Решение по дело №5137/2018 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№1157

гр.Перник, 06.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно заседание на  петнадесети  октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                        СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА

 

при секретаря Антоанета Василева, разгледа гражданско дело № 5137 по описа за 2018 г. и взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от К.И.К. против „Напоителни системи“ ЕАД – клон „Струма Места“, в която са изложени твърдения, че страните по спора са били в трудово правоотношение, прекратено по реда на чл325,ал.1,т.1 КТ. Ищецът твърд, че след прекратяването на трудовото правоотношение ответното дружество е останало задължено да му заплати дължимата сума в размер на 750лв. за работно облекло за 2016, 2017 и 2018г. на основание чл.296,ал.1 КТ. Претендират се и разноски за производството.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество дава становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Не се оспорва обстоятелството, че страните са се намирали в трудово правоотношение. Твърди се, че ответникът не е пасивно процесуално легитимиран по предявения иск. Алтернативно се оспорва основателността му с аргументът, че е налице законова забрана за замяна на работното облекло с пари. 

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 5 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                Не се спори, а се установява и от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е работил при ответника като „Отговорник техническа поддръжка – автомонтьор” по силата на трудов договор № 27 от 11.09.2015г., който е прекратен със заповед № 11 от 22.06.2018г.

Съгласно чл.27 от Браншови трудов договор за работещите в „Напоителни системи” ЕАД работодателят осигурява на работниците и служителите.

Не се оспорва от ответникът, че за процесния период не е осигурявано работно облекло на ищеца.

От ответника е представена по делото справка за получаваното от ответника трудово възнаграждение за процесния период.

                При така установеното от фактическа страна съдът приема следното:

Налице е пасивна процесуална легитимация на ответника предвид изрично предвидената процесуална правоспособност на работодателите по смисъла на §1,т.1 от КТ.

                Ищцовата претенция е с правно основание чл.296 от КТ, като съгласно цитираната разпоредба работодателя осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и ред, установени от Министерския съвет или в колективен трудов договор.

                В настоящия казус ищецът се позовава на наличието на колективен трудов договор, в който е уговорено задължението на работодателя да осигурява безплатно работно облекло на работниците и служителите в предприятието.

 Конкретните условия, начин и ред за предоставяне на безплатно облекло са уредени в Наредба за безплатното работно и униформено облекло, приета с ПМС № 10 от 20.01.2011 година, а съгл.чл. 8, ал.4 от същата, не се допуска заменянето на работно и/или униформено облекло с пари.

Касае се за задължение за престация в натура, което работодателят по трудовото правоотношение е имал по силата на закона. Действително е налице неизпълнене на задължението на работодателя за осигуряване на работно облекло, но не се доказа обаче, нито какво е естеството на дължимото в конкретния случай работно облекло - какви и колко елементи от облеклото включва, нито се установи каква би била левовата му равностойност, за да може да се прецени какво обезщетение би се следвало на ищеца, поради неизпълнение на задължението в натура, доколкото изпълнение, чрез плащане, съгласно чл.8 ал.4 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, е недопустимо. Забраната за парична компенсация на дължимото облекло е насочена към двете страни по трудовото правоотношение, а и самият закон не позволява даването на облекло за минало време. Безплатното работно облекло не е доход по смисъла на закона и следователно не следва да се присъжда и като обезщетение. С оглед на изложеното предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

В случая ищеца е ангажирал доказателства за наличието на задължение на работодателя да му предоставя работно облекло, но задължението по чл. 296, ал.1 от КТ е за реално изпълнение и трудовото правоотношение вече е прекратено, то отговорността на работодателя не би могла да се ангажира, още по-малко за парично обезщетение за неизпълнение на такова задължение, поради забраната по чл. 8, ал.4

 от Наредба за безплатното работно и униформено облекло (обн. ДВ, бр. 9 от 28.01.2011 г.), обстоятелство, обуславящо неоснователността на иска и отхвърлянето му, на основание чл. 296 ал.1 от КТ.

                С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.  
                Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.И.К., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу «Напоителни системми» ЕАД, клон Струма-Места, с ЕИК 83111600780253, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. «Св.И. Р.» № 20 иск с правно основание чл.296,ал.1 КТ за заплащане на сумата от 750лв.  – неизплатена сума за работно облекло за 2016г., 2017г. и 2018г.

ОСЪЖДА К.И.К., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на «Напоителни системми» ЕАД, клон С.-М., с ЕИК 83111600780253, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. «Св.Иван Рилски» № 20 сумата от 100лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                          

 СЪДИЯ: