел
„Обработка на плащанията и задълженията“, дирекция „Обслужване“ е
документирано, че в РА № 16001619003755-091-001/13.01.2020 г. на „Краго“ ЕООД,
следва да се извърши корекция във връзка с внесена сума от ЗЛ в размер на
90 000.00 лв. и издадени разпореждания за разпределяне на сумата от главен
***И.Д., поради което е настъпила промяна в данъчно-осигурителната сметка на
ЗЛ, която не е била видна към датата на издаване на цитирания РА.
Предвид гореизложеното, с издадения РА
за поправка № П-16001620016810-003-001/23.01.2020 г. определените задължения по ЗДДС се променят
на 164 770.25 лв. – главница, ведно с лихви в размер на 92 468.34 лв.
Процесната сума за главница и лихви са
определени от ревизиращия екип въз основа на следните констатации:
1.
Допълнително
начислен ДДС общо в размер на 33 391.01 лв., установен като дължим от
дружеството, съответно, за м.01.2015 г. – 19 958.30 лв. и за м.03.2015 г.
– 13 385.71 лв., по повод неотразени два броя фактури за продажба на
недвижими имоти на две физически лица и прилежащи лихви, начислени на основание
чл.175 от ДОПК, съответно в размер на 9 751.00 лв. и 6 670.93 лв.
В хода на ревизията на органите по
приходите е представен НА № 1390/12.03.2015 г. за покупко-продажба на
апартамент с площ от 108.670 кв. м. в гр. Пловдив, ул. „Свобода“ № 71, сграда №
1, вх. Секция 1, ет.4, ап.11, за сумата от 80 000 лв. с включен ДДС.
Представена е фактура, издадена от „Краго“ ЕООД на Д.К.с № 1840/20.03.2015 г.
на стойност 66 164.29 лв. и ДДС 13 835.71 лв. Разплащането е
извършено по банков път.
При проверка в инф.масив на НАП е
установено, че „Краго“ ЕООД не е отразило издадената от него фактура за
продажбата на недвижимия имот на Д.К.в дневника за продажбите през данъчен
период м.03.2015 г. В дневника за продажби погрешно е отразена фактура №
1840/20.03.2015 г. с нулева стойност и ДДС – 0.00 лв.
В РД е посочено, че на основание чл.85
от ЗДДС, данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура
и/или известие по чл.112 от ЗДДС и във връзка с чл.86 ал.2 от с. з. следва да се начисли ДДС, което
в случая е в размер на 13 835.71 лв. и лихви – 6 570.99 лв., считано
от 15.04.2015 г. до момента на ревизията 18.12.2019 г.
Приходът от 66 164.29 лв. по
фактурата е отразен счетоводно по с/ка 709 – Приходи от други продажби за
отчетната 2015 г.
На
20.01.2015 г. „Краго“ ЕООД е продало на Р.С., ЕГН **********, офис с площ
146.60 кв. м. в гр. Пловдив, ул. „Янко Сакъзов“ № 37.
В хода на ревизията е представен НА №
1169/20.01.2015 г. за покупко-продажба на офис с площ 146.60 кв. м. в гр.
Пловдив, ул. „Янко Сакъзов“ № 37, за сумата от 117 349.86 лв. с включен
ДДС. Разплащането е извършено по банков път.
Приходът от 97 791.50 лв. по
фактурата е отразен счетоводно по с/ка 709 – Приходи от други продажби за
отчетната 2015 г.
При
извършена проверка в ИМ на НАП е установено, че „Краго“ ЕООД не е отразило
издадена от него фактура № 1877/20.01.2015 г. на стойност 97 791.50 лв. и
ДДС – 19 558.30 лв. за продажбата на недвижимия имот на Р.С. в дневника за
продажбите през данъчен период м.01.2015 г.
В РД е посочено, че на основание чл.85 от ЗДДС,
данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или
известие по чл.112 от ЗДДС и във връзка с чл.86
ал.2 от с. з. следва да се начисли ДДС, което в случая е в размер на 19
588.30 лв. и лихви – 9 609.73 лв., считано от 15.02.2015 г. до момента на
ревизията 18.12.2019 г.
2.
Допълнително
начислени лихви по повод отразена в дневника за покупки фактура №
10731/30.03.2017 г., издадена от „Сиенит инвест“ ООД за покупка на апартаменти
с ДО в размер на 217 212.04 лв. и ДДС в размер на 43 442.41 лв.
Фактурата е издадена на физическото лице – К.В.Г. – управител на „Краго“ ЕООД.
Извършена е корекция през данъчния период м.11.2018 г. чрез отразяване на
фактурата в дневника за покупки със същите стойности на ДО и ДДС, но със знак минус
/-/. За неправомерно ползвания данъчен кредит в размер на 43 442.41 лв. са
начислени лихви в размер на 7 361.66 лв. за периода от 15.04.2017 г. до
15.12.2018 г.
В хода на ревизията е установено, че
във връзка с погрешно издадената от „Сиенит инвест“ ООД фактура №
10731/30.03.2017 г. е издадено кредитно известие /КИ/ № 1/01.05.2017 г. със
същите стойности на ДО и ДДС, но със знак минус /-/. Въпросното известие е
издадено с цел корекция на неправомерно начисления ДДС на „Краго“ ЕООД, вместо
на действителния получател по доставката – К.В.Г..
От страна на приходната администрация е
констатирано, че в случая не са налице изрично предвидените от закона в чл.115
ал.3 от ЗДДС предпоставки за издаването на КИ, доколкото липсва разваляне на
договор или намаляване на цената. Посочено е също така, че правилният способ за
сторниране на резултатите от неоснователно издадената фактура №
10731/30.03.2017 г. от „Сиенит инвест“ ООД на „Краго“ ЕООД е анулирането на
същата по реда на чл.116 от ЗДДС, доколкото фактурата е издадена при начална
липса на основание за това. От страна на данъчната администрация е прието, че
независимо от това, доколкото с издаването на КИ се постига дължимият резултат
по елиминиране на ефекта от неправомерно начисления ДДС, от страна на
доставчика, и ползвания ДК, от страна на получателя, кредитното известие е
издадено правилно.
Установено е обаче, че въпросното КИ не
е отразено в отчетните регистри по ЗДСС на жалбоподателя, в резултат на което
дружеството е получило данъчно предимство и е приспаднало неправомерно ДК по
фактура, която е издадена на трето лице, поради което от страна на данъчната
администрация е прието, че по отношение на спорната фактура не са изпълнени
условията на чл.68 от ЗДДС, регламентиращи правото на приспадане на ДК и са
начислени допълнително лихви в размер на 7 361.66 лв. (15.12.2018 г.) по
фактура № 10731/30.03.2017 г., издадена от „Сиенит инвест“ ООД.
3.
Допълнително
начислени лихви по повод отразена два пъти в дневника
за
покупки през м.06.2014 г. фактура № **********/13.06.2014 г., издадена от „Кем
глас“ ЕООД, с ДО в размер на 6 281.75 лв. и ДДС в размер 1 256.35 лв.
Извършена е корекция от дружеството през данъчен период м.07.2014 г. чрез
отразяване на фактурата в дневника за покупки със същите стойности на ДО и ДДС,
но със знак минус /-/. За неправомерно ползвания ДК в размер на 1 256.35
лв. са начислени лихви в размер на 11.20 лв. за периода от 15.07.2014 г. до
15.08.2014 г.
4.
Допълнително
начислени лихви и отказан ДК по повод неправилно
отразени
в дневниците за покупки 2 бр. фактури, издадени от „Кем глас“ ЕОО, за които
дружеството-издател е начислило ДДС – по ф-ра № **********/14.12.2013 г. –
849.20 лв. и по ф-ра № **********/11.11.2015 г. – 958.36 лв., а „Краго“ ЕООД е
приспаднало ДДС по същите фактури, съответно в размер на 10 849.20 лв. през
м.12.2013 г. и в размер на 6 958.36 лв. през м.11.2013 г.
Или иначе казано, „Краго“ ЕООД е
ползвало неправомерно ДК в размер на17 807.56 лв. по цитираните две
фактури, издадени от „Кем глас“ ЕООД, по които е начислен ДДС в размер на
1 807.60 лв., в резултат на което, от страна на приходната администрация,
на основание чл.68 ал.2 и чл.71 от ЗДДС, е прието, че след като правото на
приспадане на ДК възниква, когато подлежащият на приспадане ДК стане изискуем,
и тъй като доставчикът е начислил ДДС в размер на 1 807.60 лв.,
ревизираното лице няма право на ДК по процесните две фактури в размер на
16 000.00 лв.
За неправомерно ползвания ДК на сумата
от 10 000.00 лв. се дължи лихва в размер на 6 015.91 лв. за периода
от 15.01.2014 г. до 18.12.2018 г. За неправомерно ползвания ДК на сумата от
6 000.00 лв. се дължи лихва в размер на 2 442.24 лв. за периода от
15.12.2015 г. до 18.12.2018 г.
5.
Допълнително
начислени лихви и отказан ДК по повод неправилно
отразени
в дневниците за покупки 7 бр. фактури, издаден от „Етем България“ ЕООД,
подробно описани в РД на стр.5, за които дружеството-издател е начислило ДДС
общо в размер на 9 525.50 лв., а „Краго“ ЕООД е приспаднало ДДС по същите
фактури, в съответните данъчни периоди, общо ДДС размер на 60 725.50 лв. Неправомерно
ползваният ДК е в размер на
51 200.00 лв.и се дължи, ведно с лихвите за просрочие на основание чл.175
от ДОПК, общо в размер на 24 234.45 лв.
6.
Допълнително
начислени лихви по повод отразена два пъти в дневника
за
покупки на м.04.2018 г. ф-ра № **********/25-04.2018 г., издадена от „Етем
България“ ЕООД с ДО – 33 141.70 лв.
и ДДС в размер на 6 628-34 лв. Извършена е корекция от дружеството
през данъчен период м.06.0219 г. чрез отразяване в дневника за покупки със
същите стойности на ДО и ДДС, но със знак минус /-/. За неправомерно ползвания
ДК в размер на 6 628.34 лв. са начислени лихви в размер на 786.26 лв. за
периода 15.05.2018 г. до 15.07.2019 г.
7.
Допълнително
начислени лихви и отказан ДК по повод фактура №
*********/29.06.2018
г. с ДО – 22 526.79 лв. и ДДС в размер на 4 505.36 лв., която е
отразена в дневника за покупки на
„Краго“ ЕООД два пъти през м.06.2018 и един път през м.07.2018 г. Неправомерно
ползваният ДК през м.06.2018 г. в размер на 4 505.36 лв. се дължи, ведно с
лихвите за просрочие на основание чл.175 от ДОПК., в размер на 685.87 лв. за
периода от 15.07.2018 г. до 13.01.2020 г.
Дължим е и неправомерно ползваният ДК през м.07.2018 г. в размер на
4 505.36 лв., за който се дължат лихви за просрочие на основание чл.175 от ДОПК, в размер на 647.07 лв. за периода от 15.08.2018 г. до 13.01.2020 г.
8.
Допълнително
начислени лихви и отказан данъчен кредит по повод
неправилно
отразени в дневниците за покупки 2 бр. фактури, издадени от „Сарис“ ЕООД, за
които дружеството-издател е начислило ДДС, съответно – 259.22 лв. по ф0-ра №
**********/02.12.2014 г. и 1 126.00 лв. по ф-ра № **********/08.09.2017
г., а „Краго“ ЕООД е приспаднало ДДС по същите фактури, съответно в размер на
7 119.22 лв. през м.12.2014 г. и в размер на 10 126.00 лв. през
м.09.2017 г. Неправомерно ползваният ДК в размер на 6 860.00 лв. се дължи,
ведно с лихвите за просрочи, на основание чл.175 от ДОПК, в размер на
3 479.27 лв. за периода от 15.01.2015 г. до 13.01.2020 г. Неправомерно
ползваният ДК в размер на 9 000.00 лв. се дължи, ведно с лихвите за
просрочие в размер на 2 052.66 лв. за периода от 15.10.2017 г. до
13.01.2020 г.;
9.
Допълнително
начислени лихви и намален ДК по повод КИ №
**********/01.12.2016
г., издадено от „Диаз“ ЕООД с ДО /-/ 38 750.00 лв. и ДДС в размер на /-/
7 750.00 лв., което не е отразено в дневника за покупки на „Краго“ ЕООД,
нито в съответния данъчен период, нито в следващи такива. Неправомерно
ползваният ДК в размер на 7 750.00 лв. е дължим, ведно с прилежащите лихви
в размер на 2 355.33 лв., изчислени за периода от 15.01.2017 г до
13.01.2020 г.
10.
Допълнително начислени лихви по повод КИ №
**********/02.03.2017
г.,
издадено от „Диаз“ ЕООД с ДО /-/ 19 500.00 лв. и ДДС в размер на /-/
3 250.00 лв., което не е отразено в дневника за покупки на „Краго“ ЕООД в
съответния данъчен период. Същото е отразено от дружеството в дневника да
покупки за м.01.2019 г. На основание чл.175 от ДОПК се дължат прилежащи лихви в
размер на 606.72 лв,. изчислени за периода от 15.04.2017 г. до 15.02.2019 г.
Във връзка с издадените от „Диаз“ ЕООД
КИ, в хода на ревизията на доставчика е връчено искане за представяне на
документи и писмени обяснения до трето лице изх. №
Р-16001619003755-041-006/02.10.2019 г. относно всички издадени КИ от „Диаз“ ЕООД на „Краго“ ЕООд. Получен е
отговор, заведен с вх. № РД-20-264/24.10.2019 г., към който са приложени копия
на издадените КИ: - № **********/01.12.2016 г.; № **********/02.01.2017 г. и №
**********/03.02.2017 г. От представените писмени обяснения, дадени от ***на
дружеството-доставчик е установено, че КИ № ********** е само едно. По погрешка
се е получило дублиране, поради което второто КИ със същия №, но от дата 03.01.2017
г. не е предоставено на „Краго“ ЕООД. Констатирано е също, че КИ №
**********/01.12.2016 г. е издадено във връзка с фактура №
40000000106/28.11.2016 г. за покупка на материали с ДО – 38 750.00 лв. и
ДДС 7 750.00 лв., а КИ № **********/03.02.2017 г. е във връзка с фактура №
50000000110/11.02.2017 г. за покупка на материали на стойност 19 500.00
лв. и ДДС – 3 250.0 лв. И двете доставки не са се осъществили, което е
причина за издаване на КИ.
От страна на приходната администрация е
прието, че във връзка с фактури № 40000000106/28.11.2016 г. и № 50000000110/11.02.2017
г. са налице обстоятелствата „разваляне на доставка“ и следователно, изпълнено
е условията на чл.115 ал.1 от ЗДДС и правилно към тях са издадените КИ №
**********/01.12.2016 г. и № **********/03.02.2017 г. В този смисъл е прието и,
че „Краго“ ЕООД безспорно е нарушил разпоредбата на чл.124 ал.5 от ЗДДС –
регистрирано лице е длъжно да отрази получените от него КИ в дневника за
покупки за данъчния период, през който са издадени, поради което, на основание
чл.175 от ДОПК са начислени лихви, съответно, в размер на 2 355.33 лв. във
връзка с неотразеното в дневника за покупки по ЗДДС КИ № **********/01.12.2016
г. и 606.72 лв. във връзка с отразеното със закъснение № **********/03.02.2017
г.
11.
Допълнително
начислени лихви и намален ДК по повод на следните КИ,
издадени
от „Сифер“ ООД, които не са отразени в дневника за покупки на „Краго“ ЕООД нито
в съответния данъчен период, нито в следващите данъчни периоди, а именно:
-
КИ
№ **********/09.07.2014 г. с ДО в размер на /-/ 56 210.60 лв. и ДДС в
размер
на /-/ 11 242.11 лв.;
-
КИ
№ 724/01.08.2014 г. с ДО в размер на /-/ 18 677.50 лв. и ДДС в размер
на
/-/ 3 735.50 лв.;
-
КИ
№ 725/01.08.2014 г. с ДО в размер на /-/ 52 889.60 лв. и ДДС в размер
на
/-/ 10 577.91 лв.;
Общо намален ДК 25 555.52 лв.
Поради неправомерно ползвания ДК в
размер на 11 242.11 лв., на основание
чл.175 от ДОПК са начислени лихви в размер на 6 180.14 лв. за
периода от 15.08.2014 г. до 13.01.2020 г. и за неправомерно ползвания ДК в
размер на 14 313.41 лв., са начислени лихви в размер на 7 745.90 лв.
за периода от 15.09.2014 г. до 13.01.2020 г.
По отношение на тези три броя КИ,
издадени от „Сифер“ ООД, но неотразени в отчетните регистри по ЗДДС на
жалбоподателя, органите по приходите са установили, че същите са издадени във
връзка с продажба на апартаменти от новопостроена жилищна сграда. Фактическата
обстановка е подробно описана на стр.8 – 10 от РА. Извършена е насрещна
проверка но „Сифер“ ООД, документирана с Протокол №
16001618175311-073-001/28.06.2019 г., при която са изискани документи, касаещи
въпросните доставки на апартаменти, както от „Сифер“ ООД, така и от „Краго“
ЕООД. В резултат на извършения анализ на всички събрани в хода на ревизията
документи и писмени обяснения, ревизиращият екип е стигнал до следното
заключение, че трите броя КИ са издадени основателно. Същите са обвързани с
фактури за плащане по предварителни договори за покупко-продажба на имоти
/апартаменти/, които „Краго“ ЕООД е следвало да придобие от „Сифер“ ООД, и
впоследствие, да продаде на физическите лица: В.Е.К. и Н.А.А.. Предвид
обстоятелството, че към предварителните договори са подписани анекси, според
които физическите лица ще закупят въпросните апартаменти директно от „Сифер“
ООД, то сделките за покупко-продажба на имотите са се състояли между
съответните физически лица, в качеството им на купувачи и „Сифер“ ООД, в качеството му на продавач. В
подкрепа на това обстоятелство са представени: - НА № 111/07.08.2014 г. за
прехвърляне на собствеността на апартамент Д, секция В2, от „Сифер“ ООД(
продавач) на В.Е.К..(купувач) за сумата от 70 712.00 лв. и НА №
163/18.06.2014 г., за прехвърляне собствеността а апартамент Г, секция С2 от „Сифер“ ООД (продавач) на Н.А.А.(купувач)
за сумата от 59 144.00 лв.
От страна на приходната администрация е
прието, че е изпълнено условието на чл.115 ал.1 от ЗДДС и КИ са правилно
издадени, поради което и намалението на приспаднатият от „Краго“ ЕООД ДК в
размер на 11 242.11 лв. през м.07.2014 г. и 14 313.41 лв. през
м.08.2014 г. следва да бъде направено, като към тези суми са начислени и лихви,
на основание чл.175 от ДОПК, в размер, съответно, на 6 180.14 лв. и
7 745.90 лв.
12.
Допълнително
начислени лихви по повод отразена два пъти в дневника
за
покупки за м.03.2018 г. фактура № 4862/30.03.2018 г., издадена от „Ведиком“
ЕООД с ДО 44 727.00 лв. и ДДС в размер на 8 945.40 лв. Извършена е
корекция от дружеството през данъчен период м.11.2019 г. чрез отразяване на
фактурата в дневника за покупки със същите стойности на ДО и ДДС, но със знак
/-/. За неправомерно ползвания ДК в размер на 8 945.40 лв. са начислени
лихви в размер на 1 505.93 лв. за периода от 15.04.2018 г. до 15.12.2019
г.
13.
Допълнително начислени лихви по повод отразена
два пъти в дневника
за
покупки за м.03.2018 г. фактура № 46199/19.03.2018 г., издадена от „Гласко“
ЕООД с ДО – 11 362.03 лв. и ДДС в размер на 2 272.41 лв. Извършена е
корекция от дружеството презм.11.2019 гщ. Чрез отразяване на фактурата в
дневника за покупки със същите суми за ДО и ДДС, но със знак /-/. За
неправомерно ползвания ДК в размер на 2 272.41 лв. са начислени лихви в
размер на 382.55 лв. за периода от 15.04.2018 г. до 15.12.2019 г.;
14.
Допълнително начислени лихви по повод отразена
два пъти в дневника
за
покупки през м.07.2017 г. фактура № 884/25.07.2017 г., издадена от „Сиенит
строителна група“ ЕООД с ДО 77 105.37 лв. и ДДС в размер на 15 421.07
лв. Извършена е корекция от дружеството през данъчен период м.11.2019 г. чрез
отразяване на фактурата в дневника за покупки със същите стойности, но със знак
/-/.За неправомерно ползвания ДК в размер на 15 421.07 лв. са начислени
лихви в размер на 3 637.09 лв. за периода от 15.08.2017 г. до 15.12.2019
г.
15.
Допълнително начислени лихви и отказан ДК по
повод отразена да пъти
в
дневника за покупки за м.09.2015 г. фактура № 17353/09.09.2015 г, издадена от
„Уником“ ЕООД с ДО 30 000.00 и ДДС в размер на 6 000.00 лв.
Неправомерно приспаднатият ДК в размер на 6 000.00 лв. се дължи ,ведно с
прилежащи лихви в размер на 2 587.44 лв. За периода от 15.10.2015 г. до
13.01.2020 г.
16.
Допълнително
начислени лихви за деклариран, но невнесен в срок ДДС –
3 312.37
лв.
За да потвърди РА, като е подложил на
сериозен анализ събраните в хода на ревизията документи и писмени обяснения,
решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като посочил и нормативната уредба, регулираща
този вид финансови отношения.
В съдебно заседание на 02.11.2021 г. е
изслушана и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза
/ССчЕ/, за изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени по
делото документи, както и проверка на документи на жалбоподателя. В
експертизата вещото лице подробно е описало счетоводните операции, взети по
всяка една от посочените от жалбоподателя три фирми – „Сиенит инвест“ ООД,
„Диаз“ ЕООД и „Сифер“ ЕООД, като изводите са следните: - по отношение на
сделките със „Сиенит инвест“ ООД експертът е посочил, че в счетоводството на
„Краго“ ЕООД няма записвания за
отразяване на КИ № 1/01.05.2017 г., издадено от този доставчик. Сочи също, че
на експертизата не са представени документи и записвания и същата не е намерила
такива, от които да може да даде отговор на въпроса относно наличието на
обстоятелствата по чл.115 ал.1 от ЗДДС, по повод на което е издадено КИ, респ.,
дали е спазен 5-дневният срок по ал.2 от същия член; по отношение КИ, издадени
от „Диаз“ ЕООД , експертът е установил, че в счетоводството на „Краго“ ЕООД
няма записвания за отразяване на КИ № **********/01.12.2016 г., същото не е
налично в счетоводството на дружеството, записванията по доставката не са
сторнирани. Относно КИ № **********/02.03.2017 г., вещото лице е установило, че
то не е отразено в дневника за покупките през
м.02.2017 г., а е отразено в дневника за покупки за м.01.2019 г. По
отношение КИ, издадени от „Сифер“ ООД експертизата е констатирала, че в
счетоводството на „Краго“ ЕООД няма записвания за отразяване на тези КИ, същите
не са известни на дружеството и не са налични в счетоводството на
жалбоподателя; записванията по фактурите не са сторнирани; както и, че
последната не е намерила записвания при „Краго“ ЕООД, касаещи разваляне на
предварителните договори, сключени между „Сифер“ ООД и „Краго“ ЕООД.
В хода на съдебното производство не се
представят нови доказателства.
При така установеното от фактическа
страна съдът формира следните правни изводи:
Относно
допълнително начислен ДДС в размер на 33 394.01 лв. и лихви в размер на
16 421.93 лв.
Конкретни възражения срещу
констатациите на приходната администрация в тази насока не се излагат, но
предвид факта, че се иска отмяна на целия РА и РАПРА, съдът дължи произнасяне и
в тази част.
Съгласно чл.85 от ЗДДС, данъкът е
изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по
чл.112, а съгласно чл.86 ал.2 от с. з. данъкът е дължим от регистрираното лице
за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато
не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за
данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
Няма спор, че през м.01. и м.03.2015 г.
„Краго“ ЕООД е продало два недвижими имота на две физически лица, за което има
издадени нотариални актове, налично е плащане по банков път и за двата имота,
като за имота, продаден през м.03.2015 г. е издадена фактура № 1840/20.03.2015
г. на стойност 66 164.29 лв. и ДДС 13 835.71 лв., която погрешно е
подадена в дневника за продажби с нулева стойност, а за имота, продаден през
м.01.2015 г. е издадена ф-ра № 1877/20.01.2015 г. на стойност 97 971.50
лв. и ДДС – 19 558.30 лв., която не е отразена в дневника за продажби на
дружеството за м.01.2015 г.
Доказателства, които да оборят
констатациите на органите по приходите в тази насока не се представят.
Предвид изложеното, съдът намира РА и
РАПРА в тази част за правилни и законосъобразни, поради което жалбата, в тази
част следва да бъде оставена без уважение.
Относно отказан ДК по фактурите, издадени
от „Кем глас“ ЕООД, „Етем България“ ЕООД „Сарис“ ЕООД и „Уником“ ЕООД в размер на 131 376.24
лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 58 542.63 лв..
На първо място, данъчен кредит е сумата на
данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си
задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка
или от внос; за извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното
събитие за облагаема доставка; и за
изискуемия от него данък като платец на данъка по глава осма от ЗДДС.
Данъкът е изискуем от регистрирано по
този закон лице - доставчик по облагаема доставка, освен в изрично предвидените
в закона случаи, когато е изискуем от получателя.
Регистрираните лица водят задължително
следните отчетни регистри: - дневник за покупките и дневник за продажбите.
За всеки данъчен период, регистрираното
лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри.
Заедно със справка-декларацията, освен в случаите по чл.157 от закона,
регистрираното лице подава и отчетните регистри за същия данъчен период. За
всички регистрирани лица данъчният период е едномесечен и съвпада с календарния
месец, освен при доставки на услуги, извършвани по електронен път от лица,
неустановени в Европейския съюз, за които периодът е тримесечен и съвпада с
календарното тримесечие.
Справка-декларация се подава и когато не
следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато
регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или
не е осъществило внос за съответния данъчен период.
Декларациите и отчетните регистри се
подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който
се отнасят.
Начинът за упражняване на правото на
приспадане на данъчен кредит е уреден в чл.72 ал.2 от ЗДДС. За да бъде
упражнено правото, е необходимо лицето да включи размера на данъчния кредит при
определяне на резултата за данъчния период в справка-декларацията в срока по
чл.72 ал.1 от ЗДДС и посочи документа, въз основа на който се упражнява правото
на приспадане на данъчен кредит в дневника за покупките.
На второ място, за да се признае на получателя по облагаема доставка
материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е
изпълнено някое от условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване
предпоставките за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се
държи сметка за това, налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1
от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки,
регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.
В посочения
смисъл е и практиката на Съдът на ЕС, а именно правото на данъчен кредит на
получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради това, че
ДДС е посочен във фактурата. Така в т.13 на решението по дело С-342/87 Съдът на ЕО приема, че
упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не
включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във фактура; упражняването
на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези,
отговарящи на облагаема сделка, или платени, доколкото са дължими. В т.17 на
същото решение се казва, че, ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада,
дори, когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би
била по-лесна.
В съответствие с
визираното тълкуване, на национално ниво, с разпоредба на чл.71 ал.1 от ЗДДС
като условие за упражняване на правото на приспадане е предвидено наличието на
данъчен документ, отговарящ на изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС - фактурата задължително следва да съдържа
количеството и вида на стоката, респ. вида на услугата.
Тук следва да се
има предвид и общото правило на чл.154 ал.1 ГПК във връзка с §2 от ДР ДОПК,
т.е. лицето което, претендира право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя
на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по
чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит.
Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените
условия за това /т.37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В
тази връзка наличието на издадени данъчни фактури и коректното им
отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да
обосноват реалност на доставките, превес следва да се даде на изводите от
съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото.
В случая, безспорно се доказа, че: 1.
„Кем глас“ ЕООД по фактура № **********/14.12.2013 г. е начислило ДДС в размер
на 849.20 лв., а „Краго“ ЕООД, през
м.12.2013 г., е приспаднало ДДС по същата фактура в размер на 10 849.20
лв.; по ф-ра № **********/11.11.2015 г. „Кем глас“ ЕООД е начислило ДДС в
размер на 958.36 лв., а през м.11.2015 г. „Краго“ ЕООД е приспаднало ДДС в
размер на 6 958.36 лв.; 2. „Етем България“ ЕООД, по 7 бр. фактури е
начислило ДДС в Размер на 9 525.50 лв., а „Краго“ ЕООД е приспаднало по
тях ДДС в размер на 60 725.50 лв.; „Сарис“ ЕООД по два броя фактури е
начислило ДДС в размер на 259.22 лв. по фактура № **********/02.12.2014 г. и
1 126.00 лв. по фактура № **********/08.09.2017 г., а „Краго“ ЕООД е
приспаднало ДДС съответно, в размер на 7 119.22 лв. през м.12.2014 г. и в
размер на 10 126.00 лв. през м.09.29017 г. Отделно от това е констатирано от
ревизиращия екип, че е отказан данъчен кредит в размер на 6 000.00 лв. по
фактура № 17353/09.09.2015 г., издадена от „Уником“ ЕООД, тъй като същата е
отразена два пъти в дневника за покупки през м.09.2015 г., както и по фактура №
**********/29.06.2018 г. с ДДС в размер на 4 505.36 лв., издадена от „Етем
България“, която също е декларирана в отчетните регистри два пъти.
Очевидно е в случая, че е налице
некоректно отразяване на данните от фактурите в отчетните регистри на „Краго“
ЕООД - данъчният кредит е в значително по-големи размери от начисления по
фактурите ДДС.
Горните
констатации не са оборени в настоящото съдебно производство, още по-малко, че
конкретни доводи в тази насока не се излагат от жалбоподателя.
Предвид изложеното, правилно органите по
приходите са приели, че по процесните фактури, издадени от „Кем глас“ ЕООД,
„Етем България“ ЕООД, „Сарис“ ЕООД и „Уником“ ЕООД, тъй като същата е отразена
два пъти в дневника за покупки през м.09.2015 г., не са налице условията за
право на приспадане на ДК по тях.
Относно допълнително начислени лихви за
неправомерно приспаднат данъчен кредит общо в размер на 14 291.41 лв.
Съгласно чл.78 ал.1 и ал.2 от ЗДДС,
озаглавен „Корекция на ползван данъчен кредит при изменение на данъчната основа
и при промяна на доставката“,
регистрираното лице е длъжно а коригира размера на ползвания данъчен
кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката.
Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали
обстоятелствата по ал.1, с отразяването на документа по чл.115 или на новия
документ по чл.116, с който е извършена
корекцията, в дневника за покупките и СД по ЗДД за съответния данъчен период.
Законът не определя какво пре9дставлява изменение на данъчната основа, но
доколкото нормата препраща съм чл.115 и чл.116 от ЗДДС, може да се направи
извод, че чл.78 от с.з. има предвид всяко изменение на размера на данъчната
основа, независимо дали то се дължи на технически или друг тип грешки. Също така, без значение кой от документите по
чл.115 и чл.116 от ЗДДС е издаден, той трябва да бъде отразен в отчетните
документи за съответния данъчен период.
В същия смисъл е и разпоредбата на
чл.124 ал.5 от ЗДДС, която въвежда задължението за отразяване на получените
кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са
издадени.
Жалбоподателят възразява срещу
начислените лихви по фактура № 10371/30.03.2017 г. и издаденото във връзка с
нея КИ № 1/01.05.2017 г., издадени от „Сиенит инвест“ ЕООД. Фактурата е
издадена на К.В.Г., а не на „Краго“ ЕООД. През данъчен период м.11.2018 г. е
извършена корекция чрез отразяване в дневника за покупки на същата ДО и ДДС, но
със знак минус /-/. В случая, безспорно се установява, че за периода от
15.04.2017 г. до 15.12.2018 г. е ползван неправомерно ДК в размер на
43 442.41 лв. от „Краго“ ЕООД, поради което са начислени лихви в размер на
7 361.66 лв. Доводът на жалбоподателя в тази насока е, че не са налице
предпоставки за издаване на КИ, тъй като не се касае до разваляне на договор
или до намаляване на ДО.
Възражението е неоснователно, тъй като
разпоредбата на чл.116 от ЗДДС не урежда изрично всички хипотези на погрешно
съставени данъчни документи, поради което, извън случаите по ал.2 и ал.3 следва
да се приеме, че „погрешно съставени“ са всички данъчни документи, в които
неточно е попълнен някой от задължителните реквизити.
Процедурата по чл.116 от ЗДДС има за цел
отстраняване на допуснати грешки при съставянето на данъчните документи, а
съобразно чл.126 от закона, допуснатите в подадените СД, вследствие неправилно
отразени документи в отчетните регистри, се коригират по реда на ал.2 и
ал.3 Когато грешките са установени до
изтичане на срока за подаване на СД, те се поправят, като лицето извърши
необходимите корекции и подаде отново декларациите по чл.125 и отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС, а в останалите случаи, грешките при деклариране се
поправят, като лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, през
който грешката е установена.
Предвид изложеното и предвид факта, че
фактурата е издадена без основание, същата би следвало да бъде анулирана,
правилен е изводът на органите на приходната администрация, че с издаването на
КИ се постига дължимият резултат по елиминиране на ефекта от неправомерно
начисления ДДС от страна на доставчика, поради което и е приел, че КИ е
издадено правилно.
Междувременно обаче, по отношение на
спорната фактура не са изпълнени условията на чл.68 от ЗДДС, регламентиращ
правото на приспадане на ДК – каза се, „Краго“ ЕООД е отразило въпросната
фактура в дневника си за покупки едва през м.11.2018 г. със същите стойности на
ДО и ДДС, но със знак минус. Очевидно за период от 15.04.2017 г. до 15.12.2018
г. дружеството е ползвало ДК неправомерно, за което се дължат лихви, съгласно
чл.175 от ДОПК. В случаите на грешно данъчно третиране, за невнесен в
законоустановения срок·данък, съответно за преждевременно (преди лицето да
разполага с изискуемия данъчен документ или преди данъчния период, в който
данъкът става изискуем) упражняване на правото на данъчен кредит, както и за
неначислен данък от задълженото по закона лице, съответно приспаднат данъчен
кредит от лицето, което не е правоимащото в съответните хипотези, съответните
лица дължат лихва по силата на чл.1 от ЗЛВТДПДВ.
Що се отнася до възражението на
жалбоподателя относно приложението на чл.115 от ЗДДС относно КИ, издадени от
„Диаз“ ЕООД, че не се касае до „разваляне на доставка“, съдът намира същото за
неоснователно. Аргументите на този
състав на съда са следните:
На първо място, концепцията за
намаляване на данъчната основа за ДДС цели при пълно или частично неплащане на
дължимо възнаграждение по доставка се прилага в значителен брой европейски
държави и твърде често се нарича облекчение за лоши вземания (bad debt relief).
Една от основните причини за приемане на подобна възможност от
законодателствата на страните – членки на Европейския съюз, е необходимостта да
се сподели в някаква степен финансовата тежест при хипотезата на пълно или
частично несъбиране на вземане, произтичащо от облагаема с ДДС доставка на
стока или услуга. Безспорно при облагаема доставка на стока или услуга за
регистрираното по ДДС лице възниква задължение да се начисли ДДС, което влиза в
съответните ДДС регистри (за България – дневник за продажби и
справка-декларация) и подлежи на разчет с държавата. От друга страна, са налице
ситуации, при които, макар и ДДС да е начислен на база на издадена фактура, не
се получава плащане по фактурата изцяло или частично. В този случай
доставчикът, освен че не е получил договореното възнаграждение, е длъжен и да
разчете (внесе) ДДС, без да е получил плащане. От друга гледна точка пък,
получателят по доставката може да приспадне като данъчен кредит начисленото от
доставчика ДДС, макар и да не извършил плащане по доставката. При тази ситуация
очевидно е налице нарушаване на баланса на интересите на страните, като рискът
и загубите се понасят изцяло от доставчика, интересът на фиска е напълно
защитен, а получателят може (в някаква степен несправедливо) да ползва ДДС
кредит по доставка, която не е заплатил.
На ниво Европейски съюз е поставена обща
рамка за законово разрешаване на този въпрос, като съгласно член 90, параграф 1
от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност (накратко ДДС Директивата) в
случаите на анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане, или
когато цената е намалена след извършването на доставката, основата се намалява
съответно съгласно условия, които се определят от държавите членки. На
основание параграф 2 от член 90 на ДДС Директивата, в случаите на пълно или
частично неплащане, държавите членки могат да дерогират от параграф 1, което на
практика означава, че могат да ограничат или да се въздържат от прилагане на подобна
възможност в собствените си ДДС законодателства.
Разпоредбата на чл. 90 от ДДС
Директивата има връзка и с член 273 от същата директива, според който държавите
членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за
осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно
облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни
сделки и сделки, извършвани между държави членки от данъчнозадължени лица, и
при условие, че такива задължения не пораждат в търговията между държавите
членки на формалности, свързани с преминаването на границите.
В българския ЗДДС е налице оскъдна
разпоредба по въпроса. На базата на общата разпоредба на чл.26 ал.1, данъчната
основа за ДДС цели, е стойността, върху която се начислява или не се начислява
ДДС, в зависимост от това дали доставката е облагаема, или освободена. По
смисъла на ал.2 от чл.26 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на
всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика
във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и
стотинки, без ДДС, като не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви
плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
Пряката връзка между член 90, параграф 1
от Директива 2006/112/ЕО и българския ЗДДС е чл.115 ал.1, според който, при
изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за
която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към
фактурата.
Съгласно чл.115 ал.2 от ЗДДС известието
се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното
обстоятелство по ал.1, а, когато се издава за доставка, за която е издадена
фактура с начислен данък за получено авансово плащане – в 5-дневен срок от
датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на
авансово преведената сума за размера на върнатата, прихванатата или уредената
по друг възмезден начин сума. В алинея 3 на същия член 115 се казва, че при
намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки се издава кредитно
известие.
На второ място, безспорно е установено,
а и тази констатация не е оборена, че от страна на „Краго“ ЕООД не са
осъществени покупки на материали, съответно на стойност 38 750.00 лв. и
ДДС 7 750.00 лв. по фактура № 40000000106/28.11.2016 г. и на стойност
19 500.00 лв. и ДДС 3 250.00 лв. по фактура № 50000000110/11.02.2017
г. Горните обстоятелства се потвърждават от дадените от ***на „Диаз“ ЕООД В.К.Г.писмени
обяснения (л.617, т.3), приложени към опис на представени документи от същото
дружество вх. № РД 20-2641/24.10.2019 г. (л.616, т.3), в които се сочи, че
„Диаз“ ЕООД е продало профили на „Краго“ ЕООД, но същите не са били платени и
дружеството ги е върнало на производителя. Потвърждава се и от факта, че в нито
едно от дадените писмени обяснения от представляващия „Краго“ ЕООД – К.В.Г.
(вх. № 70-00-12814/07.12.2018 г. – л.137, т.1; вх. № 70-00.12814/23.01.2019 г.
– л.324, т.2; вх. № 70-00-12814/26.03.2019 г. – л.3235, т.2; вх. №
70-00-5315/18.04.2019 г. – л.338, т.2; вх. № РД-20-1918/08.10.2019 г. – л.946,
т.4 и вх. № Д1/РД 20-1918/16.082019 г. – л.1060, т.4) не се коментират изобщо
доставките по процесните две фактури, издадени от „Диаз“ ЕООД. Само и
единствено в писмени обяснения вх. № РД-20-1918/08.10.2019 г. е посочено КИ №
********** със стойност 45 000.00 лв. Или иначе казано, жалбоподателят
признава за издаденото КИ; признава, че сделките по тези две фактури не са
осъществени. Възниква тогава въпросът, след като не се касае до хипотеза
„разваляне на сделка“, за каква друга хипотеза иде реч, след като не се излагат
никакви доводи в тази насока.
Предвид изложеното съдът намира за
правилни изводите на приходната администрация, че издаването на КИ е правилно и
законосъобразно, тъй като е изпълнено условието на чл.115 ал.1 от ЗДДС.
Безспорно е установено също така, че е
нарушена разпоредбата на чл.124 ал.5 от ЗДДС, според която,регистрирано лице е
длъжно да отрази кредитните известия в дневника за покупки за данъчния период,
през който са издадени, поради което е правилно е извършена и корекцията, като
е намален приспаднатия ДК за м.12.2016 г. в размер на 7 750.00 лв., а на
основание чл.175 от ДОПК/ и правилно са начислени лихви за периодите, през
които неправомерно е ползван ДК.
Относно КИ, издадени от „Сифер“ ЕООД,
жалбоподателят отново твърди, че не се касае до разваляне на доставка или
намаляване на ДО, без да сочи, за каква друга хипотеза се отнася.
В чл.78 ал.4 от ЗДДС, чл.115 ал.2 от ЗДДС от ЗДДС и в чл.66 ал.1 и ал.2 от Правилника за прилагане на ЗДДС /ППЗДДС/
са регламентирани специфични правила по отношение на корекциите на ползван
данъчен кредит при разваляне на доставка, за която е платен аванс. На основание
чл.78 ал.4 от ЗДДС регистрираното лице-получател трябва да коригира размера на
ползвания ДК при разваляне на доставката, за която е издадена фактура за
авансово плащане, в данъчния период, през който се разваля доставката,
независимо дали авансово платената сума му е възстановена, прихваната или
уредена по друг възмезден начин и дали доставчикът му е издал кредитно известие
за разваляне на доставка, за която е платен аванс.
В чл.66 ал.1 и ал.2 от Правилника за
прилагане на закона за данъка върху добавената стойност е регламентиран начинът
за документиране и отразяване в отчетните регистри по ДДС на корекцията на
ползвания данъчен кредит. Без значение дали доставчикът е издал кредитно
известие, регистрираното лице съставя протокол, в срок от 5 дни от развалянето
на доставката. Този протокол съдържа следните задължителни реквизити: 1. номер,
дата; 2. име и идентификационен номер по чл.94 ал.2 от закона на лицето; 3.
основание за извършване на корекцията; 4. размер на ползвания данъчен кредит;
5. номер и дата на документ/и, по който/които е упражнено право на приспадане
на данъчен кредит; 6. номер и дата на кредитното известие, когато е издадено
такова. Въпросният протокол се отразява в дневника за покупките със знак (-) и
справка- декларацията за съответния данъчен период.
В чл.115 ал.2 от ЗДДС е посочено, че,
когато доставчикът издава КИ за доставка, за която е издадена фактура с ДДС за
получен аванс,срокът за издаването му е до 5 дни след датата на връщането,
прихващането или уреждането по друг начин на авансово преведената сума за
размера на върнатата, прихваната или уредената по друг начин сума.
От представените в хода на ревизията
доказателства от страна на „Сифер“ ЕООД, подробно описани в ПИНП №
П-16001619050003-141-001/09.04.2019 г. (л.398, т.2) се установява по
категоричен начин, че в случая се касае до плащане на аванс по сделка, при
която са уредени финансови отношения между една от страните по сделката и трето
лице чрез прихващане. Т.е. ,от една страна, има разваляне на сделка по
предварителен договор от 22.10.2013 г. между „Краго“ ЕООД и „Сифер“ ЕООД, при
която първо соченото дружество трябва да
придобие два апартамента от „Сифер“ ЕООД, и при която има фактури за плащане.
От друга страна, има и предварителни договори между „Сифер“ ЕООД и две
физически лица от 08.01.2014 г. няма спор, че са налични и допълнителни
споразумения от 13.06.2014 г. към тези предварителни договори, със страни
„Краго“ ЕООД и физическите лица, с които е договорено, че „Сифер“ ЕООД ще
извърши директно прехвърляне на имотите на двете физически лица, за което са
представени нотариални актове.
Налични са и споразумения от 14.02.2014
г. и от 28.02.2014 г., сключени между „Сифер“ ЕООД, „Краго“ ЕООД и „Сиенит
холдинг“ АД, с което е признато, че: 1. „Сифер“ ЕООД притежава вземане от
„Краго“ ЕООД в общ размер от 151 498.58 лв.; 2. „Краго“ ЕООД притежава
вземане към „Сиенит холдинг“ АД; 3. „Сифер“ ЕООД има задължение към „Сиенит
холдинг“ АД, и с подписването на спорлацзумението е договорено, че „Сифер“ ЕООД
замества изцяло „Сиенит холдинг“ АД по отношение на задължението му към „Краго“
ЕООД и се освобождава от задълженията си към „Краго“ ЕООД. Извършено е
прихващане, с което се погасява изцяло задължението на „Сиенит холдинг“ АД и се намалява задължението на „Сифер“ ЕООД
към „Сиенит“ АД, като „Сифер“ ЕООД и „Краго“ ЕООД се споразумяват, че по този
начин се прихващат изцяло насрещните задължения между двете дружества.
Отделно от това, видно от приложените
нотариални актове: № 111/2014 г. от 07.08.2014 г. (л.413, т.2) и №163/2014 г.
от 18.06.2014 г. (л.437, т.2), т. е. след датите на споразуменията за
прихващане, същите са сключени между „Сифер“ ЕООД – продавач, съответно, с
лицата В.Е.К. и Н.А.А., купувачи. Плащането е извършено по с/ка на третото лице
„Краго“ ЕООД, пак според нотариалните актове.
Налични са и споразуменията от
13.06.2014, с които е договорено директно прехвърляне на имотите от „Сифер“
ЕООД на двете физически лица, и които „Краго“ ЕООД е подписал, т.е. е приел, че
прехвърлянето на собствеността ще се извърши директно от „Сифер“ ЕООД на
Кадиева и Атанасов, което предполага, че няма да бъдат изпълнени
предварителните договори, от 22.10.2013 г.
По този начин безспорно се установява, че е налице авансово
плащане по сделка, която е развалена, и за която е налице прихващане на
задължения, поради което са налице изискванията на чл.78 ал.4 от ЗДДС, както и
е изпълнено условието на чл115 ал.1 от ЗДДС и правилно са издадени съответните
кредитни известия. На основание чл.175 от ДОПС се дължат и съответните лихви.
В този смисъл съдът намира за правилни и
законосъобразни изводите на приходната администрация в тази насока, а
възраженията на жалбоподателя за неоснователни.
По отношение на допълнително начислените
лихви за деклариран, но невнесен в срок ДДС в размер на 3 212.37 лв.,
съдът намира за необходимо да отбележи следното: - справка-декларация и всички
съпътстващи документи (отчетни регистри (дневник за продажбите и дневник за
покупките) и/или VIES-декларация), се подават ежемесечно, до 14 число на
месеца, следващ месеца (данъчния период), за който се отнася декларацията. Не е
предвидена възможност за удължаване на срока за подаване. Данъкът се плаща по
сметка на компетентната териториална дирекция на НАП, която за физическите лица
е тази по постоянния им адрес. Данъкът се смята за внесен, на датата, на която
сумата е постъпила по сметката на НАП. За невнесен в срок дължим данък дължите
лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания.
В
жалбата не се излагат доводи относно останалите констатации в РА и РАПРА, както
и не се представят доказателства, които за оборят твърденията на органите на
приходната администрация, поради което съдът намира жалбата за неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена, а РА и РАПРА, като правилни и
законосъобразни – потвърдени.
При този изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 5 102.39
(пет хиляди сто и два и 0.39) лева, съобразно разпоредбата на чл.8 ал.1 т.5 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното, Административен съд –
Пловдив, I състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на „Краго“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК: - гр. ***,
представлявано от К.В.Г., против Ревизионен акт № Р-16001619003755-091-001 от
13.01.2020 г. и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт /РАПРА/ №
П-1600162001620016810-003-001/23.01.2010 г., издадени от орган по приходите при
ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 149/02.04.2020 г. на директор на
дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - гр. Пловдив,
при Централно Управление на Национална агенция по приходите в частта за
установени задължения по ДДС, както следва: допълнително начислен ДДС на
стойност 33 394.01 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
16 421.93 лв.; отказан данъчен кредит в размер на 131 376.24 лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер в 58 542.63 лв.; допълнително начислени
лихви за неправомерно приспаднат данъчен кредит общо в размер на 14 291.41
лв. и допълнително начислени лихви в размер на 3 212.37 лв. за деклариран
от дружеството, но невнесен в срок ДДС.
ОСЪЖДА „Краго“ ЕООД,
ЕИК ***, с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК: - гр. ***, представлявано
от К.В.Г., да заплати на Национална агенция по приходите – София, сумата от
5 102.39 (пет хиляди сто и два и 0.39) лв., юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: