№ 515
гр. Пазарджик, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20225220201384 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 638285-F641571 от 30.05.2022 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП на основание чл.185, ал.5, вр.
чл.185, ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000
(хиляда) лева на „П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Ловеч, хотел „Ловеч“, ***, за нарушение на чл.3, ал.3, вр. ал.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. §32, т.1 от ПЗР към Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, връзка с чл.118, ал.6 и
ал.4, т.3 от ЗДДС.
Срещу НП е подадена в срок жалба от „П.“ АД, в която се навеждат
доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановлението,
издаването му в нарушение на процесуалните правила и се моли да бъде
отменено. Сочи се, че са налице и условията за приложение на чл.28 ЗАНН,
като се излагат съображения.
В съдебно заседание не се явява представител на дружеството-
1
жалбоподател. Постъпило е писмено становище от процесуален
представител, с което се поддържа жалбата. Излагат се допълнителни доводи
за отмяна на атакуваното постановление и за прилагането на чл.28 ЗАНН.
Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание застъпва становище, с което се иска потвърждаване на
постановлението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата, становището на
ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
При извършена от служители на НАП, между които и свидетелят Л. М.,
проверка на 03.11.2021 г. в 10:12 часа на търговски обект по смисъла на § 1 т.
41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция „П." № 5202, находящ се в гр.
Пазарджик, ***, стопанисван от „П.“ АД, е констатирано, че дружеството-
жалбоподател, в качеството му на задължено лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба
№ Н - 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, което извършва продажби на течни
горива чрез средства за измерване на разход, не е спазило изискванията на
цитираната Наредба, като не предава по установената дистанционна връзка на
НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в търговския обект.
От проверяващия екип е установено, че бензиностанцията разполага с 5
бр. средства за измерване на разход - колонки за зареждане на гориво (бензин
А-95Н, дизелово гориво и пропан-бутан /LPG/), а именно 4 бр.
бензиноколонки /две модулни/ с по 3 пистолета за зареждане на гориво и 1 бр.
газколонка с 1 пистолет за зареждане на гориво, общо 13 бр. пистолета - 4 бр.
за бензин А-95Н, 4 бр. за дизел Green Force, 4 бр. дизел Pro Force и 1 бр. за
LPG. Обектът разполагал и с 4 бр. подземни резервоара за съхранение на
течни светли и газообразни горива, а именно резервоар 1 /Р1/ за съхранение
на бензин А-95Н, резервоар 2 /Р2/ за съхранение на дизел, резервоар 3 /РЗ/ за
съхранение на дизел, резервоар 4 /Р4/ за съхранение на пропан-бутан /LPG/.
2
Установено е, че съдовете за съхранение на гориво /подземни резервоари/
имат инсталирани нивомерни сонди, като същите, както и останалите
горепосочени компоненти, се използват и са включени в състава на ЕСФП. В
обекта била налична монтирана и функционираща ЕСФП, модел NEXUS8,
регистрирана в НАП с рег. № 4339158, с ИН на ФУ BN008107 и ИН на ФП
51008977, с нивомерна система: тип „Veeder-Root TLS-2" с централно
регистриращо устройство /ЦРУ/ „MF-TH230QR".
По време на проверката на органите по приходите са представени 4 бр.
Свидетелства/Сертификати за калибриране с калибриращи таблици, а именно:
Сертификат за калибриране № 318-2019/16.04.2019 г. за резервоар 1 /Р1/
за съхранение на бензин А-95Н, с вместимост 20210 л., издаден от
Лаборатория за калибриране към Калибратор Лаб ЕООД;
Сертификат за калибриране № 319-2019/16.04.2019 г. за резервоар 3 /РЗ/
за съхранение на дизел Pro Force, с вместимост 20127 л., издаден от
Лаборатория за калибриране към Калибратор Лаб ЕООД;
Сертификат за калибриране № 320-2019/16.04.2019 г. за резервоар 4 /Р4/
за съхранение на LPG, с вместимост 10315 л., издаден от Лаборатория за
калибриране към Калибратор Лаб ЕООД;
Свидетелство за калибриране № 3-Р164-6/20.07.2016 г. за резервоар 2
/Р2/ за съхранение на дизел Green Force, с вместимост 20773 л., издаден от
Лаборатория за калибриране на средства за измерване „Д." ООД.
Видно от представеното горепосочено Свидетелство за калибриране,
ведно с калибрираща таблица, от проверяващия екип е установено, че
резервоар 2 /Р2/, тип хоризонтален, за съхранение на дизел Green Force, с
вместимост 20773 л., е калибриран на дата 19.07.2016 г., като
законоустановеният 5-годишен срок за рекалибриране на Р2 е изтекъл на дата
19.07.2021 г. Към момента на проверката е констатирано, че за Р2 няма
издадени актуални Свидетелство за калибриране и калибрираща таблица,
поради което не се предават на НАП по установената дистанционна връзка
необходимите данни, даващи възможност за определяне на наличните
количества горива в Р2 за съхранение на дизел Green Force в търговския
обект.
Във връзка с извършената на 03.11.2021 г. оперативна проверка, по
електронен път на органите по приходите на 11.11.2021 г. е изпратено
3
придружително писмо, подписано от представляващите дружеството, с което
са представени актуални Сертификат за калибриране № 521-2021/03.11.2021
г. за Р2 за съхранение на дизел, ведно с калибровъчна таблица, издаден от
Лаборатория за калибриране към Калибратор Лаб ЕООД. Същите са
документирани с протокол за извършена проверка cep. АА №
0012960/11.11.2021 г.
Нарушението е установено и документирано с протокол за извършена
проверка cep. АА № 0012957/03.11.2021 г. и протокол за извършена проверка
сер. АА № 0012960/11.11.2021 г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съставени от свидетеля Л. М.,
на длъжност инспектор по приходите в дирекция "Оперативни дейности" -
Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол" при Централно управление на
Национална агенция за приходите, ведно със събраните доказателства.
От данните на проверката, контролните органи приели, че „П.“ АД не
подава коректни данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за
приходите, с което изпълва състава на чл. 3, ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 2 от
Наредба Ns Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с § 32, т. 1 от ПЗР към
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006
г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 6 и ал. 4, т. 3 от ЗДДС. Нарушението не
водило до неотразяване на приходи. В тази връзка свидетелят М. съставил
АУАН на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН след неявяване на представител на
нарушителя и в негово отсъствие. Актът е надлежно предявен. Постъпило е
писмено възражение, което е счетено за неоснователно и въз основа на АУАН
е издадено атакуваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на всички
събрани в хода му доказателства - гласни - показанията актосъставителя Л. М.
и писмените доказателства, приложени по делото. Показанията на свидетеля
Л. М. съдът кредитира като ясни, категорични и безпротиворечиви, както
вътрешно, така и по отношение на останалите доказателства по делото.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Категорично се установи, а и не се спори по делото, че жалбоподателят е
4
задължено лице по чл.3, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно
който лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за
измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни
горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за
платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен
превод по ал. 1. Задължението за издаване на фискален бон се отнася и за
извършване на продажби от ЕСФП, работеща в режим на
самообслужване. Регистриране на продажби на течни горива чрез ЕСФП при
условия на отложено плащане се приключва с вид плащане "резерв 1" –
"отложено плащане". Като задължено лице, жалбоподателят е длъжен
съгласно ал.3 на същия член от Наредбата да предава на НАП по
установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение
в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за
измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за
обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно
регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. За
тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна
измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за
свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, която отговаря
на изискванията, посочени в приложение № 19 към Наредбата, и подлежи на
метрологичен контрол. Съгласно посоченото приложение – конкретно т.1.1.3
резервоарите трябва да бъдат калибрирани и да бъдат снабдени с
информационна табелка за идентификация на резервоара, а според т.1.1.6
резервоарите трябва да имат калибровъчна таблица за определяне и
измерване на обема на течността в резервоара. Калибрирането на
резервоарите се извършва от акредитирани лаборатории съгласно
изискванията на стандарт БДС EN ISO/IEC 17025 от орган по акредитация,
който е страна по Многостранното споразумение EA-MLA за област
калибриране. Разпоредбата на § 32 от ПЗР към Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ, предвижда, че
„рекалибриране на резервоарите се извършва на пет години“.
Безспорно е установено, че към деня на проверката – 03.11.2021 г.
резервоар на обекта на жалбоподателя не е отговарял на тези изисквания –
5
видно и от Свидетелство за калибриране, ведно с калибрираща таблица, от
проверяващия екип е установено, че резервоар 2 /Р2/, тип хоризонтален, за
съхранение на дизел Green Force, с вместимост 20773 л., е калибриран на дата
19.07.2016 г., като законоустановеният 5-годишен срок за рекалибриране на
Р2 е изтекъл на дата 19.07.2021 г. Към момента на проверката е констатирано,
че за Р2 няма издадени актуални Свидетелство за калибриране и калибрираща
таблица, поради което не се предават на НАП по установената дистанционна
връзка необходимите данни, даващи възможност за определяне на наличните
количества горива в Р2 за съхранение на дизел Green Force в търговския
обект.
Самият жалбоподател не спори по тези факти. Видно е, че четири от
съдовете са калибрирани през 2019 г., но процесният не е от 19.07.2016 г.
Като не го е сторило в законоустановения 5-годишен срок дружеството-
жалбоподател безспорно е извършило вмененото му нарушение чрез
бездействие.
При тези данни от правна страна съдът приема, че нарушението е
несъмнено установено и въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. При това положение следва да се приеме от правна
страна, че установеното деяние изпълва признаците на нарушението по чл.3,
ал.3, вр. ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. §32, т.1 от ПЗР към
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, при което правилно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които
да са основание за отмяна на атакуваното НП.
Гореизложеното описанието на нарушението в АУАН и НП е ясно,
точно и категорично и не поставя под съмнение какво точно нарушение е
вменено да е извършено от жалбоподателя. Наказващият орган е посочил, че
резервоарът за съхранение на гориво не е бил рекалибриран в
законоустановения срок, което води до непредаване по установената
дистанционна връзка на НАП на точни данни, които да дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
търговския обект. За необходимостта за периодично калиброване на
6
резервоарите сочат и различията в обемите и мерките на резервоара през 2021
г. спрямо 2016 г. Правилно са посочени и нарушените норми - чл. 3, ал. 3, във
връзка с чл. 3, ал. 2 от Наредба Ns Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с §
32, т. 1 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18
от 13 декември 2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 6 и ал. 4, т. 3 от ЗДДС.
Всички тези норми са правилно възприети като правна квалификация на
нарушението. Безспорно е, че чл.3, ал.3 от Наредбата предвижда конкретни
задължения – лицата по ал.2 са длъжни да предават на НАП по установената
дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия на течни горива, като за тази цел като средство за измерване от
одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни
горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП, която отговаря на изискванията, посочени в
приложение № 19, и подлежи на метрологичен контрол. Видно е, че в
конкретния случай е налице пълно съответствие между описаното нарушение,
осъществено чрез бездействие по отношение предписанието на нормите,
изпълващи цифровия израз на правната квалификация. Посочената норма на
чл.118, ал.4 ЗДДС не вменява задължения за жалбоподателя и няма
отношение към правилната правна квалификация на описаното нарушение, но
пък тя по никакъв начин не засяга правото на защита на последния, тъй като
не води до объркване или неяснота, доколкото разпоредбата касае издаването
именно на процесната Наредба. Няма спор, че налагането на
административни наказания следва да бъде уредено само със закон, което
очевидно е мотивирало и наказващият орган да включи тази връзка в
посочените за нарушени норми, но в конкретния случай това въобще не е
било необходимо, тъй като наказващият орган в НП е посочил, че налага
наказанието на основание чл.185, ал.5, вр. чл.185, ал.4 от ЗДДС, а съгласно
чл.185, ал.2 се налага наказание извън случаите по ал.1 на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на
нормативен акт по неговото прилагане. Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ
е именно нормативен акт по прилагането на чл.118 ЗДДС, така че в случая
Наредбата се явява напълно законен източник за създаване на задължения и
налагане на административни наказания.
Съдът намира за напълно неоснователни доводите на процесуалния
7
представител на жалбоподателя и за маловажност на случая. В Наредбата е
предвиден срок за рекалибриране на нивомерните системи. Този срок не е
спазен. Нарушението практически лишава приходната администрация от
възможността на установи определени обстоятелства, както и дали
жалбоподателят коректно се разчита с държавния бюджет и фиска. Без
значение за подобно обсъждане е фактът, че в НП е посочено, че
нарушението не води до неотразяване на приходи, тъй като и именно поради
това е наложена съответната санкция за подобно поведение, което не води до
неотразяване на приходи. Що се касае до налагането на санкция за
повторност, съдът намира, че същата е приложена правилно. Съгласно § 1, т.
35 от ДР на ЗДДС: „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен
срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било
наказано за същото по вид нарушение“. В НП са описани и по делото са
приложени като доказателства НП, влезли в сила, от които е видно, че
дружеството-жалбоподател действително е било наказвано за същото по вид
нарушение. Това също опровергава позицията на жалбоподателя, че не са
настъпили никакви вредни последици. Всъщност всяко отклонение от
изпълнение на вменените от закона задължения води до негативни последици
– ангажиране на служители на приходната администрация с проверки на
място и по документи, съставяне на АУАН и започването на
административно-наказателно производство, завършващо с издаването в
случая на атакуваното НП. Всички тези действия са в отклонение от
нормално предвиденото от законодателя развитие на обществените
отношения в тази област, водещи до ангажирането на служители на
приходната администрация с извършването им. Дори само това е достатъчно,
за да се приеме, че са налице такива вредни последици. Без съществено
значение в случая е и обстоятелството, че резервоарът е калибриран след
проверката, защото от една страна закъснението извън предвидените
законоустановени срокове е налице, а от друга е ясно, че калибрирането е
извършено именно в резултат на извършената проверка. Всичко това е
основание да се заключи, че нарушението не се явява с оглед обстоятелствата
значително по-леко от други подобни такива, а е със завишена степен на
обществена опасност. Съвсем правилно в случая наказващият орган е издал
атакуваното наказателно постановление, като също следва да се отбележи от
данните по делото, че в случая дори са налице и дадени първо предписания за
8
предходно нарушение. Тъй като се касае за бездействие от страна на
жалбоподателя, продължаващо във времето, което може да бъде установено
от наказващият орган във всеки един момент, то датата на проверката
правилно е посочена като такава и на самото нарушение.
При определяне на наказанието административно-наказващият орган е
съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Наложената санкция въз основа на
правилно определената санкционна норма е в минимално предвидения
размер, като съдът счита, че няма основание за нейното изменение.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно
и обосновано, а жалбата на „П.“ АД - оставена без уважение като
неоснователна.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН,
в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за
настоящата инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди
минимално възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН,
Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление №
638285-F641571 от 30.05.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при
НАП, с което на основание чл.185, ал.5, вр. чл.185, ал.4 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева на „П.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, хотел „Ловеч“, ***, за
нарушение на чл.3, ал.3, вр. ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр.
§32, т.1 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, връзка с чл.118, ал.6 и ал.4, т.3 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
9
Ловеч, хотел „Ловеч“, *** да заплати на НАП, сумата от 80 (осемдесет) лева
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10