РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Перник, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
Нина М. Коритарова
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500041 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.
С решение № 260001 /05.07.2024г. , постановено по гражданско дело № 935 по описа
за 2018 година на РС Радомир, този съд е признал за установено спрямо ответниците
Е. Т. С., с адрес: ***, ЕГН **********, втори адрес за призоваване: ***, Д. Т. С., с
адрес: ***, ЕГН **********, А. Б. П., с адрес: ***, ***, ЕГН **********, И. Г. С., с
адрес: ***, ЕГН **********, С. П. Т., с адрес: ***, ЕГН **********, В. П. Т., с адрес:
***, ЕГН **********, Е. С. З., с адрес: ***, ЕГН **********, К. В. З., с ЕГН
********** от ***, Б. К. З., с адрес: ***, ЕГН ********** и Н. Т. Н., с адрес: ***, че
ищцата Ц. Г. Т., с адрес: ***, ЕГН **********, е собственик на основание §4а от ПЗР
на ЗСПЗЗ, на следния недвижим имот: ЗЕМЯ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКО ПОЛЗВАНЕ в размер
на 550 (петстотин и петдесет) кв.м.,находяща се в землището на гр.***, местността
„***“, махала „***“, заедно с изградената в нея вилна сграда /бунгало/ с площ от 29
(двадесет и девет) кв.м., при граници на имота: от изток- Мера, от запад- Й.Е.Г., от
север- път и от юг-пасища, който имот попада в рамките на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 61577.2.42 по КККР на гр.***,одобрена със Заповед № РД-18-75 от
10.11.2015 г. при граници: от четири страни поземлен имот с идентификатор
61577.2.42, обозначен на комбинираната скица на вещото лице Р.Н. с червен цвят, като
скицата е неразделна част от решението. Ответниците са осъдени да заплатят и
сторените по делото разноски
Недоволен от така постановеното решение е останал само ответника Е. С., като го
обжалва с оплаквания за неправилност. Оспорва извода на районния съд, че е налице
хипотизата по § 4а от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
1
Моли решението да бъде отменено и предявените срещу него искове да бъдат
отхвърлени. Останалите ответници, обикновени другари по делото ( тъй като
съсобствеността им произтича от факта на наследствено правоприемство), не са се
присъединили към жалбата .
Въззиваемата не се ангажира с отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимиран процесуален
представител и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , при внесена такса . Тя е
допустима.
Окръжен съд гр. Перник съобрази следното :
Решението е валидно и допустимо. Оплакванията против неговата правилност, с
които въззивния съд е обвързан, се обобщават от твърдение за неправилно приложение
на институтите на придобиването на право на собственост върху недвижимост по
силата на § 4а от ЗСПЗЗ и по чл. 79 ал. 1 от Закона за собствността.
Пред районния съд в Радомир са предявени два субективно и евентуално съединени
иска , съответно с правно основание в чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с § 4а от Закона
за собствеността и ползването на земеделските земи и чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка
с чл. 79 от ЗС . Съдът приел , че е налице хипотеза по § 4 а от ЗСПЗЗ, ищеца е
придобил по този ред право на собственост върху имота и уважил първоначално
предявения на това основание иск за собственост.
Не е спорено по делото , а и личи от удостоверение № 1313/18.04.1990 г. на ИК на
ОбНС - гр. Радомир , че на Т. било предоставено за лично ползване, на основание
Постановление № 26 на МС и НС на ОФ от 1987 г. , пустееща земеделска земя от 550
кв.м., находяща се в землището на гр. ***, ***, махала ***, при граници: Й.Е.Г., път и
от южната страна — пасище. Това удостоверение не е оспорено от страните,
съставлява официален свидетелстващ документ и удостоверените с него факти са
задължителни за съда на основанието по чл. 172 от ГПК. На следващо място,
установява се от от решението на л. 9 от първоинстанционното дело, че кмета на
община Радомир е предоставил на ищеца правото да закупи имота по силата на § 4 от
ЗСПЗЗ , като същото личи още , че към дата 02.06.1992 г в имота вече е имало сезонна
сграда от 29 кв. метра. Това решение е било предмет на съдебен контрол по гр. дело №
68 по описа на РС Радомир за 2023г, като оспорването му от жалбоподателя поради
твърдяната му нищожност било отхвърлено с влязло в сила решение по делото.
Установява се от приложенита на л. 10- 12 от делото вносни бележки , че определаната
с горното решение цена на земята е платена от ищеца. Вносните бележки са нечетливи
, но пък фигурират в констативния нотариален акт на нотариус Д., при което съдът не
отрича факта на плащането. Не на последно място , личи , че в полза на Т. бил
съставен констативен нотариален акт за собственост № ***, том ***, дело №
1677/1994 г., по силата на който ищцата била призната за собственик на следния
недвижим имот: ЗЕМЯ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКО ПОЛЗВАНЕ с площ от 550 кв.м., находяща
се в гр. ***, местността „***“, махала „***“, заедно с изградената в нея вилна сграда
(бунгало) с площ от 29 кв.м., при граници на имота: от изток - мера, от запад - Й.Е.Г.,
от север - път и от юг – пасища. Личи от заключението на вещото лице , което и
настоящия състав кредитира , че вилната сезонна сграда (бунгало ) е трайно
прикрепена към земята с бетонов фундамент и бетонови колони , тоест, то е сграда,
отговаряща на тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ - сградата да е
трайно прикрепена към терена.Не е необходимо тя отговаря на строителните правила
и норми към момента на построяването й, както и правилно е приел и
първоинстанционния съд. На следващо място , твърденията на ищеца са , че
придобития от нея имот е част от по – голям такъв, ливада от 2.492 дк , който на свой
ред бил реституиран в реални граници на наследниците на С. С. Д. през 1997г. По
2
последния факт не се спори.
При тези факти , иска по чл. чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с § 4а от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи не е основателен. Не е доказано
сградата в имота да е построена преди 01.03.1991г., когато влиза в сила Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи .
По силата на § 4а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм., бр. 105 от 1992 г., бр. 83 от 1993
г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 от 1995 г.; Решение № 8 на КС на РБ - бр. 59 от 1995 г.; изм.,
бр. 98 от 1997 г.) (1) от ЗСПЗЗ : Гражданите, на които е предоставено право на
ползване върху земи по § 4, при спазване изискванията на актовете на държавните
органи, посочени в него, придобиват право на собственост върху тях, когато са
построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез
общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 в
тримесечен срок от влизането в сила на оценката. В исковата молба по настоящото
дело обаче липсват фактически твърдания за точната дата на довършване на
постройката . Първото споменаване на бунгалото в писмените доказателства по
делото е към датата 20.06.1992 г, която дата носи протоколното решение на комисията
по § 4 от ЗСПЗЗ, с което на ищеца е признато правото на изкупуване на земята.
Същевременно, според гласните доказателства , и в частност , показанията на свид. Е.
С , бунгалото е построено през 1992г. Съдът кредитира тези показания, свидетелят е
дъщеря на ищеца и има непосредствени и продължителни наблюдения върху
състоянието на имота. Тоест, не са осъществени предпоставките на закона за
придобиване собствеността по реда на § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ , при което ищецът
не е придобил права на собственост върху имота по този ред и искът му да бъде
признат за собственик на това основание следва да се отхвърли. Действително , няма
конкретно оплакване в жалбата за това, да не е спазен срока по § 4 от ЗСПЗЗ за
изграждането на постройката в имота ( до 01.03.1991г.) . Датата на този строеж обаче е
съществен елемент на фактическия състав по § 4а от ЗСПЗЗ, нормата на § 4а от ЗСПЗЗ
е императивна и по аргумент от тълкувателно решение 1/2013 от дата 9 декември 2013
год , ОСГКТК , т . 1 , тя трябва да бъде приложена.
Тъй като първоначалния иск не е основателен , съдът следва да се произнесе по
евентуално съединение такъв положителен установителен , че ищцата е собственик на
имота по силата на придобивна давност.
Административната процедура по възстановяването на имотите на наследниците на
С.Д. е приключила на 20.11.1997г, когато е постановено решението под номер РГ – 50
.То е в сила, придружено от скица ( л. 68 от делото на РС Радомир). Затова , при
съобразяване на нормата на чл. 5 ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността
върху одържавени недвижими имоти , приложима към случая , придобивна давност в
полза на ищеца като трето лице на реституираната собственост тече от по- късната
дата , тази на влизане в сила на нормата на чл. 5 ал. 2 от ЗВСОНИ, 22.11.1997г.
Установява се от данните по делото , включително показанията на свид. Скримова, че
до 2018г този имот е владян от ищеца като неин. Той е бил деклариран още през 1994
г. като неин , и до датата на подаванеот на настоящата искова молба данъците за него
се заплащат от Т. . Отново според свидетелските показания , имота е облагороден от
нея , насаден е овощни дръвчета, лозница, коси го редовно и поддържа в добър вид,
като никой не е оспорвал собствеността и владението на имота.
Съдът приема , че Т. не може да се позове на кратката придобивна давност ; тя не е
добросъвестен владелец, тъй като знае , че не е построила сградата в имота след дата
01.03.1991г. Въпреки това обаче , тя е придобила правото на собственост, тъй като е
владяла много повече от изискуемите десет години – от 22.11.1997г. до датата на
подаването на иска , 20.09.2018г. , и няма данни това й владение да е смущавано по
3
какъвто и да било начин. Затовас ъдът приема , че искът на Т. да се признае за
установено , че тя е собственик на имота поради придобиването му по давност е
основателен.
Разноски се следват на ответника по жалбата, доколкото съдът е уважил предявения
от нея в защита на същото право на собственост евентуален иск.
Затова Пернишкият окръжен съд, на основание чл. 272 от ГПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на Е. Т. С., с адрес: ***, ЕГН **********, решение № 260001
/05.07.2024г. , постановено по гражданско дело № 935 по описа за 2018 година на РС
Радомир в частта му , с която е признато за установено спрамо жалбоподателя –
ответник , че ищеца Ц. Г. Т., с адрес: ***, ЕГН **********, е собственик на основание
§ 4а от ЗСПЗЗ на имота , представляващ ЗЕМЯ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКО ПОЛЗВАНЕ в
размер на 550 (петстотин и петдесет) кв.м.,находяща се в землището на гр.***,
местността „***“, махала „***“, заедно с изградената в нея вилна сграда /бунгало/ с
площ от 29 (двадесет и девет) кв.м., при граници на имота: от изток- Мера, от запад-
Й.Е.Г., от север- път и от юг-пасища, който имот попада в рамките на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 61577.2.42 по КККР на гр.Радомир,одобрена със Заповед №
РД-18-75 от 10.11.2015 г. при граници: от четири страни поземлен имот с
идентификатор 61577.2.42, обозначен на комбинираната скица на вещото лице Р.Н. с
червен цвят, като скицата е неразделна част от решението, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Г. Т., с адрес: ***, ЕГН **********, против Е. Т. С., с
адрес: ***, ЕГН **********, иск да се признае за установено по отношение на
последния , че Т. е собственик на имота, представляващ ЗЕМЯ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКО
ПОЛЗВАНЕ в размер на 550 (петстотин и петдесет) кв.м.,находяща се в землището на
гр.***, местността „***“, махала „***“, заедно с изградената в нея вилна сграда
/бунгало/ с площ от 29 (двадесет и девет) кв.м., при граници на имота: от изток- Мера,
от запад- Й.Е.Г., от север- път и от юг-пасища, който имот попада в рамките на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 61577.2.42 по КККР на гр.***,одобрена със
Заповед № РД-18-75 от 10.11.2015 г. при граници: от четири страни поземлен имот с
идентификатор 61577.2.42, обозначен на комбинираната скица на вещото лице Р.Н. с
червен цвят, като скицата е неразделна част от решението, по силата на сделка по § 4а
от ЗСПЗЗ , като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Т. С., с адрес: ***, ЕГН
**********, че Ц. Г. Т., с адрес: ***, ЕГН **********, е собственик на имота,
представляващ ЗЕМЯ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКО ПОЛЗВАНЕ в размер на 550 (петстотин и
петдесет) кв.м.,находяща се в землището на гр.***, местността „***“, махала „***“,
заедно с изградената в нея вилна сграда /бунгало/ с площ от 29 (двадесет и девет)
кв.м., при граници на имота: от изток- Мера, от запад- Й.Е.Г., от север- път и от юг-
пасища, който имот попада в рамките на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
61577.2.42 по КККР на гр.***,одобрена със Заповед № РД-18-75 от 10.11.2015 г. при
граници: от четири страни поземлен имот с идентификатор 61577.2.42, обозначен на
комбинираната скица на вещото лице Р.Н. с червен цвят, като скицата е неразделна
част от решението, по силата на изтекла придобивна давност .
В останалата част / по отношение на останалите ответници, обикновени другари/,
решението е в сила като необжалвано .
ОСЪЖДА Е. Т. С., с адрес: ***, ЕГН **********, да заплати на Ц. Г. Т., с адрес:
4
***, ЕГН **********, разноски за въззивната инстанцяи в размер от 600 ( шестстотин
) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред състав на ВКС , в срок от един
месец от датата на връчването му на страните , с препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5