Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 24.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1183 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД от „Аидатур” АД срещу
Сейхан Зейнал Мустафа, действаща в качеството на ЕТ
„Пешо – Сейхан Мустафа”, за заплащане
на следните суми: 8970 лв., представляваща незаплатена наемна цена за ползване
на обект Снекбар „Генералово” по Договор за наем от 01.06.2013 г. и Анекс от
13.07.2016 г. за периода 03.01.2017 г. – 01.02.2019 г., и 575,27 лв. –
стойността на потребена ел. енергия за периода
30.04.2016 г. – 30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху тези суми от
датата на подаване на исковата молба – 25.10.2019 г., до окончателното
изплащане на вземанията.
Ищецът твърди, че с договор от
01.06.2013 г. и анекс от 13.07.2016 г. към него отдал на ответника следния
недвижим имот: Снекбар „Генералово”, находящ се на Паркинг „Генералово”, на
главен път I-8 по посока Свиленград – ГКПП „Капитан Андреево”. Посочено е, че
била уговорена месечна наемна цена в размер на 345 лв., като срокът на договора
бил до 01.07.2019 г. Страните били постигнали съгласие ответникът да заплаща и
всички консумативни разходи, свързани с ползването на имота. Поддържа, че
ответникът не заплатил дължимия наем за периода 03.01.2017 г. – 01.02.2019 г.
на обща стойност 8970 лв. Също така не заплатил и консумативните разходи за потребена електрическа енергия на обща стойност 575,27 лв.
за периода 30.04.2016 г. – 30.06.2019 г. Тъй като, въпреки проведените
многократни разговори, ответникът не погасил доброволно задълженията си, моли
да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба от ответника.
В съдебно
заседание на 16.01.2020 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен
представител и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. В случая ответникът
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към
исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Ето защо, следва да се постанови решение
по реда на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсутско
възнаграждение и държавна такса. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. От своя страна, нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ, която в чл. 25, ал. 1 предвижда възнаграждение за
исковото производство от 100 до 300 лв. Предвид вида и характера на извършените
процесуални действия, съдът определя на ищеца възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 100 лв. С оглед уважаването на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в хода на настоящото
производство разноски, които възлизат на 482 лв.
Така мотивиран,
РС Свиленград
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Сейхан Зейнал Мустафа,
действаща в качеството на ЕТ „Пешо– Сейхан Мустафа”, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, „Паркинг Генералово”, общ. Свиленград, да заплати по исковете с правно
основание чл.
232, ал. 2 ЗЗД на „Аидатур”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „Атлантически”
№ 1, следните суми: 8970 лв., представляваща незаплатена
наемна цена за ползване на обект Снекбар „Генералово” по Договор за наем от
01.06.2013 г. и Анекс от 13.07.2016 г. за периода 03.01.2017 г. – 01.02.2019
г., и 575,27 лв. – стойността на потребена ел.
енергия за периода 30.04.2016 г. – 30.06.2019 г., ведно със законната лихва
върху тези суми от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2019 г., до
окончателното изплащане на вземанията, както и сумата от 482 лв. – разноски в
производството пред първата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание
чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: