Номер 25809.11.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянВтори въззивен граждански състав
На 09.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
Секретар:С. М. Д.а
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20205400500386 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК .
С обжалваното решение № 73/26.06.2020 г. по гр.д. №
175/2019 г. М.ският районен съд е отхвърлил предявените от А.Х.Ч., ЕГН
**********, от гр.М.,ул.“М.р.“№ 8, обективно и субективно съединение
искове с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу О. Х. Ч. - гр. М., ул. „М.р."
№8; ЕГН ********** и Р. И. К. - ул. „М.р." №8, гр. М., ЕГН **********, да
бъдат осъдени солидарно да и заплатят сумата 2 000 лева , представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в
резултат на причинена на ищеца на 31.03.2018г.в м."К."кв.М.р. гр.М. болки и
страдания причинена контузия на главата и на шията, контузия на гръдния
кош, контузия на корема и на кръстцово - поясната област,довели до болки и
страдания без разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от
НК по смисъла на чл.130,ал.1 от НК, съгласно СМУ №19/2019година на
съдебен лекар при МБАЛ Смолян, като неоснователни и недоказани. Със
същото решение е осъдена А.Х.Ч. да заплати на О. Х. Ч. и Р. И. К.
направените разноски за тази инстанция в размер на сумата 370лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№1161/17.07.2020г. от
1
А.Х.Ч. от гр.М. чрез адв.Б.М. против решение №73/26.06.2010г. по гр.д.
№175/2019г. по описа на районен съд гр.М.. Намира, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано Счита, че по делото има
достатъчно доказателства установяващи наличието на телесни увреждания на
ищцата в резултат на нанесения и побой от страна на ответниците
Представени са множество медицински изследвания ,съдебно медицинско
удостоверение №19/2018г.,лист за преглед на пациент от
31.03.2018г.,рентгеново изследване ,копия от рентгенови снимки ,медицинско
освидетелстване от патолог заключение на СМЕ както и свидетелски
показания ,които няма причина да бъдат обявени от съда за недостоверни
Моли въззивният съд да има предвид ,че районният съд не е направил
преценка на доказателствата в тяхната съвкупност и връзка помежду им
като е изтъкнал показанията на св.Р. Ч. ,който е осъждан и който е дал
недостоверни показания.Намира ,че този свидетел от разстоянието ,от което
твърди ,че е видял случилото се на над 120 метра ,няма никаква видимост
,нито да се чуе звук Намира ,че същото се отнася и за разпитаните двама
полицаи,които затаили истина и при разпита заявяват ,че не си спомнят нищо
,въпреки ,че са били на проверка и са констатирали техните действия ,което е
видно от преписка №292/2018г. на РП М. .Към настоящата жалба прилага
документи , от които е видно че след обжалваното решение за втори път е
нанесен побой на съпруга на ищцата ,тъй като ответниците се ползвали с
протекции от полицейски и други органи в гр.М. и се чувстват
безнаказани.Моли съда в този смисъл да се произнесе.
В законният срок не е постъпил писмен отговор от О. Ч. и Р. К.
чрез адв.К. .
Смолянският окръжен съд намира, че депозираната въззивна
жалба е процесуално допустима. Подадена в законният срок , от надлежно
упълномощен процесуален представител, с внесена междувременно
държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Ищцата А.Х.Ч. е предявила искове с правно основание
чл.45 ЗЗД, като моли съда да постанови решение ,с което да осъди
2
ответниците О. Х. Ч. и Р. И. К. да и заплатят обезщетение в размер на 2 000
лв. за претърпените от нея неимуществени вреди-болки и душевни и
психически страдания, изразяващи се в стрес, безсъние и хипертонични
кризи, настъпили в резултат на причинени й на 31.03.2018 г. от ответниците в
съучастие: контузия на главата и шията, контузия на гръдния кош, контузия
на корема и на кръстцово-поясната област. Ищцата не претендира за законна
лихва върху главницата, а само за присъждане на направените от нея
разноски.
Ищцата А.Х.Ч. твърди в исковата молба, че около 07.30 ч.
на 31.03.2018 г. тя и съпругът и А. Ч. са отишли до тяхната част от имота в
местността „К.", находящ се в кв."М.р." в гр. М., за да го почистят и
подготвят за оран. Около 09.00 ч. там са пристигнали и ответникът О. Х. Ч. и
С.М. Ч.а, за да почистят тяхната част от имота. Около 11.50 ч. на 31.03.2018 г.
с личния си автомобил „Нисан Примера" с peг.No СМ **** АН е пристигнал
и другият ответник Р. И. К. - зет на С. Ч.а и О. Ч..Тъй като той не минал с
колата си по пътя, а през ливадата, която ищцата чистила , след пристигането
на Р. К. ,тя отишла при него и му заявила , че той няма право да преминава
през ливадата с колата, а по пътя. Тогава Р. К. започва да изхвърля наредените
от ищцата камъни по границата между имотите, твърди ,че я напсувал и я
заплашил с думите: „Майка ти ще еба, ще те пребия !". Хванал я за дрехата,
събарил я на земята и започнал да и нанася удари с юмруци и ритници в
областта на лицето, корема и ребрата. При виковете на ищцата за помощ
твърди ,че се отзовал съпругът и А. Х. Ч., който е със заболяване на коленете
и ползва патерици. Опитал се да я защити от юмруците и ритниците, които и
нанесъл Р. К.. Тогава се намесил и О. Х. Ч.. Твърди, че двамата с Р.
съборили и А. и започнали да бият и него с юмруци и ритници, както и нея.
О. Ч. я бил заплашил като и казал : „Ще ви размажем и двамата, и тебе и твоя
боклук !", а Р. К. се заканил с думите: „Дядо, дай да ги размажем, няма
свидетели, да ги убием, ще ги сложим в сградата !".
Ищцата А. Ч.а твърди, че, както лежала безпомощна на
земята, О. Ч. и Р. К. и нансели множество удари с юмруци в областта на
лицето, корема и ребрата, от което усетила силни болки в долната част на
корема и главата. Впоследствие започнала и да повръща. След като се
посъвзела и докато ответниците удряли мъжа и, тя твърди, че извадила
3
телефона си, за да позвъни на тел. 112, но Р. К. го издърпал от ръцете и и го
захвърлил. Телефонът на съпруга и А. Ч. също се е намирал у ищцата и от
него тя успяла да подаде сигнал за нанесения побой на тел. 112. Твърди, че
след обаждането Р. К. и О. Ч. си отишли в тяхната част от имота.
Ищцата А. Ч.а твърди, че при възникналото
спречкване, продължило около 5-6 минути, на мястото, освен нея, А. Ч., С.
Ч.а, О. Ч. и Р. К., нямало други лица.Твърди , че сигнала за възникналия
скандал е получен в РУ - М. около 11.55 ч. на 31.03.2018г. При пристигането
на място на полицейските служители С. Х. и В. Д. физическата разправа вече
е преустановена. На 01.06.2018 г. е извършена проверка на мястото на
възникналия на 31.03.2018 г. инцидент, за което е изготвен Констативен
протокол и фотоалбум към него.
Ищцата А. Ч.а твърди, че след възникналия инцидент е
посетила ФСМП - М. и ЦСМП - Смолян и съдебния лекар при МБАЛ-
Смолян, който я е освидетелствал.
Съгласно съдебно- медицинско удостоверение № 19/2018 г.,
при инцидента на 31.03.2018 г. и е било причинено: контузия на главата и на
шията, контузия на гръдния кош, контузия на корема и на кръстцово -
поясната област.
Твърди в исковата молба, че от получените травми и
преживения стрес продължително време ищцата търпи както болки, така и
страх, страда от продължително безсъние, хипертонични кризи, психични
разстройства, напрежение и депресия, обострят се и страданията, които има
от професионалното си заболяване „Вегетативна полиневропатия“. Налагало
и се да взема допълнително лекарства и да посещава лечебни заведения.
Твърди ,че от кръвонасяданията и синините по лицето не може една седмица
да излиза сред хората и да пазарува в магазина, както и да посещава
обществени места, където имало необходимост да ходи.
В законният срок е постъпил писмен отговор от
ответниците О. Х. Ч. и Р. И. К., чрез адв.С. К., които изцяло оспорват
исковете и молят да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като изобщо
не са извършили твърдените противоправни деяния и ищцата не е претърпяла
4
претендираните увреждания. Пълномощникът на ответниците сочи, че за
наследствения им имот, находящ се в местността „К.“ в гр.М., е водено дело
между двамата братя А. и О. Ч.и, приключило със съдебна спогодба. Към
протокола, с който е одобрена спогодбата, е приложена скица, на която е
нанесен и пътят за обслужване на двата имота. А. и А. Ч.и не зачитат влязлата
в сила съдебна спогодба и многократно поставяли камъни, с които пречат
на ответниците да преминават през улицата до техния имот. За това
обстоятелство многократно ответниците подават сигнали до РП М. и РП
Смолян.
На 31.03.2018 г. О. Ч., заедно със съпругата му С. Ч.а,
пристигат пеша около 9 часа по работа до имота им в местността „К.“. Там
братът на този ответник - А. Ч. и неговата съпруга Асие Ч.а, чистят в имота
си, който е съседен. Още при пристигането О. Ч. вижда, че на пътя са
поставени големи камъни с цел да не може ответниците да преминават с
автомобил през улицата до имота им. За да не стават разправии, О. Ч. и
съпругата му премълчали и се заели с работа.
След 11.00 часа идва зет им Р. К. с автомобила си да вземе
пчеларския инвентар, който той съхранява в стопанската сграда, разположена
в имота. Поставените камъни на пътя пречели на преминаването с
автомобила и по тази причина Р. К. слезнал от колата и освободил пътя, за
да може да стигне до стопанската сграда, преминал по същия и стигнал до
входа на стопанската сграда. Когато К. излязъл от автомобила, ищцата
отишла при него и започнала да крещи, че той няма право да преминава през
пътя, за който тя твърди да е нейна собственост. Докато тя се разправя с Р. К.,
се приближаил и А.. Твърди, че в този момент и А. и А. Ч.и се намирали в
имота на ответниците. К. отключил катинара на сградата и по никакъв начин
не искал да разговаря с А. Ч. и съпругата му-ищцата А. Ч.а.
В това време О. Ч. се опитал да покаже на брат си
геодезическите знаци, поставени от вещото лице, с което са очертани
границите на двата имота. Твърди, че в момента, в който О. се навел да
покажа единия от знаците, усетил силни удари в гърба си. Вследствие на тези
силни удари пада на земята. Твърди, че в този момент Р. К. видял как А. и
Асие Ч.и нанасят удари с ръце и ритници на О. в областта на гърба му. А. се
5
навела и взела камък, тежащ поне три килограма, и го вдигнала да го
хвърлила по О.. Твърди, че Р. К. стигнал до А., взел камъка от ръцете и и го
хвърлил встрани, за да предпази тъста си О.. Твърди, че двамата с тъща му
издърпали О., за да го предпазят от последващи удари с крака. Твърди, че в
следващия момент А. хвърлила по тях някакъв предмет, който впоследствие
се оказало, че е мобилен телефон. Р. К. позвънил на тел.112 от собствения си
телефон и съобщил че А. и А. са нанесли побой над тъста му О.. Твърди, че
малко по-късно на място дошли двама полицаи. Още докато К. съобщавал за
инцидента на тел.112, А. и А. Ч.и се прибрали в техния имот. Ответниците
твърдят в писмения отговор, че О. Ч. получаил силни болки в кръста
вследствие на нанесените удари с юмруци и ритници. Това е причината да
бъде закаран в Бърза помощ, където му правили изследвания и го насочили
за хоспитализация в МБАЛ „Братан Шукеров“ гр.Смолян. В урологично
отделение на болницата е приет на 31.03.2018 г., тъй като в урината му имало
кръв, като е изписан на 02.04.2018 г. В издадената му епикриза от отделението
е вписана окончателна диагноза „Контузия на десен бъбрек и хематурия“.В
писменият отговор се твърди ,че в деня след инцидента - на 01.04.2018 г., А.
и А. Ч.и засаждали картофи в имота си в местността „К.“, където са видени и
от техни съседи. Според ответниците, това опровергава твърденията в
исковата молба, че А. Ч.а в продължение на една седмица не е могла да излиза
сред хората и да пазарува, както и да посещава обществени места.
Ответниците твърдят чрез пълномощника си, че в
представената медицинска документация от ищцата също липсват данни за
телесни увреждания. В листа за преглед на пациент в КДБ от 31.03.2018 г.
(датата на инцидента) е посочено, че е констатирана синина около долна
челюст вдясно до брадичката, без видими белези по кожата на корема и
гърдите. Също така, в издаденото съдебно-медицинско удостоверение (СМУ)
№ 19/2018 г. от съдебния лекар при МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ е посочено,
че глава, шия, гръден кош, корем, кръстцово-поясна, хълбочна и слабинна
област, горни и долни крайници са без видими травматични увреждания.
Поради това ответниците оспорват записаното в заключителната част на
СМУ, според което на А.Х.Ч. са причинени контузия на главата, на шията,
контузия на гръдния кош и контузия на корема и кръстцово-поясната област.
Те посочват как в същото заключение съдебният лекар е отразил, че „трябва
6
да се подчертае, че още при прегледа в СО на МБАЛ Смолян дежурният
лекар не е установил видими травматични промени по кожата на засегнатите
области.“ Ответниците твърдят в писменият си отговор, че нито ответниците,
нито С. Ч.а са удряли ищцата или нейния съпруг. Действията им са били
насочени единствено за защита на удряния и паднал на земята О. Ч.. Считат,
че, ако Р. К. и С. Ч.а не са се били намесили, двамата нападатели са щели да
осакатят О. или да му причинят нещо по-лошо.
Смолянският окръжен съд намира ,че безспорно от
страните се признава само обстоятелството, че между страните по делото на
31.03.2018 г. е възникнал инцидент на имотите им в м.“К.“, гр.М., кв.М.р., в
който са участвали ищцата и двамата ответници.
Ищцата в първата инстанция е следвало да докаже, че при
този инцидент е претърпяла твърдените в исковата молба увреждания именно
като резултат от описаните в същата молба действия на ответниците, т.е.,
деянието на ответниците, противоправността му, причинно-следствена връзка
между вредите и деянието, подлежат на доказване от ищцата, тъй като само
вината се предполага до доказване на противното.
Законосъобразно и обосновано Районен съд-М. е приел, че не
е доказано противоправно деяние от страна на ответниците което да се
намира в причинна връзка с твърдените в исковата молба претърпени вреди.
Правилно районният съд е преценил показанията на св.
А. Ч., като е взел предвид, че е съпруг на ищцата А. Ч.а. Видно от неговите
показания, същият установява нещо важно: „ После А. ми каза, че и брат ми я
е удрял, но аз не видях защото бях на земята“.
Видно от показанията на св.Р. М. Ч., който е братовчед на
страните по делото и не е заинтересован от изхода му, от неговата тераса се
виждал имота, в който били А. и А. Ч.и, О. и С. Ч.и, като по-късно дошъл и
Р. К., а след това и полицията. Свидетелят установява, че от неговият
балкон до нивата разстоянието е около 100 м- 120 м. Свидетелят ясно
заявява „Не чух точно какво казва, чуваха се само крясъци.“ Свидетелят
установява, че не е видял удари, а само дърпане и крясъците продължавали.
След това дошли Р. и С. и ги разтървали и издърпали О.. След няколко
минути дошла и полиция. Свидетелят установява, че неговата къща е до
реката, а от другата страна на реката има гробище и път за гр.Златоград, чак
7
тогава е техния имот. Установява, че има една ябълка в техния имот, но в
момента на инцидента нямало листа на ябълката и не му пречело да вижда
случващото се още повече, че техния имот се намира на по – високо място от
неговата къща
Св. В. Д. /полицай/ установява, че на сигнал 112 били
извикани и отишли в м.“К.; познава ищцата А. Ч.а и А. Ч. и много пъти са
ходили по техни сигнали. Св. С. Х. /полицай / установява, разпитан пред
Районен съд-М., че не е виждал да има сбиване на имота.
В представената медицинска документация от
страна на ищцата А. Ч.а липсват данни за телесни увреждания. В листа за
преглед от 31.03.2018 г. е записано, че е констатирана синина около долната
челюст вдясно от брадичката, без видими белези по кожата на корема и
гърдите
В изслушаната СМЕ на в.л.д-р Б. се установява,
че съдебномедицинско удостоверение №19/2018 г. е издадено от д-р Т. Д.
специалист-съдебен лекар при МБАЛ „Др. Братан Шукеров“, АД, гр. Смолян,
прегледал и освидетелствал в кабинета по Съдебна медицина на 03.04.2018
г./16.50ч. по нейно собствено желание А.Х.Ч.. В графа обективни данни е
записано следното: “…Глава- без видими травматични увреждания. Оплаква
се от главоболие с отзвучаващ пристъпен характер. Шия - без видими
травматични увреждания. Оплаква се от болки в тази анатомична област,
щади шията при движения на главата. Гръден кош-без видими травматични
увреждания. Оплаква се от болки в тази анатомична област, щади гръдния
кош при движение на снагата. Корем-без видими травматични увреждания.
Кръстцово-поясна, хълбочна и слабинна област, седалище-без видими
травматични увреждания. Оплаква се от болки в тази анатомична област,
щади я при движение на снагата. Горни крайници-без видими травматични
увреждания. Долни крайници-без видими травматични увреждания. В
заключение се посочва, че при прегледа и от представената медицинска
документация се установява:“ Контузия на главата и на шията, контузия на
гръдния кош, контузия на корема и на кръстцово-поясната област.“
От Амбулаторен лист № 68 от 04.04.2018 г., издаден в
07.00 ч от д-р К.Б.К., специалист неврохирург, на А.Х.Ч. в графа анамнеза е
записано следното: “ Съобщава за нанесен побой от познато лице на
31.03.2018 г. Ударена с юмруци и ритници в областта на главата, гърдите и
корема….Оплаквания в момента от главоболие и световъртеж, болки в
областта на долна челюст“. В графа обективно състояние е записано:
“Палпаторна болезненост в фронталната част на главата, без видими
травматични прояви. Хематом в областта на дясна мандибула, без данни за
костни ф-ри. Липсва ОНС за крайниците. В съзнание, адекватна.“ Към
момента не се е налагало извършване на КАТ на гл.мозък, пациентката е
8
отказала извършване на рентгенография на долна челюст. Назначено е
обезболяващо лечение. В графа окончателна диагноза е записано: „
Повърхностна травми на главата с неуточнена локализация“.
Вещото лице е установило, че ищцата страда от множество
заболявания и за част от тях е лекувана стационарно. Не може да се определи
пряка зависимост между тях и нанесените травми, описани по-долу в
заключението.
Вещото лице д-р Б. е дало заключение за причинени:
Контузия на главата и на шията, контузия на гръдния кош, Контузия на
корема и на кръстцово-поясната област. В резултат на травмата е било
причинено болка и страдание, без разстройство на здравето, извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК. Непосредствено след травмата болките са били
слаби до умерени, като впоследствие постепенно са отшумели. Описаните
травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет –
удар или натиск, и е напълно възможно да бъдат получени по начина описан
в исковата молба.
Правилно районен съд е приел, че от събраните по
делото доказателства по категоричен начин се установява, че е съществувал
спор между страните по делото по повод ползване на имот в м.“К.“ в кв.
„М.р.“, гр.М., но липсват категорични доказателства относно физическа
саморазправа от страна на ответниците на 31.03.2018 г. в м. К., в резултат
на която да са нанесени на А. Ч.а уврежданията, които твърди по исковата
молба. Правилно заключението по СМЕ не е кредитирано в една част, тъй
като противоречи с останалите медицински документи: съдебно медицинско
удостоверение и амбулаторен лист.
Освен това, както се каза, свидетелят Р. Ч. не установява
ответниците да са участвали в побой над ищцата. Показанията му, дадени
пред Районен съд-М., съвпадат с изложеното от него в писмените му
обяснения по приложената преписка на РП-М., и които писмени обяснения,
като частен документ, следва да се преценяват от гражданския съд заедно с
другите доказателства по сегашното дело, независимо, че не биха могли да
представляват свидетелски показания, събрани по надлежния ред в едно
наказателно производство.
С оглед на всичко изложено по-горе, въззивният съд
намира, че следва изцяло да бъде потвърдено обжалваното решение и на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд .
С оглед изхода на спора, ще следва да бъде осъдена
жалбоподателката А.Х.Ч. да заплати в полза на Р. И. К. разноски за
въззивната инстанция, представляващи 370 лева адв. възнаграждение за
адв.С. К..
9
Водим от горното, Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 73/26.06.2020 г. по гр.д.
№175/2019 по описа на Районен съд-гр.М., като законосъобразно и
обосновано постановено.
ОСЪЖДА А.Х.Ч., ЕГН **********, от гр.М., ул.“М.р.“ № 8,
да заплати в полза на Р. И. К., ЕГН **********, гр.М., ул.“М.р." № 8,
разноски за въззивната инстанция от 370 лв./триста и седемдесет /лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10