№ 260003 18.01.2022 г. гр.Димитровград
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на петнадесети декември .........…….................................................
през две хиляди двадесет и първа година в състав
:
Районен съдия : Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Т.Д.
.......................................... и в присъствието на прокурора
…..………….......................................... като разгледа
докладваното от съдия Андреев
...............……..........................….......… гр.д. № 257 по описа
за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.86 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ
– „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А Франция чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК *********, – София твърди, че със съобщение по ч.гр.д. №
1277/20 г. на РС-Димитровград му била предоставена възможност за предявяване на
иск за установяване на дължимостта на вземането, по издадената заповед по чл410
ГПК. На 03.01.2016г. бил сключен Договор за потребителски кредит с № СREX- 12593622 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
за закупуване на стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца. След
сключване на договора сумата за закупуване на стоките била преведена на
упълномощения търговски партньор, което съставлявало изпълнение за на
задълженията на кредитора. За кредитополучателя възникнало задължението да
заплати 12 погасителни вноски по 65,28 лева. Вземането на ищеца станало
изискуемо в пълен размер поради просрочие на две или повече месечни вноски,
считано от датата на втората вноска – 20.09.2016 г. Ответникът дължал и
обезщетение за забава в размер на 137,40 лева за периода от настъпване на
предсрочната изискуемост – 20.09.2016 г. до 16.10.2020 г. Ответникът дължал към
момента сумите: 342,36 лева – главница, 0,00 лева – възнаградителна лихва,
137,40 лева мораторна лихва, ведно със законната лихва за забава от подаване на
заявлението. Моли след установяване на
изложеното, съдът да постанови решение, съдът да постанови решение, по силата
на което да установи съществуването на вземането на ищеца по отношение на
ответника за посочените суми, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението, както и съдебни разходи в заповедното производство. Претендират
разходи в настоящото производство. При условията на евентуалност предявява
осъдителен иск, в случай на отхвърляне на установителния иск поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост. ОТВЕТНИКЪТ – В.Г.З. *** – при
условията на чл.47, ал.6 ГПК. Назначеният особен представител подава отговор, с
който намира иска за неоснователен. Не оспорва наличието на облигационно
отношение. Счита, че ответникът не е надлежно информиран за предсрочното
прекратяване на договора, липсвало идентичност в претенцията по заповедното и
исково производство. Счита договора за нищожен в частта по отношение на такса
ангажимент, както и за противоречащ на добрите нрави и закона, заобикалящ
ограниченията за максимално допустимо олихвяване.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, във връзка с становищата и исканията на страните, намери за
установено следното:
По
заявление на ищеца от 26.10.2020 г. е образувано ч.гр.д. № 1277/20 г. по описа
на съда и против ответника е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за
сумите: 342,36 лева главница, 137,40
лева – мораторна лихва от 20.09.2016 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 26.10.2020 г. до изплащането й, както и 75,00 лева
деловодни разноски.
За вземането е посочено,
че произтича от Договор за кредит за покупка на стоки или услуги или услуги
CREX –12593622 от 03.01.2016 г. Отпуснат заем в размер на 684,72 лева, като
сумата е заплатена директно на търговеца, от който длъжникът закупува стоките,
като по този начин изпълнило задължението си. За длъжника възникнало
задължението да заплати на кредитора 12 –месечните погасителни вноски всяка в
размер на 65,28 лева, според уговорен погасителен план. Длъжникът преустановил
обслужването на кредита на 20.08.2016 г., към която дата са били заплатени 6
вноски. На осн. чл.3 от Договора при забава на една или повече месечни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху главницата. Фактът на
предсрочна изискуемост настъпил на 20.09.2016 г. От посочената дата, вземането
на кредитора е станало ликвидно и изискуемо в целия ме размер, предвид което на
16.11.2017 г. на длъжника и изпратена
покана за доброволно изпълнение, с която кредитът изрично е обявен за
предсрочно изискуем. Разноски: Внесена ДТ – 25,00 лева и 50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение по чл.78,
ал.8 ГПК – в размер определен от съда.
Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Видно от представения
договор за потребителски кредит, общата цена на стоките е 634,00 лева, размер
на кредита 684,72 лева, месечна погасителна вноска 65,28 лева, 12 бр. месечни
погасителни вноски, обща стойност на плащанията 783,32 лева, ГПР – 26,15 %,
такса ангажимент 98,60 лева. Финансирана
е покупката на епилатор – 65,00 лева и преносим компютър – 569,00 лева. Застраховка
сигурност на плащанията премия 50,72 лева. Приложен е погасителен план при
първа вноска на 20.02.2016 г. и последна вноска на 20.01.2017 г.
В чл.1 от Договора е
посочено, че кредитополучателят заплаща еднократно на кредитора еднократно
начислена такса ангажимент, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за
срока на договора, в размер посоченв поле „Такса ангажимент“. Таксата е
начислена и дължима при отпускане на кредита и ще бъде заплащана разсрочено с
всяка погасителна вноска за срока на кредита.
Съгласно чл.3 от договора,
при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направени разноски за
събиране на вземането. При просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени в
този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост.
Ищецът
е представил погасителен план/справка с отразени дължими суми и извършени погасявания с посочване на сумите по
отделни пера. Посочени са постъпилите
плащания в периода от 02.03.2016 г. до 26.07.2016 г.
За изясняване на делото от
фактическа страна беше назначена
съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на същата се установи
следното:
Видно
от фактура № 04500012694/03.01.2016 на
«Техномаркет България» АД е доставила на ответника стойки в общ размер на 634
лв. С ДДС. С подписа си по Договора за потребителски кредит ответникът
удостоверява, че получил описаните стоки. Съгласно счетоводните книги на «БНП
Париба» постъпилите плащания по кредита са в размер на 439,68 лева, като с тези
суми са погасени 6 бр. Вноски до 20.06.2016 г. включително в размер на 391,68
лева, от които погасена главница – 342,36 лева, погасена такса ангажимент 49,32
лева, платени са разноски за събиране 48,00 лева – за всяка просрочена вноска
са начислявани по 12 лв. разноски за събиране. Към датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК дължимата главница възлиза на 342,36 лева, дължимата
такса ангажимент от 49,26 лева не се претендира от ищеца, дължимата мораторна лихва 137,40 лева
за период от 20.09.2016 г. до 16.10.2020 г., където 20.09.2016 г. е падежът на
втората пропусната месечна вноска, от която дата вземането става ликвидно. След 26.07.2016г. до момента няма постъпили
суми за погасяване на вноските, то задължението е същото.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи.
Безспорно се
установява че между страните е сключен договор,
която по своята характеристика правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и
последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон- ЗПК в
релевантната за периода редакция. Приложими са и разпоредбите на 143 – 148 от
Закона за защита на потребителите.
В случая от особения представител не се оспорва валидната облигационна
връзка между страните, съответно доставката от „Техномаркет България“ АД на
стоки в общ размер на 634,00 лева с ДДС, като получаването на тези стоки
от търговския партньор е удостоверено с
подписа на кредитополучателя: раздел „Удостоверявания“ по договора, поради
което кредитора е изпълнил задълженията си по договора за кредит – да
предостави кредит, съставляващ пращане, извършено от името на кредитора и за
сметка на кредитополучателя, поради което е възникнало задължението на
кредитополучателя да заплати на кредитора месечните погасителни вноски,
указани по размер в поле“месечна
погасителна вноска“ и брой „брой погасителни вноски“.
Съгласно
чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7-12
и 20 и ал.2 и чл.12,ал.1, т.9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Анализът на представения договор за потребителски кредит сочи,
че при сключването му са спазени изискуемите от закона условия за неговата
действителност. Договорът е в писмена форма, на хартиен носител, клаузите са
формулирани по ясен и разбираем начин, като елементите по договора са
предоставени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Договорът съдържа необходимата информация по
чл.11, ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 ЗПК.
Това
е така защото е посочен размера на отпуснатия заем, условията за погасяването
му, размера на погасителната вноска, падежната дата, срока, ГПР, брой на
вноските, фиксирания лихвен процент, дата на първо плащане и последно плащане
общата сума за плащане.
Неразделна
част от договора е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и падеж, подписан от
заемателя.
Установената
съдебна практика приема, че за неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо
дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва
да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни.
Съдът
не намери такива клаузи в договора.
Безспорно
сключения между страните договор е породил валидна облигационна връзка. В
правната сфера на ответника е възникнало задължението за връщане на
предоставената му парична сума. В договора е предвидено погасяване на
предоставения заем на 12 бр. равни месечни вноски, включващи, главница,
договорна лихва и такса ангажимент. С настъпването на падежа на съответната
вноска, заемателят е изпадал в забава, без да е необходимо осъществяването на
допълнителни юридически факти.
В случая съдът предсрочната
изискуемост е настъпила с допусната
забава в плащането на 7-ма и 8-ма погасителна вноска, съответно дължими на 20.08.2016
г. и 20.09.2016 г., - от падежа на втората вноска – 20.09.2016 г., което
настъпва автоматично и не е необходимо уведомление до длъжника.
Предвид
приетото, че предсрочната изискуемост по процесния договор е настъпила на 20.09.2016
г. – преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, то ответникът дължи
заплащането на 342,36 лева – главница и
137,40 лева мораторна лихва за периода от 20.09.2016 г. до 16.10.2020 г.
По
отношение на доводите на особения представител относно недействителността на клаузата
в договора“ такса ангажимент“ следва да се посочи следното: Видно от
съдържанието на Договора за кредит- чл.1, изр. трето, таксата „ангажимент” се
заплаща от кредитополучателя, срещу задължението на кредитора да фиксира
лихвеният процент за срока на договора. Промяна в ГПР по договора, едностранно
от кредитора е възможна по реда на чл.10, ал.4 от ЗПК и при всички други
случаи, уговарянето на такава възможност би била неравноправна клауза.
Уговарянето на заплащането на такса, за изпълнение на едно законово и договорно
задължение от страна на кредитора, съдът приема за нищожно, поради което,
такава изначално не се дължи. Съобразно §1, т.5 от ДР на ЗПК, "Фиксиран
лихвен процент по кредита" е лихвеният процент, предвиден в клауза на
договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят един
постоянен лихвен процент за целия срок на договора за кредит или уговарят
няколко лихвени проценти за отделни периоди от продължителността на договора за
кредит, през които се прилага само определеният фиксиран лихвен процент. В
случая, съдът приема, че фиксирания лихвен процент е уговорен в самия договор,
за целия срок на договора, поради което, заплащането на такса от страна на
кредитополучателя, за вече поето от страна на кредитора договорно задължение,
противоречи на добрите нрави, което води до нейната нищожност. По делото обаче
няма насрещно искане, респ. възражение,
от страна на ответника, въз основа на
което съдът да извърши прихващане със сумата от
49,32 лева - удържана без основание. В настоящото производство не се
претендира такава такса ангажимент.
С
оглед гореизложеното съдът счита предявеният установителен за изцяло основателен за следните суми: 342,36
лева – главница по договор за кредит, 137,40 лева –мораторна лихва за периода
от 20.09.2016 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Съдът
не дължи произнасяне по евентуалния иск.
По отношение на разноските:
За
заповедното производство в полза на ищеца се следват 75,00 лева разноски.
За
настоящото производство в полза на ищеца следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, същият е внесъл ДТ в размер на 125,00
лева, вместо дължимата от 75,00 лева след приспадане на внесената по
заповедното производство, в която връзка е налице оспорване от страна на
особения представител, 300,00 лева възнаграждение на особен представител, както
и 200,00 лева възнаграждение на вещо лице или в полза на ищеца следва да се
присъдят за настоящото производство деловодни разноски в размер на 675,00
лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в
полза на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж, Франция, рег. № *********
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, жк. Младост 4, Бизнес парк София,
сгр.14, представлявано от Д. Д. против В.Г.З. ***, ЕГН **********, съществува
вземане за сумата в размер на 342,36 лева (триста четиридесет и два лв. и тридесет и
шест ст.)
- главница, 137,40 лева (сто тридесет и
седем лв. и четиридесет ст.) – мораторна лихва за периода от 20.09.2016 г.
до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми по ч.гр.д. № 1277/2020 г. на
РС-Димитровград е била издадена Заповед № 260155/28.10.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА В.Г.З. ***, ЕГН ********** да
заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж, Франция, рег. №
********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, жк. Младост 4, Бизнес парк София,
сгр.14, представлявано от Д. Д. сумата в размер на 75,00 лева- разноски в заповедното производство и 675,00 лева –разноски в настоящото
производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: