Решение по дело №207/2022 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 октомври 2022 г. (в сила от 18 октомври 2022 г.)
Съдия: Светлана Костадинова Драгоманска
Дело: 20227220700207
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 август 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 193

 

гр. Сливен, 18. 10. 2022 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на  двадесет и осми септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

             

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА  ДРАГОМАНСКА

                                            ЧЛЕНОВЕ:  ГАЛЯ  ИВАНОВА

                                                                  ИГЛИКА  ЖЕКОВА

 

При участието на секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 207 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

С Решение № 220 от 23.05.2022 г., постановено по АНД № 20222230200104/ 2022 г. по описа на Районен съд - Сливен, е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 105 от 01.12.2021 г., издадено от Председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 20 000 лева за нарушение на чл. 91, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.04.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, и е осъдена Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 80.00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател - Комисия за енергийно и водно регулиране – София, която го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита, че НП било правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган, в рамките на предвидените му в закона правомощия и в хода на административно-наказателното производство не били допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. Моли съда да отмени изцяло решението на Районен съд – Сливен и да потвърди изцяло издаденото НП.

От „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез процесуален представител, е подаден отговор на касационна жалба, в който се излагат аргументи за неоснователност на жалбата и за правилност на решението на Районния съд, като се иска от съда атакуваното решение да бъде оставено в сила.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Моли съда да отмени изцяло решението на Районен съд – Сливен и да потвърди изцяло издаденото НП като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Електроразпределение Юг“ ЕАД, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва касационната жалба и поддържа подадения отговор. Счита, че решението на Районен съд - Сливен е правилно и постановено при много задълбочен анализ на приложимата нормативна уредба. Моли същото да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски, за които представя списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава предложение решението на Районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 30.03.2021 г. от търговско дружество „М.“ ЕООД до „Електроразпределение Юг“ гр. Пловдив е подадено Искане за проучване на условията и начина на присъединяване на обект за производство на електрическа електроенергия фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа. На 15.06.2021 г. от търговското дружество подало искането е депозирана жалба до КЕВР за липсата на становище за присъединяване на ФЕЦ от страна на „Електроразпределение Юг“ гр. Пловдив. В следствие на така подадената жалба била извършена проверка, приключила с АУАН, в който било отбелязано, че „Електроразпределение Юг“ гр. Пловдив не е спазило изискуемия по Наредба № 6 от 24.04.2014 год. 14-дневен срок за писмено становище, като в срок до 13.04.2021 г. не е предоставило на „М.“ ЕООД, с посочен адрес за кореспонденция в гр. Сливен, становище за присъединяване към електроразпределителната мрежа. Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление, в което било отразено, че на „Електроразпределение Юг“ гр. Пловдив за нарушение на чл. 91, ал.1 от Наредба № 6 от 24.04.2014 год., на основание чл. 206, ал.1 от ЗЕ, се налага имуществена санкция в размер на 20 000 лева.

За да отмени обжалваното НП, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, приел, че искането от страна на „М.“ ЕООД е за присъединяване към електроразпределителната мрежа на обект, представляващ фотоволтаична система, който обект отговаря на изискванията на чл. 24, т.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. Приел, че относно срока за предоставяне на становище и отговорността, която следва да се понесе при неспазването му, са приложими съответно чл.26, ал.3 и чл.60а от ЗЕВИ, който в случая се явява специален спрямо общия Закон за енергетиката. Приел, че в следствие неправилното приложение на материалния закон в издаденото наказателно постановление не е посочена нито коректната дата на извършване на нарушението, нито обстоятелствата на извършване на нарушението, които в първия случай по Наредба № 6 са свързани с неизпращане на становище, а съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.3 от ЗЕВИ– с непредоставяне на такова, нито пък е приложена коректно санкционната разпоредба, която в разглеждания случай не е чл. 206, ал.1 от ЗЕ, а чл. 60а от ЗЕВИ.

Изводите на Районния съд досежно приложението на Закона за енергията от възобновяеми източници, който се явява специален спрямо Закона за енергетиката, са правилни. Правилно съдът е приел, че нарушението следва да бъде квалифицирано по чл.26, ал.3 от ЗЕВИ, а имуществената санкция да бъде определена по чл. 60а от ЗЕВИ, които разпоредби съдът е следвало да приложи, като измени НП по реда на чл. 63, ал. 7, т.1 от ЗАНН. Като не е направил това, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон.

Съгласно чл. 63, ал. 7, т.1 от ЗАНН /изм., ДВ бр. 109 от 2020 г./, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, Районният съд изменя акта по чл. 58д. Постановявайки решение в този смисъл не се нарушава правото на наказаното лице да разбере и да се защити по новото обвинение, тъй като му е предоставена възможност за подготовка на защитата срещу определената правна квалификация на нарушението. Правото му да подаде касационна жалба пред съответния Административен съд е гарантирано от закона посредством нормата на чл. 63в от ЗАНН, според която решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

В този смисъл е и т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г., ОСС на ВАС, според което в касационното производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба. Такова правомощие за касационната инстанция не е предвидено и с последвалите изменения на ЗАНН – ДВ, бр. 109 от 2020 г. /в сила от 23.12.2021 г./.

Съдът не споделя формираните от първата инстанция изводи за нарушения при съставяне на АУАН и НП. Видно от съдържанието на АУАН и НП, нарушението е достатъчно точно и ясно индивидуализирано като време и място на извършване; обстоятелствата, при които е извършено, са описани в достатъчна степен. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до основания за отмяна на НП. Възражения на жалбоподателя в този смисъл за основателни.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при съобразяване с дадените по-горе указания.

На основание чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, по разноските пред настоящата касационна инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 220 от 23.05.2022 г., постановено по АНД № 20222230200104/ 2022 г. по описа на Районен съд - Сливен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд– Сливен, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

                         

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: